Денят, който промени всичко

/проповед на Петдесятница/

Спомняте ли си за ден, когато се е случило нещо, което е променило завинаги живота ви? Днес сме се събрали, за да се поклоним на Бог,  да Го хвалим за смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос и да се поучаваме от Словото Му. Но днес е още по-специален ден, защото днес празнуваме един ден, в който се случи нещо, което промени хода на световната история.

Днес празнуваме рождения ден на Христовата Църква!

Но как се стигна до този ден?

Петър, Йоан, Яков и останалите ученици бяха прекарали три години заедно с Исус. Той им казваше много пъти какво ще се случи и защо трябваше да се случи по този начин.          

Исус беше изпълнил пророчествата в Стария завет. Учениците бяха живяли с Него, бяха яли с Него, бяха Го следвали, но все още не разбираха всичко.

Петър Го попита, „Господи, къде отиваш?“ Тома Му каза, „Господи, не знаем къде отиваш.“

В нощта преди Христос да бъде разпнат, Той и учениците Му отидоха в Гетсиманската градина. Преди Исус да отиде да се помоли, Той им каза, „Стойте тук и бдете“. После се върна и ги завари да спят.

Той направи това три пъти и всеки път ги заварваше да спят. На Марк Драма нашите младежи изиграха това много образно, имаше даже леко похъркване. Но идеята е, че те все още нямаха представа какво предстои да се случи.

И когато стражите дойдоха да Го арестуват, хванаха учениците неподготвени. И след кратка схватка, по време на която слугата на първосвещеника загуби ухото си, всички Го изоставиха и избягаха.

След разпъването на Исус, учениците се скриха зад залостената врата поради страха от юдеите.

На утрото на Христовото възкресение, Мария Магдалина каза на Петър и Йоан, че някой е откраднал тялото на Христос.

По пътя към Емаус Исус придружи двама от учениците. Техните лица бяха помръкнали. Докато говореха за Исус, те го описаха просто като пророк, който е бил разпнат.

И след като всичко това се бе случило, след като бяха прекарали 3 години в присъствието на Божия единороден Син, дори учениците все още не разбираха.

Но Исус им обеща, че Бог Отец ще им изпрати Святия Дух. И когато това стане, Той ще ги научи на всичко и ще им напомни всичко, което е казал. Най-накрая всичко ще им стане ясно.  И когато дойде този ден, всичко ще се промени.

И този ден дойде! Раждането на църквата стана в момент, когато в Ерусалим се стичаха поклоници от всички страни, които се отправяха към храма, за да празнуват еврейския празник Петдесятница.

Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна до един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Бог не случайно избра точно този ден, за да излее Духа Си. Бог искаше да обърне разделението между народите. Във Вавилон Бог разбърка езиците и в човечеството навлезе разделението и отчуждението.

На Петдесятница хората не започнаха да говорят един език, но Бог им даде способност да споделят благата вест на чужди езици, за да може всички да ги разбират.   

Всички сме учили чужди езици и знаем колко трудно е това. Трябва да мислиш едновременно за правилните думи, за словореда, за глаголното време, падежите и за куп други неща! Отнема години и пак говориш смешно, като 4-годишно дете. Вавилон наистина е проклятие! И сега изведнъж, без да учат нищо, Бог им даде способността да говорят на различни езици!

Защо Бог направи това чудо? Защото Христовата църква е за всички, не само за определени хора и нации.

Римляни 10:13 „Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.“

Няма значение какъв език говориш, от кой етнос си, от коя партия си, колко си богат или беден, дали си ескимос в Аляска или си абориген в Австралия, дали си живял преди Христос или живееш в епохата на църквата. Божието желание е всички да бъдат включени в църквата на Исус Христос.

Ходили ли сте на ол инклузив почивка в Турция? Едни приятели ходеха и ни разказваха след това какво чудо е това ол инклузив почивката! Ол инклузив означава, че през цялото време можеш да ползваш плажа, басеина, шезлонг и чадър, да ядеш от храната и да пиеш напитки. Ако си гладен половин час след закуска, моля, вземи си нещо за хапване! Може да огладнееш през нощта – викаш рум сървиз. За нищо не плащаш, всичко това е включено в цената!

Същото се отнася и за Църквата – всички са включени в цената, която вече е платена от Исус Христос!

Ол инклузив – всички са включени!

В живота обаче има ситуации, когато не всичко и всички са включени в нещо.

Бил ли си в ситуация, в която си се почувствал пренебрегнат? Може би като дете никой не те е искал в отбора си, защото не си се отличавал със спортни умения. Или не са те поканили на рожден ден или сватба, на които много си искал да отидеш? Или не са те поканили на работна среща в офиса, а ти си имал добри идеи за обсъждането. Каквато и да е ситуацията, това е било болезнено. Удивителното нещо за посланието на Исус е, че то е за всички и никой не е пренебрегнат. Всички са поканени да станат част от Църквата Христова.

За Бог няма значение откъде идваш. Единственото, което има значение за Бог е къде отиваш.

