Най-страшният ураган е не този, който опустошава градовете. Най-страшният ураган е този, който опустошава душите на хората.
Точно на този ден преди 73 години България бе връхлетяна от урагана на комунизма. Злото си направи резиденция в София и царува 45 години. После си подви опашката и си отиде, но не задълго. Върна се отново и още вилнее по нашите улици.
И най-жестокият ураган идва и отминава. Малко по малко хората възстановяват домовете и поминъка си. Но комунистическият ураган не може така лесно да бъде унищожен, защото той е от духовно, не от материално естество.
Библията казва: "Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (Матей 12:43-45).
Злият дух на комунизма привидно си отиде през 1989 г., за да се завърне на бял кон няколко години по-късно. И не беше сам. Върна се с още няколко "приятели" - страха, подозрителността, лъжата, корупцията, атеизма, тоталитаризма и материализма.
Ирма е страшен ураган, но страшното ще премине. С общи усилия всичко ще бъде възстановено. След 2-3 години Карибите и Флорида ще изглеждат така, все едно нищо не се е случило.
Но ураган, вилнял 45 години в душите на хората, оставя следи за поколения напред. Трудно е да изкорениш нещо, когато си бил изкоренен от него.
Тогава има ли надежда за спасение от урагана на комунизма? Кой може да ни направи отново човеци? Да ни върне любовта към ближния? Да ни даде надежда за по-добър живот?
Ние търсим спасител вече 73 години, който да ни спаси от нашите "освободители." Но проблемът е, че го търсим на неправилното място.
Проблемът е, че всички, не само обладаните от духа на комунизма, сме грешни. "Няма праведен нито един", казва Библията. Има обаче Един, който се роди, живя безгрешен живот, умря и възкръсна. Името му е Господ Исус Христос. И Той ни обещава:
"Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот." (Йоан 5:24).
Ако си загубил надежда, че животът ти може да се промени, ако си се отчаял от силата на злото в живота, погледни към Него. Той ще ти даде мир, който досега не си познавал. И нещо повече.
Той ще те научи, че за да се справиш с злото в живота, трябва да смениш оръжието. Материалните оръжия са безсилни пред духовното зло. Водният пистолет е безполезен срещу въоръжен терорист. Нужно ти е оръжие от друго поколение. От друго измерение. Духовно.
И когато го направиш, ще започнеш да печелиш битки - първо малки, а след това и по-големи.
Защото "оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос." (2 Коринтяни 10:4,5)
Как го правим? С молитва за жертвите, но и за палачите. Защото,
ако Христос е умрял за греховете на всички, то Неговата смърт е достатъчна, за да покрие и греховете на тези, които и днес печелят дивиденти от дяволската лъжа, наречена комунизъм.
С помирение. Защото любовта покрива множество грехове.
И най-страшният ураган идва и отминава, и малко по малко животът се възстановява. Ураганът, който мина на този ден точно преди 73 години през България, още вилнее. Но има Един, който е по-силен от този ураган. В Неговото име можем да победим последствията от духа на комунизма.
И от всички негови "приятели."