Много ми е драго пак да имам привилегията да ви споделя
от Словото Божие. За мене проповядването
е сред най-забавните части от моята работа като основател на църкви. Докато проповядването ми е много забавно, има
една задача, която не ми се удава – да говоря с непознати хора за Христос. Много ми е трудно да се приближа към някой
непознат и да започна разговор. Само с
мене ли е така?
Ето я снимка, която Лидия наскоро постна във
Фейсбук. Тя качи снимката, защото
показва колко много децата се забавляват, докато карат кънки. Но ако се
вгледаш внимателно, ще видиш мен зад децата.
Аз стоя неловко с ръце в джобовете.
Какво правя аз на снимката? Аз се
опитвам да събера достатъчно смелост, за да говоря с мъжа, седнал на
пейката. Исках да му говоря за
Исус. Но както казва Исус, духът е
бодър, а тялото- немощно, нали?
Някога озовавали ли сте се в такава ситуация? Може би се чудиш как свърши тази история? След
известно време аз се реших да му говоря.
За около половин час говорехме по различни теми и дори говорихме за
Христос. За жалост, той беше толкова
пиян, че едва ли помни нашия разговор!
В днешната глава на книгата Деяния на апостолите виждаме
как апостол Павел успява да сподели благата вест с непознати хора от различни
поприща, с различни мирогледи и с различни предразсъдъци за Бога на
Библията. И същевременно ще открием
трите най-срещани реакции, които някой може да има спрямо благата вест. Готови ли сте да видим какво има Божието Слово
за нас днес?
Преди да се потопим в Словото, нека се помолим.
Днес ще се съсредоточим върху втората половина от Деяния
17. Преди да прочетем този пасаж, искам
да ви дам малко предистория.
Досега в нашата поредица „Неудържимите“ сме видели как
Святият Дух се спусна на последователите на Исус и как с Неговата сила започва
да проповядва благата вест първо в Йерусалим и след това в цялата Юдея, в
Самария и в съседните Римски провинции.
Един от повратните моменти в историята на ранната църква е обръщението
на Павел на пътя към Дамаск. Той се
превръща от безпощаден преследвач в страстен последовател. В днешната глава Павел е по средата на
второто си мисионерско пътешествие.
В първата част от днешната глава Павел, заедно с Тимотей,
Сила и други мисионери, носят благовестието в градовете на Солун и Берия. Много хора в Берия се обръщат към Христос и
там се основава нова църква. Но скоро
след това ревниви юдеи от Солун идват в Берия, за да настървят хората против
Павел и да угасят новото движение.
Библията ни казва, че веднага братята изпратиха Павел и няколко
придружители на юг към Атина. Когато
Павел пристига в безопасност в Атина, изпраща тези, които са го придружили да
отидат пак в Берия, за да кажат на Сила и Тимотей да дойдат при него колкото се
може по-скоро.
Не ни се разкрива защо братята са изпратили Павел, а пък
Тимотей и Сила са останали. Моята
догадка е, че като главен говорител, Павел е бил главната мишена на мъжете от
Солун. Ако Павел замине, най-вероятно
преследването би утихнало. И според мен
Сила и Тимотей са останали там, за да могат в относително спокойствие да
поучават новоповярвалите.
Сега може ли някой да прочете ст.16-21 от Деяния 17-та?
Не можем да кажем със сигурност дали Павел е планирал да
престои в Атина или не. Но в днешните
стихове ни се набива на очи, че Павел не пропилява времето си. Докато чака двамата си съработници, не се опъва
на шезлонг на плажа, нито ходи на екскурзия, за да разгледа известните атински
забележителности. Той използва всяка
възможност да разпространи добрата новина на Исус Христос.
Преди да разберем стратегията на Павел, трябва да си
спомним какъв град е Атина. Всички ние
знаем, че Атина е град, известен с дълбока история и с това колко много философи
са произлезли от него. И макар че в
първия век разцветът на Атина бе в миналото, жителите все още се гордееха с
историята си, с престижните си училища и с множеството си богове.
Атина преди всичко бе град на идоли. Един древен историк казва, че в Атина по-лесно
е да срещнеш някой бог, отколкото човек.
Ако би се разходил в древна Атина, би бил обкръжен от всякакви светилища,
продавачи на идоли, жреци, жертвеници и капища.
Атина е бил град напълно отдаден на идолопоклонничеството.
