Хвани въжето, не дънера

Двама мъже плавали с лодка в река, но изведнъж попаднали в буйно течение. Докато реката ги носела бързо надолу по течението, към опасни скали и водопади, хората на брега се опитали да ги спасят, като хвърлили въже. Единият хванал въжето и бил спасен. Другият се паникьосал и се хванал за дънер, който минавал край лодката. Това било фатална грешка! Човекът, който хванал въжето, бил изтеглен на брега, защото имал връзка с хората на сушата. Човекът, който се хванал за дънера, бил отнесен надолу по течението и никой не го видял повече. Вярата е като да хванеш въжето, хвърлено от брега. То е спасителната ни връзка с Исус Христос. Добрите дела, подобно на хващането за дънера, отнасят хората към осъждение.

Докажи, че си пораснал: потвърди своето избиране

/проповед/

Прочит на 2 Пет. 1:1-11.

Още в самото начало четем, че автор на книгата е Петър, който нарича себе си „слуга и апостол на Исус Христос. Най-вероятно посланието е писано от затвора в Рим в началото на 67 г., малко преди неговото мъченичество. Петър пише до същите църкви в Мала Азия, до които е отправено и първото послание. Но докато преди проблемът е страданието, сега основна тема на писмото са многото лъжеапостоли. Повече за това – следващите две недели.

Още в уводните думи Петър отново се обръща към тези, които чрез „правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра” (1:1). Той се обръща и към нас днес. Сякаш ни задава въпросите:

Когато за пръв път чу благата вест на Исус Христос, прие ли я за истина? Изповяда ли греховете си и прие ли свидетелството на апостолите, че Исус Христос е Господ и Спасител? „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен.” (Рим. 10:8-10). Ако не си, днес имаш възможност да го направиш!

След това Петър отново, както и в първото послание, пожелава „благодат и мир” на вярващите, които могат да разчитат на присъствието им в живота си именно защото са познали Бога и Господ Исус, Княза на мира (1:2), Който дойде не за да донесе политически мир, а за да ни освободи от робството на греха.

...“чрез познаването на Бога и Господа Исуса Христа”.

Ние нямаме нужда от мистично или езотерично познание, за да се спасим, както са твърдяли гностиците тогава и както мнозина твърдят днес. Познанието, предадено ни от апостолите и записано в Библията е напълно достатъчно за нашето спасение.

Благодатта и мира са следствие от него, но те не са единствените бонуси, които идват с вярата в Исус. Веднъж познали „Този, който ни е призвал чрез Своята слава и сила”, ние можем да имаме увереност, че Той ни е подарил всичко, което е нужно за живота и благочестието.”

Невярващите хора се стремят към много неща в този свят, защото смятат, че без тях не могат да имат пълноценен живот: материални притежания, власт, слава, сигурност. Петър обаче ни казва, че ние имаме най-скъпоценните обещания – да станем участници в Божественото естество, чрез обитаващия в нас Святи Дух.

Известният проповедник Джон Пайпър сравнява Божиите обещания с моркова като стимул за позитивно поведение. За да накараш едно магаре да дърпа каруцата, можеш да сложиш пред него морков или да го шибаш с пръчка. Когато Бог размахва моркова на Божиите обещания пред очите ни ние имаме сила да се съпротивляваме на изкушенията на злото и да вървим по пътя на благочестието.

След като сме повярвали и познали Бог и Исус Христос като Господ, ние имаме на разположение Божията сила. Именно поради тази причина, казва Петър, положете всяко старание да бъдете благочестиви (1:5). Трябва да продължим да се движим след моркова!

Последователността е следната: ние се трудим, за да изработим добродетели, защото Бог вече е извършил спасителното си дело за нас и продължава да работи в нас. Някои обръщат последователността: „Ще изработя спасението си, за да може Бог да работи в мен.” Ще запаля свещ, ще дам курбан, ще построя параклис. Но ние сами не можем да избработим спасението си. Павел казва: „Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня, дано уловя това, за което и аз бях уловен от Христос Исус.” (Фил. 3:12).

Има голяма разлика между брак, в който съпругът се съмнява в любовта на жена си и работи, за да я заслужи, и брак в който съпругът е спокоен и сигурен в любовта на жена си и с радост полага усилия да е достоен за нея.

