Обръщението на Савел

 /проповед на п-р Джош Прово/

Много се радвам отново да имам привилегията да ви споделя от Божието слово.  Най-забавната част от моята работа е да изучавам тази книга заедно с вас.  Библията е съвършеното Слово Божие, вярно предавано от поколение на поколение в продължение на хиляди години.  Можем да й имаме доверие.  В нейните страници срещаме Божието послание към нас.  В нея виждаме Онзи, Който дойде, умря и възкръсна, за да може ние да имаме (вечен) живот чрез Него.  Тази книга е свята и същевременно достъпна.  Много хора мислят, че Библията е неразбираема, или твърдят, че тя важи само за миналото, но всъщност, тя съдържа истини, които се отнасят и за настоящето.  Ето защо използваме превод на Библията на съвременен български език.  Както Кирил и Методий създадоха глаголицата преди повече от хиляда години, за да имат българите Библията на свой език, така и ние четем съвременен превод, за да може всеки да я разбере и по този начин да се запознае със Създателя на вселената.  Моята цел днес е да разберем Библията още по-добре, та да опознаем по-добре нейния Автор.

Преди да се потопим в Словото, нека се помолим.

Продължаваме напред с нашата поредица върху книгата Деяния на апостолите.  Досега видяхме чудния начин, по който Бог разрасна младата църква в Йерусалим, Юдея и Самария, и как религиозните водачи откликнаха на този растеж със заплахи срещу новоповярвалите и дори с убийството на Стефан.

За какво става дума в днешната проповед?  Днес- докато изучаваме Деяния 9-та глава- ще научим за най-изумителното и най-известното обръщение на изминалите две хилядолетия.  Ще говорим за един мъж, на име Савел.  Ако не се досещате кой е този Савел, не се притеснявайте.  В по-голямата част от Новия завет Савел е известен с друго име- Павел.

Кой е Савел?  Какъв мъж беше той?  По-късно в живота си Павел ни казва, че в по-ранните си години той бил много напреднал в еврейската религия.  Той бил фарисеин; нещо повече - Савел бил сред най-страстните привърженици и членове на техните/фарисейските религиозни редици.  Той- уж от любов към Бога- търсил да изтреби ранната църква и да изкорени вярването, че Исус бил възкръснал от мъртвите.  Лука- авторът на книгата Деяния- ни казва, че Савел участвал в убийството на Стефан.  Павел казва за себе си, че е имал безмерна ярост спрямо тези, които се числят към последователите на Христос.  Той е превъзхождал всички други преследвачи на ранната църква.  Към края на книгата, когато Павел застава пред местния цар, за да се защити, Павел казва, че е хвърлил мнозина мъже и жени в затвора само и само защото са били част от църквата.  В края на живота си апостолът скромно признава, че е най-големият сред всички грешници.

Схващате ли значението?  Най-известният мисионер в християнската история и писателят на поне 13 книги от Новия завет е бил в ранните си години най-жестокият и най-страстният ненавистник на християните!  Днес ще открием как живота на Савел се променя и ще разберем повече за това как се променя нашият живот, когато поставяме вярата си в Исус.

Сега искам съвсем накратко да ви разкажа как Савел се превръща от преследвач в последовател на Христос.  До известна степен подробностите около тези обстоятелства се намират в Деяния 9-та глава, но има няколко детайла, които са заимствани от свидетелствата на Павел, намерени в Деяния 22-ва глава, Деяния 26-та глава и Галатяни 1-ва глава.  Хайде да започнем!

Библията ни казва, че Савел получава разрешение от първосвещеника да преследва вярващите в град Дамаск така, както ги е преследвал в Йерусалим.  Неговата цел е да арестува когото и да било вярващ и да го доведе вързан/окован в Йерусалим.  И така Савел се отправя към Дамаск.  На път към града, около пладне, ярка светлина проблясва от небето и Савел чува глас да му говори.  Хората, които пътуват със Савел също чуват нещо, но не разбират думите.  Небесният глас казва на Савел: „Защо Ме гониш?“  Павел, неразбирайки какво му се случва, пита гласа: „Кой си ти, господине?“  Ние, разбира се,  вече знаем кой му говори, но представете си колко е бил изненадан Савел, когато гласът му казва: „Аз съм Исус, когото ти преследваш.“  В един миг мирогледът на Савел безвъзвратно се променя.  Все пак, до този момент той се е стремял с всичките си сили да опровергае твърдението, че Исус е жив.

Живият Исус заповядва на Савел да стане, да влезе в града и да направи това, което ще му каже.  Има само един проблем: Савел е заслепен от ярката светлина!  Затова мъжете, които пътуват с него, трябва да го водят за ръка.  Савел най-после достига Дамаск и там чака поръката на Исус.  Цели три дена слепият Савел чака Божията помощ.  Знае само, че един човек на име Анания ще дойде и ще се помоли за него.   За цялото това време той не хапва дори един къшей хляб и не пие дори една капка вода.  Само чака. 

По същото време Бог се явява на един човек, който се нарича Анания.  Той е евреин, който е повярвал в Исус.  Господ му казва да отиде на еди-коя си улица и да влезе в къщата на определен човек.  Продължава да му казва, че там го чака Савел.  Анания добре разбира за кого става въпрос, когато чува името на Савел, и той- изненадан- отвръща на Бога: „Господи, чул съм от мнозина за този човек колко злини сторил на Твоите светии в Ерусалим.  И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.“  Анания все едно казва:  „Ти познаваш този мъж, нали?  Сигурен ли си, че искаш аз да отида при него?  Той ще ме арестува!“  Бог успокоява Анания, като му обяснява, че Савел ще стане мощен свидетел на Христовото име и че той ще разгласява Господнето име на много хора.

Най-после, на четвъртия ден, Анания влиза в къщата, където е Савел, и се запознава със слепия, изгладнял и жаден фарисеин.  Искам да забележите какво казва Анания на Савел.  Това се намира в ст.17. „Брате Савле, Господ ме изпрати- същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух.“  Павел допълва в Деяния глава 22, че Анания е заповядал Павел да се кръсти.  Срещаме в следващия стих от днешната глава, че Савел става и приема водно кръщение.  Стих 19-ти ни казва, че новоповярвалият Савел преседява няколко дена с тамошната църква.  Освен това той тутакси се захваща да проповядва по синагогите в града за това, че Исус наистина е възкръснал и че наистина е единственият път към небето.

Преди няколко седмици проповядвах върху Деяния 3-та и 4-та глава и говорихме за излекувания сакат мъж и за това какво стана с Петър и Йоан впоследствие.  Кой се сеща какво им се случва, след като излекуваха мъжа и споделиха благата вест с тълпата?  Те са задържани от религиозните водачи и им се заповядва повече да не говорят за името на Исус.  Казахме тогава, че страданието- по-точно преследването- е естествена част от живота на вярващия.  Днес виждаме как наскоро безпощадния гонител на вярващи, Савел, разбира какво означава да пострадаш заради вярата.  Заради тази коренна промяна в живота му, след известно време местните юдеи започват да търсят повод да убият Павел.  С помощта на братята Павел избягва опасността и се връща в Йерусалим.  Там се запознава с апостолите и продължава да споделя за Исус и да страда заради вярата, която преди малко търсеше да изтреби.  Тук приключваме историята за обръщението на Савел.

