Получаване на Духа (Деяния 2:1-42)

/проповед/

Казахме миналия път, че първа глава свършва, когато апостолите на Христос са готови за своята мисия – те са избрани, станали са свидетели на живота, смъртта, възкресението и възнесението на Господа, съставът им е попълнен с Матия...

Оставахме ги в края на първа глава молещи се и очакващи Исус да изпълни обещанието си да изпрати Духа си. Те очакваха с Него да приемат сила, но едва ли са си представяли, че скръбта им ще се обърне на толкова голяма радост.

Попитали известен мотивационен говорител коя е била най-трудната му реч. Той отговорил: „Когато ме помолиха да говоря на национална конференция на собствениците на погребални бюра. Трябваше да говоря на тема, „Как да изглеждаме тъжни, когато говорим на погребение за 10 000 лева.“

Най-трудно е да изглеждаш тъжен, когато отвътре ти идва да крещиш от щастие.

Когато идваме на църква, ние трябва да се радваме и това да е изразено на лицата ни. И аз се радвам, че виждам тази радост на лицата на много от вас, и че не я криете.

Едно от децата в неделното училище дори толкова харесва да идва на църква, че когато първите няколко пъти трябваше да си тръгне, избухваше в плач и майка му трябваше дълго да го утешава. Това говори с какви прекрасни учителки ни е благословил Бог в неделното училище!

Когато го чух да плаче, си казах, не е ли прекрасно, че децата плачат, когато си тръгват от църква? Не успях да скрия задоволството си от този факт, надявам се майката не ми се е обидила!

Преди 2000 години на ранните християни също не им се тръгваше от църква. Всичко започна с Петдесятница – празникът, който ще честваме само след няколко дни. На този ден учениците и много други хора преживяха неизразима радост, защото се роди Църквата на Исус Христос. Но какво означава „Петдесятница“ или „Петдесетница“, както някои я наричат?

Първоначално наричали този празник „празник на жътвата“ (Изх. 23:16), защото ознаменува нейното започване, или „празник на седмиците“, защото жътвата започва 7 седмици след Пасха (Изх. 34:22). Между двата завета обаче на Петдесятница евреите отбелязвали даването на Закона на Синайската планина, защото смятали, че това е станало 50 дни след Изхода oт Египет. Оттам и думата „Петдесятница“. Тук, в Ерусалим обаче, имаме истинската Петдесятница, 50 дни след истинската Пасха, Възкресение Христово!

Нека прочетем пасажа 1-13.

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в 

Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея 

и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение се питаха един друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.“

Какво четем тук? Апостолите и други ученици (общо 120 души) се бяха събрали в стаята на горния етаж (1:13), вероятно в къщата на Йоан Марк, когато изведнъж се чува фучене на вятър. Вятърът символизира Духа, защото двете думи са подобни – съответно пнеу и пнеума.

Веднага след това се появяват огнени езици, които се разделят и спускат върху всеки един от тях. Те символизират разделените езици при Вавилонската кула. Учениците, изпълнени с Духа, започват да говорят чужди езици, които никога не са учили! Това е мечтата на хората, които идват на нашите английски уроци!

И така, целият този шум привлича минувачите, те виждат, че говорещите са от Галилея (ст.7) – а на тези хора в Ерусалим се е гледало с високомерие, като на провинциалисти. Техният смешен диалект издавал липсата им на елементарно образование. И сега изведнъж те говорили чужди езици!

Освен това, в Ерусалим по това време е имало много юдеи, дошли за празниците от всички краища на Римската империя. Те били изумени от гледката, разпознавайки как галилеяните говорят на техните езици.

Всъщност, изброявайки всички тези етноси в ст.9-11, Лука набляга на космополитния състав на множеството. Там е имало хора от „всеки народ под небето“ (ст.5). Защо всичко това е важно? За да си отговорим на този въпрос, е нужно да си припомним какво се случи във Вавилон.

Във Вавилон Бог разбърка езиците и хората започнаха да не се разбират. На Петдесятница Бог направи различните езици разбираеми и хората започнаха да се разбират. Във Вавилон Бог постави езикова бариера и се роди междуетническата омраза между народите. На Петдесятница Бог даде възможност на хората да заговорят един нов език, езика на Божията любов. Във Вавилон Бог оттегли Духа си от тези, които се разбунтуваха срещу Него. На Петдесятница Бог изля Духа си на тези, които Му се покориха.

