Спасява ли ни водното кръщение?

/проповед/

 Един семинарист завършил духовната семинария и бил назначен за пастор. Веднага след това, заедно със съпругата си, той отишъл да посети родителите си. Майка му усетила, че снаха ѝ не е щастлива, но не искала да се намесва и се правила, че не вижда.  Като се сбогували, тя чула снаха си да казва: „Добре, можем да се отбием в църквата и ти да практикуваш водно кръщение с мен още само веднъж. Но помни това – когато трябва да отслужиш първото си погребение, няма да практикуваш с мен!“

 Преди около 4 години направихме първото водно кръщение в нашата църква. Оттогава не съм проповядвал за водното кръщение, макар че съм засягал темата в проповеди. Вярвам, че е дошло време отново да спра вниманието ви на водното кръщение.

Какво е водното кръщение? Думата “кръщение” е превод на гръцката дума “баптизо”, която означава „потапям“. Кръщението е действие, при което човек се потапя (‘baptizo’, гр.) във вода, след като вече е изповядал вяра в Господ Исус.

 Днес повечето от бебетата в България се кръщават в Православната църква. Преди няколко години започна инициатива за масово кръщение като част от кампания за насърчаване на раждаемостта. Бяха кръстени няколко стотин деца.

Но колко от техните родители ходят на църква? Колко от тях ще заведат след това децата си на неделно училище или ще ги запишат на вероучение? Колко от тези деца ще хванат в ръцете си Библия? Колко от тях през живота си ще чуят благата вест? Колко от тях наистина ще бъдат спасени?

Днес ще говорим за това какво представлява водното кръщение. Ще видим спасява ли ни самият акт на вземане на водно кръщение. Накрая ще се спрем на въпроса защо водното кръщение е важно и защо трябва да го правим.

 Исус ни заповяда да кръщаваме

Малко преди да възкръсне, Исус даде на учениците си Великото поръчение. Той каза:

Матей 28:18-20, „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“

Тук Исус поставя кръщението в контекста на правене на ученици. Следователно, не можем да изпълняваме Великото поръчение, ако пренебрегваме водното кръщение.

 Водното кръщение е външен израз на вътрешна вяра

След възкресението и възнесението на Исус, Той изпрати Святия Дух върху апостолите и така се роди Църквата. В онзи исторически ден на Петдесятница Петър се изправи и проповядва на събралите се хора и им каза, че този Исус, когото те са разпнали, Бог е направил Господ и Помазаник.

В отговор на въпроса им „Какво да сторим, братя?“, Петър казва:

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Тук Петър няма предвид, че водното кръщение носи прощение на греховете. Това се вижда и от факта, че в следващата глава Петър проповядва в храма и казва, „Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.“ (3:19) Тук изобщо не споменава кръщението.

Когато по-късно Петър проповядва в дома на Корнилий, казва:

Деяния 10:43 „За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.“

В тези и в много други стихове виждаме, че нашите грехове са простени чрез вяра (покаяние), отделно от водното кръщение. Tова е причината ние да не кръщаваме малки деца, а да ги представяме пред Господа, както бяха представени Самуил и Исус. Това е библейската практика.

Същевременно, идеята за некръстен вярващ е чужда на Новия завет. За апостолите има тясна връзка между вярата и кръщението. Каква е връзката? Вярата в Христос носи прощение на греховете. Водното кръщение е външен израз на вътрешната вяра.

 Последователността винаги е първо вяра, след това кръщение:

Деяния 2:41 „И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха.“

Деяния 8:12 „Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.“

В Деяния 16 Павел и Сила казаха на тъмничаря от Филипи:

Деяния 16:31 „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.“

И след това се казва:

Деяния 16:32-33 „И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.“

Поддръжниците на кръщението на бебета и малки деца използват този текст, за да покажат че в Библията има кръщение на деца. Но тук се казва, че които бяха в дома на тъмничаря са чули проповедта на Павел. От което заключаваме, че те са били на възраст достатъчно голяма, за да разберат посланието.

Следователно, водното кръщение е различно от спасителната вяра.

 Как да съм сигурен, че имам спасителна вяра?

Но какво е спасителна вяра? Как да си сигурен, че си спасен?

Първо, ти трябва да вярваш в смъртта и възкресението на Исус Христос:

1 Коринтяни 15:3-4 „...Христос умря за греховете ни според Писанията; 4 че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;“

Христос не умря, за да се чувстваме по-добре, да имаме по-щастлив брак или успех в бизнеса. Христос умря за нашите грехове. Защо трябваше да умира за греховете?

Защото поради първородния грях, ние сме заченати в грях. Ние сме врагове на Бога и ако умрем в греховете си, ще прекараме вечността във вечни мъки, отделени от Бога.