Савел- като всички нас- продължава да се бори срещу греха в личния си живот.  Наистина той не беше съвършен човек.  Но всеки, който го познаваше преди станалото на път към Дамаск и след това, разбираше, че животът му бе напълно променен.  Сега искам да разгледаме накратко пет начина, по които животът на Савел се променя след срещата му с Исус на пътя към Дамаск.  Три от тях са невидими неща, които се случват вътре в сърцето му, а другите две се отнасят до това какви решения взема Савел и как хората откликват на новата му вяра.  Трябва да знаете, че първоначалната ми идея беше да разгледаме цели осем промени в живота му, но изтичащото време не ми позволява направя това.  Затова днес ще говорим само за пет промени, които настъпват в живота на Павел, а останалите три ще поствам във Фейсбук – на ден по една.

№1: Става член на Божието семейство

В ст.17 Анания полага ръце на Савел и му казва: „Брате Савле“.  Според мен той не използва това обръщение само защото са сънародници.  Анания казва, че Савел му е брат, понеже разбира, че всеки вярващ в Бога е член на Неговото семейство.  Когато Павел постави вярата си в Христос, в същия миг той стана член на най-голямото семейство в света.  Павел по-късно пише послание към вярващите в Рим и в това послание обяснява, че ние сме осиновени и се обръщаме към Бога не като към далечен Създател, а като към любящ баща.

Бог е нашият баща и ние, повярвалите в Него, сме братя и сестри.  И, както обикновено се случва в семейства, ние понякога се караме.  Понякога не се разбираме.  Но за сметка на това винаги се обичаме.  Винаги стоим готови да си помогнем един на друг.  Ние с Лидия бяхме толкова трогнати, когато преди няколко години нашите църкви в Свищов и Варна събраха финансови средства за родителите на Лидия, след като къщата им се изпепели.  Въпреки че не ги познавате, вие направихте този жест за тях, понеже те са ви брат и сестра в Христос.  В един миг Савел се присъедини към семейство на Бога.  И ако познаваш Исус, то и ти си част от него!

№2: Греховете му са опростени

Добре разбирате какво казва Библията за опрощаването на всеки грях, когато човек се уповава на Господа.  Библията казва в Псалм 103:12: колкото отстои изток от запад,
толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.  Поради собствения си грях бяхме напълно опетнени.  Нямаше как да го заличим.  Но когато решихме да последваме Исус, в онзи миг всеки наш грях бе изчистен.  Павел казва в книгата Римляни, че заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.

№3: Изпълва се със Святия Дух

В ст.17 Анания покани Савел да приеме Христос и да се изпълни със Святия Дух.  Помислете за живота на Павел.  През целия си живот той се беше стремил да радва Бога и да спазва законите на Мойсей.  Той беше много религиозен и беше експерт относно правилата и обичаите на фарисеите.  Винаги разбираше много неща за Бога, но никога не познаваше лично Бога.  Но там, в град Дамаск, Анания покани Павел не само да повярва в Исус, но и да се изпълни с Духа на живия Бог.

Може би понеже толкова сме свикнали да чуваме името на Святия Дух, понякога забравяме какво означава това третият член на Троица да се всели в нас.  В почти всяка друга религия главния бог, Създателя, се почита като отдалечено божество, което няма много вземане-даване с простолюдието.  В гръцката митология боговете изобщо не се интересуват от хората.  В ислямската религия раят е мястото, предназначено за тези, които радват Аллах.  Но самият Аллах не е там.  Дори във вечността мюсюлманите не се надяват да бъдат там, където е той.  Но в християнството срещаме един съвсем удивяващ факт, именно това, че Святият Дух- Бог- живее у тези, които Му се уповават.

Християнине, ако си последовател на Исус, то тогава имаш вътре в себе си Святия Дух на живия Бог!  Много искрени хора твърдят, че добиваш все повече от Святия Дух, като все по-добре се подчиняваш на Бога и като се молиш все по-силно.  Но чухте ли глагола, който Анания употребява, когато казва на Савел да приеме Духа?  Той му казва да стане и да се изпълни със Святия Дух.  Ако познаваш Исус, тогава непременно ти си изпълнен с Духа.  Не казвам, че винаги Го усещаме в същата степен.  Честно казано, понякога аз не Го усещам.  Но това не означава, че не е у мене.  Срам ме е да го кажа, но много често- когато не Го усещам- става въпрос не за Неговото отсъствие, а за моето невнимание.  Важното засега е да си припомним, че Святият Дух живее във всеки човек, който призове името на Господа.

Добре, досега разгледахме три неща, които се промениха вътре в живота на Савел, когато той стана последовател на Христос.  Сега нека видим две неща, които той направи, след като стана вярващ.

№4: Той приема водно кръщение

Можем да говорим за водното кръщение за поне пет часа.  Но аз вече съм готов за обяд, затова няма да отнема много време.  Забележете какво се казва в Деяния 9:18:  „И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти“  Споменах по-горе, че Анания беше казал на Павел, че трябва да приеме водно кръщение и сега виждаме колко бързо Савел се покори на тази заръка. 

Относно този обичай има много спорни въпроси:  Какво представлява водното кръщение?  Кой се кръщава?  Кой кръщава?  Как трябва да се кръстим?  Колко пъти трябва да се кръстим?  Кога се кръщаваме?  Къде?  Защо?

Няма как да обсъдим всички тези въпроси подробно, но искам да обясня набързо какво представлява кръщението.  Според Библията кръщението не ни спасява.  Има хора на небето сега, които поради разни причини не са били кръстени.  Но когато прочетем книгата Деяния нещо много интересно ни се набива на очите.  Почти всеки път, когато четем, че човек е приел Христос- срещаме, че новоповярвалият се кръщава.  Кръщението е изключително важно.  Задължително ли е?  Не.  Но много би било трудно да преувелича колко е значително това решение. Исус се кръсти.  Исус заповяда на учениците да идат, да създават ученици, да ги кръщават и да ги учат да пазят всичко, което ни е заповядал. 

Защо?  Защото водното кръщение символизира външно това, което Господ е направил в сърцето ни.  Ето защо Библейският начин на кръщение е потапяне във вода.  Потапянето символизира смъртта и издигането ни от водата представлява нов живот.  При кръщението, ние свидетелстваме, че вярваме в изкупителната смърт на Христос и във възкресението Му от смъртта.  Същевременно ние свидетелстваме, че ние сме умрели за греха и сме заживели за праведността.

Относно това кога да се кръстим, кой трябва да се кръсти и кой извършва кръщението, важно е да разгледаме примерите в книгата Деяния.  Разбирам, че за много хора е общоприета практика да кръщават малки деца.  Както каза Тим, този църковен обичай произлиза от пети или шести век, но не и от Библията.  В Библията само тези, които вземат лично решение да следват Исус, се кръщават.  Библията не казва на колко години трябва да е човек, но същевременно и не казва, че кръщението е за бебета.  Относно това кога човек трябва да се кръсти, пак казвам, че важното е кръщението да се случи, след като човек е станал вярващ.  Но в книгата Деяния виждаме, че почти всеки път- включително и в живота на Савел и в случая с Етиопския евнух- кръщаването става почти веднага.

Много ми харесва как Тим отговори на въпроса „Кой може да кръщава?“  Пак се позовавам на книгата Деяния.  В тази книга всеки път- доколкото знам- вярващият, който запознава човек с Христос, е онзи, който кръщава.  Може да се твърди, че само тези, които са пастори или църковни водачи са упълномощени да кръщават, но честно казано много ми допада идеята, че човекът, който довежда някого при Христос, също може да кръщава.