Когато Бог направи това чудо в деня на Петдесятница и хората чуха това,

Деяния 2:6 „насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.“

Toва, което изглеждаше като огнени езици, които се разделяха, и седнаха на всеки от тях, беше знамение, с което Бог обяви слизането на Святия Дух. Oгънят тук е символ на очистване. Както огънят пречиства златото, така и Святият Дух пречиства сърцето на повярвалия от всеки грях и всяка нечистота.

Огънят също ни препреща към първата Петдесятница, от която празникът Шавуот (празникът на седмиците и на първите плодове) приема името си. Каква е връзката?

Eвреите излязоха от Египет на първата Пасха, която беше на 15-тия ден от първия месец по техния календар. От тогава до първия ден на третия месец са 45 дни. На 2-рия ден на този трети месец Мойсей се качи на планината Синай.

В следващите три дни Бог заповяда на народа да се очистят, с което стават 49 дни от изхода. На следващия 50-ти ден Божията слава се яви на планината. В Изход 19:16 четем, „А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас...“ Огън и вятър на планината!

И 1440 години по-късно, пак в деня на Петдесятница, Божията слава отново се яви чрез огън и вятър!

Но това не е всичко! Вятърът и огънят на Петдесятница са също препратка към Божието славно огнено присъствие, което изпълва скинията и храма. Те се свързват с пророческото обещание в Езекиил 43 и Агей 2, че Бог ще дойде и ще заживее с Духа си в новия храм на царството на Месия.

Агей 2:7 „ще разтърся всички народи – и ще дойде Този, Който е желан от всички народи; ще изпълня този Дом със слава, казва Господ на силите.“

И тук, в Деяния, Божието славно и огнено присъствие дойде да обитава не в една сграда, а в Неговите люде. Лука ни казва, че новият храм, обещан от пророците, е новозаветното семейство на Исус, людете на Исус.

С други думи, когато Бог дойде да обитава в своя храм, Той ще обедини всички племена на Израел под управлението на Царя Месия и че благата вест за Божието управление ще се разнесе и ще достигне до другите народи. И Лука описва това интернационално племе от израелтяни, които са там за празника Петдесятница и които са откликнали на посланието на Петър.

А три години преди деня на Петдесятница, Йоан Кръстител беше казал:

Лука 3:16 „Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

И в деня на Петдесятница, учениците се изпълниха със Святия Дух. Всеки, който беше в онази горна стая, се изпълни с Духа. Това беше обещаното кръщение със Святия Дух.

Виждаме как Божието огнено присъствие минава като червена нишка през цялата Библия и накрая се материализира в изливането на Божия Дух!

Исус Христос бе заповядал на учениците да чакат изливането на Святия Дух, и те го дочакаха на Петдесятница!

Ние получихме Духа, когато повярвахме. Тогава духовните Божии истини изведнъж добиха смисъл и Духът започна да разкрива значението им. И ние имаме нужда да се изпълваме всекидневно с Него чрез четене и изучаване на Словото, молитва, общение с тялото Христово и благовестие. Павел каза на ефесяните, „изпълвайте се с Духа“ (Ефесяни 5:18)!

Но преди това всеки от нас трябва да преживее своята Петдесятница. Това е денят, който променя всичко. Денят, когато се новораждаме и в който започва нашия нов живот! Денят, в който Духът започна да ни променя отвътре навън.

Всички сте чували за един от най-големите християнски автори и богослови на всички времена, Августин Блажени. Веднъж след своето повярване, след неговата лична Петдесятница, той вървял по улицата и подминал една проститутка, която преди бил посещавал. Тя му извикала, но той не отговорил. Продължил да върви. Тя пак извикала, „Августин, това съм аз!“ Без да променя ход и с увереността на Христос в сърцето си, той отговорил, „Да, но това вече не съм аз.“

Поради Христос и Неговия Дух, Августин бил променен. Той бил новороден, напълно ново създание.

Освен, че Бог започна да променя живота ни в нашата Петдесятница, когато се кръстихме и се изпълваме с Духа, ние получаваме и дарбите на Духа.

1 Коринтяни 12:7 „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.“

Защото като църквата на Исус Христос, всички ние сме части от тялото на Христос и като такива имаме важна роля в тялото, за всеобща полза.

Джон Уесли, основателят на Методистката църква, казва за деня на Петдесятница: „Бяха ли всички тогава пророци? Всички ли вършеха чудеса? Всички ли имаха изцелителна дарба? Всички ли говореха езици? Не, съвсем не. Може би дори по-малко от един на хиляда... Следователно, те бяха изпълнени със Святия Дух с по-чудесна цел от тази. А именно, Бог им даде умът на Христос, тези святи плодове на Духа..., за да ги изпълни с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие..., за да „ходят както Христос ходеше“ в „делото на вярата, в търпението на надеждата, в труда на любовта.“

И когато Святият Дух дойде върху вярващите на Петдесятница, те веднага получиха ума Христов и започнаха да ходят както Христос ходи. Този ден промени всичко!

