/проповед/
В началото искам да ви
задам една гатанка: кое е това нещо, което минава през градове, върви нагоре по
хълмове и слиза в долини, но никога не се движи? Точно така, пътят!
А кое е това нещо, което
пътува из целия свят, но стои в ъгъла? Отг.: марката!
Днес и ние започваме едно
ново пътуване. Започваме разглеждането на Евангелието според Марк под надслова
„Вървете след Мене“. Кой е авторът на тази книга?
Марк не е сред
дванадесетте апостоли. Той е вярващ от ранната църква. Еврейското му име е Йоан,
а езическото му прозвище е Марк. Той е син на Мария, в чийто дом вярващи са се
събирали да се молят, и е братовчед на Варнава. Помага на Павел и Варнава в
първото им мисионерско пътуване, но ги напуска в Памфилия.
Поради това по-късно Павел
и Варнава влизат в остър спор дали да го вземат с тях на второто мисионерско
пътуване. В резултат Варнава взема Марк със себе си, а Павел е придружен от
Сила (Деян. 15:40). Години по-късно Марк вече е много по-зрял и Павел отново го
взема за свой помощник (2 Тимотей 4:11).
Марк пише своето евангелие
между 55 и 59 г.сл.Хр. – вероятно това е най-ранно написаното евангелие. В
Откровение 4:7 са описани четири живи същества или херувими, които приличат
съответно на лъв, теле, човек и орел. Съществува традиция, според която всяко
от четирите евангелия се свързва с едно от тези същества според стила и
посланието им.
В много катедрали в Европа
може да се видят барелефи на тези същества, държащи книга. Според
традицията съществото, което представлява евангелието на Марк е телето, тъй
като то символизира работа и служение. Евангелието от Марк разкрива Исус като Божи
Слуга, дошъл да извърши волята на Отца.
И тъй като един слуга е нископоставен,
Марк не започва евангелието с разказ за раждането на Исус. Поради същата
причина авторът не включва и родословието Му. За сметка на това в евангелието повече
от 40 пъти се среща думата „веднага“ (еукус, гр.) – това е дума, която се
използва при обръщение към слуга. В евангелието от Марк Служителят Исус работи усилено,
за да върши волята на Отца.
Ударението е повече върху
делата, а не върху думите на Исус. Затова се смята, че посланието е отправено
най-вече към римляните, за които постиженията са по-важни от думите.
Интересен факт е, че това евангелие
е най-превежданата книга в света. Когато мисионери отиват в народ, който никога
не е чувал благата вест, първо те превеждат Марк – не само защото това е
най-краткото евангелие, но и защото книгата е написана за хора, които не са
запознати с юдеизма от първи век.
Сред библейските учени
преобладава мнението, че Марк е използвал проповедите на Петър като източник на
информация за евангелието. Те се позовават на ярките детайли в повествованието,
които са характерни за стила на Петър. Освен това, в това евангелие присъстват повече
фрази на арамейски, отколкото в другите три. Известно е, че Петър е говорил
най-вече на арамейски.
За разлика от филмите и
романите, Марк разкрива още в началото за какво ще говори в неговата книга:
Марк 1:1 „Началото на
благовестието на Исус Христос, Божия Син…“
Виждаме, че това е
благовестие или добра новина за една историческа личност, за Христос или
Месията, който е Божи Син и Бог.
И това начало на
благовестието се крие още в Стария завет, защото Марк продължава:
Марк 1:2 „…както е писано
в пророците: „Ето, Аз изпращам пред
лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Това е цитирано от Малахия
3:1, а по-нататък цитатът е от Исая 40:3:
Марк 1:3 „глас на един,
който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за
Него.“
В древността
пътищата се строели по следния начин: камъните се отмествали встрани, неравностите
се заравнявали, дупките се запълвали. Когато на посещение идвал император или
цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и
да се подготви за посрещането на владетеля.
В ст. 4 научаваме, че този
вестител е Йоан Кръстител, чийто празник чествахме тази седмица. Марк започва
своето евангелие там, където завършва последната книга в Стария завет, Малахия.
Следователно, с идването на Йоан Кръстител Бог нарушава мълчание от 300 години.
Кой е този Йоан? Той е син
на Захария и Елисавета и братовчед на Исус.
