/проповед/
На
Рождество Христово, или както го наричат в България, на Коледа, много хора
казват: Това е най-светлият празник, затова нека загърбим различията си и нека
станем малко по-добри!“
На мен
ми се иска да кажа, „Чудесно пожелание! Но само на Рождество ли трябва да сме
по-добри?! Защо не можем да сме добри и през останалото време на годината?“
И
сигурно ще ми отговорят, „Ти да не си се побъркал!“
И
наистина, ако ние гледаме сериозно на Рождество Христово, могат да ни сметнат
за побъркани. (В този объркан свят ненормалното се счита за нормално, а
разумното за побъркано.) Но Рождество би трябвало да е именно време на мир и
доброта:
Лука
2:14 „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“
Пасажът
започва така:
Лука
2:8-14 „А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на
нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях и
Господнята слава ги осия; и те се изпашиха много. 10 Но ангелът им каза: Не
бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички
човеци. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И
внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога
с думите: 14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в
които е Неговото благоволение.“
Колко
различен щеше да бъде животът ни, ако прилагахме на практика думите „на земята
мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“
В
България нямаше да се налага всеки месец хората да излизат на улицата и да
протестират срещу несправедливости. В Украйна и Израел хората щяха да си живеят
щастливо, необезпокоявани от външни врагове. Нямаше да има толкова много
разводи, раздели и конфликти.
A може би
това не е невъзможно. Може би можем да имаме сърца, пълни с любов към ближния.
Да сме добри едни към други – не само на Коледа, както удобно наричат
Рождество, но цялата година!
Един от
изразите на любовта ни към най-близките ни хора са подаръците, които подаряваме
на Рождество.
С
нашите деца тази година решихме да теглим жребий кой на кого да подари подарък,
иначе всеки трябва да купува много подаръци! Повечето от вас сигурно също са
приготвили своите подаръци за хората, които обичате.
Защо
правим всичко това? Точно така, защото На Рождество получихме най-големия
подарък – бебето Исус! Днес искам да говоря за това какво влючва този най-голям
подарък.
1.
Прощение
на греховете.
В Исус
Христос Бог ни даде възможност греховете ни да бъдат простени.
Деяния
3:19 „Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви.“
Римляни
5:1 „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус
Христос.“
Ние не
можем да имаме мир с нашите ближни, докато нямаме мир със себе си. И не можем
да имаме мир със себе си, докато нямаме мир с Бога. И не можем да имаме мир с
Бога, докато нашите грехове не са простени.
Четох,
че преди години в Щатите иззели от книжарниците и унищожили една книга за
готварски рецепти. Знам, че по време на комунизма в България е имало голям
контрол върху книгоиздаването от комунистическата партия, но въпреки това някои
книги като „Един ден на Иван Денисович“ на Солженицин и „Люти чушки“ на Радой
Ралин успяват да се промъкнат през цензурата, само и само след това да бъдат
иззети от властта. Но защо ще изземат кулинарна книга?
Защото
в една от рецептите била изпусната важна съставка. И издателите осъзнали, че
ако някой следва насоките на рецептата и пропусне тази съставка, останалите ще eксплоадират в лицето му. Поради
това книгата била иззета и унищожена.
По
същия начин Бог ни е дал рецептата за живот. Той казва, „Искаш мир? Тогава това
е рецептата – покай се за греха си и приеми Исус Христос. Живей според моите
правила и принципи. Те са всички съставки, необходими за твоя мир.“
Но ако
не прибавиш някои от съставките или сложиш някои от съставките на света, тогава
какво става? Животът може да експлодира в лицето ти. Поради това толкова много
хора страдат от депресия, много се чувстват отхвърлени, а някои дори се
самоубиват.
Хората
следват грешни рецепти за живот.
На
Рождество Бог каза на човечеството: ето моя дар. Това не е просто едно бебе, а
предложение за опрощение и спасение.
2.
Помощ
в нашата ситуация.
Второто
нещо, което Бог ни предлага е помощ в настоящата ни ситуация.
Когато
се роди Исус, ангелът съобщи първо на овчарите в околността. Що за хора бяха
те?
Били са едни от
най-презираните хора в Юдея. Били считани за религиозно нечисти. Не можели да
мръднат от работното си място, затова и не можели да участват в религиозните
празници. Чувствали се отхвърлени.
Били непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за стадата си. Хората
ги смятали за номади, на които не може да се има доверие. Всички се страхували
от тях, а всъщност те били тези, които са изложени най-много на опасности от
нападения от разбойници.
Не са имали никаква надежда за нещо по-добро.
И
изведнъж една нощ ангели се явяват и обявяват, „Защото днес ви се роди в
Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ (Лука 2:11)
И
всичко се променя. Бог става реален за тях. Бог идва, за да им помогне, да
стане техния Спасител и да донесе „на земята мир между човеците, в които е
Неговото благоволение“ (ст. 14)
В
другия край на обществената йерархия бяха мъдреците, влъхвите – хора, които
разполагаха с власт и богатство. Но в техния живот също имаше празнота. И
когато видяха звездата, те я последваха, защото разбираха, че този Цар ще
запълни тази празнота.
Без
значение дали сме богати или бедни, силни или слаби, ние се нуждаем от помощ. И
Бог ни е обещал, че когато Младенецът влезе в нашето сърце и живот, ние ще
получим Неговата помощ. И когато Святият Дух ни помага, Той ще ни научи как да
сме чувствителни и състрадателни към другите.