Във Вавилон хората поискаха да станат Бог и бяха разпръснати. На Петдесятница учениците се покориха на Бога и Бог ги събра в църквата си. Земният Вавилон горделиво се опита да се възкачи на небето. В Ерусалим небето смирено слезе на земята. Проклятието на Вавилон бе неутрализирано!

Говориш ли на езика на Петдесятница? Имаш ли Христовия Дух? Живееш ли с Неговата сила?

Един проповедник казва, че много вярващи днес са заклещени между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били на Петдесятница, за да получат сила. Голгота, Петдесятница, но преди тях беше Витлеем. Витлеем означава Бог с нас. Голгота означава Бог заради нас. А Петдесятница означава Бог в нас.

Помня моята първа Петдесятница. Бяхме се събрали няколко вярващи студенти в стая в общежитието, където живеех. Просто разговаряхме за Бога и за други неща, после някой се помоли. На тръгване едно момиче ми каза: „Радвам се, че дойде на нашето събиране. Ние се молихме за тебе.“

Тогава си казах, това е невероятно - хора, които не ме познават са се молили за мене! Почувствах една вълна на радост и благодарност да ме облива. Днес знам, че това беше Святия Дух, който слезе на мене. Отидох в стаята си и се молих в Духа. Казах на Исус, че отсега нататък съм Негов и ще Го следвам! Тази моя Петдесятница промени живота ми!

Но не с всички е така. На онази първа Петдесятница някои недоумяваха какво става, други се присмиваха. И днес действието на Духа предизвиква недоумение или неразбиране. Благата вест за Исус разделя хората на две групи – вярващи и невярващи. „Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, а по-скоро разделение.“ (Лука 12:51)

Затова Петър се изправи и каза на хората, че Петдесятница е дело на Триединния Бог. Бог обеща Святия Дух и засвидетелства Исус с мощни дела. Исус живя, умря, възкръсна и се възнесе при Отца. Десет дни по-късно Той „изля това, което виждате и чувате“ (ст.33).

Накрая Петър ги призова:

Деяния 2:38: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти (baptisthētō) в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Петър директно заяви на слушателите си, че те са убили Исус и ги призова да се покаят.

Някой може да каже, но аз не съм съвременник на Исус. Не съм Го убивал. Не съм убивал никого. Аз съм добър човек. Защо тогава трябва да се покая?

Римляни 3:10,11: „Няма праведен нито един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един“.

Ние сме заченати в грях. С всеки извършен грях ти забиваш гвоздей в ръцете и нозете на Исус. Затова обещанието на Святия Дух е за теб. То е за всички, които приемат призива за покаяние. В момента, в който се покаем, Святият Дух заживява в нас и ние ставаме част от тялото Христово.

И след като си повярвал, моли се да се изпълваш с Духа всекидневно. Ако всеки вярващ погледне сериозно на молитвата, тогава църквата ще расте не с 2-3 човека на година, а с толкова църкви на година!

Дарът на Духа не ни се дава просто за да притежаваме Силата Му в живота си. Святият Дух ни се дава, за да сочим към Исус, да прославяме Исус, да издигаме името Му над всяко друго име и да водим хора при Него. Затова и проповедта на Петър беше христоцентрична – в нейния център беше Христос. Ако името „Святият Дух“ е употребено в проповедта 5 пъти, то името „Исус“ се среща цели 12 пъти в нея!

Нашата проповед и свидетелство също трябва да сочат към Исус. За да може хората да кажат „Какво да сторим?“ И когато попитат, да можем като Петър да кажем:

Първо, покайте се...

Eдин мъж се молил заедно с пастора с молитва, която пасторът бил чувал много пъти преди това. „Господи, отнеми паяжината от моя живот.“ Точно когато казвал това, пасторът го прекъснал с думите: „Убий паяка, Господи.“

Много пъти молим Господа да ни прости някой грях, но оставяме източника на изкушение в живота си. Истинското покаяние е да убием източника. Убий паяка и паяжината сама ще изчезне.

Един човек отишъл на църква и Святият Дух го изобличил за грях. На следващата сутрин той отишъл при един познат и го попитал, „Познаваш ли този стар часовник?“ „Да“, отговорил другия. „Това са моите инициали, това е моят часовник. Изгубих го преди 8 години. Как е попаднал у теб? Откога го имаш?“

„Откраднах го,“ отговорил първия. „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и приех Христос за мой Господ и Спасител. Затова първото нещо, което направих таз сутрин, е да ти го върна. Ако не си беше легнал снощи, щях да дойда тогава.“

Мнозина бъркат покаянието със съжаление. Съжалението иска нещата да бяха други, без да направи нещо за тази промяна. Покаянието е признание за грях, омраза към греха и обръщане на гръб на греха пред Бога.

И след като някой откликне на призива за покаяние, ние трябва да го насърчим да се кръсти в името на Исус Христос. За какво кръщение става въпрос тука?

Тук Петър говори за водното кръщение (да се кръсти, гр. baptisthētō). Това щеше да бъде декларация пред света, че те са приели Исус като техен Спасител.

Словото изисква това от всеки вярващ. След като повярваш, без излишно забавяне трябва да направиш тази публична изповед. Както Йоан кръсти Исус в Йордан, така и всеки вярващ трябва да бъде кръстен. Потапянето във водата символизира погребването на старото ни естество. Изваждането ни над водата символизира раждането на новия ни човек.

В Колосяни 2:12 Павел казва: Вие сте „погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра.“

Водното кръщение не спасява. Спасението е по благодат чрез вяра. Но водното кръщение е тържествена декларация, че няма друг начин греховете ни да бъдат простени, освен чрез вяра в смъртта и възкресението на Христос.

Затова, ако си повярвал, какво те спира да вземеш водно кръщение? Кръстили са те като бебе или дете? Но ако кръщението не е придружено с осъзнато покаяние, тогава то е невалидно и си остава празен ритуал.

През лятото ще насрочим дата за водно кръщение. Дори да няма други освен теб, насърчавам те да направиш тази стъпка на вяра пред цялата църква и пред света!

„Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“ На първата Петдесятница в Ерусалим този призив беше послушан от много хора:

Деяния 2:41,42: „И тъй, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“

Проповедта на Петър на Петдесятница беше последвана от голямо съживление и духовна трансформация в град Ерусалим. Към току-що родената църква се прибавяха хиляди вярващи.

Неудържимите започнаха своя поход за завладяване на света в силата на Святия Дух. Заговориха езика на любовта и проклятието на Вавилон беше неутрализирано. Небето слезе на земята. Започна първото съживление в историята. Историята познава няколко такива вълни на съживления.

През 1904-05 г. в Уелс преминала вълна на съживление, довело също до прибавянето на 3000 души към църквата. Силата и ефектът на това съживление се чувствали дълго след това.

В онези години един човек пътувал от Лондон, за да присъства на една от службите в Уелс. Слязал от влака на една малка гаричка и попитал полицая на селския площад, „Къде е Уелското съживление?“ Човекът в синя униформа се изправил в пълен ръст, потупал се по гърдите и казал, „Уелското съживление, господине, е под тези копчета!“

Както всяко друго съживление, и това притежавало две основни характеристики. Първо, мощни вълни на изобличение довели хората до покаяние. Често грешниците влизали в събранията и веднага коленичили пред амвона. Никой не поглеждал часовника, събранията често траели 4 и повече часа.

Второ, християните чувствали колко е важно да споделят Христос с всеки от тяхното обкръжение поради реалността на ада и Божия съд. Те били почти обсебени от Божията любов към невярващите.

И днес хиляди хора се присъединяват всеки ден към Неговата Църква. Много от нас сме свидетели на съживлението след падането на комунизма. Но мисля, че е дошло времето за ново съживление!

Искаш ли и ти да участваш в мисията на Исус? Преживял ли си своята Петдесятница? Преживял ли си радостта на освобождаващото покаяние? Покай се за греховете си, предай живота си на Исус, кръсти се в Неговото име и ще получиш дара на Святия Дух. Амин!

___

БПЦ "Нов живот" Варна

20.05.2018 г.