Св. Трифон: стремглаво падате в душегубна пропаст

Думи на св. мъченик Трифон Апамейски, казани след дълги мъчения и в отговор на епарха Акилин, който го карал да принесе жертва на Зевс и да се поклони на образа на императора (които звучат актуално и днес!):

"Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, нима ще се поклоня на неговия бездушен образ? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се съчиняват за прикриване на гнусните им дела, като прилагат имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и различни безнравствени обичаи и човешки страсти, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната страст са нарекли Венера. 

И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата вселена с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и не само сами, бидейки лишени от здрав разум и отклонили се от пътя на истината, стремглаво падате в душегубна пропаст, но и нас се стремите да увлечете в нея, за да ни направите участници във вашата погибел, но, вие, ласкатели, няма да имате никакъв успех! Защото никога няма да успеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог." 

И точно името на този християнски мъченик, се празнува на деня на лозаря, зад който всъщност стои старогръцкия бог Дионисий. В древните средиземноморски култури Дионис (или Бакх) е честван като бога на виното, театъра, превъплъщенията, екстаза и лудостта. Така един ден на карнавалите, оргиите и разврата, се свързва с името на християнин, който заклеймява поклонението на лъжливи богове. 

Дали това е прецедент? Съвсем не. При навлизане на християнството е било практика старите езически обичаи да се свързват с празнуването на дни на светии - хора, умрели мъченически за вярата. Идеята е била постепенно старите практики да отмрат и да се почита единствено светеца. Очевидно този компромис се оказва не само неуспешен, но и гибелен за вярата на много народи...

Затова един друг мъченик за вярата, ап. Йоан, казва "Дечица, пазете себе си от идоли." (1 Йоан 5:21).

Град на идоли (Деяния 17:16-34)

/проповед на п-р Джош Прово/

Много ми е драго пак да имам привилегията да ви споделя от Словото Божие.  За мене проповядването е сред най-забавните части от моята работа като основател на църкви.  Докато проповядването ми е много забавно, има една задача, която не ми се удава – да говоря с непознати хора за Христос.  Много ми е трудно да се приближа към някой непознат и да започна разговор.  Само с мене ли е така?

Ето я снимка, която Лидия наскоро постна във Фейсбук.  Тя качи снимката, защото показва колко много децата се забавляват, докато карат кънки.  Но ако се вгледаш внимателно, ще видиш мен зад децата.  Аз стоя неловко с ръце в джобовете.  Какво правя аз на снимката?  Аз се опитвам да събера достатъчно смелост, за да говоря с мъжа, седнал на пейката.  Исках да му говоря за Исус.  Но както казва Исус, духът е бодър, а тялото- немощно, нали?

Някога озовавали ли сте се в такава ситуация?  Може би се чудиш как свърши тази история? След известно време аз се реших да му говоря.  За около половин час говорехме по различни теми и дори говорихме за Христос.  За жалост, той беше толкова пиян, че едва ли помни нашия разговор!

В днешната глава на книгата Деяния на апостолите виждаме как апостол Павел успява да сподели благата вест с непознати хора от различни поприща, с различни мирогледи и с различни предразсъдъци за Бога на Библията.  И същевременно ще открием трите най-срещани реакции, които някой може да има спрямо благата вест.  Готови ли сте да видим какво има Божието Слово за нас днес?

Преди да се потопим в Словото, нека се помолим.

Днес ще се съсредоточим върху втората половина от Деяния 17.  Преди да прочетем този пасаж, искам да ви дам малко предистория.

Досега в нашата поредица „Неудържимите“ сме видели как Святият Дух се спусна на последователите на Исус и как с Неговата сила започва да проповядва благата вест първо в Йерусалим и след това в цялата Юдея, в Самария и в съседните Римски провинции.  Един от повратните моменти в историята на ранната църква е обръщението на Павел на пътя към Дамаск.  Той се превръща от безпощаден преследвач в страстен последовател.  В днешната глава Павел е по средата на второто си мисионерско пътешествие.

В първата част от днешната глава Павел, заедно с Тимотей, Сила и други мисионери, носят благовестието в градовете на Солун и Берия.  Много хора в Берия се обръщат към Христос и там се основава нова църква.  Но скоро след това ревниви юдеи от Солун идват в Берия, за да настървят хората против Павел и да угасят новото движение.  Библията ни казва, че веднага братята изпратиха Павел и няколко придружители на юг към Атина.  Когато Павел пристига в безопасност в Атина, изпраща тези, които са го придружили да отидат пак в Берия, за да кажат на Сила и Тимотей да дойдат при него колкото се може по-скоро.

