Как да свидетелстваме за Исус (Деяния 1:3-11)

 /проповед/

Продължаваме с поредицата „Борбата“ в християнския живот. Днес ще говорим за нашето свидетелство.

Средностатистическият християнин ще чуе около 4000 проповеди, ще изпее 20000 песни и ще се моли в 8000 публични молитви в живота си, но ще доведе нула грешници до вяра в Исус Христос. Това е отрезвяващата и тъжна статистика.

 Не знам дали е възможно да си християнин и да не благовестваш. Християнин, който не благовества е като огън, който не изгаря. Такова нещо няма!

Отнася ли се тя и за тебе? Ако никога не си участвал в това да доведеш някого при Исус, ти си пропуснал една от най-прекрасните опитности в живота.

Да споделиш Исус с друг човек и да видиш как Бог променя живота му не може да се сравни с нищо друго!

Тук, разбира се, няма такива хора, присъстващите се изключват! Или може би не? Според едно изследване, до 3 години след като някой стане християнин, вече няма невярващи приятели. Има много причини за това, но резултатът е че християните губят контакт с други хора.

Последната заповед, която Исус даде на Своите последователи непосредствено преди Своето възнесение е т.н. Велико поръчение:

 Матей 28:19-20 „И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин“

Ако това са последните думи на Исус към Неговите последователи, това означава че те би трябвало да са много важни за нас!

Апостолите взеха присърце тази заповед и само за няколко години църквата в Ерусалим нарастна от 120 на 20000 члена.

Нека сега прочетем заедно Деяния 1:3-11 и да видим какво е накарало тези 12 обикновени мъже да преобърнат света с главата надолу.

 Деяния 1:3-11 „на които [aпостолите] и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?

 А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

 И като изрече това, и те го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаще, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

В следващата 2-ра глава Петър проповядва огнена проповед и 3000 души откликнаха на поканата да приемат Исус. По какво тези християни се различаваха от нас днес? В края на краищата, те имаха същото послание като нас. Може би разликата беше в тяхната вяра. Те бяха истински убедени в това, което бяха видели и чули.

Днес искам да говоря за три факта, в които ранните християни бяха убедени и как това ги промени. Първо,

1.     1. Те вярваха, че Исус е възкръснал.

Деяния 1:3-4 „като им се явяваше… за което… чухте от Мене“

Павел казва, че Исус се е явил на Петър, след това на дванадесетте, а накрая и на повече от 500 вярващи, включително на него.

Когато миналата година България стана световен вицешампион по волейбол, много от нас споделиха тази радостна вест във фейсбук. Колко повече би трябвало да споделим вест като възкръсването на човек! Това си беше послание, което си заслужаваше да бъде споделяно. Защо не споделяме тази най-велика новина?

Както е казал някой, „ние нямаме тайна, която да крием, а история, която да възвестяваме. Благата вест не е нещо, което идваме в църква да чуем, тя е нещо, което излизаме от църква, за да кажем.

 Учениците в 1-ви век не можеха да не говорят за това. Те си казваха, „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя, тълкувайки Писанията?... Господ наистина възкръснал…“ (Лука 24:32,34)

Но ние днес сякаш сме изгубили този пламък в сърцето. Колко от нас наистина се чувстват отговорни да го правят? Ние трябва да разберем, че няма кой друг освен тези, които вече познават Исус, могат да говорят за Него!

Изпълнен ли си с Духа? Изобразен ли е в тебе Христос? Ако Христос живее в тебе, това ще кара хората да жадуват за същото.

 Един млад търговски представител бил разочарован, защото загубил голяма сделка и казал на мениджъра по продажбите: „„Предполагам, че това само доказва старата поговорка: можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“

Мениджърът му отвърнал: „Момче, послушай съвета ми: твоята работа не е да го накараш да пие. Твоята работа е да го накараш да ожаднее.“

Същото важи и за благовестието. Животът ни трябва да бъде толкова изпълнен с Христос, че да поражда жажда за благата вест у другите. Не всички ще признаят, че са жадни, но ще има и такива!

Позициите на една държава се споделят в чужбина чрез посланика ѝ. Ние сме посланиците, гражданите на небето (Филипяни 3:20), които Бог изпраща, за да предадем Божието послание на другите.

Няма друг, Бог разчита на нас! Ако нашите приятели и роднини загинат поради липса на знание, отговорността ще лежи върху нас.

Ако наистина вярваме, че Исус е възкръснал, трябва да споделяме това послание с всеки, който би ни изслушал. Когато говорих с едни хора, че Исус наистина е възкръснал, единият ме попита, „Ама ти май наистина вярваш!“ Казах, че ако не вярвах, нямаше да му говоря.

Често говоря и с моята фризьорка за Бога. Един пастор отишъл да се подстриже. Казал, че е пастор, че вярва в Исус и че на следващия ден трябва да отслужи погребение.  Тя му казала, че веднъж ѝ предложили 150$, за да подстриже мъртвец за погребението му, но тя не се съгласила. Той попитал защо и тя отговорила, че не иска да докосва мъртъвци, защото се страхува, че могат да се изправят в леглото.

Тогава пасторът казал, „Познавам един, който го направи.“ Тя казала, „Шегуваш се“. Той отговорил, че не се шегува и ѝ разказал благата вест. Когато свършила да го подстригва, тя попитала дали ще се върне отново, защото иска да знае повече.

Може би не винаги ще можеш толкова елегантно да насочиш разговора към Исус, но с практиката става по-лесно!

2.   2. Те вярваха, че Исус управлява.

И това им даваше съзнанието, че са хора с мисия. Когато учениците попитаха Исус кога ще възвърне царството на Израил, Исус отговори:

Деяния 1:7-8 „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената си власт… ще бъдете свидетели за Мене…“

Апостолите си мислеха, че Исус е дошъл да възстанови славното царство на Израил от времето на Давид и Соломон, но Исус имаше нещо друго предвид под „царство“. Той говореше за духовно царство, в което Бог ще царува в сърцата на своя народ.

Но след Петдесетница апостолите разбраха много добре, че Исус е Господар над цялата земя и че Великото поръчение не е предложение, а е заповед! Ние също имаме мисия като Божий народ.

