Денят, който промени всичко

/проповед на Петдесятница/

Спомняте ли си за ден, когато се е случило нещо, което е променило завинаги живота ви? Днес сме се събрали, за да се поклоним на Бог,  да Го хвалим за смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос и да се поучаваме от Словото Му. Но днес е още по-специален ден, защото днес празнуваме един ден, в който се случи нещо, което промени хода на световната история.

Днес празнуваме рождения ден на Христовата Църква!

Но как се стигна до този ден?

Петър, Йоан, Яков и останалите ученици бяха прекарали три години заедно с Исус. Той им казваше много пъти какво ще се случи и защо трябваше да се случи по този начин.          

Исус беше изпълнил пророчествата в Стария завет. Учениците бяха живяли с Него, бяха яли с Него, бяха Го следвали, но все още не разбираха всичко.

Петър Го попита, „Господи, къде отиваш?“ Тома Му каза, „Господи, не знаем къде отиваш.“

В нощта преди Христос да бъде разпнат, Той и учениците Му отидоха в Гетсиманската градина. Преди Исус да отиде да се помоли, Той им каза, „Стойте тук и бдете“. После се върна и ги завари да спят.

Той направи това три пъти и всеки път ги заварваше да спят. На Марк Драма нашите младежи изиграха това много образно, имаше даже леко похъркване. Но идеята е, че те все още нямаха представа какво предстои да се случи.

И когато стражите дойдоха да Го арестуват, хванаха учениците неподготвени. И след кратка схватка, по време на която слугата на първосвещеника загуби ухото си, всички Го изоставиха и избягаха.

След разпъването на Исус, учениците се скриха зад залостената врата поради страха от юдеите.

На утрото на Христовото възкресение, Мария Магдалина каза на Петър и Йоан, че някой е откраднал тялото на Христос.

По пътя към Емаус Исус придружи двама от учениците. Техните лица бяха помръкнали. Докато говореха за Исус, те го описаха просто като пророк, който е бил разпнат.

И след като всичко това се бе случило, след като бяха прекарали 3 години в присъствието на Божия единороден Син, дори учениците все още не разбираха.

Но Исус им обеща, че Бог Отец ще им изпрати Святия Дух. И когато това стане, Той ще ги научи на всичко и ще им напомни всичко, което е казал. Най-накрая всичко ще им стане ясно.  И когато дойде този ден, всичко ще се промени.

И този ден дойде! Раждането на църквата стана в момент, когато в Ерусалим се стичаха поклоници от всички страни, които се отправяха към храма, за да празнуват еврейския празник Петдесятница.

Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна до един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Бог не случайно избра точно този ден, за да излее Духа Си. Бог искаше да обърне разделението между народите. Във Вавилон Бог разбърка езиците и в човечеството навлезе разделението и отчуждението.

На Петдесятница хората не започнаха да говорят един език, но Бог им даде способност да споделят благата вест на чужди езици, за да може всички да ги разбират.   

Всички сме учили чужди езици и знаем колко трудно е това. Трябва да мислиш едновременно за правилните думи, за словореда, за глаголното време, падежите и за куп други неща! Отнема години и пак говориш смешно, като 4-годишно дете. Вавилон наистина е проклятие! И сега изведнъж, без да учат нищо, Бог им даде способността да говорят на различни езици!

Защо Бог направи това чудо? Защото Христовата църква е за всички, не само за определени хора и нации.

Римляни 10:13 „Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.“

Няма значение какъв език говориш, от кой етнос си, от коя партия си, колко си богат или беден, дали си ескимос в Аляска или си абориген в Австралия, дали си живял преди Христос или живееш в епохата на църквата. Божието желание е всички да бъдат включени в църквата на Исус Христос.

Ходили ли сте на ол инклузив почивка в Турция? Едни приятели ходеха и ни разказваха след това какво чудо е това ол инклузив почивката! Ол инклузив означава, че през цялото време можеш да ползваш плажа, басеина, шезлонг и чадър, да ядеш от храната и да пиеш напитки. Ако си гладен половин час след закуска, моля, вземи си нещо за хапване! Може да огладнееш през нощта – викаш рум сървиз. За нищо не плащаш, всичко това е включено в цената!

Същото се отнася и за Църквата – всички са включени в цената, която вече е платена от Исус Христос!

Ол инклузив – всички са включени!

В живота обаче има ситуации, когато не всичко и всички са включени в нещо.

Бил ли си в ситуация, в която си се почувствал пренебрегнат? Може би като дете никой не те е искал в отбора си, защото не си се отличавал със спортни умения. Или не са те поканили на рожден ден или сватба, на които много си искал да отидеш? Или не са те поканили на работна среща в офиса, а ти си имал добри идеи за обсъждането. Каквато и да е ситуацията, това е било болезнено. Удивителното нещо за посланието на Исус е, че то е за всички и никой не е пренебрегнат. Всички са поканени да станат част от Църквата Христова.

За Бог няма значение откъде идваш. Единственото, което има значение за Бог е къде отиваш.

