Когато Бог ти каже да направиш нещо (Матей 14)

 /проповед/

Днес ще разгледаме част от Матей 14 гл. и ще видим как Библията ни съветва да откликваме, когато чуем Бог да ни говори да направим нещо конкретно в нашия християнски живот.

 Не знам дали Бог ви е говорил и дали вие сте чували Божия глас. Някой е казал, „Много хора чуват гласове, когато до тях или в стаята няма никого. Някои от тях ги наричат луди, затварят ги в стая, където цял ден те се взират в стените. Други се наричат писатели и правят общо взето същото нещо.“

Но сега не говоря за такива гласове, а за Божия глас. Не е задължително Бог да ни говори с физически глас. Неговият глас често е тих и нежен. Въпросът е не само дали ще го чуем, но как ще реагираме. Особено когато Той ни призовава към нещо конкретно.

За да разберем това, ще разгледаме чудото на Исус с двете риби и петте хляба. Ще видим как Той беше изпълнен със състрадание към хората и как призова учениците да направят нещо по въпроса. Ще разгледаме три принципа, които са важни, когато Бог ни говори да направим нещо конкретно.

1.      Исус имаше състрадание към хората.

Матей 14:13 „И Исус, като чу това, оттегли се оттам с ладия на уединено място насаме; а народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете.

Исус е зает да проповядва и да поучава хората. Той чува за смъртта на Йоан Кръстител и че слуха за Него е достигнал до Ирод, и Ирод го мисли за възкръсналия Йоан. Затова Исус се оттегля на уединено място – не поради страх от Ирод, а защото времето Му още не е дошло. Което ни показва, че можем да избягваме опасности, ако можем да го правим без да предаваме истината.

Тук разбираме също, че е добре, когато сме натоварени с работа и в служение, да имаме тихо време с Господа. Добре е да можем да се оттеглим и да отидем на уединено място за ден-два. Но ако няма такава възможност, можем всеки ден да имаме тихо време със Словото и в молитва. Най-добре е това да е сутринта, преди работния ден да е започнал, когато децата още спят и вкъщи е тихо.

Много преди изобретяването на мобилните телефони един английски проповедник посетил Америка. По онова време на улицата имало телефонни будки с телефонен указател – книга, в която можело да се намерят по азбучен ред всички телефони.

Проповедникът искал да се обади на приятел, но тъй като започвало да се смрачава, му било трудно да намери номера. В будката имало лампа, но не знаел откъде да я включи. Докато се взирал в книгата в сумрака, един пешеходец забелязал как се мъчи и казал, „Сър, ако искате да включите лампата, трябва да затворите вратата.“

За удивление на госта, когато затворил вратата, будката се изпълнила със светлина. Той намерил номера и осъществил обаждането.

По същия начин, когато се оттеглим да се молим в тихо място, ние трябва да се затворим за заетостта на света и да отворим сърцето си за Бога. И тогава нашият мрачен свят на разочарования и изпитания ще бъде осветен. Ще влезем в общение с Бога, ще усетим Неговото присъствие и ще получим увереност, че Той ще снабди всичките ни нужди.

Нужно е да избягаме от тълпите. В нашия текст виждаме, че Исус се оттегли с ладия, за да избяга от тълпите, но те го последваха пеша. И когато Исус стигна до брега, хората вече го чакаха отсреща.

 Матей 14:14 „И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.“

Исус нямаше много време за почивка! Исус слиза от лодката, оставя всичко друго и започва да служи на нуждите на хората. Защо? Защото, казва Матей, той „се смили над тях“.

Думата на гръцки за „смили се“ е еспладиниски и означава „изпитвам състрадание“, „състрадавам“ на някого.

Ако ти още не си повярвал в Бога, вероятно си мислиш, че ако изобщо има Бог, Той не се интересува от теб. Или може би се надяваш, че Бог съществува, но мислиш че ти е сърдит, защото си имал трудна съдба. Убеден си, че Бог те наказва за нещо.

Истината е, че Бог те обича и Той изпитва състрадание към теб. В паралелния пасаж в Марк се казва,

 Марк 6:34 „И като излезе Исус видя много народ, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямаха пастир.“

Бог изпитва състрадание към теб. Той вижда, че си като овца, която се нуждае от пастир и иска да стане Твой Пастир.

Може би най-известният псалм, Псалм 23, говори за Бог като Пастир, който го завежда при зелени пасбища и снабдява всичките му нужди. И точно това прави Исус тук за народа в Матей 14. Той изпитва състрадание към тях, напътства ги, поучава ги, кара ги да седнат на тревата и снабдява нуждите им.

Ако си като овца без пастир, знай че Бог състрадава за теб и ти предлага да стане твой Пастир. А ако вече Го следваш като Пастир на твоя живот, учиш ли се от него?  Изпитваш ли състрадание към хората в нужда? Прекарваш ли тихо време с Бога? Бог често ни говори тогава за нуждите на хората и влага състрадание в сърцето ни.