Не ни се разкрива защо братята са изпратили Павел, а пък Тимотей и Сила са останали.  Моята догадка е, че като главен говорител, Павел е бил главната мишена на мъжете от Солун.  Ако Павел замине, най-вероятно преследването би утихнало.  И според мен Сила и Тимотей са останали там, за да могат в относително спокойствие да поучават новоповярвалите.

Сега може ли някой да прочете ст.16-21 от Деяния 17-та?

Не можем да кажем със сигурност дали Павел е планирал да престои в Атина или не.  Но в днешните стихове ни се набива на очи, че Павел не пропилява времето си.  Докато чака двамата си съработници, не се опъва на шезлонг на плажа, нито ходи на екскурзия, за да разгледа известните атински забележителности.  Той използва всяка възможност да разпространи добрата новина на Исус Христос.

Преди да разберем стратегията на Павел, трябва да си спомним какъв град е Атина.  Всички ние знаем, че Атина е град, известен с дълбока история и с това колко много философи са произлезли от него.  И макар че в първия век разцветът на Атина бе в миналото, жителите все още се гордееха с историята си, с престижните си училища и с множеството си богове. 

Атина преди всичко бе град на идоли.  Един древен историк казва, че в Атина по-лесно е да срещнеш някой бог, отколкото човек.  Ако би се разходил в древна Атина, би бил обкръжен от всякакви светилища, продавачи на идоли, жреци, жертвеници и капища.  Атина е бил град напълно отдаден на идолопоклонничеството. 

В нашето общество можем да се гордеем, че вече живеем в просветено време и вече не се покланяме на такива лъжливи богове.  Но ако мислиш, че нашият свят е толкова по-просветен, тогава за да се разубедиш, просто трябва да се разходиш в центъра на Варна или Шумен.  Ако вървиш по една улица за пет минутки, ще попаднеш на много заведения, посветени на лъжливи богове.  Ще преминеш игрални зали, в които хората принасят спестяванията си, покланяйки се на боговете на пари и развлечение.  Ще преминеш заведения, в които се предлага бърз кредит.  До половин час можеш да имаш хиляди лева, стига да не питаш за лихвата.  Там хората се покланят на бога на материализма. 

Колко магазини ще видиш, които рекламират разни стоки със снимки на разголени жени?  Пастор Тим Отри разказва следния случай: имало екип от американски студенти, служещи в Свищов.  Те вървели по улицата и преминали покрай магазин с реклама с разголена жена.  Разтревожен, един студент попитал какъв магазин е това и за какво е тази реклама.  Тим прочел рекламата и отвърнал: „Не е ли ясно?  Това е реклама за фъстъци!“  Може би не се покланяме на боговете Юпитер или Хермес, но колко много хора живеят само и само за бога на плътското удоволствие?

Преди три месеца влязох в една свищовска книжарница.  Открих пълна етажерка от книги за източни религии, Ню Ейдж и всякакъв вид духовност.  Можеш там да научиш за кристали, аури и хороскопи, но една известна книга не се продава там.  Библията.  Както написа моят най-любим български писател: „Ние сме изправени пред духовен тюрлюгювеч“.   Съгласни ли сте с неговото твърдение?

Добре, сега сме готови да разгледаме как е постъпил Павел, докато е изчакал Тимотей и Сила.  Библията ни казва, че влизаше в синагогата, за да говори със събралите се евреи.  Нали това е обичаят на Павел, когато влезе в нов град?  Когато говори със сънародниците си, опитва се да ги убеди, че Исус е обещаният в Стария завет Месия и че само чрез Неговата изкупителна смърт имаме нов живот.  Така правеше той най-вероятно всеки съботен ден. 

Какво правеше той в другите шест дни на седмицата?  Стих 17 ни казва, че всеки ден Павел беседваше по пазара с онези, които се случеше да среща.  По това време хората се събират на пазара, за да дискутират важни въпроси.  Именно там отива Павел, за да сподели благата вест с тези, които биха слушали.