В нашето общество можем да се гордеем, че вече живеем в
просветено време и вече не се покланяме на такива лъжливи богове. Но ако мислиш, че нашият свят е толкова
по-просветен, тогава за да се разубедиш, просто трябва да се разходиш в центъра
на Варна или Шумен. Ако вървиш по една
улица за пет минутки, ще попаднеш на много заведения, посветени на лъжливи
богове. Ще преминеш игрални зали, в
които хората принасят спестяванията си, покланяйки се на боговете на пари и
развлечение. Ще преминеш заведения, в
които се предлага бърз кредит. До
половин час можеш да имаш хиляди лева, стига да не питаш за лихвата. Там хората се покланят на бога на
материализма.
Колко магазини ще видиш, които рекламират разни стоки със
снимки на разголени жени? Пастор Тим Отри
разказва следния случай: имало екип от американски студенти, служещи в Свищов. Те вървели по улицата и преминали покрай магазин
с реклама с разголена жена. Разтревожен,
един студент попитал какъв магазин е това и за какво е тази реклама. Тим прочел рекламата и отвърнал: „Не е ли
ясно? Това е реклама за фъстъци!“ Може би не се покланяме на боговете Юпитер
или Хермес, но колко много хора живеят само и само за бога на плътското
удоволствие?
Преди три месеца влязох в една свищовска книжарница. Открих пълна етажерка от книги за източни
религии, Ню Ейдж и всякакъв вид духовност.
Можеш там да научиш за кристали, аури и хороскопи, но една известна
книга не се продава там. Библията. Както написа моят най-любим български писател:
„Ние сме изправени пред духовен тюрлюгювеч“.
Съгласни ли сте с неговото
твърдение?
Добре, сега сме готови да разгледаме как е постъпил Павел,
докато е изчакал Тимотей и Сила.
Библията ни казва, че влизаше в синагогата, за да говори със събралите
се евреи. Нали това е обичаят на Павел,
когато влезе в нов град? Когато говори
със сънародниците си, опитва се да ги убеди, че Исус е обещаният в Стария завет
Месия и че само чрез Неговата изкупителна смърт имаме нов живот. Така правеше той най-вероятно всеки съботен
ден.
Какво правеше той в другите шест дни на седмицата? Стих 17 ни казва, че всеки ден Павел
беседваше по пазара с онези, които се случеше да среща. По това време хората се събират на пазара, за
да дискутират важни въпроси. Именно там
отива Павел, за да сподели благата вест с тези, които биха слушали.
Какво ни казва това за стратегията му? Това ни учи, че ако искаш да споделиш благата
вест с много хора, то трябва да бъдеш там, където има събрали се хора. И ако хората на пейката са трезвени, още
по-добре! В Шумен важна част от нашата
задача е да намерим местата, където хората се събират и беседват. Там ще бъдат най-подготвени да беседват за
Библията.
Днешният пасаж ни казва, че след известно време местните
философи започват да чуват, че в града е дошъл нов проповедник. Стих 18 ни казва, че едни от епикурейците и
стоиците застават при него и го разпитват за учението му. Те твърдят, че Павел е празнословец. В древния гръцки език тази дума буквално
означава „птичка, която кълве семена“.
Думата се употребява преносно за човек, който събира информация от
различни места и я разпространява, без да разбира за какво говори.
Кои са тези епикурейци и стоици? Те са две от главните философски школи в
Атина. Епикурейците вярват, че най-достойните
цели са щастието и плътското удоволствие.
За тях боговете съществуват, но не се интересуват от създанието. За разлика от тях Стоиците вярват, че всичко
е бог. Това е т.нар. пантеизъм. За тях най-важното качество е логичността и една
от най-главните им цели е да живеят в хармония с природата, тъй като природата
е божествена. Тези две школи нямат много
общо, но и двете вярват, че няма живот след смъртта. Затова когато Павел говори за възкресението
от смъртта, те му се присмиват.
Най-общо казано сред тези „мъдреци“ има хора, които
живеят за временно щастие и сексуално удоволствие. Има хора, които мислят, че на боговете не им
пука за нас. Има хора, които вярват, че
цялата природа е част от бога. И има
хора, които вярват, че няма нищо след този живот. Какво мислите? Има ли такива хора и в нашия край?
Много ми е интересно как философите казват, че Павел
говори за чужди богове, защото говори за Исус и възкресението. Много богослови твърдят, че тези философи са криворазбрали
посланието на Павел, като мислят, че Павел говори за един бог и една
богиня. Богът се казва Исус и богинята
се казва Възкресението. На гръцки език
думата за възкресение е анастасия и е
женски род.
В книгата Деяния понякога Павел говори на тези, които
знаят наизуст цели книги на Стария завет.
А пък понякога говори на тези, които не разбират, че възкресението е събитие,
а не богиня. Съответно когато ние се
опитаме да говорим за духовни неща, не бива да предположим, че даден човек разбира
нашите термини по същия начин. Например
мюсюлманското разбиране на Троица е, че се състои от Бог Отец, Исус и Мария. Мормоните вярват, че Исус е батко на Сатана. Не се шегувам.
