Сол и светлина

/проповед/

Чух история за един човек, който кандидатствал за работа като разпоредител в киносалон в мол. По време на интервюто мениджърът го попитал, „Какво ще направите в случай на пожар?“

Младият мъж отговорил, „Не се грижете за мен, аз ще се оправя.“

Днес много християни сякаш отговарят така на изгубените и умиращите хора без Бога около тях. Ако ги попиташ, „Какво ще направиш, ако Исус дойде утре?“, те ще ти отговорят, „А, не се тревожи за мене, аз ще се оправя.“

Как живеем и свидетелстваме ли за вярата си?

Някой е казал, че християните трябва да СА добра вест, преди да споделят добрата вест. Днес искам да говорим за Църквата като „сол и светлина“. Ще видим как ние наистина можем да сме сол и светлина, за да сме ефективни благовестители.

Нека прочетем нашия текст, който днес се намира в

Матей 5:13-16 „Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. 14 Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“

Много често ние се изкушаваме да говорим за практични насоки как да споделяме ефективно вярата си, но забравяме, че за да станем ефективни благовестители първо трябва да имаме в себе си Христовата любов.

Обърнете внимание, че в тези стихове, в които Исус казва че трябва да сме сол и светлина, Той никъде не казва какво трябва да казваме. Не ни поучава с проповед, състояща се от три точки. Не ни дава четирите духовни принципа. Не рисува илюстрацията с моста.

В тези стихове ние, християните, сме уподобени първо на сол. Солта може да се използва за консервиране на храна и за овкусяването ѝ. Ние трябва да имаме подобен ефект върху света.

Как правим това? Най-общо казано, като се съпротивляваме на разлагащия ефект на греха и заедно даваме своя скромен принос светът да става едно по-добро място за живеене.

Второ, тези стихове ни казват, че последователите на Христос са като светила в един тъмен свят. Подобно на град на хълм те се виждат от всички.

Когато съм в Търново обичам да гледам от паметника на Асеневци към стария град с накацалите по него стари къщи. Целият стар град се вижда като на длан. Така трябва да сме и ние, християните. Да сме като град на хълм и като свещ, поставена нависоко. Да живеем и работим така, че да можем да доведем другите до познание на Христос.

Следователно, всичко се свежда до свидетелството на живота ни. Това не означава, че не трябва да свидетелстваме и с думи.

В групата за библейско изучаване например често разсъждаваме върху този стих от Първото послание на Петър:

1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“

Освен него в Библията има много други стихове, които ни показват, че споделянето на благата вест за християнина е задължение, не въпрос на личен избор. Освен това, как хората ще разберат как да станат християни, ако не им обясним!

И все пак, ако искаме да имаме влияние и да бъдем сол и светлина, трябва първо да прегледаме живота си и да видим какво трябва да променим у себе си. Трябва да сме сигурни, че думите ни са подплатени с дела. Когато хората видят добрите ни дела, ще прославят Отца, който е на небесата.

В тези стихове всъщност Исус ни казва, че с нашето отношение и нашите постъпки ние или привличаме хората към това да имат взаимоотношения с Бога, или ги отдалечаваме от Него. Замисляли ли сте се, че начинът, по който живеем има последствия за вечността?

Светлината и солта са нещо добро. Но твърде много светлина и твърде много сол са вредни. Може да отблъснат. Ако те заслепят с дълги светлини на пътя, не виждаш къде да караш! Ако пресолим манджата, няма да става за ядене!

Някои християни „пресоляват манджата“, като са твърде агресивни в евангелизирането.

Разказвал съм ви тази история за онзи, който написал на една стена със спрей: „Христос е отговорът.“ Отдолу друг написал, „Кой е въпросът?“ Ние често отговаряме на въпроси, които хората не задават. Даваме рецепти, за които те не са питали. Библията нарича това хвърляне на бисери на свинете (Матей 7:6).

Други са себеправедни и горди като фарисеите. Дават ти да разбереш, че не можеш да се сравняваш с тях – те са по-духовни, познават най-добре Библията и могат да спорят по всеки въпрос наживо или във фейсбук.

Има и такива, които са изповядали Христос, но техният характер и ценности не са се променили. Тяхното християнство е плитко и повърхностно. Когато един невярващ човек види такъв християнин, той си казва, „Добре де, този по какво се различава от мене? Аз поне си живея живота...“

Грехът ти може да затъмни твоето свидетелство толкова, че светлината ти да не се вижда. И ако някой е станал християнин благодарение на твоето свидетелство, това може да го съблазни и да отпадне от вярата.