Какво ни казва това за стратегията му?  Това ни учи, че ако искаш да споделиш благата вест с много хора, то трябва да бъдеш там, където има събрали се хора.  И ако хората на пейката са трезвени, още по-добре!  В Шумен важна част от нашата задача е да намерим местата, където хората се събират и беседват.  Там ще бъдат най-подготвени да беседват за Библията.

Днешният пасаж ни казва, че след известно време местните философи започват да чуват, че в града е дошъл нов проповедник.  Стих 18 ни казва, че едни от епикурейците и стоиците застават при него и го разпитват за учението му.  Те твърдят, че Павел е празнословец.  В древния гръцки език тази дума буквално означава „птичка, която кълве семена“.  Думата се употребява преносно за човек, който събира информация от различни места и я разпространява, без да разбира за какво говори. 

Кои са тези епикурейци и стоици?  Те са две от главните философски школи в Атина.  Епикурейците вярват, че най-достойните цели са щастието и плътското удоволствие.  За тях боговете съществуват, но не се интересуват от създанието.  За разлика от тях Стоиците вярват, че всичко е бог.  Това е т.нар. пантеизъм.  За тях най-важното качество е логичността и една от най-главните им цели е да живеят в хармония с природата, тъй като природата е божествена.  Тези две школи нямат много общо, но и двете вярват, че няма живот след смъртта.  Затова когато Павел говори за възкресението от смъртта, те му се присмиват. 

Най-общо казано сред тези „мъдреци“ има хора, които живеят за временно щастие и сексуално удоволствие.  Има хора, които мислят, че на боговете не им пука за нас.  Има хора, които вярват, че цялата природа е част от бога.  И има хора, които вярват, че няма нищо след този живот.  Какво мислите?  Има ли такива хора и в нашия край?

Много ми е интересно как философите казват, че Павел говори за чужди богове, защото говори за Исус и възкресението.  Много богослови твърдят, че тези философи са криворазбрали посланието на Павел, като мислят, че Павел говори за един бог и една богиня.  Богът се казва Исус и богинята се казва Възкресението.  На гръцки език думата за възкресение е анастасия и е женски род.

В книгата Деяния понякога Павел говори на тези, които знаят наизуст цели книги на Стария завет.  А пък понякога говори на тези, които не разбират, че възкресението е събитие, а не богиня.  Съответно когато ние се опитаме да говорим за духовни неща, не бива да предположим, че даден човек разбира нашите термини по същия начин.  Например мюсюлманското разбиране на Троица е, че се състои от Бог Отец, Исус и Мария.  Мормоните вярват, че Исус е батко на Сатана.  Не се шегувам.

Пак да обърнем внимание на днешната глава.  Виждаме в ст.20, че тълпата от философи вземат Павел и го завеждат в Ареопага, която е голяма зала, където големците дискутират спорни въпроси.  Най-голямата част от днешния пасаж е посветена на проповедта на Павел пред тълпата в Ареопага.

Може ли някой да чете от ст.22-31 включително?

Искам да изтъкна четири черти на тази известна проповед.  Първо, забележете как Павел намира връзка между тяхното вярване и Библията.  Вижте какво пише в ст.22-23.  Атиняните са издигнали жертвеници на безбройни лъжливи богове.  Но в случай, че са забравили някого, те са създали жертвеник и на бога, за когото никога не са чули.  Сигурно това за тях е някакъв езически начин да избегнат гнева на непознатия бог.  Но за Павел това е страхотен мост към Христос.  Павел им заявява, че е дошъл в техния град, за да им разкрие кой е Този непознат Бог.

В 20-ти век имаше мисионер в джунглите на Нова Гвинея на име Дон Ричардсън.  Дон Ричардсън сега е на 83 години и живее в Канада.  Той описва колко е била отчайваща работата сред племето Сауи в джунглата.  За седем години споделял благата вест, без да има видим успех.  Защо?  Защото в това племе предателството беше считано за положителна черта.  Затова когато Ричардсън говори за разпятието, хората помислиха, че Юда е положителен образ, понеже успешно предаде Исус.  На края на седмата година семейство Ричардсън беше готово да се отказва от мисионерската си дейност поради липсата на успех и поради непрекъснатата война между различните местни племена.

