Вземи еднопосочен билет (Марк 8:27-36)

Обичате ли да пътувате?

В туристическа агенция влязла възрастна дама с шапка и малко кученце в ръце и казала: - Искам да отида в Париж! Както e казал Иля Еренбург, виж Париж и умри! - Това означава еднопосочен билет ли?

Днес продължаваме разглеждането на евангелието на Марк и ще говорим за едно друго, много по-важно еднопосочно пътуване. Дотук разгледахме 8 теми и във всяка от тях авторът се опитва да даде отговор на един единствен въпрос, „Кой е този Исус?“

В първа глава Йоан Кръстител разчисти пътя за идването на Исус, посочи към Него и каза, че Исус е много по-велик от него. На кръщението Му в Йордан Бог Отец каза, че Исус е Неговият възлюбен Син. После Слугата Исус прогони демоните и изцели болестите на много хора и с това се прояви като Емануил, Бог с нас.

Във втора глава Исус продължи да доказва, че е приятел на отхвърлените и отчаяните. Той не само изцели прокажения и паралитика, но и прости техните грехове, с което декларира, че е самият Бог. В трета глава семейството Му го помисли за луд, а фарисеите го обвиниха, че е демонично обладан магьосник, но Исус ги предупреди, че отричането на Божия Син е непростим грях!

В проповедта за почвите в четвърта глава Исус насочи вниманието към себе си като Словото и уподоби сърцата ни на почва, която трябва да бъде приготвена, за да може то да даде плод в живота ни.

В пета глава Исус беше Този, който удовлетворява всички наши нужди, подчинява природните стихии и призовава към вяра. Той е Бог в плът, направил възможно да имаме взаимоотношения с Бога. В шеста глава Той е Хлябът на живота, който удовлетворява нашите нужди чрез вяра в Него и кани нас, неговите последователи, да работим с Него на нивата.

А миналият път видяхме, че Исус не търси измити ръце, а чисти сърца.

В глава осма достигаме до централния момент, когато Исус зададе най-важния въпрос и получи различни отговори. След това Той разкри истинската цел на своето идване и ни предупреди за цената, която трябва да платим, ако искаме да продължим Неговата мисия. Нека прочетем

Марк 8:27-29: „И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си: Според хората кой съм Аз? А те в отговор Му казаха: За едни – Йоан Кръстител; за други – Илия; а за други – един от пророците. Тогава ги попита: А според вас кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Помазаникът.

Първо Исус попита, Според хората кой съм Аз? Той не зададе този въпрос, защото не знаеше кой е той. Очевидно учениците бяха направили проучване за себе си и бяха готови с отговора.  И те отговориха, че някои като Ирод, смятат, че това е Йоан Кръстител, вероятно виждайки в Исус човека, който щеше да призове народа към покаяние.

Други, казаха те, смятат, че Исус е Илия. Очевидно тези хора вярваха, че в Исус ще се реализира пророчеството от Малахия 4:5,6, „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен. И той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите им, да не би да дойда и да поразя земята с проклятие.“

Йоан и Илия бяха национални реформатори, които се изправиха срещу корумпираните управници на своето време. И може би, и в двамата хората виждаха един политически месия, който ще отхвърли корумпираните власти, потискащи Израел.

Но както семейството на Исус и книжниците, и тези хора не разбираха кой е Исус. Тогава Той попита, „А според вас кой съм?“  И веднага чува Петър да казва, „Ти си Помазаникът.“

Този отговор е технически правилен, но Петър влага погрешно съдържание в него. Както за повечето хора, и за него Помазаник (което е превод на еврейското Месия и гръцката дума „Христос“) означаваше политически лидер – онзи цар, който щеше да бъде помазан в силата на Господа да освободи Израил от неговите окупатори.

Затова в следващите стихове Исус отново използва за себе си не думата „Месия“, а титлата „Човешкия Син“. Тя се среща цели 81 пъти в евангелията и е заимствана от Даниил 7, където той е показан като небесна фигура, на която в последни времена Бог поверява власт, слава и суверенна мощ. И след това Исус веднага коригира погрешната представа за Него.

Марк 8:31,32 „И почна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. И открито говореше това.“

Исус никога не лъжеше своите ученици и винаги говореше открито истината. Как говорим ние? Казваме ли истината? Или обичаме да я украсяваме в свой интерес?

Исус каза, че ще бъде убит и след три дни ще възкръсне. Това беше шокиращо изявление не само за Петър, но и за всички останали ученици. Все едно кандидатът за президент да обяви в края на своята предизборна кампания, че отива в София, за да бъде отхвърлен и екзекутиран.

