Силата на молитвата (Деяния 4:23-31)

/проповед/

Четох един виц:

- Какво означава сила?

- Да си сложиш една тенджера на главата и да се набереш на нея. J

Днес ще говорим за една друга, истинска сила. Ще говорим за силата на молитвата. Още при създаването на църквата Бог промисли да въоръжи църквата с оръжието на молитвата. Те се молиха един за друг, защото знаеха, че носят отговорност за другите.

Те трябваше да са сол и светлина за света. Ние трябва да следваме техния пример. Молитвата отключва Божия склад с безкрайна благодат и сила. Всичко, което Бог има е на наше разположение чрез молитвата.

Затова се надявам, че чрез това послание ще бъдете насърчени от Святия Дух да се молите
активно за църквата. Павел също помоли църквата в Рим да се моли за него:

Римляни 15:30 „Но аз ви моля, братя, заради нашия Господ Исус Христос и заради любовта, която е плод на Духа, да ме поддържате с усърдна молитва към Бога за мене.“

Но нека преди това си припомним какво се случи дотук в Деяния. В Деяния 1 учениците получиха обещанието, че ще приемат сила, за да предават посланието за възкресението на Христос и да изпълнят своята мисия. С изливането на Святия Дух на Петдесятница в Деяния 2, те получиха тази сила да свидетелстват за Исус Христос. Хиляди се спасиха в онзи ден и така се роди Църквата. В Деяния 3 виждаме как Божията сила изцели сакатия човек при Красна врата на храма.

И когато това стана, Петър и Йоан бяха арестувани за това, че проповядват „в името на Исус, възкресението от мъртвите“ (4:2) Днес няма да разглеждаме подробно този пасаж. Само ще ви припомня, че те бяха изправени пред религиозните власти и първосвещеника, за да ги разпитат. Тогава Святият Дух дойде на Петър и той заявява тези невроятни и истинни думи:

Деяния 4:12 „И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“

Религиозните водачи се чудеха как да отговорят на това предизвикателство, отправено им от тези „неграмотни и неучени човеци“ (ст. 13).

Деяния 4:16 „Какво да сторим на тези човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.“

В яростта и безсилието си те заплашиха Петър и Йоан да не говорят повече.

Тогава Петър отговори,

Деяния 4:19-20 „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.“

Веднъж искахме да направим евангелизационна лекция в едно от варненските студентски общежития. Направихме постер и аз отидох да говоря с управителя на общежитието за разрешение да ползваме залата на общежитието и да поставим рекламата на таблото. Както може би се досещате, не получих разрешение. Мълчаливото послание беше, „Забраняваме ви да говорите тука за Бога.“

Много пъти сме се сблъсквали с подобно отношение. Но как можем да мълчим? Как можем да не свидетелстваме на хората! Както Петър, ние трябва да казваме, „Ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули“.

Така или иначе, ние пак проведохме лекцията. Никой не може да те спре, ако в теб гори огъня на Святия Дух!

Религиозните водачи се опитаха да спрат Петър и Йоан. Накрая пак ги заплашиха и ги пуснаха.

Деяния 4:23-31 „И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините. А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? Опълчваха се земните царе и управниците се  събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал, за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. Какво да направим и при кого да отидем, ако сме в беда и имаме повече проблеми, отколкото можем да разрешим?“

Апостолите отидоха при тези, които бяха загрижени за тях и които щяха да се помолят за тях.

Всеки християнин би трябвало да е част от местно тяло от вярващи. Ако не си част от църква ти отхвърляш плана на Господ Исус Христос, който е Главата на църквата. И ти си най-големият губещ, защото нямаш местна църква и нямаш при кого да отидеш, когато си в затруднение.

Повечето от тези, които сте тук, сте направили своя избор и вярвам, че имате братя и сестри, при които да отидете, когато сте в беда. Ако ти ни гледаш и слушаш сега онлайн, искам да попитам и теб – имаш ли при кого да отидеш? Защото посланията онлайн са добро допълнение, но не могат да заменят живото общение и подкрепата, която имаме в местната църква.

Петър и Йоан се радваха на такава поддръжка.

Ние се нуждаем от място, което да отиваме у дома, при нашите братя и сестри. Където ще се помолят за нас и където ще можем да споделяме радостите и тревогите си. Да си член на местна църква е привилегия, но и отговорност.

Когато Петър и Йоан дойдоха при своите си и разказаха за разпита пред синедриона, всички спонтанно откликнаха с молитва:

Деяния 4:24 „А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога.“ Те благодаряха за Божията милост при този първи сблъсък със силите на мрака. Забележете, че Лука казва, че всички те се помолиха „единодушно“ на Бога.

Няма нищо по-ефективно от молитва, която е отправена към Бога от хора в единството на Духа.

Неотдавна с интерес научих, че в България се организират състезания с тежковозни коне (състезания по надтегляния с коне). Конете теглят дървени трупи, разпределени в няколко категории – теглене на 500 кг., на 600, 700, 800, 900 и 1000 кг.

На подобно състезание в Канада един кон изтеглил 4000 кг, а друг – 3600! Бихме предположили, че заедно те биха изтеглили 7600 кг. Но когато ги сложили в общ впряг, тези мощни жребци изтеглили товар с тегло 13600 кг.! Това е над 3 пъти повече, отколкото всеки от тях би могъл да изтегли сам.

По същия начин Божията сила, действаща чрез църквата е по-мощна, отколкото сумата от силата му, приложена в живота на всеки от нас поотделно. Затова ви насърчавам да споделяте молитвените си нужди с църквата!

И днес, както и при апостолите, на нас ни е забранявано да проповядваме на обществени места. Но има и други, не толкова явни но още по-коварни капани пред благовестието.

Например – анонимността в големия град, зад която се крият хората, развлекателната индустрия, която прави хората нечувствителни за духовните неща, светската култура, която игнорира Бог, напредъка на технологиите, поради които хората все по-малко чувстват нужда да се обръщат към Бог за помощ.

В онзи час след освобождаването на Петър и Йоан, учениците се помолиха единодушно на Бога. Те благодариха на Бог за избавлението на техните братя. И забележете, че те осъзнаваха пред кого стоят. Те знаеха, че суверенния Бог, който е Творецът на вселената („Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.). Те представиха себе си като слуги на Бога (ст. 29), като буквално използваха думата „dulos”, която означава роби.

Te също отдадоха почит на Бог като Бог на историята. За тях беше голяма утеха, че Богът на който се молят е не само творец на небето и земята, но е и в контрол на всичко, което се случва. Той управлява над историята. Народите, които се разяряват (ст. 25), управниците които се наговарят против Господа (ст. 26), дори Ирод и Пилат Понтийски – всички те не осъзнават, че всичко това „Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане“ (ст. 28).

Затова те не се притесняваха, че някакви хора са ги заплашили и се стремят да унищожат в зародиш Божието царство. Богът на небето и земята и Богът на историята беше на тяхна страна! Какво можеха да им направят? Те гледаха на тази съпротива като напразна и глупава.

И веднага след като се поклониха на суверенния Бог, те се помолиха така:

Деяния 4:29-30 „И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.“

Забележете, те не се помолиха за своята безопасност и за Божията протекция, но за това да имат възможност да служат. Помолиха се за дързост и смелост. Заплахите трябваше да ги накарат да спрат да свидетелстват за Исус. Затова се помолиха за смелост да говорят.