Племето Сауи не искаше семейството да напусне джунглата.  Затова обещаха да се примиряват един с друг.  За да докажат, че никога няма да се бият отново, племената преведоха невероятна церемония.  В тази церемония племената разменят по едно дете от всяко село.  Тези деца се наричат деца на мира.  Според тях ако баща е готов да дава детето си, наистина можеш да му се доверяваш.  Ричардсън разбра, че това е повод да обясни как нашият Бог изпрати Своя единороден Син, за да не погине нито един.  Племената най-после разбраха каква е любовта на Бога.  Множество станаха християни.

Когато водим разговор с някого с цел да споделим благата вест, трябва да намерим този мост към Христос.  За Павел това е жертвеникът на непознатия бог.  За Дон Ричардсън е детето на мира.  Вярвам от все сърце, че винаги има мост към благата вест.  Ние просто трябва да се молим Бог да ни го разкрие и да следваме ръководството на Святия Дух.

Втората черта на тази проповед е, че Павел започва от тяхната начална точка (или от това, което им е известно?).  Вижте какво ни казва ст.24: „Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята…“  Павел не им разправя за най-убедителните старозаветни пророци за идването на Исус.  Не им казва: „Нали си спомняте какво ни е казал пророк Михей?“.  Не, вместо това Павел започва от самото начало и им обяснява как има само един Бог и как този Бог сътвори небето и земята.

Когато говорим с някого за Исус, хубаво е да знаем горе-долу какво вече разбира онзи човек за Господа.  Аз използвам инструмент, създаден от д-р Джеймс Енгел.  Неговият инструмент се нарича Скалата (с ударение на първото ‚а‘!) на Енгел.  Всъщност става въпрос за скала, представлявана от права линия.  Точката „0” е когато човек приема Христос като личен Спасител.  Положителната страна от линията е постепенният растеж във вярата.  Можем да кажем, че „+10“ е зрелият вярващ.  Отрицателната страна представлява човека, който досега не е повярвал в Христос.  „-10“ е човекът, който никога не е чул, че има Бог.  И като човекът постепенно разбира по-точно какъв е Бог и каква е благата вест, се придвижва все по-близо до точката „0“.

Разбира се, полезността на такъв инструмент е доста ограничена.  Ние не можем да знаем какво се случва в сърцето на някого и затова е невъзможно да му възложим точна цифра.  За мене предимството на такъв инструмент е, че ни помага да се радваме в „малките“ победи.  В Шумен досега не сме видели нито един човек да приеме Христос.  Но слава на Бога има хора, които - според мен - са се преместили малко по-близо до истинска вяра в Исус.

За нас важното е да си припомним, че трябва да работим с хората там, където са сега.  Например ако споделя благата вест с някого, израснал в православен дом, това би изглеждало доста по-различно от това да споделя с мюсюлманин.  И бих споделил с мюсюлманин по един начин, докато с атеист бих споделил по съвсем различен начин.  Понеже времето изтича, трябва да продължим.

Третата черта на проповедта в Ареопага е следната:  Павел изтъква Божиите качества.  Павел съвсем накратко разказва за това какъв е Бог, в Когото вярва.  По този начин ясно различава своя Бог и боговете на атиняните.  В ст.24 казва, че нашият Бог е създател на всичко.  Няма бог на морето, бог на слънцето, бог на мълнията или бог на виното.  Има само един Бог и Той е господар на цялата вселена.  В ст.25 разбираме, че нашият Бог няма нужда от нашата помощ.  В град Нешвил посетих хиндуистки храм и там бях обкръжен от идоли.  Пред всеки кумир имаше празна чиния.  Разбрах, че всяка вечер жрецът поставя храна пред идолите в случай, че огладнеят през нощта.  Попитах жреца дали понякога похапват, докато никой не гледа.  Той ми отвърна, че никога не се е случило и затова всяка сутрин изхвърля неядената храна.  Ами, понякога и на мене не ми се яде!

Павел продължава да казва в ст.25, че нашият Бог е дарителят на всичко добро.  В ст.26 допълва, че Бог създаде цялата човешка раса и е поставил всеки народ в пределите му.  В ст.27 казва, че Бог не стои далече от нас.  Той не е като Зевс, който живее на далечен връх и само идва, когато иска нещо от простолюдието.  Нашият Бог желае да се познава.  Той е личен.  Ние бяхме създадени, за да имаме лично взаимоотношение със Създателя.  Павел дори казва, че в един смисъл не сме част от Неговия род.  Ние сме създадени по Неговото подобие.  И- според Новия завет- когато повярваме в Исус, ние сме осиновени от Бога и Той ни става Баща.  В тези стихове ни се набива на очите, че нашият Бог е уникален.  Той изцяло е достоен за нашето поклонение. 

