Обръщението на Савел

 /проповед на п-р Джош Прово/

Много се радвам отново да имам привилегията да ви споделя от Божието слово.  Най-забавната част от моята работа е да изучавам тази книга заедно с вас.  Библията е съвършеното Слово Божие, вярно предавано от поколение на поколение в продължение на хиляди години.  Можем да й имаме доверие.  В нейните страници срещаме Божието послание към нас.  В нея виждаме Онзи, Който дойде, умря и възкръсна, за да може ние да имаме (вечен) живот чрез Него.  Тази книга е свята и същевременно достъпна.  Много хора мислят, че Библията е неразбираема, или твърдят, че тя важи само за миналото, но всъщност, тя съдържа истини, които се отнасят и за настоящето.  Ето защо използваме превод на Библията на съвременен български език.  Както Кирил и Методий създадоха глаголицата преди повече от хиляда години, за да имат българите Библията на свой език, така и ние четем съвременен превод, за да може всеки да я разбере и по този начин да се запознае със Създателя на вселената.  Моята цел днес е да разберем Библията още по-добре, та да опознаем по-добре нейния Автор.

Преди да се потопим в Словото, нека се помолим.

Продължаваме напред с нашата поредица върху книгата Деяния на апостолите.  Досега видяхме чудния начин, по който Бог разрасна младата църква в Йерусалим, Юдея и Самария, и как религиозните водачи откликнаха на този растеж със заплахи срещу новоповярвалите и дори с убийството на Стефан.

За какво става дума в днешната проповед?  Днес- докато изучаваме Деяния 9-та глава- ще научим за най-изумителното и най-известното обръщение на изминалите две хилядолетия.  Ще говорим за един мъж, на име Савел.  Ако не се досещате кой е този Савел, не се притеснявайте.  В по-голямата част от Новия завет Савел е известен с друго име- Павел.

Кой е Савел?  Какъв мъж беше той?  По-късно в живота си Павел ни казва, че в по-ранните си години той бил много напреднал в еврейската религия.  Той бил фарисеин; нещо повече - Савел бил сред най-страстните привърженици и членове на техните/фарисейските религиозни редици.  Той- уж от любов към Бога- търсил да изтреби ранната църква и да изкорени вярването, че Исус бил възкръснал от мъртвите.  Лука- авторът на книгата Деяния- ни казва, че Савел участвал в убийството на Стефан.  Павел казва за себе си, че е имал безмерна ярост спрямо тези, които се числят към последователите на Христос.  Той е превъзхождал всички други преследвачи на ранната църква.  Към края на книгата, когато Павел застава пред местния цар, за да се защити, Павел казва, че е хвърлил мнозина мъже и жени в затвора само и само защото са били част от църквата.  В края на живота си апостолът скромно признава, че е най-големият сред всички грешници.

Схващате ли значението?  Най-известният мисионер в християнската история и писателят на поне 13 книги от Новия завет е бил в ранните си години най-жестокият и най-страстният ненавистник на християните!  Днес ще открием как живота на Савел се променя и ще разберем повече за това как се променя нашият живот, когато поставяме вярата си в Исус.

Сега искам съвсем накратко да ви разкажа как Савел се превръща от преследвач в последовател на Христос.  До известна степен подробностите около тези обстоятелства се намират в Деяния 9-та глава, но има няколко детайла, които са заимствани от свидетелствата на Павел, намерени в Деяния 22-ва глава, Деяния 26-та глава и Галатяни 1-ва глава.  Хайде да започнем!

Библията ни казва, че Савел получава разрешение от първосвещеника да преследва вярващите в град Дамаск така, както ги е преследвал в Йерусалим.  Неговата цел е да арестува когото и да било вярващ и да го доведе вързан/окован в Йерусалим.  И така Савел се отправя към Дамаск.  На път към града, около пладне, ярка светлина проблясва от небето и Савел чува глас да му говори.  Хората, които пътуват със Савел също чуват нещо, но не разбират думите.  Небесният глас казва на Савел: „Защо Ме гониш?“  Павел, неразбирайки какво му се случва, пита гласа: „Кой си ти, господине?“  Ние, разбира се,  вече знаем кой му говори, но представете си колко е бил изненадан Савел, когато гласът му казва: „Аз съм Исус, когото ти преследваш.“  В един миг мирогледът на Савел безвъзвратно се променя.  Все пак, до този момент той се е стремял с всичките си сили да опровергае твърдението, че Исус е жив.

Живият Исус заповядва на Савел да стане, да влезе в града и да направи това, което ще му каже.  Има само един проблем: Савел е заслепен от ярката светлина!  Затова мъжете, които пътуват с него, трябва да го водят за ръка.  Савел най-после достига Дамаск и там чака поръката на Исус.  Цели три дена слепият Савел чака Божията помощ.  Знае само, че един човек на име Анания ще дойде и ще се помоли за него.   За цялото това време той не хапва дори един къшей хляб и не пие дори една капка вода.  Само чака. 