Те не се помолиха Бог да им даде хубави сгради. Не се помолиха за хубави китари и пиано. Не се помолиха Бог да им даде убедителни думи. Не се помолиха дори за човешка мъдрост. Те се помолиха за силата на Святия Дух върху църквата. Както каза ап. Павел,

1 Коринтяни 2:4-5 „И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Дух и сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.“

Големият евангелизатор Чарлз Фини разказва за църква в един град, в която огънят на Святия Дух бил напълно загаснал. Не идвали нови хора, нямало новоповярвали, и никой не го било грижа. Искам да ви попитам, вие искате ли хора да идват в нашата църква и да се спасяват?

В тази църква хората не благовествали и не се интересували дали някой нов човек ще дойде, с изключение на един човек. Той бил ковач. Не го бивало много да говори, даже заеквал силно, та чак било трудно да го слушаш.

Но той имал сърце за Бога и искал да види съживление. Толкова много желаел това, че един ден затворил работилницата си, отишъл вкъщи и се молил цял ден. На следващия ден отишъл при пастора и казал, „Молих се за съживление. Можем ли да насрочим някакво евангелизационно събрание?“ Пасторът се съгласил с нежелание, но го предупредил, че никой няма да дойде.

Те организирали събранието и за изненада на пастора, сградата била пълна! Той се изправил да проповядва както винаги, но усещал нещо много различно. Божията сила била толкова осезаема, че всеки можел да я почувства. Много хора се покаяли и се спасили през тази седмица. Защо?

Не заради програмата или красноречието на пастора. Не било и заради презентацията на екрана. Причината била, защото някой се молил.

Деяния 4:31 „И като се помолиха...“

Всяко раждане е съпроводено от труд и болка. Дори в духовния свят. Молитвата изисква труд и усилия. Но молитвата ще доведе до растеж в някакъв аспект на служението. Духовен растеж, а след това растеж и в цифрово изражение.

Eдин ден, докато бил в отпуска, евангелизаторът Муди посетил една голяма църква, в която обаче нямало живот. Пасторът го помолил да проповядва там няколко пъти. Той се чудил дали да приеме, но накрая се съгласил. Сутринта в неделя проповядвал, но нямало никакъв отклик. Чудил се какво да прави, трябвало да проповядва и на вечерната служба. Целият следобяд го мислил.

Но зад сцената нещо ставало. Една старица отишла вкъщи при сестра си, която била инвалид и ѝ казала, че Муди проповядва в църквата. Очите ѝ блеснали, защото тя се била молила Муди да проповядва в Англия. Тя казала, „Остави обяда, ще прекараме останалата част от следобеда в молитва.“ И те го направили.

Муди се изправил пред хората на вечерната служба и усещал, че има нещо различно. Можело да се почувства във въздуха. Проповядвал с лекота и казал накрая да се изправят тези, които искат да се молят да бъдат спасени. 500 се изправили на крака. Шокиран, той помислил, че не са го разбрали и им казал да седнат и пак казал, „Сега станете, ако...“ и обяснил по-подробно кой да стане.

Отново 500 се изправили на крака. Така започнало най-голямото съживление в Англия.

Защо? Защото две жени, една от които прикована на легло, се молили. Те платили цената.

Деяния 4:32 „И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух, и с дързост говореха Божието слово.“

В следствие на молитвата ние се изпълваме със Святия Дух. Ще ви покажа как става. Ето една ръкавица. Ръкавицата не може да прави нищо сама, но когато ръката ми е в нея, ръкавицата може да върши много неща. Е да, не ръкавицата, но моята ръка в ръкавицата ги върши. Християнинът е ръкавицата. Святият Дух в нас е ръката, която върши работата. Ние трябва да дадем място на ръката, за да може всеки пръст на ръкавицата да е изпълнен.

Когато се молим, ние се изпълваме с Духа и Той върши своето дело.

Ако ние започнем да се молим усърдно всеки ден, нашето поклонение ще бъде още по-докосващо, ще говорим с дързост за вярата си, Бог ще работи мощно, хора ще идват и ще се спасяват. Това става, когато се посветим на молитва! Тогава ще видим силата на молитвата!

Ако не се молим, служението на Бог ще бъде товар. При мен идват хора и ми казват, че искат да служат в църква. Говорим, молим се и те избират къде да служат. След месец идват отново и казват, не мога, не е за мене...

Ние трябва да служим в силата на Святия Дух, не с наша собствена сила! Тя рано или късно ще се изчерпи! А силата на Духа идва в молитва! Силата на Духа е на една молитва разстояние!

Защо понякога нашето ходене с Бога е лазене с Бога? Защо ни липсва любов към нашия Спасител, който даде всичко за нас? Защо нямаме победа над греха? Защо нямаме сила, с която да разтърсим този свят за Христос? Били Греъм отговаря така: „Този, който не познава молитвата, не познава силата.“

И обратно – този, който познава молитвата, познава силата! Църква, изпълваща се с Духа, е евангелизираща църква. Някой е казал: Благовестването за християнството е като вените за нашите тела. Можеш да порежеш истинския християнин някъде и той ще пусне кръвта на благовестие.“

Ние трябва да станем църква, която е не музей за светци, а болница за грешници. Ние трябва да сме ловци на човеци. Затова Бог ни е извикал тук.

В една църква обявили молитвена среща с гостуващ мисионер. Но цял ден валял проливен дъжд и вечерта се надигнала буря. Съпругата на пастора се опитала да го разубеди да не отива. Казала, хората ще решат, че в тази буря събитието е отменено. Но той отговорил, „Трябва да отида дори там да сме само ние с мисионера.“

На събирането дошли десетина души, но по време на молитвата Святият Дух се излял с необикновена сила. Половината от присъстващите или станали мисионери, или изпратили децата си като мисионери. А другата половина станали дарители за мисионера.

В заключение, нека когато се молим, да не забравяме, че стоим пред суверенния Бог – твореца на всичко и Този, който контролира историята. Нека се молим в единство с тялото Христово. Да се молим Бог да ни дава възможности за благовестие и за дързост и смелост да говорим. И да не забравяме, че молитвата е труд, тя е усилена работа. Но когато я свършим, когато се молим, ние ще сме евангелизираща църква, и Бог ще дава растеж. Амин! Нека сега се молим!

 __________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.01.2023 г.

Когато искат от теб невъзможното (Даниил 2:1-30)

/проповед/

Добре дошли на втората тема от поредицата „Даниил: смелостта да си различен“. Миналият път видяхме как Даниил реши да не направи компромис с вярата си. Направи го смирено, като помоли началника на скопците да намерят разрешение на казуса. Така увлече с примера си и другите. В резултат еврейските студенти получиха знание и мъдрост, а на Даниил Бог даде умението да тълкува видения и сънища. Царят не намери подобни на тях четиримата и ги назначи на служба при себе си.

Бог винаги те изпитва преди да те благослови. Преди Бог да ти даде власт, сила, влияние, позиция, той иска да види дали си готов да носиш тази отговорност. И ще видим как Даниил преминава през големи изпитания в живота си и след всяко изпитание е повишен. Вече видяхме как беше издигнат след първото изпитание като юноша на около 15 години. Когато е на 85 г. той става вторият по влияние човек във Вавилонската империя.

Днес ще прочетем пасаж, в който Даниил беше изправен отново пред голямо предизвикателство. Този път от него се искаше да направи невъзможното. Беше изправен пред невъзможна ситуация.

И в този критичен момент Бог помага на Даниил да спаси не само себе си и своите приятели, но и много други хора. Даниил направи 4 важни неща, които осигуриха успеха му. Това са важни стъпки, които можем да предприемем и ние, когато сме поставени пред невъзможна ситуация.

