Денят, който промени всичко

/проповед на Петдесятница/

Спомняте ли си за ден, когато се е случило нещо, което е променило завинаги живота ви? Днес сме се събрали, за да се поклоним на Бог,  да Го хвалим за смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос и да се поучаваме от Словото Му. Но днес е още по-специален ден, защото днес празнуваме един ден, в който се случи нещо, което промени хода на световната история.

Днес празнуваме рождения ден на Христовата Църква!

Но как се стигна до този ден?

Петър, Йоан, Яков и останалите ученици бяха прекарали три години заедно с Исус. Той им казваше много пъти какво ще се случи и защо трябваше да се случи по този начин.          

Исус беше изпълнил пророчествата в Стария завет. Учениците бяха живяли с Него, бяха яли с Него, бяха Го следвали, но все още не разбираха всичко.

Петър Го попита, „Господи, къде отиваш?“ Тома Му каза, „Господи, не знаем къде отиваш.“

В нощта преди Христос да бъде разпнат, Той и учениците Му отидоха в Гетсиманската градина. Преди Исус да отиде да се помоли, Той им каза, „Стойте тук и бдете“. После се върна и ги завари да спят.

Той направи това три пъти и всеки път ги заварваше да спят. На Марк Драма нашите младежи изиграха това много образно, имаше даже леко похъркване. Но идеята е, че те все още нямаха представа какво предстои да се случи.

И когато стражите дойдоха да Го арестуват, хванаха учениците неподготвени. И след кратка схватка, по време на която слугата на първосвещеника загуби ухото си, всички Го изоставиха и избягаха.

След разпъването на Исус, учениците се скриха зад залостената врата поради страха от юдеите.

На утрото на Христовото възкресение, Мария Магдалина каза на Петър и Йоан, че някой е откраднал тялото на Христос.

По пътя към Емаус Исус придружи двама от учениците. Техните лица бяха помръкнали. Докато говореха за Исус, те го описаха просто като пророк, който е бил разпнат.

И след като всичко това се бе случило, след като бяха прекарали 3 години в присъствието на Божия единороден Син, дори учениците все още не разбираха.

Но Исус им обеща, че Бог Отец ще им изпрати Святия Дух. И когато това стане, Той ще ги научи на всичко и ще им напомни всичко, което е казал. Най-накрая всичко ще им стане ясно.  И когато дойде този ден, всичко ще се промени.

И този ден дойде! Раждането на църквата стана в момент, когато в Ерусалим се стичаха поклоници от всички страни, които се отправяха към храма, за да празнуват еврейския празник Петдесятница.

Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна до един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Бог не случайно избра точно този ден, за да излее Духа Си. Бог искаше да обърне разделението между народите. Във Вавилон Бог разбърка езиците и в човечеството навлезе разделението и отчуждението.

На Петдесятница хората не започнаха да говорят един език, но Бог им даде способност да споделят благата вест на чужди езици, за да може всички да ги разбират.   

Всички сме учили чужди езици и знаем колко трудно е това. Трябва да мислиш едновременно за правилните думи, за словореда, за глаголното време, падежите и за куп други неща! Отнема години и пак говориш смешно, като 4-годишно дете. Вавилон наистина е проклятие! И сега изведнъж, без да учат нищо, Бог им даде способността да говорят на различни езици!

Защо Бог направи това чудо? Защото Христовата църква е за всички, не само за определени хора и нации.

Римляни 10:13 „Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.“

Няма значение какъв език говориш, от кой етнос си, от коя партия си, колко си богат или беден, дали си ескимос в Аляска или си абориген в Австралия, дали си живял преди Христос или живееш в епохата на църквата. Божието желание е всички да бъдат включени в църквата на Исус Христос.

Ходили ли сте на ол инклузив почивка в Турция? Едни приятели ходеха и ни разказваха след това какво чудо е това ол инклузив почивката! Ол инклузив означава, че през цялото време можеш да ползваш плажа, басеина, шезлонг и чадър, да ядеш от храната и да пиеш напитки. Ако си гладен половин час след закуска, моля, вземи си нещо за хапване! Може да огладнееш през нощта – викаш рум сървиз. За нищо не плащаш, всичко това е включено в цената!

Същото се отнася и за Църквата – всички са включени в цената, която вече е платена от Исус Христос!

Ол инклузив – всички са включени!

В живота обаче има ситуации, когато не всичко и всички са включени в нещо.

Бил ли си в ситуация, в която си се почувствал пренебрегнат? Може би като дете никой не те е искал в отбора си, защото не си се отличавал със спортни умения. Или не са те поканили на рожден ден или сватба, на които много си искал да отидеш? Или не са те поканили на работна среща в офиса, а ти си имал добри идеи за обсъждането. Каквато и да е ситуацията, това е било болезнено. Удивителното нещо за посланието на Исус е, че то е за всички и никой не е пренебрегнат. Всички са поканени да станат част от Църквата Христова.

За Бог няма значение откъде идваш. Единственото, което има значение за Бог е къде отиваш.

Когато Бог направи това чудо в деня на Петдесятница и хората чуха това,

Деяния 2:6 „насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.“

Toва, което изглеждаше като огнени езици, които се разделяха, и седнаха на всеки от тях, беше знамение, с което Бог обяви слизането на Святия Дух. Oгънят тук е символ на очистване. Както огънят пречиства златото, така и Святият Дух пречиства сърцето на повярвалия от всеки грях и всяка нечистота.