Когато Бог направи това чудо в деня на Петдесятница и хората чуха това,

Деяния 2:6 „насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.“

Toва, което изглеждаше като огнени езици, които се разделяха, и седнаха на всеки от тях, беше знамение, с което Бог обяви слизането на Святия Дух. Oгънят тук е символ на очистване. Както огънят пречиства златото, така и Святият Дух пречиства сърцето на повярвалия от всеки грях и всяка нечистота.

Огънят също ни препреща към първата Петдесятница, от която празникът Шавуот (празникът на седмиците и на първите плодове) приема името си. Каква е връзката?

Eвреите излязоха от Египет на първата Пасха, която беше на 15-тия ден от първия месец по техния календар. От тогава до първия ден на третия месец са 45 дни. На 2-рия ден на този трети месец Мойсей се качи на планината Синай.

В следващите три дни Бог заповяда на народа да се очистят, с което стават 49 дни от изхода. На следващия 50-ти ден Божията слава се яви на планината. В Изход 19:16 четем, „А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас...“ Огън и вятър на планината!

И 1440 години по-късно, пак в деня на Петдесятница, Божията слава отново се яви чрез огън и вятър!

Но това не е всичко! Вятърът и огънят на Петдесятница са също препратка към Божието славно огнено присъствие, което изпълва скинията и храма. Те се свързват с пророческото обещание в Езекиил 43 и Агей 2, че Бог ще дойде и ще заживее с Духа си в новия храм на царството на Месия.

Агей 2:7 „ще разтърся всички народи – и ще дойде Този, Който е желан от всички народи; ще изпълня този Дом със слава, казва Господ на силите.“

И тук, в Деяния, Божието славно и огнено присъствие дойде да обитава не в една сграда, а в Неговите люде. Лука ни казва, че новият храм, обещан от пророците, е новозаветното семейство на Исус, людете на Исус.

С други думи, когато Бог дойде да обитава в своя храм, Той ще обедини всички племена на Израел под управлението на Царя Месия и че благата вест за Божието управление ще се разнесе и ще достигне до другите народи. И Лука описва това интернационално племе от израелтяни, които са там за празника Петдесятница и които са откликнали на посланието на Петър.

А три години преди деня на Петдесятница, Йоан Кръстител беше казал:

Лука 3:16 „Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

И в деня на Петдесятница, учениците се изпълниха със Святия Дух. Всеки, който беше в онази горна стая, се изпълни с Духа. Това беше обещаното кръщение със Святия Дух.

Виждаме как Божието огнено присъствие минава като червена нишка през цялата Библия и накрая се материализира в изливането на Божия Дух!

Исус Христос бе заповядал на учениците да чакат изливането на Святия Дух, и те го дочакаха на Петдесятница!

Ние получихме Духа, когато повярвахме. Тогава духовните Божии истини изведнъж добиха смисъл и Духът започна да разкрива значението им. И ние имаме нужда да се изпълваме всекидневно с Него чрез четене и изучаване на Словото, молитва, общение с тялото Христово и благовестие. Павел каза на ефесяните, „изпълвайте се с Духа“ (Ефесяни 5:18)!

Но преди това всеки от нас трябва да преживее своята Петдесятница. Това е денят, който променя всичко. Денят, когато се новораждаме и в който започва нашия нов живот! Денят, в който Духът започна да ни променя отвътре навън.

Всички сте чували за един от най-големите християнски автори и богослови на всички времена, Августин Блажени. Веднъж след своето повярване, след неговата лична Петдесятница, той вървял по улицата и подминал една проститутка, която преди бил посещавал. Тя му извикала, но той не отговорил. Продължил да върви. Тя пак извикала, „Августин, това съм аз!“ Без да променя ход и с увереността на Христос в сърцето си, той отговорил, „Да, но това вече не съм аз.“

Поради Христос и Неговия Дух, Августин бил променен. Той бил новороден, напълно ново създание.

Освен, че Бог започна да променя живота ни в нашата Петдесятница, когато се кръстихме и се изпълваме с Духа, ние получаваме и дарбите на Духа.

1 Коринтяни 12:7 „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.“

Защото като църквата на Исус Христос, всички ние сме части от тялото на Христос и като такива имаме важна роля в тялото, за всеобща полза.

Джон Уесли, основателят на Методистката църква, казва за деня на Петдесятница: „Бяха ли всички тогава пророци? Всички ли вършеха чудеса? Всички ли имаха изцелителна дарба? Всички ли говореха езици? Не, съвсем не. Може би дори по-малко от един на хиляда... Следователно, те бяха изпълнени със Святия Дух с по-чудесна цел от тази. А именно, Бог им даде умът на Христос, тези святи плодове на Духа..., за да ги изпълни с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие..., за да „ходят както Христос ходеше“ в „делото на вярата, в търпението на надеждата, в труда на любовта.“

И когато Святият Дух дойде върху вярващите на Петдесятница, те веднага получиха ума Христов и започнаха да ходят както Христос ходи. Този ден промени всичко!

Петър, човекът който се беше отрекъл от Христос три пъти поради страх, че ще премине през същите мъчения, се изправи пред тълпата, „издигна гласа си“ (Деяния 2:14) и проповядва първата проповед в църквата, и то каква проповед!

Изпълненият с Духа Петър издигна високо глас и говори с авторитет,  убедително и въздействащо. Каква промяна Святият Дух бе предизвикал в живота на този мъж!