Тази тема засяга моето семейство по голям начин.  Сестра ми се кръсти, когато беше малко момиче.  След известно време тя разбра, че всъщност по времето на кръщаването си тя не е разбирала какво означава човек да бъде последовател на Христос.  Когато тя беше на около 16 години, имах привилегията да й помогна да стане вярваща.  Тя бързо заключи, че трябва отново да се кръсти, защото кръщението е само за вярващи.  В този момент татко ми влезе в стаята и ние заедно говорихме за кръщението.  Баща ми е вярващ от около четирийсет години, но въпреки това никога не се бе кръстил.  Той напълно разбираше, че кръщението не спасява.  Но същевременно разбираше, че кръщението е Библейска заповед и че не бива да се пренебрегва.  Затова в същия ден в една река извън моя роден град татко ми и сестра ми се кръстиха.  Сестра ми беше тийнейджърка и татко ми беше на около петдесет години. 

Отново и отново в Новия завет ни се набива на очите следното:  вярващите се подчиняват на Христовата заповед да се кръстят.  Ако си вярващ и ако не си приел водно кръщение- и става дума за потапяне във вода- насърчавам те да говориш с Тим след службата.

№5: Той прекарва време с останалите вярващи

Мале, времето изтича!  Добре, съвсем накратко искам да ви дам още едно нещо, което прави Павел, след като прие Христос.  Вижте какво ни казва Библията в ст.19: „А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск.“  От самото начало на вярващия си живот Павел разбра колко е важно да прекарваме време с другите хора в църквата.  Християнският живот се живее в общност.  Казах по-рано, че ние сме членове на Божието семейство.  Трябва да се събираме със семейството си, нали?  Писателят на книгата Евреи добавя следното: „Да се отнасяме с разбиране един към друг и да се насърчаваме към любов и добри дела.  Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим, виждайки, че Денят наближава.“

Няма как вярващ да е здрав, ако пренебрегва събирането с други вярващи, именно по време на богослужението.  Щом си тука, значи прекарваш време с други вярващи.  Браво!

Днес разгледахме някои ключови неща, които се случиха в живота на Савел покрай неговото обръщение към Христос.  Аз вярвам, че тези неща не се отнасят само до Павел, но и също до нас.  Ако познаваш Исус, първите неща, за които говорихме по-рано, са се случили в твоя живот, когато си станал последовател на Христос.  Очите ти са били отворени.  Станал си член на Божието семейство.  Греховете ти са простени и си получил обещанието за вечен живот.  Бил си изпълнен със Святия Дух.  За всеки вярващ това е реалност.  Точка.

Големият въпрос е как да откликнем на тази чудна благост?  Срещаме в Деяния 9-та глава как Савел веднага се покорява на Христовата заповед да се кръсти, веднага започва да прекарва време с църковното семейство и веднага започва да споделя благата вест.  Готови ли сте да вземете същите решения?  Приоритет ли е за вас да се събирате редовно в църквата?  Склонни ли сте да кажете на приятелите си как и те могат да се спасят?  Ще се покорите ли на Христовата заповед да се кръстите? 

Нека чудната благодат на Христос да ни вдъхновява да сме покорни на Неговото Слово.

П-р Джош Прово

---

Проповед в БПЦ "Нов живот" Варна

24.06.2018 г.

Ако наричаш доброто зло...

Който бърка доброто със зло е враг на доброто. - Едмънт Бърк

One that confounds good and evil is an enemy to good. - Edmund Burke

Голяма радост в онзи град (Деян. 8:1-8)

/проповед/

Увод

В края на емоционална проповед за ползите от въздържателството, един проповедник извикал, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“

И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка, „Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.

Някои хора намират радост само в алкохола. Но нашата радост като християни е в Святия Дух. Въпреки това, често животът дори на християните сякаш е лишен от истинска, неподправена радост. Особено в големите градове, къкъвто е Варна.

В един голям град можеш да видиш всичко. Можеш да видиш просяци и скъпи коли, грозни блокове и красиви къщи, неугледни гета и богати квартали, страдащи и усмихнати хора. В града има какво ли не, но един град рядко се характеризира с голяма радост. Има места, където хората работят, живеят, места където отбелязват дати и годишнини, но не и места на голяма радост.

От време на време има изключения. Като варненец помня първия митинг след като комунистите организираха вътрешно партийния преврат през ноември 1989 г. Целият град сякаш се стече на централния площад. Пеехме 45 години стигат, скандирахме „демокрация“, скачахме, прегръщахме се, радвахме се, че вече можем да сме част от свободния свят. В онзи ден имаше голяма радост в града.

Днес ще говорим за един друг град, в който настъпи голяма радост. Преди това, нека си припомним какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния. Святият Дух вече се е разкрил по мощен и чуден начин. Накарал е мъже и жени да идват при Исус и църквата нараства. Видяхме как той строго наказа двама души, които излъгаха Бога (Анания и Сапфира, 5 гл.). Видяхме Петър и Стефан, пълни с Духа да проповядват Христос. Стефан показа, че храмът и законът се изпълняват в Христос, а мъченическата му смърт оказа влияние за разпространението на благата вест

Сега ще разгледаме делото на Филип, който също беше изпълнен с Духа и беше призован от Духа да донесе благовестието и с това радостта от присъствието на Господа в един град. Ще видим как можем да бъдем насърчени от него, за да даряваме радост на хората в нашия град.

Нека прочетем Деяния 8:1-4.

Деяния 8:1-4: „А Савел одобряваше убиването му (на Стефан – моя бел.). И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.“

1. Радост, родена в страдание

Първото нещо, което виждаме тука, е че след убийството на Стефан се развихри гонение срещу църквата в Ерусалим. В атаката си срещу църквата дяволът се престарава и тя има обратен ефект - гонението води до разпръсване. Интересен щрих, който Лука добавя е, че се разпръскват „всички, с изключение на апостолите.“ (ст.1) Гонени са преди всичко гръцките евреи, които са по-радикално настроени и които нямат какво да губят.

След като в 1:8 последователите на Христос са получили поръчение от него да бъдат свидетели за него „в цяла Юдея и Самария”, сега заръката е изпълнена. Така думите на Стефан, че значението на храма и Йерусалим ще избледнее, се оказаха пророчески. Христос призова Своя народ да поеме на път и тръгна заедно с вярващите.

Често се питаме защо Бог допуска страдание и гонения, но после разбираме че това е съдействало за разпространение на християнството.

Днес в света също има много християни, които са преследвани и които трябва да търсят убежище в други страни. В България предимно икономическите изгоди принуждават много християни да търсят препитание другаде.

Там, където отиват, те основават църкви и донасят съживление със себе си. Например, много хора от църквата на п-р Веско Лазаров от Шумен са в Дуисбург, Германия и там са основали своя църква! Сега се събират в католическа църква, която доскоро не е била действаща църква.

В Деяния видяхме, че мъченичеството на Стефан доведе до гонение, гонението предизвика разпръскване, а разпръскването – разпространение на благовестието. Благовестие – гонение – разпръскване – благовестие. Това е Божият модел за растеж на църквата! Страданието е почвата, в която поникват семената на радостта.

2. Радост след покорство

Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.“

И тук на сцената излиза Филип. Кой е той? Подобно на Стефан, Филип също беше част от седемте, натоварени с обществени отговорности (6:5). Той не беше пастор, не беше евангелизатор, не беше учил богословие, говореше с акцент и беше възпитан в гръцката култура. Той не беше типичният мисионер.