Когато шефът иска нещо невъзможно от нас, ние си казваме: Това е невъзможно, как ще го направя? Нямам връзките, нямам умението. Шефът влиза и ти казва, отчетът ми трябва до четвъртък. И ти си казваш, да, добре, все до някой четвъртък ще е готов... Много пъти в живота си ще си изправен пред невъзможна ситуация. Какво можеш да направиш тогава?

Но как се стигна до тази ситуация в Даниил 2 гл.? Нека прочетем...

Даниил 2:1-6 „И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него. Тогава царят заповяда да свикат врачовете и гледачите, чародейците и халдейците, за да разтълкуват сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя. И царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава; искам да разбера съня. Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си, и ние ще обясним значението му. В отговор царят рече на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми обясните съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви ще се обърнат на бунища; но ако обясните съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест.“

Да се тълкуват сънища по онова време се е смятало за наука. Тези експерти в магическите науки са вярвали, че сънят и неговото продължение следват емпирични закони, които могат да бъдат установени. Изучавали са огромни наръчници за тълкуване на сънищата. Това обучение са преминали и Даниил, Седрах, Месах и Авденаго.

Най-вероятно царят е забравил подробностите от съня и иска да си ги припомни. Той подозира, че тълкувателите са шарлатани, затова иска да му разкажат съня. Но изискванията му са неразумно високи. „Това нещо, което царят изисква, е мъчно; и няма друг, който би могъл да го обясни пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците.“ (ст.11)

След този отговор на тълкувателите царят се разгневява толкова много, че заповядва всички те да бъдат умъртвени. Указът е издаден и страшната новина достига до Даниил.

Това е критичен момент. Защо царят е толкова раздразнителен?

За хората е характерно, че ние искаме да знаем бъдещето. Причината е, че ако знаем какво ни очаква, мислим че можем да имаме повече контрол над него или да сме подготвени за него. Но Бог не иска ти да имаш контрол над бъдещето, а да уповаваш в Него.

Колкото по-несигурен се чувства един човек, толкова повече контрол иска да упражнява. Затова и днес хората ходят на сеанси с медиуми, ходят да им гледат на ръка, на боб, четат хороскопи, за да разберат какво ги очаква в бъдеще.

Но Бог казва, никой не знае бъдещето освен Мене. Всеки, който ти казва, че може да познае бъдещето, лъже. Никой не можеше да предскаже катастрофата край Своге предния ден. Бог ни разкрива само това, което иска да направя в даден момент и иска да му се доверя за всичко останало.

Всички астролози и гледачи са шарлатани и лъжци. Те са използвани от Сатана, за да заблудят хората. (Исая 44:25, Левит 20:6) Във Второзаконие се казва, че всеки, който е лъжепророк, ще бъде умъртвен. Толкова сериозно е това.

И накрая, тестът за един пророк е да говори 100 процента истината (Втор. 18:21-22).

Един отишъл при гледачка и тя му казала: „Ти имаш с-с-с-с...“ „Да, имам сестра“. „И тя се казва „Д-д-д-д-д...“ „Да, Даниела! Как позна!“ Защо да плащаш за нещо, което вече знаеш!

И така, Навуходоносор има този смущаващ сън, вика всичките гледачи и те се провалят. Той издава указ, с който заповядва те да бъдат умъртвени. И от ст. 14 до 30 на сцената излиза Даниил и казва, нека аз да опитам. Усамотява се, моли се и Бог му разкрива царския сън. Това е свръхестествено. Невъзможно е някой да го направи.

И Бог му разкрива не само съня, но и значението, той го казва на царя, царят почита Даниил и той и приятелите му са повишени. Нека видим кои са тези четири неща, които Даниил направи, когато получи тази задача. Запишете си ги, защото ще ви се налага много пъти да сте изправени пред невъзможното.

1. Ориентирай се в ситуацията.

Даниил 2:14-16 „Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязал да убие вавилонските мъдреци. Той каза на царския началник Ариох: Защо е издал царят такъв строг указ? Тогава Ариох разказа работата на Даниил. И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Даниил е само на 17 години. Най-могъщият владетел на планетата е заповядал да бъде убит. Идват да го убият и той отговаря с благоразумие и мъдрост. Не се паникьосва, но пита защо е взето такова решение.

Когато някой иска невъзможното от теб, ориентирай се в ситуацията. Попитай човека какво го е накарало да иска това. Запознай се с фактите.

Във втората година от царуването си, Навуходоносор е подел нови завоевателни кампании и се страхува, че няма да се справи. И сега го измъчва сън, който е от голяма важност, но не може да си спомни подробностите.

Според източните суеверия да не можеш да си спомниш съня е лоша поличба и означава, че твоят бог ти е ядосан. Неговото безпокойство го прави раздразнителен и той иска невъзможното от гледачите и чародейците – да му кажат какъв е сънят му. Вероятно Ариох е доверил всичко това на Даниил.

Може би твоят шеф се страхува от нещо и това го е направило раздразнителен и ти е поставил непосилна задача. Трябва да свършиш това до еди кога си. И ти си казваш, как е възможно да иска това от мен!? Много е вероятно той също да е изправен пред невъзможни срокове от неговия шеф. Трябва да знаеш защо той иска от тебе невъзможното.

Даниил попита: защо е издал царят такъв строг указ?

И след като попиташ защо, помоли за време, за да свършиш задачата.

Даниил 2:16 „Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Това е важно, защото си подложен на стрес, ти си склонен да реагираш импулсивно. Ако си претърпял катастрофа, когато излезеш от колата ти не мислиш рационално. Под влияние на преживяното може да вземеш погрешно решение. По-добре е да вземеш правилно решение, отколкото бързо решение.

Затова, когато си изправен пред невъзможна ситуация, не бързай. Поеми си дъх, успокой се, говори с Бога, ориентирай се в ситуацията. Даниил поиска време, за да може Бог да му разтълкува значението на съня. Но не отложи срещата, веднага отиде при царя, който бе поискал неговата смърт. Доста смело от негова страна!

Кое е онова нещо, което трябва да направиш веднага, но все отлагаш? Отлагаш с години, защото е болезнено да го решиш... Може би е семеен проблем. Знам, че трябва да го реша, но знаеш ли какво ще стане, ако повдигна въпроса? И ти го замиташ под килима, докато килимът не се надигне и се спънеш в него. Може би е лош навик, малък недостатък. Но когато отлагаш да се справиш с него, той се влошава.

Казваш, „Времето лекува раните,“ но това не е вярно. Ако имаш рак, отлагането няма да го излекува. Трябва да се оперираш колкото може по-скоро.

Първо, ориентирай се в ситуацията. Не се паникьосвай, питай защо искат това и спечели време. Иди при източника на проблема веднага.

2. Моли се и поискай молитвена подкрепа.

Даниил знаеше, че той ще се моли цял ден и цяла нощ. Но това беше въпрос на живот и смърт, затова той поиска и приятелите му да го подкрепят в молитва.

Даниил 2:17,18 „Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа това на другарите си Анания, Мисаил и Азария, за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.“

Имаш ли молитвени партньори? А някой би ли ти се обадил ти да се молиш за него?

Ако утре си направиш изследвания и се окаже, че не дай си Боже, си болен от тежка болест, на кои трима човека ще се обадиш първо да се молят за тебе? Ако не знаеш на кого да се обадиш, тогава още сега помоли няколко човека да се молят за тебе.

Всеки се нуждае да има молитвена подкрепа преди да настъпи кризисния момент. Рано или късно ще попаднеш в долината на мрачната сянка. Затова се подготви за него.

