Империята отвръща на удара (1 Царе 24)

 /проповед/

Случвало ли ти се е да те наранят и да искаш да си го върнеш?

Телефонът на един преподавател в университета звъннал в 3 ч. през нощта. Той вдигнал и оттатък някой казал, „Аз съм вашия съсед, г-н Андреев. Вашето куче не спира да лае и не мога да спя от него.“ Преподавателят благодарил за обаждането и затворил телефона.

Следващата нощ телефонът на Андреев иззвънял точно в 3. Отсреща гласът казал, „Обажда се преподавателят в университета. Исках да ви кажа, че аз нямам куче.“ Империята отвръща на удара!

Да се ядосаш и да искаш да си го върнеш е естествено като дишането за повечето хора. Голямо е изкушението да го направиш! Естествената ни реакция е да си отмъстим, ако са ни направили мръсно. „Вече сме квит!“

Може би работодател ти е обещал една заплата, а ти е дал много по-малко. Може твой съученик или колега да те е разочаровал. Може дори някой в църква да те е наранил или да не е оценил усилията ти. И ти чакаш за възможност да му го върнеш.

В нашата природа е като ни обидят да бързаме да обидим. Ако ни зашлевят шамар, да си го върнем. И така влизаме в непрекъснат цикъл на мъст.

Понякога ние се извиняваме за отмъстителността си, като я представяме като право на справедливост. Казваме, „Имам право на възмездие“. „Нека види той какво  ми е причинил.“

Чувствал ли си се някога така? Ако да, то ти разбираш как се е чувствал Давид малко преди да стане цар. Ако някога някой може да спори, че има право на възмездие, това е описано в пасажа, който ще разгледаме сега. Моля отворете на 1 Царе 24 гл.

Ние изучаваме вече няколко седмици живота на Давид в Първо Царе. Дотук видяхме, че Саул завидя на военните успехи на Давид и се опита да го убие. След като тези намерения бяха потвърдени от Йонатан, Давид избяга.

И в 22 глава виждаме Давид, преследван от параноичния и отмъстителен Саул, да отива в пещерата Адулам. Той е обезсърчен и вика към Бога и излива душата си в песен, която е останала в нашите Библии като Псалм 57 и Псалм 142.    

Давид е загубил всичко и вика към Бога в молитва. И скоро Бог му изпраща помощ.

1 Царе 22:1 „и братята му, и целят му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.“

Скоро и други ги последват.

1 Царе 22:2 „И всички, които бяха притеснени, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.“

Давид успява да дисциплинира тези хванати „от кол и въже“ мъже в малка боеспособна армия, която става известна като „силните мъже на Давид“.

Давид отива при моавския цар, но когато научава от пророк Гад, че там няма да е в безопасност, отива в гората Арет в Юда.

1 Царе 23:14 „И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.“

Давид непрекъснато сменяше местонахождението си и Саул беше по петите му.

При това, Давид не беше направил нищо да заслужи това отношение от страна на Саул, който беше заслепен от ревност и омраза. И ако Давид искаше да си го върне, скоро щеше да му се удаде случай.

1 Царе 24:1-4 „След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.“

Очевидно той е влязал сам, без своята охрана.

Дали беше случайно, че Саул трябваше да влезе по нуждата си точно когато минаваше покрай същата пещера, където се криеше Давид? Мисля, че това не беше случайно, а беше оркестрирано от Бог, за да изпита Давид, да го обучи и да покаже неговото сърце.

1 Царе 24:4 „И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре.“

Сигурно мъжете с Давид бяха въодушевени и си представяха как животът им на беглеци най-накрая ще свърши и те ще станат част от свитата на бъдещия цар.

И кой щеше да обвинява Давид, ако бе извадил меча си и го бе забил в гърба на Саул заради цялото зло, което Саул му бе сторил и бе разрушил живота му поради своята ревност.

Но Давид направи нещо различно.

„…Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.“ (ст. 4)

Давид изтегли меча си, но не го заби в гърба на Саул.

Той отряза парче от мантията на Саул и след това се скри отново навътре в пещерата. Саул изобщо не усети нищо! (Имал е друга работа в момента 😊 )

Но след това Давид се почувства гузен. Имаше угризения на съвестта.

Четох за убийството на едно 15 годишно момче е убито. 41 години родителите търсят убийците. Накрая един от тях сам се предава на полицията. Защо го е направил толкова години след извършеното престъпление? Защото повече не е можел да се бори с угризенията на съвестта си.