Авторът Майкъл Грийн е казал, „Ако християните са безвкусни, те са безполезни за Христос. В тях трябва да има вкус на христоподобие, искрица радост и безкористност, които са безкрайно привлекателни.“ Такива хора привличат изгубените към Христос.

Техният ентусиазъм е заразителен. Животът им се характеризира с добри дела, с които свидетелстват за Исус.

Такива християни живеят според християнските си принципи дори когато това изисква жертви.

Християнският автор и апологет Лий Стробъл разказва историята на някой си Рон Бронски. Рон бил член на улична банда в Чикаго. От друга банда пребиват брат му и Рони решава да си отмъсти. Една вечер взема пистолет и причаква човека.

Когато излиза заедно с други от сградата, Рони извиква името му и натиска спусъка, но пистолетът засича. Последва изстрел във въздуха, всички се втурват да бягат. Рони настига бияча на брат си, стреля в гърба му, той пада, Рони идва до него, насочва пистолета към главата му и натиска спусъка, но пак засича. Захвърля пистолета и избягва. 

Бяга с приятелката си в друг град, намира си работа, запознава се с няколко християни, покайва се и става християнин. Но нещо продължава да дълбае душата му. Той знае, че макар и да е възстановил взаимоотношенията си с Христос, не е възстановен в обществото. Полицията вече била прекратила диренето му, но той знаел какво трябва да направи.

Целунал жена си и децата си. Взел малко пари и се върнал в Чикаго, където се предал на полицията. Знаел, че го заплашва присъда от 20 години.

Лий Стробъл, който все още бил атеист по това време, отразявал делото като журналист. Той бил свикнал на изслушванията да има хора, които са очевидно виновни, но се опитват да се изкарат невинни. И тогава влиза Рони и казва, „Аз го направих. Не само го застрелях, но и се опитах да го убия.

Но след това станах християнин и сега разбирам, че това което направих е грешно. Съжалявам за това, което направих. Стробъл казва, че това го е привлякло към Христос. Фактът, че този човек бил готов да излежи 20 години, но да остане верен на Христос, оставил незабравимо впечатление у него.

Друг начин да сме сол и светлина и да привличаме хората към Христос е като проявяваме състрадание. Бог ни призовава да проявяваме състрадание и Христова любов, защото те са мощен магнит, който привлича хората. Прояви на милост карат сърцата им да се отварят за благовестието.

Това включва както отделни прояви на милосърдие, така и целенасочени усилия да служим на нуждите на хората, които Бог е поставил около нас.

Това може да е да сготвиш ядене за някой болен човек, да гледаш децата на някой, на когото се налага да ги остави за малко, да помогнеш с пренасянето на някой, да работиш в центъра за бежанци, да носиш там дрехи и храна... Списъкът може да продължи безкрайно. Проявите на милосърдие са практична изява на Божията любов и важна характеристика на християнина, който е сол и светлина.

Дотук казахме, че сме ефективни свидетели, ако имаме заразителен ентусиазъм и проявяваме състрадание. Трето, нашата искреност е също мощен фактор за ефективно свидетелство.

Невярващите хора ни наблюдават постоянно. Маската на щастлив човек, която някои християни слагат, когато преминават през изпитания, не помага за благовестието. Христос иска ние да сме искрени относно нашите борби. Да признаваме, че имаме своите страхове, преминаваме през вътрешни борби и изкушения, че имаме възходи и падения.

Един работник поискал среща със собственика на фирмата. Собственикът знаел, че е християнин и си казал, „Този сигурно иска да ме евангелизира.“ Но когато работникът дошъл в офиса, казал: „Идвам, за да ви помоля за прошка. През годините съм правел това, което всички правят – крадял съм от материалите, използвал съм служебния телефон за лични нужди, от време на време съм кръшкал от работа.

Но преди няколко месеца станах християнин и искам да живея в покорство на заповедите на Христос. Затова искам да възстановя щетите, които съм направил на фирмата. Ако трябва ме уволнете, имате пълното право за това, аз го заслужавам.

Ако искате удържайте от заплатата ми колкото смятате за нужно. Ако искате ще работя допълнително време. Искам само да оправя нещата между мен и Бога и между нас.