Огънят също ни препреща към първата Петдесятница, от която празникът Шавуот (празникът на седмиците и на първите плодове) приема името си. Каква е връзката?

Eвреите излязоха от Египет на първата Пасха, която беше на 15-тия ден от първия месец по техния календар. От тогава до първия ден на третия месец са 45 дни. На 2-рия ден на този трети месец Мойсей се качи на планината Синай.

В следващите три дни Бог заповяда на народа да се очистят, с което стават 49 дни от изхода. На следващия 50-ти ден Божията слава се яви на планината. В Изход 19:16 четем, „А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас...“ Огън и вятър на планината!

И 1440 години по-късно, пак в деня на Петдесятница, Божията слава отново се яви чрез огън и вятър!

Но това не е всичко! Вятърът и огънят на Петдесятница са също препратка към Божието славно огнено присъствие, което изпълва скинията и храма. Те се свързват с пророческото обещание в Езекиил 43 и Агей 2, че Бог ще дойде и ще заживее с Духа си в новия храм на царството на Месия.

Агей 2:7 „ще разтърся всички народи – и ще дойде Този, Който е желан от всички народи; ще изпълня този Дом със слава, казва Господ на силите.“

И тук, в Деяния, Божието славно и огнено присъствие дойде да обитава не в една сграда, а в Неговите люде. Лука ни казва, че новият храм, обещан от пророците, е новозаветното семейство на Исус, людете на Исус.

С други думи, когато Бог дойде да обитава в своя храм, Той ще обедини всички племена на Израел под управлението на Царя Месия и че благата вест за Божието управление ще се разнесе и ще достигне до другите народи. И Лука описва това интернационално племе от израелтяни, които са там за празника Петдесятница и които са откликнали на посланието на Петър.

А три години преди деня на Петдесятница, Йоан Кръстител беше казал:

Лука 3:16 „Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

И в деня на Петдесятница, учениците се изпълниха със Святия Дух. Всеки, който беше в онази горна стая, се изпълни с Духа. Това беше обещаното кръщение със Святия Дух.

Виждаме как Божието огнено присъствие минава като червена нишка през цялата Библия и накрая се материализира в изливането на Божия Дух!

Исус Христос бе заповядал на учениците да чакат изливането на Святия Дух, и те го дочакаха на Петдесятница!

Ние получихме Духа, когато повярвахме. Тогава духовните Божии истини изведнъж добиха смисъл и Духът започна да разкрива значението им. И ние имаме нужда да се изпълваме всекидневно с Него чрез четене и изучаване на Словото, молитва, общение с тялото Христово и благовестие. Павел каза на ефесяните, „изпълвайте се с Духа“ (Ефесяни 5:18)!

Но преди това всеки от нас трябва да преживее своята Петдесятница. Това е денят, който променя всичко. Денят, когато се новораждаме и в който започва нашия нов живот! Денят, в който Духът започна да ни променя отвътре навън.

Всички сте чували за един от най-големите християнски автори и богослови на всички времена, Августин Блажени. Веднъж след своето повярване, след неговата лична Петдесятница, той вървял по улицата и подминал една проститутка, която преди бил посещавал. Тя му извикала, но той не отговорил. Продължил да върви. Тя пак извикала, „Августин, това съм аз!“ Без да променя ход и с увереността на Христос в сърцето си, той отговорил, „Да, но това вече не съм аз.“

Поради Христос и Неговия Дух, Августин бил променен. Той бил новороден, напълно ново създание.

Освен, че Бог започна да променя живота ни в нашата Петдесятница, когато се кръстихме и се изпълваме с Духа, ние получаваме и дарбите на Духа.

1 Коринтяни 12:7 „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.“

Защото като църквата на Исус Христос, всички ние сме части от тялото на Христос и като такива имаме важна роля в тялото, за всеобща полза.

Джон Уесли, основателят на Методистката църква, казва за деня на Петдесятница: „Бяха ли всички тогава пророци? Всички ли вършеха чудеса? Всички ли имаха изцелителна дарба? Всички ли говореха езици? Не, съвсем не. Може би дори по-малко от един на хиляда... Следователно, те бяха изпълнени със Святия Дух с по-чудесна цел от тази. А именно, Бог им даде умът на Христос, тези святи плодове на Духа..., за да ги изпълни с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие..., за да „ходят както Христос ходеше“ в „делото на вярата, в търпението на надеждата, в труда на любовта.“

И когато Святият Дух дойде върху вярващите на Петдесятница, те веднага получиха ума Христов и започнаха да ходят както Христос ходи. Този ден промени всичко!

Петър, човекът който се беше отрекъл от Христос три пъти поради страх, че ще премине през същите мъчения, се изправи пред тълпата, „издигна гласа си“ (Деяния 2:14) и проповядва първата проповед в църквата, и то каква проповед!

Изпълненият с Духа Петър издигна високо глас и говори с авторитет,  убедително и въздействащо. Каква промяна Святият Дух бе предизвикал в живота на този мъж!

Той проповядва за пророчеството на Давид за Господ Исус, каза че всички ученици са били свидетели на възкресението, за прославянето и възнесението на Исус Христос в небето.