Давид се почувства гузен за нещо много по-малко. Но той не можеше да повярва, че си е позволил да направи това.

1 Царе 24:6,7 „И рече на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник. С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да се вдигнат против Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и отиде по пътя си.“

Нима, Давид!? Това е човекът, който месеци наред се опитваше да те убие! И ти се чувстваш виновен, че си отрязал парче от мантията му?!

Но Давид се отнасяше с огромно уважение към царската институция. Макар и да изглеждаше дреболия, отрязването на парче от мантията на Саул беше безчестие към помазания от Бога цар.

Редно е и ние да се запитаме, не отрязваме ли понякога и ние част от характера, влиянието или позицията на човек с необмислени критики? Не би ли трябвало да скърбим също за нашето безразсъдно поведение, да се изповядаме и поправим?

Той разбра, че бе направил това поради натрупани гняв и горчивина, но след това се смути за това, че е позволил се води от чувствата си. Той до такава степен искаше да почита Бога в живота си, че почувства угризения, защото бе позволил грешното желание да надделее в него.

В случая важно е какво можем ние да научим от този разказ в Словото, когато сме толкова гневни на някого, че искаме да си отмъстим. Искаме да отвърнем на удара.

Как да се отнасяме към колегата на работа, който манипулира другите, за да те злепоставя и да изтъква себе си пред тях? Как да се отнасяме към близък човек, който ни е наранил, като е казал някои неверни неща по наш адрес?

Как да се отнасяме към „приятел“, който е взел назаем пари от теб и е обещал да ти ги върне, но не си видял и пукнат цент от тях? Или човек, който в гнева си те е ударил и те е наранил?

Как да се отнасяш към съпруг или съпруга, които са те изоставили и са те оставили сам да се грижиш за децата? Или към родител, който те е наранявал емоционално, физически или дори е злоупотребявал с теб сексуално?

Днес говорим за отмъщението.

Хората сме измислили различни начини, по които да си го връщаме на хора, които са ни засегнали.

Много хора прибягват до физическа саморазправа. Ако гледаш новините всяка вечер може да си помислиш, че това е нормалният начин хората да се справят със споровете си. Насилието е навсякъде – вижте войните около нас, домашното насилие, тормозът на деца от деца в училище, гневните шофьори, готови да се бият с някой, отрязал им пътя, дори саморазправите в парламента.

Други прибягват към словесни нападки.

Яков 3:5-8 „А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството, но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.“

Всички ние знаем колко опасен е езикът, но все пак го използваме. И веднъж изречеш ли водопада от думи, те не могат да бъдат върнати обратно.

Освен физическо или словесно нараняване, има още един вид отмъщение, да се държиш хладно с някого. Или го игнорираш и му даваш да разбере, че не искаш да имаш нищо общо с него.

Като в онази история, в която на един баскетболен мач влязъл нов играч като резерва и започнал да пази баскетболния съдия. Винаги където и да се движел по полето, този играч му правел заслон. Съдията не можел да се откъсне от него. Дори когато отборът му тръгвал в атака, играчът пак пазел съдията.

В почивката съдията отишъл при треньора на отбора и казал, „Може ли да те видя за малко, не знам как да ти го кажа, но един от твоите играчи непрекъснато ме пази.“ С лукава усмивка на лице, треньорът му казал, „Ами, аз винаги казвам на момчетата да пазят този, който най-много вреди на отбора.“

Ние също гледаме кой най-много ни е навредил и се държим хладно с него.

Но как според Библията трябва да се отнасяме към човека, който ни е наранил?

Първо, очаквай с теб да се отнасят зле. Същото измамливо и страшно болно сърце, което носеше Саул, носи всеки човек, включително ти. Ще се случва хората да се отнасят зле с нас, да ни нараняват, да ни причиняват огромна болка, да ни карат да се гневим и да предизвикват у нас емоции, на които никога не сме мислили, че сме способни. Конфликтите са неизбежни.

Но, както казва

Римляни 12:18, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“

Трябва да приемем истината, че няма как да се разбираме добре с всички. Има християни, които страдат от това, че не всички ги харесват. И те са готови да се огънат и да правят компромиси с принципите си, дори да загубят самоуважението си, само и само да са харесвани.