Но добрата новина е, че Исус Христос, Божият Син, дойде на света, за да понесе наказанието, което ние заслужаваме. Той живя съвършен живот и понесе нашия грях:

2 Коринтяни 5:21 „ Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Но всички ли ще се спасят от праведния Божи гняв срещу греха? Както видяхме, само тези, които са повярвали в Неговата смърт и възкресение ще бъдат спасени.

Нужно е да добавим още нещо. Да имаш спасителна вяра не означава да си теоретично съгласен с фактите на смъртта и възкресението. Спасителната вяра изисква покаяние, обръщане от греховете. Тя е да осъзнаеш, че сам не можеш да се спасиш и да повериш своята съдба за вечността на Исус. Да повярваш, че Той е платил цената, която ти заслужаваш.

Ти може да вярваш, че един добър доктор съществува. Може да вярваш, че има голяма практика. Но докато не оставиш живота си в неговите ръце, ти не вярваш истински в него.

Доверил ли си се напълно на Исус за спасението си? Ако да, тогава един от първите белези на твоята вяра трябва да е водното кръщение. Водното кръщение е външна изява на спасителната вяра.  

 Водното кръщение е символ

Вижте тази брачна халка. Тя не ме прави женен. Можех да се оженя без пръстен, или да нося пръстен без да съм женен. Моят брак се основава на посвещението, което ние с Ваня сме направили един на друг.

Но моят сватбен пръстен е символ на истината, че съм женен за Ваня. Той казва на жените: „Не съм свободен. Посветен съм на жена ми.“ По същия начин водното кръщение е публична изповед, която казва: „Не съм свободен. Посветен съм на моя Младоженец, Господ Исус Христос.“

Следователно, водното кръщение е символ, установен от Бога, с който един човек се идентифицира като последовател на Исус Христос.

Бог използва символи в словото си, за да покаже, че e в заветни отношения със своите последователи. В Мойсеевия закон се изискваше всички мъже да се обрязват като наследници на Авраам. Това беше символ на завета, който Яхве е сключил с него и с Божието семейство. Днес ние не живеем под закона на делата (Стария завет), а по закона на благодатта – Новия завет. Затова обрязването не е задължително, но е заменено от друг символ на принадлежност на Божието семейство – водното кръщение.

 Водното кръщение е публична изповед на вяра

В някои църкви се прави публична изповед, при която приемащите Исус се канят да излязат отпред и там да се помолят с молитва на покаяние. Но новозаветният начин да изповядаш вярата си е като се кръстиш в покорство на заповедта на Исус.

В Словото виждаме, че тази публична изповед става скоро след покаянието и приемането на Исус за Господ и Спасител. Но тъй като много хора изповядват вяра без да имат автентична вяра, в нашата църква аз се срещам за предварителен разговор с хората, които искат да вземат водно кръщение. Без живи взаимоотношения с Исус и променен живот не можем да вземем кръщение.

Една жена искала да вземе водно кръщение, но живеела с мъж без брак. Били заедно от 12 години и имали 8 годишна дъщеря. Попитала пастора какво да направи. Това било дилема, тъй като ако се ожени за мъжа, това би било бракосъчетание с невярващ, което е забранено. Но ако напуснела, щяла да разруши това което функционирало като семейство и да лиши дъщеря си от баща.

В края на краищата пасторът я посъветвал да се ожени за мъжа и да узакони с брак съвместното им съжителство. Но мъжът не се съгласил. В такъв случай единствената възможност тя да стане последовател на Исус била да напусне мъжа.

Направила го и пасторът я кръстил. Вярата ѝ в Христос я довела до трудното решение да се покори на Христос, вместо да живее в грях.

В случай на дете, което иска да бъде кръстено, то трябва не само да разбира какво е водното кръщение, но и да показва с поведението си, че е новородено. Трябва да е достатъчно голямо, за да разбира значението на кръщението и да си спомня събитието като момент, в който е предало живота си на Исус.

Понякога децата искат да вземат водно кръщение, защото техни приятели го правят. Но едно дете трябва да иска да вземе кръщение в покорство на Христос. Истинската вяра води до покорство.

Самият Исус Христос се покори на Своя Отец и се кръсти във водите на р. Йордан. С това той се идентифицира с тези, които дойде да спаси. И с това даде пример за нашето покорство в кръщение.

И както видяхме във Великото поръчение, Той заповяда всички Негови последователи да вземат водно кръщение. „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух.“

Някой може да каже, но аз се притеснявам да се кръстя пред толкова много хора! Можете ли да си представите невястата да каже на годеника си: „Наистина те обичам, но ми е неудобно да застана пред всички тези хора и да изповядам, че те обичам?“

Матей 10:32-33, „И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата. 33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата.“

 При водното кръщение ние се идентифицираме с Исус Христос

При своето кръщение Исус се идентифицира с нас. По същия начин, след като сме повярвали и когато ние се кръщаваме, ние се идентифицираме с Христос: „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.” (Гал. 3:27)

Просто интелектуално съгласие не е достатъчно. Трябва да влезем в единение с Него. Да има трайна промяна в живота ни. „Вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.”