Ние трябва да полагаме усилия, да се трудим, за да направим свое това, което Бог вече ни е подарил. Известният проповедник Спърджън казва: „Бог изпраща на всяка птица храна, но не я хвърля в гнездото.” Бог ни е снабдил с всичко необходимо да живеем благочестив живот, но ние трябва да направим нещо, да положим труд, за да го направим наше притежание.

Благочестивият живот, към който според Петър трябва да се стремим, включва 8 качества: вяра, добродетел (доброта), благоразумие (знание), себеобуздание (самоконтрол), твърдост (устояване), благочестие, братолюбие и любов (1:5-7; в скоби – превод на NIV). Списъкът започва с вяра и завършва с любов. Ние започваме с увереност в Божиите обещания, започваме да черпим от Божията сила и любовта се превръща в смисъл и цел на живота ни.

Между вярата и любовта има 6 други качества, които трябва да притежаваме. Петър няма предвид, че те се прибавят едно след друго в тази последователност към характера ни. Можем да кажем, че те се застъпват, защото любовта присъства и в добродетелта, и в твърдостта/търпението. По-скоро той ни казва: „Ако сте истински християни, вие няма да се задоволявате с постигнатото и ще се стараете да „растете в благодатта” (3:18), ще полагате всяко усилие, за да видите повече добродетели изявени в характера си.

Ако сте пораснали, докажете го!

Когато едно дете порасва, то иска да прави все повече и повече неща. Не се задоволява с постигнатото. Преди няколко месеца, докато бяхме в „Орбита”, Ангела и Криси искаха да чистят с прахосмукачката. Те се радваха, че вече са пораснали и могат да движат тежката прахосмукачка. Като пораснат още малко ще искат да правят и други неща – да мият чинии, да бършат прах, да ходят за хляб, да си оправят леглото. А като станат тийнейджъри, родителите им ще им възлагат много повече отговорности. Ако те изпълняват всичко, ако използват дадената им от Бога сила и ум, те ще принасят плодове. Но ако едно дете каже: „Не искам да работя, не искам да помагам!”, то натъжава родителите си, защото не използва това, което Бог му е подарил.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, използвам ли Божията сила, за да принасям плодове? Доказвам ли, че съм пораснал духовно? Или все още съм духовно джудже?

Нека погледнем още веднъж към текста. Буквалният превод на ст. 5-7 казва не „прибавете”, а „снабдете с” и „обзаведете с”. „Снабдете с добродетел вярата си, снабдете с благоразумие добродетелта си” и т.н. Можем да преведем стиховете така: „Ако сте повярвали в Христос и стоите на тази вяра, посветете се на израстване в морално отношение, и като постигнете това не се задоволявайте с него, но продължавайте да търсите Божията воля и да увеличавате способността си за владеете своите емоции; и като сте постигнали това не се задоволявайте с това, но изграждайте у себе си търпение и спокойствие; нека любовта ви към Бога става все по-силна и работете, за да имате братолюбие към другите вярващи, растете и в любов към всички човеци. Вървете напред и само напред. Не се носете по течението, а порете водата срещу течението.

Съпруг и съпруга отишли с яхтата си да ловят риба на няколко километра от брега. Жената решила да поплува, но скоро открила, че течението я е отнесло твърде далеч от лодката. Съпругът й чул виковете й и без да мисли се гмурнал и заплувал към нея, но той също бил отнесен от течението. Той бил много добър плувец, а тя не. Извикал й, че ще плува срещу течението, за да е в обсега на яхтата, докато течението престане и може да се добере до яхтата. На нея казал да пести силите си и само да се носи по водата и той щял да дойде и да я прибере. Борил се с течението 6 часа и точно когато яхтата щяла да изчезне от хоризонта, течението се обърнало и той доплувал изтощен до лодката. Слънцето било залязло и той напразно я търсил, не успял да я открие. На следващия ден при последния опит да я открият, изпратените спасители намерили съпругата му – 30 км навътре в океана и все още жива.

Християни, които се носят по течението, не остават на едно и също място. Християни, които не се покоряват на заповедите в ст.5-7 и не полагат всяко усилие да принасят плодове на вяра, биват отнесени толкова далеч, откъдето трудно могат да се върнат. Течението на изкушенията е толкова силно, че ние трябва да полагаме всяко усилие, дори за да останем на едно и също място.