Собственикът решил как да постъпи. След това споделил с приятели, че този разговор е имал по-дълбоко духовно влияние върху него от всичко друго. Това било най-впечатляващата демонстрация за автентично християнство, която бил виждал.

Какво направило този новоповярвал християнин толкова убедителен? Ние трябва да знаем как да споделяме вярата си и личното си свидетелство. Но в случая онова, което повлияло на човека било искреното и смирено признание за злоупотреби и готовността щетите да бъдат възстановени.

Ние трябва да СМЕ добрата вест, не само да сподяме устно добрата вест.

Може би има нещо, което трябва да признаеш и изповядаш на работното си място, у дома или пред познати. Или има област в живота ти, в която знаеш че вършиш грях, но се опитваш да го прикриваш и се надяваш никой да не узнае. Може би сега Святият Дух те принуждава да отидеш при някого и да му кажеш, „Искам да имам изправни взаимоотношения с Бог и с тебе, затова искам да се извиня.“

Всъщност, хората които обмислят дали да станат християни не очакват християните да са съвършени. Те се надяват някой да има смелостта да признае грешките си и да оправя взаимоотношенията си. Искат да видят смирени и каещи се хора, а където е нужно и възстановяване на загубите.

Една новоповярвала християнка написала писмо до зряла християнка, която била повлияла силно на живота ѝ. В него пишело: „Знаеш ли, когато те срещнах, видях един човек, който е уязвим, който няма маска и това ме впечатли. Видях самоуважение, което не се основава на книги, които ни казват как сами да си помогнем. Видях човек, който живее според убеждения, които не зависят от удобството, егоистичното удоволствие или материалната изгода. Дотогава не бях срещала такъв човек.

Ти ме изслушваше без да ме осъждаш. Опитваше се да ме разбереш, съчувстваше ми и се радваше заедно с мене, беше нежна и щедра – и не само към мен, но и към другите.

И ти отстояваше своите принципи. Беше готова да вървиш срещу течението и да следваш това, което смяташ за истина без значение какво казват хората и колко ще ти струва това. И поради тези и много други причини, поисках да имам всичко това. Сега, когато вече съм християнка, исках да ти кажа колко благодарна съм за начина, по който живееше християнския си живот пред очите ми.

С други думи, тя казва, „Благодаря, че си автентична християнка.“ Такова писмо ме мотивира да съм също автентичен християнин. А тебе?

Ние можем да сме сол и светлина в света, ако имаме ентусиазъм, който е заразителен, ако сме състрадателни и искрени към другите. Нека да се молим за това и да направим това, което зависи от нас, да превърнем молитвата си в реалност!

Молитва.

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

19.06.2022 г.

 

Как да споделяме вярата си във фейсбук

/проповед/

На връщане от църква малко момиченце казало на майка си: „Мамо, мислех си нещо...” Майката казала: „Така ли, какво си мислеше?” Момиченцето отговорило: „Неделната учителка тази сутрин каза, че Бог е по-голям от нас. Вярно ли е?” „Да, вярно е,” отговорила майката. „Още каза, че Бог живее в нас. Вярно ли е?” Отново майката отговорила. „Да”. „Добре е, ако Бог е по-голям от нас и живее в нас, няма ли да се покаже от нас?”

Основен житейски принцип е, че това, което е най-важно за теб, което е „най-голямото” в твоя живот, ще се показва от теб.

Във фейсбук това е вярно с пълна сила. Що за човек си ще стане видно за останалите. Защото това, което е НАЙ-ГОЛЯМОТО в живота ти, става достояние на останалите.

Можем да разберем какво е важно в живота на човек във фейсбук от това...

-          за какво те говорят най-много

-          какво харесват с бутона „харесвам”

-          какви снимки „споделят”

Един от най-разпространените аспекти на социалните мрежи е функцията „споделяне”. Във фейсбук хората споделят най-различни статии и снимки – смешни, за политическия живот, снимки на тема любов, патриотични снимки.

Можете да разберете до голяма степен що за човек е дадена личност от нещата, които споделя във фейсбук.         

Дон Клумпър от университета в Северен Илиноис прави изследване, което стига до същите резултати. Той помолил работодатели да споделят впечатления за даден кандидат за работа въз основа на фейсбук страницата му. Те трябвало да посетят страницата във фейсбук на перспективни служители и след това да оценят дали би имал необходимите качества за съответната позиция. След 6 месеца Клумпър се върнал в тези компании, за да види доколко верни се оказали първите впечатления на работодателите. Открили голямо съответствие между оценките въз основа на фейсбук страниците и начина, по който служителите си вършели работата в компанията.    