„Страдащ Месия? Това е немислимо!“ Месията е бил символ на сила, не на слабост.

Марк 8:32б „А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри.“  Вероятно Петър си е мислил, че така прави услуга на Исус, но без да иска се е превърнал в оръдие на Сатана. Човек не трябва да е демонично обладан, за да бъде използван от Сатана.

Една невярваща, но търсеща истината студентка дойде на нашата евангелизационна дискусия „Горещата маса“. След това тя била поканена от нейната вярваща приятелка на Форума на БХСС. Момичето е имало желание да отиде, но е било спряно от майка си. Защо?

Защото майката прочела на уебсайта на БХСС, че който иска може да дари средства, с които да помогне на студенти да дойдат на Форума. За нея това било потвърждение, че това са „сектанти“, които организират конференция с цел да измъкнат парите на хората.

Петър е чудесен пример за това как искрено сърце, съчетано с човешко мислене, може често да доведе до катастрофа.

Но Исус не спря дотук. Той знаеше, че след като умре и възкръсне, ще се възнесе при Отца и Неговите ученици ще трябва да продължат мисията Му със силата на изпратения от Него Святи Дух. Затова ги предупреди с думите:

Марк 8:34 „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.“

Тук Исус конфронтира своите слушатели и нас с истината за това каква цена трябва да плати всеки, който иска да Го следва.

Както е казал Били Грейъм, „спасението е безплатно, но ученичеството струва всичко, което имаме.“

Какво означава да се отрека от себе си, да вдигна кръста си и да Го следвам? Нека разгледаме по-подробно този стих.

Първо, Исус казва, ако някой иска да дойде след Мене, той трябва да се отрече от себе си. Да се отречеш от себе си не означава да се отречеш от достойнството си, от разума и чувствата, от семейството, работата или щастието си.

Да се отречеш означава да спреш да се обожествяваш. Да кажеш „не“ на егото си. Да спреш да се покланяш на идола „Аз“.

 Като отиваме на гости, щом влезем в дома им, ние си събличаме палтото. Когато влизаш в живота на ученичество, Исус те приканва да оставиш егото си на прага.

Според Осуалд Чеймбърс, себеотричането е предаване на Исус. Себеотричането не е край на личността, а предефиниране на личността. Събличане на егото и обличане на Исус.

Един пастор казва: „Когато се отречем от себе си и се предадем на Исус, ние сме свободни да ценим другите хора. Техните мечти и планове стават важни за нас. Ние сме влезли в нова, чудесна, славна свобода, свободата да се откажем от собствените си права за доброто на другите. За първи път можем да обичаме хората безусловно.

Вече не смятаме, че са ни длъжни по някакъв начин. Можем да се радваме на техния успех. Искрено съжаляваме за техните провали. Няма значение, че нашите планове са били осуетени, ако това е помогнало техните планове да се осъществят. Откриваме, че е много по-добре да служим на ближния, отколкото да стане нашата.“

„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си...“

Второ, да нося кръста си не означава да нося някакво бреме, болест или проблеми, каквото е популярното схващане за този израз. Веднъж говорих с един възрастен човек и докато ми разказваше за диабета си, каза „Какво да се прави, трябва да нося кръста си.“

Има и други заблуди относно това какво е да си носиш кръста. Днес ние сме се постарали доста да хигиенизираме и ритуализираме кръста. Той е или украшение, или с него повеждат литийни шествия, или се надпреварват кой да го извади от ледените води. Но Христос не говори за такъв кръст.

Гледали ли сте филми за осъдени на смърт затворници, които вървят по пътя към електрическия стол? Никой от нас не би искал да е на мястото на такъв човек. Но какво бихме казали, ако Исус ни заповяда: „Върви по пътя към електрическия стол всеки ден и ме следвай“? Вдигането на кръста по времето на Исус не е било екскурзия, а еднопосочно пътуване. С еднопосочен билет. Защо ли?

Съвременниците на Исус са свързали носенето на кръста с най-ужасния и болезнен начин на умъртвяване в цялата човешка история. Когато престъпникът е отивал към мястото на екзекуция, той е носел напречната дървена греда на кръста. Той вече е получил смъртна присъда и бил считан за мъртвец. Бил принуден да изостави всякакви земни мечти, надежди и амбиции.

С тези думи Исус ни призовава да мислим себе си за мъртви. Да изоставим всякакви мечти, планове и амбиции, които не биха съдействали за напредъка на Неговото царство. Това, разбира се, не означава да пренебрегваш своите задължения. По-скоро вдигането на кръста означава да пренаредиш приоритетите си и да не преследваш материалните неща заради самите тях.