Когато преди месец имахме специална молитва за Украйна, две от украинките след това ми благодариха и в тяхната благодарност ми се запечата една дума. Те бяха впечатлени от нашето състрадание към тях. Състраданието прави впечатление! Защо? Защото когато Бог влага състрадание у нас към някого, то сочи към Неговия източник, Бога. Бог е Бог на състраданието. Нашето състрадание към другите прославя Него!

Когато почувстваш състрадание и изгарящо желание да промениш някаква ситуация, това може би означава, че Бог иска да направиш нещо по въпроса.

2.      Дай на Исус това, което имаш.

Когато Бог призовава, Той дава сили. Втората най-голяма заповед е „да възлюбиш ближния си както себе си“. Следователно, когато Бог иска да направиш нещо, най-вероятно то е свързано с удовлетворяването на нечия нужда.

Матей 14:15 „А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало: разпусни народа да отидат по селата да си купят храна.“

Исус беше поучавал известно време и беше превалило пладне. Денят на евреите е бил разделен на два вечера – единият късен следобед, когато слънцето започне да слиза на небесвода, и втори, при свечеряване. Тук става въпрос за първия случай, защото виждаме че свечеряването настъпва по-късно, в ст. 23. Затова учениците искат Исус да разпусне хората да отидат да си купят храна, докато е още ден.

Учениците си даваха сметка, че хората се нуждаят да ядат, но не разбираха Божия план в това.

 За да видим какво Бог иска от нас, първо е нужно да се съсредоточим на задачата, не на пречките.

Матей 14:16-17 „А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.“

Учениците на Исус видяха нуждата. И те попитаха Исус какво да правят и Той им каза, „Вие се погрижете за това. Дайте им да ядат.“ И вместо да кажат, „Добре, покажи ни как да го направим“, учениците започнаха да възразяват: „Не можем да ги нахраним! Имаме само 5 хлебчета и две рибки! Как можем да нахраним толкова много хора с толкова малко?“ Беше невъзможна задача и те се фокусираха върху пречките, вместо на покорството.

Не го ли правим и ние понякога? В църква имаме чудесни служения, но какво да кажем извън църква? Понякога Бог ни призовава да направим нещо голямо като например да достигнем до хората в нашия квартал за Христос, а ние не го правим, защото гледаме на пречките вместо на задачата.“

Добре е да помним, че ако Бог ни кара да направим нещо, можем да го направим. Иначе Той не би ни накарал!

 Майка Тереза е известна със своето служение и пример за състрадание и грижа за бедните. Тя е чула вика на бедните и страдащите и е разбрала, че нещо трябва да се направи. Когато е започвала, тя не си е казала: „В света има толкова много бедни, какво мога да направя аз!“ Не! Тя се е фокусирала върху един човек и е помогнала на него. След това на друг, на трети… Правела е това, което може за човека до себе си. Фокусирала се е на непосредствената нужда. Това е донесло промяна в живота на милиони. Днес орденът на майка Тереза служи в 139 страни, включително в нашия град!

 Второ, за да направим това, което Исус иска от нас, е нужно да дадем на Исус това, което имаме.

И така, какво можеш да направиш, когато Бог те накара да направиш нещо, което надхвърля твоите възможности? Донеси на Исус това, което имаш. Учениците казаха на Исус:

 Матей 14:17-18 „Имаме тук само пет хляба и две риби. А Той рече: Донесете ги тука при Мене.“

Ако нямаш това, което е необходимо за изпълнение на задачата, донеси на Исус това, което имаш! Учениците бяха фокусирани на това, което нямаха. Те нямаха достатъчно хляб, за да нахранят всички хора. Нямаха и толкова пари. Но Исус насочи вниманието им към това, което имаха: пет хляба и две риби.

Това не звучи като много, нали? И не е! Но въпреки това, предай го на Бога. Внимавай за нуждите на хората. Фокусирай се на задачата, не на пречките. Предай това, което имаш на Исус.

Когато направиш това, ще започнат да се случват невероятни неща.

Така стартират мисиите и служенията. Първо разбираш какви са нуждите на хората, сред които живееш. И след това търсиш начин да снабдиш тези нужди, като предаваш и малкото, което имаш на Исус.

Затова е нужно да опознаваме хората, сред които Бог ни е поставил – в училище, на работа, в квартала или в нашата общност. Помоли Бог да ти отваря очите за нуждите на хората и след това търси начини да ги посрещнеш.

Така започнахме служението със синхронен превод на службите за англоговорящите. Видяхме нуждата, намерихме екип, купихме апаратура, хората се обучиха и вече 10 години при нас има чужденци. Мони и Митко се грижат за това всеки чужденец да разбира посланието.