Но Филип беше изпълнен с Духа и с мъдрост и имаше благовестителска дарба. И когато Бог го призова да отиде в Самария и проповядва, той беше чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога. Филип каза, „Ето ме, Господи, изпрати мен!“

Освен това, в списъка със седемте дякони в Деяния 6 глава, той е споменат непосредствено след Стефан. Оттук заключаваме, че те сигурно са се познавали и са били приятели. Представяте ли си какво е чувствал Филип, докато е гледал как убиват приятеля му! Този случай го превърна в пламенен евангелизатор!

И той отиде на север, в непознатата за него Самария. Какво знаем за този град? Това е столицата на северното царство Израел след отделянето му от Юда през 10 в.пр.Хр. Оттогава датира и враждебността между двете царства. Когато северното царство е завладяно от Асирия през 722 г.пр.Хр., хиляди са депортирани, а на тяхно място са докарани чужденци. Следствие на смесени бракове самаряните започват да почитат и езическите богове на новите заселници.

През 4 в.пр.Хр. те построяват свой алтернативен храм на хълма Геразим и отхвърлят всички старозаветни писания с изключение на Петокнижието. Затова самаряните са презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни отстъпници, еретици и разколници.

И все пак, Филип отиде в Самария. Защо? Защото искаше да донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в Деяния 1:8, „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Той остави своя дом, своята култура, своите приятели, своите планове и своите предразсъдъци.

Филип отиде с желание в Самария. Макар и лишени от голяма част от Божието откровение, самаряните очакваха да дойде Месия. И Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5) и да върши чудеса и знамения.

Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, роднини и приятели, „Бог те обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“

Ако го правиш, ще виждаш как демоничното присъствие напуска хората и те престават да богохулстват, речта им започва да бъде подправена със сол. Изоставят разврата, намразват всяка нечистота, престават да лъжат и крадат, да завиждат и мразят другите.

Това стана в Самария и градът се промени! Нямаше ги вече обичайните измами, кражби, пиянство, насилие и разврат. Благата вест ги беше очистила от всяка неправда, много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.

Чувствителен ли си за водителството на Духа? Покоряваш ли се на Бога? Може би Бог те изпраща някъде, където не би искал да отидеш. В краен квартал, в по-малък град или село, в чужбина. Но не ти достига смелост да Му се покориш.

Помисли искаш ли да спираш действието на Духа в живота на много хора на това място? Ако ти не отидеш, Бог ще изпрати друг! Нима искаш да пропуснеш да си част от голямата радост на това място?

3. Радост в истина и сила

Филип проповядва Христос, хората го слушаха внимателно и в резултат Лука казва, че в града е настъпила „голяма радост“. Там, където истината се проповядва в силата на Святия Дух, там има покаяния и съживление, там има радост!

През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в Китай наброявала по-малко от 1 милион души във всички протестантски църкви. Последвали години на преследване на църквата. По време на културната революция през 60-те и 70-те, комунистите затворили всички църкви. Както в България, комунистическата партия се опитала да унищожи християнството. Много хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.

Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата, горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през 80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и села!

Истинско съживление без радост в Господа е невъзможно така, както е невъзможна пролет без цветя или утро без светлина (Спърджън).

Исус каза, „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Но ако солта остане в солницата (показвам), тя е безполезна. Представете си, че всички ние сме зрънца сол в солница. Представете си до тях тенджера със завряла супа на котлона. И зрънцата сол си казват, „Не искам да отивам там. Супата е гореща! Ако падна в нея, ще се разтопя.

Тук ми харесва повече. Тук съм в безопасност. Тук ми е комфортно. Наоколо има прекрасна гледка през стъклото, а над нас има хубаво сребристо кубе с малки отвори, през които преминава светлина. Тук ни е добре. В супата има огромни парчета картофи, моркови и месо. Знаете ли как боли, когато си блъснеш главата в огромен морков! Не ми харесва в супата. Ще си остана където съм.“

Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод... Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми.“

Филип и ранните християни отидоха там, където беше Исус. Отиваме ли ние там, където Исус ни призовава да бъдем? Следваме ли Го, дори когато отива на места, където не ни се иска да бъдем? Говорим ли истината на Словото в силата на Духа?

4. Радост в молитва с очакване

Когато Филип дойде в Самария, той едва си беше отворил устата и започнал да проповядва и хората с радост приеха благовестието и повярваха в Христос, тъй че „настана голяма радост в онзи град.“

Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.

И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра жътвата.

Няма пряк път към радостта на съживлението. Ивън Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на което повярвали повече от 100000 човека.

Дейвид Лойд Джордж, който по-късно става министър-председател на Англия казва на митинг, че съживлението в Уелс вдъхва надежда, че на следващите избори Уелс ще се обяви категорично против корупцията на високите етажи във властта.

Оттам вълната на радостно съживление преминава океана. През 1904 г. вестниците в Атланта (Джорджия) отразяват невероятната вълна на молитвено съживление, която преминава през града. Магазини, фабрики, офиси и дори кръчми затварят, за да може хората да участват в молитвените събрания.

Преди малко ви разказах за растежа на църквата в Китай. Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г. норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се събират в ручейче на планинския връх.

Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей 18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“

През ноември 1930 г. Мария обявила, „Голямо съживление идва скоро в северен Китай.“ През 1932-ра 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.

Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за града ти не са напразни. Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за твоя съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща или майка и те още не са повярвали, някой друг може да го направи. Един сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).

И аз вярвам, че в нашия град ще видим по-добри времена за благовестието. Ще видим голяма радост в града поради работата, извършена от светиите преди нас. Защото аз не вярвам, че молитвите на Амплий, ученик на апостол Андрей, който е пръв епископ на Варна от 56-59 г.сл.Хр., са били напразни.

Аз не вярвам, че всички молитви на вярващите от първата евангелска църква – Методистката църква, основана от Уесли Притимън през 1857 г. във Варна, са били напразни! Не вярвам, че страданията на вярващите по време на комунистическите репресии срещу църквите във Варна са били напразни. Не вярвам, че евангелизациите с Джони Нойер и други евангелизатори в края на 80-те и по-късно са били напразни!

Не вярвам, че молитвите на хилядите вярващи в 20+ църкви във Варна са напразни! Не вярвам, че молитвените събирания на пасторите в града всеки вторник са напразни! Не вярвам, че евангелизациите на БХСС и Студентски живот в университетите са били напразни! Не вярвам, че Походът за семейството, детските евангелизации и всички други инициативи по места са напразни.

За това постим и се молим и ние. Вярвай, голяма радост ще дойде в града ни.

Може би тя ще дойде чрез чужденец. Може би ще дойде чрез ром или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните ненавиждаха. Може би интелигенцията на Варна ще повярва чрез някой неук варненец. Културните хора честа се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър, Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и Самария. Но Божията сила и Божията истина беше с тях.

Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство и изявена в истина и сила.

Затова, нека приемаме страданията с покорство, нека се молим с очакване и ще видим Божията сила и истина изявени. И един ден ще настъпи радост в града ни!

Нека се молим!

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

Изпълваш ли се с Духа? (Деяния 6:8-7:60)

Дотук видяхме как Духът се изля на Петдесятница и какъв беше ответният удар на Сатана – вътре в църквата лицемерие, външен натиск чрез арест, заплахи и побой над апостолите и най-коварната дявоска тактика - отклоняване от попрището. Въпреки това апостолите проявиха духовна прозорливост, смелост и мъдрост, покориха се на властта на Исус и неутрализираха тези атаки. Църквата продължаваше да расте в Ерусалим.

