Аз съм възкресението и животът
Разповиването е дело на възкресените
Йоан 11:1-15; 20-27; 34-44
Много хора имат навика да закъсняват. А някои толкова са
свикнали с това, че сигурно ще закъснеят и за собственото си погребение. Исус също
'пропусна' погребението на Лазар. Мария и Марта изпращат хора да му кажат, че
Лазар е зле с надеждата, че както е изцелил и други, ще се притече на помощ и
ще дойде да го изцели. Но Исус се бави, казва че тази болест не е смъртоносна,
но е за Божия слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
Това на пръв поглед е странно, защото веднага след това
(ст.5) разбираме, че Той не само е познавал семейството, но и те са били
приятели и ги е обичал. Престоява 2 дни след като научава за Лазар и тогава
отива. Но Исус не се движи по човешко предписание, а по Божието разписание.
Исус отива на едно погребение. Отива на един гроб. Лазар
е вече от 4 дни в гроба и тялото му вече се разлага, защото е пролет.
Но има и друг вид гробове и смърт – духовната смърт. Духовно
мъртвия човек е този, който живее без вяра в Бога. “Който не вярва е вече осъден, защото не е
повярвал в името на Единородния Божий Син (Йоан 3:18). Исус обича всеки
човек и е готов да отиде, ако го повикат, за да го възкреси.
Исус може да възкреси не само всеки човек, но и всяка
нация от мъртвите. България е мъртва. Тя е погребана, вече е в гроба от години
и оттам се носи непоносима воня. Но само Исус може да дойде и да я възкреси от
мъртвите.
Исус тръгва към гроба на Лазар, защото Мария и Марта го
повикват. Ние трябва да викаме в молитва за своята нация. Да се молим за нашите
близки, съседи, познати, колеги. За нашия град, за нашите съотечественици. И
тогава Исус ще тръгне към гроба, където те са погребани. Ще тръгне към
гробницата на България. Защото Той е възкресението и животът (ст.25).
Мария и Марта извикаха и ето, виждаме Исус да върви към
гроба на Лазар. Църквата се моли и ето, Исус тръгва към нашия гроб. Там, където
са погребани нашите омраза, грях, срам, нечестие, заблуди и предразсъдъци.
Нашият атеизъм, в който вярваме повече, отколкото на
историческите факти за смъртта и възкресението на Исус. Нашите езически обреди,
които обичаме повече от Спасителя. Сляпата вяра в митовете на петата колона, заради
която сервилно принасяме в жертва на квази-бога 'държава' нашите собствени
деца, като им слагаме на шията камъка на ненужни милиардни заеми. Нашите паметници,
които по думите на Любомир Канов «увековечават завоевателната армия на един
масов убиец, номиниран за освободител след деветосептемврийския преврат».
Но Исус идва на този масов гроб. Той идва, за да изцели
дълбоките рани на нашето близко и далечно минало, от които страдат и палачи, и жертви,
и предатели и предадени, и престъпници и онеправдани. Идва, за да ни даде
живот.
На всички скептици Той казва, че ние не сме мъртви, а
само сме заспали. Това обаче е духовна смърт, която е по-страшна от
физическата. И Той идва, за да ни събуди за нов живот. Защото само Той може да
го направи. Той е Вратата, през която трябва да преминем. Както някой беше
казал, към Бог водят много пътища, но само една врата, Исус.
Той ходи в светлината, защото е Светлината. Той е Добрият
Пастир и ако го следваме, ние също ще ходим в светлината, ще ядем Хляба на
живота и ще пием живата вода.
И Исус отива на гроба на Лазар, и веднага около него се
насъбират хора – първо Марта, после Мария и всички останали. Трупът на Лазар се
разлага, но Неговото появяване разбунва духовете. Невероятен е фактът, че и
днес - 2000 г. след като е живял, всяко споменаване на Неговото име разбунва
духовете. Дори, когато в България се опитаха да погребат вярата в Исус. Но това
е невъзможно, защото Той победи смъртта: «Аз съм възкресението и животът».
(ст.25)
Затова Той вдъхновява повече от всеки друг художници,
писатели, поети, филмови режисьори, борци за граждански права... Въпреки
атеизма, комунизма, релативизма и нихилизма ние продължаваме да говорим за
Него.
И Исус отива на гроба и се просълзява. И днес Исус гледа убийствата,
абортите, изневерите, разводите, изнасилванията, корупцията, кражбите, лъжите, продажните
политици, алчността, разврата и се просълзява. Исус плаче, защото ни обича.
Плаче за България. Плаче и търси новите Левски, Раковски, Кубрат, Борис,
Симеон, Климент Охридски, Софроний Врачански, Тодор Александров, братя
Миладинови...
Някои около гроба на Лазар мърморят: «Не можеше ли Този,
Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?» (ст.37) Някои
и днес мърморят – ако Бог съществува, защо допусна да си отиде детето ми? Защо нямам
работа? Защо мафията управлява България?
Бог плаче, защото знае че нашето страдание е следствие на
нашия грях. Бог може да премахне злото и греха, но за го направи, трябва да
унищожи и нас. В своята милост Той ни дава шанс да извикаме към Него и да бъдем
възкресени духовно. «Аз съм възкресението и животът; който вярва в мене, ако и
да умре, ще живее.»