След това той направил друго изследване, при което изследвал фейсбук страниците на студенти, които отделно трябвало да попълнят тест за интелигентност. Накрая сравнили всичко това с оценките от изпитите им.

Клумпер казва: „Можахме да предвидим по-добре академичния успех на студентите чрез тяхната фейсбук страница, отколкото чрез теста за интелигентност.

Изводът е следният: можеш да разбереш много за един човек въз основа на това, което споделя във фейсбук. Това, което е най-важно е живота му, ще стане явно.

Така че, ако ползваш фейсбук, какво става явно за теб? Какви неща споделяш там?

За твоето семейство? За политическите си възгледи? Музиката, която харесваш? Филмите, които си гледал? Книгите, които си чел?

Имам много познати, които споделят Христос на фейсбук страниците си. Te споделят и други неща – за личния си живот, смешни снимки и видео. Но не пропускат да напишат някой стих или мисъл за Бога и вярата. Познавам и хора, които поддържат фейсбук страниците на своята църква (моля се скоро и в нашата църква някой друг, а не аз да започне да прави това).

Веднага разбираш колко много тези хора обичат Исус. Исус е важен за тях, затова Той става явен и Неговата светлина свети дори там, във фейсбук. Ако хората обичат Исус, те споделят вярата си във фейсбук. Но как да можем да го правим, за да сме ефективни благовестители във фейсбук?

Йоан пише: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота... това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас.” (1 Йоан 1:1,3а).

Забележете какво казва Йоан. Той е чул тези неща. Той е видял тези неща. Той е пипнал тези неща. И това и ви говорим. С други думи, той не си играе на религиозност.

Всъщност, като другите апостоли, Йоан също страда заради вярата си. Той единствен не е умрял с мъченическа смърт заради това, което проповядва. Но властите го заточват на остров Патмос, за да не може да проповядва и поучава за Христос.

Но дори това не го спира. Той проповядва Исус, защото трябва да говори за Него. Той не можеше да не говори, защото го обичаше твърде много.

Йоан споделяше нещо, за което знаеше, че е истинно. Той го беше чул, видял и пипнал. Той споделяше всичко това, защото то му беше дало вяра. Той казва: „И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.” (1 Йоан 1:4)

Проблемът с много християни е, че те просто се носят по течението на живота. Отиват на църква, изпяват няколко песни, молят се, изслушват проповедта и след това си отиват вкъщи. Бог хем е в живота им, хем не е. Той е като мебел в ъгъла, но не и в центъра на дома. Той живее в църковната сграда. Тези хора не се сещат за него до следващата неделя, когато се върнат в църковната сграда, където са го оставили.

Затова и Бог рядко се появява на фейсбук страницата им, освен ако не се почувстват виновни, че не го постват там. Но даже да го направят, у тях няма да има радост. А понякога дори постват неща, които нямат нищо общо с християнството. Вчера видях човек, който се смята за християнин, да поства материал за зодиите.

Един човек от църква се обадил на пастора си с молба да венчае него и съпругата му в църква. Те били щастливо женени от 10 години, но тогава не били християни, макар и да имали църковен брак. И сега те искали да подновят брачния си завет като християни.

Станало прекрасна сватбена церемония – събрал се много народ, булката в бяла рокля, младоженецът – в костюм, шаферките, шаферите, всички били много красиви. Направили много снимки. След това булката качила снимките във фейсбук. Казала на приятелите си във фейсбук, че просто иска да сподели събитието с тях. И написала, че причината да искат отново да направят църковен брак била, че вече са християни и искали да го направят като християни. Искали да направят брачната си клетва пред Исус.

Тя получила около 50 коментара – някои от християни, други от невярващи, и всички били положителни. И никой не решил, че тя го прави показно, защото била искрена относно вярата си в Исус.

Следователно, първата стъпка в споделянето на вярата е да си искрен. Това е много важно, защото ако не си искрен, хората ще разберат. Но как да си сигурен, че си искрен? Опитай се да си отговориш на тези въпроси:

1. Защо Исус е важен за мен? Как фактът, че Той е мой Спасител е променил живота ми?
2. Кои са любимите ми стихове и книги в Библията?
3. Какво Бог е направил в живота ми?
4. Какво правя, за да се приближавам до Бог?