Даниил знаеше към кого да се обърне за молитвена подкрепа. Групата за Библейско изучаване е най-естественото място, където можеш да помолиш хората да се молят за тебе. Ако още не си част от нея, може би е време да преразгледаш приоритетите си!

И когато се молиш, очаквай Бог да ти помогне по свръхестествен начин. Очаквай да направи нещо, което не зависи от твоите сили, логика, таланти или възможности. Когато нямаш парите за животоспасяваща операция, когато нямаш връзките, образованието, отговорите, ти се нуждаеш от Божията помощ. И Бог се удоволства, когато ти се молиш, когато си в невъзможна ситуация, защото тогава Той може да се покаже силен в твоята слабост.

Докато Даниил и приятелите му бяха във Вавилон, един друг Божи човек бе оставен от завоевателите в Ерусалим. Това беше пророк Еремия. Тогава Бог му каза:

Еремия 33:3 „Извикай към Мене, и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“

Точно от това се нуждаеше Даниил.

Ориентирай се в ситуацията - не се паникьосвай, но попитай защо и спечели време, за да намериш разрешение на проблема. И второ, моли се и помоли за молитва.   

3. Поклони се на Бога.

Поклонението не се заключава в пеене на песни на Бога. Има хиляди начини да се покланяш на Бога. Когато работиш или си почиваш, когато говориш или мълчиш, когато караш колата или готвиш, ти можеш да се покланяш на Бога. Ти се покланяш, когато благодариш на Бога.

Това означава, че вместо върху невъзможната ситуация, се фокусирам върху всесилния Бог. Не гледам на проблема, а на Този, който може да разреши проблема.

Това направи Даниил. След като помоли приятелите му да се молят, той отиде да се моли.

Даниил 2:19 „И се откри тайната на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил благослови небесния Бог.“

Тук виждаме как да се молим, когато сме изправени пред невъзможна ситуация. Даниил се моли цяла нощ. Молил ли си се цяла нощ за нещо? Молитвата разкрива кое е важно за теб. И ако нещо е много важно, ти ще се молиш дни и нощи наред.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация и се поклони на Бога. Как го направи? Първо, той се поклони, като му благодари за това, което е:

Даниил 2:20 „И рече: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.“

Можем да издигаме Бога в молитва, като изреждаме Неговите Божествени атрибути: Той е безкраен, непроменим, самодостатъчен, всесилен, всезнаещ, вездесъщ, добър, милостив и състрадателен, дълготърпелив, всемъдър, верен, справедлив, любящ и свят.

Това е поклонение. Но не само. Ние се покланяме на Бога не само за това, което е, но и за това, което прави.

Даниил 2:21 „Той сменя времената и сезоните; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

Трето, ние се покланяме на Бога и за това, което е направил за нас, което прави за нас и което ще направи за нас.

Даниил 2:21 „На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, за което Те молихме, защото си ни открил съня на царя.“

Толкова съм благодарен, Боже. Слава да е на Твоето име!

4. Погрижи се за другите.

Последно, Даниил използва това, което Бог му показа, за да избави другите. Бог не иска да избави само теб в невъзможната ситуация, в която си, но иска да спаси и други хора. Иска да спаси целия свят. Бог иска да спаси твоето семейство, твоите приятели, твоите колеги. Бог иска да спаси и твоите приятели.

Бог не дискриминира по пол, цвят на кожата, национална принадлежност. Той се грижи за всички. И Той направи това чрез Своя Син Исус Христос.

Всъщност, Даниил е преобраз на Христос. В този пасаж виждаме много паралели между двамата. Даниил се помоли на Бога. Христос също се молеше на Отца. Даниил се смири и прослави Бога. Христос се смири и прослави Бога. Даниил спаси много хора. Христос спасява всички, които вярват в Него.

Но между двамата има и разлики. Даниил означава „Бог е мой Съдия“. Христос е неговият и нашият Съдия. Даниил притежаваше Божия мъдрост. Христос е Божия сила и Божия премъдрост. Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Христос говори чрез видения и сънища. Даниил зададе въпроси, за да се ориентира в ситуацията. Христос задаваше въпроси, за да ни ориентира в ситуацията. Даниил помоли царя за време. Христос притежава цялото време. Даниил спаси себе си и другите. Христос предаде себе си в жертва за другите.

Вярваш ли в смъртта и възкресението на Христос? Защото Той, също като своя преобраз, е историческа личност.

Даниил спаси себе си, но заедно с това се погрижи за много други хора. Бог му каза: „Данииле, аз ще те спася, но искам да спася и други хора чрез тебе.“

Даниил 2:24 „И тъй, Даниил влезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, каза му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя, и аз ще обясня на царя значението на съня.“

Даниил влетя в стаята на Ариох и извика: „Спри екзекуцията! Успях, успях! Снощи докато се молих Бог не само ми каза какъв е сънят на царя, но и какво значи. Заведи ме при царя.

Бог иска да спаси не само теб. Той иска да спаси и другите. Това се нарича свидетелство. Това е мисията на църквата. Ние искаме чрез нас Бог да спаси всички хора. Все повече хора намират Бог в църкви „Нов живот“. Защо? Защото Бог обича всички и иска всички да се спасят. Всички хора да разберат каква е целта на живота им.

Всяка седмица преди да седна да се подготвям за проповедта си, се моля Бог да ми покаже какво е нужно да кажа, за да се спасят още хора. Да се спасят за вечността, да се спасят от беди, нараняване, скърби, страхове... Това е и твоята мисия – да работиш за спасението на хора в света.   

Накрая Ариох въведе Даниил при царя и му каза, че е намерил един юдейски пленник, който знае значението на съня на царя. И царят погледна към това 17 годишно момче и попита: „Наистина ли? Можеш ли да направиш това? Нещо май ме будалкате?“ Царят основателно беше скептичен.

Даниил смирено отдаде славата на Бога.

Даниил 2:27-30 „В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да открият на царя ни мъдреци, ни гледачи, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносор онова, което има да стане в идещите дни... Колкото за мене, тази тайна ми се откри не защото имам повече мъдрост от останалите живи, а за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.“

Има Бог на небесата. Може яко да си я закъсал, но има Бог на небесата. Може да си мислиш, че това е краят, но има Бог на небесата. Moже да си сам и да няма кой да те погледне в старостта ти, но има Бог на небесата.

Това е онова, което ни дава надежда. Бог може да направи това, което за нас е невъзможно. „Никой от тези хора не може да открие тайната ти, царю, но има Бог на небесата, който разкрива тайни.“ И Бог разкри тази тайна на мен не защото съм нещо повече от другите, а за да може ти, царю, да разбереш.“

Това се казва смело свидетелство. На 17 години, Даниил не се тупа в гърдите, отдава славата на Бога. Ако аз бях на 17 и се молех, сигурно щях да кажа, „Царю, снощи се молех, и както се молех, видях във видение твоя сън и Бог ми го разтълкува. Отдавам цялата слава на Бога. Все пак, ако не бях седнал да се моля цяла нощ, днес нямаше да съм с отговора пред теб!“

Даниил не каза това. Той смирено отдаде славата на Бога.

Ако правиш това, Бог ще благослови живота ти така, както не си предполагал, че може да го направи. Не аз съм важен, Бог направи това!

Добрият свидетел е като пътен знак. Няма значение дали е стар, нов, красив или грозен. Той трябва да сочи в правилната посока и да има ясно послание.

Това означава да си свидетел. Да сочиш към Бога. Да разказваш Неговата добра новина, Неговата блага вест. Където и да си - в Макдоналдс, в Старбъкс, в Албата, в Норда, сочи към Бога. В университета, в училище, сочи към Бога. На работното място, в болницата, в колата, в автобуса, сочи към Бога.

