/проповед/
Чух история за един човек, който кандидатствал за работа
като разпоредител в киносалон в мол. По време на интервюто мениджърът го
попитал, „Какво ще направите в случай на пожар?“
Младият мъж отговорил, „Не се грижете за мен, аз ще се
оправя.“
Днес много християни сякаш отговарят така на изгубените и
умиращите хора без Бога около тях. Ако ги попиташ, „Какво ще направиш, ако Исус
дойде утре?“, те ще ти отговорят, „А, не се тревожи за мене, аз ще се оправя.“
Как живеем и свидетелстваме ли за вярата си?
Някой е казал, че християните трябва да СА добра вест,
преди да споделят добрата вест. Днес искам да говорим за Църквата като „сол и
светлина“. Ще видим как ние наистина можем да сме сол и светлина, за да сме
ефективни благовестители.
Нека прочетем нашия текст, който днес се намира в
Матей 5:13-16 „Вие сте солта на земята. Но ако солта
обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли
навън и да се тъпче от хората. 14 Вие сте светлината на света. Град, поставен
на хълм, не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го слагат под
шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така
нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да
прославят вашия Отец, Който е на небесата.“
Много често ние се изкушаваме да говорим за практични
насоки как да споделяме ефективно вярата си, но забравяме, че за да станем
ефективни благовестители първо трябва да имаме в себе си Христовата любов.
Обърнете внимание, че в тези стихове, в които Исус казва че
трябва да сме сол и светлина, Той никъде не казва какво трябва да казваме. Не
ни поучава с проповед, състояща се от три точки. Не ни дава четирите духовни принципа.
Не рисува илюстрацията с моста.
В тези стихове ние, християните, сме уподобени първо на сол.
Солта може да се използва за консервиране на храна и за овкусяването ѝ. Ние
трябва да имаме подобен ефект върху света.
Как правим това? Най-общо казано, като се съпротивляваме на
разлагащия ефект на греха и заедно даваме своя скромен принос светът да става
едно по-добро място за живеене.
Второ, тези стихове ни казват, че последователите на
Христос са като светила в един тъмен свят. Подобно на град на хълм те се виждат
от всички.
Когато съм в Търново обичам да гледам от паметника на
Асеневци към стария град с накацалите по него стари къщи. Целият стар град се
вижда като на длан. Така трябва да сме и ние, християните. Да сме като град на
хълм и като свещ, поставена нависоко. Да живеем и работим така, че да можем да
доведем другите до познание на Христос.
Следователно, всичко се свежда до свидетелството на живота
ни. Това не означава, че не трябва да свидетелстваме и с думи.
В групата за библейско изучаване например често
разсъждаваме върху този стих от Първото послание на Петър:
1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като
Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и
страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“
Освен него в Библията има много други стихове, които ни
показват, че споделянето на благата вест за християнина е задължение, не въпрос
на личен избор. Освен това, как хората ще разберат как да станат християни, ако
не им обясним!
И все пак, ако искаме да имаме влияние и да бъдем сол и
светлина, трябва първо да прегледаме живота си и да видим какво трябва да променим
у себе си. Трябва да сме сигурни, че думите ни са подплатени с дела. Когато
хората видят добрите ни дела, ще прославят Отца, който е на небесата.
В тези стихове всъщност Исус ни казва, че с нашето
отношение и нашите постъпки ние или привличаме хората към това да имат
взаимоотношения с Бога, или ги отдалечаваме от Него. Замисляли ли сте се, че
начинът, по който живеем има последствия за вечността?
Светлината и солта са нещо добро. Но твърде много светлина
и твърде много сол са вредни. Може да отблъснат. Ако те заслепят с дълги светлини
на пътя, не виждаш къде да караш! Ако пресолим манджата, няма да става за
ядене!
Някои християни „пресоляват манджата“, като са твърде агресивни
в евангелизирането.