Пак да обърнем внимание на днешната глава. Виждаме в ст.20, че тълпата от философи вземат
Павел и го завеждат в Ареопага, която е голяма зала, където големците дискутират
спорни въпроси. Най-голямата част от
днешния пасаж е посветена на проповедта на Павел пред тълпата в Ареопага.
Може ли някой да чете от ст.22-31 включително?
Искам да изтъкна четири черти на тази известна
проповед. Първо, забележете как Павел
намира връзка между тяхното вярване и Библията.
Вижте какво пише в ст.22-23.
Атиняните са издигнали жертвеници на безбройни лъжливи богове. Но в случай, че са забравили някого, те са
създали жертвеник и на бога, за когото никога не са чули. Сигурно това за тях е някакъв езически начин
да избегнат гнева на непознатия бог. Но
за Павел това е страхотен мост към Христос.
Павел им заявява, че е дошъл в техния град, за да им разкрие кой е Този
непознат Бог.
В 20-ти век имаше мисионер в джунглите на Нова Гвинея на
име Дон Ричардсън. Дон Ричардсън сега е
на 83 години и живее в Канада. Той
описва колко е била отчайваща работата сред племето Сауи в джунглата. За седем години споделял благата вест, без да
има видим успех. Защо? Защото в това племе предателството беше считано
за положителна черта. Затова когато
Ричардсън говори за разпятието, хората помислиха, че Юда е положителен образ,
понеже успешно предаде Исус. На края на
седмата година семейство Ричардсън беше готово да се отказва от мисионерската
си дейност поради липсата на успех и поради непрекъснатата война между
различните местни племена.
Племето Сауи не искаше семейството да напусне
джунглата. Затова обещаха да се
примиряват един с друг. За да докажат,
че никога няма да се бият отново, племената преведоха невероятна
церемония. В тази церемония племената
разменят по едно дете от всяко село.
Тези деца се наричат деца на мира.
Според тях ако баща е готов да дава детето си, наистина можеш да му се
доверяваш. Ричардсън разбра, че това е повод
да обясни как нашият Бог изпрати Своя единороден Син, за да не погине нито един. Племената най-после разбраха каква е любовта
на Бога. Множество станаха християни.
Когато водим разговор с някого с цел да споделим благата
вест, трябва да намерим този мост към Христос.
За Павел това е жертвеникът на непознатия бог. За Дон Ричардсън е детето на мира. Вярвам от все сърце, че винаги има мост към
благата вест. Ние просто трябва да се
молим Бог да ни го разкрие и да следваме ръководството на Святия Дух.
Втората черта на тази проповед е, че Павел започва от
тяхната начална точка (или от това, което им е известно?). Вижте какво ни казва ст.24: „Бог, който е направил света и всичко, което
е в него, като е Господар на небето и на земята…“ Павел не им разправя за най-убедителните
старозаветни пророци за идването на Исус.
Не им казва: „Нали си спомняте какво ни е казал пророк Михей?“. Не, вместо това Павел започва от самото
начало и им обяснява как има само един Бог и как този Бог сътвори небето и
земята.
Когато говорим с някого за Исус, хубаво е да знаем
горе-долу какво вече разбира онзи човек за Господа. Аз използвам инструмент, създаден от д-р
Джеймс Енгел. Неговият инструмент се
нарича Скалата (с ударение на първото ‚а‘!) на Енгел. Всъщност става въпрос за скала,
представлявана от права линия. Точката „0” е когато човек приема Христос като личен Спасител. Положителната страна от линията е постепенният
растеж във вярата. Можем да кажем, че
„+10“ е зрелият вярващ. Отрицателната
страна представлява човека, който досега не е повярвал в Христос. „-10“ е човекът, който никога не е чул, че
има Бог. И като човекът постепенно
разбира по-точно какъв е Бог и каква е благата вест, се придвижва все по-близо
до точката „0“.
Разбира се, полезността на такъв инструмент е доста
ограничена. Ние не можем да знаем какво
се случва в сърцето на някого и затова е невъзможно да му възложим точна
цифра. За мене предимството на такъв
инструмент е, че ни помага да се радваме в „малките“ победи. В Шумен досега не сме видели нито един човек
да приеме Христос. Но слава на Бога има
хора, които - според мен - са се преместили малко по-близо до истинска вяра в
Исус.
За нас важното е да си припомним, че трябва да работим с
хората там, където са сега. Например ако
споделя благата вест с някого, израснал в православен дом, това би изглеждало
доста по-различно от това да споделя с мюсюлманин. И бих споделил с мюсюлманин по един начин,
докато с атеист бих споделил по съвсем различен начин. Понеже времето изтича, трябва да продължим.