Той им говори за небето, но им говори и за реалността на ада. И той им заяви, че Бог е възкресил Исус от мъртвите, „като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.“ (2:24)

И след това Петър извика,

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

И това въздействащо послание е приложимо и днес така, както беше преди 2000 години. Днес всички християни сме част от Църквата, тялото Христово. Ние сме Христовите представители на земята.

Ако имаме Духа, трябва в нас да гори и Неговия огън! Огънят не е просто един празен символ. В църквата не трябва да има само зрители. Ние сме призовани да се изпълваме с Духа и да използваме дарбите си в служение в църквата и за свидетелство в света.

И не е нужно да тръбим навсякъде какво правим. Святият Дух действа мощно, но незабележимо.

Християнският автор Джейми Бъкингам, (автор на книгата „Бягай, малкия, бягай“ за живота на Ники Круз) веднъж посетил язовир. Дотогава той винаги мислел, че електричеството се добива от водата, която тече отгоре без да разбира, че тя е просто пяна. А дълбоко под повърхността на водата турбините и генераторите трансформират силата на тонове вода в електричество – тихо, невидимо за очите, не като лъскавата пяна отгоре.

За да имаме тази сила в живота си, е нужно да се изпълваме със Святия Дух всекидневно. Иначе все едно да караш кола без двигател в нея. 

В невъзможността на това се убедил един шотландец. Той седнал в колата си и се опитал да запали двигателя, но напразно. Колата не тръгвала и не тръгвала. Станал, вдигнал предния капак и открил, че някой е откраднал двигателя.

Допускаш ли Сатана да открадне двигателя ти?

Ако не разгаряш огъня на Духа в себе си, ако не ти остава време да прекарваш с Бога и в молитва, защо се чудиш, че нямаш тази сила?

Сатана се радва най-много на заетите християни, на които не остава време да четат Библията, да се молят и да се вграждат и служат в тялото Христово.

Но когато ти позволиш на Святия Дух да поеме кормилото на твоя живот, твоят съпруг и съпруга, твоите деца се променят, атмосферата на работното ти място се променя, приятелите ти не могат да те познаят. А когато цялата църква позволи на силата на Святия Дух да действа в нея, целият квартал и целият град ще започне да се променя!

Всяка сила може да бъде използвана по два начина: тя или може да избухне, или може да бъде впрегната и канализирана. Енергията, получена от 50 литра бензин например, може да се освободи чрез експлозия, ако в тубата бензин се хвърли запалена клечка кибрит. Или може да бъде канализирана чрез двигателя на Фолксваген Голф в контролирано изгаряне и да се използва за транспортирането на човек от Варна до София.

Експлозиите са зрелищни, но контролираните изгаряния имат траен ефект и издържливост. Святият Дух работи по двата начина. На Петдесятница Той експлоадира и Неговото присъствие бе забелязано като „огнени езици“ (Деяния 2:3). Животът на хиляди хора бе променен чрез едно изригване на Божията сила.

Но той също работи чрез църквата – институцията, в която Бог започна да излива силата на Святия Дух за дългия път. Чрез поклонение, общение и служение християните разполагат с тази издържливост и жизненост.

Няма по-мощна сила на този свят от силата на Святия Дух!

Преди да се възнесе, Исус Христос обеща на учениците:

Деяния 1:8 „ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Това стана в деня на Петдесятница и 3000 души се присъединиха към църквата в онзи ден. От тогава досега милиони са били кръстени със Святия Дух по лицето на земята. Поради тази причина и ние с вас сме тук сега.

Ние сме призовани да бъдем църква с огън. Огън от ентусиазъм и любов. И всеки, който призове Господнето име, ще се спаси!“ Слава на Бога!

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.06.2024

Вятър и огън (Деяния 2:1-41)

 /проповед/

Важно е да изучаваме Библията, за да израстваме в христоподобие, за да сме по-добри свидетели.

Едно момченце се молело, „Господи, ако не можеш да ме направиш по-добър, не се тревожи за това. И така си ми е добре.“ Но ние знаем, че животът без Бога не е удовлетворяващ. Имаме нужда от Него и от Словото. Имаме нужда да разбираме Писанията.

Една от най-вдъхновяващите книги в Библията за мен е Деяния на апостолите. За да разберем книгата Деяния, много важно е да разбираме какво се е случило в деня на Петдесятница. Исус бе казал на учениците да останат в Ерусалим и да чакат да дойде сила върху тях, за да занесат Великото поръчение до целия свят. С тази сила те щяха да отидат до краищата на земята, за да проповядват благата вест и тя щеше да им помага да се изправят срещу преследване.

Миналата седмица видяхме трите основополагащи принципа, на които Христос основа църквата – нашето послание (Христос възкръсна!), нашата сила (силата на Святия Дух) и нашата мисия (мисията да разботи за Неговото царство). Днес ще се спрем по-подробно на това защо дойде Святият Дух. Ще видим, че освен че дойде, за да даде сила на учениците, Той предизвиква различни реакции и днес идва, за да дава сила и на нас.

В покорство на своя Господ, учениците се бяха събрали и се молеха. И точно както Исус им беше обещал, десет дни след като Той възкръсна, Святия Дух се изля върху тях, придружен от звуко-светлинно шоу от вятър и огън.

1.     Святият Дух дойде, за да даде сила на учениците.

Святият Дух дойде, за да даде сила на учениците. В Деяния 1:8 се казва, че те щяха да приемат сила отгоре, за да достигнат до целия свят с вестта за възкръсналия Исус. Тъй като светът още не е евангелизиран напълно, това обещание за силата на Духа е все още в сила.