Ако мъжът не беше плувал с всичките си сили, яхтата щеше да изчезне от хоризонта и той и жена му щяха да се удавят. По същия начин, стремежът да изграждаме добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие и любов не е просто черешката на тортата. Тортата може да мине без черешка отгоре, но вярата ни не може да мине без стремежът за благочестив живот.

За искрената вяра на един човек не съдим по това колко близо изглежда да е до небето, а по това колко усилено гребе. Доказателството, че Божията сила е дадена на теб чрез вяра е, че ти полагаш всяко старание, за да изработваш Христоподобен характер.

Вижте какво казва Петър в ст.8: „Защото, ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те няма да ви оставят безделни, нито безплодни относно познаването на нашия Господ Исус Христос.” Може да сме познали Христос, но впоследствие да сме станали безразлични към Божията сила в нашия живот и сме били отнесени от течението към смъртта.

Ст. 9 описва какво става с човек, който не полага усилие да изработва качествата на христоподобен характер. „Но и онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове” (1:9). Той е сляп за присъствието на Божията сила, защото е забравил първоначалния си ентусиазъм при покаянието си. Но той е и късоглед относно скъпоценните обещания, защото погледът му е замъглен от пожеланията на плътта. Неговата слепота му пречи да използва Божията сила, за да плува срещу течението и той бива отнесен в дълбокото към собственото си разрушение.

Такъв човек е забравил първоначалната си ревност за четене на Словото и вместо да се уподобява на Христос, неговият образ придобива груб и отблъскващ характер.

Една жена разглеждала в градския музей картина, която никога досега не била виждала. Тя се обърнала към музейния работник и казала: „Господине, не съм виждала тази картина досега. Намирам образа за доста груб и отблъскващ. Какво е това?” Без ни най-малка емоция, работникът отговорил: „Това, госпожо, е огледало.” Явно дамата била късогледа.

Когато сме късогледи и не можем да фокусираме Исус в Писанията, ние губим представа не само за Исус, но и за нас самите. Библията е най-доброто огледало. Можем да я отворим с желание да я критикуваме, но накрая ние сме тези, които са подложени на критика.

Така стигаме до 10 стих в нашия пасаж: „Затова, братя, постарайте се още повече да затвърждавате вашето призвание и избиране; защото като изявявате тези добродетели, никога няма да се спънете.” И обратно, ако не изявявате тези добродетели, вие показвате, че или не сте били сред избраните, или сте изгубили своето спасение. Тук не става въпрос, че в новото небе и новата земя ще останете без награди, а за опасността някои да останат извън спасителния кораб на спасението.

Потвърди своето избиране. Докажи, че си пораснал.

Поради греха си всички са обект на Божия праведен гняв, но поради любовта си Бог постанови, че всеки който повярва, ще се спаси по благодат. Това са избраните отпреди създанието на света, които Той предузна и на които заповядва да израстват в христоподобие.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е: аз сред тези избрани ли съм? Ще имам ли един ден „щедър достъп до вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос” (1:11)? Бог иска ние да сме сигурни и да изпитваме радост от този факт, защото тази сигурност може да ни мотивира да служим себеотдайно и да му принасяме слава.

Затова „затвърждавайте вашето избиране” (1:10). Как? Като полагаме всяко старание и прибавяме на вярата си добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие и любов. Израстването ви в освещение и христоподобие е потвърждение на избирането ви.

Вярата, добродетелта, благоразумието, себеобузданието, твърдостта, благочестието, братолюбието и любовта не са входна такса за небесното царство, а доказателство че нашата вяра е автентична. Затова нарекох поредицата проповеди върху 2 Петър, „Автентично християнство.”

Как можем да приложим този урок в своя живот? Щом потвърждаваме нашето избиране чрез израстване в христоподобие, ние трябва да се запитаме: „Полагам ли аз всяко старание да съм безупречен в морално отношение? Полагам ли всяко старание да познавам все повече Божия характер и воля? Полагам ли всяко старание да усъвършенствам способността си да се контролирам? Полагам ли всяко старание да развивам търпението си? Полагам ли всяко старание да култивирам благочестие, любов към другите вярващи и особено към хората, които не са ми симпатични?