Последната черта на тази проповед е, че на края Павел предизвиква хората да приемат Онзи, изпратен от Бог Отец.  Казва, че един ден Бог ще съди света и че можем да побегнем това съдене само ако приемем онзи Исус.  И с какво Бог доказва, че Исус е единственият Път?  Павел казва, че Бог Го е възкресил от мъртвите.  И тук стигаме до първоначалния спор, който философите имат с Павел.  Техният дълбоко вкоренен мироглед казва, че няма живот след смъртта.  Но Павел казва не само, че Христос възкръсна, но и също, че всеки човек, който уповава в Него, ще живее вечно.

Досега Павел им е обяснил благата вест и ги е поканил да я приемат.  Единственото, което предстои да видим, е тяхната реакция.  Тяхната реакция се вижда в ст.32-34.

Може ли още един доброволец да прочете тези последни три стиха?

Според тези три стиха хората в Ареопага откликнаха на благата вест по три различни начина.  И аз съм убеден, че срещаме тъкмо тези три отклика и днес.  Някои, като изслушат благата вест, се присмиват.  Така беше преди 2 000 години и е така днес.  Има и няколко, които се колебаят и искат да научат повече.  И слава Богу има хора, които приемат Христос и стават Неговите последователи.  Последният стих ни казва, че имаше неколцина новоповярвали.  Историкът Евсевий твърди, че Дионисий, споменат в последния стих, впоследствие става първият епископ на църквата в Атина!

Какви констатации да извадим от Деяния 17-та глава?  По какъв начин постъпките на Павел могат да ни вдъхновяват?  Ето няколко кратки извода.  Нека да прекарваме времето си мъдро, като споделяме благата вест с колкото може повече хора.  И когато Бог ни дава отворена врата да ги заговорим, нека да търсим подходящ мост от обикновеното до духовното.  И в моя опит най-често намираме този мост, когато искрено слушаме събеседника си. 

Да се радваме дори в малките стъпки, които някой прави към Христос.  Кой от нас прие Христос, след като чу за Него за пръв път?  В същия ред на мисли да не се обезсърчаваме, когато някой се колебае за Христос.  Понякога колебаещите се стават най-убедените и най-убедителните вярващи!  И да не се отчайваме, когато мнозинството ни смята за луди.

Нашата задача е да споделяме благата вест.  Задачата на Святия Дух е да ги привлича към Себе Си.  Задачата на слушателите е да откликват на благата вест.  Не можем да контролираме реакциите на други хора и хич не можем да контролираме Святия Дух.  Нека бъдем като Павел, като споделяме с неспасените причината, поради която имаме надежда.  И нека се уповаваме, че ако сме верни, Божието царство ще се разрасне!

Нека се помолим.

П-р Джош Прово

 ---------------------

БПЦ "Нов живот" Варна

05.08.2018 г.

Същността на живота (Еклисиаст 12:9-14)

/проповед/

В продължение на 3 месецa разглеждахме Еклисиаст – една от най-интересните книги, писани някога. Авторът на Моби Дик – Херман Мелвил, нарича Еклисиаст „най-истинската от всички книги“.Томас Уулф я описва като „най-висшето цвете на поезия, красноречие и истина“ и „най-великото произведение, което познавам.“ Ако сте били тук през последните месеци, се надявам да сте се убедили в това колко важна е тази книга.

Еклисиаст не е лесна за разбиране и за интерпретиране книга. Но тя има какво да ни каже за живота. И днес ние завършваме с последното послание върху книгата. В последните няколко стихове ще видим защо Еклисиаст е важна книга и не трябва да я пренебрегваме, но да се вслушаме в нейното послание. И второ, ще разгледамецентралното послание на книгата и ще видим как тя може да промени нашия живот.

Защо трябва да се вслушваме в нейното послание?