Носенето на кръста не означава и да си воден от някакъв мазохистичен стремеж към страдание. Но означава, че ако такова дойде, ученикът няма да е изненадан и ще победи чрез силата на кръвта на Исус и обитаващия Святи Дух. „В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33б).

По думите на Калвин Милър, „Носещите кръста християни са посветени ученици, а не Христохолици. Учениците носят кръста и се стремят към Христос. Христохолиците се стремят към щастие. Учениците се осмеляват да се дисциплинират и се радват на духовния си растеж. Христохолиците бягат от трудностите и търсят прекия път към нирвана...“

Носенето на кръста може да ни струва и физическия живот.

Марк 8:35 „Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.“

Носещият кръста ученик ще жертва живота си за Исус и за благовестието, ако е нужно.

Свещеник Йоан Тодоров бил арестуван на 13 октомври 1944 г. и след това бил пребит до смърт. Същото се случило и със свещ. Рафаил Раев. На 9 септември 1944 г. партизаните го хванали, докато се прибирал у дома, и го закопали жив. Отец Ангел Хубанчев в деня преди разстрела написал на роднините си писмо с красноречивите думи: «Оставам невинен пред закона, по който ме съдят; виновен съм само пред Бога. Господи, прости ми!»

„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.“

И най-накрая, ученикът на Христос трябва да Го следва. Да го следваме означава чрез силата на Святия Дух в мен аз да постъпвам според Неговия пример.

Ние трябва да следваме Исус по този начин, защото това е единственият начин да намерим живот. Парадоксът е, че ще живеем истински едва когато тръгнем по пътя към електрическия стол с Исус. За да имаме възкресенски живот първо трябва да умрем за себе си.

Да вземем еднопосочен билет.

 Как би изглеждала тази смърт в нашето всекидневие? Да умреш за себе си може да означава да се откажеш от обяд, за да нахраниш просещ на улицата. Да умреш може да означава следващия път, когато говориш със съседа, вместо да го играеш на сигурно, да насочиш разговора към Исус.

Вместо да отидеш на екскурзия, да дадеш парите за някоя християнска мисия. Да умреш за себе си може да означава да попиташ Бог дали да не поканиш някой бездомен човек да спи в празната стая в твоя апартамент. Да умреш за себе си означава да обичаш безусловно съпруга си, който ти е изневерил. Да загубиш работа, но да не се откажеш от Христос.

Пастор Куличев разказва как след отбиване на военната си служба отива да работи като учител в училището в Банско. Директорът на училището му казал, „Ако ти искаш да си учител, трябва да спреш да ходиш на църква“. Пастор Куличев отговорил, „Аз да спра да ходя на църква значи да спра да живея.“ След няколко месеца е уволнен.

Защо толкова много християни в историята на църквата са жертвали всичко, което имат заради своя Спасител?

Марк 8:35,36 „Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. Понеже каква полза за човека, като спечели целия свят, а изгуби живота си?“

В самия край на филма „Гладиаторът“ има сцена, в която главният герой върви в поле от жита към своето семейство в рая. Войната е преминала, битката е завършена, жертвата е направена и са останали само свободата и радостта. Същото очаква тези, които са готови да умрат за себе си и да живеят за Бога.

 В дневника на мисионера Джим Елиът, издаден и коментиран от съпругата му Бети, се разказва за една тяхна разходка, на която те за първи път признават любовта си един към друг:

„Почти без да обръщаме внимание накъде вървим, минахме през един отворен портал от ковано желязо и се озовахме в едно гробище. Седнахме на една каменна плоча и Джим ми каза, че вече ме е пожертвал на Бога, горе-долу както Авраам — сина си Исаак.

Аз се стреснах, защото през последните няколко дни точно същата картина постоянно изплуваше пред очите ми, когато се замислях за нашето приятелство. Ние и двамата имахме един и същи възглед, че Бог е Този, който определя нашия път.

Животът и на двама ни принадлежеше изцяло Нему — и ако Той решеше да приеме „жертвата“ и да я употреби, ние нямаше отново да сложим ръка на нея, за да си я приберем обратно и да я задържим за себе си. Повече от това не можехме да кажем.