Тактиката за победата ни е дадена от Исус – започни от своето семейство (Ерусалим), след това отиди при съседите и приятелите (Юдея и Самария) и накрая достигни до всички около тебе (хора от всяка част на света)

Някой си мисли, много добре звучи, но как да го направя? Чувствам се много слаб и неподготвен! Може би се чувстваш така, защото не използваш оръжието, което Бог ти е дал.

Исус не ни изпраща на мисия невъоръжени. Той ни е дал пълното бойно въоръжение – меча на Духа, щита на вярата, бронения нагръдник на правдата. Библията описва борбата за печелене на души като духовна битка. Павел казва:

 Ефесяни 6:11-12 „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.“

Исус Христос е нашият главнокомандващ и Той ни призовава да участваме в доброто войнстване, да си носим кръста и да достигаме до изгубените с добрата новина! Ако още не си го правил, време е да се включиш!

Големият евангелизатор Дуайт Муди обещал пред Бога, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на ден. Защо не започнеш, като обещаеш, че ще свидетелстваш на един човек седмично!

Исус е наистина Господ! Ако Той наистина управлява в живота ни, тогава ще правим всичко което можем, за да изпълняваме Великото поръчение.

В Деяния 1 има още едно дълбоко убеждение, което християните от ранната църква притежаваха.

3.   3. Те вярваха, че Исус ще дойде отново.

И това им даде стимул да говорят за Него. След като Исус се възнесе, ангелите им казаха:

Деяния 1:11 „Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Учениците изобщо не се усъмниха в думите на ангелите. Те повярваха с цялото си сърце, че Исус ще се върне. Всъщност, повечето си мислеха, че Исус ще се върне, докато са още живи. Затова може би е отнело доста време да бъде написан Новия завет.

Повечето ученици не са разбирали, че тези писания ще трябва да бъдат запазени и да служат на поколения след тях. Но тяхната вяра, че Исус ще дойде отново ги мотивираше да достигат до всеки човек, на всяко място където отиват.

Ако вярвахме във Второто идване толкова силно, колкото учениците, това щеше да преобрази коренно живота ни! Това би трябвало да ни мотивира да споделяме благата вест с всеки, за да може той да е подготвен за този ден.

Исус каза:

 Матей 24:36, 42 „А за онзи ден и час никой не знае… Затова, бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“

За онзи ден и час никой не знае. Но явно някои са дарени със „специално откровение“ от Господа и знаят! Исус каза, че в последно време ще се явят много лъжепророци. Много са пророкували, че Исус ще се върне на определена дата в историята.

 Известен е случая с основоположника на Адвентистите от седмия ден, Уилям Милър, който вярва че Исус ще се върне на 22 октомври 1844 г. Това довежда до паника на финансовите пазари. В навечерието на датата хората престават да работят и очакват почервеняване на небето и края на света. Но денят отминава и мнозина са разочаровани.

Основателят на Църквата на последния завет, руснакът Висарион, предсказва че Исус се е завърнал в негово лице в 2012 г. Един южноафриканец, пророк Джошуа Мхлакела, пророкува че Христос ще се завърне на 23 и 24 септември 2025 г. Общо в света досега е имало над 1000 лъжепророчества за идването на Исус, които разбира се, не са се сбъднали. Много хора са били излъгани и разочаровани.

Но когато дойде Исус Христос, ние няма да бъдем разочаровани, защото ще стане точно така, както е писано. Ние живеем в свят, пълен с изгубени души, които един ден ще застанат пред Съдния престол без да са повярвали в Него, ако не изпълним мисията си да им казваме за Исус.

Според едно изследване, 75-90 % от хората, които са решили да дойдат на църква, са го направили след покана на приятел или роднина. Само 2-3% идват след като са били на евангелизационно събитие и само 5-6 % са дошли, след като са чули онлайн проповедника.

Какво ни говори това?

Великото поръчение е заповед до всяко Божие дете – да сподели добрата вест за спасение на Исус с всеки, който би слушал. Думата „идете” се появява 1514 пъти в Библията. Исус каза: „Идете и кажете... Идете и поканете... Идете и правете ученици.”

Това направиха група младежи от нашата църква, като отидоха в две села. Споделиха Божията любов, като раздадоха продукти на хората и им казаха за Исус.

 1 Йоан 3:18 „Дечица, да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.“

Устното свидетелство е важно, но то трябва да е подкрепено от променен живот. Думите и делата са като двете крила на самолет – не може без едното. Един човек от църква ми каза, че бил провокиран да дойде на църква от промяната, която видял в един близък, който тръгнал на църква.

Това беше мисията на Исус – да потърси и спаси погиналото. Не можем просто да си идваме на църква и да мислим, че следваме примера на Исус. Трябва да разберем, че е нужно да направим нещо, за да достигнем до хората от нашето обкръжение с посланието за Божията любов. И това няма да стане изведнъж.

Ние празнуваме 13 години църква „Нов живот“. Когато с Ваня основахме църквата, бяхме само с още едно семейство, и по-късно то си тръгна! Но други дойдоха – един по един, семейство след семейство. Но това ще се случва само ако вярваме в това, в което учениците на Исус вярваха в първи век.

Първо, те вярваха, че Исус е възкръснал и това ги въоръжи с послание.

Второ, те вярваха че Исус управлява и това им даде мисия.

Трето, те вярваха, че Исус ще се върне и това им даде мотивация.

Ако ти си повярвал в Исус Христос и досега не си споделял за вярата си с някого, или отдавна си загубил огъня и не си го правил, зарадвай сърцето на Бога! Започни да споделяш най-голямото богатство, което имаш с другите.

Или, може би тук има някой, който е готов да предаде живота си на Исус. Ако това си ти, ако знаеш, че се нуждаеш кръвта на Исус да умие греховете ти, насърчавам те да се помолиш заедно с мене с тази молитва и самият ти да станеш свидетел за Исус. Нека се молим!

Молитва

_________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

12.07.2026 г. 

Защо Възкресение Христово е важно

/проповед/

На Великден една жена закъснявала за църква. Тъй като искала да отиде навреме за празничната служба, решила да поръча такси. Колата пристигнала, и тя седнала отзад. На средата на пътя попитала шофьора на таксито нещо, но той не отговорил. Затова се навела напред и го потупала по ръката. Шофьорът изкрещял силно, навлязал в насрещното, почти се блъснал в идващата кола, набил спирачките, отбил и спрял в дясната лента.