Петър, човекът който се беше отрекъл от Христос три пъти поради страх, че ще премине през същите мъчения, се изправи пред тълпата, „издигна гласа си“ (Деяния 2:14) и проповядва първата проповед в църквата, и то каква проповед!

Изпълненият с Духа Петър издигна високо глас и говори с авторитет,  убедително и въздействащо. Каква промяна Святият Дух бе предизвикал в живота на този мъж!

Той проповядва за пророчеството на Давид за Господ Исус, каза че всички ученици са били свидетели на възкресението, за прославянето и възнесението на Исус Христос в небето.

Той им говори за небето, но им говори и за реалността на ада. И той им заяви, че Бог е възкресил Исус от мъртвите, „като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.“ (2:24)

И след това Петър извика,

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

И това въздействащо послание е приложимо и днес така, както беше преди 2000 години. Днес всички християни сме част от Църквата, тялото Христово. Ние сме Христовите представители на земята.

Ако имаме Духа, трябва в нас да гори и Неговия огън! Огънят не е просто един празен символ. В църквата не трябва да има само зрители. Ние сме призовани да се изпълваме с Духа и да използваме дарбите си в служение в църквата и за свидетелство в света.

И не е нужно да тръбим навсякъде какво правим. Святият Дух действа мощно, но незабележимо.

Християнският автор Джейми Бъкингам, (автор на книгата „Бягай, малкия, бягай“ за живота на Ники Круз) веднъж посетил язовир. Дотогава той винаги мислел, че електричеството се добива от водата, която тече отгоре без да разбира, че тя е просто пяна. А дълбоко под повърхността на водата турбините и генераторите трансформират силата на тонове вода в електричество – тихо, невидимо за очите, не като лъскавата пяна отгоре.

За да имаме тази сила в живота си, е нужно да се изпълваме със Святия Дух всекидневно. Иначе все едно да караш кола без двигател в нея. 

В невъзможността на това се убедил един шотландец. Той седнал в колата си и се опитал да запали двигателя, но напразно. Колата не тръгвала и не тръгвала. Станал, вдигнал предния капак и открил, че някой е откраднал двигателя.

Допускаш ли Сатана да открадне двигателя ти?

Ако не разгаряш огъня на Духа в себе си, ако не ти остава време да прекарваш с Бога и в молитва, защо се чудиш, че нямаш тази сила?

Сатана се радва най-много на заетите християни, на които не остава време да четат Библията, да се молят и да се вграждат и служат в тялото Христово.

Но когато ти позволиш на Святия Дух да поеме кормилото на твоя живот, твоят съпруг и съпруга, твоите деца се променят, атмосферата на работното ти място се променя, приятелите ти не могат да те познаят. А когато цялата църква позволи на силата на Святия Дух да действа в нея, целият квартал и целият град ще започне да се променя!

Всяка сила може да бъде използвана по два начина: тя или може да избухне, или може да бъде впрегната и канализирана. Енергията, получена от 50 литра бензин например, може да се освободи чрез експлозия, ако в тубата бензин се хвърли запалена клечка кибрит. Или може да бъде канализирана чрез двигателя на Фолксваген Голф в контролирано изгаряне и да се използва за транспортирането на човек от Варна до София.

Експлозиите са зрелищни, но контролираните изгаряния имат траен ефект и издържливост. Святият Дух работи по двата начина. На Петдесятница Той експлоадира и Неговото присъствие бе забелязано като „огнени езици“ (Деяния 2:3). Животът на хиляди хора бе променен чрез едно изригване на Божията сила.

Но той също работи чрез църквата – институцията, в която Бог започна да излива силата на Святия Дух за дългия път. Чрез поклонение, общение и служение християните разполагат с тази издържливост и жизненост.

Няма по-мощна сила на този свят от силата на Святия Дух!

Преди да се възнесе, Исус Христос обеща на учениците:

Деяния 1:8 „ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Това стана в деня на Петдесятница и 3000 души се присъединиха към църквата в онзи ден. От тогава досега милиони са били кръстени със Святия Дух по лицето на земята. Поради тази причина и ние с вас сме тук сега.

Ние сме призовани да бъдем църква с огън. Огън от ентусиазъм и любов. И всеки, който призове Господнето име, ще се спаси!“ Слава на Бога!

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.06.2024

Мобилизиране на църквата за служение

/проповед/

Увод

Eдин механик попитал хирург: „Мислиш ли, че човешкото тяло е машина?“ Хирургът отговорил, „Разбира се, то има части и всяка част е с определено предназначение така, както всеки чарк в една машина има предназначение.“

Механикът попитал: „Тогава защо ти си много по-добре заплатен от мен? Аз отварям машини и ги поправям. Не е ли точно това, което правиш и ти?“ Хирургът отговорил, „Синко, опитай се да поправяш машините с включен двигател.“

Наистина, човешкото тяло прилича на машина, но е много повече, то е жив организъм. В Библията то дори се използва като илюстрация за тялото Христово, църквата.