Предстоеше Святият Дух да разпрати вярващите по широкия свят, а апостол Павел щеше да стане избрания от Бога инструмент за това. Но преди това Лука обяснява как са положени основите на мисията на Христос сред езичниците. Първият, който подготвя почвата за това развитие е мъченикът Стефан. В 6 и 7 глава ще видим кои бяха неговите качества, които Бог използва, за да даде тласък на делото на благовестието и как ние можем да изграждаме тези качества у себе си.

Прочит Деяния 6:8-15; 7:44-52.

Молитва за Словото.

Преди 20-тина години си купихме къща, в която има ел. инсталация, но никога не е имало ток. На лампите имаше крушки, но почти 4 десетилетия те не са светели. Били са безполезни. Причината е, че къщата не е била свързана с преносната електрическа мрежа. Но в момента, в който открихме партида, направихме изкоп и прокарахме кабел от електрическия стълб до къщата, по него потече ток и лампите в къщата светнаха. Те вече бяха свързани с източника на ток. Цялата къща грейна. В нея вече имаше живот.

Същото е и с Духа. Там, където е Духът на Господа, там има светлина и живот. Защото Бог е източникът на живот (Йоан 1:4).

Аз можеше да сложа моите пръсти в ел. таблото, за да произведа ток. Можеше да се опитам да ги затопля с длани или дори да ги загрея, като запаля огън. Но това нямаше да помогне. По същия начин ние, християните, не можем да направим нищо чрез собствените си сили. Нуждаем се от Духа на Господа. „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми – казва Господ на силите.“ (Захария 4:6).

На стената на един манастир било написано:

Наричате Ме Господар, но не Ми се покорявате. Наричате Ме Светлина, но не Ме виждате. Наричате Ме Пътя, но не ходите по Мене. Наричате Ме Живот, но не Ме желаете. Наричате Ме Мъдър, но не Ме следвате. Наричате Ме Справедлив, но не Ме обичате. Наричате Ме Богат, но не просите от Мене. Наричате Ме Вечния, но не Ме търсите. Наричате Ме Милостив, но не Ми се доверявате. Ако ви осъдя, не Ме обвинявайте.

Това не би могло да се каже за един човек, изпълнен с Божия Дух.

Такъв човек беше Стефан. Кой беше той? Той вече ни е представен от Лука като един от седмината, избрани от апостолите да разпределят помощите за вдовиците и бедните в началото на 6 гл. За Стефан авторът казва, че той е „пълен с вяра и със Святия Дух“ (6:5), а в началото на нашия пасаж отново е характеризиран като „пълен с благодат и сила“ (6:8).

Представяте ли си какво изумително съчетание е това? От една страна, той беше щедър и милостив човек, а от друга, „вършеше големи чудеса и знамения между людете“ (6:8). Същият този стих в един от преводите на Библията е преведен така: „Стефан, преливащ от Божията благодат и енергия, вършеше чудеса...“

Чашата на Стефан преливаше. Той живееше изобилен живот. Всяка нова капка, която Бог наливаше в чашата му, трябваше да докосне живота на друг човек. Ако я задържеше за себе си, той щеше да експлоадира! Той трябваше да напои напуканите устни на някой друг, който копнееше за Святия Дух, за Божието присъствие. И всеки, който се докоснеше до него и пожелаеше този дар, Духа Божий, биваше трансформиран от Неговата сила и благодат.

Ако ние попитаме някого с какво сме пълни, какво ще каже този човек? Тъжната истина, валидна за повечето от нас е, че ние сме пълни с нас самите – с нашето плътско естество.

Но Стефан бе пълен с Духа. Как бе станало това изпълване? Как се изпълваме с Духа?

Проповедникът Чарлз Фини пише: „В молитва Святият Дух премина през мен, сякаш през тялото и душата ми. Веднага почувствах такава сила отгоре, че няколко думи, споменати тук и там на отделни хора, довеждаха до мигновени обръщения. Думите ми сякаш се забиваха като остри стрели в душите на хората. Разсичаха ги като меч. Съкрушаваха сърцата им като чук.

Понякога обаче бях изпразнен от тази сила. Говорех, но не виждах спасени хора. Молих се, но пак нямаше резултат. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках към Бога за помощ. Силата се връщаше върху мене.“

Макар и да не е записано, мисля си, че Стефан също е прилагал духовните дисциплини на поста и молитвата. И той беше толкова изпълнен с Духа, че щеше да се пръсне. Подобно на Еремия, на Петър, на Павел по-късно, Стефан трябваше да сподели това, което го изгаряше отвътре.

Той беше изпълнен с вяра в Бога, беше покорен на Божия Дух, пълен с благодат към другите и демонстриращ голяма духовна сила. Той живееше с едничката мисъл да даде това богатство, което имаше, на повече хора. Трябваше да споделя евангелието.

Той вършеше чудеса, защото Духът течеше през него. Чрез него хора се прибавяха към църквата. И това не се хареса на юдеите. Неговото служение предизвика ожесточена съпротива. И те се надигнаха и спореха със Стефан (6:9). Но явно не знаеха с кого си имаха работа! Пред тях беше един изпълнен с Духа мъж! Затова те „не можаха да устоят срещу мъдростта и Духа, с който говореше.“ (6:11).

И днес изпълнените с Духа на Бога са пълни с Неговото слово и са готови да дадат отговор на всеки, който ги пита за тяхната надежда (1 Петър 3:15)

Въвлечени в открит спор, враговете на Стефан се заеха да го очернят. Когато аргументите не достигат, калта изглежда чудесен заместител.

Деяния 6:11,12 „Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога. И подбудиха людете, старейшините и книжниците, и като налетяха върху него, уловиха го и го докараха на синедриона.“

Когато живеем чрез Духа, ще има опозиция. Когато не могат да ни оборят, или ще ни игнорират, или ще ни обиждат, или ще ни клеветят, както наклеветиха Стефан. И тогава нашият характер е този, който трябва да издържи теста. Не по-малко важно от това, което казваш е начина, по който го казваш. Дали отговаряш с любов на твоите критици.

Както беше казал някой, животът ти вика толкова силно, че не чувам думите, които казваш.

Стефан устоя на обвиненията, защото беше изпълнен с Духа. Какво изпълва теб?

Дуайт Муди казва: „Убеден съм, че в мига когато сърцата ни се изпразнят от гордост, егоизъм и амбиция, и всичко противно на Божия закон, Святият Дух ще изпълни всяко ъгълче на сърцата ни. Но ако сме пълни с гордост, самонадеяност, амбиции и със света, няма място за Духа на Бога. Ние трябва да се изпразним, преди да се напълним.“

Стефан беше изоставил делата на плътта и живееше за Исус. За него бяха валидни думите на Павел, „за мен да живея е Христос, а да умра - придобивка.“ (Филипяни 1:21)

Той се идентифицираше с Христос. Затова обвиненията срещу него бяха същите, които те бяха отправили към Исус: „Този човек непрестанно говори думи против това свято място и против Закона“ (ст.13). Това бяха тежки обвинения. Защо те бяха гневни на Стефан? Защото за евреите няма нищо по-свято от техния храм и техния Закон.