Жената и таксиджията седяли мълчаливи от шока от току-що случилото се. Накрая тя казала, „Много съжалявам! Нямах представа, че едно потупване по рамото ще ви разтревожи така." „Не, вие не сте направили нищо лошо. Просто това е първият ми ден като таксиджия. През последните 25 години карах катафалка.“

Не знам дали този таксиджия е бил вярващ и дали е вярвал във възкресението от мъртвите. Но днес искам да попитам теб:

Какво е Великден за теб? За много хора това е празник на козунака и боядисаните яйца. За други е възможност да отидат на почивка в страната или чужбина. За трети - повод да се видят със семейството или приятелите.

Но много от тези хора не вярват в историята за Възкресението. А за нас, вярващите в Христос, Великден е наречен „велик“, защото на този ден празнуваме историческото възкръсване на Исус Христос от мъртвите.

Великден означава, че има живот след смъртта, защото Исус победи смъртта!

Както някой е казал, “Гробът не можа да го задържи. Смъртта е силна, но животът е по-силен. По-силна от мрака е светлината. По-силно от злото е доброто. Вярата и надеждата казват победоносно: „Христос възкръсна на този Великден!“

А на друг автор принадлежат следните думи: „Люлката и кръстът нямат голяма стойност без възкресението. Но люлката плюс кръстът, плюс възкресението, е равно на спасение“

 

Наистина, Възкресението на Христос е най-важното събитие не само за Църквата, но и в цялата човешка история. През вековете Възкресение Христово е устояло на всякакви атаки. И днес Възкресението на Господ Исус ни говори.

 

Празният гроб има послание за нас. На науката и философията той казва, „Опитай се да ме обясниш.“ На историята той казва, „Опитай се да ме повториш“. На времето казва, „Опитай се да ме заличиш.“ На вярата той казва, „Вярвай в мене“.

 

Възкресението на Христос остава и ще остава истинно, докато съществува този свят. И ако Възкресение Христово е истинно, то трябва да дава смисъл и да има практично измерение в нашия живот. Днес ще разгледаме три важни послания на Възкресение Христово, които трябва да променят живота ни.

 

Първо, Възкресение означава, че имаме един всесилен Бог. Второ, Възкресение Христово означава, че нямаме основание да се страхуваме. И трето, Възкресение Христово ни задължава да казваме на другите.

1.     Възкресение Христово означава, че ние имаме един всесилен Бог.

Битие 1:3 „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“

Бог просто изрече слово и сътвори всичко. Сътвори светлината, след това раздели водите и направи простор, направи сушата, направи слънцето и звездите, засели водата, въздуха и сушата с техните обитатели. И накрая създаде венеца на творението, човека.

Aлберт Айнщайн е казал, „Моята религия се състои от смирено възхищение от безсмъртния върховен дух, който се разкрива в най-малкия детайл, който сме способни да забележим с нашия крехък и слаб ум.“

Без значение дали Айнщайн е вярвал в Христос, той е вярвал в един Космически разум и искрено признава, че с нашия малък ум ние сме способни да разгадаем само малка частица от онова, което Бог е създал.

Как мислите, дали една мравка може да разбере какво ние, хората, правим? Разбира се, ние сме създадени по Божи образ, затова можем да разбираме повече от Божиите пътища, отколкото мравката разбира човешките. Но въпреки това, ние сме ограничени в степента на нашето познание.

Ако Бог може да направи цялата вселена от нищото, тогава какво остава да възкреси някого? Божията възкресенска сила също е засвидетелствана в Писанията неколкократно.

Илия се помоли за сина на вдовицата, а Елисей – за друго момче, и те се върнаха към живот.

Исус заповяда на Лазар да излезе от гроба и той го направи, след като беше умрял от четири дни.

Когато Исус възкръсна, някои други вярващи, които бяха умрели и бяха погребани, излязоха от гробовете си и се явиха на много други хора.

Петър се помоли за Тавита и тя оживя. Павел се помоли за Евтих, той също оживя.

За Бог няма нищо невъзможно. Той е всесилен, много по-мощен отколкото можем да си представим. Възкресението на Христос е потвърждение, че ние се покланяме на един всесилен Бог.

Точно затова, второ,

2.     Възкресение Христово означава, че ние нямаме основание да се страхуваме.

Матей 28:4-5 „И от страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви. А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.“

Невярващите хора имат защо да се страхуват. Но ние не трябва да се страхуваме от нищо в този живот, защото имаме един възкръснал Спасител. Той е жив и Той е с нас навсякъде, където отиваме.

Една тъмна нощ двама приятели се връщали у дома след купон и решили да минат напряко през гробищата. Когато стигнали до средата на гробищата, изведнъж от сенките на гробовете дочули да долита ужасяващ звук – дочули някакви удари, бам-бам-бам.

Треперейки от страх, се взрели в мрака и забелязали един старец да чука с чук и длето по един от надгробните камъни. Единият казал, „Изкара ми ангелите, бре! Помислихме, че си дух! Какво си размахал този чук тук посред нощ?“

„Тези глупаци!“, измърморил старикът, „Сгрешили са ми името!“

Братя и сестри, приятели, от какво се страхувате най-много в този живот? От смъртта? Може би се боиш, че след смъртта няма нищо?

1 Солунци 4:13-14 „Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него.“

Бог ще приведе и нас заедно с Него. Възкресение Христово е потвърдено от историята. Затова, не се страхувай. Исус е жив, затова и ние ще живеем!

Други се страхуват от безпаричие. Може би и ти се чудиш как ще си платиш сметките този месец. Познавам хора, които работят само сезонна работа лятото и през зимата се налага да искат пари от приятели, за да преживеят.

Познавам хора, които нямат никакви доходи, защото войната им е взела всичко и са останали само с дрехите на гърба си. Не могат дори да започнат работа, защото се грижат за болното си дете.

Познавам хора, които са принудени да просят, защото пенсията им не стига, за да си купят лекарствата, необходими за оцеляването им.

Животът не е лесен. Всеки от нас през различна фаза от живота си преминава през най-различни изпитания – семейни проблеми, проблеми с възпитанието на децата, здравословни проблеми, възрастни родители. Понякога тези неща ни изтискват като менгеме.

Едно младо семейство имали момченце на три години и половина. Детето се разболяло и те го завели в болницата в техния град. След няколко дни лекуващият лекар им казал да го заведат в окръжната болница. Те отишли там и на следващия ден детето починало.