От историята на Църквата виждаме, че важни пробиви за благовестието и съживления са идвали в резултат на извънредно големи изливания на Святия Дух.

Петдесятница беше първото от тези изливания и ние все още трябва да се молим за нови такива, за да може Църквата Христова да се събуди и да получи сила за благовестие.

Имаш ли силата на Святия Дух за благовестие?

Както казва един проповедник, „средностатистическият християнин и средностатистическата църква са някъде между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били на Петдесятница за сила. Витлеем означава „Бог с нас“. Голгота означава „Бог заради нас“. Но Петдесятница означава „Бог в нас.“

Много християни не разбират ролята на Святия Дух и не използват силата на Святия Дух в личния си живот. Днес ние се нуждаем отново от вятъра и огъня на Петдесятница.

Нека видим какъв беше този вятър и огън и какви знамения придружиха изливането на Духа на Петдесятница.

Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Учениците се бяха събрали за молитва, и тогава шум като фучене на силен вятър премина като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Звукът е бил като при излитане на самолет. Вятър ечи, грехът стене, ако мога да перифразирам една известна песен! Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И звукът беше придружен от светлина:

„И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“

На Синай огънят символизираше Божието присъствие. Тук то бе в огнените езици. Също, чрез Йоан Кръстител Бог беше обещал кръщение чрез огън. Йоан каза:

„Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, Който идва след мен... ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“ (Матей 3:11). И ето, че това кръщение беше дошло.

Чрез пророк Йоил Бог бе обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде (Йоил 2:28-29). И това беше началото на изливането. Учениците с удивление гледаха как тези огнени езици спираха върху всеки от тях. Moжете ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията. Така се роди Църквата!

„И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ (ст. 4)

Съществува мнение, че тези езици са били небесни или ангелски езици. Но повечето коментатори се обединяват около тълкуванието, че „други езици“ тук означава съществуващи, разпознаваеми езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската империя. Текстът говори сам за себе си.

Деяния 2:5-11 „А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“

Тук става въпрос за една чудодейна способност да се говори чужд език, който не е учен от говорещия, с цел да се послужи на хора, които говорят и разбират езика. Защото в Ерусалим на празника е имало юдеи от цялата Римска империя.

Лука набляга на космополитния състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5) Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.

Например, повечето народи, споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.

Следователно, в онзи ден на Петдесятница целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова богословите казват, че Петдесятница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Там човешките езици са размесени, а народите – пръснати. В Ерусалим езиковата бариера е преодоляна свръхестествено като знак, че сега народите ще бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.

На онази Петдесятница целият свят се беше събрал, за да приветства раждането на Църквата. Това стана, когато учениците се изпълниха с Духа и техният дух се докосна до величието на Бога. Тази разтърсваща опитност премина в смело и страстно хваление и свидетелство. Говоренето на езици, вятърът и огънят не бяха същността, те бяха само придружаващи знамения на това изпълване.

2.     Святият Дух предизвиква различни реакции.

Когато дойде, Святият Дух предизвика различни реакции у множеството. Духът на Бога дойде върху учениците по един нов начин. Един начин, който предизвика учудването на тълпата. И хората искаха обяснение що за чудо е това!

Деяния 2:12-13 „И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.“

Д-р Лука казва, че те „се смаяха“ и бяха „в недоумение“. Думата, използвана на старогръцки за „смайвам се“ означава буквално „изкарвам някого от ум.“ Днес ние използваме израза „направо ми изкара акъла“ или „хвърли ме в тъч.“

Свидетелите на това чудо направо бяха хвърлени в тъча. И заедно с това бяха в недоумение. Бяха озадачени. Те бяха объркани, защото не разбираха каква е причината това да се случва.

Тяхното недоумение се дължеше и на факта, че учениците бяха от Галилея. Галилеяните имаха лоша слава на простовати селски хора. Те трудно произнасяха гутурални звуци и имаха навика да гълтат цели срички, докато говорят. Затова жителите на Ерусалим гледаха отвисоко на тях като на провинциалисти. И въпреки това, сега тези селяци говореха с чудесно произношение всички тези езици. 

Присъстващите юдеи бяха озадачени. През главата им минаваха най-различни обяснения на случващото се.

Някои от тях казаха, „Какво значи това?“ Те се запитаха каква е причината това да се случва. Това бяха хората, които бяха широкоскроени и искаха да изследват нещата, преди да си съставят мнение.

Но имаше още една група хора, които реагираха доста инфантилно и с присмех. Те погледнаха учениците и си казаха, „Тези са пияни! Това обяснява всичко.“

Днес живеем във време, в който срещаме много цинизъм, студенина и съмнение. Особено що се отнася до благовестието. И този цинизъм не е плод на демокрацията, както някои мислят. Георги Марков описва така промяната в отношенията между хората, настъпила след налагане на комунистическия терор в България:

„Затвори и концлагери бяха препълнени. Безброй хора минаха през стъргалото на милиционерските участъци, където вилнееше с все сила врагоманията. Всички наши отношения в основата си се изграждаха върху подозрението, че този до теб ти мисли злото. Роди се и разцъфтя най-ярката национална параноя, че всеки е възможен агент на държавна сигурност. Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза... Ние вече бяхме „другари“.“

Вече три поколения българи са възпитани в дух на богоборчество и атеизъм. И докато първите поколения са били лишени от знанието за Бога и от достъп до църквата, днес много хора съзнателно продължават да отхвърлят вярата. Страхът от Държавна сигурност е заменен от страха какво ще помислят хората.