В каквато и област Бог да ти е дал успех, Той ти го е дал, за да сочиш към Него. И колкото повече го правиш, толкова повече Бог ще разширява кръга от хора, над които да влияеш за Него.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация. И той направи тези 4 неща: ориентира се в ситуацията, помоли се и поиска молитвена подкрепа, поклони се на Бога и използва откровението, за да избави другите. И Бог му даде успех. Ти също можеш да имаш успех. Защото за Бога няма нищо невъзможно!

***

БПЦ "Нов живот" Варна
30.09.2018 г.

Ти си това, което вярваш (Даниил 1)

Днес започваме да разглеждаме книгата Даниил: смелостта да бъдеш различен. Книгата е завършена от Даниил около 530 г.пр.Хр., малко след завладяването на Вавилон от Кир през 539 г.

Защо е нужно да изследваме тази книга?

Даниил е една от най-известните старозаветни книги. В първите шест глави четем за събития от живота на Даниил. Даниил живееше в обстановка близка до тази, в която живеем ние в България в 21 в. Той беше част от юдейската диаспора, попаднала във Вавилонски плен. Беше част от малцинство вярващи в Бога на Израил, които живееха в преобладаващо езическа култура.

От тийнейджърските си години до смъртта си (а той е умира на около 90 г.) Даниил е служил на няколко езически царе. Издига се от пленник-имигрант до министър-председател на Вавилон и Медо-Персия. От неговия разказ можем да извлечем важни принципи за това как да живеем за Христос в свят пълен с хора, които не споделят нашата вяра.

Даниил е и пророческа книга. Глави 7-12 изобилстват със сънища, видения и пророчества за последните времена. Днес, когато отново сякаш живеем в ситуация на студена война, интересът към бъдещето е огромен. Много хора се питат, наистина ли живеем в края на историята, както предрече Франсиз Фукуяма. Затова посланието на Даниил звучи още по-актуално.

И накрая, Богът, в който вярваше Даниил е същият Бог, в който вярваме и ние. И Той все още царува! Това може би е най-важното послание на Даниил. Бог управлява отделните личности, семействата, общностите и нациите. Той владее над миналото, настоящето и бъдещето. Изучаването на книгата ще ни помогне да вникнем по-дълбоко в суверенната природа на Бога и ще обогати поклонението и посвещението ни на Исус. Нарекъл съм проповедта „Ти си това, което вярваш.“

Нека прочетем Данаил 1:1-8.

Молитва за Словото

Момче пита баща си, „Тате, буболечките стават ли за ядене?“ Бащата отговорил, „Това е отвратително. Не говори за такива неща на масата.“ След вечеря бащата попитал, „Сине, кажи сега какво искаше да ме питаш.“ „А, нищо“, отговорило момчето. „В супата ти имаше буболечка, но вече я няма.“

Трябва да внимаваме какво ядем, защото не всяко нещо е добро за ядене. В нашия пасаж днес се говори за четирима юдейски студенти, които знаеха кое става и кое не става за ядене. Техният пример ще ни помогне да размишляваме за това как можем да отстояваме нашата вяра в един враждебен на християнството свят. Как можем да останем верни на своята идентичност в Христос. Нарекъл съм проповедта „Ти си това, което вярваш.“

Тези студенти бяха Даниил, Анания, Михаил и Азария. Те бяха отведени в плен във Вавилон с първата група пленници през 605 г.пр.Хр. Вероятно техните родители бяха убити. Бяха далеч от дома, на 2400 км от Ерусалим и едва ли някога щяха да видят родината отново.

Но това не бяха обикновени пленници. Те бяха с благороднически произход. Бяха красиви, начетени и интелигентни. Те трябваше да учат във Вавилонския държавен университет и да бъдат обучени да служат в двореца на Навуходоносор.

И така, те са настанени в двореца и са им осигурени най-добрите условия за живот и учене. В студентския стол им сервират храна от царските изрядни ястия.

Но възниква проблем. Те отказват да ядат храната. Защо? Отказват да се хранят, защото са внимавали в неделното училище. Слушали са внимателно проповедника и са живеели според Словото. И те знаеха, че не всичко, което вавилонците им сервират, става за ядене.

Според някои те не са искали да ядат, защото са чели Левит 11 и са знаели, че това е нечиста храна. Но тук се казва, че те не са искали да ядат никакво месо, искали са само шопска салата. Би трябвало сред царските ястия да е имало месо, което е чиста храна.

Според повечето богослови, четиримата еврейски студенти не са приели да сложат в устата си нещо от царските ястия, защото месото за приготвянето ѝ вероятно е било жертвано на езически богове. Ако направеха този малък компромис, биха изпратили посланието до вавилонците, че те нямат нищо против и да се поклонят на тези богове! За нищо на света те не биха допуснали това! Не биха изменили на своята идентичност. Те бяха това, което вярваха.

Но имаше още нещо. В древността, когато отидеш на гости и седнеш на трапезата на домакините, ти показваш, че с храната приемаш и техните обичаи, традиции и религиозни убеждения. Вавилон беше средище на езическо поклонение и за младежите да ядат от трапезата на царя означаваше да се откажат от Бога на Израил!

Това беше достатъчно Даниил да каже, „Няма да ям това.“ И с основание. Вавилонската култура беше до такава степен проникната от поклонението на езически богове, че те даже кръщаваха децата си с имена, славещи тези богове.

Затова Даниил (което означава „Бог е моят Съдия“) е кръстен Валтасасар със значение „Бел, защити неговия живот!“. Бел беше най-главният бог във Вавилон. Анания е наречен Седрах, което означава „заповед на Аку“ (бога на луната). На Михаил дават името Мисах със значение „Кой е като Аку?“ А Азария е наречен Авденаго – „слуга на Него“.

Даниил и приятелите му бяха чужденци в чужда земя. Вече не бяха в Юдея и храмът не беше от другата страна на улицата. Това беше езическа страна, пълна с езичници, в чието ежедневие присъстваха много езически традиции и практики. Сякаш юдейските младежи нямаше как да избягнат всичко това.

Това е нещо като разликата между това да си на църква в неделя и да отидеш на работа в понеделник. В църква дори най-невъзпитаният човек внимава какво казва и прави. На работа колегите имат груби обноски, разказват цинични вицове, разпространяват клюки и укриват данъци.

И не само това. Еврейските момчета бяха учени образно казано, че от Хермон по-високо няма, от Йордан по-дълбоко няма и от Ерусалим по-хубаво няма. Но сега Ерусалим беше разрушен и беше жалка гледка в сравнение с високо развитата култура на Вавилон. Той беше най-големият град в древността, величествено прострял се на двата бряга на Ефрат, ограден от широка крепостна стена с осем укрепени порти, най-внушителната от които беше портата Иштар.

На основната улица се издигали императорския дворец, храмът на Бел и зигуратът Етеменаки - прочутата Вавилонска кула, наречена храм на небето и земята. Тя била едно от чудесата на света заедно с висящите градини на Вавилон, построени от Навуходоносор за жена му, която била от провинцията и не понасяла живота в града.

Вавилон се славел с инженери и технология, която била най-развита за времето си. Техните математици били ненадминати. Понеже изчислявали с основа числото 60, днес ние имаме 60 секунди в минута, 60 минути за час и 360 градуса в пълна окръжност. Техните астрономи описали много от звездите, макар че астрономията подхранвала астрологията, защото лидерите им се интересували от влиянието на звездите върху процесите на земята (като много лидери днес).   