Това било ужасно събитие за тях, защото жената не можела да има повече деца. Но по-късно мъжът и жената повярвали в Исус и взели водно кръщение. И днес продължават да служат в своята църква. Бог им помогнал да осиновят едно момченце и да го отгледат. Животът e труден, но ние нямаме основание да се страхуваме. Имаме победа в Исус!

Ние живеем в грешен свят, в който има много страдания и болка. Но ние можем да живеем без страх поради възкресението на Исус Христос! Като знаем, че Исус победи смъртта, ние също можем да имаме сила да живеем с вяра. И знаем, че един ден и ние ще победим смъртта.

Имаме един всесилен Спасител, който ни обича и няма да ни остави.

1 Петър 5:6-7 „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Имаме един всесилен Спасител, нямаме основание да се страхуваме и трето…

3.     Възкресение Христово ни повелява да казваме на другите.

Матем 28:7 „Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви. И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му. И ето, Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха. Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете, кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“

Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. Учениците мислеха, че Исус е мъртъв. Трябваше да им кажат, че е възкръснал от мъртвите.

И Исус даде на всички бъдещи поколения ученици Великото поръчение – „идете, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух.“

Ние трябва да правим същото днес. Хората, които не вярват в Исус трябва да чуят тази добра вест.

Един невярващ е казал, „Ако вярвах, че Исус Христос е Божият Син и моят Спасител, не бих писал и говорил за нищо друго.“

1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“

Правим ли го?

Лятото в голям градски басеин минало без никой да се удави. Това не се било случвало никога преди, затова всичките 100 спасители се събрали да го отпразнуват в къща с басеин. На партито имало още стотина гости. След края му, когато дежурните спасители започнали да чистят басеина, на дъното намерили тялото на един от гостите. Той бил умрял, заобиколен от спасители, празнуващи успешния сезон.

Братя и сестри, колко хора са идвали при вас, надявайки се да чуят нещо за Бог, за вярата, за това как да се спасят, но вие сте ги отпратили – защото не сте имали време, или защото сте се страхували да говорите…?

Един човек отишъл в старчески дом, за да се срещне с един от обитателите му. Но когато влязал, друг човек извикал, „Отивам в ада! Някой може ли да ми обясни какво трябва да направя, за да се спася?“ Човекът бил шокиран, но седнал при този възрастен мъж и му отговорил на въпросите.

Може би не ти се е случвало да ти зададат такъв директен въпрос, но ако го направи някой, как ще реагираш? Дори да не питат директно, всеки има нужда да чуе благата вест. Готов ли си ти да споделяш с хората около тебе за твоята надежда?

Заключение

Великден не се свежда само до ядене на козунак и борба с боядисани яйца. Великден е за надеждата, която имаме във възкресението на Исус Христос. Посланието на Възкресение Христово е, че ние сме повярвали в един всесилен Бог, който ни обича и е винаги с нас. Второ, точно затова нямаме основание да се страхуваме от нищо, дори от смъртта. И трето, Възкресение Христово ни задължава да споделяме за нашата надежда. Да казваме на другите.

Великден е за обещанието за живот отвъд този живот, защото Исус е жив! Нямаме право да задържаме благата вест за себе си. Дори да не ни задават въпроси, можем ние да им зададем въпрос за вярата.

Един адвокат в Сейнт Луис имал среща с християнин и след като обсъдили бизнес делата, християнинът казал, „Винаги съм искал да те питам нещо“. Адвокатът казал, „Какво искаш да знаеш?“ „Чудел съм се защо не си християнин“. Адвокатът казал, „Имам проблем с алкохола, а доколкото знам от Библията, никой пияница не може да влезе в Божието царство.“ Християнинът казал, „Ти не ми отговори на въпроса“.

Адвокатът помислил и казал, „Никой досега не ми е обяснявал как да стана християнин.“ Тогава вярващият отворил Библията и прочел някои пасажи, които показват, че ние сме под осъждение, но Христос дойде, за да спаси изгубените, като умре на кръста за техните грехове. И като го приемем като наш Изкупител, можем да сме простени. Ако искаш да приемеш Исус, хайде да се помолим заедно.“

Адвокатът се съгласил и в молитва казал, „Исусе, аз съм роб на алкохола. Един от твоите слуги ми показа как да бъда спасен. Боже, прости ми греховете и ми помогни да преодолея този ужасен навик в живота ми.“ Така той повярвал. Този адвокат бил Сайръс Скофийлд, който по-късно станал редактор на Библията с препратки, която носи името му.

Хората погиват поради липса на знание. Затова трябва да се включим в Божията мисия да казваме на изгубените за надеждата, която имаме в Исус Христос. Нека направим това наше посвещение на Великден!

Молитва.

___________________

20.04.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Трите "К" на Рождество

/проповед за Рождество Христово/

Какво означава Рождество за вас? За едни Рождество е ядене и пиене до пръсване (ако не постиш). Други свързват Рождество с време за семейството и роднините, с които отдавна не са се виждали. На някои Рождество навява тъга, защото им напомня за кончината на техен близък.

За мнозина Рождество е тичане за подаръци, украсяване на елхата и плащане на по-големи сметки. За децата Рождество е време за получаване на подаръци от Дядо Коледа. За младите Рождество или както обикновено го наричат, Коледа, е време за парти и за забавление. За търговците пък това е време на увеличени продажби и големи печалби.

Но за християните, Рождество е всичко. То ни напомня, че Бог ни е възлюбил, погледнал е на нашето състояние и е решил да направи нещо за нас. Рождество означава, че Бог ни е дал най-добрият Подарък и че Спасителят се е родил в плът, за да умре за нашите грехове, да бъде възкресен за наше оправдание, да се възнесе и да ходатайства за нас отдясно на Отца. И последно, Рождество ни дава надежда, че Той ще се върне отново, за да вземе всички вярващи при Себе Си.

За християните Рождество Христово означава, че ние имаме Спътник в живота, Приятел в нужда и любящ Брат за вечността.

Но ако искаме да имаме невероятно Рождество, ако искаме да се докоснем до истинския смисъл на Рождество, трябва да си припомним Рождествената история. А за това ще ни помогнат три символа. И трите започват с „К“. Затова нарекох тези размишления Трите „К“ на Рождество. Първото е…

1.     Кошарата.

1 Тимотей 3:16 „И без противоречие – велика е тайната на благочестието: Този, „Който бе явен в плът, потвърден чрез Духа, видян от ангели, проповядван между  народите, повярван в света, възнесен в слава“.