Днес искам да ви предложа да поговорим за църквата. И по-конкретно, ще видим как можем да израстваме в христоподобие, като намерим своето място в църквата и се посветим на служение.

Но в началото искам да ви попитам нещо. Как мислите, защо Бог ни спасява? Да, Бог ни спасява, защото ни обича и не иска да отидем в ада. Но има още една важна причина.

1.     Ти си създаден, за да служиш

Той ни спасява, защото иска да Му служим. Ти си спасен за служение, не за да седиш и да чакаш да отидеш в рая. В Божието царство ти имаш цел, роля и функция, която да изпълняваш. Не твоите притежания и пари, които ще оставиш след себе си, а твоето служение осмисля живота ти.

Второзаконие 10:12 „да служиш на Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.“

Бог те призовава и ти заповядва да служиш в тялото Христово. Някои християни мислят, че служението е само за пасторите и евангелизаторите. Няма нищо по-далече от истината. Бог заповядва на всеки християнин да служи.

Неслужещ християнин е оксиморон, няма такова „животно“. В някои църкви в Китай приветстват новоповярвалите, като казват: „Исус сега има още две очи, с които да гледа, две уши, с които да слуша, две ръце, с които да помага и сърце, с което да обича другите.“

В църквата няма незначителни служения. Някои копнеят непременно да са в светлината на прожектора. Много ми харесват думите на Мартин Лутър Кинг за служението. Той казва, „Не всеки може да бъде известен, но всеки може да бъде велик, защото величието се определя от служението.“

И още една прекрасна сентенция: „Единственият път до тронната зала минава през слугинското отделение.“

В края на живота си ще застанеш пред Бога и ще трябва да отговаряш как си служил на другите (Римляни 14:12). Какво ще му кажеш? Нямах време? Нямах какво да дам?

Ние живеем истински когато служим на другите.

Марк 8:35 „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.“

Тази истина е повторена няколко пъти в евангелията. Ако не служиш, ти не живееш, ти просто вегетираш, защото ти си създаден за служение. Бог иска да се научиш да обичаш и да служиш безкористно на другите.

В нашата църква има много служения. Ако не участваш в служение в църквата, какво оправдание имаш?

Виж библейските герои. Авраам беше стар, Яков беше колеблив, с Йосиф злоупотребиха, Мойсей заекваше, Гедеон беше беден, Рахав бе неморална, Давид извърши прелюбодейство, Илия имаше суисидни мисли, Еремия бе депресиран, Йона бе непокорен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител беше ексцентрик, Петър беше импулсивен, Марта се безпокоеше твърде много, самарянката имаше няколко провалени брака, Закхей бе мразен, Тома имаше съмнения, Павел имаше разбито здраве, Тимотей бе плах. Всички те бяха несретници, но Бог използва всеки в служение. И Tой ще използва и теб, ако престанеш да се оправдаваш.

Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

2.     Бог те екипира, за да служиш

За да можеш да служиш, Бог ти дава духовни дарби. Това са специални способности за служение, които Святият Дух дава само на тези, които вярват в Него.

1 Коринтяни 2:14 „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия дух.“

1 Коринтяни 12:11 „А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както Му е угодно.“

Духовните дарби не могат да се изработят или спечелят. Не могат и да се избират – Святият Дух ги разпределя. Те са израз на Божията благодат в теб. Бог обича разнообразието. На един дава едни дарби, на друг – други.

И той ни дава дарби за обща полза (ст. 7). Ако не използваме дарбите си, другите остават излъгани. Затова ни е заповядано да открием и да развиваме духовните си дарби. Ти отделял ли си време, за да откриеш кои са твоите дарби?

Освен дарби, Бог ни дава и различни неща, за които се вълнуваме и които живо ни интересуват. Това може да са различни области на познанието, може да са някакви активности или теми.

Притчи 27:19 „Както водата отразява лицето, така човешкото сърце отразява човека.“

Има теми, които не ни вълнуват. Когато в Уроците по английски една жена предложи всеки участник да представя на английски нещо, което е сготвил, една друга каза: „Мен пък изобщо не ме вълнува готвенето.“

Но има неща, които карат сърцето ни да бие по-силно. Когато бях малък много обичах да разглеждам световния атлас, да чета информация за страните и да си представям как живеят там хората. Знаех почти всяка страна и столица в света.

Всеки от нас се интересува от различни неща. Не пренебрегвайте вашите интереси. Библията казва да служим на Бога с цялото си сърце. Трудно ще е да си много добър в нещо, ако не ти харесва или не чувстваш страст да го правиш. Бог иска да използва естествените ти интереси, за да служиш на Него и на другите.

Как разбираш дали служиш на Бога от цяло сърце? Ако си ентусиазиран за нещо, ако обичаш да го правиш, няма нужда някой да те мотивира. Ти не го правиш за награда или заплащане, а защото ти харесва да служиш по този начин.