Третата черта на проповедта в Ареопага е следната: Павел изтъква Божиите качества. Павел съвсем накратко разказва за това какъв
е Бог, в Когото вярва. По този начин ясно
различава своя Бог и боговете на атиняните.
В ст.24 казва, че нашият Бог е създател на всичко. Няма бог на морето, бог на слънцето, бог на
мълнията или бог на виното. Има само
един Бог и Той е господар на цялата вселена.
В ст.25 разбираме, че нашият Бог няма нужда от нашата помощ. В град Нешвил посетих хиндуистки храм и там
бях обкръжен от идоли. Пред всеки кумир
имаше празна чиния. Разбрах, че всяка
вечер жрецът поставя храна пред идолите в случай, че огладнеят през нощта. Попитах жреца дали понякога похапват, докато
никой не гледа. Той ми отвърна, че
никога не се е случило и затова всяка сутрин изхвърля неядената храна. Ами, понякога и на мене не ми се яде!
Павел продължава да казва в ст.25, че нашият Бог е
дарителят на всичко добро. В ст.26
допълва, че Бог създаде цялата човешка раса и е поставил всеки народ в
пределите му. В ст.27 казва, че Бог не
стои далече от нас. Той не е като Зевс, който
живее на далечен връх и само идва, когато иска нещо от простолюдието. Нашият Бог желае да се познава. Той е личен.
Ние бяхме създадени, за да имаме лично взаимоотношение със Създателя. Павел дори казва, че в един смисъл не сме
част от Неговия род. Ние сме създадени по
Неговото подобие. И- според Новия завет-
когато повярваме в Исус, ние сме осиновени от Бога и Той ни става Баща. В тези стихове ни се набива на очите, че
нашият Бог е уникален. Той изцяло е
достоен за нашето поклонение.
Последната черта на тази проповед е, че на края Павел
предизвиква хората да приемат Онзи, изпратен от Бог Отец. Казва, че един ден Бог ще съди света и че
можем да побегнем това съдене само ако приемем онзи Исус. И с какво Бог доказва, че Исус е единственият
Път? Павел казва, че Бог Го е възкресил
от мъртвите. И тук стигаме до първоначалния спор, който философите
имат с Павел. Техният дълбоко вкоренен
мироглед казва, че няма живот след смъртта.
Но Павел казва не само, че Христос възкръсна, но и също, че всеки човек,
който уповава в Него, ще живее вечно.
Досега Павел им е обяснил благата вест и ги е поканил да
я приемат. Единственото, което предстои
да видим, е тяхната реакция. Тяхната
реакция се вижда в ст.32-34.
Може ли още един доброволец да прочете тези последни три
стиха?
Според тези три стиха хората в Ареопага откликнаха на
благата вест по три различни начина. И
аз съм убеден, че срещаме тъкмо тези три отклика и днес. Някои, като изслушат благата вест, се
присмиват. Така беше преди 2 000
години и е така днес. Има и няколко,
които се колебаят и искат да научат повече.
И слава Богу има хора, които приемат Христос и стават Неговите
последователи. Последният стих ни казва,
че имаше неколцина новоповярвали.
Историкът Евсевий твърди, че Дионисий, споменат в последния стих,
впоследствие става първият епископ на църквата в Атина!
Какви констатации да извадим от Деяния 17-та глава? По какъв начин постъпките на Павел могат да
ни вдъхновяват? Ето няколко кратки извода. Нека да прекарваме времето си мъдро, като
споделяме благата вест с колкото може повече хора. И когато Бог ни дава отворена врата да ги заговорим,
нека да търсим подходящ мост от обикновеното до духовното. И в моя опит най-често намираме този мост,
когато искрено слушаме събеседника си.
Да се радваме дори в малките стъпки, които някой прави към
Христос. Кой от нас прие Христос, след
като чу за Него за пръв път? В същия ред
на мисли да не се обезсърчаваме, когато някой се колебае за Христос. Понякога колебаещите се стават най-убедените
и най-убедителните вярващи! И да не се
отчайваме, когато мнозинството ни смята за луди.
Нашата задача е да споделяме благата вест. Задачата на Святия Дух е да ги привлича към
Себе Си. Задачата на слушателите е да
откликват на благата вест. Не можем да
контролираме реакциите на други хора и хич не можем да контролираме Святия
Дух. Нека бъдем като Павел, като
споделяме с неспасените причината, поради която имаме надежда. И нека се уповаваме, че ако сме верни,
Божието царство ще се разрасне!
Нека се помолим.
П-р Джош Прово
П-р Джош Прово