Бог се яви в плът. Бог се роди като бебе и бе положен в бебешка кошара!

Лука 2:7 „И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.“        

Това ознаменува най-великото събитие в човешката история. Роди се Емануил, Бог с нас!

Много хора се захласват по съобщения за наблюдавани НЛО-та и извънземни. Засега няма никакви доказателства, че някой от космоса е посещавал земята. Но има едно изключение:

Галатяни 4:4-5 „а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.“

Ние наистина сме били посетени от един Извънземен. От самия Бог. Богът на всяка плът слезе на земята в плът.

В кошарката в яслите във Витлеем бяха сгушени надеждите и мечтите на един умиращ свят. Малките, пухкави ръчички, които стискаха сламеното креватче, скоро щяха да отварят слепи очи, да отпушват глухи уши и да укротяват бурни езера.

Гукащият глас скоро щеше да се издигне, за да заповядва на демоните да напуснат, да поучава хората на Пътя и да възкресява мъртви. Тези малки крачета щяха да го отнесат до болните и нуждаещите се и накрая щяха да бъдат прободени на кръста на Голгота.

Тази бебешка кошара в яслата във Витлеем се превърна в мост между един загубен свят и един любящ Бог.

Йоан 1:14 „И Словото стана плът, и живя между нас“.

Рождество Христово означава, че Бог се интересува от живота на хората. Той ни обича толкова много, че бе готов да даде Своя Син.

Следователно, радостта на Рождество не се свежда до езическото веселие, свързано с размяната на подаръци. Тя се състои в историческия факт на Въплъщението, че в Христос Бог дойде да помири света със Себе Си.

2 Коринтяни 5:18-19 „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение; 19 т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си.“

Първият символ на Рождество е кошарата.

2.     Кръстът.

Вторият символ, който хвърля светлина върху значението на Рождество Христово е кръстът. Невъзможно е да празнуваме раждането на Христос без да мислим за кръста. На онова първо Рождество грейна светлина, но и се прокраднаха сенки. Имаше радост с оттенък на тъга, защото Исус се роди, за да умре. Всичко, което Той направи на земята бе подчинено на кулминационния Му акт на изкупление, извършен на Голгота.

За нас, християните, радостта на Рождество не е само поради факта на славното, свръхестествено раждане на Исус от девица. Тя е породена и от Неговата смърт и триумфално възкресение. Защото именно Неговата смърт и възкресение дават вечно значение на Неговото раждане.

Рождество се свързва именно с тази жертвена любов. Не знам дали си даваме сметка, но причината да си разменяме подаръци на Рождество е че този ден е наситен с Духа на жертвена любов. Той даде Себе Си, затова и ние даваме от себе си.

Той умря за всички, затова даваме жертвено на тези, които обичаме. Духът на щедрост, който обхваща обществото на Рождество е всъщност отзвук от Голгота. Затова, когато разменяте подаръци със семейството си на Рождество, помнете че те са символ на дара на Божията любов.

Свързваме Рождество също с мира и благоволението между човеците.

Лука 2:14 „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

Благоволението, за което ангелите говореха не дойде веднага след Неговото раждане. Ирод Го мразеше и искаше да Го убие. Фарисеите скърцаха със зъби срещу Него и се опитаха да Го убият.

След Рождество хората продължиха да мразят, да крадат и да убиват, но след смъртта Му странни неща започнаха да се случват в живота на Неговите последователи. Петър повече не извади нож в гнева си. Савел повече не преследваше последователите на Христос, но самият той беше преследван, бит и затварян заради Господа.

Първият символ на Рождество е кошарата, а вторият е кръстът.

3.     Короната.

Третият символ, който ни помага да разберем значението на Рождество е короната. Но преди да поговорим за короната, искам да ви попитам…

Знаете ли колко струва най-скъпата бебешка кошара в света? Най-скъпата бебешка кошара в света е кошарата Суомо Додо. Тя е направена от чисто злато и струва 12 милиона долара.

Tя е яйцевидна и е направена от 24-каратово масивно злато. Тази луксозна кошара се произвежда в лимитирана серия. Създадена е от Baby Suommo, една испанска фирма. Най-скъпото креватче на света.

Позлатена кошара за някое дете, вероятно на нечия знатна особа, и сламена кошарка за Небесния цар.

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“

Той се роди в ясла, живя на полето, спа в маслинена гора, на главата Му сложиха корона от тръни, а престолът му бе жесток кръст. Тези, които Му се присмиваха за надписа над главата Му не си даваха сметка, че скоро Той наистина ще бъде Цар над ада и ще победи смъртта.

Но кой е начинът, по който трябва да празнуваме Рождество?

За да е истински нашият празник, нужно е ние да направим място за Исус на него. Някой беше казал, че историята на Рождество е история за това как Бог търси. В къщата не се намери място за него.

И днес той търси място в нашето сърце. Ако сърцето и живота ни е пълно с грях, Христос не може да влезе. Не говорим само за грешно поведение, но и за греховни мисли като завист, омраза, непростителност и т.н.

Ако все още таиш в сърцето си някакъв грях, изхвърли го навън, покай се и изповядай, че приемаш Неговата прошка и очистване.

1 Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“

Много хора идват на църква в неделя, физически са там, но умът им блуждае някъде далеч. Мислят си за своите неща. Умът им се занимава единствено с техния бизнес, с нещата които трябва да свършат през деня. В сърцето им няма място за Исус.

Накрая изобщо не са чули нито думите на песните, нито проповедта. А с теб така ли е? И твоето сърце ли е пълно с толкова много неща, че в него няма място за Исус?

Когато търсихме за нашите внуци детска градина, ни казаха, че няма свободни места. Много деца в нашия град не могат да ходят на градина, защото няма място за тях там. Има ли място в твоето сърце за раждането на бебето Исус?

Днес в нашите детски градини, училища и университети няма място за Исус. Той е персона нон грата в нашия парламент, президентството и нашите съдилища. Прогонен е от повечето семейства. Тогава защо Го питаме къде е и защо не ни помага, когато нещата в политиката, икономиката и обществото не вървят?

Йоан 1:11-13 „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. 12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога.“

Освен да направим място за Исус, правилното празнуване на Рождество трябва да включва и поклонение.