И Исус заповядва «Отместете камъка.» Как щеше да
реагираш, ако ти беше там? Здравият разум и природните закони ти казват, че това
е лудост и нищо не може да се направи. Но към теб се обръща не някой друг, а Създателят
на здравия разум и природните закони. Исус иска да му се доверим въпреки неверието
си. Исус иска да извикаме като бащата на епилептичното дете: «Господи, вярвам.
Помогни на моето неверие!» (Марк 9:24)
Те отместват камъка. След това Исус благодари на Бог Отец,
заповядва на Лазар да излезе и става чудо – «Умрелият излезе с ръце и нозе
повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: «Разповийте го и
оставете го да си иде.» (ст.44)
Представете си шока на семейството и съседите. Лицето на
Марта, очите на Мария, увисналите чейнета на оплаквачите. Сигурно някой е припаднал.
Ако имах брат и той възкръснеше, сигурно щях да припадна. Но за Бог няма нищо
невъзможно.
Преди време отидох при една група вярващи студенти и им
казах, че чрез тях целият университет може да чуе за Исус. Те ме погледнаха,
все едно им казах, че Орешарски е подал оставка. Ако им бях казал, че чрез
психо сеанси съм се научил да преодолявам земното претегляне, щяха повече да
повярват.
Българите не вярват, че нещо може да се направи за
промяна. Вярват в комунистическата мантра, че всички са маскари. Християните
също се влияят от този пораженчески манталитет. Казаха ми: «Никой няма да дойде
на проявите ... ще ни изключат от университета... ще обидим хората ... първо да
вземем разрешение...» Но мисия имаше и повече от хиляда студенти чуха за Исус и
почти 200 дойдоха на нашите прояви. Говоря за група от 8 студенти-християни!
Исус извърши чудо, като възкреси един разлагащ се труп.
Той обаче иска и ние да участваме в Неговото дело на възкресение. Той иска първо
като Марта и Мария да викаме в молитва. И след това да вярваме като тях, че Бог
може да ги възкреси не само духовно, но и физически, и да потвърдим вярата си,
като избутаме камъка и разповием възкръсналия мъртвец. «Аз съм възкресението и
животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее.» (ст.25)
Църковните ритуали не могат да го възкресят. Ходенето на
гроба и подаването на храна също не може да го възкреси. Поклонението на икони
не може да го възкреси. Поклонението на квази-бога държава няма да го възкреси.
Новият митрополит няма да го възкреси. Мъртвецът не може сам да се възкреси.
Алкохоликът, наркоманът, зависимият не може сам да си помогне. Само Исус може
да го възкреси!
Но проблемът е, че мъртвецът вони. Преди време пак със
студентите чистихме с години трупан боклук на покрива на стола към студентско
общежитие. Всичко вече беше започнало да се разлага от дъждовете, имаше
плъхове, вонята беше нетърпима. Вонята, която издава духовния мъртвец, е
нетърпима.
Говорих с бивш съученик. Той казва: «Как да вярвам, виж
какво става в църквата – хомосексуализъм, корупция, Ролекси, убийство на
владика... Но Църквата я има, тя е жива. Ние не сме тук, за да съдим църквата.
Няма съвършена църква. В момента, когато ние се присъединим към нея, тя
престава да е съвършена.
Преди няколко дни беше Йорданов ден. Това е Богоявление.
Бог се яви при р. Йордан и беше кръстен от Йоан Кръстител. Бог се яви и при погребания
Лазар и демонстрира силата си да възкресява. Но Той иска и ние да участваме в
това дело. Не да се хвърляме в морето, за да извадим кръста. Той иска да си носим
кръста! Да влезем във вонята и да се оцапаме с мръсните бинтове!
Но как да ги свалим, като самите ние понякога сме вързани в бинтове? Говорили
ли сте с Исус напоследък за бинтовете, в които сте увити? Идвате ли на църква
редовно, за да слушате Божието слово и то да ви променя? За да сваля то
пластовете мръсотия, натрупани с годините.
Иска се време и енергия, за да свалим мръсните бинтове. Стари спомени, емоции,
лоши навици, нездрави връзки... Исус каза: «Разповийте човека! Да, на вас
говоря, на Църквата!» Но често ние не знаем как и не искаме да го направим.
Разповийте човека!
«Ама ние не правим това в църква!» Един момент, църквата не е музей, а
болница. Във всяка болница трябва да има спешно отделение, кардиология, съдова
хирургия, педиатрия, родилно, неврология... Представяте ли си мед. сестри и
лекарите да кажат, този пациент е мръсен и мирише, отказваме да го лекуваме!?
Възкресението е работа на Исус. Възстановяването след това е наша
отговорност. Да се възкреси човек от мъртвите е нужен само миг. Но да се свалят
бинтовете и да се възстанови духовното му здраве се иска цял живот. Някой е
помогнал на вас, сега е ваш ред да помагате на другите. Нека се помолим.
проповед, БПЦ „Нов живот” – Варна
12.01.2014 г.
