/проповед/
Важно е да изучаваме Библията,
за да израстваме в христоподобие, за да сме по-добри свидетели.
Едно момченце се молело,
„Господи, ако не можеш да ме направиш по-добър, не се тревожи за това. И така
си ми е добре.“ Но ние знаем, че животът без Бога не е удовлетворяващ. Имаме
нужда от Него и от Словото. Имаме нужда да разбираме Писанията.
Една от най-вдъхновяващите
книги в Библията за мен е Деяния на апостолите. За да разберем книгата Деяния,
много важно е да разбираме какво се е случило в деня на Петдесятница. Исус бе
казал на учениците да останат в Ерусалим и да чакат да дойде сила върху тях, за
да занесат Великото поръчение до целия свят. С тази сила те щяха да отидат до
краищата на земята, за да проповядват благата вест и тя щеше да им помага да се
изправят срещу преследване.
Миналата седмица видяхме трите
основополагащи принципа, на които Христос основа църквата – нашето послание
(Христос възкръсна!), нашата сила (силата на Святия Дух) и нашата мисия (мисията
да разботи за Неговото царство). Днес
ще се спрем по-подробно на това защо дойде Святият Дух. Ще видим, че освен че
дойде, за да даде сила на учениците, Той предизвиква различни реакции и днес
идва, за да дава сила и на нас.
В покорство на своя Господ,
учениците се бяха събрали и се молеха. И точно както Исус им беше обещал, десет
дни след като Той възкръсна, Святия Дух се изля върху тях, придружен от
звуко-светлинно шоу от вятър и огън.
1. Святият Дух дойде, за да даде сила на
учениците.
Святият Дух дойде, за да даде
сила на учениците. В Деяния 1:8 се казва, че те щяха да приемат сила отгоре, за
да достигнат до целия свят с вестта за възкръсналия Исус. Тъй като светът още
не е евангелизиран напълно, това обещание за силата на Духа е все още в сила.
От историята на Църквата
виждаме, че важни пробиви за благовестието и съживления са идвали в резултат на
извънредно големи изливания на Святия Дух.
Петдесятница беше първото от
тези изливания и ние все още трябва да се молим за нови такива, за да може
Църквата Христова да се събуди и да получи сила за благовестие.
Имаш ли силата на Святия Дух
за благовестие?
Както казва един проповедник,
„средностатистическият християнин и средностатистическата църква са някъде
между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били
на Петдесятница за сила. Витлеем означава „Бог с нас“. Голгота означава „Бог
заради нас“. Но Петдесятница означава „Бог в нас.“
Много християни не разбират
ролята на Святия Дух и не използват силата на Святия Дух в личния си живот.
Днес ние се нуждаем отново от вятъра и огъня на Петдесятница.
Нека видим какъв беше този
вятър и огън и какви знамения придружиха изливането на Духа на Петдесятница.
Деяния 2:1-4 „И когато настана
денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум
от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. 3
И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над
всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на
други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“
Учениците се бяха събрали за
молитва, и тогава шум като фучене на силен вятър
премина като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Звукът е бил като
при излитане на самолет. Вятър ечи, грехът стене, ако мога да перифразирам една
известна песен! Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И
звукът беше придружен от светлина:
„И им се явиха езици като
огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“
На Синай огънят символизираше
Божието присъствие. Тук то бе в огнените езици. Също, чрез Йоан Кръстител Бог
беше обещал кръщение чрез огън. Йоан каза:
„Аз ви кръщавам с вода за
покаяние; а Онзи, Който идва след мен... ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“
(Матей 3:11). И ето, че това кръщение беше дошло.
Чрез пророк Йоил Бог бе
обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде (Йоил 2:28-29). И
това беше началото на изливането. Учениците с удивление гледаха как тези огнени
езици спираха върху всеки от тях. Moжете
ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на
свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията.
Така се роди Църквата!
„И те всички се изпълниха със
Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше
способност да говорят.“ (ст. 4)
Съществува мнение, че тези
езици са били небесни или ангелски езици. Но повечето коментатори се обединяват
около тълкуванието, че „други езици“ тук означава съществуващи, разпознаваеми
езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската
империя. Текстът говори сам за себе си.
Деяния 2:5-11 „А тогава в
Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И
като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги
слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си
казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги
слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? Партяни,
мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия
и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и
посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят
на нашите езици за великите Божии дела.“
Тук става въпрос за една
чудодейна способност да се говори чужд език, който не е учен от говорещия, с
цел да се послужи на хора, които говорят и разбират езика. Защото в Ерусалим на
празника е имало юдеи от цялата Римска империя.
Лука набляга на космополитния
състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5)
Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там
има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци
на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.
Например, повечето народи,
споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а
критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.