Когато споделям за вярата, някои хора искат да знаят повече. Подобно на събралите се хора на Петдесятница, те питат, „Какво значи това?“ Но много често реакцията е като на втората група на Петдесятница: незаинтересованост, цинизъм и студенина, а понякога и присмех.

Винаги, когато настъпи съживление и когато Святият Дух се излива по невероятен начин, хората се разделят на две. Някои искрено питат какво е това и изпитват нещата. Държат това, което е добро. Другите стоят настрана и се присмиват и приписват всичко на човешки емоции. Казват, „Те са се напили със сладко вино“.

3.     Святият Дух дойде, за да дава сила и на нас.

Но въпреки това, Бог подготвя почвата в сърцата за Словото. Духовната жътва е узряла. Петдесятница дойде, за да може ние да събираме жътвата от души.

Лука 10:2 „И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“

Време е да запретнем ръкави и да започнем да жънем жътвата! Святият Дух подготвя плода за жътвата. Хората търсят Бога. От време на време ми се обаждат хора, за да питат за църквата, за да търсят помощ, молитва... За това свидетелстват и други пастори. Жътвата е изобилна, има нужда от повече работници!

В деня на Петдесятница, когато беше излян Святият Дух, Петър хвърли мрежата и 3000 души бяха спасени и влязоха в Царството. След падането на комунизма в България имаше голямо съживление и стотици хиляди чуха благата вест. Време е за ново съживление!

Бог не ни е дал Святият Дух, за да му се радваме изолирано от другите, докато те вървят с бързи крачки към ада.

Бог обича хората. Той ги обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за тях. И ние не трябва да ги забравяме. Христос ни заповяда да споделяме благата вест с тях.

Матей 28:19-20 „И тъй, идете, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на века.“

Ние трябва да се изпълваме със Святия Дух днес! Да четем и изучаваме Словото, и да се молим Бог да работи чрез нас. Да показваме Неговата любов.

Много християни днес са загубили тази сила на Бога за свидетелство. Имат религия, но нямат сила. Приличат на Самсон, който спеше в скута на Далила. Мислеше, че може да се освободи от нападателите си, но силата го беше напуснала. Беше ослепен, вързан и мелеше в мелницата на неприятелите си.

Мъртвата религия отнема от хората силата на Духа и ги оставя да мелят в мелницата на слабост и пораженчество. Те са заслепени от дявола, вързани в религия и най-лошото е, че дори не го знаят.

Бог иска днес да се събудим и да се помолим Духа да влезе пак със сила в живота ни.

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да се покланяме в дух и истина. Такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Целта на човешкия живот е да се покланя на Бога. Поклонението не е да дойдеш на църква и да се преструваш, че пееш песни, след това да чуеш една проповед и да я забравиш още преди да си си отишъл.

Истинското поклонение означава не просто да си наблюдател, а да си участник. Да се покланяш в дух и истина, да издигаш душата си до Бога.

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да предупреждаваме невярващите за опасността от ада. Как може някой да твърди, че обича Бога и служи на Бога, когато не го е грижа за хората около него?

Ако имаш Святия Дух, няма да седиш спокоен, но ще предупреждаваш познатите и приятелите си, че ще трябва да се изправят пред Божия съд, че ако не се покаят, ако името им не е записано в книгата на живота, ще отидат на мястото, отделено от Бога за вечността.

Ако къщата на съседа ти гори, какво ще направиш? Дали само ще се молиш за тях? Или ще отидеш и ще им кажеш, „Излизайте бързо вън, преди да сте изгоряли в пламъците!“

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да имаме сила за свидетелство. Нашият Господ каза, „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене.“ (Деяния 1:8).

Святият Дух не сочи към себе си, а към Исус. Представете си го като застанал зад вас и насочил фенерче над рамото ви към Исус, който е пред вас. Духът никога не казва „Гледай мен, слушай мен, ела при мен, познай мен. Но винаги казва „Гледай Него и виж Неговата слава. Слушай Него и чуй Неговото слово. Иди при Него и имай живот. Опознай Го и вкуси дара на радост и мир.“

Святият Дух е този, който прогонва страха и дава сила, смелост и увереност за свидетелство. Когато тази сила дойде върху Петър, той каза:

Деяния 2:38-39 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.“

Обещанието е и за нас! Ако ти си християнин, ако си спасен, дарът на Святия Дух е за теб!

***

Известният евангелизатор Дуайт Муди сключил завет с Бог, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на ден. Една вечер, около 10 ч., той осъзнал, че още не е свидетелствал. Затова излязал на улицата и заговорил един човек, който стоял до уличната лампа, като го попитал: „Вие християнин ли сте?“

Човекът избухнал и заплашил, че ще го набие. По-късно отишъл при един от старейшините на църквата и се оплакал, че „Муди върши повече поразии в Чикаго, отколкото десет човека вършат добро“. Старейшината помолил Муди да укроти малко ентусиазма си. Три месеца по-късно Муди бил събуден от човек, който чукал на вратата му. Бил онзи, на когото бил свидетелствал. Той казал, „Искам да говоря с теб за моята душа.“ Извинил се за начина, по който се отнесъл с Муди и казал, че не е имал мир от онази вечер, когато Муди му свидетелствал. Муди го водил в молитва на покаяние и човекът станал ревностен проповедник.