Така започнахме безплатните уроци по английски, които също вървят от създаването на църквата. Така започнахме служение в подпомагане на болните, бедните и родилките с храна, приготвена от семейства в църквата.

Така започнахме и служението с бежанците. Когато избухна войната и първите бежанци дойдоха, видяхме нуждата им от интеграция и откликнахме. Дадохме на Бога талантите и уменията си (на учителите!), кандидатствахме за средства и закупихме учебници, поканихме хора и вече 4-та година правим курсове по български език. Помагаме с храна, с помощ с институциите, организирахме екскурзия. Когато дадеш на Бога своите 5 хляба и 2 рибки, Бог ги умножава!

3.      Можеш да направиш всичко с Божия помощ.

Бог е всесилен и безграничен. Той разполага с цялото богатство на света и не зависи от твоите ограничения. Когато Бог те накара да направиш нещо, можеш да го направиш, защото за Него няма нищо невъзможно.

За да не стане недоразумение, нека уточня. Не казвам, че можеш да правиш каквото си искаш с помощта на Бога. Казвам, че можеш да направиш каквото Бог иска, с Негова помощ. Можеш да направиш всичко, което Той иска да направиш. Според Неговата воля. И така, какво ще направиш, когато Бог те кара да направиш нещо, за което нямаш достатъчно сили и ресурси?

 Първо, предай го на Бога в молитва.

Матей 14:19 „Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа.“

Учениците дадоха това, което имат, на Исус. Исус каза на хората да насядат по тревата. Взе хлябовете и рибите, благодари на Бога за ресурсите, с които разполагат и ги предаде на Бога в молитва. От нас се очаква да правим същото. Да вземем това, което Бог вече ни е поверил и да го предадем на Него. И да вярваме, че Той ще го използва за Своите цели.

 И след това да оставим Бог да свърши Своята част от работата.

Матей 14:20-21 „И всички ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша. А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.“

И тук стигаме до самото чудо. Обърнете внимание, че това невероятно чудо е описано само с няколко думи. Не е казано как Исус го е направил и кога точно хлябът и рибите са започнали да се умножават. Дали хората са видели как става това? Или Исус просто е чупел парчета хляб и остатъкът не е намалявал? Не можем да знаем.

Но ни е казано, че „всички ядоха и се наситиха“. Думата за „наситиха“ в ст. 20 означава „ядоха предостатъчно, задоволиха глада си“. Те се чувстваха така, както ние в новогодишната нощ – наситени, нахранени, с утолен глад. Всеки е ял предостатъчно и пак са останали дванадесет пълни коша! Накрая са имали повече храна, отколкото в началото!

Матей ни казва, че броят на тези, които са яли е пет хиляди мъже, освен жените и децата, които са били там. Макар че наричаме това чудо нахранването на 5-те хиляди, очевидно там е имало много повече хора. Исус може да е нахранил 15-20000 хора в онзи ден.

Това е удивително чудо, особено когато го сравним с други чудеса в Библията. По време на глад в Стария завет пророк Илия нахранва една вдовица, сина ѝ и себе си с една шепа брашно и малко дървено масло в гърнето. Те не свършиха, докато траеше глада (3 Царе 17:7-16).

По-късно пророк Елисей нахрани стотина човека с двадесет ечемичени хляба. Всички те ядоха и остана излишък (4 Царе 4:42-44).

Но чудото, сътворено от Исус тук надминава всички останали. Исус нахрани тълпа от 5000 плюс техните жени и деца само с пет хляба и две риби. В евангелието на Йоан това чудо е сравнено с храненето на Израел от Бога с манна в пустинята. И там Исус използва това чудо, за да каже на хората, че Той е хлябът на живота, който слиза от небето.

 Йоан 6:30-31, 35 „Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? Бащите ни са яли манната в пустинята… Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.“

Какво правиш, когато Бог те накара да направиш нещо, което не можеш да направиш? Предай го на Бога и след това остави Бог да свърши работата. Помисли за Давид в Стария завет. Давид разполагаше само с прашка и пет камъка, когато се изправи срещу Голиат. Това изглеждаше крайно недостатъчно за победа. С Божията помощ, Голиат бе сразен. С Божия помощ ти също можеш да побеждаваш голиатовците в твоя живот.

Заключение

В заключение, какво иска Бог да направиш тези дни? Може би Бог те призовава да оставиш този повтарящ се грях и да Му се препосветиш? Опитвал си дълго със собствени сили и все не става.

Или Бог е вложил в сърцето ти идея за някакво служение в църква? Да помагаш в служението с деца, младежи, жените, мъжете? Или да стартираш ново служение? Може би виждаш нужда, която трябва да се удовлетвори? Дали Бог не те кара ти да се погрижиш за това? Или да помогнеш за провеждането на голяма евангелизация?