Второ, ти служиш на Бога с цялото си сърце, когато си ефективен. Ако обичаш да правиш нещо, ти полагаш усилия, за да станеш добър в него. Ако нещо не ти харесва, няма да полагаш толкова труд да го овладееш.

След гимназията бях приет в МЕИ или както сега му викат в Техническия университет. Но след 1 семестър там вече знаех, че това не е за мене. Не можех да си представя, че цял живот ще се измъчвам да работя нещо, което не обичам и не разбирам, за едната заплата.

Отидох там, където знаех, че ще работя „от сърце“ – записах се да уча английска филология. За да ме приемат, цяла година учех граматика и лексика и се подготвях. След като влязох в университета, всяко упражнение и всяка лекция за мен бяха празник. След това повярвах и се посветих на служение, но дори в моето служение (което също много обичам), преподавам английски.

Задай си въпроса: кое служение би ми донесло най-много радост и удовлетворение? Коя област от служенията в църква ме вълнува най-много? Мими обича децата и в момента се обучава за служение в Неделното училище. Ваня, Наталка и Мони правят това от години. Стефчо, Севди и останалите в хвалението обичат музиката и да пеят, и служат в групата за хваление и поклонение. Грациела обича да готви и да благославя с вкусните си гозби хора в нужда. Какво вълнува теб?

Може би те вълнуват езиците и виждаш, че можеш да превеждаш на нов език в църква? Или най-много обичаш малките групи за изучаване на Библията? Посвети се там, където ще можеш да служиш на Бога от все сърце.

Римляни 12:5 „така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.“

Ние сме едно тяло. Христовото тяло. И Той е направил всеки от нас различен, с различни интереси, способности и таланти, с цел да служим на тялото. Въпросът е, все пак, как точно да разберем какво Бог иска ние да правим?

3.     Как разбирам къде да служа?

Свидетелство – Вивка? Мими?

За да отговорим на този въпрос, ние трябва да разберем какви дарби имаме. Павел казва

Римляни 12:3 „Който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, че да мисли скромно според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил.“

„Да разсъждава така, че да мисли скромно“. Един друг превод казва, „опитайте се да имате трезва преценка за вашите способности.“ Питайте другите какво мислят. Кажете им, че искате да чуете истината, не комплименти. Духовните дарби и естествените способности винаги се потвърждават от другите.

Ако си мислиш, че имаш дарбата проповедник, учител или хвалител, но никой друг не е съгласен, явно нямаш трезва преценка за себе си. Или ако мислиш, че си много добър лидер, но никой не те следва, значи се лъжеш.

Запитай се, къде съм виждал плод в живота си, който е потвърден от другите? Също, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като опитваш различни служения. Една от моите дарби е учител. Майка ми беше учителка, но като дете никога не си представях, че ще стана учител. Исках да стана футболист!

Докато един ден не опитах и толкова много ми хареса, че сън не ме хващаше да отида пак в училище да преподавам. Просто започни да служиш, да експериментираш с различни служения. Опитвай неща, които никога не си правил. Иди в неделното да видиш дали децата ще те слушат. Или направи нещо за тийнейджърите. Организирай гледане на християнски филм с дискусия или баскетболен турнир. Започни да чистиш в църква след богослужение. Ани ми каза, че обича да чисти!

Просто започни да правиш нещо и виж дали ти се удава, и дали дава плодове за царството. Така ще откриеш своите дарби.

Разгледай списъците с духовни дарби в 1 Коринтяни 12, Римляни 12 и Ефесяни 4. Но имай предвид, че това не са изчерпателни списъци. Може твоята да не фигурира там!

За да ти помогнем, сме направили един списък със служенията в църква, в който търсим служители. Всъщност, винаги има нужда от помощници, защото често хората са болни или отсъстват по друга причина. Този списък ще остане тук 2 седмици.

След богослужението иди, преснимай си го и като отидеш вкъщи, го прочети и се моли. Попитай Бог – къде искаш да вложа своите усилия и да използвам дарбите, които си ми дал?

Всеки християнин има поне една дарба. Може да сме получили потвърждение за нея от другите. А може дори да не подозираме за нея, докато не ни се наложи да я използваме!

Един пианист свирил по баровете и бил доста добър. Хората идвали само за да го чуят да свири. Но една вечер клиент му казал, че не иска да слуша повече как свири, а иска пианистът да му изпее нещо. Пианистът казал, „Аз не пея.“ Но клиентът настоявал и казал на съдържателя на бара, „Писна ми от това пиано. Искам да ми попее.“

Собственикът на бара се провикнал, „Ако искаш да ти платя, изпей нещо. Клиентите те молят да пееш.“ Той изпял една песен. Един пианист, който никога не бил пял на публично място го направил за първи път. И никой не бил чувал някой да изпълнява песента „Мона Лиза“ по начина, по който я изпял тази нощ Нат Кинг Коул!

Той имал скрит талант, за който дори той не знаел. Той можел да изживее остатъка от живота си като никому неизвестен пианист в пиано бар. Но тъй като се наложило да пее, той станал един от най-големите певци в Америка.