Седяхме и мълчахме. И изведнъж забелязахме (зад нас беше изгряла Луната), че точно между нас се открояваше сянката на голям каменен кръст.“

Датата на тази вечер е отбелязана в дневника на Джим заедно със следния куплет от една песен:

„И ако Ти наистина поискаш да се откажа от това едничко, което скъпо бе за мен — вземи го! То и не беше още мое! Вземи това, което си е Твое! И нека бъде Твойта воля!“

Исус ни призовава да сме Негови ученици. Да си вземем еднопосочен билет. Да се отречем от себе си, да вдигнем кръста си и да го следваме всеки ден. Христов ученик или Христохолик си ти?

__________
БПЦ "Нов живот" Варна
17.03.2019 г.

Божият булдозер (Марк 1:1-11)

/проповед/

В началото искам да ви задам една гатанка: кое е това нещо, което минава през градове, върви нагоре по хълмове и слиза в долини, но никога не се движи? Точно така, пътят!

А кое е това нещо, което пътува из целия свят, но стои в ъгъла? Отг.: марката!

Днес и ние започваме едно ново пътуване. Започваме разглеждането на Евангелието според Марк под надслова „Вървете след Мене“. Кой е авторът на тази книга?

Марк не е сред дванадесетте апостоли. Той е вярващ от ранната църква. Еврейското му име е Йоан, а езическото му прозвище е Марк. Той е син на Мария, в чийто дом вярващи са се събирали да се молят, и е братовчед на Варнава. Помага на Павел и Варнава в първото им мисионерско пътуване, но ги напуска в Памфилия.

Поради това по-късно Павел и Варнава влизат в остър спор дали да го вземат с тях на второто мисионерско пътуване. В резултат Варнава взема Марк със себе си, а Павел е придружен от Сила (Деян. 15:40). Години по-късно Марк вече е много по-зрял и Павел отново го взема за свой помощник (2 Тимотей 4:11).

Марк пише своето евангелие между 55 и 59 г.сл.Хр. – вероятно това е най-ранно написаното евангелие.  В Откровение 4:7 са описани четири живи същества или херувими, които приличат съответно на лъв, теле, човек и орел. Съществува традиция, според която всяко от четирите евангелия се свързва с едно от тези същества според стила и посланието им.

В много катедрали в Европа може да се видят барелефи на тези същества, държащи книга.  Според традицията съществото, което представлява евангелието на Марк е телето, тъй като то символизира работа и служение. Евангелието от Марк разкрива Исус като Божи Слуга, дошъл да извърши волята на Отца.

И тъй като един слуга е нископоставен, Марк не започва евангелието с разказ за раждането на Исус. Поради същата причина авторът не включва и родословието Му. За сметка на това в евангелието повече от 40 пъти се среща думата „веднага“ (еукус, гр.) – това е дума, която се използва при обръщение към слуга. В евангелието от Марк Служителят Исус работи усилено, за да върши волята на Отца.

Ударението е повече върху делата, а не върху думите на Исус. Затова се смята, че посланието е отправено най-вече към римляните, за които постиженията са по-важни от думите.

Интересен факт е, че това евангелие е най-превежданата книга в света. Когато мисионери отиват в народ, който никога не е чувал благата вест, първо те превеждат Марк – не само защото това е най-краткото евангелие, но и защото книгата е написана за хора, които не са запознати с юдеизма от първи век.

Сред библейските учени преобладава мнението, че Марк е използвал проповедите на Петър като източник на информация за евангелието. Те се позовават на ярките детайли в повествованието, които са характерни за стила на Петър. Освен това, в това евангелие присъстват повече фрази на арамейски, отколкото в другите три. Известно е, че Петър е говорил най-вече на арамейски.

За разлика от филмите и романите, Марк разкрива още в началото за какво ще говори в неговата книга:

Марк 1:1 „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син…“

Виждаме, че това е благовестие или добра новина за една историческа личност, за Христос или Месията, който е Божи Син и Бог.

И това начало на благовестието се крие още в Стария завет, защото Марк продължава:

Марк 1:2 „…както е писано в пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Това е цитирано от Малахия 3:1, а по-нататък цитатът е от Исая 40:3:

Марк 1:3 „глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“

В древността пътищата се строели по следния начин: камъните се отмествали встрани, неравностите се заравнявали, дупките се запълвали. Когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

В ст. 4 научаваме, че този вестител е Йоан Кръстител, чийто празник чествахме тази седмица. Марк започва своето евангелие там, където завършва последната книга в Стария завет, Малахия. Следователно, с идването на Йоан Кръстител Бог нарушава мълчание от 300 години.

Кой е този Йоан? Той е син на Захария и Елисавета и братовчед на Исус.