Френският писател Анри Барбюс разказва за разговор, дочут от него в окоп, пълен с ранени войници по време на Първата световна война. Един от мъжете, на когото оставал само няколко минути живот, казал на друг: „Слушай, Доминик, ти си водил лош живот. Навсякъде те търси полицията. Но срещу мен няма обвинения. Името ми е чисто, затова ето, вземи моя портфейл, моите документи, моята идентичност, вземи доброто ми име, моят живот и ми дай твоите документи, за да отнеса всички твои престъпления с мен в смъртта.“

Благата вест е, че чрез Исус Бог ни отправя подобно предложение. Нещо чудесно се случва, когато се кръщаваме. Ние се идентифицираме с Исус. Публично декларираме нашето намерение да бъдем като Исус и да следваме Божията воля за живота ни. Когато се кръщаваме, животът ни се променя. Гледаме различно на нещата отпреди. Виждаме другите хора по различен начин. Водното кръщение ни дава сили да вършим нещата, които Исус иска да вършим тук и сега. Да обичаме, както Той ни възлюби. Подобно идентифициране е животопроменящо.

Именно защото отразява вече настъпила промяна в живота, водното кръщение е също символ на духовно новорождение и чистота:

„както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото” Ефес. 5:25,26)

 Водното кръщение е идентифициране с Тялото Христово

И това не е всичко. С водното кръщение ние се идентифицираме с Тялото Христово. Ние се кръщаваме в „един Дух да съставляваме едно тяло” (1 Кор. 12:13). Ние ставаме части на Неговото тяло, Църквата.

Ефесяни 4:4-6 „Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“

Водното кръщение на новоповярвал е и голямо насърчение за останалите в църквата. То им показва, че Бог продължава да спасява и да дарява нов живот и днес! Те виждат и се убеждават в трансформиращата сила на благата вест. Покорството на вземащия кръщение насърчава другите също да се покоряват на Христос.

Кръщението е външен белег за тези вътрешни реалности – единение с Христос и с Църквата, чистота и новорождение.

 Водното кръщение е погребение

И най-накрая, в същността си водното кръщение е погребение. То е акт на вяра, в който ние свидетелстваме пред Бога и човеците, че човекът който сме били преди е мъртъв и погребан, и ние сме възкресени като ново създание в Христос. С кръщението си ти казваш: „Господи, аз съм готов да изгубя всичко, дори живота си, за да Те следвам!“

Римляни 6:4 „Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”

Водното кръщение е погребение. Нашите братя и сестри в Близкия изток разбират най-добре това. Близките на вярващия може да проявяват някаква търпимост към вярата му. Но след като той вземе кръщение, веднага започват да го преследват. Той е заплашен със смърт или затвор. Иска се огромна смелост и вяра, за да направиш това.

Поне засега нашият живот не е заплашен, ако вземем водно кръщение. И въпреки това има християни, които се страхуват да го направят! Знаете ли, че християни, които не следват повелята на Исус да се кръщават много по-често отпадат от вярата от тези, които го правят. В края на краищата, ако ходенето ни в Духа не започне с най-основния акт на покорство, то се гради на погрешна основа. Това ще направи по-трудно покорното ни ходене в други области от живота.

Когато дойдем при Христос, Той измива нашия грях, срам и вина. Но ако ти имаш още вина за постъпки в миналото, може би това е защото още не си организирал едно прилично погребение за човека, който си бил някога!

2 Коринтяни 5:17: „Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.” Ако някой е присаден в Месия, той е напълно ново създание. Предишното му морално и духовно състояние е отминало.

Когато кажеш, че ходиш на църква, може твоите близки и познати да ти се присмеят и да те помислят за сектант или религиозен фанатик. Затова водното кръщение е онзи лакмус, който показва дали твоята вяра е автентична.

Следователно, водното кръщение е покорство на заповедта на Исус Христос, дадена във Великото поръчение. То е външен символ на вътрешната реалност на спасителната вяра. То е следване примера на Христос, идентифициране с Него и с Неговото тяло, Църквата Христова. То е публично погребение на стария човек и доказателство за автентична вяра.

Амин!

 ___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.08.2020 г.

Получаване на Духа (Деяния 2:1-42)

/проповед/

Казахме миналия път, че първа глава свършва, когато апостолите на Христос са готови за своята мисия – те са избрани, станали са свидетели на живота, смъртта, възкресението и възнесението на Господа, съставът им е попълнен с Матия...