Заключение

Ти си създаден, за да служиш! Бог заповядва на всеки християнин да служи. Той иска ти да си неговите очи, ръце, нозе и сърце. Всяко служение е важно. Когато обичаме Бога и обичаме другите, ние естествено започваме да им служим.

Бог ни дава духовни дарби, за да Му служим. Всеки християнин има поне една дарба, дадена му за обща полза. Той също влага в сърцето ни неща, за които се вълнуваме и които обичаме да правим.

И накрая, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като се молиш и опитваш различни служения. Дори и никога да не си правел това преди.

Нашата най-висша цел трябва да е да принасяме слава на Бога, като изграждаме тялото Христово. А това става, когато се посветим на служение.

Един повярвал в Исус индус казал следното на група свои сънародници: „По рождение аз принадлежа на най-незначителната и презряна каста. Тя е толкова нископоставена, че ако някой брахмин случайно се допре до мен, трябва да отиде и да се изкъпе в реките на Ганг за ритуално очистване.

И въпреки това, на Бог беше угодно да ме призове – не само към познаване на благовестието, но към високата служба да поучавам другите. Приятели, знаете ли причината, поради която Бог прави това?

Тя е следната: ако Бог беше избрал някой от вас – учените брахмини и ви беше направил проповедник, когато щяхте да започнете да правите обръщенци, хората щяха да кажат, „Това се дължи на удивителните знания на брахмина и неговият чудесен характер.

Но сега, когато някой повярва чрез мен, на никого не идва наум да приписва някакви заслуги на мене. И Бог, както и трябва да бъде, получава цялата слава.“

Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

24.03.2024

Любовта е... акт на волята (1 Коринтяни 13:1-3)

/проповед/

В една църква за Великден направили театрална постановка за смъртта и възкресението на Христос. На Великден я поставили на градския площад. Когато актьорът, който играел ролята на Христос, понесъл кръста си към Голгота, един от тълпата започнал да му се подиграва и обижда. Накрая актьорът не издържал, захвърлил кръста, отишъл до шегаджията и му забил един юмрук в лицето.\

След края на представлението режисьорът му казал: „Знам, че този човек ти лазеше по нервите, но ще трябва да те уволня. Просто не можем да си позволим да се държиш така, докато играеш ролята на Исус.“ Актьорът казал: „Моля те, дай ми още един шанс. Мога да се справя, ако се случи отново.“ Режисьорът решил да му даде още един шанс.

На следващия ден той отново понесъл кръста нагоре по улицата. И разбира се, зевзекът отново се появил. Aктьорът се опитвал да се владее, но едва се сдържал. Стискал гневно юмруци и аха да се хвърли върху зевзека. Накрая погледнал към него и казал: „Ще ми паднеш ти след възкресението.“

Понякога е трудно за тези, които изповядват, че са християни, да се държат както подобава на християни. Опитваме се да си носим кръста, но ако някой „ни сложи кръста“, често губим търпение и се държим по същия начин, по който и светът.

Но Библията учи, че ние трябва да сме хора, които демонстрират любов във всички наши взаимоотношения с другите.

Ефесяни 4:2 ни съветва да живеем „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов.“

Евреи 12:14 „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.“

Не е лесно да обичаме всички, особено някои хора. Но доколкото е възможно, ние трябва да живеем в мир и хармония с другите.

Днес започваме поредица от 4 проповеди върху 1 Коринтяни 13, главата за любовта в Библията, която съм нарекал „Любовта е...“. Моята молитва е те да ни помогнат да видим как да се отнасяме към другите хора. Днес ще разгледаме първите три стиха. В последния стих на предходната 12 глава Павел прави преход към тях с думите: „А сега ще ви покажа един по-превъзходен път.“ С други думи, ще ви говоря за най-добрия начин, по който можете да се справите във всяка ситуация, а именно, когато прилагате любов.

След което посочва, че любовта е по-важна от 4 други неща, които християните считат за важни.

ВАЖНОСTТА НА ЛЮБОВТА

Първо, в ст. 1 Павел казва, че любовта е по-важна от духовните дарби. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ (1 Коринтяни 13:1)

На Петдесятница, когато Петър проповядва първата благовестителска проповед, Бог даде на апостолите дара да говорят езици, които никога не са учили, за да може хората, които ги чуват, да разберат какво се казва.

Но тук, в 1 Коринтяни, Павел казва, че ако Бог му даде дарбата да говори всеки човешки език и дори небесния език на ангелите, но няма любов, той би бил само звънтяща мед или дрънкащ кимвал. Какво иска да каже с това?

През 1 век пред входа на повечето езически храмове имало голям гонг или чинели. Когато хоратаидвали да се покланят, ги удряли, за да събудят езическите богове и те да чуят техните молитви. Тоест, Павел казва, че дори да може да говори с най-голямото красноречие на всички езици, но ако няма любов, животът му ще е толкова безсмислен, колкото и нелепото удряне по гонг с цел да събудиш несъществуващи богове.