Ако демонстрираш тези качества, няма да останеш безплоден (1:8), няма да се спънеш (1:10) и ще влезеш във вечното царство на Исус Христос (1:11). Но ако не те е грижа за тези неща, това е защото си сляп за скъпоценните Божи обещания и си забравил радостта от твоето спасение.

Когато Мони беше малка, един ден излязох и й показах как се хвърля баскетболната топка в коша. Тя беше толкова малка, че едва можеше с две ръце да хвърли топката малко над главата си. Наложи се да я вдигна високо, за да хвърли до коша. Но й харесваше да подхвърля топката, правеше го с радост. След някоя друга седмица пак излязохме, този път успя да хвърли топката няколко пъти до коша. Продължихме да излизаме и след няколко седмици вече тя можеше да вкарва, макар и рядко. След това започнах да я уча и на други неща – дрибъл, как да не прави крачки, някои неща от правилата.

Когато стана 1 клас, я записахме на баскетбол. Там треньорката й я прие много радушно и я научи на много други неща. След 2-3 години тя беше толкова добра, колкото мен, а след още 3-4, беше избрана да се явява на републикански първенства. Беше една от най-добрите. Тя израстна в уменията си, защото полагаше много старание да овладее всеки аспект от играта.

Не се задоволяваше с постигнатото, но искаше да става все по-добра и по-добра. Но след още 2-3 години се отказа от тренировки и сега играе само с училищния отбор. Продължава да е добра, но не колкото когато играеше редовно. Не може и да израства в уменията си. Но кой знае, може да реши отново да започне тренировки и тогава ще стане още по-добра!

Петър ни предупреждава да не сме лениви във вярата си и да не се носим далеч от спасителната лодка Исус Христос. Той ни насърчава да отхвърлим разтлението в света и да полагаме всяко старание за изработване на добродетелите твърдост, търпение и любов. Само така можем да сме уверени, че сме призовани и избрани да имаме достъп до вечното царство на Христос. Нека се помолим.

край

БПЦ „Нов живот”,

Варна, 28.03.2015

Плувай срещу течението - осмели се да си различен

Можете ли да плувате?

Когато се учех да плувам като малък, много обичах дните с по-голямо вълнение. Забелязах, че ако скоча и яхна гребена на вълната, идваща от вътрешността на морето, преминавам много по-лесно и по-бързо няколко метра. Просто трябваше да се отпусна върху нея и тя ме носеше напред.

Така е и в живота. Повечето хора обичат да плуват по течението. Отпускат се и вълната ги носи напред. Така е било и по времето на написването на 1 Петрово. Но Пътеводителят на християнския стопаджия ни учи, че много често за Христовите последователи не е здравословно да се оставят на течението на преобладаващата култура. Ние трябва да се научим да плуваме срещу течението, ако искаме да живеем по Божията воля, да се ползваме от Неговата сила и да прославяме Бог в живота си. Да се осмелим да бъдем различни

Прочит 1 Пет. 4:1-11.

Защо повечето хора предпочитат да плуват по течението? Много просто – защото изисква по-малко усилия! По-лесно е да се отдадеш на греха, отколкото да му се съпротивляваш.

В пасажа, който прочетохме, се казва, че да плуваш по течението означава „да живееш „в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирувания, в опивания и в омразни идолослужения.” Такива са били повечето хора. Но Петър казва, че всички ние сме били такива: „доста е миналото време, през което сте живели така, както желаят да живеят езичниците...” (4:3). Как е възможно това?

Като невярващ си мислех, че съм добър човек, че никому не правя нищо лошо и макар и да върша глупости от време на време (човещинка!), това не ме прави лош човек, камо ли грешник.

Когато повярвах, ми се отвориха очите за всички грехове, които съм вършил, волно или неволно: кражби, ревнования, препиране, винопийство, гняв, хулене, пожелаване, идолопоклонство. Аз бях идолопоклонник.

Както казва Мартин Лутер, „Към каквото прилепва сърцето ти, това е твоят Бог, твоят функционален спасител.”

Но как тогава сме призовани ние, християните, да живеем?

Бог ни призовава подобно на Христос, който пострада по плът, да се откъснем от греха и „да не живеем по човешки страсти, а по Божията воля” (4:1,2).