Оставахме ги в края на първа глава молещи се и очакващи Исус да изпълни обещанието си да изпрати Духа си. Те очакваха с Него да приемат сила, но едва ли са си представяли, че скръбта им ще се обърне на толкова голяма радост.

Попитали известен мотивационен говорител коя е била най-трудната му реч. Той отговорил: „Когато ме помолиха да говоря на национална конференция на собствениците на погребални бюра. Трябваше да говоря на тема, „Как да изглеждаме тъжни, когато говорим на погребение за 10 000 лева.“

Най-трудно е да изглеждаш тъжен, когато отвътре ти идва да крещиш от щастие.

Когато идваме на църква, ние трябва да се радваме и това да е изразено на лицата ни. И аз се радвам, че виждам тази радост на лицата на много от вас, и че не я криете.

Едно от децата в неделното училище дори толкова харесва да идва на църква, че когато първите няколко пъти трябваше да си тръгне, избухваше в плач и майка му трябваше дълго да го утешава. Това говори с какви прекрасни учителки ни е благословил Бог в неделното училище!

Когато го чух да плаче, си казах, не е ли прекрасно, че децата плачат, когато си тръгват от църква? Не успях да скрия задоволството си от този факт, надявам се майката не ми се е обидила!

Преди 2000 години на ранните християни също не им се тръгваше от църква. Всичко започна с Петдесятница – празникът, който ще честваме само след няколко дни. На този ден учениците и много други хора преживяха неизразима радост, защото се роди Църквата на Исус Христос. Но какво означава „Петдесятница“ или „Петдесетница“, както някои я наричат?

Първоначално наричали този празник „празник на жътвата“ (Изх. 23:16), защото ознаменува нейното започване, или „празник на седмиците“, защото жътвата започва 7 седмици след Пасха (Изх. 34:22). Между двата завета обаче на Петдесятница евреите отбелязвали даването на Закона на Синайската планина, защото смятали, че това е станало 50 дни след Изхода oт Египет. Оттам и думата „Петдесятница“. Тук, в Ерусалим обаче, имаме истинската Петдесятница, 50 дни след истинската Пасха, Възкресение Христово!

Нека прочетем пасажа 1-13.

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в 

Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея 

и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение се питаха един друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.“

Какво четем тук? Апостолите и други ученици (общо 120 души) се бяха събрали в стаята на горния етаж (1:13), вероятно в къщата на Йоан Марк, когато изведнъж се чува фучене на вятър. Вятърът символизира Духа, защото двете думи са подобни – съответно пнеу и пнеума.

Веднага след това се появяват огнени езици, които се разделят и спускат върху всеки един от тях. Те символизират разделените езици при Вавилонската кула. Учениците, изпълнени с Духа, започват да говорят чужди езици, които никога не са учили! Това е мечтата на хората, които идват на нашите английски уроци!

И така, целият този шум привлича минувачите, те виждат, че говорещите са от Галилея (ст.7) – а на тези хора в Ерусалим се е гледало с високомерие, като на провинциалисти. Техният смешен диалект издавал липсата им на елементарно образование. И сега изведнъж те говорили чужди езици!

Освен това, в Ерусалим по това време е имало много юдеи, дошли за празниците от всички краища на Римската империя. Те били изумени от гледката, разпознавайки как галилеяните говорят на техните езици.

Всъщност, изброявайки всички тези етноси в ст.9-11, Лука набляга на космополитния състав на множеството. Там е имало хора от „всеки народ под небето“ (ст.5). Защо всичко това е важно? За да си отговорим на този въпрос, е нужно да си припомним какво се случи във Вавилон.

Във Вавилон Бог разбърка езиците и хората започнаха да не се разбират. На Петдесятница Бог направи различните езици разбираеми и хората започнаха да се разбират. Във Вавилон Бог постави езикова бариера и се роди междуетническата омраза между народите. На Петдесятница Бог даде възможност на хората да заговорят един нов език, езика на Божията любов. Във Вавилон Бог оттегли Духа си от тези, които се разбунтуваха срещу Него. На Петдесятница Бог изля Духа си на тези, които Му се покориха.

Във Вавилон хората поискаха да станат Бог и бяха разпръснати. На Петдесятница учениците се покориха на Бога и Бог ги събра в църквата си. Земният Вавилон горделиво се опита да се възкачи на небето. В Ерусалим небето смирено слезе на земята. Проклятието на Вавилон бе неутрализирано!

Говориш ли на езика на Петдесятница? Имаш ли Христовия Дух? Живееш ли с Неговата сила?

Един проповедник казва, че много вярващи днес са заклещени между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били на Петдесятница, за да получат сила. Голгота, Петдесятница, но преди тях беше Витлеем. Витлеем означава Бог с нас. Голгота означава Бог заради нас. А Петдесятница означава Бог в нас.