Следователно, в онзи ден на Петдесятница
целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова
богословите казват, че Петдесятница е драматично преобръщане на проклятието на
Вавилон. Там човешките езици са размесени, а народите – пръснати. В Ерусалим
езиковата бариера е преодоляна свръхестествено като знак, че сега народите ще
бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато
изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.
На онази Петдесятница целият
свят се беше събрал, за да приветства раждането на Църквата. Това стана, когато
учениците се изпълниха с Духа и техният дух се докосна до величието на Бога.
Тази разтърсваща опитност премина в смело и страстно хваление и свидетелство.
Говоренето на езици, вятърът и огънят не бяха същността, те бяха само
придружаващи знамения на това изпълване.
2. Святият Дух предизвиква различни реакции.
Когато дойде, Святият Дух
предизвика различни реакции у множеството. Духът на Бога дойде върху учениците
по един нов начин. Един начин, който предизвика учудването на тълпата. И хората
искаха обяснение що за чудо е това!
Деяния 2:12-13 „И те всички се
смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това? А други им се
присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.“
Д-р Лука казва, че те „се
смаяха“ и бяха „в недоумение“. Думата, използвана на старогръцки за „смайвам
се“ означава буквално „изкарвам някого от ум.“ Днес
ние използваме израза „направо ми изкара акъла“
или
„хвърли ме в тъч.“
Свидетелите на това чудо
направо бяха хвърлени в тъча. И заедно с това бяха в недоумение. Бяха
озадачени. Те бяха объркани, защото
не разбираха каква е причината това да се случва.
Тяхното недоумение се дължеше
и на факта, че учениците бяха от Галилея. Галилеяните имаха лоша слава на
простовати селски хора. Те трудно произнасяха гутурални звуци и имаха навика да
гълтат цели срички, докато говорят. Затова жителите на Ерусалим гледаха отвисоко
на тях като на провинциалисти. И въпреки това, сега тези селяци говореха с
чудесно произношение всички тези езици.
Присъстващите юдеи бяха
озадачени. През главата им минаваха най-различни обяснения на случващото се.
Някои от тях казаха, „Какво значи
това?“ Те се запитаха каква е причината това да се случва. Това бяха хората,
които бяха широкоскроени и искаха да изследват нещата, преди да си съставят
мнение.
Но имаше още една група хора,
които реагираха доста инфантилно и с присмех. Те погледнаха учениците и си
казаха, „Тези са пияни! Това обяснява всичко.“
Днес живеем във време, в който
срещаме много цинизъм, студенина и съмнение. Особено що се отнася до
благовестието. И този цинизъм не е плод на демокрацията, както някои мислят.
Георги Марков описва така промяната в отношенията между хората, настъпила след
налагане на комунистическия терор в България:
„Затвори и концлагери бяха
препълнени. Безброй хора минаха през стъргалото на милиционерските участъци,
където вилнееше с все сила врагоманията. Всички наши отношения в основата си се
изграждаха върху подозрението, че този до теб ти мисли злото. Роди се и
разцъфтя най-ярката национална параноя, че всеки е възможен агент на държавна
сигурност. Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени
човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се
превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза... Ние вече
бяхме „другари“.“
Вече три поколения българи са
възпитани в дух на богоборчество и атеизъм. И докато първите поколения са били
лишени от знанието за Бога и от достъп до църквата, днес много хора съзнателно
продължават да отхвърлят вярата. Страхът от Държавна сигурност е заменен от
страха какво ще помислят хората.
Когато споделям за вярата,
някои хора искат да знаят повече. Подобно на събралите се хора на Петдесятница,
те питат, „Какво значи това?“ Но много често реакцията е като на втората група
на Петдесятница: незаинтересованост, цинизъм и студенина, а понякога и присмех.
Винаги, когато настъпи съживление
и когато Святият Дух се излива по невероятен начин, хората се разделят на две.
Някои искрено питат какво е това и изпитват нещата. Държат това, което е добро.
Другите стоят настрана и се присмиват и приписват всичко на човешки емоции.
Казват, „Те са се напили със сладко вино“.
3. Святият Дух дойде, за да дава сила и на
нас.
Но въпреки това, Бог подготвя
почвата в сърцата за Словото. Духовната жътва е узряла. Петдесятница дойде, за
да може ние да събираме жътвата от души.
Лука 10:2 „И им каза: Жътвата
е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да
изпрати работници на жътвата Си.“
Време е да запретнем ръкави и
да започнем да жънем жътвата! Святият Дух подготвя плода за жътвата. Хората
търсят Бога. От време на време ми се обаждат хора, за да питат за църквата, за
да търсят помощ, молитва... За това свидетелстват и други пастори. Жътвата е
изобилна, има нужда от повече работници!
В деня на Петдесятница, когато
беше излян Святият Дух, Петър хвърли мрежата и 3000 души бяха спасени и влязоха
в Царството. След падането на комунизма в България имаше голямо съживление и
стотици хиляди чуха благата вест. Време е за ново съживление!