Както виждаме, любовта е по-важна от всяка духовна дарба.

След това в ст. 2 Павел казва, че любовта е по-важна от знанието.

1 Коринтяни 13:2: „И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание... а любов нямам, нищо не съм.“

Павел казва, че дори да знаеш всичко – да си специалист по микробиология, медицина, филология, психология и каква да е друга 'логия', но нямаш любов, ти не си нищо.

Защо? Защото, както казва пак Павел в 8 гл. 1 ст. на същото послание, „знанието възгордява, а любовта назидава.“

Знанието е важно. Днес ние знаем много повече от преди. Но е мит, че образованието ще промени обществото. За да се промени обществото е нужно първо да се променят сърцата на хората. Ние се нуждаем много повече от любов, отколкото от знание.

Трето, Павел казва, че любовта е по-важна от вярата. Той не казва, че вярата не е важна, а че любовта е по-важна. Той каза: „ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“ (ст.2)

Каква вяра имаш ти? Вярваш ли, че триединният Бог е творецът на този свят? Че Исус Христос е Неговият единороден Син, че Той дойде на света, за да живее безгрешен живот, че умря, беше погребан и възкръсна на третия ден?

Вярваш ли, че Той сега е отдясно на Отца и приготвя място за нас, царува над нас, застъпва се за нас пред Отца и един ден ще се върне отново?

Ако вярваш във всичко това, радвам се за тебе. Но Библията учи, че ако вярваш във всичките правилни неща, но нямаш любов, ти си нищо. Дори вярата нищо не струва, ако не е подплатена с любов.

Спомняте ли си притчата за добрия самарянин? Свещеникът и левитът имаха вяра. Проблемът беше, че те нямаха любов. Те отминаха без да помогнат на ранения ограбен човек.

Галатяни 5:6: „Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.“

Четвърто, Павел казва, че любовта е по-важна от щедростта.

1 Коринтяни 13:3 „И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза?“

Забележете, че Павел не казва, „Ако дам 10 %.“ Той казва: „Ако дам всичките си спестявания, пенсионната си застраховка, апартамента, колата и вилата, ако раздам всичко на бедните и дори жертвам себе си, но нямам любов, тогава няма никаква полза.“

Щедростта сама по себе си е нещо добро, но само щедрост не е достатъчна. Ние непрекъснато срещаме просяци по улицата. Тук, в църква, също са идвали да просят. Дори веднъж ми се обадиха по телефона от Ямбол, за да помогна на някакъв човек. Българската Коледа и други кампании също са добри каузи.

Но защо даваш? Защото пасторът проповядва, че даването е нещо добро? Или защото се чувстваш виновен, че не даваш? Защото искаш да впечатлиш другите? Да впечатлиш Бога?

Ако давам само разчитайки, че ще бъда облагодетелстван и без любов, даването е напразно. То трябва да е мотивирано от любов – любов към Бога и любов към хората.

Следователно, Павел казва, че любовта е по-важна от духовните дарби, по-важна от знанието, по-важна от вярата и по-важна от щедростта.

ПРАКТИКУВАНЕ НА ЛЮБОВ

Очевидно любовта е много важна – може би по-важна, отколкото сме мислили. Исус каза:

Йоан 13:34: „Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“

Забележете, че това е заповед, не предложение. Бог никога не ни заповядва да направим нещо, което не можем да направим.

Светът ни казва, че любовта е нещо, което просто се случва. Ти се влюбваш до уши така внезапно, както се спъваш в някоя счупена плочка и се оклепваш в калта до уши. Не си го планирал, то просто се случва.

В една стара песен на Елвис Пресли се казва „Не мога да не се влюбя в теб.“ Друга песен казваше, „Не съм вярвал, че мога да обичам така. Но ето… Случва се сега.“ А в друга се пее: „Обичам те. Как се казваш?“ Текстът е много дълбок…

Днес всеки втори брак у нас завършва с развод. Но статистиката не казва още колко семейства живеят разделени без формално бракът да е разрогнат. Просто единият решава, че повече не обича другия и трябва да се разделят. Това е представата на света за любовта.

Библията обаче поучава, че любовта е нещо, което можем да контролираме. Бог ни заповядва да се обичаме един друг. Това означава, че ние можем да вземем решение да обичаме даден човек. Любовта не е чувство, тя е глагол. Любовта е акт на волята.

Що за любов е това?

Филипяни 2:4: „Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.“ С други думи, това е жертвоготовна любов. Любовта, с която Исус ни възлюби.

Грижи се за другите така, както се грижиш за себе си. Бъди безкористен. Какво означава това?

Първо, започни с твоето семейство. Ти трябва да обичаш съпруга или съпругата си повече от всичко друго след Бога. Да си по-мил, нежен и внимателен с нея или него дори ако той или тя се държи като идиот.

След това започни да се отнасяш по същия начин с децата си, родителите си, свекъра и свекървата и тъста и тъщата.