Разказвал съм ви тази история за онзи, който написал на
една стена със спрей: „Христос е отговорът.“ Отдолу друг написал, „Кой е
въпросът?“ Ние често отговаряме на въпроси, които хората не задават. Даваме
рецепти, за които те не са питали. Библията нарича това хвърляне на бисери на
свинете (Матей 7:6).
Други са себеправедни и горди като фарисеите. Дават ти да
разбереш, че не можеш да се сравняваш с тях – те са по-духовни, познават
най-добре Библията и могат да спорят по всеки въпрос наживо или във фейсбук.
Има и такива, които са изповядали Христос, но техният
характер и ценности не са се променили. Тяхното християнство е плитко и
повърхностно. Когато един невярващ човек види такъв християнин, той си казва,
„Добре де, този по какво се различава от мене? Аз поне си живея живота...“
Грехът ти може да затъмни твоето свидетелство толкова, че светлината
ти да не се вижда. И ако някой е станал християнин благодарение на твоето
свидетелство, това може да го съблазни и да отпадне от вярата.
Авторът Майкъл Грийн е казал, „Ако християните са
безвкусни, те са безполезни за Христос. В тях трябва да има вкус на христоподобие,
искрица радост и безкористност, които са безкрайно привлекателни.“ Такива хора
привличат изгубените към Христос.
Техният
ентусиазъм е заразителен. Животът им се характеризира с добри дела, с
които свидетелстват за Исус.
Такива християни живеят според християнските си принципи
дори когато това изисква жертви.
Християнският автор и апологет Лий Стробъл разказва
историята на някой си Рон Бронски. Рон бил член на улична банда в Чикаго. От
друга банда пребиват брат му и Рони решава да си отмъсти. Една вечер взема
пистолет и причаква човека.
Когато излиза заедно с други от сградата, Рони извиква
името му и натиска спусъка, но пистолетът засича. Последва изстрел във въздуха,
всички се втурват да бягат. Рони настига бияча на брат си, стреля в гърба му,
той пада, Рони идва до него, насочва пистолета към главата му и натиска спусъка,
но пак засича. Захвърля пистолета и избягва.
Бяга с приятелката си в друг град, намира си работа,
запознава се с няколко християни, покайва се и става християнин. Но нещо продължава
да дълбае душата му. Той знае, че макар и да е възстановил взаимоотношенията си
с Христос, не е възстановен в обществото. Полицията вече била прекратила диренето
му, но той знаел какво трябва да направи.
Целунал жена си и децата си. Взел малко пари и се върнал в
Чикаго, където се предал на полицията. Знаел, че го заплашва присъда от 20
години.
Лий Стробъл, който все още бил атеист по това време, отразявал
делото като журналист. Той бил свикнал на изслушванията да има хора, които са очевидно
виновни, но се опитват да се изкарат невинни. И тогава влиза Рони и казва, „Аз
го направих. Не само го застрелях, но и се опитах да го убия.
Но след това станах християнин и сега разбирам, че това
което направих е грешно. Съжалявам за това, което направих. Стробъл казва, че
това го е привлякло към Христос. Фактът, че този човек бил готов да излежи 20
години, но да остане верен на Христос, оставил незабравимо впечатление у него.
Друг начин да сме сол и светлина и да привличаме хората към
Христос е като проявяваме състрадание.
Бог ни призовава да проявяваме състрадание и Христова любов, защото те са мощен
магнит, който привлича хората. Прояви на милост карат сърцата им да се отварят
за благовестието.
Това включва както отделни прояви на милосърдие, така и
целенасочени усилия да служим на нуждите на хората, които Бог е поставил около
нас.
Това може да е да сготвиш ядене за някой болен човек, да гледаш
децата на някой, на когото се налага да ги остави за малко, да помогнеш с
пренасянето на някой, да работиш в центъра за бежанци, да носиш там дрехи и
храна... Списъкът може да продължи безкрайно. Проявите на милосърдие са практична
изява на Божията любов и важна характеристика на християнина, който е сол и
светлина.