Но ако сме реалисти ще знаем, че някои конфликти са неизбежни и не трябва да се страхуваме от тях. Дори Исус не беше обичан от всички. Той имаше много врагове и те Го разпънаха на кръста. Но Бог Го възкреси и сега дава живот на всички, които повярват в Неговото име.

Важно е да внимаваш не ти да си причината за конфликта. Не търси за какво да се заядеш с хората. Ако ти се иска да кажеш нещо остро, задръж езика зад зъбите си. Смири се и търси мира.

Правилната, богоугодна реакция на грубо отношение не идва естествено. Затова Исус каза,

Матей 7:12 „И тъй, правете на другите това, което искате те да ви правят.“

Тази заповед е революционна. Рядкост са хората, които дори няма да имат желание да отвърнат на удара. Когато си наранен искаш да си го върнеш. Нашата човешка природа вика за възмездие.

Някой е казал: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ. А аз искам само да върша Божието дело.“

Най-вероятно, когато си наранен, и теб ще те споходи желание да вършиш Божието дело. Но един зрял, воден от Духа християнин, не се осланя на чувства. Той се ръководи от принципи.

Затова не уповавай на плътта. Мъжете на Давид му казаха,

1 Царе 24:4 „Ето деня, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще му сториш както ти се вижда за добро.“

Благодарение на своята почтеност и духовна зрялост, Давид не заби меча си в Саул. Давид не се поддаде на силното желание за отмъщение. Той бе воден от Духа, затова отказа да върне на Саул за злото, което му беше причинил.

Матей 5:44 „Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят“.

Инстинктът ни казва, „мрази врага“, но Бог ни казва, „обичай неприятелите си“. Не е лесно, но е възможно. Исус също се моли за неприятелите си на кръста с думите, „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Днес искам да ви предизвикам да си помислите за човек, който ви е много трудно да обичате, и да започнете да се молите за него. И ще се убедите, че е много трудно да мразиш някого, за когото се молиш.

По-нататък Саул излиза от пещерата и тръгва по пътя си. След него излиза Давид и се провиква:

1 Царе 24:7-8 „Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти? Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата, и едни рекоха да те убия, но аз те пожалих, защото си казах: Няма да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.“

Давид конфронтира параноичния Саул и поиска да „заровят томаховките“. Беше му омръзнало да живее като беглец и реши да говори на Саул. И ако Саул кажеше да го убият, така да бъде. Но той щеше да прекрати това веднъж завинаги.

Понякога ние трябва да направим това. Това не е лесно. Както казва Клайв Стейпълс Луис, „Всеки мисли, че прошката е чудесна идея, докато не му се наложи на него самия да прощава.“

Не е лесно, но е необходимо. Един от най-добрите начини да се справим с хора, които са ни наранили е да отидем и да говорим с тях.

Може и да не ги убедим, че грешат, но поне ще им кажем какви са фактите.

Вместо това ние сме склонни да оставим нещата както са, сякаш те сами ще се оправят. Но това няма да стане.

Давид каза, „Царю, нека ти кажа как стоят нещата. Аз не се опитвам да те убия, нито пък искам да ти отнема престола. Това са лъжи, които хората разпространяват за мене. Защо ги слушаш? Сега ще ти докажа. Ако исках да те убия, щях да го направя в пещерата. Но не го направих.“

Исус каза,

Матей 18:15 „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си.“​

Но много често ние правим точно обратното – вместо да отидем при човека, който е съгрешил срещу нас, ние отиваме при други хора, за да им се оплачем. Нужно е да говорим с този човек, не с другите.

Заключение

Давид е пример за човек, който остави възмездието там, където трябва - в ръцете на Бога. Освен него, още един направи това. Това беше Исус.

1 Петър 2:21-23 „понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“

Исус беше без грях, беше напълно невинен. Въпреки това, Той беше обиждан, бит, наранен и умъртвен с най-мъчителната смърт. И въпреки това, Той остави отмъщението и възмездието в Божиите ръце.

Защо могъщият Божи Син позволи да бъде малтретиран по толкова ужасен начин, без да си отмъсти?

1 Петър 2:24 „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.“

Исус позволи да бъде малтретиран без да си отмъсти заради теб и мен.

Той не си отмъсти, защото знаеше, че трябва да умре. В смъртта си Той пое наказанието за нашите грехове от Бога. Той не извърши грях, но бе наказан заради греховете на човечеството. Той умря, за да може ние да живеем чрез вяра в Него. Поради това можем да имаме спасение.