 Може би не разполагаш с ресурсите, необходими за изпълнение на тази задача. Няма значение! Когато Бог те накара да направиш нещо, ти можеш да го направиш! Фокусирай се на задачата, не на пречките и след това предай твоите пет хляба и две риби, колкото и малко да ти се струват на Бога. С Бога можеш да направиш всичко! Предай ги на Бога и след това остави Бог да свърши Своята работа!

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.07.2025 г. 

Пътят на покорството (Йона 3)

 /проповед/

Един мъж седи в бара и гледа в чашата си. Вече половин час не откъсва очи от чашата си. Внезапно до него застава един голям мускулест мъж, взема чашата му и я изпива. Бедният човечец започва да плаче.

Големият мачомен казва, „Хайде, човече, само се шегувах. Ето, ще ти купя друго питие. Не мога да понасям да гледам мъж да плаче.“

Първият казва: „Ти не разбираш... Това е най-лошият ден в живота ми. Първо, се успивам и закъснявам за работа. Шефът е уволнява на място. Излизам от сградата и отивам до колата си, но установявам че за няколкото минути, през които съм бил вътре, някой я е откраднал. Полицията не може да направи нищо, казват ми че нямам късмет.

Вземам такси да се върна вкъщи и когато слизам от него осъзнавам, че съм забравил портфейла и кредитната си карта на задната седалка. Опитвам се да го накарам да спре, докато се отдалечава, но неуспешно.

Влизам вкъщи много по-рано, отколкото ме очакват. Изненада, скъпа, скоропостижно се връщам. И виждам, че жена ми е взела багажа си и ме е напуснала.

Излизам от къщи и идвам в този бар. Седях тук и сериозно мислех да сложа край на всичко. И бях готов да го направя. И тогава се появяваш ти и изпиваш отровата...

Имали ли сте лош ден? Ден, в който всичко се обърква. Сигурен съм, че сте имали такива дни. Йона също знаеше какво е да имаш лош ден.

Бог го накара да проповядва на най-големите врагове на Израел. Той побягна в обратна посока, качи се на кораба, но там го застигна Божия гняв и той трябваше да нахрани рибите. Когато го изхвърлиха, попадна в слузестия корем на голяма риба. Там Йона се опомни и се помоли на Бог – четем това във 2 глава.

 И когато Йона отдаде слава на Бога за това, че е спасил живота му, Бог заповяда на рибата и тя избълва Йона на сушата (Йона 2:10). С други думи, повърна го на брега.

И сега, може би това, което ще кажа няма да ти хареса, но то е вярно: Ние приличаме на Йона. Когато Бог ни кара да направим нещо, което не искаме, ние бягаме в обратна посока.

 Колко пъти Бог ти е казвал да направиш нещо, или да избягваш да правиш нещо или да отиваш на дадено място, но си отивал?

Когато направим това, провалът е неизбежен. Както казахме при разглеждането на 1-ва глава, когато не се покоряваме на Бога, ние губим общението с Него, губим силата на свидетелството си и непокорството може да доведе до трагична загуба на спасението. Затова важното е когато се провалим да не оставаме в провала си.

Знаете ли, че Томас Едисон е извършил 50000 експеримента преди да успее да произведе батерия. Може да се запитаме как така не се е отчаял. Когато го попитали дали някога не се е обезсърчавал, работейки толкова дълго без резултати, Едисон отговорил: „Без резултати? Тъкмо обратното – знам 50000 неща, които не работят.“

Урокът, на който трябва да се научим от Йона е: не продължавай да стоиш в провала. Време е да започнеш да правиш нещата както трябва.

1.      Покорството на Йона (ст. 3-4)

Нека прочетем Йона 3:1-4

Йона 3:1-4 „Господнето слово дойде втори път към Йона и каза: 2 Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам. 3 И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен. 4 Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

Бог призова отново Йона. Той беше му заповядал да отиде в Ниневия. И сега го изпраща отново. Йона беше отхвърлил Неговия призив, беше се направил че не чува и продължи да бяга от Бога. И въпреки това, Бог му показа благодат.

И виждаме промяна у Йона. Сега той вече бяга с Бога, не от Бога. Но за да стигне дотук беше минал по трудния път. Бог трябваше да го дисциплинира. И Божието дисциплиниране му помогна да се върне на пътя на покорството.

И го виждаме да отива в Ниневия – при мракобесните варвари, мразени от целия свят. Нещо като германците през Втората световна война и като руснаците днес. Макар и мнението на Йона за асирийците да не се беше променило, сега той е убеден, че те трябва да чуят Божието слово.