Когато Исус се роди във Витлеем, хората станаха свидетели на невероятно чудо. Небесата се отвориха, ангел слезе и съобщи на група овчари от Юдея…

Лука 2:11-12 „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.“

И веднага след това небесното войнство запя хваление на Бога. Овчарите побързаха да слязат в града, намериха бебето, коленичиха и Му се поклониха.

Ако искаш да отпразнуваш Рождество по правилен начин, трябва да отделиш време да Му се поклониш в дух и истина. И ние трябва да побързаме да Му се поклоним и да му покажем любовта си. Той е достоен за поклонение!

Казват, че Рокфелер можел да се подпише под чек и този чек вече струвал милиони долари. Един добър инженер може да купи материали за 10 лв. и от тях да направи нещо за 110 лв. Един добър художник може да вземе едно евтино платно и да нарисува картина на него, която вбъдеще да струва стотици хиляди долара. А Бог може да вземе един безполезен живот, да го умие в кръвта на Исус Христос, да вложи Духа Си в него и да направи живота му благословение за света.

Но дори Бог не може да извърши това чудо, ако не Му дадем възможност. Ако ние отидем като овчарите при Него, коленичим, предадем се на Него и Го оставим да работи в нас, Той ще направи живота ни наистина красив. Виждаме това демонстрирано в свидетелствата на различни хора в поредицата Алфа, която провеждаме в момента.

Готов ли си да Му се поклониш на Рождество?

Един мъж бил доведен в клиника, за да бъде отстранен неговият език, по който имало ракови образувания. Когато около него се събрала голяма група професори и студенти, хирургът казал: „Това е последната възможност да изречете някакви думи с езика си. Бихте ли искали да кажете нещо преди операцията?“

Мъжът погледнал към лицата на хората около него и извикал: „Слава да е на Исус Христос за цялата вечност!“ Това е отношението, което трябва да имаме към Исус – отношение на дълбоко преклонение и любов!

По-нататък, ако искаш да имаш едно прекрасно Рождество Христово, практикувай даване. На Рождество ние получихме най-големия подарък. Бог даде Своя Син. След като Исус се роди, той бе посетен от мъдреци.

Матей 2:11 „И като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.“

В Персия мъдреците бяха на почит като царски особи и техните дарове бяха достойни за един Цар. Златото символизира царското управление на Христос. Ливанът се използвал като благоухание от свещениците. Затова той сочи към Първосвещеника Исус, който ходатайства за нас пред Отца. А смирната е символ на смъртта на Христос за нас.

Всеки от тези дарове е много скъп. Днес ние знаем за Господ Исус Христос много повече от тези мъдреци. Той е направил повече за нас, отколкото за тях. Носим ли Му дарове?

Говорейки за македонските вярващи, които са дали изобилно от своето нямане, Павел казва:

2 Коринтяни 8:5 „И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас“.

Ние предаваме ли себе си на Господа? Даваме ли Му нашето време, нашите дарби, нашите средства?

Исус предаде Себе Си за нас и за нашето изкупление. Колко часа сме му дали през отминаващата година? 1, 2, 5, повече? Ако погледнем нашите финанси, какъв процент от тях са отишли за Божието дело? 1%? 5%? 10%?

Място за Исус, поклонение на Исус, даване на Исус. Четвърто,

Едно прекрасно Рождество трябва да включва и свидетелство за Исус. Отново овчарите може да са наш пример.

Лука 2:17-20 „ И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.“

Йоан казва в своето евангелие, че Исус дойде като светлината на света, но хората живееха в тъмнина. И днес хората тънат в духовен мрак. Ти и аз знаем от какво се нуждаем, защото ние сме намерили лекарството за нашите проблеми. Всеки се нуждае от Исус. Ако им свидетелстваме за Него, много ще отхвърлят свидетелството ни, но някои ще го приемат. И когато го приемат, Бог ще ги промени!

Свидетелстваш ли за вярата си? Както казва Хъдсън Тейлър, „Великото поръчение не е опция, която да обмисляш, а заповед, на която да се подчиняваш.“ И тази заповед е за всеки християнин, не само за пасторите и хвалителите в църква.

Бог иска ние да участваме в Неговия план за спасение, като разпространяваме благата вест и сме свидетели за Него. Да споделяме историята за Исус Христос и да оставяме резултатите на Него.

Пасторите във Варна искаме догодина да организираме Молитвена закуска, на която да поканим известни личности от Варна. Един американски сенатор поканил на вечеря посланика на Белгия. Баща му живеел с него и бил посветен християнин. Той често говорил с хората за вярата си. Затова синът му го предупредил да не обиди госта с благовестието си.

Но когато баща му слязал в залата и бил представен, той заговорил посланика и му казал за вярата си. След това се извинил на сина си и се оттеглил в стаята си засрамен от това, което направил.

Малко по-късно бащата починал. На гроба му имало много венци, но един от тях се набивал на очи – този от белгийския посланик. На него имало надпис, „В памет на единствения човек в Америка, който ми каза как да спася душата си.“

Един ден ние ще свършим земния си път и Исус ще ни вземе у дома. След като кралица Виктория чула един от свещениците да проповядва в замъка Уиндзор, тя възкликнала: „О, как искам Господ да се върне докато съм жива.“ Когато някой я попитал защо, тя отговорила: „Защото искам да положа короната на Англия в нозете Му.“

Две деца с майка си гледали витрината на голям магазин, в която била изложена Рождествената сцена – овчарите коленичили и Мария седнала до кошарата с усмивка. Едното от децата казало на другото, „Забравили са да сложат бебето Исус в кошарата!“

Няма истинско Рождество без Исус. Рождество е Неговият рожден ден. Исус се роди в плът, за да умре, да възкръсне и да се върне, за да царува. Това е смисълът на кошарата, кръстът и короната. Нека направим място в сърцето си за Него. Нека дойдем при Него и да Му се поклоним с нашите дарове. Нека излезем от тук решени да разказваме на другите благата вест. Само тогава ще имаме прекрасно Рождество!

_____________________

22.12.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна

Вятър и огън (Деяния 2:1-41)

 /проповед/

Важно е да изучаваме Библията, за да израстваме в христоподобие, за да сме по-добри свидетели.

Едно момченце се молело, „Господи, ако не можеш да ме направиш по-добър, не се тревожи за това. И така си ми е добре.“ Но ние знаем, че животът без Бога не е удовлетворяващ. Имаме нужда от Него и от Словото. Имаме нужда да разбираме Писанията.