Как този вестител или
пратеник щеше да подготви хората за идването на Месия? Той ще вика в пустинята
и ще призовава хората към покаяние: „Пригответе пътя за Господа. Прави
направете пътеките за Него.“ (ст.3)
Днешните управници си
поставят за цел да построят хубави пътища и магистрали в България. Страната ни
наистина има нужда от добри пътни артерии. Но строителството на път е скъпо и
изисква много работа. Нужна е предварителна оценка, трябва да се преодолеят
много пречки, да се вземат под внимание много фактори.
По същия начин, подготвянето
на нашите сърца за Господа изисква много работа, нужно е да направим оценка на
състоянието на сърцето си, да преодолеем много пречки и да вземем предвид много
фактори.
Ние често подценяваме тази
подготвителна работа, която трябва да свършим. Всяко велико дело на Господа
започва с велика подготовка. И Йоан Кръстител изпълни великолепно поставената
му задача. Както
казва един библейски коментатор, „Йоан беше Божият булдозер, който построи тази
магистрала.“
Какво направи той? Той
„кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на
греховете.“ (ст.4) Неслучайно в евангелието от Матей Исус идентифицира пророк
Илия с Йоан Кръстител (Матей 11:7-14).
Подобно на Илия, Йоан беше
особняк. Представете
си, че каните Йоан Кръстител на гости. Той звъни на врата и вие отивате да отворите,
очаквайки да влезе един изтупан господин, облечен в костюм на Армани и риза на
Пиер Карден. Но отваряте и виждате един човек, който е облечен като просяк, с разрошена
коса и мръсни обувки.
Каните го и го питате какво
предпочита за ядене и той казва, „Ами аз съм свикнал да ям само скакалци и
мед.“ И вие започвате да си мислите, тоя май ме занася…“
И се чудя за какво ли ще
си говорите? Едва ли той ще се отличава с много изисквани маниери. Когато фарисеите
и садукеите дойдоха при него, дали той ги приветства като почетни представители
на религиозното статукво? Дали ги е попитал как върви работата им и какво
мислят по сложни богословски въпроси? Не!
Той ги нарече „Рожби
ехиднини“, които скоро ще бъдат хвърлени в огнените пламъци на ада (Матей
3:7-10). Това не беше много политически коректно изказване, нали?
И ако беше дошъл в нашата
църква, дали щеше да проповядва просто за това да се обичаме един друг? Или
щеше да проповядва огнена проповед за покаяние?
Един булдозер не се
съобразява с препятствията; неговата задача е просто да ги разчисти от пътя.
Йоан не беше конформист.
Той не се съобразяваше с това какво мислят другите. Той беше радикален за Исус.
И Бог изпрати точно него да подготви пътя за идването на Исус. Би ли изпратил
теб при твоите роднини и приятели?
Хората по природа са
конформисти. Те са и консуматорски настроени. Изпитай сърцето си и виж защо си
дошъл на църква - за да получиш нещо или за да служиш и да се покланяш на Бога?
Йоан живееше в пустинята,
за да може сърцата на хората да са напоени с потоци води“. Той се хранеше с
буболечки и мед, за да може те да се хранят с Хляба на живота. Живя оскъдно, за
да могат те да натрупат небесни съкровища.
И Йоан дойде и кръщаваше.
Думата „кръщавам“ (баптизо, гр.) означава потапям напълно. Евреите имаха обичай
да кръщават езичници, които се обръщаха към юдеизма. Но юдеи да се кръщават в
онова време беше равносилно да признаят, че са толкова далеч от Бога, колкото
са езичниците. Това е само дело на Святия Дух!
Много хора днес обвиняват християните,
че са лицемери – ходят на църква, но в личния си живот вършат грехове като
другите. Нека всеки от нас си зададе въпроса – преживял ли съм истинско
покаяние и новорождение? Виждат ли другите плодове на Святия Дух в живота ми?
Ако си новороден, твоето
тяло е храм на Святия Дух. Ти си кръстен в Духа и Той работи в тебе. Всички виждат
промяната в теб. Тогава е нужно да вземеш водно кръщение. Подобно на кръщението
на Йоан, християнското кръщение демонстрира покаяние. Но то е много повече от
това. Ние се кръщаваме в Христос, в Неговата смърт и възкресение (Римляни 6:3).
Йоан дойде и проповядваше
кръщение на покаяние за опрощаване на греховете (ст.4).