Помня моята първа Петдесятница. Бяхме се събрали няколко вярващи студенти в стая в общежитието, където живеех. Просто разговаряхме за Бога и за други неща, после някой се помоли. На тръгване едно момиче ми каза: „Радвам се, че дойде на нашето събиране. Ние се молихме за тебе.“

Тогава си казах, това е невероятно - хора, които не ме познават са се молили за мене! Почувствах една вълна на радост и благодарност да ме облива. Днес знам, че това беше Святия Дух, който слезе на мене. Отидох в стаята си и се молих в Духа. Казах на Исус, че отсега нататък съм Негов и ще Го следвам! Тази моя Петдесятница промени живота ми!

Но не с всички е така. На онази първа Петдесятница някои недоумяваха какво става, други се присмиваха. И днес действието на Духа предизвиква недоумение или неразбиране. Благата вест за Исус разделя хората на две групи – вярващи и невярващи. „Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, а по-скоро разделение.“ (Лука 12:51)

Затова Петър се изправи и каза на хората, че Петдесятница е дело на Триединния Бог. Бог обеща Святия Дух и засвидетелства Исус с мощни дела. Исус живя, умря, възкръсна и се възнесе при Отца. Десет дни по-късно Той „изля това, което виждате и чувате“ (ст.33).

Накрая Петър ги призова:

Деяния 2:38: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти (baptisthētō) в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Петър директно заяви на слушателите си, че те са убили Исус и ги призова да се покаят.

Някой може да каже, но аз не съм съвременник на Исус. Не съм Го убивал. Не съм убивал никого. Аз съм добър човек. Защо тогава трябва да се покая?

Римляни 3:10,11: „Няма праведен нито един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един“.

Ние сме заченати в грях. С всеки извършен грях ти забиваш гвоздей в ръцете и нозете на Исус. Затова обещанието на Святия Дух е за теб. То е за всички, които приемат призива за покаяние. В момента, в който се покаем, Святият Дух заживява в нас и ние ставаме част от тялото Христово.

И след като си повярвал, моли се да се изпълваш с Духа всекидневно. Ако всеки вярващ погледне сериозно на молитвата, тогава църквата ще расте не с 2-3 човека на година, а с толкова църкви на година!

Дарът на Духа не ни се дава просто за да притежаваме Силата Му в живота си. Святият Дух ни се дава, за да сочим към Исус, да прославяме Исус, да издигаме името Му над всяко друго име и да водим хора при Него. Затова и проповедта на Петър беше христоцентрична – в нейния център беше Христос. Ако името „Святият Дух“ е употребено в проповедта 5 пъти, то името „Исус“ се среща цели 12 пъти в нея!

Нашата проповед и свидетелство също трябва да сочат към Исус. За да може хората да кажат „Какво да сторим?“ И когато попитат, да можем като Петър да кажем:

Първо, покайте се...

Eдин мъж се молил заедно с пастора с молитва, която пасторът бил чувал много пъти преди това. „Господи, отнеми паяжината от моя живот.“ Точно когато казвал това, пасторът го прекъснал с думите: „Убий паяка, Господи.“

Много пъти молим Господа да ни прости някой грях, но оставяме източника на изкушение в живота си. Истинското покаяние е да убием източника. Убий паяка и паяжината сама ще изчезне.

Един човек отишъл на църква и Святият Дух го изобличил за грях. На следващата сутрин той отишъл при един познат и го попитал, „Познаваш ли този стар часовник?“ „Да“, отговорил другия. „Това са моите инициали, това е моят часовник. Изгубих го преди 8 години. Как е попаднал у теб? Откога го имаш?“

„Откраднах го,“ отговорил първия. „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и приех Христос за мой Господ и Спасител. Затова първото нещо, което направих таз сутрин, е да ти го върна. Ако не си беше легнал снощи, щях да дойда тогава.“

Мнозина бъркат покаянието със съжаление. Съжалението иска нещата да бяха други, без да направи нещо за тази промяна. Покаянието е признание за грях, омраза към греха и обръщане на гръб на греха пред Бога.

И след като някой откликне на призива за покаяние, ние трябва да го насърчим да се кръсти в името на Исус Христос. За какво кръщение става въпрос тука?

Тук Петър говори за водното кръщение (да се кръсти, гр. baptisthētō). Това щеше да бъде декларация пред света, че те са приели Исус като техен Спасител.

Словото изисква това от всеки вярващ. След като повярваш, без излишно забавяне трябва да направиш тази публична изповед. Както Йоан кръсти Исус в Йордан, така и всеки вярващ трябва да бъде кръстен. Потапянето във водата символизира погребването на старото ни естество. Изваждането ни над водата символизира раждането на новия ни човек.