Да, Исус беше казал, „Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще го съградя друг, неръкотворен“ (Марк 14:58), но както Йоан отбелязва, „Той говореше за храма на тялото Си“ (Йоан 2:21). Възкръснало от смъртта, Неговото тяло щеше да се превърне в нов Божи храм, заменил стария. А след като се възнесе и изпрати Духа, Негово тяло стана Църквата.

Какво да кажем за Закона? Исус каза, „Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).

Следователно, храмът и Законът щяха да намерят своето осъществяване в Исус. Стефан проповядваше това, което Исус беше поучавал, но те го разбираха буквално. В злобата и завистта си религиозните хора го обвиняваха в еретично учение и национално предателство.

А ние? Обвиняват ли и нас в същите неща? Случвало ли ти се е да те смятат за национален предател за това, че не си православен? Казвали ли са ти, че си еретик, щом четеш Библията? Или фанатик за това, че се опитваш да живееш според Божиите заповеди?

Или може би това, за което са те критикували, е вярно? Ако е така, то трябва да признаеш вината си, да се покаеш и да продължиш нататък. Но ако са клевети, можеш да ги обориш с християнския си характер.

Стефан отговори, като започна оттам, където бяха хората, за да ги доведе дотам, където трябваше да бъдат. Те почитаха историята си, затова той започна с историята. Започна с Авраам и ги доведе до Мойсей и храма. И показа, че същият този Мойсей каза на израилтяните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене.“ (7:37)  Показа, че както бащите им не са послушали Мойсей, така и те сега не слушат и отхвърлят Исус.

Ние също трябва да познаваме начина на мислене и светогледа на невярващите, за да можем да ги доведем до вяра в Христос. Това означава да задаваме въпроси, да изслушваме, да четем и да се образоваме, но също и да свидетелстваме, да просвещаваме, да умоляваме хората да се обърнат към Христос.

Стефан непрекъснато ходеше в Духа – говореше, убеждаваше, вършеше чудеса, молеше се, четеше Словото. Това трябва да правим и ние.

Ефесяни 5:19 „и разговаряйте се с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си.“ Изпълвайте се с Духа.

Но някой ще каже, как точно става изпълването, какво се случва, когато Духът идва върху теб?

Илюстрация – https://www.youtube.com/watch?v=JpXwt7PsKLE

Преди няколко месеца гледахме филма “Случаят Христос“, заснен по истински случай. Основният герой в него, Лий Стробъл, е бил редактор във вестник „Чикаго Трибюн“. Той започва да изследва доказателствата за християнската вяра като интервюира известни учени-християни от различни области на познанието. Онова, което му прави най-силно впечатление е характерът на светиите – на изпълнените с Духа християни.

Доказателствата изисквали присъда и знаете ли какво повлияло най-много за решението му? Святият Дух, който изпълвал жена му. Нейното свидетелство и променен живот го накарали да започне това проучване и в края на краищата Христос победил. Лий се убедил, че Исус е възкръсналият Божи Син.

Свидетелстваш ли с живота си на тези около теб, които търсят Истината?

Стефан свидетелстваше с живота си на всички, събрали се в синедриона.

Деяния 6:15: „И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.“

Неговото лице сияеше като лице на ангел. Обърнете внимание, точно така беше озарено лицето и на Мойсей, когато той слезе със Закона от Синайската планина (Изх. 34:29 и сл.). Така Бог показа на присъстващите, че одобрява не само начина, по който Мойсей служи на Закона, но и духа, в който Стефан го тълкува!

Лицето на Стефан беше озарено като на ангел. Той беше изпълнен с Духа и това беше видно даже на лицето му. Какво разкрива нашето лице за нас?

Лицето на Стефан сияеше като на ангел. И той започна своята защитна пледоария. Припомни им историята, за да им покаже, че Бог не обитава в ръкотворни храмове. Накрая дръзко заяви, че те повтарят грешките на бащите си, като отхвърлят учението на апостолите:

Деяния 7:51-53: „Коравовратни (в някои преводи „твърдоглави“) и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, вие, които приехте закона чрез ангелското служене, и не го опазихте.“

В своята себеправедност юдеите отказваха да се покорят на Духа и да приемат истината за смъртта и възкресението на Исус Христос. Макар и да държаха на телесното обрязване, в сърцето си те бяха все още необрязани езичници и бяха глухи за истината. Те смятаха, че чрез спазване на Закона щяха да придобият праведност, но се лъжеха.

Яков 2:10 „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Затова Павел каза,

Филипяни 3:8,9 „считам всичко за измет, само Христос да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, ...“

Днес много българи смятат, че българщината, православието или славянството ги правят християни. Щом са се родили българи, щом България е православна страна и принадлежи към славянското семейство, имат запазено място на небето.

Като евреите, те смятаха, че имат монопол над истината и над Духа. Но въпросът е не дали ти имаш монопол над Святия Дух, а дали Святият Дух има монопол над теб!

Нашите съвременници се нуждаят да чуят думите на Стефан и да видят променен, христоподобен характер у нас. Да видят лицата ни озарени от Духа, който ни изпълва и прелива в тях. Само така могат да познаят, че Исус е жив и днес и че само Той дава оправдание и вечен живот.

С какво си изпълнен днес? Какво изпълва твоето сърце, ум, душа и дух? Изявен ли е Святият Дух в живота ти? Озарява ли Неговото присъствие твоето лице? Ела, изпразни всичко друго от себе си пред Него и остави Той да те изпълни със Своя Дух.

Молитва за изпълване с Духа.

Край

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

10.06.2018 г.

Oтветният удар на Сатана (Деяния 4:32-6:7)

/проповед/

Гледали ли сте „Империята отвръща на удара“ – това е петият епизод от сагата „Междузвездни войни“? Злата Галактическа империя е създала унищожително оръжие - космическата станция „Звездата на смъртта“. За да спасят галактиката, група борци за свобода от Бунтовническия съюз разрушават „Звездата на смъртта“. В отговор имперските сили осъществяват масирана атака срещу Бунтовническия съюз. Дард Вейдър преследва приятелите на Люк Скайуокър, Хан Соло и принцеса Лея, докато Люк Скайуокър се учи при учителя Йода как да използва Силата. Когато Вейдър залавя приятелите на Люк, той трябва да реши – дали да завърши обучението си, или да се изправи срещу Вейдър и да ги спаси.

Империята отвръща на удара. Това заглавие е станало нарицателно за човек, общност или държава, които са въплъщение на злото и отвръщат за сторено добро. Това става в пасажа, който ще разгледаме днес.

Какво стана дотук? Възкръсналият Исус заповяда на апостолите да стоят в Ерусалим, докато дойде Святия Дух и се облекат в сила. Това стана на Петдесятница. Духът дойде придружен от знамения и чудеса и Петър проповядва мощно, след което към църквата се присъединиха 3000 души. В 3 гл. видяхме как Духът продължава да действа и чрез Петър изцели куция пред храма, което предизвика удивлението на тълпата. Петър отново се изправи и показа, че това е дело на Бога, и ги призова да се покаят. Това предизвика реакцията на свещениците, които арестуваха Петър и Йоан и им забраниха да говорят за Исус, на което Петър и Йоан отговориха, „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога!“ Те бяха освободени, църквата ревностно се помоли да продължават да проповядват с пълна дързост.

Днес продължаваме с пасажа във втората част на 4-та глава до началото на 6-та, за да разгледаме как Сатана отговори на раждането и растежа на църквата.