За целта ще разгледаме финалния акорд на произведението - заключителните думи на проповедника в ст. 9-14. Първо, нека прочетем ст. 9-11:

Еклисиаст 12:9-11 „И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше народа на знание; а най-вече слушаше и проучваше, и събираше много притчи. 10 Проповедникът се стараеше да намери полезни думи и с правота написа думи на истина. 11 Думите на мъдрите са като остени; и като забити гвоздеи са събраните им слова, дадени от единия Пастир.“

Тук Кохелет изтъква пет характеристики на книгата, които я правят важна за нас. Първо, тя притежавалогическа яснота. Учителят е разгледал много внимателно всички мъдри притчи, които е чул. Той е преценил кои от тях са полезни и важни и най-накрая ги е подредил по логичен начин. Книгата не е случаен сбор от мъдрости, а внимателно съставена литературна творба.

Освен това тя е прекрасен образец на художествена литература. Тя не е просто логична, тя е написана от един майстор на словото. Може да не сте съгласни с посланието ѝ, но не можете да кажете нищо срещу нейния стил на написване. Еклисиаст е литературен шедьовър. По думите на Фил Рийкен, „тя е предназначена да носи наслада за слуха, да вдъхновява въображението, да очарова ума и да радва душата.“

Тя е написана с логическа яснота и литературно майсторство. На следващо място, тя е написана реалистично. Ст. 10 казва, че Кохелет е написал „думи на истина“. Сигурно сте забелязали, че той не се опитва да представя реалността в розова светлина.

Един бизнесмен християнин решил да уволни свой работник заради несправяне със задълженията му. Извикал го и му казал: „Виж, аз те ценя като човек, ти имаш много дарби и таланти. Но тази работа сякаш не е много подходяща за тебе. Ти заслужаваш нещо по-добро. Препоръчвам ти да потърсиш нещо друго и ще се моля за тебе.“

На следващата сутрин работникът отново дошъл на работа. Защо? Защото работодателят му казал толкова деликатно, че му прекратява договора, чеработникът дори не разбрал че е уволнен!

За разлика от него, Соломон не използва намеци. Той не разкрасява действителността. Можем да сме сигурни, че той винаги казва истината.

Книгата е също така много практична. Ст. 11 използва две метафори, като казва, че „думите на мъдрите са като остени и като заковани гвоздеи“. Остените са прътове, с които говедарите подкарвали воловете и ги карали да вървят в правилната посока. Остенът тук символизира моралните устои като насока и стимул в човешките отношения.

Гвоздеите били използвани от говедарите да закрепват своите шатри. Те били забивани, за да държат нещо неподвижно. Ако остенът бил използван да мотивира безделника, то гвоздеите служели да дадат сигурност на нестабилния.

Книгата Еклисиаст, както и цялата Библия, постига тези две цели: тя притеснява спокойните и успокоява притеснените. Ако си спокоен за живота си, Божието слово действа като остен, който те избутва от зоната ти на комфорт. То те кара да правиш нещата, които трябва да правиш. А ако си угнетен и подхвърлян напред-назад от ветровете на живота, то ти осигурява пристан на стабилност.

И накрая, една от най-важните причини, поради която трябва да гледаме сериозно на книгатаЕклисиаст, е защото тя ни е дадена от единия Пастир (ст.11). Тук думата „пастир“ се използва за първи път в книгата. Обикновено в Писанията тази дума се използва за Бог. Затова тук в повечето преводи на Библията думата е с главно „П“. Това означава, че Еклисиаст не е просто размишления на един скептичен философ, но Божието откровение за нас. Като наш Пастир, Бог използва тази книга, за да ни „подкарва“ в правилната посока в живота ни.

Затова ст. 12 казва:

Еклисиаст 12:12 „ И още, сине мой, не бързай, знай, че правенето на много книги няма край и от многото изучаване се изморява плътта.“

Това е любимият стих на всички студенти и ученици. Но тук Соломон не ни казва да не четем изобщо, а по-скоро да не четем безразборно всичко, което ни попадне.

Всяка година в България се издават хиляди книги. През 2016-та са излезли 7416 нови заглавия. Кaк можем да прочетем всичко? Аз не мога да прочета дори 16! Стих 12 ни казва, че не е и нужно да се опитваме да четем всички книги.

Тук Соломон ни предупреждава да не четем други книги за сметка на Библията. Другите книги са ни дадени за наша информация. Библията ни е дадена за наша трансформация.

Аз не чета много светски книги. Някои от тях са написани много добре, докосват се до много истини. Но често отразяват объркания светоглед на автора. Липсва ми библейския поглед и мъдростта на Бога. Затова, предизвиквам ви да четете, но да направите приоритет Божието Слово.