Как този вестител или пратеник щеше да подготви хората за идването на Месия? Той ще вика в пустинята и ще призовава хората към покаяние: „Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“ (ст.3)

Днешните управници си поставят за цел да построят хубави пътища и магистрали в България. Страната ни наистина има нужда от добри пътни артерии. Но строителството на път е скъпо и изисква много работа. Нужна е предварителна оценка, трябва да се преодолеят много пречки, да се вземат под внимание много фактори.

По същия начин, подготвянето на нашите сърца за Господа изисква много работа, нужно е да направим оценка на състоянието на сърцето си, да преодолеем много пречки и да вземем предвид много фактори.

Ние често подценяваме тази подготвителна работа, която трябва да свършим. Всяко велико дело на Господа започва с велика подготовка. И Йоан Кръстител изпълни великолепно поставената му задача.  Както казва един библейски коментатор, „Йоан беше Божият булдозер, който построи тази магистрала.“

Какво направи той?  Той „кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.“ (ст.4) Неслучайно в евангелието от Матей Исус идентифицира пророк Илия с Йоан Кръстител (Матей 11:7-14).

Подобно на Илия, Йоан беше особняк.  Представете си, че каните Йоан Кръстител на гости. Той звъни на врата и вие отивате да отворите, очаквайки да влезе един изтупан господин, облечен в костюм на Армани и риза на Пиер Карден. Но отваряте и виждате един човек, който е облечен като просяк, с разрошена коса и мръсни обувки.

Каните го и го питате какво предпочита за ядене и той казва, „Ами аз съм свикнал да ям само скакалци и мед.“ И вие започвате да си мислите, тоя май ме занася…“

И се чудя за какво ли ще си говорите? Едва ли той ще се отличава с много изисквани маниери. Когато фарисеите и садукеите дойдоха при него, дали той ги приветства като почетни представители на религиозното статукво? Дали ги е попитал как върви работата им и какво мислят по сложни богословски въпроси? Не!

Той ги нарече „Рожби ехиднини“, които скоро ще бъдат хвърлени в огнените пламъци на ада (Матей 3:7-10). Това не беше много политически коректно изказване, нали?

И ако беше дошъл в нашата църква, дали щеше да проповядва просто за това да се обичаме един друг? Или щеше да проповядва огнена проповед за покаяние?

Един булдозер не се съобразява с препятствията; неговата задача е просто да ги разчисти от пътя.

Йоан не беше конформист. Той не се съобразяваше с това какво мислят другите. Той беше радикален за Исус. И Бог изпрати точно него да подготви пътя за идването на Исус. Би ли изпратил теб при твоите роднини и приятели?

Хората по природа са конформисти. Те са и консуматорски настроени. Изпитай сърцето си и виж защо си дошъл на църква - за да получиш нещо или за да служиш и да се покланяш на Бога?

Йоан живееше в пустинята, за да може сърцата на хората да са напоени с потоци води“. Той се хранеше с буболечки и мед, за да може те да се хранят с Хляба на живота. Живя оскъдно, за да могат те да натрупат небесни съкровища.

И Йоан дойде и кръщаваше. Думата „кръщавам“ (баптизо, гр.) означава потапям напълно. Евреите имаха обичай да кръщават езичници, които се обръщаха към юдеизма. Но юдеи да се кръщават в онова време беше равносилно да признаят, че са толкова далеч от Бога, колкото са езичниците. Това е само дело на Святия Дух!

Много хора днес обвиняват християните, че са лицемери – ходят на църква, но в личния си живот вършат грехове като другите. Нека всеки от нас си зададе въпроса – преживял ли съм истинско покаяние и новорождение? Виждат ли другите плодове на Святия Дух в живота ми?

Ако си новороден, твоето тяло е храм на Святия Дух. Ти си кръстен в Духа и Той работи в тебе. Всички виждат промяната в теб. Тогава е нужно да вземеш водно кръщение. Подобно на кръщението на Йоан, християнското кръщение демонстрира покаяние. Но то е много повече от това. Ние се кръщаваме в Христос, в Неговата смърт и възкресение (Римляни 6:3).

Йоан дойде и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете (ст.4).

Ако няма покаяние, няма прошка. Преди години един убиец бил осъден на смърт. Брат му, на когото държавата била много задължена за живота му в служение на народа, отправил до президента молба за помилване. Президентът го помилвал и човекът посетил брат си с решението за помилване в джоба си.

„Какво ще направиш“ – попитал го той, „ако получиш помилване?“ „Първото нещо, което ще направя“ – отговорил той, „е да открия съдията, който ме осъди, и да го убия. А след това ще открия основния свидетел и ще го убия.“ Брат му станал и напуснал затвора с решението за помилване в джоба си.