Петър ни казва: понеже вече сте Христови и понеже Христос пострада по плът, за да ви придобие, внимавайте как живеете. Не правете компромис с вярата си, нямайте нищо общо с греховните практики на вашите сънародници, даже да пострадате за вярата си. С цена сте купени, затова бъдете верни на вашия Спасител и живейте по Божията воля. Осмелете се да бъдете различни. Научете се да плувате срещу течението. Само така ще стигнете до небето.

Повечето предпочитат да вървят по утъпкани пътеки. Да се слеят с тълпата. Да се оставят на течението на греховната чалгаджийска култура, в която живеем. Но така лесно стигат до нихилизъм и отчаяние, а някои решават да сложат край на живота си. Тогава се питаме, какво му стана на този човек, та той беше напълно ‘нормален’!

Преди година и половина собственикът на кюстендилската дискотека “Планета Пайнер” Цветелин Иванов - Цеци се е обесил заради несподелена любов с фолк певица. Няколко дни преди да вземе фаталното решение, Цеци бил напълно отчаян, защото певицата не откликвала на чувствата му. Много хора сигурно са се питали: Защо го е направил? Та той има жена и всичко, което може да си пожелае... За повечето хора постъпката му беше нелогична. Но за мен това беше повече от логичен завършек на неговия земен живот. Той просто е приложил на практика своите разбирания за живота. Като дете на най-богатия човек в Кюстендил, той израства в лукс и разкош, но нищо не можело да донесе удовлетворение на презадоволения юноша. Така той израства като атеист, идолопоклонник и нихилист. Вярвал е, че няма Бог, че животът няма смисъл и цел. Затова е търсел утеха в алкохола и жените. Всъщност, това е третият му опит за самоубийство. Малко преди това Иванов пробвал да сложи край на живота си в управляваната от него дискотека след употреба на голямо количество алкохол. Тогава той се прострелял в главата, но като по чудо оцелял.

„Доста е миналото време, през което сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирувания, в опивания и в омразни идолослужения.. Относно които неща те и се чудят, и ви хулят, загдето не тичате с тях в същата крайност на разврата...” (4:3,4).

Повечето ‘нормални’ хора си позволяват да вършат някои от тези неща, защото културата им казва, че те са невинни забавления. Никому нищо няма да навреди. И сами не усещат как стъпка по стъпка стигат до „крайност в разврата”.

Когато разгледаме какви клипове хората качват от личния си живот в интернет, можем да видим и достойни за подражание неща. Но много от хората са горди именно с крайността на разврата, в който са затънали (ст.4).

Загубването на духовни ориентири поради непознаване на Пътеводителя е тотално. Дотолкова, че когато повярва тийнейджър или младеж, родителите му са силно притеснени. Защо? Защото той не иска да ходи на дискотека, не прекарва повече времето си в пиянски запои с компанията си, не живее в сексуален грях, загубва интерес към предишните си страсти (коли, тв, музика) и голяма част от времето си прекарва в четене на Словото и в молитва.

Невярващите ‘се чудят’ защо не тичаме с тях в същата крайност на разврата. Те са слепи за радостта на вярата в Христос и живеят за удоволствията. Но краят е наближил, казва Петър. Как ни съветва Пътеводителят да живеем в тази ситуация? Той ни назидава да живеем ‘разумно и трезвено’ и ‘да се предаваме на молитва’ (ст.7). Да се осмелим да сме различни.

Това няма да е лесно, ще преминаваме през много изпитания, но само така ще стигнем до небето. „Като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух.” (4:6)

Много хора си мислят, че могат да си живеят както си искат, а ако има Бог, някакси ще успеят, с лъжа, подкупи и измама, да се промъкнат в рая. Петър казва, че „те ще отговарят пред Онзи, Който скоро ще съди живите и мъртвите.” (ст.5) Солженицин казва: „Винаги плащаме скъпо за това, че преследваме евтини неща.”

Затова ние трябва да се осмелим да сме различни, дори това да не ни носи успех, защото един ден ще отговаряме пред Царя.

Един император в Далечния изток остарял и решил да избере свой наследник. Повикал всички младежи в царството и им казал: „Дойде време да предам короната на следващия император. Решил съм да избера един от вас.” Всички младежи били шокирани, но императорът продължил: „Ще дам на всеки от вас едно семе. Това е много специално семе. Искам да си отидете вкъщи, да го посадите, да го поливате и да дойдете тук след една година с това, което сте отгледали от това семе. Тогава ще разгледам растенията и ще реша кой да е следващият император.