Много
хора ни се обаждат за езиковите курсове, които провеждаме и питат, „Ама
наистина ли са безплатни?“ Хората са подозрителни, знаят че няма нищо
безплатно. Но ние им казваме, че ние се учим от Господ Исус Христос как да
жертваме време, сили и средства, за да служим на нашата общност. Не само на
Рождество!
А на
Рождество ставаме още по-чувствителни за нуждите на другите. Затова събираме
помощи, даваме милостиня, храним гладните, защото Рождество ни напомня, че Бог
дойде на земята и стана един от нас, за да ни помага в нашата немощ и
страдание. И на свой ред сега ние искаме да помагаме на другите.
Царят
на царете и Господ на господарите дойде, за да страда заедно с нас. Когато
разберем това, тогава изразът „на земята мир между човеците, в които е Неговото
благоволение“ става малко по-реалистичен.
3.
Надежда
за бъдещето.
И
накрая, на Рождество в Исус Бог ни даде надежда за бъдещето.
1 Петър
1:3 „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според
голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус
Христос от мъртвите.“
Знаете
ли, какво помогна на овчарите да не се отказват въпреки трудностите? Бог беше
обещал на Своя народ, че един ден ще им изпрати Месия. И когато това стане,
всичко щеше да си дойде на мястото. И тази надежда гореше в сърцата и умовете
на хората в Израел.
Знаете
ли какво помогна на мъдреците да не се отказват? Надеждата. Всяка нощ те
изследваха звездите и търсеха звездата от пророчеството (Числа 24:17). И когато я видяха,
знаеха че трябва да я последват, защото това беше знамение от Бога и тази
звезда обещаваше да се роди Цар. Надеждата им помогна.
По
същия начин Бог носи надежда и на нас на това Рождество. Ще кажете, когато днес
говорим за това, че в други държави си имат мафия, а при нас мафията си има
държава, за каква надежда ми говориш!
Когато
България е прояждана от беззаконие и корупция, а недалеч от нас терористични
държави и групировки водят войни и избиват хиляди хора, обещанието „на земята
мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ звучи като неосъществима
мечта.
Да, ние
знаем, че на земята винаги ще има войни и слухове за войни. Знаем, че винаги ще
има бедни и гладни. Човечеството ще трябва да се бори още дълго с тероризъм,
престъпност, корупция и насилие.
Но едно
нещо ни дава сили да продължим. Един ден небето ще се отвори и Исус Христос ще
дойде отново. Тогава мечтата ни за мир и благоволение ще се сбъдне завинаги.
Яхве Шалом ще управлява вечно в небесния Ерусалим!
Децата
от неделното в една църква трябвало да изиграят сцената с пристигането на Йосиф
и Мария в гостилницата във Витлеем. Гостите пристигнали и сценката започнала.
Йосиф и Мария излезли на сцената, където бил поставен макет на гостилницата. Те
стигнали до нея и почукали на вратата.
Детето,
което играело ролята на гостилничаря, отворило. То било доста едро за възрастта
си, затова избрали него за тази роля. Но той бил и с малко забавено ментално
развитие. Когато отворил вратата, той казал: „Няма свободна стая в
гостилницата. Няма място за вас тук.“
Йосиф
казал, „Но жена ми е бременна и е много уморена. Няма ли някоя малка стаичка,
където да подслоним глава?“
Гостилничарят
отново отсякъл, „Ще трябва да потърсите място другаде. Няма свободна стая в
гостилницата.“ Йосиф отново помолил да ги пусне да пренощуват за една нощ. След
това настъпила дълга пауза, защото момчето което играело ролята на гостилничаря
забравило следващата си реплика. Публиката и актьорите започнали да се
споглеждат неловко.
Зад
сцената някой започнал да подсказва: „Не, отивайте си! Не, отивайте си!“ Накрая
момчето казало с тих глас, „Не, отивайте си.“ Йосиф и Мария се обърнали с тъжен
поглед и тръгнали да си вървят. И точно тогава гостилничарят извикал със силен
глас, „Чакайте малко! Можете да отседнете в моята стая, а аз ще спя в
плевнята.“
В
последвалата тишина неделната учителка си помислила, че сценката е тотално
съсипана. Но после помислила отново за думите на момчето и си казала, че те са
предали истината за Рождество по-добре от всичко друго. „Можете да отседнете в
моята стая, а аз ще спя в плевнята.“
Не
направи ли и Исус това? Той каза, „Няма нужда да умирате в греховете си. Аз ще
заема вашето място на кръста. Вие можете да влезете в небесния си дом. Аз
приготвям място за вас там.“
Рождество
наистина промени всичко. Бог уви един подарък и ни го даде. Сега Той чака да
види какво ще направим с този подарък. Ще го приемем ли с радост? Или ще се
отнесем с безразличие. Или, още по-лошо, ще го отхвърлим?
Ако ти
си приел вече този подарък, ако си повярвал в Исус Христос, имаш Неговата
прошка, Неговата помощ и Неговата надежда. Дори земята да се тресе от корупция,
беззаконие и войни, няма от какво да се страхуваш.
Ако все
още не си приел този подарък, защо не го направиш сега? Ако приемеш подаръка,
ще получиш опрощение. Той ще е с тебе и ще ти помага и ще ти дава надежда.
Нека да
се помолим!
____________
21.12.2025 г.
БПЦ "Нов живот" Варна