1 Йоан 2:2 „Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“

Чудното послание на благата вест е, че тъй като Исус доброволно отиде на кръста, без да си отмъщава за несправедливостта, нашите грехове са платени и ние можем да се изправим пред Бога чисти като сняг. Бог ни предлага вечност на небето. Но всеки човек трябва да вземе решение дали да приеме този дар или не. Той се приема чрез вяра и покаяние.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.02.2026 г. 

Oтветният удар на Сатана (Деяния 4:32-6:7)

/проповед/

Гледали ли сте „Империята отвръща на удара“ – това е петият епизод от сагата „Междузвездни войни“? Злата Галактическа империя е създала унищожително оръжие - космическата станция „Звездата на смъртта“. За да спасят галактиката, група борци за свобода от Бунтовническия съюз разрушават „Звездата на смъртта“. В отговор имперските сили осъществяват масирана атака срещу Бунтовническия съюз. Дард Вейдър преследва приятелите на Люк Скайуокър, Хан Соло и принцеса Лея, докато Люк Скайуокър се учи при учителя Йода как да използва Силата. Когато Вейдър залавя приятелите на Люк, той трябва да реши – дали да завърши обучението си, или да се изправи срещу Вейдър и да ги спаси.

Империята отвръща на удара. Това заглавие е станало нарицателно за човек, общност или държава, които са въплъщение на злото и отвръщат за сторено добро. Това става в пасажа, който ще разгледаме днес.

Какво стана дотук? Възкръсналият Исус заповяда на апостолите да стоят в Ерусалим, докато дойде Святия Дух и се облекат в сила. Това стана на Петдесятница. Духът дойде придружен от знамения и чудеса и Петър проповядва мощно, след което към църквата се присъединиха 3000 души. В 3 гл. видяхме как Духът продължава да действа и чрез Петър изцели куция пред храма, което предизвика удивлението на тълпата. Петър отново се изправи и показа, че това е дело на Бога, и ги призова да се покаят. Това предизвика реакцията на свещениците, които арестуваха Петър и Йоан и им забраниха да говорят за Исус, на което Петър и Йоан отговориха, „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога!“ Те бяха освободени, църквата ревностно се помоли да продължават да проповядват с пълна дързост.

Днес продължаваме с пасажа във втората част на 4-та глава до началото на 6-та, за да разгледаме как Сатана отговори на раждането и растежа на църквата.

През последните 20-тина година стана популярен празникът Хелоуин, когато много младежи се обличат с различни костюми, включително като дявола. Ако не вярвате, тогава посетете карнавален онлайн магазин „Нещото“. Там предлагат костюм на дявол за Хелоуин. Костюмът се състои от червено, сатенено наметало с висока яка, и златни орнаменти, с дължина 125 см, имитация на елек с огнен принт и връзки за завързване, черно, дантелено жабо, малки дяволски рога, на ластик. Струва само 39 лв. Как 0да не си го купиш!

За съжаление, много хора днес мислят, че Сатана е измислен образ, герой от маскарад на Хелоуин. Но Сатана съществува!

Ние като християни знаем това най-добре. Но при нас има една друга опасност. Много християни смятат, че след като Исус е победил дявола на кръста, те са имунизирани срещу атаките на дявола. Но Библията казва, че той е князът на този свят. Той не само съществува, но и има старателно разработена стратегия. Тази стратегия включва нападения на три фронта – физическо насилие, нравствена поквара или компромиси.

Тази стратегия виждаме много добре илюстрирана в настоящия пасаж. Тези глави ни показват, че оръжията на Сатана са гоненията, подмолната дейност или отклонението от истинското поприще. Ще видим как апостолите дадоха отпор на тези атаки и какво можем да научим от тях за нашето духовно воюване.

Защото, на Сатана му липсва въобръжение. Неговата тактика не се е променила вече 2000 години!

Тактика 1 на Сатана: вътрешна опозиция

Тя е илюстрирана в пасажа 4:32-5:11.

Лука току-що е споменал, че в отговор на молитвите от предходния пасаж вярващите наново са се изпълнили със Святия Дух (ст.31). И плодовете не закъсняват – апостолите свидетелстват с голяма сила за възкресението на Господа и голяма благодат почива на тях (ст.33). И не само това. Присъствието на Духа се проявява в цялостния живот на християнската общност.