Важно е да си искрен относно онова, за което твърдиш, че вярваш. Ако Бог е истината за теб, това ще стане видно.

Второ, за да споделяш вярата си, хората трябва да се убедят, че те е грижа за тях.

Твърде често християните си мислят, че могат да убедят някого да повярва в Христос.

Едно момиченце се похвалило на приятелката си: „От мен ще излезе голям евангелизатор”. Тя попитала: „Така ли?” „Да, убедих онова момченце, че по-добре да вярва в Бог, отколкото да не вярва.” „И как го убеди?” „Ударих го с чантата си по главата.”

Йоан не би направил това. Той пише: „това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.” (1 Йоан 1:3).

Йоан не пишеше богословски тракт. Той не дебатираше относно религиозни постулати. Той споделяше вярата си в Исус с хора, които обичаше. Той правеше това, за да може другите да имат същото общение с Исус, което той имаше. Той чувстваше вътрешен подтик да споделя вярата си, защото милееше за хората, на които пишеше.

Някой някога е казал: „Хората не ги е грижа колко много знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа.” Как тогава можеш да покажеш, че те е грижа?

Аз нямам много време за фейсбук, затова трябва да подбирам нещата, които чета и хората, които следя. Забелязал съм, че съм по-склонен да погледна постингите на някой, ако те са казали нещо хубаво за това, което аз съм споделил. Искам да кажа, ясно е, че имат добър вкус J.

Не правите ли и вие така? Разбира се, че да. Много пъти аз разглеждам снимки и статии, качени от други хора и ако този материал ми харесва, гледам да кликна на „харесвам” или да оставя коментар. Когато направя това, фейсбук веднага изпраща съобщение до този човек – дава му името ми и му съобщава, че аз съм харесал или коментирал негов постинг. С други думи, те разбират почти веднага, че съм отделил внимание за техния постинг (а някои хора разбират още преди да си го направил, те са 24 часа във фейсбук!).

Същият принцип е валиден и в реалния живот. Трябва да отделяме време, за да насърчаваме и правим комплименти на хората за неща, които те считат за важни. И когато правим това, те ще се чувстват по-отворени, когато им говориш за вярата си.

Ти си показал интерес към онова, което ги интересува, затова те ще са склонни да те слушат, когато им говориш за това, което обичаш – Исус.

И след като си спечелил вниманието им, какво трябва да споделяш във фейсбук?

Може да ги каниш на църковни фейсбук събития, да споделяш линкове към предстоящи проповеди на уебсайта на църква, да споделяш записите на проповедите, статии в блога ми. Ако натиснеш бутона „споделяне” те ще станат достояние за всичките ти приятели. И ако някой от тях го хареса, може да натисне „споделяне” и да го сподели със своите приятели.

Може да правиш много други неща – да споделяш стихове, песен или крилати мисли, прозрения които Бог ти дава върху живота, поздрави по повод национални и християнски празници, апели за молитва, християнски коментари към събития... Можеш да постваш много неща, стига те да разкриват Божията истина и любов, или да показват актуалността и мъдростта на Словото. (След наводнението в Аспарухово: "Mислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, са били престъпници повече от всички човеци...? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете." Евангелие от Лука, 12 гл., 4-5 ст.)

Но ако искаш да си успешен благовестител, най-добре е да внимаваш да не споделяш снимки и текстове с откровено или псевдо християнско съдържание (като да честитите езически обичаи, макар и свързани с името на светии).

Също, внимавайте да не споделяте коментари, снимки, клипове или карикатури с обидно съдържание. Например, има много политически коментари или карикатури, с които съм съгласен. Но ако в тях има дори една дума, която обижда и уронва достойнството на човека, не я публикувам. Не бих искал хората да бъдат отблъснати от Христос поради моето отношение към някого.

Същевременно, има много добри статии, които казват истината за действителността или историята ни без да използват вулгарен език. Фил. 4:7 казва: „всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте.” Извън Библията също има много пробиблейски неща, които можем да зачитаме и във фейсбук, и в реалния живот.

Хубавото на споделянето на вярата във фейсбук е, че ти дава опит да свидетелстваш. Много от нас се притесняват да говорят за Исус. Не че не обичат Исус, но защото се страхуват да не бъдат отхвърлени. Фейсбук може да даде на такива хора чувство за сигурност, когато говорят за Христос, защото те не разговарят лице в лице с човека.            