Четеш ли вестника преди да прочетеш пасажа за деня от Библията? Преглеждаш ли любимия си информационен уебсайт вместо да четеш Библията? Трябва да внимаваме да не поставяме човешки писания над боговдъхновеното Божие Слово.

Поради всичко казано дотук книгата Еклисиаст е важна. Тя съдържа логическа яснота. Образец е на ненадмината художествена литература. Отразяваправдиво действителността. Практична е и може да ни води в правилната посока. Тя е боговдъхновено Слово, написано от Пастира на нашите души. Затова трябва да гледаме сериозно на нея и да я изучаваме.

Това е първото нещо, което научаваме в пасажа. И второ, в него

Откриваме централното послание на книгата.

Както вече казахме, основното послание на книгата дотук беше, че животът под слънцето е безсмислен.

Еклисиаст 1:2 „Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.“

Думата суета или нейни производни се появява 38 пъти в книгата. Това не означава, че нищо няма стойност, а че всичко е преходно. Интересното е, че Кохелет не казва, че лошите неща са безсмислени. Казва, че добри неща като удоволствие, популярност, младост, работа, богатство и постижения са безсмислени. Всичко преминава и скоро ще бъде забравено. Смъртта прави всичко безсмислено.

Да вземем младостта и красотата. Едно момиче отишло при пастора и казало, „Пасторе, боря се с един постоянен грях и се нуждая от твоята помощ. Като дойда на църква в неделя все си мисля, че съм най-красивото момиче в събранието. Знам, че не трябва да мисля това, но не мога да не го правя. Искам да ми помогнеш.“ Пасторът отговорил, „Мария, не се тревожи за това. В твоя случай това не е грях, а ужасна грешка.“ Красотата, дори когато я имаме, е суета.

Или да вземем популярността и богатството. Когато тенис звездата от близкото минало Борис Бекер бил на върха на славата, бил и на ръба на самоубийството. Той казва, „Бях победил на Уимбълдън два пъти. Бях богат. Имах всички материални притежания, от които се нуждая... Имах всичко, но бях нещастен. Нямах вътрешен мир.“

Бекер не е единственият, който е чувствал тази празнота. Ехото на празния живот пронизва нашата култура. Джак Хигинс, автор на такива успешни романи като "Орелът кацна", бил попитан какво би искал да знае като дете. Отговорът му бил, „Това, че когато стигнеш до върха, там няма нищо.“

Хората прекарват живота си, вършейки неща, които мразят, за да спечелят пари, които не искат, за да си купуват неща, от които нямат нужда, за да впечатлят хора, които не харесват. Това е суета на суетите.

Това е главното послание на Еклисиаст за нас.  Днес, както и по времето на Соломон, ние се изкушаваме да търсим смисъл в неща, за които проповедникът казва, че са безсмислени.

На Рождество децата в едно семейство се събрали около елхата, под която били сложени техните подаръци – красиво увити с цветна хартия, а отгоре вързани с пъстри панделки. Децата били превъзбудени – нямали търпение да видят подаръците си. Всяко взело своя подарък и започнали да ги разопаковат. Но когато ги отворили, едно от децата попитало, „Това ли е всичко?“

Много от нас са преживявали това. Ние разопаковаме живота малко по малко, искаме да разберем дали това е всичко, което има в него. Проповедникът ни казва, че може да разопаковаш и отвориш всичко, което можеш да намериш в живота, и че в него няма нищо повече от това. Когато стигнеш на върха, там няма нищо!

Но той не ни оставя без надежда.

Еклисиаст 12:13,14 „ Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължението на човека. 14 Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било то добро или зло.“

Като разопаковаш хартията на живота, какво остава? Еклисиаст ни казва, че това, което остава, е всичко за човека. Това е същността. И тя се свежда до две неща.