Той проповядва за пророчеството на Давид за Господ Исус, каза че всички ученици са били свидетели на възкресението, за прославянето и възнесението на Исус Христос в небето.

Той им говори за небето, но им говори и за реалността на ада. И той им заяви, че Бог е възкресил Исус от мъртвите, „като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.“ (2:24)

И след това Петър извика,

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

И това въздействащо послание е приложимо и днес така, както беше преди 2000 години. Днес всички християни сме част от Църквата, тялото Христово. Ние сме Христовите представители на земята.

Ако имаме Духа, трябва в нас да гори и Неговия огън! Огънят не е просто един празен символ. В църквата не трябва да има само зрители. Ние сме призовани да се изпълваме с Духа и да използваме дарбите си в служение в църквата и за свидетелство в света.

И не е нужно да тръбим навсякъде какво правим. Святият Дух действа мощно, но незабележимо.

Християнският автор Джейми Бъкингам, (автор на книгата „Бягай, малкия, бягай“ за живота на Ники Круз) веднъж посетил язовир. Дотогава той винаги мислел, че електричеството се добива от водата, която тече отгоре без да разбира, че тя е просто пяна. А дълбоко под повърхността на водата турбините и генераторите трансформират силата на тонове вода в електричество – тихо, невидимо за очите, не като лъскавата пяна отгоре.

За да имаме тази сила в живота си, е нужно да се изпълваме със Святия Дух всекидневно. Иначе все едно да караш кола без двигател в нея. 

В невъзможността на това се убедил един шотландец. Той седнал в колата си и се опитал да запали двигателя, но напразно. Колата не тръгвала и не тръгвала. Станал, вдигнал предния капак и открил, че някой е откраднал двигателя.

Допускаш ли Сатана да открадне двигателя ти?

Ако не разгаряш огъня на Духа в себе си, ако не ти остава време да прекарваш с Бога и в молитва, защо се чудиш, че нямаш тази сила?

Сатана се радва най-много на заетите християни, на които не остава време да четат Библията, да се молят и да се вграждат и служат в тялото Христово.

Но когато ти позволиш на Святия Дух да поеме кормилото на твоя живот, твоят съпруг и съпруга, твоите деца се променят, атмосферата на работното ти място се променя, приятелите ти не могат да те познаят. А когато цялата църква позволи на силата на Святия Дух да действа в нея, целият квартал и целият град ще започне да се променя!

Всяка сила може да бъде използвана по два начина: тя или може да избухне, или може да бъде впрегната и канализирана. Енергията, получена от 50 литра бензин например, може да се освободи чрез експлозия, ако в тубата бензин се хвърли запалена клечка кибрит. Или може да бъде канализирана чрез двигателя на Фолксваген Голф в контролирано изгаряне и да се използва за транспортирането на човек от Варна до София.

Експлозиите са зрелищни, но контролираните изгаряния имат траен ефект и издържливост. Святият Дух работи по двата начина. На Петдесятница Той експлоадира и Неговото присъствие бе забелязано като „огнени езици“ (Деяния 2:3). Животът на хиляди хора бе променен чрез едно изригване на Божията сила.

Но той също работи чрез църквата – институцията, в която Бог започна да излива силата на Святия Дух за дългия път. Чрез поклонение, общение и служение християните разполагат с тази издържливост и жизненост.

Няма по-мощна сила на този свят от силата на Святия Дух!

Преди да се възнесе, Исус Христос обеща на учениците:

Деяния 1:8 „ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Това стана в деня на Петдесятница и 3000 души се присъединиха към църквата в онзи ден. От тогава досега милиони са били кръстени със Святия Дух по лицето на земята. Поради тази причина и ние с вас сме тук сега.

Ние сме призовани да бъдем църква с огън. Огън от ентусиазъм и любов. И всеки, който призове Господнето име, ще се спаси!“ Слава на Бога!

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.06.2024

Не преминавай! Опасно за живота! (Изход 19:8-25)

/проповед/

Преди повече от година изучавахме първата част на книгата Изход. Tогава видяхме, че след доброто обучение в пустинята, Мойсей беше станал добър лидер. Той познаваше добре Синай. След 3 месечно скитане в пустинята, сега Бог го използва, за да доведе народа тук и да им даде важно послание.

Израел остана в Синайската пустиня цяла година - до събитията, описани в Числа 10 гл. Всъщност, Синай не беше пясъчна пустиня, а обширна степ, необитавана от хора. Повече от 57 глави от Библията са посветени на годината, в която израилтяните бяха на лагер в Синай.

Последният път разгледахме първите 7 стиха на 19 глава и казахме, че Бог поиска от Израел да Му се посветят за цял живот. И Той им каза, че когато го направят, те ще станат Негово „собствено притежание... царство от свещеници и свят народ.“ (Изход 19:5) Днес ние сме Негово царско свещенство и Негово притежание благодарение на смъртта и възкресението на Исус Христос.

Днес продължаваме поредицата в Изход, за да видим как израилтяните и ние можем да направим това посвещение. Ще видим, че то включва посвещение да живеем в святост и чистота, а това изисква поставянето на някои граници в нашия живот.