В Колосяни 2:12 Павел казва: Вие сте „погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра.“

Водното кръщение не спасява. Спасението е по благодат чрез вяра. Но водното кръщение е тържествена декларация, че няма друг начин греховете ни да бъдат простени, освен чрез вяра в смъртта и възкресението на Христос.

Затова, ако си повярвал, какво те спира да вземеш водно кръщение? Кръстили са те като бебе или дете? Но ако кръщението не е придружено с осъзнато покаяние, тогава то е невалидно и си остава празен ритуал.

През лятото ще насрочим дата за водно кръщение. Дори да няма други освен теб, насърчавам те да направиш тази стъпка на вяра пред цялата църква и пред света!

„Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“ На първата Петдесятница в Ерусалим този призив беше послушан от много хора:

Деяния 2:41,42: „И тъй, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“

Проповедта на Петър на Петдесятница беше последвана от голямо съживление и духовна трансформация в град Ерусалим. Към току-що родената църква се прибавяха хиляди вярващи.

Неудържимите започнаха своя поход за завладяване на света в силата на Святия Дух. Заговориха езика на любовта и проклятието на Вавилон беше неутрализирано. Небето слезе на земята. Започна първото съживление в историята. Историята познава няколко такива вълни на съживления.

През 1904-05 г. в Уелс преминала вълна на съживление, довело също до прибавянето на 3000 души към църквата. Силата и ефектът на това съживление се чувствали дълго след това.

В онези години един човек пътувал от Лондон, за да присъства на една от службите в Уелс. Слязал от влака на една малка гаричка и попитал полицая на селския площад, „Къде е Уелското съживление?“ Човекът в синя униформа се изправил в пълен ръст, потупал се по гърдите и казал, „Уелското съживление, господине, е под тези копчета!“

Както всяко друго съживление, и това притежавало две основни характеристики. Първо, мощни вълни на изобличение довели хората до покаяние. Често грешниците влизали в събранията и веднага коленичили пред амвона. Никой не поглеждал часовника, събранията често траели 4 и повече часа.

Второ, християните чувствали колко е важно да споделят Христос с всеки от тяхното обкръжение поради реалността на ада и Божия съд. Те били почти обсебени от Божията любов към невярващите.

И днес хиляди хора се присъединяват всеки ден към Неговата Църква. Много от нас сме свидетели на съживлението след падането на комунизма. Но мисля, че е дошло времето за ново съживление!

Искаш ли и ти да участваш в мисията на Исус? Преживял ли си своята Петдесятница? Преживял ли си радостта на освобождаващото покаяние? Покай се за греховете си, предай живота си на Исус, кръсти се в Неговото име и ще получиш дара на Святия Дух. Амин!

___

БПЦ "Нов живот" Варна

20.05.2018 г.

Защо е важно кръщението

/проповед/

В началото искам да ви попитам, какво става, когато един невярващ влиза във водата? Точно така, от нея излиза един мокър невярващ.

Днес ще говорим за водното кръщение и с това откриваме поредицата „Щом питаш” – отговори на въпроси, които вие задавате.

Кръщението не е необходимо за спасението

Много хора са объркани и не знаят какво означава кръщението и защо се прави. Може би това се дължи и на различния начин, по който се схваща и практикува кръщението в различните християнски клонове и деноминации.

Например, традиционно водното кръщение в православната църква се счита за тайнство, чрез което вярващият получавал Божията благодат, която прощавала неговите грехове.

Ние, както и голяма част от вярващите по света, считаме, че кръщението е действие, при което човек се потапя (‘baptizo’, гр.) във вода, след като вече е изповядал вяра в Господ Исус Христос и е бил спасен. Кръщението следва вярата, не обратно.

Защо е така? Библията казва, че ние сме спасени по благодат чрез вяра, не чрез дела:

Рим. 5:1 „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос”.

Ефес. 2:8 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.”

Кръщението е ритуал, чрез който един човек извършва потапяне на друг във водата. Да вярваш, че водното кръщение спасява означава да вярваш в спасението чрез дела, а това противоречи на благовестието на Исус Христос.

Освен това, ако кръщението е необходимо условие за спасение, то всеки който повярва в Господ Исус Христос в болницата на смъртното си легло или почине веднага след това, без да е имал възможност да се кръсти, би отивал в ада.

Това би означавало също, че всички бебета, които умират в утробата при аборт или по време и малко след раждане, отиват в ада, тъй като не са имали възможност да бъдат кръстени.

От тези стихове разбираме също, че бебета и деца на малка възраст не могат да бъдат кръстени просто защото те не могат да вземат осъзнато решение да приемат Господ Исус Христос. Вместо това в нашата, както и в повечето протестантски църкви се практикува представяне на бебе на Господа.