Едно момче на име Лин също бил там и като другите взел едно семе. Отишъл вкъщи и развълнувано разказал на майка си какво му се е случило. Тя му помогнала да намери гърне и пръст, и той посадил семенцето и го поливал внимателно. Всеки ден той го поливал и го наблюдавал дали е покарало, но нищо не се показвало. След третата седмица някои от другите младежи започнали да говорят за семената, които отглеждали и които били покарали. Лин се връщал, проверявал семето, но там нямало нищо.

Минали три, четири, пет седмици и все още нямало нищо.

Лин се чувствал като най-големият неудачник. След шест месеца все още в неговата саксия нямало нищо. Той знаел, че е убил семето. Всеки друг отглеждал дървета и растения, а той нищо. Не казвал нищо на приятелите си, само чакал неговото семе да покара.

След една година всички младежи донесли растенията си при императора за проверка. Лин казал на майка си, че няма да занесе празна саксия в двореца, но тя го насърчила да отиде и да занесе саксията си, и да бъде искрен относно случилото се. Линг не искал и да чуе, но знаел, че майка му е права. Взел празната саксия и отишъл в двореца.

Когато пристигнал, бил удивен от разнообразните растения, донесени от другите младежи. Те били прекрасни, с най-разнообразни форми и размери. Лин сложил празната си саксия на пода и много от другите младежи му се изсмели. Няколко му казали, че съжаляват: „Е, поне опита.”

Когато императорът пристигнал, той огледал залата и поздравил всички. Лин се опитвал да се скрие отзад. „Леле, какви прекрасни растения, дървета и цветя сте отгледали”, казал императора. „Днес един от вас ще бъде избран за следващия император!”

Внезапно императорът забелязал Лин отзад с празната саксия. Заповядал на стражата да го доведе отпред. Лин бил ужасен, „Императорът знае, че съм се провалил! Може би ще нареди да ме убият!”

Когато Лин излязал отпред, императорът го попитал как се казва. „Казвам се Лин”, отговорил той. Всички момчета се изсмяли и започнали да подхвърлят шеги по негов адрес. Императорът помолим всички да запазят тишина. Той погледнал Лин и след това обявил: „Вижте своя нов император! Той се казва Лин!” Лин не можел да повярва. Та той не успял да израсти дори едно семе. Как щял да се справи като император?

Тогава императорът казал: «Преди година дадох на всеки от вас едно семе. Казах ви да го занесете вкъщи, да го посадите, да го поливате и да го донесете обратно днес. Но аз дадох на всички сварени семена, които не израстват. Всички вие, с изключение на Лин, донесохте дървета, растения и цветя. Когато сте видели, че семето не расте, вие сте го заменили с друго. Лин единствен е имал смелостта и доблестта да донесе саксия с моето семе в нея. Затова той е единственият, който ще бъде новият император.»

Един ден ще отговаряме пред нашия Цар, който съди живите и мъртвите. Ако искаме да живеем в Бога с Духа, ние трябва да се научим да плуваме срещу течението – да имаме смелостта да казваме истината и да вършим Неговата воля, дори това да ни носи пасиви.

Всеки християнин е бил грешник, живеещ за егото и удоволствията на греха и света. Но подобно на гъсеницата, Бог извършва чудесно дело в християните. Пълзящата гъсеница (ларва) не може да изпитва радостта от летенето на пеперудата. По същия начин един плътски човек не може да се удоволства в Божиите неща без да е новороден. Той живее в робство на егото, света и изкушенията на дявола. Животът му е белязан от непокорство на Божието слово. Някои дори идват на църква, стремейки се към социални контакти, но избягват всичко, което би ги довело до истинска святост и интимни взаимоотношения с Бога. Но самото посещение на църква няма да обнови сърцето ти. Ти трябва да позволиш на Бог да отнеме твоето каменно сърце и да ти даде ново сърце. Бог иска да вложи Святият си Дух в теб и да те накара да следваш неговите заповеди и да спазваш неговия закон (Езек. 36:26,27).

Новородените християни обичат Бога и за тях служението на Бога е радост. Те имат свободата да кажат не на егоизма и греха, предават се на молитва и живеят разумен живот.