Молитва.

В една фирма получили колет с надпис на него: „Опасно! Не пипай!“ Веднага повикали мениджъра и той казал на работниците да се отдръпнат на разстояние от пакета, докато той бъде изследван. Когато дошла полицията, техният специалист по експлозиви надянал ръкавици, сложил предпазни очила и внимателно отворил колета. Вътре намерили 25 знака, на всеки от които пишело, „Опасно! Не пипай!“

Една година преди да стигнат до Синай, Мойсей беше пастир и се грижеше за овцете на своя тъст. И точно тази местност в подножието на планината Синай или Хорив, предлагаше добра паша. Точно там Мойсей видя странната гледка с горящия храст, който не изгаряше. Това го заинтригува и той се приближи, но тогава Бог му проговори.

Помните ли какво му каза?

Изход 3:5 “Да не се приближиш тук; събуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“

С други думи, „Опасно! Не пипай – това е свята земя.“

И сега почти година по-късно Бог води Мойсей и народа на Израил до същата планина. Нека прочетем

Изход 19:7-15 7 И така, Моисей дойде и повика старейшините на народа, и представи пред тях всички тези наредби, които Господ му заповяда. 8 А целият народ отговори едногласно: Всичко, което Господ е казал, ще направим. И Моисей предаде на Господа отговора на народа. 9 Тогава Господ каза на Моисей: Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с теб, и да ти вярват вече завинаги. И като предаде Моисей на Господа думите на народа, 10 Господ каза още на Моисей: Иди при народа, освети го днес и утре и нека изперат дрехите си; 11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на целия народ. 12 И да поставиш прегради наоколо за народа и да кажеш: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите ѝ; който се допре до планината, непременно ще бъде умъртвен; 13 обаче ръка да не се допре до него, а той да бъде убит с камъни или със стрели – било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата затръби продължително, тогава нека се приближат до планината. 14 И така, Моисей слезе от планината при народа и освети народа; а те изпраха дрехите си. 15 Той каза на народа: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.

В този пасаж виждаме, че когато пристигат, Бог ги предизвиква да се посветят на Него и след това за два дни да се осветят и да си изперат дрехите. Не че Бог посреща по дрехите както нас, хората, но като си перат дрехите, той искаше те да мислят за това, че трябва да измият душите си, като се покаят от греховете си, извършвани в Египет и по време на тези месеци в пустинята.

И след като го направят, да са готови, защото Бог ще слезе на Синайската планина.

За да им покаже колко важно ще е това преживяване, Бог им казва да поставят прегради около планината. И аз се замислих, какви ли ще са били тези прегради? Съмнявам се, че са били като оградата на българската граница, която може да се премине от всякъде.

Може би Мойсей е направил черта в пясъка с жезъка си. Тази граница отделяше святия Бог от грешните хора. Който преминеше тази граница и се допреше до подножието на планината, трябваше да умре.

Бог в общи линии им казваше същото, което беше казал на Мойсей преди една година: „Опасно! Не пипай! Това е свята земя.“

Така че, първото нещо, което виждаме тук е, че когато се срещаш с Бога трябва да разбираш, че трябва да си поставиш някои граници.

Има неща, които не можеш да правиш. Има места, които не можеш да посещаваш. Има неща, които не можеш да казваш.

Апостол Павел казва:

Ефесяни 4:17 „И така, това казвам и заявявам в Господа, да не живеете вече, както живеят езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума и отстранени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; които, изгубили всякакво чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. Но вие не сте познали така Христос.“

С две думи, Павел казва на ефесяните, „Не се допирайте до тези неща. Вие сте свят народ!“ Не преминавайте границата! Опасно е за живота!

В Галатяни пък виждаме, че има два пътя, по които да вървим. Ако се покаем и оставим Святия Дух да управлява живота ни, ние ще демонстрираме в живота си плода на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

Но ако преминем линията, ще видим в живота си нещата, които характеризират света: „блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни.“ (Галатяни 5:19-23)

Може някои от нас да са били такива преди да повярват. Но не вярвам някой от нас да иска да се върне там. Не вярвам някой да иска да премине тази демаркационна линия. Тези, които преминаха линията в планината Синай, умряха. А тези, които преминат линията, спомената в Галатяни 5, ще имат още по-лоша съдба. Беше заплашен живота им за вечността.

Павел казва, „които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.“ (Галатяни 5:21).

Тези хора ще отидат в ада!

Ние служим на свят Бог, който ни призовава да бъдем свят народ и ако пренебрегнем Неговите граници, ние подписваме смъртната си присъда.

Затова, не преминавай оттам. Това е опасно за живота!

Когато се връщахме от почивка в Балчик, само няколко секунди преди нас стана катастрофа. Пристигнахме на местопроизшествието секунди по-късно, още прашният облак от сблъсъка не се беше уталожил. Кола, която е карала само на няколко стотин метра преди нас, навлиза в насрещното движение и се блъска в цистерна.

Най-вероятно човекът е заспал на волана от преумора, защото от колата след тях казаха, че пред него не е имало кола, която да изпреварва. Когато слязохме, се опитахме да му помогнем, но тялото му беше притиснато в смачканата кола, главата му кървеше. По-късно разбрахме, че е починал в болницата.