И така, как тези младежи се справиха с живота във Вавилон? Как живяха в обкръжението на хора, които са груби, жестоки и дребнави? Ние също сме заобградени с такива хора на работа, в магазина, в градския транспорт... Когато в църква някой не се държи добре, пасторът или някой от по-зрелите християни го отвеждат настрана и му обясняват как трябва да се държи. Но в света това не винаги е възможно. Как тогава да реагираме?

Нека видим какво направи Даниил. Първо, той реши, че няма да приеме всичко, което се иска от него, дори така да си навлече гнева на халдейците.

Даниил 1:8 „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“

Живеем в свят, който е циничен. Това се отразява и на речта. Много хора имат вредния навик да ругаят и обиждат докато говорят. Правят го машинално, без да се замислят. Дори т.н. народни представители се обиждат в парламента!

Неотдавна избухна скандал, когато треньорът на националния отбор по волейбол, Пламен Константинов, изрекъл ругатня по адрес на един от състезателите, който отказал да влезе да играе. Впоследствие Константинов призна, че ругатните са като за „добър ден“ в националния отбор!

Може треньорът да е много добър волейболен специалист. Може много да е дал на България. Може да е бил ядосан. Но ние не можем да одобрим подобно поведение.

Като Христов последовател, ти трябва да обуздаваш своя език, защото езикът е буйно зло, пълен е със смъртоносна отрова (Яков 3:8). Не следвай културата. Не се осквернявай. Кажи не на сквернословието и неприемливото поведение.

Неотдавна на забележката ми относно циничен виц, разказан в тесен кръг, един вярващ ми каза: „Е, какво толкова. Имаме нужда да се посмеем.“ Отговорих, че Бог е създал чистия хумор, но след грехопадението и хуморът е покварен. Бог ни благославя, когато разказваме и се смеем на вицове без цинични намеци и обиди.

Псалм 1:1 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи.“

Бог иска да сме като речните камъни. Те са били там десетки години, може би столетия. Не са имали избор. Но ако извадиш някой речен камък от реката и го строшиш, познай какво ще откриеш? Вътре той е абсолютно сух. Той е бил с години в реката, но водата изобщо не е проникнала вътре в камъка. По същия начин, ти не можеш да не живееш в света, но можеш да решиш светът да не живее в теб! Защото ти си това, което вярваш!

Първо, вземи решение да не се оскверняваш. И второ, не забравяй, че другите те наблюдават, за да видят какво да правят.

Даниил 1:8 „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“

Но нали казахме, че в двореца е имало четирима младежи от Юдея. Тук се казва, че Даниил е решил в сърцето си. Къде бяха останалите – Анания, Михаил и Азария?

Всъщност, ето какво се бе случило. Анания, Михаил и Азария бяха добри еврейски момчета. Но те все още не бяха готови да отстояват вярата си. Aко бяха оставени да се справят сами, те щяха да приемат нещата, за да не си навлекат неприятности.

Но Даниил отказа да яде от царските ястия. Отказа да се оскверни. И неговият пример беше заразителен. Тримата му приятели си казаха: „Той е прав!“ и се присъединиха.

В някои църкви пасторите не дисциплинират вярващи, които живеят в грях. И когато някой ги попита как е възможно такова нещо да става в църква, те подминават това с мълчание. И когато лидерът не се осмелява да каже „Не, това поведение е недопустимо за един християнин“, тогава никой друг няма да каже „Не, това е недопустимо.“

Но Даниил каза „Не“. Останалото е история.

Освен, че е важно да не се оскверняваме и да казваме „Не“ на грешните практики, важно е и как казваме „Не“.

Даниил 1:8 „затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“

Какво направи Даниил? Той помоли. Не настоя, не се развика, не се ядоса или възмути. Вежливо помоли. Отиде при началника на евнусите със смирение и с желание да намерят разрешение на казуса.

Твърде често ние, християните, се възмущаваме, когато виждаме някой да говори цинизми или да прави нещо нередно. И понякога в ревността си веднага се обаждаме, за  да конфронтираме и нахокаме прегрешилия. Случвало ли ви се е? На мен ми се е случвало. Но съм имал и по-добри реакции.

Миналият месец пътувах във влака с един човек, с който се заговорихме. Оказа се, че той има някакви познания върху Библията и каза, че вярва в Бога. Но като се отпусна започна да вмъква ругатни в разговора. Първо си казах, как е възможно този човек да вярва в Бога и да говори така! Искаше ми се веднага да му направя забележка. Но запазих хладнокръвие. И когато разговорът се насочи към това какво поучаваме хората в църква, споменах между другото и това, че Библията ни учи да пазим езика си от сквернословие. Мисля, че ме разбра.

Бог иска да сме праведни и да изпитваме праведен гняв, когато някой злослови или върши някакъв друг грях. Но никъде не е казал, че трябва да правим сцени и да злепоставяме хората. Той иска деликатно да им помогнем да намерят разрешение.

Това направи Даниил с началника на евнусите. Вежливо го помоли да намерят разрешение на моралния проблем, пред който беше изправен. Това предразположи човека и той му помогна, вместо да му пречи.

Даниил 1:17 „И на тези четирима младежи Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост, а Даниил можеше да проумява всички видения и сънища.“

Понеже четиримата се застъпиха за Бога и Неговата праведност по правилния начин, Бог им даде знание и разбиране. Всичко им се удаваше. Те бяха като онези наши съученици в училище, които имаха шестица на всяко контролно без да са учили. Бог направи тези четирима младежи по-добри от всички останали. Тъй като те се застъпиха за Бога, и Бог се застъпи за тях.

Но забелязвате ли нещо друго в стиха? Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост на тях, но само Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Другите трима не получиха това умение. Знаете ли защо? Защото Даниил беше единственият, който реши да направи правилното нещо. Другите трима следваха Даниил, но Даниил следваше Бога. Показа в какво вярва.

2 Летописи 16:9 „Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него.“

Бог търси човек, който да се застъпи за Него и за Неговата праведност. Той иска да го възнагради. Твърде често хората не се решават да се застъпят за Бога, защото се боят от последствията. Мислят си, че е по-добре да си държат устата затворена и да си стоят в ъгъла. Но Бог не иска последователи, които седят в ъгъла. Той иска ученици, които отстояват правдата. Иска да сме това, което вярваме.

Но много християни се страхуват, че ще обидят или разгневят някого. Че ще загубят приятелите си, работата си или повишението си.

И са прави! Павел каза, че точно това ще се случи с тези, които живеят за Христос.

2 Тимотей 3:12 „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“

Ако искаш да живееш благочестиво в Христос, ти ще бъдеш гонен. Ще ти се подиграват и ще те обиждат. Ще те нараняват, защото благата вест ги изобличава. Но когато това стане, ти ще си благословен.

Матей 5:11,12 „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят лъжливо против вас всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата.“

Светът може да те наранява, но Бог наблюдава от трона си и казва: „Това е мое дете. Той ме обича и живее вярата си. Той е това, което вярва. Ще го направя силен и ще го възнаградя за това, че е готов да понесе гонение и несгоди заради Мен.

Не е ли страхотно да привлечеш вниманието на Бога по този начин? Да посочи към тебе и да каже, че се удоволства в тебе. Но за да привлечеш вниманието Му е нужно да решиш да не правиш морални компромиси и да защитаваш Него и Неговата праведност по правилен начин.

Нека се помолим.           

Рискувай за Бога (Еклисиаст 11:1-12:8)

/проповед/

Днес продължаваме с Еклисиаст 11 и 12 глави. Дотук, в 10 проповеди, ние погледнахме на живота през очите на Кохелет. Видяхме, че тези, които живеят без надежда в Бога, са принудени да се справят с безнадеждността и празнотата на живота.