Покаянието не е просто съжаление за извършен грях. Юда съжаляваше, но се самоуби. Исав плака, но съжалението му не доведе до промяна в живота. Не бъди като тях. Бъди като блудния син, който се покая и се върна при своя Отец.  

Йоан проповядва покаяние, но в центъра на проповедта му беше Исус. Той сочеше към Исус, не към себе си.

Марк 1:7 „И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.“

Може би това ти изглежда като преувеличение. Но във времето на Йоан Кръстител се е смятало, че един равин може да изисква всичко от своя ученик, но не и да му свали сандалите. Това би било твърде много! А Йоан казва, че той не е достоен да направи даже това. Йоан е пример за смирение.

Един проповедник застанал на амвона, огледал малкото християни в църквата и казал, „Днес щях да проповядвам за смирението, но ще запазя проповедта за по-голяма аудитория.“

Конфуций е казал: „Смирението е здравата основа на всички добродетели.“ А Августин Блажени отбелязва: „Гордостта превърна ангелите в дяволи. Смирението превръща хората в ангели.“

Йоан подготви пътя за Господа. Но преди Исус да започне своето служение, трябваше да се случи още нещо. Нещо, което изненада най-много Кръстителя.

Марк 1:9-12 „И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан. 10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. 11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение. 12 И веднага Духът Го закара в пустинята.

Защо Исус дойде да се кръсти? Нуждаеше ли се Той от покаяние и очистване от грехове? Не. Исус беше безгрешен. Но Той дойде да се кръсти, за да се идентифицира с грешните човеци.

И тогава от небето се чу глас: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“ (ст.11) И всички присъстващи разбраха, че Исус не е просто поредният човек, който се кръщава, но е съвършеният Син Божи, който се идентифицира с грешните човеци.

„И в онези дни дойде Исус от Назарет в Галилея и бе кръстен от Йоан в Йордан.“

Исус беше обикновено еврейско име. Назарет беше обикновен провинциален град. Галилея се славеше с всичко друго, но не и с духовни учители. Йордан беше една река, които равините считаха недобра за очистване.

Но точно тогава небесата се разтвориха, Духът като гълъб слезе върху Него, дойде глас от небесата и каза: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“

Бог обича да показва славата си в смирена обстановка.

Историята познава много такива случаи. Един неизвестен монах от малкото градче Витенберг започна Реформацията. Обикновен пастир в Германия обяви политиката на Хитлер за идолопоклонство. Чернокож мъж в Америка нарече расовата сегрегация грях. Скромен пастир отказа да се отрече от вярата си в комунистическа България. Една медицинска сестра oснова движението на хосписите.

Ако си мислиш, че си никой, че имаш невзрачно минало, че произлизаш от неуки родители, от глухата провинция, че нямаш кой знае какви дарби и умения, знай – Бог обича точно такива хора!  Ти можеш да бъдеш Божи булдозер и да подготвяш пътя за Господа!

Можеш да подготвиш пътя за Господа сред тези, които познаваш. Да запретнеш ръкави и да се захванеш да отместваш камъните на заблудите, да запълваш дупките в умовете и да изравняваш неравностите в сърцата на тези около теб. Да призоваваш към покаяние. Готов ли си да го направиш? Готов ли си да бъдеш Божи булдозер?

По време на съживлението в Ирландия един неук човек повярвал в Исус Христос. Той можел само да разказва какво Господ е направил за душата му. Отишъл да работи в една мелница в Шотландия, където работили 1300 човека. Неговото просто свидетелство направило толкова огромно впечатление, че не по-малко от 600 човека повярвали в Христос.

Ако го направиш, цялата Троица ще ти дойде на помощ. Защото Бог идва там, където пътят е подготвен за Него!

_____________

БПЦ "Нов живот" Варна

13.01.2019

Евтината благодат

- цитат от "Цената на ученичеството", Дитрих Бонхофер.

Изграждане на ученици

И така, след като разгледахме различни теми, обединени под надслова „Щом питаш...“, днес започваме нова поредица проповеди на тема: Основи на ученичеството - Ръководство за изграждане на живота в Христос.

Днес започваме с уводната тема:

Изграждане на ученици

Как искаш да изглежда живота ти след 20-30 години? Какво ще видиш, когато се обърнеш назад в залеза на своя земен живот?