До него имаше жена. Помогнах ѝ да излезе и да седне край пътя. Беше в амок, отговаряше несвързано на въпросите ми. Беше видимо бременна. По-късно разбрахме, че мъжът е починал, но благодаря на Бога, че жената и бебето са оцелели.

Този млад мъж умря, защото по невнимание или от преумора е пренебрегнал линията, разделяща двете платна на пътя. По същия начин лекомислено много хора пренебрегват линията, която Бог е поставил по пътя на живота им и наказанието е вечна смърт.

Има линии и граници в живота, които по-добре да не преминаваме. Бог също поставя граници, които най-добре е да не преминаваме. Защото са опасни за живота.

Ние служим на свят Бог, който ни призовава да сме святи. И Той ни предупреждава навреме.

Много знаци по пътищата в България са поставени чак на мястото, където трябва да се отклониш от главния път. Освен това не са достатъчно големи, за да се виждат отдалече. Така често ги виждаме чак когато сме подминали разклона.

В една зоологическа градина в Англия заплащали на посетителите, ако по време на посещението им маймуна от зоопарка им открадне нещо. Но от зоопарка били озадачени, че най-често маймуните крадат очила от посетителите. Направили разследване и открили причината.

Маймуните грабвали очилата, когато посетителите се навеждали напред, за да прочетат малък знак на стената на клетката. На знака пишело: „Внимание! Тези маймуни крадят очила!“

Често човешките предупреждения са неясни и неадекватни. Но Бог ни предупреждава с големи знаци на много места в Словото Си. „Не преминавай! Опасно за живота!“

Забележете също как трябваше да умре този, който е прекосил границата?

Изход 19:12-13 „който се допре до планината, непременно ще бъде умъртвен; обаче ръка да не се допре до него, а той да бъде убит с камъни или със стрели.“

Останалите трябваше да го убият с камъни или със стрели.

Добре, това е Божията планина. Защо тогава Бог сам не наказа тези, които са престъпили линията? Защо възложи тази отговорност на хората?

Защото Той очакваше те да налагат спазването на Неговите граници.

Когато Израил дойде в подножието на планината, те влязоха в славното Божие присъствие и Бог им каза, че е тяхна работа да защитават Неговата слава и Неговата святост.

Затова много църкви нямат Божията слава посред тях, защото не ги е грижа да я защитават. И Бог казва, „Ако за вас не е важно да се застъпвате за Моята слава, просто ще я оттегля. Затова в писмото до църквата в Ефес в Откровение 2:5, Бог казва: „Ще вдигна (махна) светилника ти.“

В нашата църква имаше случай с една жена, която живееше в блудство. Когато разбрах я предупредих, говорих с нея няколко пъти. След това извиках свидетели, както Исус ни заповядва в Матей 18 гл. и я призовах да се покае. Тя не го направи. Затова се наложи да я дисциплинираме.

Защото Божието име се петни от хора, които се наричат с Неговото име, но живеят в грях. Ние трябва да се отделяме от тях. Не можем да прекрачваме границата и да влизаме в света, защото нас ни е грижа за Божията слава. Той ни е дал отговорност да спазваме Неговите граници и да предупреждаваме другите.

Да казваме: „Не преминавай! Опасно за живота!“

И нещо друго също ми прави впечатление, когато чета този пасаж в Изход 19. Никъде не се споменава, че някой човек или животно са били убити с камъни, или стрели. Не се споменава, че някой е докоснал подножието на планината. Как е възможно това?

Може би отговорът се крие тук – ако знам, че ще е моя отговорност да наказвам хората, които пресичат линията и виждам някой, когото обичам, да преминава през нея, какво според вас ще направя?

Какво би направил ти?

Ако видиш някого, когото обичаш да ходи близо до линията, няма ли да изтичаш към него, да го хванеш за ръката и да го дръпнеш назад?

Аз бих направил точно това! И това е една от задачите на църквата. Да си помагаме в трудни моменти, да сме загрижени едни за други и когато видим някой брат или сестра да вървят твърде близо до ръба и да прекрачват линията на святост, да ги дръпнем обратно.

Да кажем, „Не преминавай! Опасно за живота!“

Преданието разказва, че един човек от църква, в която проповядвал апостол Йоан, охладнял за вярата и за Бога. Един ден апостол Йоан го видял да върви през полето и се втурнал след него. Настигнал го и го повалил на земята. И тогава започнал да го умолява да се върне при Христос.

Този подход едва ли би работил днес. Затова не препоръчвам да сваляте със суплес хора на земята. Но тази история показва колко важно е да сме отговорни един за друг. Като църква ние трябва да знаем къде е Божията граница и да си помагаме да не я преминаваме.

Забележете още едно нещо в пасажа. Бог беше довел народа на Израил до тази планина. Беше ги предизвикал да се посветят да променят живота си. И те устно направиха това посвещение. Казаха,

Изход 19:8 „Всичко, което Господ е казал, ще направим.“

И тогава Бог все едно им каза, „На думи е лесно. Но искам да видя как го прилагате в живота си.“

Ако искате да бъдете мой народ, каза Господ, тогава очаквам от вас нещо повече от обещания. Искам да се приготвите за Мене. Искам да се осветите и да се умиете. Искам да сте святи.