Първо, бой се от Бога. Това той казва в цялата книга. Да се боиш от Бога не означава да изпитваш панически страх. Да се страхуваш от Бога означавада знаеш кой е Той и да го приемаш за твой Господ и Спасител, да Го почиташ, да Му се покланяш и да Го обичаш, да го направиш център на своя живот. Един автор казва:

„Старото вярване отпреди векове е било, че слънцето се върти около земята. Както знаем, това е било погрешно. Земята се движи около слънцето. Много от нас правят същата грешка в духовния си живот. Бог не се движи около нас. Ние се движим около Него. Ние разбираме, че се боим от Бога, когато Го направим център на нашия живот.“

Второ, пази заповедите Му. В това се състои животът. Най-важното нещо за всеки човек е да се покланя на Бога и да пази заповедите Му. Някой беше казал, че „това е цялото щастие и дейност на човека – всичко, което го засяга, всичко, което Бог изисква от него, всичко, в което Спасителят се удоволства, всичко, което Святият Дух поучава и изработва в него.“ Ние сме създадени да се покланяме и да се покоряваме.

Ст. 14 ни дава причината, но също така и значението. „Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било то добро или зло.“ 

Ако нямаше Бог, тогава нищо нямаше да има смисъл. Тогава, както беше казал някой, „животът е каприз на няколко милиарда клетки да бъдат теб за известно време.“

Но в края на тази книга Еклисиаст ни припомня, че това не е всичко, което съществува и че животът има смисъл. Тъй като ще застанем пред съдния престолна Бога, всичко има значение. Както някой беше казал, „последното послание на Еклисиаст не е, че нищо няма значение, а че всичко има значение.“

Следователно, ето посланието на цялата книга: без Бога животът е поредица от задънени улици. Така че, бой се от Бога и го покажи, като спазваш заповедите Му.

Накрая, нека ти задам три въпроса. Вървиш ли по някоя от задънените улици, за които проповедникът говори? Нуждаеш ли се да бъдеш насочван с някой от Неговите остени, за да не тръгнеш по някой погрешен път, докато търсиш смисъл?

Работата, удоволствието, парите или постиженията са добри сами по себе си, но могат да се превърнат в ужасни идоли. Не тръгвай по задънена улица. Вземи поука от казаното от проповедника.

Второ, преживял ли си революцията на Коперник и ориентирал ли си живота си около Бога? Toва означава да се боиш от Бога. Бог не се върти около нас. Най-важното откритие, което всеки трябва да направи, докато е на този свят е: ние съществуваме за Божия слава. Затова трябва да ориентираме живота си около него и да направим Неговата слава наш приоритет. Наша основа цел е да прославяме Бога и да му се наслаждаваме завинаги.

Накрая, демонстрираш ли любовта си към Него, като спазваш заповедите Му? И още повече, открил ли си Този, Който възлюби Бога със съвършена любов и се покори на заповедите Му заради тебе? Исус е единственият, който съвършено изпълни ст. 13 и 14. Той дойде и предаде живота си за нас.

Aвстралийският богослов Голдсуърти казва: „Евангелието ни казва, че това, което човек не може да направи, за да бъде приет от Бога, самият този Бог е направил за нас в личността на Исус Христос. За да бъдем приети от Бога, ние трябва да представим пред Него живот на съвършено и несекващо покорство на Неговата воля. Евангелието декларира, че Исус Христос е направил това за нас. За да е праведен Бог, Той трябва да се справи с греха ни. Това Той също е направил в Исус. Святият закон на Бога е спазен съвършено за нас от Христос и Неговото наказание е изплатено съвършено за насот Христос. Животът и смъртта на Христос за нас и те единствено са основата за нашето приемане от Бога.“

Следователно, нашето покорство е отклик на това, което Той е направил за нас, а не опит да получим нещо от Него.

Сър Леонард Ууд, генерал в армията на САЩ, веднъж отишъл на посещение при краля на Франция. Кралят на Франция толкова го харесал, че го поканил на вечеря следващата вечер. Сър Леонард отишъл до двореца и срещайки го в една от залите, кралят възкликнал, „А, сър Леонард, не очаквах да ви видя. Как така сте тук?“ „Не ме ли поканихте, Ваше величество, да вечерям с вас?“, попитал удивеният гост. „Да“, отговорил кралят, „но вие не отговорихте на поканата ми.“ Точно тогава сър Леонард Ууд изрекъл едно от най-добре подбраните изречения в живота си. Той отговорил, „На кралска покана никога не се отговаря. На нея трябва да се покориш.“

Без Бога животът е поредица от задънени улици. Така че, бой се от Бога и изпълнявай заповедите му. Покажи, Му се покланяш като на Твой Господар и твой Цар. На Царска заповед никога не се отговаря. На нея трябва да се покориш.      

Да се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

06.05.2018 г.