През последните 20-тина година стана популярен празникът Хелоуин, когато много младежи се обличат с различни костюми, включително като дявола. Ако не вярвате, тогава посетете карнавален онлайн магазин „Нещото“. Там предлагат костюм на дявол за Хелоуин. Костюмът се състои от червено, сатенено наметало с висока яка, и златни орнаменти, с дължина 125 см, имитация на елек с огнен принт и връзки за завързване, черно, дантелено жабо, малки дяволски рога, на ластик. Струва само 39 лв. Как 0да не си го купиш!

За съжаление, много хора днес мислят, че Сатана е измислен образ, герой от маскарад на Хелоуин. Но Сатана съществува!

Ние като християни знаем това най-добре. Но при нас има една друга опасност. Много християни смятат, че след като Исус е победил дявола на кръста, те са имунизирани срещу атаките на дявола. Но Библията казва, че той е князът на този свят. Той не само съществува, но и има старателно разработена стратегия. Тази стратегия включва нападения на три фронта – физическо насилие, нравствена поквара или компромиси.

Тази стратегия виждаме много добре илюстрирана в настоящия пасаж. Тези глави ни показват, че оръжията на Сатана са гоненията, подмолната дейност или отклонението от истинското поприще. Ще видим как апостолите дадоха отпор на тези атаки и какво можем да научим от тях за нашето духовно воюване.

Защото, на Сатана му липсва въобръжение. Неговата тактика не се е променила вече 2000 години!

Тактика 1 на Сатана: вътрешна опозиция

Тя е илюстрирана в пасажа 4:32-5:11.

Лука току-що е споменал, че в отговор на молитвите от предходния пасаж вярващите наново са се изпълнили със Святия Дух (ст.31). И плодовете не закъсняват – апостолите свидетелстват с голяма сила за възкресението на Господа и голяма благодат почива на тях (ст.33). И не само това. Присъствието на Духа се проявява в цялостния живот на християнската общност.

Те имат „едно сърце и душа“ (4:32), имат любов помежду си дотолкова, че споделят материалните си блага – „всичко им беше общо“. Може би някои от вас ще си кажат, това вече сме го живели, мерси!

Но едва ли тук Лука призовава към отхвърляне на частната собственост и установяване на някакъв християнски комунизъм. Продаването на имоти в ст. 34 ставаше само когато имаше нужда да се задоволят нуждите на крайно нуждаещите се. Частната собственост продължаваше да съществува. Освен това, за разлика от комунизма, даването тук беше доброволно. Насилственото отнемане на частна собственост никога не е било Божия идея!

Основното тук е сплотеността в любовта на вярващите в ранната църква. И тук Лука ни дава два противоположни примера– Варнава, чиято щедрост и великодушие допринасят в християнската общност да няма бедност, и Анания и Сапфира, чиято алчност и лицемерие подкопават това единство. По-нататък в Деяния ще срещнем Варнава отново.

Разказът за Анания и Сапфира е пример за честността на Лука като историк, който не премълчава неудобните истини за църквата през този период. Да, въпреки действието на Духа, ранната църква не е била идеална.

Какво виждаме в ст. 1-11? За разлика от Варнава, Анания дава на апостолите само част от парите, получени при продажбата на имота. На пръв поглед, той не е сторил нищо лошо. Двамата с жена му Сапфира не са били длъжни да продават нивата, а след като са я продали, да предоставят част, нежели всички пари от нея. Но има още нещо.

Глаголът за „задържам“ тук е носфизомай, което означава „присвоявам“. Същата дума е употребена в Септуагинта и за греха на Ахан в Исус Навиев 7:1, когато той открадна от обреченото след превземането на Йерихон.

Това вероятно означава, че Анания и Сапфира са били обещали да предоставят на Църквата цялата стойност от продажбата. Така те де факто крадат от църквата.

Второ, те са лъжци, защото твърдят, че дават всичките пари. Те се водят не от желанието да помогнат на сиромасите, а да си спечелят името на благородни и щедри хора.

Това е първата тактика на дявола в нашия пасаж. Империята се опита да отвърне на удара.

По време на Троянската война гърците дълго не успявали да завладеят Троя. Най-накрая успели, като проникнали зад стените ѝ с дървен кон. Те вкарали воини в туловището на коня, после се престорили, че бягат и оставили троянците да изтеглят коня вътре в града. Посред нощта воините излезли и отворили портите на чакащата отвън гръцка армия.

Анания и Сапфира бяха троянския кон на дявола в Църквата. Един дявол в църквата може да стори много повече от хиляди дяволи извън нейните граници.

Като съзря коварните кроежи на Сатана, Петър заяви на Анания: „Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?“ (ст.3). Тук виждаме, че Святият Дух е първо личност (можем да лъжем само личности), и второ – Той има божествена природа. Когато лъжем Святия Дух, лъжем Бога (ст.4).

Веднага Божието наказание застига Анания – „той падна и издъхна“ (ст.5). Същото става с нищо неподозиращата му съпруга, която идва след 3 часа да го потърси. В резултат „голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.“ (ст.11)

Някои са възмутени как може за такова нещо Бог да убие двама души. Но ние трябва да имаме предвид, че Анания и Сапфира извършиха тежък грях. Те откраднаха от тялото Христово, тоест от Бога, и излъгаха Бога. Лъжата беше насочена и срещу църквата и целеше да подкопае общението, без което църквата не можеше да изпълнява заповедта да прави ученици.

Това ни показва колко много Исус ревнува за своята невяста и копнее тя да е без петно, бръчка и недостатък!

Историята на Анания и Сапфира ни учи, че в Църквата трябва да има дисциплина. Но как да я прилагаме? Исус ни показва кои са последователните етапи на прилагане на църковна дисциплина:

Матей 18:15-17 „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; но ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.“

С други думи, ако липсва покаяние, Бог ни заповядва да отлъчваме такъв човек от тялото – за да съхраним общението в тялото и второ, за да накараме съгрешилия да се опомни и покае.

Това е първата тактика на дявола, която той използва тука – той се опита да подкопае църквата с лъжа отвътре. И днес той използва лицемерието на тези, които само на думи са вярващи. И днес църквата трябва да бъде все така бдителна.

Християните в ранната църква проявиха бдителност и в резултат на това делото на неудържимите чрез силата на Духа продължи с пълна сила. Чрез апостолите Бог извършваше чудеса и знамения.

В Ерусалим докарваха болни и измъчвани от нечисти духове за изцеление. Това доведе до присъединяване на много хора към Църквата. Но имаше и такива, които предпочитаха да стоят настрана.

Както казва Джон Стот, „присъствието на живия Бог, независимо дали се проявява в проповеди, в чудеса или и в двете, стряска едни и привлича други.“ 

Империята отвърна на удара. Но първата тактика на Сатана тук не проработи и това даде нова сила на апостолското служение. Това предизвика втора атака от страна на властите. Ядосани и изпълнени със завист (ст. 17) те решиха да не стоят със скръстени ръце.

Тактика 2 на Сатана: външна опозиция

Деяния 5:18-25 „сложиха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница. Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: „Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот. Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с онези, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израиляните, правиха в тъмницата да доведат апостолите. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво и стражарите, стоящи при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение и се чудеха какво ще последва от това. Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.“

Сега в тъмница са хвърлени не само Петър и Йоан, но повечето, ако не и всички апостоли. Какво мислите са правили апостолите в тъмницата? Аз съм сигурен, че те се молеха за избавление!

Тогава Бог изпрати ангел, който ги изведе и им заповяда да отидат и проповядват в храма. Не вярвате, че ангел може да го направи?