Дотук казахме, че сме ефективни
свидетели, ако имаме заразителен ентусиазъм и проявяваме състрадание. Трето, нашата искреност е също мощен фактор за
ефективно свидетелство.
Невярващите хора ни наблюдават постоянно. Маската на
щастлив човек, която някои християни слагат, когато преминават през изпитания, не
помага за благовестието. Христос иска ние да сме искрени относно нашите борби.
Да признаваме, че имаме своите страхове, преминаваме през вътрешни борби и
изкушения, че имаме възходи и падения.
Един работник поискал среща със собственика на фирмата. Собственикът
знаел, че е християнин и си казал, „Този сигурно иска да ме евангелизира.“ Но
когато работникът дошъл в офиса, казал: „Идвам, за да ви помоля за прошка. През
годините съм правел това, което всички правят – крадял съм от материалите, използвал
съм служебния телефон за лични нужди, от време на време съм кръшкал от работа.
Но преди няколко месеца станах християнин и искам да живея в
покорство на заповедите на Христос. Затова искам да възстановя щетите, които
съм направил на фирмата. Ако трябва ме уволнете, имате пълното право за това,
аз го заслужавам.
Ако искате удържайте от заплатата ми колкото смятате за
нужно. Ако искате ще работя допълнително време. Искам само да оправя нещата между
мен и Бога и между нас.
Собственикът решил как да постъпи. След това споделил с
приятели, че този разговор е имал по-дълбоко духовно влияние върху него от всичко
друго. Това било най-впечатляващата демонстрация за автентично християнство,
която бил виждал.
Какво направило този новоповярвал християнин толкова
убедителен? Ние трябва да знаем как да споделяме вярата си и личното си
свидетелство. Но в случая онова, което повлияло на човека било искреното и
смирено признание за злоупотреби и готовността щетите да бъдат възстановени.
Ние трябва да СМЕ добрата вест, не само да сподяме устно
добрата вест.
Може би има нещо, което трябва да признаеш и изповядаш на
работното си място, у дома или пред познати. Или има област в живота ти, в
която знаеш че вършиш грях, но се опитваш да го прикриваш и се надяваш никой да
не узнае. Може би сега Святият Дух те принуждава да отидеш при някого и да му
кажеш, „Искам да имам изправни взаимоотношения с Бог и с тебе, затова искам да
се извиня.“
Всъщност, хората които обмислят дали да станат християни не
очакват християните да са съвършени. Те се надяват някой да има смелостта да признае
грешките си и да оправя взаимоотношенията си. Искат да видят смирени и каещи се
хора, а където е нужно и възстановяване на загубите.
Една новоповярвала християнка написала писмо до зряла
християнка, която била повлияла силно на живота ѝ. В него пишело: „Знаеш ли,
когато те срещнах, видях един човек, който е уязвим, който няма маска и това ме
впечатли. Видях самоуважение, което не се основава на книги, които ни казват
как сами да си помогнем. Видях човек, който живее според убеждения, които не зависят
от удобството, егоистичното удоволствие или материалната изгода. Дотогава не
бях срещала такъв човек.
Ти ме изслушваше без да ме осъждаш. Опитваше се да ме разбереш,
съчувстваше ми и се радваше заедно с мене, беше нежна и щедра – и не само към
мен, но и към другите.
И ти отстояваше своите принципи. Беше готова да вървиш срещу
течението и да следваш това, което смяташ за истина без значение какво казват
хората и колко ще ти струва това. И поради тези и много други причини, поисках
да имам всичко това. Сега, когато вече съм християнка, исках да ти кажа колко благодарна
съм за начина, по който живееше християнския си живот пред очите ми.
С други думи, тя казва, „Благодаря, че си автентична
християнка.“ Такова писмо ме мотивира да съм също автентичен християнин. А
тебе?
Ние можем да сме сол и светлина в света, ако имаме ентусиазъм,
който е заразителен, ако сме състрадателни и искрени към другите. Нека да се
молим за това и да направим това, което зависи от нас, да превърнем молитвата
си в реалност!
Молитва.
________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
19.06.2022 г.