Как този текст е приложим в нашия живот?

Ние в момента започваме новата учебна година в църква и това е стъпка на вяра, защото планирахме доста неща. Молим се Бог да благослови всичките ни евангелизационни инициативи.

Освен това, след проекта за вътрешно преустройство на залата, стартирахме и проекта за изграждане на асансьор и фасада. Направихме го с вяра, че Бог ще ни даде успех. Сумата, която трябваше да наберем, за мен беше умопомрачителна. Единственият начин да осигурим тези средства беше, ако Бог благословеше това начинание.

И Бог ни благослови. Вече имаме тази хубава зала, работим по асансьора и фасадата. Но остава да наберем още средства за реновиране на фасадата. Така че, ако искаме Бог да участва в този проект, както и досега, ние трябва да се подготвим. Трябва да се умием. Нужно е да се осветим.

За целта трябва да отделим време за това.

Когато Израил се събра в подножието на планината, Бог им каза да отделят цели три дни, за да се осветят и да си изперат дрехите. И тогава Бог им каза,

Изход 19:15: „Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.“

Те не трябваше да позволят на нещо да ги разконцентрира.

С думите „не се приближавайте при жена“ Бог нямаше предвид да спят с приятелката си или приятеля си. Тук Бог говори съпрузите да се въздържат от секс за тези няколко дни.

Те не трябваше да позволят на нищо да ги разконцентрира, за да могат да се осветят.

Затова, нека помним къде Бог е поставил граница. Да не я преминаваме, защото е опасно за живота ни.

Но освен това, предлагам ви за три дни през следващата седмица, да „постите“ от нещо, което ви разконцентрира и ви пречи да се фокусирате върху Бог. Да се въздържате за 3 дни от всичко, което ще ви попречи да се молите за нашия проект за асансьор и фасада.

Молете се за чистота и святост в нашето събрание. Да се молим да се посветим на служение на Бога с цялото си сърце, душа и ум.

И сега искам да се изправите и да се помолим заедно. Искам да се хванем за ръце и да се молим за освещаване и за святост в църквата и за това Бог да ни води в нашето служение и нашите проекти.

Нека се помолим!

________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

02.10.2022 г.

Готов ли си да се посветиш? (Изход 19:1-7)

 /проповед/

Един тийнейджър взел книжка за кола и помолил баща си да му даде я кара. Баща му казал: „Ако си повишиш успеха, изучаваш Библията и подстрижеш косата си, ще говорим за това.“ След един месец момчето идва пак и пита дали може да му даде да кара колата. Баща му казва, „Сине, гордея се с теб. Ти повиши успеха си, изучаваше упорито Библията, но не си се подстригал.“ Тийнейджърът отговорил, „Татко, аз мислех за това. Но виждам, че Самсон е имал дълга коса, Мойсей е имал дълга коса, Ной е имал дълга коса и дори Исус е имал дълга коса...“ На което бащата отговорил, „Да, и те навсякъде са ходили пеш.“

Днес завършваме поредицата „Божието изкупление“ върху първата част от Изход. Във всяко от тези послания говорим за Мойсей – неосъщественият фараон, когото Бог обучи в пустинята и изпрати да изведе народа си от египетско робство. Бог изпрати 10 напасти, след което израелтяните напуснаха Египет, но попаднаха в невъзможна ситуация. Бяха заклещени между Червено море, планините и армията на фараона.

Тогава Бог раздели Червено море и Израел премина по суша през него, водата се върна и удави египетската армия, която ги преследваше! В пустинята Бог се грижеше за техните нужди. Даде им манна от небето, която беше преобраз на Исус Христос и символ на Божието слово, и вода от канарата, която беше преобраз на кръста и на дара на Святия Дух.

Изминали са три месеца мъчително ходене в пустинята.

Изход 19:1-2 „В третия месец от излизането на израилтяните от Египетската земя на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. Като се вдигнаха от Рафидим, дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, където Израил разпъна шатрите си срещу планината.“

Израел остана в Синайската пустиня цяла година - до събитията, описани в Числа 10 гл. Всъщност, Синай не беше пясъчна пустиня, а обширна степ, необитавана от хора. Повече от 57 глави от Библията са посветени на годината, в която израилтяните бяха на лагер в Синай.

Според Изход 2:15, 3:1 и 3:12, Синайската планина се намира в Мидиам, на изток от Синайския полуостров. Това беше мястото, на което Мойсей срещна Бог при горящия храст. Тогава Бог каза на Мойсей, „и ето ти знак, че Аз съм те изпратил: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина (Изход 3:12).

Скоро целият народ на Израел щеше да преживее нещо подобно на това, което се случи при горящия храст (ние ще разгледаме това след около година). Мойсей познаваше това място, затова можеше да ги доведе тук.

Това ни напомня важната истина, че един лидер може да заведе последователите си само там, където той вече е бил. Лидерът трябва да води с личния си пример.