И Йона го прогласява. Общо взето, той им каза, „Още четиридесет дни и Ниневия ще отиде на кино. След 40 дни сте загубени.“

Това си беше чиста проба благовестие. Предполагам, че му е доставяло удоволствие да го сподели. J

Имаше много символика в числото 40. Четиридесет дни Израел се скита в пустинята. Четиридесет дни се излива потоп от небето по времето на Ной. Така че, това си беше едно недвусмислено обявяване на Божието осъждение.

 Виждаме от текста, че „Ниневия беше твърде голям град“ (ст. 3). Бил е най-големият град в света, много по-голям от Вавилон. Вероятно е имал население 1 милион души. Крепостната стена била с 1500 кули и толкова широка, че върху нея можели да се съберат три колесници. Историците смятат, че градът е бил с обиколко почти 100 км. Това прави площ повече от 700 кв. км.!

За сравнение, Варна е с площ само 238 кв. км., а София – почти 500 кв. км.

И щом пристига, Йона не отива в хотел Хилтън, за да си почине и да се освежи след дългия път. Не отива и да разгледа забележителностите, но веднага се захваща за работа. в продължение на три дни Йона обхожда града, предавайки Божието послание. Той не се тревожи за резултата, дали ще го приемат или не, просто го предава.

Но посланието имаше ефект, и то какъв!

 Преди много години в Англия един вестник получил следното провокативно писмо: „Пасторите мислят, че проповедите им са много важни и прекарват много време в подготовка за тях. Аз посещавам редовно църква вече 30 години и може би съм чул 3000 проповеди. И с учудване открих, че не си спомням нито една от тях. Чудя се дали времето на пасторите не може да се използва по-пълноценно за нещо друго?

Последвали много писма на читатели, последното от които било следното: „Аз съм женен от 30 години. През това време съм изял 32,850 ястия, приготвени почти единствено от съпругата ми. Изведнъж открих, че не мога да си спомня менюто дори на една вечеря. И въпреки това имам усещането, че без тях отдавна да съм умрял от глад.

Кой знае колко послания ниневийците бяха чули. Но едно е сигурно – това проработи!

2.  Покаянието на ниневийците (ст. 5-9)

Йона 3:5-9 „И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното:

Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“

Хората се смириха. Докато Йона говореше, те спираха и слушаха. Божието присъствие беше силно, хората чуваха истината и се покайваха. Това беше възможно най-неочакваният отклик от Йона. Всички се покайваха – от най-големия до най-нищожния. Настъпи съживление!

Хората чуха посланието на Йона и осъзнаха, че той казва истината. Тук не се казва, че те повярваха на Йона, а че повярваха на Бог. И щом повярваха, решиха да покажат на дело вярата си – прогласиха пост и облякоха вретище. Вретището беше облекло от груб плат, с което те искаха да покажат, че заслужават Божието осъждение.

Това направиха всички. Не беше заповед, спусната от горе, не беше принуждение, не беше плуване по течението, а дълбоко осъзната нужда от покаяние. Истинско съживление.

Забележете, че царят дори стана от трона си и се унизи, покривайки се с вретище и седейки в прахта. Дори животните трябваше да се покрият с вретище. Дори те трябваше да скърбят. Всички хора трябваше да викат силно към Бога и да се молят Бог да се отвърне от гнева си.

С всичко това ниневийците се надяваха да умилостивят Бога. И имаше причина да го правят. Защото те бяха лоши хора. Бяха зли, нечестиви, жестоки, невярващи и арогантни. Присмиваха се на Бога. Царете им управляваха с железен юмрук. Бяха тирани, които контролираха с жестокост религиозния и икономическия живот. Упражняваха терор.

3.  Състраданието на Бога (ст. 10)

Когато Бог видя какво направиха и как се обърнаха от злите си пътища, той се смили и не нанесе върху тях погублението, което беше намислил. Тук виждаме нещо, което винаги трябва да помним. Бог е състрадателен и човеколюбив. Той е многомилостив, дълготърпелив и решен да издири погиналите.

Но това не означава, че трябва винаги да разчитаме на Неговото състрадание. Защото Бог е и Бог на справедливостта и правосъдието. Бог мрази греха. Макар и да ни обича, Той не пренебрегва греха. Затова трябва да го премахнем от живота си.

Грехът трябва да бъде разрушен, защото той е всичко, което Бог не е.

Добрата новина за асирийците и за нас е, че Бог иска не да ни погуби, а да ни спаси. Бог е същият вчера, днес и завинаги. Той иска да ни направи ново създание. Не защото заслужаваме, а защото Бог ни обича.

Това стана в Ниневия. Ниневийците се обърнаха към Бога и поради своята благодат Той ги пожали.

 Мъж и жена трябвало да пътуват със самолет, но местата им били дублирани. Чакали половин час и накрая ги повикали на чек-ина. Усмихнатата служителка им съобщила, че това е техният щастлив ден. За да могат да пътуват ги слагат в първа класа. Досега те не били пътували с първа класа и очаквали да се насладят на обилната храна и повечето пространство, което първа класа предлага.