От семейството тази любов трябва да се насочи към църковното семейство и към света. Исус каза:

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Така светът ще разбере, че посланието на Исус е валидно.

Известният южноафрикански борец за правата на човека и англикански епископ 

Дезмънд Туту е казал, „Божията мечта е ти и аз и всички ние да разберем, че сме семейство, че сме създадени за съобщност, за доброта и състрадание. Алберт Айнщайн добавя: „Нашата задача трябва да бъде да се освободим, като разширим нашия кръг от състрадание да включва всички живи същества, цялата природа и нейната красота.

Ако наистина се обичаме един друг така, както Исус ни възлюби, ние трябва да имаме същото състрадание към хората, което имаше и Исус.

Бил ли си някога толкова въвлечен в нещо, че напълно да се идентифицираш с него? Да състрадаваш означава точно това – да съчувстваш, да участваш в нечий живот. 

Състрадателният човек си задава въпроси като: „Какво ли е да си дълбоко наранен и никой да не знае, и да не се чувстваш спокоен да им кажеш? Какво ли е да си болен и да знаеш, че няма да оздравееш, а толкова много ти се живее? Какво е чувството да си инвалид? А да си малцинство? Какво е мъжът ти да се напива и да те бие? Да не се разбираш със съпруга си?

Загрижени ли сме за товара, който носят хората и помагаме ли да носят товара си? Това има предвид Исус, когато говори за това да обичаме другите така, както Той обича нас.

Състрадание. Практикуване на любов. Акт на волята.

Един мисионер отишъл в Индия, но тъкмо започвал да учи езика и се разболял от туберкулоза и трябвало да отиде в болница. Хигиената в болницата не била на висота, имало много пациенти и било трудно. Но мисионерът решил да направи каквото зависи от него. Взел със себе си християнски книги и брошури и се опитал да свидетелства на пациентите.

Но това било трудно, защото още не знаел добре езика и той се обезсърчил. Никой не вземал от неговите брошури. Поради болестта си щял да бъде там дълго време. Но как щял да бъдемисионер в страна, където никой не го слушал?

Заради туберкулозата си всяка нощ в 2 ч. той се събуждал от хронична кашлица. Когато се събудил една нощ забелязал от другата страна на редицата между леглата старец, който се опитвал да стане от леглото. Той се свивал на топка и се засилвал, но така и не успявал да стъпина крака. Бил твърде слаб.

След няколко опита старецът се отпуснал и се разплакал. На сутринта мисионерът разбрал защо старецът плакал. Той се опитвал да стане, за да отиде до тоалетната, но нямал сили за това. Леглото му било цялото в екскременти и във въздуха се носела миризма.

Другите пациенти се присмивали на стареца. Медсестрите дошли да почистят леглото и също били много груби с него. Една от тях даже го зашлевила през лицето. Старият човек само лежал и хлипал.

През следващата нощ около 2 ч. мисионерът отново се събудил от кашлицата си. Погледнал през пътеката и видял, че старецът пак се опитва да стане от леглото. Макар и неохотно, мисионерът успял да стане, отишъл до леглото на стареца и му помогнал да се изправи.

Но той бил твърде слаб, за да върви, затова мисионерът го вдигнал на ръце и го понесъл като бебе. Той бил толкова лек, че не било много трудно да го носи. Занесъл го до тоалетната, която представлявала една дупка в пода. Застанал зад него и го държал, докато той се погрижи за себе си.

След това го занесъл обратно до леглото му и го сложил да лежи. Докато се обръщал да отиде до своето легло, старецът протегнал ръка, хванал лицето му, дръпнал го по-близо и го целунал по бузата и казал нещо, вероятно „Благодаря.“

Когато се събудил на следващата сутрин до леглото му имало пациенти, които чакали да се събуди и го попитали дали могат да прочетат от книгите и брошурите, които е донесъл. Други задавали въпроси за Бога, на който той се покланя и за Неговия Син, който е дошъл на света, за да умре за техните грехове.

През следващите няколко седмици мисионерът раздал цялата литература, която бил донесъл със себе си. През месеците, докато бил в болницата, много от пациентите, лекарите и медицинските сестри приели Исус за свой Спасител.

Какво направил той? Той не проповядвал проповед. Дори не можел да комуникира добре на езика им. Не можел да ги убеди с красноречието си, нито да им покаже нещо, с което да ги спечели. Той само пренесъл един стар човек до тоалетната. Всеки може да направи това.

Някой е казал: „Хората няма да ги е грижа колко знаеш докато не узнаят колко много те е грижа.“

Има един по-превъзходен път – това е пътят на любовта. Любовта, която е акт на волята, не чувство. Твърдо решение да обичаш, не романтично влюбване.

Тази любов е пътят на Исус Христос. Ако си дошъл тук и не познаваш Исус като Пътя, истината и живота, ако не Го познаваш като Твой Спасител, искам да отправя Неговата покана към теб. И всички ние ще се молим ти да откликнеш, докато се изправяме и пеем тази песен.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

11.06.2017