Ако няма покаяние, няма
прошка. Преди години един убиец бил осъден на смърт. Брат му, на когото
държавата била много задължена за живота му в служение на народа, отправил до
президента молба за помилване. Президентът го помилвал и човекът посетил брат
си с решението за помилване в джоба си.
„Какво ще направиш“ –
попитал го той, „ако получиш помилване?“ „Първото нещо, което ще направя“ –
отговорил той, „е да открия съдията, който ме осъди, и да го убия. А след това
ще открия основния свидетел и ще го убия.“ Брат му станал и напуснал затвора с
решението за помилване в джоба си.
Покаянието не е просто
съжаление за извършен грях. Юда съжаляваше, но се самоуби. Исав плака, но
съжалението му не доведе до промяна в живота. Не бъди като тях. Бъди като
блудния син, който се покая и се върна при своя Отец.
Йоан проповядва покаяние,
но в центъра на проповедта му беше Исус. Той сочеше към Исус, не към себе си.
Марк 1:7 „И като
проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото
не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.“
Може би това ти изглежда
като преувеличение. Но във времето на Йоан Кръстител се е смятало, че един
равин може да изисква всичко от своя ученик, но не и да му свали сандалите.
Това би било твърде много! А Йоан казва, че той не е достоен да направи даже
това. Йоан е пример за смирение.
Един проповедник застанал
на амвона, огледал малкото християни в църквата и казал, „Днес щях да
проповядвам за смирението, но ще запазя проповедта за по-голяма аудитория.“
Конфуций е казал:
„Смирението е здравата основа на всички добродетели.“ А Августин Блажени
отбелязва: „Гордостта превърна ангелите в дяволи. Смирението превръща хората в
ангели.“
Йоан подготви пътя за
Господа. Но преди Исус да започне своето служение, трябваше да се случи още
нещо. Нещо, което изненада най-много Кръстителя.
Марк 1:9-12 „И
в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан. 10 След като излезе веднага от
водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. 11 И дойде глас от небесата:
Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение. 12 И веднага Духът Го закара в
пустинята.
Защо Исус дойде да се
кръсти? Нуждаеше ли се Той от покаяние и очистване от грехове? Не. Исус беше
безгрешен. Но Той дойде да се кръсти, за да се идентифицира с грешните човеци.
И тогава от небето се чу
глас: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“ (ст.11) И всички
присъстващи разбраха, че Исус не е просто поредният човек, който се кръщава, но
е съвършеният Син Божи, който се идентифицира с грешните човеци.
„И в
онези дни дойде Исус от Назарет в Галилея и бе кръстен от Йоан в Йордан.“
Исус беше обикновено
еврейско име. Назарет беше обикновен провинциален град. Галилея се славеше с
всичко друго, но не и с духовни учители. Йордан беше една река, които равините
считаха недобра за очистване.
Но точно тогава небесата
се разтвориха, Духът като гълъб слезе върху Него, дойде глас от небесата и
каза: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“
Бог обича да показва
славата си в смирена обстановка.
Историята познава много
такива случаи. Един неизвестен монах от малкото градче Витенберг започна
Реформацията. Обикновен пастир в Германия обяви политиката на Хитлер за идолопоклонство.
Чернокож мъж в Америка нарече расовата сегрегация грях. Скромен пастир отказа да
се отрече от вярата си в комунистическа България. Една медицинска сестра oснова движението на хосписите.
Ако си мислиш, че си
никой, че имаш невзрачно минало, че произлизаш от неуки родители, от глухата провинция,
че нямаш кой знае какви дарби и умения, знай – Бог обича точно такива хора! Ти можеш да
бъдеш Божи булдозер и да подготвяш пътя за Господа!
Можеш да подготвиш пътя за
Господа сред тези, които познаваш. Да запретнеш ръкави и да се захванеш да отместваш
камъните на заблудите, да запълваш дупките в умовете и да изравняваш
неравностите в сърцата на тези около теб. Да призоваваш към покаяние. Готов ли
си да го направиш? Готов ли си да бъдеш Божи булдозер?
По време на съживлението в
Ирландия един неук човек повярвал в Исус Христос. Той можел само да разказва
какво Господ е направил за душата му. Отишъл да работи в една мелница в
Шотландия, където работили 1300 човека. Неговото просто свидетелство направило
толкова огромно впечатление, че не по-малко от 600 човека повярвали в Христос.
Ако го направиш, цялата
Троица ще ти дойде на помощ. Защото Бог идва там, където пътят е подготвен за
Него!