Те имат „едно сърце и душа“ (4:32), имат любов помежду си дотолкова, че споделят материалните си блага – „всичко им беше общо“. Може би някои от вас ще си кажат, това вече сме го живели, мерси!

Но едва ли тук Лука призовава към отхвърляне на частната собственост и установяване на някакъв християнски комунизъм. Продаването на имоти в ст. 34 ставаше само когато имаше нужда да се задоволят нуждите на крайно нуждаещите се. Частната собственост продължаваше да съществува. Освен това, за разлика от комунизма, даването тук беше доброволно. Насилственото отнемане на частна собственост никога не е било Божия идея!

Основното тук е сплотеността в любовта на вярващите в ранната църква. И тук Лука ни дава два противоположни примера– Варнава, чиято щедрост и великодушие допринасят в християнската общност да няма бедност, и Анания и Сапфира, чиято алчност и лицемерие подкопават това единство. По-нататък в Деяния ще срещнем Варнава отново.

Разказът за Анания и Сапфира е пример за честността на Лука като историк, който не премълчава неудобните истини за църквата през този период. Да, въпреки действието на Духа, ранната църква не е била идеална.

Какво виждаме в ст. 1-11? За разлика от Варнава, Анания дава на апостолите само част от парите, получени при продажбата на имота. На пръв поглед, той не е сторил нищо лошо. Двамата с жена му Сапфира не са били длъжни да продават нивата, а след като са я продали, да предоставят част, нежели всички пари от нея. Но има още нещо.

Глаголът за „задържам“ тук е носфизомай, което означава „присвоявам“. Същата дума е употребена в Септуагинта и за греха на Ахан в Исус Навиев 7:1, когато той открадна от обреченото след превземането на Йерихон.

Това вероятно означава, че Анания и Сапфира са били обещали да предоставят на Църквата цялата стойност от продажбата. Така те де факто крадат от църквата.

Второ, те са лъжци, защото твърдят, че дават всичките пари. Те се водят не от желанието да помогнат на сиромасите, а да си спечелят името на благородни и щедри хора.

Това е първата тактика на дявола в нашия пасаж. Империята се опита да отвърне на удара.

По време на Троянската война гърците дълго не успявали да завладеят Троя. Най-накрая успели, като проникнали зад стените ѝ с дървен кон. Те вкарали воини в туловището на коня, после се престорили, че бягат и оставили троянците да изтеглят коня вътре в града. Посред нощта воините излезли и отворили портите на чакащата отвън гръцка армия.

Анания и Сапфира бяха троянския кон на дявола в Църквата. Един дявол в църквата може да стори много повече от хиляди дяволи извън нейните граници.

Като съзря коварните кроежи на Сатана, Петър заяви на Анания: „Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?“ (ст.3). Тук виждаме, че Святият Дух е първо личност (можем да лъжем само личности), и второ – Той има божествена природа. Когато лъжем Святия Дух, лъжем Бога (ст.4).

Веднага Божието наказание застига Анания – „той падна и издъхна“ (ст.5). Същото става с нищо неподозиращата му съпруга, която идва след 3 часа да го потърси. В резултат „голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.“ (ст.11)

Някои са възмутени как може за такова нещо Бог да убие двама души. Но ние трябва да имаме предвид, че Анания и Сапфира извършиха тежък грях. Те откраднаха от тялото Христово, тоест от Бога, и излъгаха Бога. Лъжата беше насочена и срещу църквата и целеше да подкопае общението, без което църквата не можеше да изпълнява заповедта да прави ученици.

Това ни показва колко много Исус ревнува за своята невяста и копнее тя да е без петно, бръчка и недостатък!

Историята на Анания и Сапфира ни учи, че в Църквата трябва да има дисциплина. Но как да я прилагаме? Исус ни показва кои са последователните етапи на прилагане на църковна дисциплина:

Матей 18:15-17 „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; но ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.“

С други думи, ако липсва покаяние, Бог ни заповядва да отлъчваме такъв човек от тялото – за да съхраним общението в тялото и второ, за да накараме съгрешилия да се опомни и покае.

Това е първата тактика на дявола, която той използва тука – той се опита да подкопае църквата с лъжа отвътре. И днес той използва лицемерието на тези, които само на думи са вярващи. И днес църквата трябва да бъде все така бдителна.

Християните в ранната църква проявиха бдителност и в резултат на това делото на неудържимите чрез силата на Духа продължи с пълна сила. Чрез апостолите Бог извършваше чудеса и знамения.