Нейтън Шефър е казал: „В края на живота ти въпросът ще бъде не „Колко си получил?“, а „Колко си дал?“, не „колко си спечелил?“, а „Колко си направил?“, не „Колко си спестил?“, а „Колко си жертвал?“. Въпросът ще бъде „Колко си обичал и служил?“, не „Колко си бил почитан?“

Мартин Лутер добавя: „Религия, която не изисква нищо, не струва нищо и не носи страдание, не става нищо.“

В „Нов живот“ ние искаме да сме ученици на Христос, а не последователи на мъртва религия.

Ние искаме да сме последователи на Христос, защото Той е нашият Господ, Спасител и Изкупител. Исус е най-великата личност, живяла някога на земята. Той нямаше слуги, но го наричаха Господ. Нямаше завършен университет, но го наричаха Учител. Нямаше лекарства, но Го наричаха Изцелител. Нямаше армия, но царете се бояха от Него. Той не е печелил военни битки, но завладя света. Не е извършил престъпление, но Го приковаха на кръст. Беше погребан в гроб, но живее днес.

Исус е всичко за нас. Затова през 24 поредни седмици ще разгледаме следните теми от „Основи на ученичеството“:

1.    Как да извлечем максимална полза от „Основи на ученичеството“

1/ Изграждане на ученици, 2/ Да бъдеш ученик, 3/ Тихо време, 4/ Изучаване на Библията, 5/ Молитва, 6/ Поклонение

2.    Да разберем посланието на Христос

7/ Триединният Бог, 8/ Създадени по Божия образ, 9/ Грях, 10/ Благодат, 11/ Изкупление, 12/ Оправдание, 13/ Осиновление

3.    Да станем като Христос

14/ Изпълнени със Святия Дух, 15/ Плодът на Святия Дух, 16/ Доверие, 17/ Любов, 18/ Справедливост, 19/ Свидетелство

4.    Да служим на Христос

20/ Църквата, 21/ Дарби за служение, 22/ Духовно воюване, 23/ Ходене в покорство, 24/ Споделяне на богатството

Както казах, днес започваме с уводната тема „Изграждане на ученици.“

Прочит: Maт. 28:18-20

¹⁸ Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. ¹⁹ И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, ²⁰ като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.

В тези стихове Исус разкри мисията на църквата. Той заповяда на учениците си да правят това, което Той беше правил през трите години на служение. Той създаде ученици, като избра неколцина, в които изля живота си.

Какъв беше методът на Исус за създаване на ученици? Той се състоеше в стратегическото предимство Той да разполага с 12 мъже, които да „бъдат с Него“ (Марк 3:14). Имаше поне 2 причини Исус да избере този подход:

Идентифициране. Фокусирането върху няколко хора гарантираше трайния характер на Неговата мисия. Може би това не се е харесало на останалите. Може би е предизвикало тяхната ревност и завист. Но „Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички хора“. Той знаеше „какво има в човека“ (Йоан 2:24-25). Знаеше, че тълпите са непостоянни. Днес крещят „Осанна“, а утре – „Разпни Го!“ Той целеше не производство на ученици на конвейр, а изграждаше служението си върху неколцина избраници, които един ден щяха да изградят супер структурата на бъдещото Царство. По думите на шотландския теолог А. Б. Брус, "Неговото царство щеше да бъде основано върху дълбоки неразрушими убеждения в умовете на неколцина, а не върху плаващите пясъци на повърхностни впечатления в умовете на мнозина.“

Умножаване. Това, че Исус съсредоточи вниманието си върху неколцина не означава, че не искаше да достигне множествата. Точно обратното! Ако перифразирам известен библейски коментатор, „Исус ограничи девет десети от служението си до дванадесет евреи, защото това беше единственият начин да достигне до всички българи.“

Павел възприе същата цел и методология в своето служение. Той казва в Кол. 1:28: „Него ние възвестяваме, като наставляваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос.“ Павел инвестира в отделни личности, за да изгради ученици. Не изпускаше от поглед множествата, но знаеше, че здравото предаване на вярата няма да стане толкова лесно само като говори пред слушатели. Той насърчи Тимотей да използва личния подход, за да предаде благовестието на бъдещите поколения. Във 2 Тим. 2:2 той му пише: „И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни хора, които са способни да научат и други“.

Следователно, веригата на ученичеството на Павел изглеждаше така: „Павел ->; Тимотей -> верни хора -> учат други. Благодарение на тази верига на ученичество ти и аз сме сега в Божия дом!

Виждаме, че писмата на Павел са изпълнени с имената на хора, на които той се раздаде – Тимотей, Тит, Сила, Еводия, Синтихия, Епафродит, Прискила и Акила... Те придружаваха Павел по време на мисионерските му пътувания, беше им отредена отговорност на служение и станаха съработници на благовестието.