Една от най-вдъхновяващите книги в Библията за мен е Деяния на апостолите. За да разберем книгата Деяния, много важно е да разбираме какво се е случило в деня на Петдесятница. Исус бе казал на учениците да останат в Ерусалим и да чакат да дойде сила върху тях, за да занесат Великото поръчение до целия свят. С тази сила те щяха да отидат до краищата на земята, за да проповядват благата вест и тя щеше да им помага да се изправят срещу преследване.

Миналата седмица видяхме трите основополагащи принципа, на които Христос основа църквата – нашето послание (Христос възкръсна!), нашата сила (силата на Святия Дух) и нашата мисия (мисията да разботи за Неговото царство). Днес ще се спрем по-подробно на това защо дойде Святият Дух. Ще видим, че освен че дойде, за да даде сила на учениците, Той предизвиква различни реакции и днес идва, за да дава сила и на нас.

В покорство на своя Господ, учениците се бяха събрали и се молеха. И точно както Исус им беше обещал, десет дни след като Той възкръсна, Святия Дух се изля върху тях, придружен от звуко-светлинно шоу от вятър и огън.

1.     Святият Дух дойде, за да даде сила на учениците.

Святият Дух дойде, за да даде сила на учениците. В Деяния 1:8 се казва, че те щяха да приемат сила отгоре, за да достигнат до целия свят с вестта за възкръсналия Исус. Тъй като светът още не е евангелизиран напълно, това обещание за силата на Духа е все още в сила.

От историята на Църквата виждаме, че важни пробиви за благовестието и съживления са идвали в резултат на извънредно големи изливания на Святия Дух.

Петдесятница беше първото от тези изливания и ние все още трябва да се молим за нови такива, за да може Църквата Христова да се събуди и да получи сила за благовестие.

Имаш ли силата на Святия Дух за благовестие?

Както казва един проповедник, „средностатистическият християнин и средностатистическата църква са някъде между Голгота и Петдесятница. Те са били на Голгота за опрощение, но не са били на Петдесятница за сила. Витлеем означава „Бог с нас“. Голгота означава „Бог заради нас“. Но Петдесятница означава „Бог в нас.“

Много християни не разбират ролята на Святия Дух и не използват силата на Святия Дух в личния си живот. Днес ние се нуждаем отново от вятъра и огъня на Петдесятница.

Нека видим какъв беше този вятър и огън и какви знамения придружиха изливането на Духа на Петдесятница.

Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Учениците се бяха събрали за молитва, и тогава шум като фучене на силен вятър премина като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Звукът е бил като при излитане на самолет. Вятър ечи, грехът стене, ако мога да перифразирам една известна песен! Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И звукът беше придружен от светлина:

„И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“

На Синай огънят символизираше Божието присъствие. Тук то бе в огнените езици. Също, чрез Йоан Кръстител Бог беше обещал кръщение чрез огън. Йоан каза:

„Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, Който идва след мен... ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“ (Матей 3:11). И ето, че това кръщение беше дошло.

Чрез пророк Йоил Бог бе обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде (Йоил 2:28-29). И това беше началото на изливането. Учениците с удивление гледаха как тези огнени езици спираха върху всеки от тях. Moжете ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията. Така се роди Църквата!

„И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ (ст. 4)

Съществува мнение, че тези езици са били небесни или ангелски езици. Но повечето коментатори се обединяват около тълкуванието, че „други езици“ тук означава съществуващи, разпознаваеми езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската империя. Текстът говори сам за себе си.

Деяния 2:5-11 „А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“

Тук става въпрос за една чудодейна способност да се говори чужд език, който не е учен от говорещия, с цел да се послужи на хора, които говорят и разбират езика. Защото в Ерусалим на празника е имало юдеи от цялата Римска империя.

Лука набляга на космополитния състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5) Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.

Например, повечето народи, споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.

Следователно, в онзи ден на Петдесятница целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова богословите казват, че Петдесятница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Там човешките езици са размесени, а народите – пръснати. В Ерусалим езиковата бариера е преодоляна свръхестествено като знак, че сега народите ще бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.

На онази Петдесятница целият свят се беше събрал, за да приветства раждането на Църквата. Това стана, когато учениците се изпълниха с Духа и техният дух се докосна до величието на Бога. Тази разтърсваща опитност премина в смело и страстно хваление и свидетелство. Говоренето на езици, вятърът и огънят не бяха същността, те бяха само придружаващи знамения на това изпълване.

2.     Святият Дух предизвиква различни реакции.

Когато дойде, Святият Дух предизвика различни реакции у множеството. Духът на Бога дойде върху учениците по един нов начин. Един начин, който предизвика учудването на тълпата. И хората искаха обяснение що за чудо е това!

Деяния 2:12-13 „И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.“

Д-р Лука казва, че те „се смаяха“ и бяха „в недоумение“. Думата, използвана на старогръцки за „смайвам се“ означава буквално „изкарвам някого от ум.“ Днес ние използваме израза „направо ми изкара акъла“ или „хвърли ме в тъч.“

Свидетелите на това чудо направо бяха хвърлени в тъча. И заедно с това бяха в недоумение. Бяха озадачени. Те бяха объркани, защото не разбираха каква е причината това да се случва.

Тяхното недоумение се дължеше и на факта, че учениците бяха от Галилея. Галилеяните имаха лоша слава на простовати селски хора. Те трудно произнасяха гутурални звуци и имаха навика да гълтат цели срички, докато говорят. Затова жителите на Ерусалим гледаха отвисоко на тях като на провинциалисти. И въпреки това, сега тези селяци говореха с чудесно произношение всички тези езици. 

Присъстващите юдеи бяха озадачени. През главата им минаваха най-различни обяснения на случващото се.

Някои от тях казаха, „Какво значи това?“ Те се запитаха каква е причината това да се случва. Това бяха хората, които бяха широкоскроени и искаха да изследват нещата, преди да си съставят мнение.