Бог не ни е дал Святият Дух,
за да му се радваме изолирано от другите, докато те вървят с бързи крачки към
ада.
Бог обича хората. Той ги обича
толкова много, че изпрати Своя Син да умре за тях. И ние не трябва да ги
забравяме. Христос ни заповяда да споделяме благата вест с тях.
Матей 28:19-20 „И тъй, идете,
научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като
ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през
всичките дни до свършека на века.“
Ние трябва да се изпълваме със
Святия Дух днес! Да четем и изучаваме Словото, и да се молим Бог да работи чрез
нас. Да показваме Неговата любов.
Много християни днес са
загубили тази сила на Бога за свидетелство. Имат религия, но нямат сила.
Приличат на Самсон, който спеше в скута на Далила. Мислеше, че може да се
освободи от нападателите си, но силата го беше напуснала. Беше ослепен, вързан
и мелеше в мелницата на неприятелите си.
Мъртвата религия отнема от
хората силата на Духа и ги оставя да мелят в мелницата на слабост и
пораженчество. Те са заслепени от дявола, вързани в религия и най-лошото е, че
дори не го знаят.
Бог иска днес да се събудим и
да се помолим Духа да влезе пак със сила в живота ни.
Ние се нуждаем от Святия Дух,
за да се покланяме в дух и истина. Такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
Целта на човешкия живот е да се покланя на Бога. Поклонението не е да дойдеш на
църква и да се преструваш, че пееш песни, след това да чуеш една проповед и да
я забравиш още преди да си си отишъл.
Истинското поклонение означава
не просто да си наблюдател, а да си участник. Да се покланяш в дух и истина, да
издигаш душата си до Бога.
Ние се нуждаем от Святия Дух,
за да предупреждаваме невярващите за опасността от ада. Как може някой да
твърди, че обича Бога и служи на Бога, когато не го е грижа за хората около
него?
Ако имаш Святия Дух, няма да
седиш спокоен, но ще предупреждаваш познатите и приятелите си, че ще трябва да
се изправят пред Божия съд, че ако не се покаят, ако името им не е записано в
книгата на живота, ще отидат на мястото, отделено от Бога за вечността.
Ако къщата на съседа ти гори,
какво ще направиш? Дали само ще се молиш за тях? Или ще отидеш и ще им кажеш,
„Излизайте бързо вън, преди да сте изгоряли в пламъците!“
Ние се нуждаем от Святия Дух,
за да имаме сила за свидетелство. Нашият Господ каза, „Ще приемете сила, когато
дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене.“ (Деяния 1:8).
Святият Дух не сочи към себе
си, а към Исус. Представете си го като застанал зад вас и насочил фенерче над
рамото ви към Исус, който е пред вас. Духът никога не казва „Гледай мен, слушай
мен, ела при мен, познай мен. Но винаги казва „Гледай Него и виж Неговата
слава. Слушай Него и чуй Неговото слово. Иди при Него и имай живот. Опознай Го
и вкуси дара на радост и мир.“
Святият Дух е този, който
прогонва страха и дава сила, смелост и увереност за свидетелство. Когато тази
сила дойде върху Петър, той каза:
Деяния 2:38-39 „Покайте се и
всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за опрощение на греховете
ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата
ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.“
Обещанието е и за нас! Ако ти
си християнин, ако си спасен, дарът на Святия Дух е за теб!
***
Известният евангелизатор Дуайт
Муди сключил завет с Бог, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на
ден. Една вечер, около 10 ч., той осъзнал, че още не е свидетелствал. Затова
излязал на улицата и заговорил един човек, който стоял до уличната лампа, като
го попитал: „Вие християнин ли сте?“
Човекът избухнал и заплашил,
че ще го набие. По-късно отишъл при един от старейшините на църквата и се
оплакал, че „Муди върши повече поразии в Чикаго, отколкото десет човека вършат
добро“. Старейшината помолил Муди да укроти малко ентусиазма си. Три месеца
по-късно Муди бил събуден от човек, който чукал на вратата му. Бил онзи, на
когото бил свидетелствал. Той казал, „Искам да говоря с теб за моята душа.“
Извинил се за начина, по който се отнесъл с Муди и казал, че не е имал мир от
онази вечер, когато Муди му свидетелствал. Муди го водил в молитва на покаяние
и човекът станал ревностен проповедник.
На Петдесятница Бог използва
звуко-светлинното шоу на вятър и огън, за да изпълни учениците със Святия Дух.
Така се роди Църквата. Святият Дух бе даден на първите ученици и днес се дава
на нас, за да имаме сила за поклонение, сила за да предупреждаваме и сила за
свидетелство.
Нека се молим!
_____________________
15.02.2023 г.
БПЦ "Нов живот" Варна