Проповедникът също изпитва празнотата и безсмислието на живота под слънцето. И той поглежда над слънцето, за да потърси мъдрост за това как да живее. Миналият път видяхме, че ние трябва да ценим мъдростта, да избягваме на всяка цена безумието и да прилагаме мъдростта в живота си.

Говорихме за това, че трябва да бъдем внимателни, когато работим и изобщо в живота. Но означава ли това да не поемаме никакъв риск? Днес ще видим, че Библията ни насърчава да сме предприемчиви, инциативни и да поемаме разумен риск.

Кога за последен път направихте нещо смело? Кога за последен път поехте риск?

Попитали режисьорът Били Уайлдър дали му е харесал един нов филм. „Ами, как да ви кажа“, отговорил той, „филмът започна в осем часа. По едно време мислих че е вече полунощ, погледнах часовника си. Беше едва 8:15.“

За някои хора животът е като скучен филм. Дните се нижат един след друг, времето минава, нищо особено не се случва и те са отегчени до смърт. Познавам такива хора!

За съжаление, животът за много християни също е скучен! И онова, което най-много ме шокира, е че за тях скуката е доказателство, че са по-духовни от другите.

Но Бог е създал живота не за да е скучен. Животът ни често е монотонен, но ни е даден, за да му се наслаждаваме. Нещо повече, животът ни може да се превърне в приключение, ако се научим да поемаме риск по Божия начин!

В Еклисиаст 11:1 Соломон описва рисковете, поемани от търговците по онова време. Те „хвърляли хляба си по водата“ – с други думи натоварвали стоките си на кораби, за да ги превозят до чужди пристанища. Там те се надявали да спечелят от продажбата им „след много дни“.

Днес корабоплаването е сравнително сигурен транспорт. Но по онова време много кораби потъвали. Търговците често понасяли огромни загуби. Пирати нападали корабите. Често капитаните били некоректни. Не е имало застраховки на имуществото. И разбира се, трябвало да чакаш дълго, преди да разбереш дали ще излезеш на печалба.

Защо търговците поемали тези рискове? Защото печалбата била голяма!

Соломон използва тази илюстрация, за да ни насърчи да поемаме риск, даже голям риск. Като чуем това, ние сме склонни да протестираме. Но от следващите редове разбираме, че проповедникът използва тази илюстрация от материалния свят, за да ѝ даде духовно значение.

В този пасаж Соломон ни дава няколко важни принципи, от които да се ръководим при поемане на риск: давай колкото можеш повече, не се oправдавай, очаквай Бог да работи когато не разбираш какво прави, планирай за дните на тъмнината и накрая, имай правилната перспектива. Първо,

1.     Давай колкото можеш повече.

Много хора са стиснати. Един човек умрял, отишъл на небето и там му устроили обиколка. По време на обиколката видял един приятел да кара прекрасен Мерцедес и казал, „Иха, това е страхотно“ Да, отговорил Св. Петър, „приятелят ти беше много щедър на земята и затова тук кара Мерцедес последен модел. Какво караш тук зависи от щедростта ти там долу.“ И му дал едно моторче. „Какво, приятелят ми има Мерцедес, а аз моторче?!“ „Да, това е всичко, с което можехме да работим.“ Човекът подкарал моторчето гневен. След седмица Петър го видял усмихнат и казал, „Сега по-добре ли се чувстваш?“ Онзи отговорил, „Да, откакто видях  шефа да кара скейтборд...“

Еклисиаст 11:2: „Дай дял на седмина и дори на осмина, защото не знаеш каква беда ще сполети земята.“ Обикновено хората казват, бъдещето е несигурно, затова пести бели пари за черни дни. Има мъдрост в заделянето на средства за трудни времена, но в притчата за богатия глупец Исус ни учи, че трябва също да богатеем в Бога.

Ако само трупаш пари и имот без да ги споделяш с другите, ти не си разбрал какво означава да богатееш в Бога.

Кохелет казва, „дай дял на седмина и дори на осмина“. Числото седем в Библията символизира завършеност и съвършенство. Ти ще направиш нещо, което очакват от теб, ако дадеш част от благата си на седмина. Но Соломон казва, опитай нещо радикално за Бога – дай и на осмия човек! Поеми голям риск, хвърли хляба си по водата.

Френският учен Блез Паскал, живял през 17 век, бил гений. На 12 години без да е учил геометрия, доказва 32-та теорема на Евклид за сбора от ъглите на триъгълника. На 15 години развива т.н. по-късно Теорема на Паскал. 17-годишен изобретява оригинална сметачна машина. Като възрастен той доказва важни теореми в математиката и работи в областта на експерименталната физика. Изобретява хидравличната преса. Той е изобретил и автобуса! Тази идея му идва, докато наблюдава тълпи хора да отиват всеки ден на работа, вървящи в една посока и през 1662 г. основава първата автобусна компания.

Паскал бил и посветен християнин. Любовта му към Бога го накарала да обича бедните. Той се лишавал от все повече неща, за да може да дава повече. Продал каляската и конете си, изящните си мебели, сребърните си прибори и дори библиотеката си, за да дава на бедните. Когато получил аванс от 1000 франка за своя автобус, той изпратил парите на бедните в Блуа, страдащи от тежката зима. После дарил акциите в компанията на болници в Париж и Клермон. Когато умрял на 39 годишна възраст през 1662 г., на погребението му дошли семейството му, приятелите, учени, писатели, а най-отзад църквата била пълна с бедняци – на всеки от които Паскал помагал приживе.

Не това, което имаме, ни прави богати. Богати ни прави това, което даваме!

2.     Спри да се оправдаваш.

Еклисиаст 11:3,4, „Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята. И ако падне дърво на юг или на север, където падне, там ще остане. Който се взира във вятъра, няма да сее; и който гледа към облаците, няма да жъне.“

Тук проповедникът използва илюстрация от фермерството. Един фермер е застанал на нивата. Над нея са надвиснали дъждовни облаци. Край него на пътя лежи дърво, повалено от силния вятър. И фермерът си казва, и днес няма да сея, времето не е подходящо.

Някои хора са като този фермер. Те не рискуват. Чакат идеалните условия, за да предприемат нещо. И за най-малкото нещо си намират извинения.

Преди време направих за себе си едно изследване за най-често срещаните оправдания на хората за това защо не са дошли на църква ето ги.

Времето беше студено; беше много топло; трябваше да сготвя за децата; трябваше да притакам зелето; аз съм православен; някой ще ме пита защо не съм идвал отдавна; тръгнах, но ме срещна една позната по пътя; защото закъснявам и не искам да прекъсвам богослужението.

Никога няма да имаш идеални условия за ходене на църква. Просто го направи приоритет! Не можеш да се наричаш християнин, ако не принадлежиш на тялото Христово. Въгленът, изваден от огнището, угасва!

Понякога в селскостопанската работа е добре да изчакаш малко, ако метеорологичните условия не са добри. Например, ако е ветровито, изчакай да спре вятъра, преди да напръскаш дръвчетата.

В духовния си живот обаче не чакай идеални условия, за да поемеш риск. Дори когато планираш всичко добре, пак ще има неща, които са извън твоя контрол. Затова, живей чрез вяра! Поеми риск и остави резултатите на Бог!

Твърде често ние не поемаме риск, защото сме повлияни от парализата на анализа. Анализираме ситуацията и си казваме, още не е време.