Като се настанили решили да познаят кой друг е преместен като тях от втора класа в първа. Един мъж се набивал на очи. Той се разхождал по чорапи, разглеждал списанията, играел си с телефона. Два пъти кихнал толкова силно, че те помислили, че маските с кислород ще се подадат. Когато стюардесата донесла покривка за подноса със закуска, той я напъхал в яката си като лигавник. Изобщо не бил за първа класа!

И в църква понякога идват такива хора. Не знаят как да се държат, понякога ни карат да се чувстваме неловко. Но истината е, че когато си помислим, че ние сме по-добри от тях, е добре да си спомним, че и ние не сме цвете за мирисане.

Бог е милостив и състрадателен. И поради това ние можем да принадлежим на тялото Христово. Тъй като Той е милостив, ние можем да откликнем на призива Му, да се покаем, да се изпълним с Духа Му и да живеем живот, характеризиран от Неговата святост.

Ако Ниневия се покая, всеки може да се покае. Йона се надяваше те да отхвърлят благата вест. Но те не го направиха. Покаяха се от злите си дела.

Може би познаваш човек, или има група хора, които не харесваш. Може би мислиш, че те са безнадеждни. Може да е някой алкохолик, собственият ти баща или майка, някои тийнейджъри които тероризират квартала, някой психично болен съсед, някой престъпник или колега, който винаги те злепоставя.

И ти ги презираш. Мислиш, че нямат оправия. Но ако Ниневия се покая, всеки може да се покае! Никой не е безнадежден. Ние сме призовани да обичаме, не да мразим. Да се грижим и показваме милост. И да прогласяваме Божията добра вест.

 Римляни 10:9-10 „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“

И още нещо интересно – както вече споменахме неведнъж в предишните проповеди, точно Йона е този, който сочи към Исус. Той е преобраз на силата на възкресението. Ако за Йона не беше късно, не е късно и за тебе. Нека сме верни свидетели за Исус. Защото тогава, когато прогласяваме благата вест, идват вярата, покаянието и спасението.

Може би ти се нуждаеш от ново начало днес, защото не си бил много по-добър от ниневийците. Животът ти се е характеризирал с гордост, себичност, мързел, материализъм, похот...

Насърчавам те да откликнеш на Божия призив. Той е милостив и състрадателен. Той няма да те остави, но ще те направи такъв, какъвто е замислил да бъдеш. Бог е милостив и ни дава възможност да се покаем от злите си дела, да разберем колко нечестиви са нашите пътища и колко много те го нараняват.

Когато го направим, когато тръгнем по пътя на покорството, вместо осъждението което заслужаваме, Той ни дава спасение чрез Своя Син Исус Христос.

 Юда 1:24-25 „А на Онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог, наш Спасител чрез Исус Христос, нашия Господ, да бъде слава и величие, господство и власт преди всички векове и сега, и до всички векове. Амин.

_________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

26.03.2023 г.

Сол и светлина

/проповед/

Чух история за един човек, който кандидатствал за работа като разпоредител в киносалон в мол. По време на интервюто мениджърът го попитал, „Какво ще направите в случай на пожар?“

Младият мъж отговорил, „Не се грижете за мен, аз ще се оправя.“

Днес много християни сякаш отговарят така на изгубените и умиращите хора без Бога около тях. Ако ги попиташ, „Какво ще направиш, ако Исус дойде утре?“, те ще ти отговорят, „А, не се тревожи за мене, аз ще се оправя.“

Как живеем и свидетелстваме ли за вярата си?

Някой е казал, че християните трябва да СА добра вест, преди да споделят добрата вест. Днес искам да говорим за Църквата като „сол и светлина“. Ще видим как ние наистина можем да сме сол и светлина, за да сме ефективни благовестители.

Нека прочетем нашия текст, който днес се намира в

Матей 5:13-16 „Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. 14 Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“

Много често ние се изкушаваме да говорим за практични насоки как да споделяме ефективно вярата си, но забравяме, че за да станем ефективни благовестители първо трябва да имаме в себе си Христовата любов.

Обърнете внимание, че в тези стихове, в които Исус казва че трябва да сме сол и светлина, Той никъде не казва какво трябва да казваме. Не ни поучава с проповед, състояща се от три точки. Не ни дава четирите духовни принципа. Не рисува илюстрацията с моста.

В тези стихове ние, християните, сме уподобени първо на сол. Солта може да се използва за консервиране на храна и за овкусяването ѝ. Ние трябва да имаме подобен ефект върху света.

Как правим това? Най-общо казано, като се съпротивляваме на разлагащия ефект на греха и заедно даваме своя скромен принос светът да става едно по-добро място за живеене.