Мисионерът Джон Полък и съпругата му отишли на мисия в островите Нови хибриди в Южния Тих океан. Те били първите бели мисионери, които местните хора виждали. Като пристигнали шаманът се уплашил от тях и казал на хората, че те са дошли да убият бебетата им. Затова през първата нощ туземците обкръжили хижата на мисионерите и се готвили да ги убият. Цялата нощ Джон и жена му стояли на колене в молитва и туземците не ги нападнали. С времето те научили езика, спечелили доверието на хората и много от тях повярвали в Христос. Вождът също станал християнин и Джон го попитал, „Винаги съм се чудел защо не ни нападнахте през онази първа нощ, когато ни бяхте обградили с копията си? Вождът казал, „Откъде взехте всички тези мъже?“ Джон казал, „Бяхме само аз и жена ми.“ Вождът отговорил, „О, не. Цялата нощ виждахме голяма група мъже с копия в ръцете, които бяха обкръжили хижата ви. Беше ни страх и затова не нападнахме.“

Когато ние сме немощни и безсилни, тогава е време да извикаме към Бога. Когато нещо изглежда невъзможно за нас, за Бог то е възможно!

Писателят Тоузер казва, „Бог търси хора, чрез които Той може да направи невъзможното. Колко жалко, че ние планираме само нещата, които сами можем да вършим.”

Ангелът освободи апостолите, и когато ги доведоха пред синедриона, заслепен от злоба, първосвещеникът ги обвини в нарушение на заповедта да не поучават в името на Исус. Това е мълчаливо признание, че синедрионът е безсилен пред Божия замисъл.

Какъв беше отговорът на апостолите? „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците! (ст.29).

Християните са призовани да се подчиняват на властите. Но ако тези власти злоупотребяват с дадените им от Бога права, ако налагат онова, което Бог забранява, или забраняват наложеното от Него, дълг на християнина е да не се починява на човешката власт, а на Божията.

С една дума, апостолите казаха: вие убихте Исус, но Бог го възкреси и го възвиси до десницата си за Началник и Спасител. И Бог изпрати Святия Дух като свидетел, и направи и нас – изпълнените с Духа вярващи, Негови свидетели. Така че, съжаляваме, но няма как да се съобразяваме с вашите заповеди.

Представете си как се чувстваха садукеите и свещениците! Те „се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият“ (ст.33). Но Бог отново показва, че командва парада. Той не би допуснал църквата да бъде обезглавена малко след раждането ѝ.

На сцената се появява фарисеят Гамалиил, сред чиито ученици е и Савел от Тарс (22:3). Със своята начетеност, мъдрост и сдържаност призовава синедриона да внимава какво ще предприеме, като има предвид отминалите събития с бунтовете на Тевда и галилеянина Юда.

Според историка Йосиф Флавий наистина са съществували двама бунтовници с такива имена. Гамалиил напомня, че те са привлекли много последователи, но след тяхното убийство, последователите им се разпиляват и движението им изчезва. Ако и това намерение е от човеци, казва Гамалиил, то ще се провали. А ако е от Бога, „пазете се да не би да се намерите и богопротивници.“ (ст.39)

След като са бити, апостолите са освободени. И вместо да си потърсят правата или да пуснат жалба в съда, те си отидоха „възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.“ (ст.41) Защо? Защото си спомниха думитена Исус:

„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно... радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата; понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.“ (Матей 5:10,12)

Какъв беше резултатът от тази втора атака на Сатана?

Деяния 5:42 „И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът.“

Това е вторият провален опит на дявола да разруши Църквата с гонение отвън. Сатана никога не се отказва да убие църквата. При управлението на Нерон християните са хвърляни в тъмница и избивани. Домициан упражнява натиск върху християните, отказали да му се кланят като на бог. Марк Аврелий смята християните за опасни и безнравствени и си затваря очите за насилието на тълпата срещу тях. Траян избива хиляди, отказали да принасят жертви на императора. Диоклециан издава четири указа, целящи да унищожат християнството напълно.

Преди няколко десетилетия много свещеници и пастори бяха избити без съд и присъда, осъдени на смърт или хвърлени в концлагерите и затворите на комунистическия терор. Днес държавата пак се опитва да обезсили или унищожи църквата,макар и с по-изтънчени методи.

Ние обаче не бива да се страхуваме, че Църквата няма да оцелее. Както казва Тертулиан на управниците в Римската империя, „Избивайте ни, изтезавайте ни, заклеймявайте ни, стрийте ни на прах... Колкото повече ни мачкате, толкова повече ние израстваме: семето е кръвта на християните. Епископ Фесто Кивенгере от Уганда добавя, „Ако не кърви, Църквата не може да благославя.“

И достигаме до третото, най-лукавото нападение на дявола. След като не е успял да победи църквата с поквара и гонения, сега опитва да отклони вниманието на апостолите.

Трета тактика на Сатана: отклоняване на вниманието

Как го прави? В началото на 6-та глава четем, че в Църквата в Ерусалим се надига недоволство заради това, че вдовиците на гръцките юдеи били пренебрегвани при раздаването на помощи.

Забележете, че апостолите не взеха решение на своя глава, но свикаха всички ученици, за да могат всички заедно да разрешат проблема. А проблемът не беше, че социалната дейност е по-малко важна от устното прогласяване. И двете са важни за разрастването на църквата.

Но тук трябва да запомним, че всеки трябва да служи според своя призив от Бога и да не се отклонява от него. А Божия призив към апостолите беше да проповядват благата вест. Затова те предлагат да се изберат „седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост“ (ст.3), които да организират раздаването на храна за нуждаещите се. Какво научаваме от това?

Бог призовава всички вярващи за служение, но изисква различни неща от различните хора. Ние не бива да бъдем отклонявани от основния си призив, който е свързан с дарбите, които ни е дал Святия Дух и задачата, която Бог ни е поставил.

Преди много години Студентското християнско движение на Япония се залавя да превежда New Bible Comentary. Тази иначе похвална инициатива води до занемаряване работата с групите за Библейско изучаване.

Знаеш ли в какво служение те е призовал Бог? И второ, допускаш ли да се отклониш от този призив?

Апостолите не допуснаха това да се случи. Така и тази тактика на Сатана е осуетена. След мъдрото решение на апостолите, виждаме плодовете отново не закъсняват:

Деяния 6:7 „И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.“

Когато Святият Дух изпълва вярващите, дори някои от най-големите противници на Христос биват покорени под неговата власт. Нищо не може да спре неудържимите!

В заключение, видяхме три тактики, които Сатана използва в цялостната си стратегия да разруши Църквата. Чрез Анания и Сапфира той се опита да я подкопае отвътре с лъжа и лицемерие. Чрез свещениците и садукеите се опита да я разрушисъс сила отвън. Накрая чрез роптаещите вдовици се опита да отклони апостолите от проповедта и молитвата.

Само един от тези три опити да беше успял, църквата щеше да бъде унищожена още в зачатък. Слава на Бога, апостолите проявиха бдителност и не се оставиха да бъдат излъгани от хитрия дявол.

Днес ние се нуждаем от духовната прозорливост на апостолите, за да разпознаваме кое е от Святия Дух и кое от злите духове. Имаме нужда и от вярата им в Исус, 

защото само чрез Неговата власт можем да неутрализираме делата на дявола.

Нека се помолим.

---

БПЦ "Нов живот" Варна

03.06.2018 г.