Но имаше още една група хора, които реагираха доста инфантилно и с присмех. Те погледнаха учениците и си казаха, „Тези са пияни! Това обяснява всичко.“

Днес живеем във време, в който срещаме много цинизъм, студенина и съмнение. Особено що се отнася до благовестието. И този цинизъм не е плод на демокрацията, както някои мислят. Георги Марков описва така промяната в отношенията между хората, настъпила след налагане на комунистическия терор в България:

„Затвори и концлагери бяха препълнени. Безброй хора минаха през стъргалото на милиционерските участъци, където вилнееше с все сила врагоманията. Всички наши отношения в основата си се изграждаха върху подозрението, че този до теб ти мисли злото. Роди се и разцъфтя най-ярката национална параноя, че всеки е възможен агент на държавна сигурност. Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза... Ние вече бяхме „другари“.“

Вече три поколения българи са възпитани в дух на богоборчество и атеизъм. И докато първите поколения са били лишени от знанието за Бога и от достъп до църквата, днес много хора съзнателно продължават да отхвърлят вярата. Страхът от Държавна сигурност е заменен от страха какво ще помислят хората.

Когато споделям за вярата, някои хора искат да знаят повече. Подобно на събралите се хора на Петдесятница, те питат, „Какво значи това?“ Но много често реакцията е като на втората група на Петдесятница: незаинтересованост, цинизъм и студенина, а понякога и присмех.

Винаги, когато настъпи съживление и когато Святият Дух се излива по невероятен начин, хората се разделят на две. Някои искрено питат какво е това и изпитват нещата. Държат това, което е добро. Другите стоят настрана и се присмиват и приписват всичко на човешки емоции. Казват, „Те са се напили със сладко вино“.

3.     Святият Дух дойде, за да дава сила и на нас.

Но въпреки това, Бог подготвя почвата в сърцата за Словото. Духовната жътва е узряла. Петдесятница дойде, за да може ние да събираме жътвата от души.

Лука 10:2 „И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“

Време е да запретнем ръкави и да започнем да жънем жътвата! Святият Дух подготвя плода за жътвата. Хората търсят Бога. От време на време ми се обаждат хора, за да питат за църквата, за да търсят помощ, молитва... За това свидетелстват и други пастори. Жътвата е изобилна, има нужда от повече работници!

В деня на Петдесятница, когато беше излян Святият Дух, Петър хвърли мрежата и 3000 души бяха спасени и влязоха в Царството. След падането на комунизма в България имаше голямо съживление и стотици хиляди чуха благата вест. Време е за ново съживление!

Бог не ни е дал Святият Дух, за да му се радваме изолирано от другите, докато те вървят с бързи крачки към ада.

Бог обича хората. Той ги обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за тях. И ние не трябва да ги забравяме. Христос ни заповяда да споделяме благата вест с тях.

Матей 28:19-20 „И тъй, идете, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на века.“

Ние трябва да се изпълваме със Святия Дух днес! Да четем и изучаваме Словото, и да се молим Бог да работи чрез нас. Да показваме Неговата любов.

Много християни днес са загубили тази сила на Бога за свидетелство. Имат религия, но нямат сила. Приличат на Самсон, който спеше в скута на Далила. Мислеше, че може да се освободи от нападателите си, но силата го беше напуснала. Беше ослепен, вързан и мелеше в мелницата на неприятелите си.

Мъртвата религия отнема от хората силата на Духа и ги оставя да мелят в мелницата на слабост и пораженчество. Те са заслепени от дявола, вързани в религия и най-лошото е, че дори не го знаят.

Бог иска днес да се събудим и да се помолим Духа да влезе пак със сила в живота ни.

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да се покланяме в дух и истина. Такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Целта на човешкия живот е да се покланя на Бога. Поклонението не е да дойдеш на църква и да се преструваш, че пееш песни, след това да чуеш една проповед и да я забравиш още преди да си си отишъл.

Истинското поклонение означава не просто да си наблюдател, а да си участник. Да се покланяш в дух и истина, да издигаш душата си до Бога.

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да предупреждаваме невярващите за опасността от ада. Как може някой да твърди, че обича Бога и служи на Бога, когато не го е грижа за хората около него?

Ако имаш Святия Дух, няма да седиш спокоен, но ще предупреждаваш познатите и приятелите си, че ще трябва да се изправят пред Божия съд, че ако не се покаят, ако името им не е записано в книгата на живота, ще отидат на мястото, отделено от Бога за вечността.

Ако къщата на съседа ти гори, какво ще направиш? Дали само ще се молиш за тях? Или ще отидеш и ще им кажеш, „Излизайте бързо вън, преди да сте изгоряли в пламъците!“

Ние се нуждаем от Святия Дух, за да имаме сила за свидетелство. Нашият Господ каза, „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене.“ (Деяния 1:8).

Святият Дух не сочи към себе си, а към Исус. Представете си го като застанал зад вас и насочил фенерче над рамото ви към Исус, който е пред вас. Духът никога не казва „Гледай мен, слушай мен, ела при мен, познай мен. Но винаги казва „Гледай Него и виж Неговата слава. Слушай Него и чуй Неговото слово. Иди при Него и имай живот. Опознай Го и вкуси дара на радост и мир.“

Святият Дух е този, който прогонва страха и дава сила, смелост и увереност за свидетелство. Когато тази сила дойде върху Петър, той каза:

Деяния 2:38-39 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.“

Обещанието е и за нас! Ако ти си християнин, ако си спасен, дарът на Святия Дух е за теб!

***

Известният евангелизатор Дуайт Муди сключил завет с Бог, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на ден. Една вечер, около 10 ч., той осъзнал, че още не е свидетелствал. Затова излязал на улицата и заговорил един човек, който стоял до уличната лампа, като го попитал: „Вие християнин ли сте?“

Човекът избухнал и заплашил, че ще го набие. По-късно отишъл при един от старейшините на църквата и се оплакал, че „Муди върши повече поразии в Чикаго, отколкото десет човека вършат добро“. Старейшината помолил Муди да укроти малко ентусиазма си. Три месеца по-късно Муди бил събуден от човек, който чукал на вратата му. Бил онзи, на когото бил свидетелствал. Той казал, „Искам да говоря с теб за моята душа.“ Извинил се за начина, по който се отнесъл с Муди и казал, че не е имал мир от онази вечер, когато Муди му свидетелствал. Муди го водил в молитва на покаяние и човекът станал ревностен проповедник.

На Петдесятница Бог използва звуко-светлинното шоу на вятър и огън, за да изпълни учениците със Святия Дух. Така се роди Църквата. Святият Дух бе даден на първите ученици и днес се дава на нас, за да имаме сила за поклонение, сила за да предупреждаваме и сила за свидетелство.

Нека се молим!

_____________________

15.02.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна