/проповед/
Що
е то късмет и има ли той почва в живота на християнина?
Речникът
дефинира късмет като „добра сполука, щастие; щастлива случайност; съдба, орис,
орисия.
Случайност
ли беше, че неотдавна прохождащите във футбола САЩ победиха в приятелски мач световния шампион Германия с 2:1?
Случайни ли са резултатите в спортните съревнования? Случайност ли беше, че тази сутрин срещнах момче, което чакаше да отворят хостела до нашата църква и можах да го поканя в църква и да поговорим за вярата?
Основният
въпрос е има ли случайни неща? Ако да, тогава можем
да казваме, че някой е късметлия или кутсузлия, че щастието ни се е усмихнало
или обърнало гръб. Ако не, тогава не е правилно да използваме тези думи и
изрази.
Еклесиаст
9:11
„Обърнах
се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито
хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на
изкусните; а
на всички тях се случва според времето и случая.”
Еклесиаст
говори от името на човек, който разглежда живота без Бог. От тази гледна точка сякаш
има лош и добър късмет.
Бегач
в лекоатлетическо състезание може да е най-бързият, но някой пред него да падне,
той да се спъне в него и също да падне, и да не победи. Какъв лош късмет! Един
цар може да има най-силната армия, но стрела изстреляна „по случайност” във
въздуха от неизвестен вражески войник да пробие бронята му в най-уязвимото
място (2 Летописи 18:33), което да доведе до смъртта на царя и загуба на
битката. Каква липса на късмет за цар Ахав?
Дали
е било въпрос на късмет? Ако прочетем цялата 2 Лет. 18, ще открием че Бог
дирижира нещата от самото начало. Войникът, изстрелял стрелата изобщо не знае
къде ще падне тя, но Бог в Своя суверенитет знае, че тя ще причини смъртта на
нечестивия цар Ахав.
Подобна
„случайност” виждаме и в книгата Рут. Рут, вдовица, която се грижи за
овдовялата си свекърва, търси нива, за да събира зърно, за да осигури прехраната
за тях. „Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана
така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човека от рода на
Елимелех.” (Рут 2:3). Елимелех е починалият свекър на Рут, следователно Вооз е
неин роднина и проявява щедрост към Рут.
Когато
Рут се връща у дома с много повече зърно, отколкото Ноемин е очаквала, свекърва
й я пита: „Къде събира днес класове? Къде работѝ? Благословен да бъде онзи,
който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на
човека, при когото работих днес, е Вооз. Ноемин каза на снаха си: Благословен
да бъде от Господа онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите.
После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник.” (Рут 2:19,20).
Следователно, Ноемин не смяташе това за „случайност”, а за Божие провидение,
както правят и другите по-нататък в книгата (Рут 4:14).
Притчи
16:33 посочва основният принцип: „Жребият се хвърля в скута, но решението чрез
него е от Господа.” Този стих се отнася до хвърлянето на жребий за разрешаване
на някои съдебни дела. Случаят с Ахан в Ис. Навиев 7 е пример за прилагане на
този принцип за откриване на виновния. Идеята е, че Божието провидение играе
определяща роля в резултата от жребия и така съдебни конфликти могат да бъдат
разрешени без значение колко заплетен е спора. Оттук заключаваме, че нещо
толкова случайно като хвърляне на зар или на монета не е извън Божия суверенен контрол. И затова резултатите не са просто шанс.
Божият
суверенитет има два аспекта. Божията активна воля или суверенитет се свързва с нещо,
което Той кара да се случи като това да накара нечестивия цар Ахав да влезе в
битка (2 Летописи 18:18-19). Смъртта на Ахав не е просто резултат от случайно
изстреляна стрела, а както разкрива 2 Лет. 18, Бог активно насочва събитията, накарали
Ахав да влезе в бой и използва тази случайно изстреляна стрела, за да извърши
Своята воля за Ахав.
Божията
пасивна воля е когато Той позволява, а не причинява нещо да се случи. Йов 1
илюстрира това, когато Бог допусна Сатана да съсипе живота на Йов. Божията
пасивна воля виждаме и когато Той позволи братята на Йосиф да му сторят зло, за
да постигне по-голямо добро – нещо което Йосиф щеше да разбере години по-късно
(Бит. 50:20).
Тъй
като не можем да надникнем зад небесната завеса, не можем да сме сигурни дали в
събитията от живота ни участва Божията активна или пасивна воля, но знаем, че
всичко което се случва е според Неговата воля и нищо не е въпрос на проста
случайност.
Когато
някой хвърли зар, за да играе на „Не се сърди човече”, Бог може да накара зара
да се приземи по определен начин, но по-често Той ще го остави да падне така,
както определят неговите природни закони, без да се намесва активно. Но дори
когато не участва активно, как ще падне зара е под Неговия суверенитет.
Това
важи за всяко събитие от живота, без значение колко маловажно (Матей 10:29-31)
или голямо (Даниил 4:35, Притчи 21:1) е то. Бог е суверенен над всичко (Ефес.
1:11, Псалм 115:3, Исая 46:9-10), следователно нищо не е просто въпрос на
случайност.
Може
да ни се струва, че нещата се случват случайно, че всичко е въпрос на късмет,
но Писанието показва, че Бог е в контрол над цялото творение и понякога може да
използва действието на природен закон, на свободната воля на добри и лоши хора,
и злите намерения на демони, да ги комбинира и да постигне своята добра и
съвършена воля (Йоан 9:1-7, Бит. 50:20, Йов, 1 и 42 гл.). Християните имаме обещанието,
че Бог работи във всяко нещо, без значение добро или лошо, за доброто на тези,
които обича и които са призовани според Неговото намерение (Рим. 8:28). Това
разбиране би трябвало да ни освободи от нашите страхове за бъдещето.
Какво казва Библията за съдбата?
Много
хора вярват в съдбата. Под съдба те имат предвид „предварително определен ход
на събитията, който е отвъд човешки контрол.” Този, който вярва в съдбата често
стига до отчаяние – ако не можем да променим съдбата, защо да се опитваме?
Каквото има да се случва, ще се случи, не можем да му попречим. Това отношение
се нарича „фатализъм”. Фатализмът не е библейски.
Фатализмът
е характерен за исляма, който изисква сляпо подчинение на суверенитета на Аллах.
Той е срещан и в индуизма. Именно това фаталистично гледище за живота поддържа все
още кастовата система в Индия. В приказките феите са представени като определящи
живота на хората. В гръцката митология трите богини предат с хурка живота на
хората. Техните решения не могат да се отменят. Но нека повторим, фатализмът не
е библейска концепция.
Свободна воля
Библията
учи, че човек е сътворен със способност да прави морален избор и че той е отговорен
за този избор. Грехопадението не беше предварително дирижирано събитие, в което
Адам и Ева бяха нещастни жертви на един Бог кукловод. Напротив, Адам и
съпругата му имаха възможност да изберат дали да се покорят (и да получат
благословение) или да не се покорят (и да получат проклятие). Те знаеха какъв
ще е резултатът от тяхното решение и Бог ги държа отговорни (Битие 3).
Темата
за човешката отговорност преминава в цялата Библия. „Който сее беззаконие, ще
пожъне бедствие” (Прит. 22:8а). „От всеки труд има полза, а от бъбренето с
устните – само оскъдност.” (Прит. 14:23). „А ти искаш ли да не се боиш от
властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея.” (Рим. 13:3б).
Често
когато говори за съдбата, Библията има предвид съдбата която хората сами си
навличат: „Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а и сега с плач
ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст, чийто край/съдба е
погибел.” (Фил. 3:18-19). „И те бяха съдени – всеки според делата си.” (Откр.
20:13)
Ние
вършим грехове, защото избираме да го направим. Не можем да обвиняваме
„съдбата”, късмета, предопределението или Бог. Яков казва: „Никой, който бива
изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той
никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената
си страст.” (Яков 1:13-14).
Интересното
е, че много хора, които избират да извършат грях се гневят за негативните последици
от греха им. „Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува
против Господа.” (Прит. 19:3). Когато човек глуповато съсипва живота си, често
обвинява Бога или „съдбата”. По този начин той продължава да настоява на
безумието си.
Писанията
също поучават, че ние избираме дали да вярваме или не. Често повтаряната
заповед в Библията да вярваме означава, че ние имаме избор дали да вярваме или
не. „Не бъдете невярващи, но вярващи.” (Йоан 20:27)
Божият суверенитет
Както
вече казахме, макар и да имаме свободна воля, ние не сме суверенни господари на
съдбата си. Само Бог е суверенен. Неговият суверенен контрол се нарича „провидение”.
Той е избрал да ни даде свободна воля и е създал морална вселена, в която законът
на причината и следствието е реалност. Но има само един Бог и във вселената
няма „случайности”.
Един
всемъдър, всемогъщ Бог трябва да има план, така че не би трябвало да е изненада,
че Библията говори за Божествен план. Божият план е свят, мъдър и добър. Божието
провидение работи, за да извърши Неговият първоначален план за творението.
Бог
говори в Исая 48:3: „Oт древността
обявих предишните дела. Да! Излязоха от устата Ми и Аз ги прогласих; внезапно
ги извърших и те се сбъднаха.” Бог извършва това, което обяви (даже да са
минали векове от тогава!).
Да
се бориш срещу Божия план е безсмислено. „Няма мъдрост, няма разум, няма
съвещание против Господа.” (Прит. 21:30). Затова Вавилонската кула не беше
завършена, враговете на Даниил бяха хвърлени на лъвовете (Дан. 6:24), Йона бе
погълнат от рибата (Йона 1:17) и аз имам неприятности, когато съгреша.
Както
споменахме вече, дори това, което наричаме ‘случайност’ или ‘съдба’ е под Божия
контрол. Дяволът не може да спъне Божието провидение и цел.
Божият
план включва и награда за тези, които вярват в Него и Той обещава да прослави
децата си. 1 Кор. 2:7-9: „Говорим в тайна Божията премъдрост, която е била
скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете за наша слава ...
както е писано: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешки ум не е
идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят.”. Обърнете внимание на
думата „предопределена” в пасажа. Тази предопределеност или ‘съдба’ се основава
на нашата любов към Господа.
Индивидуален план
Божият
суверенитет се простира дори до план за индивидуалния ни живот. Това е
илюстрирано в Божия призив към Еремия, отправен преди пророкът дори да е роден.
„И така, Господнето слово дойде към мен и каза: „Преди да ти дам образ в
утробата, те познах; и преди да излезеш от утробата, те осветих. Поставих те за
пророк на народите.” (Ерем. 1:4-5).
Давид
също разбираше, че Господ има план за него. Пс. 139:16: „Твоите очи видяха още
необразуваното ми същество и в Твоята книга бяха записани дните, определени за
мене, когато не съществуваше нито един от тях.” Поради това знание Давид търсеше
специфичното Божие водителство в много ситуации, както в 1 Царе 23:9-12 (дали
кеилските мъже ще го предадат в ръката на Саул).
Бог
има индивидуален план за всеки от нас. Когато се обърна назад, виждам как Бог
ме е насочвал в своя план за мен, дори още преди да съм Го познавал. След на
пръв поглед случайни събития в живота ми в един момент се озовах в стаята на
студентското общежитие във Великотърновския университет с един вярващ съквартирант.
Той ме запозна с други вярващи студенти, след което основахме група за
Библейско изучаване. В нея се запознах и с бъдещата си съпруга. Бог има
съвършен план за нас, стига да му се покорим.
Заключение
В
Деян. 9:5 Исус се явява на Савел от Тарс с интересно твърдение: „Трудно е за
теб да риташ срещу остен.” Очевидно Исус имаше план за Савел, а Савел болезнено
му се съпротивляваше. Упражняването на свободата ни срещу Божия план може да ни
причини болка.
По-късно
Исус казва на Савел, че мъж на име Ананий ще го посети и Исус казва на Ананий
(ст.11-12). Очевидно Исус е имал предварително подготвен план и за Ананий. Ананий
не искаше да посети Савел. Той можеше подобно на Йона да избяга в
противоположна посока. Тогава Бог щеше да го доведе обратно чрез някоя „риба”.
За щастие, Ананий се покори (ст.17). Упражняването на свободата ни да следваме
Божия план ни носи благословение.
За
да обобщим: Библията поучава, че Бог е в контрол. Същевременно, той ни е дал
свободата да му се покоряваме или не.
Но
как нашата свобода се вписва в Божия суверенитет?
Нека
илюстрираме това с една аналогия с автор и неговия роман. В края на романа „Под
игото” на Вазов е описана гибелта на Огнянов, убит от изпратена да го залови
турска потеря. Ако приемем, че това е измислен (събирателен) образ, можем да
зададем въпроса: „Кой уби Бойчо Огнянов?” От една страна, отговорът е „турската
потеря”. От друга, правилният отговор на въпроса „Кой уби Бойчо Огнянов?” е
Иван Вазов. Той е написал романа, той е създал всички образи в него и той е
написал тази част, в която потерята убива Огнянов.
Не
би било коректно да кажем, че тъй като турците убиват Огнянов, Иван Вазов не го
е убил. Нито пък ще е правилно да кажем, че тъй като Иван Вазов е убил Огнянов,
турците не са. В сюжета на романа турската потеря е 100 % убиец на Огнянов, но
когато говорим за създателя на романа, това е Иван Вазов. По същия начин, Бог
кара нещата да се случват като Създател, а ние стоим зад тях като творения.
Така
че, Бог има план за живота ни. Той благославя покорните и е търпелив с тези,
които не се покоряват дори до разточителство. Неговият план включва нашата
радост и Неговата слава в този и идния свят.
Тези,
които приемат Христос като Спасител са приели Божия план (Йоан 14:6). Оттам
нататък трябва да следваме Божието най-добро за нас стъпка по стъпка, да се молим
Неговата воля да бъде и да избягваме страничните писти на греха (Псалм 32:1-11,
119:59).
Нека
се помолим.
14.06.2015 г.,
"Нов живот" Варна