Ако някой не харесва това, което споделяш за вярата си във фейсбук, най-често не коментира. Понякога може да те блокира, а ти дори да не разбереш. Така че, там нямаш повод да се страхуваш, че ще бъдеш отхвърлен.

Това разбира се, не означава да публикуваш каквото си искаш за вярата си. Моли се за мъдрост, преди да публикуваш нещо. Първо, ако заливаш само с християнски послания хората, те ще престанат да те следят. Покажи, че се интересуваш и от други теми, че си нормален човек, а не кон с капаци (someone wearing blinkers).

Второ, не всичко, което ни попада, е добре да се публикува за българския контекст. Например, някои материали са валидни за западни или преобладаващо протестантски страни и няма да говорят много на православния ползвател на фейсбук.

И трето, мисли кои са настоящите проблеми на страната и града ни и кое Библейско послание би звучало актуално – това ще даде културен контекст на посланието ти и ще накара Библията да оживее в очите на хората и ще направи стиха много по-въздействащ.

Може да ти попаднат едновременно няколко неща, които са добри за публикуване. Най-добре прецени кое кога да публикуваш, а останалите запази за по-добро време. Сложи си напомняне с линк към материала в компютъра или телефона за някой празник, когато ще е добре да го направиш.

Така постепенно ще добиваш повече опит и ще става по-естествено за теб да споделяш вярата си не само във фейсбук – но и в реалния живот.

Когато пътувам във влака, автобуса или самолета, използвам случая, за да свидетелствам на хората за вярата си. Обикновено това става доста естествено, но понякога го правя дори когато имам малко време с тях. Защо ли? Защото знам, че повече едва ли ще се видим. Може някой от тях никога повече да не срещне християнин. Затова е важно да използвам възможността и да им кажа благата вест.

Фейсбук ни дава подобна сигурност. Най-вероятно повечето от фейсбук приятелите си няма да срещнеш никога. Но е възможно нещо, което публикуваш, да промени целия им живот.

Накрая, важно е да имаме предвид, че колкото и прекрасен инструмент за споделяне на вярата е фейсбук, все пак той не може да се сравни с разговор с някой в реалния живот. Фейсбук може да ти помогне да преодолееш притеснението си да свидетелстваш. Може да покаже на хората и какво и кого обичаш. Но най-ефективното свидетелстване е да отидеш при хората и да разговаряш с тях.

Защо? Защото ти можеш да си говориш колкото си искаш, но хората се впечатляват не от думи, а от дела. Най-силното доказателство за истиността на вярата ни е Божията любов, показана към някой, който е в нужда.

Апостол Йоан е написал много неща за Исус. Може да се каже, че е ‘постнал’ много неща – евангелието на Йоан, Откровение на Йоан, 3-те Писма до църквите. Но той не се е задоволил само с писане. Той е проповядвал, поучавал и говорил за Исус с хората през цялото време. Той е разбирал, че книгите са нещо добро, но следването на Исус започва като следваш някой, който върви към Исус (ученичество).

Когато ти и аз сме станали християни ние сме последвали някого, нали? Може да е бил ваш приятел, или учител, или родител. Някой, който ви е повлиял да приемете Христос.

Кой ти е повлиял да последваш Исус? Това беше реален човек, нали? Някой, когото си наблюдавал и от когото си се възхищавал. Някой, в чийто живот си видял Бог наистина да работи. Някой, от когото си бил докоснат.

Някой, когото си следвал, за да те отведе до Исус. Сега е твой ред да накараш някой да те следва.

В Библията четем, че когато Андрей срещна Исус, той доведе брат си Петър при Христос. Петър последва Андрей и бе заведен до Исус. Същото евангелие ни казва, че Филип отиде при своя приятел Натанаил, каза му за Исус и после го предизвика с думите „ела и виж”. И Натанаил последва Филип и отиде при Исус.

Когато жената при кладенеца срещна Исус, тя отиде в града и каза „Елате и вижте човек, който ми каза всичко, което съм правила” – и целият град я последва и отиде при Исус.

В Библията виждаме многократно хора да водят своите приятели и роднини при Исус. Споделянето във фейсбук е добра първа стъпка да кажем на хората: ела и виж. Но нищо не може да се сравни с това жив човек да покани другите при Христос.

Искаш ли да бъдеш този жив човек?

Ще бъдеш ли някой, когото другите ще последват, за да срещнат Исус?

28.06.2015 г.

БПЦ "Нов живот" Варна