Ще си оправя взаимоотношенията с приятеля ми, когато той направи първата крачка. Ще се оженя за човека, с когото живея, но първо да си намеря работа. Ще имаме деца, когато си купим апартамент. Ще започна редовно да ходя на църква, но като мине зимата. Ще започна да давам десятък, но първо да изплатя кредита за колата. Ще кажа в училище или на работа, че съм християнин, но чакам подходящия момент.

А той все не идва. Ако си склонен прекалено много да анализираш ситуацията и да оставаш пасивен, може би си болен от парализата на анализа. Крайно време е да спреш да се оправдаваш и да търсиш извинение, да поемеш отговорност и да направи нещо!

Гьоте е казал, „Има една елементарна истина, чието пренебрегване убива безброй идеи и прекрасни планове: в момента, в който някой окончателно поеме отговорност, и Провидението му помага. Всичко се случва, за да подпомогне нещо, което никога не би станало.“

По-нататък, проповедникът разбира, че хората могат да бъдат парализирани не само от анализиране, но и от неразбиране.

3.     Очаквай Бог да работи дори когато не разбираш какво прави.

Еклисиаст 11:5,6 „Както не знаеш пътищата на духа, нито как се образуват костите в майчината утроба, така не знаеш и делата на Бога, Твореца на всичко. Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее – това или онова, или дали ще са и двете еднакво добри.“

„Пътищата на духа“ може да се преведе и като пътищата на вятъра. Метеорологията е напреднала много пред последните десетилетия, но все още не могат да предвидят абсолютно всичко.

Науката е напреднала много, но все още не знаем всичко. Почти всеки ден чуваме за нови научни открития.

Гледах клип за лепило, което учени от Австралия са създали, което може да лепи прорезни рани. Вече няма нужда да те шият, ако се порежеш. Капват малко лепило и ... чудо – раната се затваря.

Медиците вече могат да присаждат стволови клетки, да поставят изкуствено око, да присаждат органи... Но колкото и да е напреднала науката, все още не можем да създаваме живот!

Един учен казал на Бог, че науката е напреднала и вече няма нужда от Него. Бог отговорил, добре, искаш ли да се състезаваме да видим кой ще направи живот. Ученият казал, „Добре.“ Бог започнал да прави човек от пръст както в Едемската градина. Ученият казал, „Дай ми малко пръст да започвам да работя и аз.“ Бог отговорил, „Направи си твоя пръст.“

Да, ние не можем да знаем и да предвидим всичко. Не знам кое от семената, които хвърляме, ще успее. Но нека това не ни спира да вършим неща за Бога! Хвани се за работа и направи нещо. Не се тревожи, че можеш да се провалиш. Провалът е сигурен само в случай, че не правиш нищо! Който не успява да рискува, рискува да не успее.

По-добре да направиш правилното нещо по неправилен начин, отколкото неправилното по правилния начин. По-добре да опиташ и да се провалиш, отколкото да се провалиш без да опиташ.

В един старчески дом задали въпроса „За какво съжалявате най-много в живота си?“ Най-много отговорили, „Това, че не опитах да направя повече неща.“

Когато остареем, ние навлизаме в „дните на тъмнината, за които говори Соломон в ст. 7 и 8:

Еклисиаст 11:7,8 „Наистина, светлината е сладка и приятно е на очите да гледат слънцето. Да! Ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много.“

Чудесно е да се наслаждаваш на светлината. Приятно е да ни гали лятното слънце. Но след лятото идва есента, а след това настава и зимата в живота на човека. Затова

4.     Планирай за дните на тъмнината.

В следващата глава Кохелет рисува поетична картина на старостта и дните на злото:

Еклисиаст 12:3-5 „когато стражите на къщата затреперят и силните мъже се прегърбят, и онези, които мелят, престанат, защото са намалели, и онези, които гледат през прозорците, помръкнат; когато вратите към пътя се затворят и отслабне гласът на мелницата; и при гласа на птиците започне да става човек и всички звуци на песента им заглъхнат... когато започне да се бои човек от всичко високо и трепери по пътя; когато бадемовото дърво разцъфне и скакалецът натежи, и всяка охота изчезне...“

Чрез това невероятно живописно описание на старостта Соломон ни казва: когато остарееш, ръцете започват да треперят, краката се изкривяват, зъбите ще опадат, зрението ти ще отслабне, а ушите ще оглушеят. Ще се събуждаш рано и гласът отслабне.

Какво тогава можем да направим? Как да се подготвим за това страдание? Соломон ни казва, че ние можем да преминем през това изпитание заради всички обещания и силата, която Бог ни дава. Не е нужно да бягаме от болката и мъката.

Животът на нашия Господ Исус Христос доказва тази истина. Той премина през най-страшната болка и страдание, умря и възкръсна. Неговата сила може да стане и наша сила, ако поемем риска да срещнем болката.

5.     Правилната перспектива.

Ако гледаме на Исус, тогава ще имаме правилната перспектива към страданието и ще можем да ценим и да се радваме на живота:

Еклисиаст 11:9,10 „Весели се, младежо, в младостта си и нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти... Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд. Затова премахни тревогата от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото младостта и юношеството са суета.“

Капаните на младостта са временни, но вечността е безкрайна.

Младите хора са склонни да не се замислят за последствията от постъпките си. Но като остаряваме, отиваме в другата крайност – склонни сме да играем на сигурно. Водим удобен и предсказуем живот.

Тези стихове са предупреждение не само към младите, но към всички нас. Те ни казват: от теб зависи да не водиш скучен живот. Хвърли хляба си по водата. Не оставяй страхът, песимизмът и параноята да те управляват. Гледай на Исус, начинателя и усъвършителя на твоята вяра и рискувай за Бога! И Той ще те възнагради. Твоят живот ще се превърне в истинско приключение!

Много отдавна, в една далечна страна имало една група музиканти. Те пътували от град в град, за да свирят и пеят пред хората и така се прехранвали. Но страната преминавала през трудни времена и хората нямали пари да идват на представленията.

Един ден преди насрочено представление в един град, музикантите се събрали, за да обсъдят ситуацията. Единият казал, „Не виждам смисъл да свирим довечера. Не само че хората не могат да платят за представлението, но и започва да вали сняг. Колко мислите ще дойдат?

Друг музикант казал, „Съгласен съм. Снощи свирихме пред шепа хора. Хващам се на бас, че ще има още по-малко довечера. Защо не върнем малкото пари, които вече сме събрали и да отменим концерта?“

Трети музикант също се изказал, „Как може някой да очаква да дадем всичко от себе си за толкова малко хора?“

Най-възрастният член на групата бил техният водач. Той погледнал към трупата и казал, „Вижте, знам че сте обезсърчени. Аз също съм обезсърчен. Но ние имаме отговорност към всеки, който дойде. Довечера ще изнесем представлението и ще дадем всичко от себе си. Какво са виновни тези, които са дошли, че други не са. Те не трябва да бъдат наказани с едно посредствено представление.“

Групата била вдъхновена от думите на своя водач. Вечерта те свирели както никой друг път. Когато малката публика си тръгнала, водачът събрал музикантите. В ръката си държал бележка, която някой от публиката му бил дал.

„Хора, чуйте това!“ Гласът му треперел от вълнение. Всички те се събрали, за да чуят какво пише в бележката. Бавно, водачът на музикантите прочел: „ Благодаря ви за прекрасното представление.“ Бележката била подписана: „Вашия Цар“.

Нека не се отказваме да рискуваме за Бога, дори когато изгледите за успех изглеждат минимални. Дори когато липсват аплодисменти. Дори когато няма никаква публика, освен един. Защото нашият Цар е винаги в публиката!

Нека се помолим.

____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
29.04.2018 г.