На Петдесятница Бог използва звуко-светлинното шоу на вятър и огън, за да изпълни учениците със Святия Дух. Така се роди Църквата. Святият Дух бе даден на първите ученици и днес се дава на нас, за да имаме сила за поклонение, сила за да предупреждаваме и сила за свидетелство.

Нека се молим!

_____________________

15.02.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Получаване на Духа (Деяния 2:1-42)

/проповед/

Казахме миналия път, че първа глава свършва, когато апостолите на Христос са готови за своята мисия – те са избрани, станали са свидетели на живота, смъртта, възкресението и възнесението на Господа, съставът им е попълнен с Матия...

Оставахме ги в края на първа глава молещи се и очакващи Исус да изпълни обещанието си да изпрати Духа си. Те очакваха с Него да приемат сила, но едва ли са си представяли, че скръбта им ще се обърне на толкова голяма радост.

Попитали известен мотивационен говорител коя е била най-трудната му реч. Той отговорил: „Когато ме помолиха да говоря на национална конференция на собствениците на погребални бюра. Трябваше да говоря на тема, „Как да изглеждаме тъжни, когато говорим на погребение за 10 000 лева.“

Най-трудно е да изглеждаш тъжен, когато отвътре ти идва да крещиш от щастие.

Когато идваме на църква, ние трябва да се радваме и това да е изразено на лицата ни. И аз се радвам, че виждам тази радост на лицата на много от вас, и че не я криете.

Едно от децата в неделното училище дори толкова харесва да идва на църква, че когато първите няколко пъти трябваше да си тръгне, избухваше в плач и майка му трябваше дълго да го утешава. Това говори с какви прекрасни учителки ни е благословил Бог в неделното училище!

Когато го чух да плаче, си казах, не е ли прекрасно, че децата плачат, когато си тръгват от църква? Не успях да скрия задоволството си от този факт, надявам се майката не ми се е обидила!

Преди 2000 години на ранните християни също не им се тръгваше от църква. Всичко започна с Петдесятница – празникът, който ще честваме само след няколко дни. На този ден учениците и много други хора преживяха неизразима радост, защото се роди Църквата на Исус Христос. Но какво означава „Петдесятница“ или „Петдесетница“, както някои я наричат?

Първоначално наричали този празник „празник на жътвата“ (Изх. 23:16), защото ознаменува нейното започване, или „празник на седмиците“, защото жътвата започва 7 седмици след Пасха (Изх. 34:22). Между двата завета обаче на Петдесятница евреите отбелязвали даването на Закона на Синайската планина, защото смятали, че това е станало 50 дни след Изхода oт Египет. Оттам и думата „Петдесятница“. Тук, в Ерусалим обаче, имаме истинската Петдесятница, 50 дни след истинската Пасха, Възкресение Христово!

Нека прочетем пасажа 1-13.

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в 

Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея 

и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение се питаха един друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.“

Какво четем тук? Апостолите и други ученици (общо 120 души) се бяха събрали в стаята на горния етаж (1:13), вероятно в къщата на Йоан Марк, когато изведнъж се чува фучене на вятър. Вятърът символизира Духа, защото двете думи са подобни – съответно пнеу и пнеума.

Веднага след това се появяват огнени езици, които се разделят и спускат върху всеки един от тях. Те символизират разделените езици при Вавилонската кула. Учениците, изпълнени с Духа, започват да говорят чужди езици, които никога не са учили! Това е мечтата на хората, които идват на нашите английски уроци!

И така, целият този шум привлича минувачите, те виждат, че говорещите са от Галилея (ст.7) – а на тези хора в Ерусалим се е гледало с високомерие, като на провинциалисти. Техният смешен диалект издавал липсата им на елементарно образование. И сега изведнъж те говорили чужди езици!

Освен това, в Ерусалим по това време е имало много юдеи, дошли за празниците от всички краища на Римската империя. Те били изумени от гледката, разпознавайки как галилеяните говорят на техните езици.

Всъщност, изброявайки всички тези етноси в ст.9-11, Лука набляга на космополитния състав на множеството. Там е имало хора от „всеки народ под небето“ (ст.5). Защо всичко това е важно? За да си отговорим на този въпрос, е нужно да си припомним какво се случи във Вавилон.

Във Вавилон Бог разбърка езиците и хората започнаха да не се разбират. На Петдесятница Бог направи различните езици разбираеми и хората започнаха да се разбират. Във Вавилон Бог постави езикова бариера и се роди междуетническата омраза между народите. На Петдесятница Бог даде възможност на хората да заговорят един нов език, езика на Божията любов. Във Вавилон Бог оттегли Духа си от тези, които се разбунтуваха срещу Него. На Петдесятница Бог изля Духа си на тези, които Му се покориха.

Във Вавилон хората поискаха да станат Бог и бяха разпръснати. На Петдесятница учениците се покориха на Бога и Бог ги събра в църквата си. Земният Вавилон горделиво се опита да се възкачи на небето. В Ерусалим небето смирено слезе на земята. Проклятието на Вавилон бе неутрализирано!

Говориш ли на езика на Петдесятница? Имаш ли Христовия Дух? Живееш ли с Неговата сила?