Взаимоотношенията ученик – учител виждаме и когато Мойсей обучи Исус Навиев, който доведе Израел до Обещаната земя. Показателен е и примерът с Елисей, който помагаше на Илия и беше обучаван от него, докато продължи делото на славния пророк (3 Царе 19:19-21).

Накрая, Библията ни учи не само на посланието на нашата вяра (благовестието), но и на метода, чрез който тази вяра да бъде предадена на бъдещите поколения (ученичество). Божият метод е един живот да се влива в друг. Както казва Павел в 1 Кор. 4:16, „Затова ви моля настоятелно, бъдете мои подражатели“.

Именно този начин на предаване на вярата гарантира, че благовестието ще се запечата дълбоко в живота на зрели християни, които осъществяват на свой ред връзката с бъдещите поколения. Затова докато разглеждаме този материал в следващите седмици, ще наблегнем на три елемента за достигане на зрялост.

Уязвимост - честност във взаимоотношенията чрез себеразкриване и самопризнание, чрез които Святият Дух може да ни изгради наново.

Истина – стъпване на истината на Божието слово, ние можем да започнем да изграждаме живота си отвътре навън.

Взаимна отчетност – като сме отговорни не само пред Бога, но и един пред друг за живота си. „Желязо остри желязо“. За да стане възможно това, ще разглеждаме темите и на срещите на групата за Библейско изучаване.

Това ще ни помогне и в преследването на целта на Нов живот – създаването на ученици трябва естествено да води до основаването на нови местни църкви и до разширяване на Царството...

Във връзка с нуждата от споделяне и отчетност, Макс Лукадо пък прави следното прозрение: „Трудните въпроси могат да ни превърнат в отшелници и да ни накарат да се изпокрием в пещери. Но пещерата не дава отговори. Христос раздава смелост в общността. Той разсейва съмненията чрез общение. Той никога не предава цялото познание само на един човек, но раздава парченца от пъзела на мнозина. Когато сравним своето разбиране с това на другия и споделим какво сме открили, когато се събираме, срещаме, изповядваме се и се молим заедно, Христос говори.“

Принципите на ученичество могат да донесат бърз растеж не само в църквата, но и във всяка друга област на живота. Включително в спорта. В годините преди и след Втората световна война, Югославия е една от най-слабите страни в баскетбола. Никой не е вярвал, че страната може да има постижения в този спорт. Но четирима мъже не мислят така. Това са играчите Борислав Станкович, Александър Николич, Радомир Сапер и Небойша Попович. Те използват всяко пътуване зад граница, за да купят още една книга за баскетбола и да говорят с баскетболни специалисти. Отборът на Цървена звезда пък „внася“ чужди треньори като Веселин Тенков от България, Ищван Камарас (Унгария) и Робер Буснел (Франция). Силната воля да научат нещо ново всекидневно, съчетана с много талант и къртовски труд, довела до раждането на големи имена в баскетбола.

През 60-те първите медали дошли, но това не задоволило визионерите във федерацията. Те изпратили националния треньор Александър Николич на 6 месечно обучение в люлката на баскетбола, САЩ. След като се върнал той казал, че е трябвало да изтрие всичко в главата си за баскетбола и да започне наново. Като се върнал, създал първото официално училище за баскетбол. Федерацията въвела турнета на юго отбори в САЩ за приятелски двубои. Обикновено падали, но се учели. Млади треньори били изпращани на обучение в Америка.

След време треньорът Николич предал своя пост на помощник треньора на националния отбор – Ранко Жеравица. Когато Жеравица избрал за свой помощник Новосел, всички знаели, че един ден той ще поеме отбора. Танйевич и Сканси, които станали треньори по-късно, също на времето минали школата на помощници на Николич. Треньорите на местните отбори също подготвяли свои заместници.

Всичко започнало с един човек – Александър Николич, който обучил други, които обучили други, а те на свой ред, други. Днес Югославия все още е сила в баскетбола. Благодарение на ученичеството!

Нека завърша с мисълта на Робърт Колман, който е казал: „Човек трябва да реши къде иска да се зачисли служението му – в мимолетните овации на всеобщото признание или във възпроизвеждането на неговия живот в няколко избрани човека, които ще продължат неговото дело, след като той си отиде.“

Готов ли си да станеш негов ученик? Искаш ли да възпроизведеш живота си в други ученици, които да продължат твоето дело и след като си се прибрал у дома, при Бога?

Нека се помолим. 

БПЦ Нов живот,

13.09.2015 г.