Второ, тези стихове ни казват, че последователите на Христос са като светила в един тъмен свят. Подобно на град на хълм те се виждат от всички.

Когато съм в Търново обичам да гледам от паметника на Асеневци към стария град с накацалите по него стари къщи. Целият стар град се вижда като на длан. Така трябва да сме и ние, християните. Да сме като град на хълм и като свещ, поставена нависоко. Да живеем и работим така, че да можем да доведем другите до познание на Христос.

Следователно, всичко се свежда до свидетелството на живота ни. Това не означава, че не трябва да свидетелстваме и с думи.

В групата за библейско изучаване например често разсъждаваме върху този стих от Първото послание на Петър:

1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“

Освен него в Библията има много други стихове, които ни показват, че споделянето на благата вест за християнина е задължение, не въпрос на личен избор. Освен това, как хората ще разберат как да станат християни, ако не им обясним!

И все пак, ако искаме да имаме влияние и да бъдем сол и светлина, трябва първо да прегледаме живота си и да видим какво трябва да променим у себе си. Трябва да сме сигурни, че думите ни са подплатени с дела. Когато хората видят добрите ни дела, ще прославят Отца, който е на небесата.

В тези стихове всъщност Исус ни казва, че с нашето отношение и нашите постъпки ние или привличаме хората към това да имат взаимоотношения с Бога, или ги отдалечаваме от Него. Замисляли ли сте се, че начинът, по който живеем има последствия за вечността?

Светлината и солта са нещо добро. Но твърде много светлина и твърде много сол са вредни. Може да отблъснат. Ако те заслепят с дълги светлини на пътя, не виждаш къде да караш! Ако пресолим манджата, няма да става за ядене!

Някои християни „пресоляват манджата“, като са твърде агресивни в евангелизирането.

Разказвал съм ви тази история за онзи, който написал на една стена със спрей: „Христос е отговорът.“ Отдолу друг написал, „Кой е въпросът?“ Ние често отговаряме на въпроси, които хората не задават. Даваме рецепти, за които те не са питали. Библията нарича това хвърляне на бисери на свинете (Матей 7:6).

Други са себеправедни и горди като фарисеите. Дават ти да разбереш, че не можеш да се сравняваш с тях – те са по-духовни, познават най-добре Библията и могат да спорят по всеки въпрос наживо или във фейсбук.

Има и такива, които са изповядали Христос, но техният характер и ценности не са се променили. Тяхното християнство е плитко и повърхностно. Когато един невярващ човек види такъв християнин, той си казва, „Добре де, този по какво се различава от мене? Аз поне си живея живота...“

Грехът ти може да затъмни твоето свидетелство толкова, че светлината ти да не се вижда. И ако някой е станал християнин благодарение на твоето свидетелство, това може да го съблазни и да отпадне от вярата.

Авторът Майкъл Грийн е казал, „Ако християните са безвкусни, те са безполезни за Христос. В тях трябва да има вкус на христоподобие, искрица радост и безкористност, които са безкрайно привлекателни.“ Такива хора привличат изгубените към Христос.

Техният ентусиазъм е заразителен. Животът им се характеризира с добри дела, с които свидетелстват за Исус.

Такива християни живеят според християнските си принципи дори когато това изисква жертви.

Християнският автор и апологет Лий Стробъл разказва историята на някой си Рон Бронски. Рон бил член на улична банда в Чикаго. От друга банда пребиват брат му и Рони решава да си отмъсти. Една вечер взема пистолет и причаква човека.

Когато излиза заедно с други от сградата, Рони извиква името му и натиска спусъка, но пистолетът засича. Последва изстрел във въздуха, всички се втурват да бягат. Рони настига бияча на брат си, стреля в гърба му, той пада, Рони идва до него, насочва пистолета към главата му и натиска спусъка, но пак засича. Захвърля пистолета и избягва. 

Бяга с приятелката си в друг град, намира си работа, запознава се с няколко християни, покайва се и става християнин. Но нещо продължава да дълбае душата му. Той знае, че макар и да е възстановил взаимоотношенията си с Христос, не е възстановен в обществото. Полицията вече била прекратила диренето му, но той знаел какво трябва да направи.

Целунал жена си и децата си. Взел малко пари и се върнал в Чикаго, където се предал на полицията. Знаел, че го заплашва присъда от 20 години.

Лий Стробъл, който все още бил атеист по това време, отразявал делото като журналист. Той бил свикнал на изслушванията да има хора, които са очевидно виновни, но се опитват да се изкарат невинни. И тогава влиза Рони и казва, „Аз го направих. Не само го застрелях, но и се опитах да го убия.

Но след това станах християнин и сега разбирам, че това което направих е грешно. Съжалявам за това, което направих. Стробъл казва, че това го е привлякло към Христос. Фактът, че този човек бил готов да излежи 20 години, но да остане верен на Христос, оставил незабравимо впечатление у него.