Един проповедник казва, че много вярващи днес са заклещени между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били на Петдесятница, за да получат сила. Голгота, Петдесятница, но преди тях беше Витлеем. Витлеем означава Бог с нас. Голгота означава Бог заради нас. А Петдесятница означава Бог в нас.

Помня моята първа Петдесятница. Бяхме се събрали няколко вярващи студенти в стая в общежитието, където живеех. Просто разговаряхме за Бога и за други неща, после някой се помоли. На тръгване едно момиче ми каза: „Радвам се, че дойде на нашето събиране. Ние се молихме за тебе.“

Тогава си казах, това е невероятно - хора, които не ме познават са се молили за мене! Почувствах една вълна на радост и благодарност да ме облива. Днес знам, че това беше Святия Дух, който слезе на мене. Отидох в стаята си и се молих в Духа. Казах на Исус, че отсега нататък съм Негов и ще Го следвам! Тази моя Петдесятница промени живота ми!

Но не с всички е така. На онази първа Петдесятница някои недоумяваха какво става, други се присмиваха. И днес действието на Духа предизвиква недоумение или неразбиране. Благата вест за Исус разделя хората на две групи – вярващи и невярващи. „Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, а по-скоро разделение.“ (Лука 12:51)

Затова Петър се изправи и каза на хората, че Петдесятница е дело на Триединния Бог. Бог обеща Святия Дух и засвидетелства Исус с мощни дела. Исус живя, умря, възкръсна и се възнесе при Отца. Десет дни по-късно Той „изля това, което виждате и чувате“ (ст.33).

Накрая Петър ги призова:

Деяния 2:38: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти (baptisthētō) в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Петър директно заяви на слушателите си, че те са убили Исус и ги призова да се покаят.

Някой може да каже, но аз не съм съвременник на Исус. Не съм Го убивал. Не съм убивал никого. Аз съм добър човек. Защо тогава трябва да се покая?

Римляни 3:10,11: „Няма праведен нито един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един“.

Ние сме заченати в грях. С всеки извършен грях ти забиваш гвоздей в ръцете и нозете на Исус. Затова обещанието на Святия Дух е за теб. То е за всички, които приемат призива за покаяние. В момента, в който се покаем, Святият Дух заживява в нас и ние ставаме част от тялото Христово.

И след като си повярвал, моли се да се изпълваш с Духа всекидневно. Ако всеки вярващ погледне сериозно на молитвата, тогава църквата ще расте не с 2-3 човека на година, а с толкова църкви на година!

Дарът на Духа не ни се дава просто за да притежаваме Силата Му в живота си. Святият Дух ни се дава, за да сочим към Исус, да прославяме Исус, да издигаме името Му над всяко друго име и да водим хора при Него. Затова и проповедта на Петър беше христоцентрична – в нейния център беше Христос. Ако името „Святият Дух“ е употребено в проповедта 5 пъти, то името „Исус“ се среща цели 12 пъти в нея!

Нашата проповед и свидетелство също трябва да сочат към Исус. За да може хората да кажат „Какво да сторим?“ И когато попитат, да можем като Петър да кажем:

Първо, покайте се...

Eдин мъж се молил заедно с пастора с молитва, която пасторът бил чувал много пъти преди това. „Господи, отнеми паяжината от моя живот.“ Точно когато казвал това, пасторът го прекъснал с думите: „Убий паяка, Господи.“

Много пъти молим Господа да ни прости някой грях, но оставяме източника на изкушение в живота си. Истинското покаяние е да убием източника. Убий паяка и паяжината сама ще изчезне.

Един човек отишъл на църква и Святият Дух го изобличил за грях. На следващата сутрин той отишъл при един познат и го попитал, „Познаваш ли този стар часовник?“ „Да“, отговорил другия. „Това са моите инициали, това е моят часовник. Изгубих го преди 8 години. Как е попаднал у теб? Откога го имаш?“

„Откраднах го,“ отговорил първия. „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и приех Христос за мой Господ и Спасител. Затова първото нещо, което направих таз сутрин, е да ти го върна. Ако не си беше легнал снощи, щях да дойда тогава.“

Мнозина бъркат покаянието със съжаление. Съжалението иска нещата да бяха други, без да направи нещо за тази промяна. Покаянието е признание за грях, омраза към греха и обръщане на гръб на греха пред Бога.

И след като някой откликне на призива за покаяние, ние трябва да го насърчим да се кръсти в името на Исус Христос. За какво кръщение става въпрос тука?

Тук Петър говори за водното кръщение (да се кръсти, гр. baptisthētō). Това щеше да бъде декларация пред света, че те са приели Исус като техен Спасител.

Словото изисква това от всеки вярващ. След като повярваш, без излишно забавяне трябва да направиш тази публична изповед. Както Йоан кръсти Исус в Йордан, така и всеки вярващ трябва да бъде кръстен. Потапянето във водата символизира погребването на старото ни естество. Изваждането ни над водата символизира раждането на новия ни човек.

В Колосяни 2:12 Павел казва: Вие сте „погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра.“

Водното кръщение не спасява. Спасението е по благодат чрез вяра. Но водното кръщение е тържествена декларация, че няма друг начин греховете ни да бъдат простени, освен чрез вяра в смъртта и възкресението на Христос.

Затова, ако си повярвал, какво те спира да вземеш водно кръщение? Кръстили са те като бебе или дете? Но ако кръщението не е придружено с осъзнато покаяние, тогава то е невалидно и си остава празен ритуал.