Човек става ново създание като приеме Исус Христос за личен Спасител и Господ. Божият суверинитет определя дали една гъсеница ще стане пеперуда. По същия начин Бог те призовава да се предадеш на Неговата воля, което означава да се покаеш и да бъдеш спасен. Не всяка гъсеница става пеперуда; не всеки човек ще стане християнин. Но ти можеш да си като пеперудата, която казва за гъсеницата: „Такъв бях аз, но сега съм променен.”

И след като Бог ни промени, той иска ние да се осмелим да сме различни - да имаме любов към другите, и да служим с дарбата, която имаме, за да сме ‘добри настойници на многообразната Божия благодат.” (8-10)

Всеки има дарба, с която да служи на другите. Един ден двама християни разнасяли хляб в квартал с бедни. Дошли до апартамент, от който долитали викове, но решили да почукат и влязат. Един мъж отворил вратата и ги попитал какво искат. Единият от тях казал: „Не искаме нищо. Само се чудехме дали знаете някой, който има нужда от няколко самуна хляб.”

„Защо го правите?”, попитал мъжът. „За да покажем на хората, че Бог ги обича.” „Какво каза?”, възбудено попитал мъжът? „Просто раздаваме хляб, за да кажем на хората, че Бог ги обича.” Мъжът ги погледнал и казал: „Не мога да повярвам. Току-що вчера погребахме нашия син, беше на 3 седмици, а сега вие стоите на вратата ни.”

Посетителите предложили да се молят за тях и семейството приело предложението им. Когато си тръгнали и вратата се затворила зад тях, те чули мъжът да казва на жена си: „Виждаш ли, скъпа? Казах ти, че Бог го е грижа. Мислехме, че Той не ни забелязва, но той изпрати тези хора тук, за да разберем това.”

Готов ли си да служиш на другите? Отвори очите и ушите си за нуждите на другите. 1 Пет. 4:10: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.”

Освен да сме добри настойници на Божията благодат и да използваме нашите дарби, Бог иска Неговата любов да се проявява и в нашето гостоприемство. Защо ли? Защото днес много малко хора практикуват тази дарба и това прави впечатление. Това е невероятен израз на плуване срещу течението!

На 28 юни 2005 г. 4 военноморски командоси отиват на мисия в Афганистан в търсене на терорист на Ал Кайда, който се крие в талибанска крепост. По време на битка трима от тях са обити, а четвъртият, Маркъс Лутръл е засегнат от взривена граната и хвърлен на скала. Сериозно ранен, той се бие четири дни и отблъска нападенията на 6-тима терористи на Ал Кайда, изпратени да го довършат. След това лази 11 км. през планините, преди да стигне до племето Паштун, което рискува всичко, за да го защити от обграждащите го талибански убийци. Те отвели Лутръл в селото, където властвал закона на гостоприемството. Лутръл казва: „Те бяха решени да ме защитават от талибаните дори с риск да бъдат всички избити.”

Същият закон на гостоприемството е в сила в целия Близък изток. Той е, който кара Лот да покани двамата ангели у дома, за да не бъдат изнасилени от жителите на Содом. Дори и да не приемаме предложението на Лот да даде в замяна дъщерите си на хората, смисълът тук е, че законът за гостоприемството е бил толкова силен, че е надхвърлял и любовта към семейството.

В заключение, Пътеводителят на християнския стопаджия ни съветва в тази глава да не се съобразяваме с културата, в която живеем, но да плуваме срещу течението. И той ни казва, че можем да го направим, когато отхвърлим човешките страсти, като се новородим и живеем по Божията воля, предаваме се на молитва, като служим на другите използвайки дарбите си.

Но някой ще каже: лесно е да се каже, но какво да правим, когато това води само до страдания в живота ни?

Родителите на момиченце му обещали да го качат до хълма, където брат му играел. Но когато стигнало до стръмния неравен път нагоре, то се дръпнало назад: „Ама тука не е равно... Има много дупки и камъни!”, извикало то.

„Да”, казал по-опитния й брат, „но как иначе ще можем да се изкачим до върха, ако ги нямаше?”

Искаш ли да се изкачиш на върха? Тогава тръгни по камъните. Плувай срещу течението! Осмели се да си различен!

Нека се помолим.

БПЦ «Нов живот», 8 март 2015 г.