В Ерусалим докарваха болни и измъчвани от нечисти духове за изцеление. Това доведе до присъединяване на много хора към Църквата. Но имаше и такива, които предпочитаха да стоят настрана.

Както казва Джон Стот, „присъствието на живия Бог, независимо дали се проявява в проповеди, в чудеса или и в двете, стряска едни и привлича други.“ 

Империята отвърна на удара. Но първата тактика на Сатана тук не проработи и това даде нова сила на апостолското служение. Това предизвика втора атака от страна на властите. Ядосани и изпълнени със завист (ст. 17) те решиха да не стоят със скръстени ръце.

Тактика 2 на Сатана: външна опозиция

Деяния 5:18-25 „сложиха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница. Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: „Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот. Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с онези, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израиляните, правиха в тъмницата да доведат апостолите. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво и стражарите, стоящи при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение и се чудеха какво ще последва от това. Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.“

Сега в тъмница са хвърлени не само Петър и Йоан, но повечето, ако не и всички апостоли. Какво мислите са правили апостолите в тъмницата? Аз съм сигурен, че те се молеха за избавление!

Тогава Бог изпрати ангел, който ги изведе и им заповяда да отидат и проповядват в храма. Не вярвате, че ангел може да го направи?

Мисионерът Джон Полък и съпругата му отишли на мисия в островите Нови хибриди в Южния Тих океан. Те били първите бели мисионери, които местните хора виждали. Като пристигнали шаманът се уплашил от тях и казал на хората, че те са дошли да убият бебетата им. Затова през първата нощ туземците обкръжили хижата на мисионерите и се готвили да ги убият. Цялата нощ Джон и жена му стояли на колене в молитва и туземците не ги нападнали. С времето те научили езика, спечелили доверието на хората и много от тях повярвали в Христос. Вождът също станал християнин и Джон го попитал, „Винаги съм се чудел защо не ни нападнахте през онази първа нощ, когато ни бяхте обградили с копията си? Вождът казал, „Откъде взехте всички тези мъже?“ Джон казал, „Бяхме само аз и жена ми.“ Вождът отговорил, „О, не. Цялата нощ виждахме голяма група мъже с копия в ръцете, които бяха обкръжили хижата ви. Беше ни страх и затова не нападнахме.“

Когато ние сме немощни и безсилни, тогава е време да извикаме към Бога. Когато нещо изглежда невъзможно за нас, за Бог то е възможно!

Писателят Тоузер казва, „Бог търси хора, чрез които Той може да направи невъзможното. Колко жалко, че ние планираме само нещата, които сами можем да вършим.”

Ангелът освободи апостолите, и когато ги доведоха пред синедриона, заслепен от злоба, първосвещеникът ги обвини в нарушение на заповедта да не поучават в името на Исус. Това е мълчаливо признание, че синедрионът е безсилен пред Божия замисъл.

Какъв беше отговорът на апостолите? „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците! (ст.29).

Християните са призовани да се подчиняват на властите. Но ако тези власти злоупотребяват с дадените им от Бога права, ако налагат онова, което Бог забранява, или забраняват наложеното от Него, дълг на християнина е да не се починява на човешката власт, а на Божията.

С една дума, апостолите казаха: вие убихте Исус, но Бог го възкреси и го възвиси до десницата си за Началник и Спасител. И Бог изпрати Святия Дух като свидетел, и направи и нас – изпълнените с Духа вярващи, Негови свидетели. Така че, съжаляваме, но няма как да се съобразяваме с вашите заповеди.

Представете си как се чувстваха садукеите и свещениците! Те „се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият“ (ст.33). Но Бог отново показва, че командва парада. Той не би допуснал църквата да бъде обезглавена малко след раждането ѝ.

На сцената се появява фарисеят Гамалиил, сред чиито ученици е и Савел от Тарс (22:3). Със своята начетеност, мъдрост и сдържаност призовава синедриона да внимава какво ще предприеме, като има предвид отминалите събития с бунтовете на Тевда и галилеянина Юда.