По време на нацистката окупация на Дания, крал Кристиан X забелязал нацистки флаг да се вее над датска обществена сграда. Веднага се обадил на германския комендант, настоявайки флагът да се свали на часа. Комендатът отказал. Кралят отговорил, „Тогава един войник ще отиде и ще го свали.“ „Той ще бъде застрелян“, заплашил комендатът. „Не мисля – отговорил кралят – защото този войник ще съм аз.“ След минути флагът бил свален.

Лидерството е важно. Може би си казваш, да му мислят лидерите, аз не съм лидер. Но бъркаш. Ти влияш на околните с добрия или лошия си пример. Това се отнася с пълна сила за родителите.

Едно изследване установило, че ако бащата и майката в едно семейство посещават редовно църква, 72% от децата им остават в църква като пораснат. Ако само бащата ходи на църква, 55% остават в църква. Ако само майката – 15% от децата остават в църква. Това какво ви говори? Че примерът на родителите и възрастните е по-важен от всички усилия на църквата и учителките в неделното училище.

След доброто обучение в пустинята, Мойсей беше станал добър лидер. Той познаваше добре Синай и сега Бог го използва, за да доведе народа тук и да им даде важно послание.

Изход 19:3-4 „И като се изкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и каза: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израил: Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и ви доведох при Себе Си.“

Тук Бог им казва, че ги е извел от Египет с мощната си ръка. Не е нужно да им изброява напастите, които поразиха египтяните. Не е нужно да им напомня за разделянето на Червено море. Не е нужно да им споменава за удавянето на мощната египетска армия в морето.

Единственото, което трябва да им каже е...

Изход 19:4 „Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и ви доведох при Себе Си.“

Тук Бог използва метафора - казва на Израел, че го е носил на орлови крила. Когато се роди малкото орле, орлицата взима малкото на силните си криле и полита с него в необятния син простор, пори въздуха с величествения си полет... а малкото птиче трепери неуверено, несигурно... от страх, писука жално и иска да се върне в топлото гнездо.

Но в един миг само орлицата го пуска от страшната височина. То пада стремглаво надолу – боязливо, недоумяващо какво да направи... незнаещо как да полети... И докато се спуска към бездната, бащата-орел кръжи около него и преди да достигне земята, го отнася на крилете си –  в гнездото...

Това е чудесна картина на Божията любов и благодат към нас, особено когато сме новоповярвали. Израел заслужаваше осъждение за роптаенето си за храна и вода, но Бог милостиво ги нахрани с хляб от небето и напои с вода от скалата.

И защо Бог ги носи на „орлови крила“? За да ги доведе при Себе си.

Забележете, Бог им казва, че в края на краищата, основната причина да направи всички тези чудеса за тях не е да ги заведе в Обещаната земя. Това е само средството. Но най-много Бог иска да ги доведе при Себе Си. Те да станат Негов народ, а Той да е техен Господ.

Но за да стане това, Бог иска от тях да направят нещо. Иска те да се посветят на Него. Да му дадат обет за вярност.

Изход 19:5-6 „И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.“

До този момент Бог е направил всички тези чудеса за тях поради завета, който е сключил с Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Той е извел народа на Израел от робство в Египет и им дава възможност да започнат нов живот поради обещанието, което е дал на хора, които отдавна са умрели.

Но сега Бог говори на това ново поколение израелтяни и им казва, че иска от тях нещо специално. Иска да влезе във взаимоотношения с тях. И това взаимоотношение трябва да доведе до още по-големи награди от тези, на които вече са били свидетели.

Бог им предлага да ги направи Свой свят народ, Свое царство от свещеници и Свое собствено притежание.

На никой друг народ по лицето на земята не е предлагано това, което Той им предлага сега. Но в предложението има изискване. Те трябваше да го приемат.

Обърнете внимание на думичката „ако“ в предложението. „сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание.“ (19:5) С други думи, ако сте съгласни да приемете моето предложение, ще получите всичко, което мога да ви дам.

Бог ги призоваваше към посвещение на Него. Защо Бог направи това? Защо поиска от израелтяните да направят това устно посвещение?

Нали все пак те бяха следвали Мойсей през последните два-три месеца. Не бяха ли прекарали това време в пустинята, зависещи от Бог за храна и вода? Не бяха ли преминали през Червено море и през пустинята, следвайки облачния стълб през деня и огнения стълб през нощта, за да стигнат до тази планина?

Не беше ли всичко това достатъчно? Явно не.

Бог не искаше от Израел просто повърхностни взаимоотношения. Той очакваше те да се посветят на Бога за цял живот. Да влязат в заветни взаимоотношения с Бог. И това посвещение изискваше да направят устно потвърждение на намерението си да го приемат. Бог винаги е държал много на тези обещания.

Библията ги нарича „клетва“. Назореите например се заклеваха да се посветят на служение на Бога. С това се задължаваха цял живот да не вкусят ферментирало вино, да не докосват умрели хора или животни и да не се стрижат.

Също, понякога някой можеше да се закълне, че ще дари на Бог нещо повече от това, което изисква закона. Когато някой се женеше, също разменяше клетва или обет със своя брачен партньор. И Бог очакваше те да спазят обещанието си.

В Еклисиаст се казва, че е „По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.“ (Еклисиаст 5:5) Но също така една клетва беше посвещение за близки взаимоотношения с Бог. Тя беше израз на вяра и преданост.