Друг начин да сме сол и светлина и да привличаме хората към Христос е като проявяваме състрадание. Бог ни призовава да проявяваме състрадание и Христова любов, защото те са мощен магнит, който привлича хората. Прояви на милост карат сърцата им да се отварят за благовестието.

Това включва както отделни прояви на милосърдие, така и целенасочени усилия да служим на нуждите на хората, които Бог е поставил около нас.

Това може да е да сготвиш ядене за някой болен човек, да гледаш децата на някой, на когото се налага да ги остави за малко, да помогнеш с пренасянето на някой, да работиш в центъра за бежанци, да носиш там дрехи и храна... Списъкът може да продължи безкрайно. Проявите на милосърдие са практична изява на Божията любов и важна характеристика на християнина, който е сол и светлина.

Дотук казахме, че сме ефективни свидетели, ако имаме заразителен ентусиазъм и проявяваме състрадание. Трето, нашата искреност е също мощен фактор за ефективно свидетелство.

Невярващите хора ни наблюдават постоянно. Маската на щастлив човек, която някои християни слагат, когато преминават през изпитания, не помага за благовестието. Христос иска ние да сме искрени относно нашите борби. Да признаваме, че имаме своите страхове, преминаваме през вътрешни борби и изкушения, че имаме възходи и падения.

Един работник поискал среща със собственика на фирмата. Собственикът знаел, че е християнин и си казал, „Този сигурно иска да ме евангелизира.“ Но когато работникът дошъл в офиса, казал: „Идвам, за да ви помоля за прошка. През годините съм правел това, което всички правят – крадял съм от материалите, използвал съм служебния телефон за лични нужди, от време на време съм кръшкал от работа.

Но преди няколко месеца станах християнин и искам да живея в покорство на заповедите на Христос. Затова искам да възстановя щетите, които съм направил на фирмата. Ако трябва ме уволнете, имате пълното право за това, аз го заслужавам.

Ако искате удържайте от заплатата ми колкото смятате за нужно. Ако искате ще работя допълнително време. Искам само да оправя нещата между мен и Бога и между нас.

Собственикът решил как да постъпи. След това споделил с приятели, че този разговор е имал по-дълбоко духовно влияние върху него от всичко друго. Това било най-впечатляващата демонстрация за автентично християнство, която бил виждал.

Какво направило този новоповярвал християнин толкова убедителен? Ние трябва да знаем как да споделяме вярата си и личното си свидетелство. Но в случая онова, което повлияло на човека било искреното и смирено признание за злоупотреби и готовността щетите да бъдат възстановени.

Ние трябва да СМЕ добрата вест, не само да сподяме устно добрата вест.

Може би има нещо, което трябва да признаеш и изповядаш на работното си място, у дома или пред познати. Или има област в живота ти, в която знаеш че вършиш грях, но се опитваш да го прикриваш и се надяваш никой да не узнае. Може би сега Святият Дух те принуждава да отидеш при някого и да му кажеш, „Искам да имам изправни взаимоотношения с Бог и с тебе, затова искам да се извиня.“

Всъщност, хората които обмислят дали да станат християни не очакват християните да са съвършени. Те се надяват някой да има смелостта да признае грешките си и да оправя взаимоотношенията си. Искат да видят смирени и каещи се хора, а където е нужно и възстановяване на загубите.

Една новоповярвала християнка написала писмо до зряла християнка, която била повлияла силно на живота ѝ. В него пишело: „Знаеш ли, когато те срещнах, видях един човек, който е уязвим, който няма маска и това ме впечатли. Видях самоуважение, което не се основава на книги, които ни казват как сами да си помогнем. Видях човек, който живее според убеждения, които не зависят от удобството, егоистичното удоволствие или материалната изгода. Дотогава не бях срещала такъв човек.

Ти ме изслушваше без да ме осъждаш. Опитваше се да ме разбереш, съчувстваше ми и се радваше заедно с мене, беше нежна и щедра – и не само към мен, но и към другите.

И ти отстояваше своите принципи. Беше готова да вървиш срещу течението и да следваш това, което смяташ за истина без значение какво казват хората и колко ще ти струва това. И поради тези и много други причини, поисках да имам всичко това. Сега, когато вече съм християнка, исках да ти кажа колко благодарна съм за начина, по който живееше християнския си живот пред очите ми.

С други думи, тя казва, „Благодаря, че си автентична християнка.“ Такова писмо ме мотивира да съм също автентичен християнин. А тебе?

Ние можем да сме сол и светлина в света, ако имаме ентусиазъм, който е заразителен, ако сме състрадателни и искрени към другите. Нека да се молим за това и да направим това, което зависи от нас, да превърнем молитвата си в реалност!

Молитва.

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

19.06.2022 г.