Самият аз съм „кръстен” като бебе, но аз дори не си спомням за това, камо ли да го смятам за автентично кръщение. След като взех решение да следвам Исус изобщо не се колебах и се кръстих при първа възможност, 4-5 месеца след това.

Следователно, първото нещо, което видяхме е, че кръщението не е необходимо за спасението ни. Нека сега разгледаме въпроса:

Защо тогава кръщението е важно?

Кръщението е много важна първа стъпка в християнския живот. В Матей 3:13-17 виждаме Господ Исус Христос да идва при братовчед Си Йоан, за да бъде кръстен, за да „изпълни всичко, което е право” (ст.16). След това Той установи кръщението като вечна заповед за Своята Църква, като призова всеки вярващ да последва примера Му.

Във Великото поръчение Исус казва: „И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Мат. 28:19).

Днес ние гледаме на тази Божия заповед доста лековато. Често всичко се свежда до традицията. Но в ранната църква не е било така.

Кръщението е било декларация, с която вярващия се идентифицира с група хора, наречени християни, които са презирани и мразени. Това е означавало доброволно приемане на преследване и вероятно на смърт; отказване на семейството и приятелите ти от тебе.

Близките проявявали някаква търпимост към член на семейството, който се събира с християни, но след като той вземал кръщение, веднага започвали да го преследват. Затова при кръщението вярващият влизал в общение със страданията на Христос и изгарял всички мостове зад себе си.

Днес за много хора в света това действие изисква също огромна смелост. В страни като Сирия, Афганистан, Иран, Судан и Северна Корея, кръстеният е заплашен със смърт или затвор. До преди 30 години водното кръщение в България на практика беше забранено и хората го правеха тайно.

Първо, кръщението не е необходимо условие за спасение. Второ, кръщението е важно. Трето, кръщението е символ.

Днес използваме различни външни белези и символи, за да разкрием нещо за себе си пред другите. Пръстенът на моята ръка ви казва, че аз съм женен. Той е символ на моя свещен съюз с моята съпруга.

Този екип (показвам на пауър поинт футболисти в национална фланелка) показва, че тези хора се състезават за националния отбор на България. А тази униформа (показвам български офицер) показва, този човек е част от определен род български войски.

По същия начин водното кръщение е символ, установен от Бога за идентифициране на човек като ученик на Исус Христос.

Бог използва символи в словото си, за да покаже, че e в заветни отношения със своите последователи. В Мойсеевия закон се изискваше всички мъже да се обрязват като наследници на Авраам. Това беше символ на завета, който Яхве е сключил с него и с Божието семейство.  Днес ние не живеем под закона на делата (Стария завет), а по закона на благодатта – Новия завет. Затова обрязването не е задължително, но е заменено от друг символ на принадлежност на Божието семейство – водното кръщение.

Но водното кръщение е не просто символ, то е много повече.

Когато се спасяваме, ние се кръщаваме в Христос: „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.” (Гал. 3:27) Нашето кръщение показва идентифицирането ни с Христос.

Гръцкият поет и лекар Никандер, живял около 200 г.пр.Хр. пише, че когато правиш кисели краставички, първо трябва да потопиш (използва глагола ‘бапто’) краставичката във вряща вода и след това да я ‘кръстиш’ или потопиш (‘баптизо’) в оцетен разтвор. Първото е временно, второто произвежда трайна промяна.

Същото е и с нашето водно кръщение. Когато се кръщаваме в Христос, ние се идентифицираме с Него. Просто интелектуално съгласие не е достатъчно. Трябва да влезем в единение с Него. Да има трайна промяна в живота ни, както с киселата краставичка. „Вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.”

Ние се кръщаваме още в „един Дух да съставляваме едно тяло” (1 Кор. 12:13). Ние ставаме части на Неговото тяло, Църквата.

В Библията водата символизира също духовно новорождение и чистота:

„Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.” (Йоан 3:5)

„както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото” Ефес. 5:25,26)

Кръщението е външен белег за тези вътрешни реалности – единение с Христос и с Църквата, чистота и новорождение.

В същността си водното кръщение е погребение. То е акт на вяра, в който ние свидетелстваме пред Бога и човеците, че човекът който сме били преди е мъртъв и погребан, и ние сме възкресени като ново създание в Христос.

Римляни 6:4 „Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”

Както един молив в книга не може да се види освен ако се отвори книгата, ние сме облечени в Христос. Всичко, през което книгата преминава, моливът също преминава през него. Когато книгата е погребана, моливът също е погребан. Когато книгата е възкресена, моливът също е възкресен. Ние сме в Христос.

Да се кръщаваме е заповед от Господа, това не е предложение. Всъщност, Бог изисква това от всеки вярващ. В последните думи на Исус на земята, Той каза: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (Марк 16:16). Помисли за миг върху това.