Когато в брака един мъж и една жена разменят обетите си, те влизат в заветни взаимоотношения. И защо Бог изисква това? Не може ли те просто да живеят на семейни начала?

Едно изследване в Америка показва, че хората в развод живеят по-малко от женените. Освен това симптоми на депресия се срещат по-често у неженени и разведени, отколкото сред женените двойки. Защо?

Според учени от щатския университет в Охайо това е така, защото на тях им липсва семейната подкрепа и посвещението, които дават на женените двойки по-голямо усещане за удовлетворение от живота. Чудно ли е тогава защо Бог мрази развода и защо държи на брачната клетва?

Като християни ние трябва да разбираме ролята, която брачната клетва има за един успешен брак, дори той да преминава през трудности. Но много семейни двойки не я разбират, затова не са щастливи.

Един мъж щял да се жени. Преди сватбата отишъл при свещеника и казал, „Виж, ще ти дам 100 лева ако промениш брачната клетва. Когато я повтарям след теб и стигнеш до частта, където обещавам да я обичам, почитам и да се грижа за нея докато смъртта ни раздели, просто пропусни това.“ Дал му 100 лева и си тръгнал. В деня на сватбата булката и младоженецът застанали пред свещеника за размяна на брачните клетви.

Когато дошъл редът на младоженеца, свещеникът погледнал младия човек и казал, „Обещаваш ли да се покоряваш на всяка нейна заповед и желание, да ѝ сервираш закуска в леглото всяка сутрин и да се закълнеш пред Бог и твоята любяща съпруга, че няма да погледнеш друга жена докато си жив?“ Младоженецът си прехапал езика, огледал се и казал с тих глас, „Да.“ След това се навел към свещеника и попитал, „Какво стана, мислех че сме се разбрали?“ Свещеникът му върнал 100-те лева и му казал: „Жена ти ми направи по-добра оферта.“

Това е всичко друго, но не и брачна клетва.

Нашата брачна клетва като християни е изявление за това, което вярваме и което възнамеряваме да правим. И ние я даваме в Божието присъствие. Това е доживотно посвещение на човека, за когото се женим.

Такова посвещение Бог искаше от Израел в подножието на планината Синай. Той искаше доживотно посвещение от Израел и им каза, че когато го направят, те ще станат Негово „собствено притежание... царство от свещеници и свят народ.“ (Изход 19:5)

Това беше в Стария завет. Израелтяните бяха призовани да станат собствено притежание, царство от свещеници и свят народ на Бога. Но в Новия завет научаваме, че когато Исус умря и възкръсна от мъртвите, тези които повярват в Него ще станат свят народ, царско свещенство и Негово притежание.

Тит 2:14 „Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела.“

1 Петър 2:9 „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“

Ние сме призовани да се посветим на Бог чрез Исус Христос. За израелтяните това посвещение стана в подножието на Синай. За нас, християните, то стана в подножието на Голгота.

И ако сме направили това посвещение, ако сме повярвали в Исус Христос, ние потвърждаваме нашето посвещение чрез вземане на водно кръщение.

Римляни 6:4 „Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“

И след като сме декларирали това посвещение, ние обещаваме на Бог да не се предаваме на греха, а на Него като инструменти на правдата:

Римляни 6:12-13 „И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти... а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.“

Когато се посветим на Господа, Той ни освобождава от робството на греха и ни помага да ходим в пътя на праведност, за да постигнем наградата на вечния живот.

Освободен ли си от робството на греха? Ако да, ти си се посветил на Бога в подножието на Голгота и си влязал в заветни взаимоотношения с Него.

Ако не си, Бог те призовава сега да му се посветиш напълно. Ако го направиш, Той ще влезе в заветни взаимоотношения с тебе и ще промени живота ти.

Една вечер, едно момче дошло при майка си и ѝ подало лист хартия. На него то било написало следното:

За това, че си почистих стаята – 2 лв.

За това, че напазарувах вместо теб – 1 лв.

Че гледах малкото си братче, докато теб те нямаше – 50 ст.

Че изхвърлих боклука – 2 лв.

Че завърших срока с много добър – 5 лв.

Общо ми дължиш: 10 лв. и 50 ст.

Майка му го погледнала, взела химикал, обърнала листа и написала следното:

За деветте месеца, през които те носех, докато растеше в мен – няма да ти взема нищо.

Всички нощи, през които те кърмех, будувах, лекувах и се молих за теб – са безплатни.

За всичките ти капризи и сълзите, които си ми причинявал – няма да взема нищо.

За всички тревоги за тебе – не вземам нищо.

За играчките, храната и за това, че ти бършех носа – нищо.

Общо, сине, моята любов не ти струва нищо.

Когато момчето прочело написаното от майка му, очите му се изпълнили с едри сълзи. Погледнало майка си и казало, „Мамо, обичам те.“ След това взело химикала и с големи букви написало, „Напълно изплатено.“

Това е цената на нашите взаимоотношения с Исус.

Ние не получаваме спасение, защото сме го заслужили, а защото сме направили това посвещение да приемем Бог за наш Баща и да приемем безплатния дар на спасение.

 _____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

12.12.2021 г.