През лятото ще насрочим дата за водно кръщение. Дори да няма други освен теб, насърчавам те да направиш тази стъпка на вяра пред цялата църква и пред света!

„Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“ На първата Петдесятница в Ерусалим този призив беше послушан от много хора:

Деяния 2:41,42: „И тъй, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“

Проповедта на Петър на Петдесятница беше последвана от голямо съживление и духовна трансформация в град Ерусалим. Към току-що родената църква се прибавяха хиляди вярващи.

Неудържимите започнаха своя поход за завладяване на света в силата на Святия Дух. Заговориха езика на любовта и проклятието на Вавилон беше неутрализирано. Небето слезе на земята. Започна първото съживление в историята. Историята познава няколко такива вълни на съживления.

През 1904-05 г. в Уелс преминала вълна на съживление, довело също до прибавянето на 3000 души към църквата. Силата и ефектът на това съживление се чувствали дълго след това.

В онези години един човек пътувал от Лондон, за да присъства на една от службите в Уелс. Слязал от влака на една малка гаричка и попитал полицая на селския площад, „Къде е Уелското съживление?“ Човекът в синя униформа се изправил в пълен ръст, потупал се по гърдите и казал, „Уелското съживление, господине, е под тези копчета!“

Както всяко друго съживление, и това притежавало две основни характеристики. Първо, мощни вълни на изобличение довели хората до покаяние. Често грешниците влизали в събранията и веднага коленичили пред амвона. Никой не поглеждал часовника, събранията често траели 4 и повече часа.

Второ, християните чувствали колко е важно да споделят Христос с всеки от тяхното обкръжение поради реалността на ада и Божия съд. Те били почти обсебени от Божията любов към невярващите.

И днес хиляди хора се присъединяват всеки ден към Неговата Църква. Много от нас сме свидетели на съживлението след падането на комунизма. Но мисля, че е дошло времето за ново съживление!

Искаш ли и ти да участваш в мисията на Исус? Преживял ли си своята Петдесятница? Преживял ли си радостта на освобождаващото покаяние? Покай се за греховете си, предай живота си на Исус, кръсти се в Неговото име и ще получиш дара на Святия Дух. Амин!

___

БПЦ "Нов живот" Варна

20.05.2018 г.

Най-страшният ураган

Най-страшният ураган е не този, който опустошава градовете. Най-страшният ураган е този, който опустошава душите на хората.

Точно на този ден преди 73 години България бе връхлетяна от урагана на комунизма. Злото си направи резиденция в София и царува 45 години. После си подви опашката и си отиде, но не задълго. Върна се отново и още вилнее по нашите улици.

И най-жестокият ураган идва и отминава. Малко по малко хората възстановяват домовете и поминъка си. Но комунистическият ураган не може така лесно да бъде унищожен, защото той е от духовно, не от материално естество.

Библията казва: "Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (Матей 12:43-45).

Злият дух на комунизма привидно си отиде през 1989 г., за да се завърне на бял кон няколко години по-късно. И не беше сам. Върна се с още няколко "приятели" - страха, подозрителността, лъжата, корупцията, атеизма, тоталитаризма и материализма.

Ирма е страшен ураган, но страшното ще премине. С общи усилия всичко ще бъде възстановено. След 2-3 години Карибите и Флорида ще изглеждат така, все едно нищо не се е случило.

Но ураган, вилнял 45 години в душите на хората, оставя следи за поколения напред. Трудно е да изкорениш нещо, когато си бил изкоренен от него.

Тогава има ли надежда за спасение от урагана на комунизма? Кой може да ни направи отново човеци? Да ни върне любовта към ближния? Да ни даде надежда за по-добър живот?

Ние търсим спасител вече 73 години, който да ни спаси от нашите "освободители." Но проблемът е, че го търсим на неправилното място.

Проблемът е, че всички, не само обладаните от духа на комунизма, сме грешни. "Няма праведен нито един", казва Библията. Има обаче Един, който се роди, живя безгрешен живот, умря и възкръсна. Името му е Господ Исус Христос. И Той ни обещава:

"Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот." (Йоан 5:24).

Ако си загубил надежда, че животът ти може да се промени, ако си се отчаял от силата на злото в живота, погледни към Него. Той ще ти даде мир, който досега не си познавал. И нещо повече.

Той ще те научи, че за да се справиш с злото в живота, трябва да смениш оръжието. Материалните оръжия са безсилни пред духовното зло. Водният пистолет е безполезен срещу въоръжен терорист. Нужно ти е оръжие от друго поколение. От друго измерение. Духовно.

И когато го направиш, ще започнеш да печелиш битки - първо малки, а след това и по-големи.

Защото "оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос." (2 Коринтяни 10:4,5)

Как го правим? С молитва за жертвите, но и за палачите. Защото,

ако Христос е умрял за греховете на всички, то Неговата смърт е достатъчна, за да покрие и греховете на тези, които и днес печелят дивиденти от дяволската лъжа, наречена комунизъм.

С помирение. Защото любовта покрива множество грехове.

И най-страшният ураган идва и отминава, и малко по малко животът се възстановява. Ураганът, който мина на този ден точно преди 73 години през България, още вилнее. Но има Един, който е по-силен от този ураган. В Неговото име можем да победим последствията от духа на комунизма.

И от всички негови "приятели."