Призивът на Исус да повярваме в Него включва призив да се кръстим. Ако Той поставя кръщението в тази категория, той трябва да го смята за нещо важно, нали?

Никъде в Библията не четем за некръстени вярващи. Тъкмо обратното, кръщението обикновено следваше веднага след спасението на даден човек. Те не гледаха на него като на нещо, което да отлагат. 

Деян. 2:38 След като хората откликват на проповедта на Петър в деня на Петдесетница, първото нещо което той ги напъства да направят е „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.”

Тук опрощението не следва кръщението, а покаянието. С други думи, Петър казва: „Покайте се и греховете ви ще бъдат простени, и като направите това, се кръстете в името на Исус Христос.

По-нататък в ст. 41 четем, че те „с радост приеха поучението му и се кръстиха” (KJV).

Деяния 8:26-40 Това е разказът за това как Филип доведе етиопския евнух до Христос. В края на разговора между тях, евнухът ентусиазирано пита: „Какво ми пречи да се кръстя?”, на което Филип отговаря: „Ако вярваш от все сърце, можеш.” Разговорът се провежда в близост до вода и Филип веднага го кръщава.

Деяния 22:16 Първото нещо, което казват на ап. Павел след обърщението му е да се кръсти.

Има още няколко случаи, които бихме могли да разгледаме. Навсякъде  виждаме неотложността, с която се извършва кръщаването. Всички тези хора откликнаха с простичка вяра на Исус. Но те не разглеждаха вярата си като завършена, докато не се покориха на заповедта на Бог да бъдат кръстени.

Не забравяйте, че вяра без дела е мъртва (Яков 2:17). Живата вяра произвежда покорно сърце (Матей 7:21; Лука 6:46; 1 Йоан 2:3-4). Водното кръщение трябва да бъде първият ни акт на покорство, след като сме повярвали.

Християни, които не следват повелята на Исус да се кръщават много по-често отпадат от вярата от тези, които го правят. В края на краищата, ако ходенето ни в Духа не започне с най-основния акт на покорство, то се гради на погрешна основа. Това ще направи по-трудно покорното ни ходене в други области от живота.

Кръщението е също начин, по който Бог изявява Своята любов към нас. Когато получим Божията спасителна благодат, не е случайно, че Той ни призовава да се идентифицираме с Него по начин, който прави това идентифициране истинно за нас.

Бориш ли се с вина от миналото? Това може да е така, защото още не си организирал едно прилично погребение за човека, който някога си бил! Водното кръщение напомня много силно за чудната Божия благодат. Човекът, който си бил преди, е мъртъв завинаги и ти си възкресен с Исус като едно съвършено ново създание.

2 Коринтяни 5:17: „Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.” Ако някой е присаден в Месия, той е напълно ново създание. Предишното му морално и духовно състояние е отминало.

Както виждаш, нямаш нищо за губене, но можеш да спечелиш всичко това, като последваш Исус в кръщение. Всичко се свежда до изявлението на Исус в Йоан 14:15: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.” Кръщението е прост, но важен акт на покорство, който ще носиш със себе си до края на живота си. Ако още не си направил тази стъпка, насърчавам те да го направиш колкото може по-скоро.

Нека повторя, не можем да вземем кръщение, без първо да прегърнем реалността, която то представлява, а именно – живи взаимоотношения с Исус Христос и променен живот. Без това водното кръщение е просто намокряне във вода.

Затова, кръщение не могат да вземат хора, които живеят в грях. Йоан Кръстител казва: „Принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.” (Лука 3:8)

Например всеки повярвал, който има интимна връзка с партньор без брак трябва първо или да се отдели от него, или да се оженят и чак тогава може да вземе кръщение. Защото кръщението е акт на покорство на Господа, а съвместното съжителство е акт на непокорство срещу Господа.

През 30-те години на миналия век един машинист в компанията Форд в Детройт станал християнин. Не след дълго откликнал на призива и се кръстил. Святият Дух започнал да обновява този човек и той бил изобличен за нуждата да върне някои части и инструменти, които бил откраднал от компанията преди да стане християнин. На следващата сутрин той донесал всички инструменти и части на шефа. Обяснил, че бил кръстен и поискал прошка от началника.

Този човек бил толкова впечатлен, че изпратил телеграма на Хенри Форд, който бил на посещение на завод в Европа по това време, в която обяснявал какво се е случило и искал отговор какво да прави. Форд веднага върнал телеграма с текст: „Закарай целия град на река Детройт и кръсти всички.”

Вярваш ли в Исус Христос? Новороден християнин ли си? Ако още не си дал сърцето си на Исус, защо не го направиш сега?

Нека се помолим.

- край -

БПЦ "Нов живот" Варна

07.08.2016 г.