Според историка Йосиф Флавий наистина са съществували двама бунтовници с такива имена. Гамалиил напомня, че те са привлекли много последователи, но след тяхното убийство, последователите им се разпиляват и движението им изчезва. Ако и това намерение е от човеци, казва Гамалиил, то ще се провали. А ако е от Бога, „пазете се да не би да се намерите и богопротивници.“ (ст.39)

След като са бити, апостолите са освободени. И вместо да си потърсят правата или да пуснат жалба в съда, те си отидоха „възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.“ (ст.41) Защо? Защото си спомниха думитена Исус:

„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно... радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата; понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.“ (Матей 5:10,12)

Какъв беше резултатът от тази втора атака на Сатана?

Деяния 5:42 „И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът.“

Това е вторият провален опит на дявола да разруши Църквата с гонение отвън. Сатана никога не се отказва да убие църквата. При управлението на Нерон християните са хвърляни в тъмница и избивани. Домициан упражнява натиск върху християните, отказали да му се кланят като на бог. Марк Аврелий смята християните за опасни и безнравствени и си затваря очите за насилието на тълпата срещу тях. Траян избива хиляди, отказали да принасят жертви на императора. Диоклециан издава четири указа, целящи да унищожат християнството напълно.

Преди няколко десетилетия много свещеници и пастори бяха избити без съд и присъда, осъдени на смърт или хвърлени в концлагерите и затворите на комунистическия терор. Днес държавата пак се опитва да обезсили или унищожи църквата,макар и с по-изтънчени методи.

Ние обаче не бива да се страхуваме, че Църквата няма да оцелее. Както казва Тертулиан на управниците в Римската империя, „Избивайте ни, изтезавайте ни, заклеймявайте ни, стрийте ни на прах... Колкото повече ни мачкате, толкова повече ние израстваме: семето е кръвта на християните. Епископ Фесто Кивенгере от Уганда добавя, „Ако не кърви, Църквата не може да благославя.“

И достигаме до третото, най-лукавото нападение на дявола. След като не е успял да победи църквата с поквара и гонения, сега опитва да отклони вниманието на апостолите.

Трета тактика на Сатана: отклоняване на вниманието

Как го прави? В началото на 6-та глава четем, че в Църквата в Ерусалим се надига недоволство заради това, че вдовиците на гръцките юдеи били пренебрегвани при раздаването на помощи.

Забележете, че апостолите не взеха решение на своя глава, но свикаха всички ученици, за да могат всички заедно да разрешат проблема. А проблемът не беше, че социалната дейност е по-малко важна от устното прогласяване. И двете са важни за разрастването на църквата.

Но тук трябва да запомним, че всеки трябва да служи според своя призив от Бога и да не се отклонява от него. А Божия призив към апостолите беше да проповядват благата вест. Затова те предлагат да се изберат „седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост“ (ст.3), които да организират раздаването на храна за нуждаещите се. Какво научаваме от това?

Бог призовава всички вярващи за служение, но изисква различни неща от различните хора. Ние не бива да бъдем отклонявани от основния си призив, който е свързан с дарбите, които ни е дал Святия Дух и задачата, която Бог ни е поставил.

Преди много години Студентското християнско движение на Япония се залавя да превежда New Bible Comentary. Тази иначе похвална инициатива води до занемаряване работата с групите за Библейско изучаване.

Знаеш ли в какво служение те е призовал Бог? И второ, допускаш ли да се отклониш от този призив?

Апостолите не допуснаха това да се случи. Така и тази тактика на Сатана е осуетена. След мъдрото решение на апостолите, виждаме плодовете отново не закъсняват:

Деяния 6:7 „И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.“

Когато Святият Дух изпълва вярващите, дори някои от най-големите противници на Христос биват покорени под неговата власт. Нищо не може да спре неудържимите!

В заключение, видяхме три тактики, които Сатана използва в цялостната си стратегия да разруши Църквата. Чрез Анания и Сапфира той се опита да я подкопае отвътре с лъжа и лицемерие. Чрез свещениците и садукеите се опита да я разрушисъс сила отвън. Накрая чрез роптаещите вдовици се опита да отклони апостолите от проповедта и молитвата.

Само един от тези три опити да беше успял, църквата щеше да бъде унищожена още в зачатък. Слава на Бога, апостолите проявиха бдителност и не се оставиха да бъдат излъгани от хитрия дявол.

Днес ние се нуждаем от духовната прозорливост на апостолите, за да разпознаваме кое е от Святия Дух и кое от злите духове. Имаме нужда и от вярата им в Исус, 

защото само чрез Неговата власт можем да неутрализираме делата на дявола.

Нека се помолим.

---

БПЦ "Нов живот" Варна

03.06.2018 г.