По същото време Бог се явява на един човек, който се нарича Анания.  Той е евреин, който е повярвал в Исус.  Господ му казва да отиде на еди-коя си улица и да влезе в къщата на определен човек.  Продължава да му казва, че там го чака Савел.  Анания добре разбира за кого става въпрос, когато чува името на Савел, и той- изненадан- отвръща на Бога: „Господи, чул съм от мнозина за този човек колко злини сторил на Твоите светии в Ерусалим.  И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.“  Анания все едно казва:  „Ти познаваш този мъж, нали?  Сигурен ли си, че искаш аз да отида при него?  Той ще ме арестува!“  Бог успокоява Анания, като му обяснява, че Савел ще стане мощен свидетел на Христовото име и че той ще разгласява Господнето име на много хора.

Най-после, на четвъртия ден, Анания влиза в къщата, където е Савел, и се запознава със слепия, изгладнял и жаден фарисеин.  Искам да забележите какво казва Анания на Савел.  Това се намира в ст.17. „Брате Савле, Господ ме изпрати- същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух.“  Павел допълва в Деяния глава 22, че Анания е заповядал Павел да се кръсти.  Срещаме в следващия стих от днешната глава, че Савел става и приема водно кръщение.  Стих 19-ти ни казва, че новоповярвалият Савел преседява няколко дена с тамошната църква.  Освен това той тутакси се захваща да проповядва по синагогите в града за това, че Исус наистина е възкръснал и че наистина е единственият път към небето.

Преди няколко седмици проповядвах върху Деяния 3-та и 4-та глава и говорихме за излекувания сакат мъж и за това какво стана с Петър и Йоан впоследствие.  Кой се сеща какво им се случва, след като излекуваха мъжа и споделиха благата вест с тълпата?  Те са задържани от религиозните водачи и им се заповядва повече да не говорят за името на Исус.  Казахме тогава, че страданието- по-точно преследването- е естествена част от живота на вярващия.  Днес виждаме как наскоро безпощадния гонител на вярващи, Савел, разбира какво означава да пострадаш заради вярата.  Заради тази коренна промяна в живота му, след известно време местните юдеи започват да търсят повод да убият Павел.  С помощта на братята Павел избягва опасността и се връща в Йерусалим.  Там се запознава с апостолите и продължава да споделя за Исус и да страда заради вярата, която преди малко търсеше да изтреби.  Тук приключваме историята за обръщението на Савел.

Савел- като всички нас- продължава да се бори срещу греха в личния си живот.  Наистина той не беше съвършен човек.  Но всеки, който го познаваше преди станалото на път към Дамаск и след това, разбираше, че животът му бе напълно променен.  Сега искам да разгледаме накратко пет начина, по които животът на Савел се променя след срещата му с Исус на пътя към Дамаск.  Три от тях са невидими неща, които се случват вътре в сърцето му, а другите две се отнасят до това какви решения взема Савел и как хората откликват на новата му вяра.  Трябва да знаете, че първоначалната ми идея беше да разгледаме цели осем промени в живота му, но изтичащото време не ми позволява направя това.  Затова днес ще говорим само за пет промени, които настъпват в живота на Павел, а останалите три ще поствам във Фейсбук – на ден по една.

№1: Става член на Божието семейство

В ст.17 Анания полага ръце на Савел и му казва: „Брате Савле“.  Според мен той не използва това обръщение само защото са сънародници.  Анания казва, че Савел му е брат, понеже разбира, че всеки вярващ в Бога е член на Неговото семейство.  Когато Павел постави вярата си в Христос, в същия миг той стана член на най-голямото семейство в света.  Павел по-късно пише послание към вярващите в Рим и в това послание обяснява, че ние сме осиновени и се обръщаме към Бога не като към далечен Създател, а като към любящ баща.

Бог е нашият баща и ние, повярвалите в Него, сме братя и сестри.  И, както обикновено се случва в семейства, ние понякога се караме.  Понякога не се разбираме.  Но за сметка на това винаги се обичаме.  Винаги стоим готови да си помогнем един на друг.  Ние с Лидия бяхме толкова трогнати, когато преди няколко години нашите църкви в Свищов и Варна събраха финансови средства за родителите на Лидия, след като къщата им се изпепели.  Въпреки че не ги познавате, вие направихте този жест за тях, понеже те са ви брат и сестра в Христос.  В един миг Савел се присъедини към семейство на Бога.  И ако познаваш Исус, то и ти си част от него!

№2: Греховете му са опростени

Добре разбирате какво казва Библията за опрощаването на всеки грях, когато човек се уповава на Господа.  Библията казва в Псалм 103:12: колкото отстои изток от запад,
толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.  Поради собствения си грях бяхме напълно опетнени.  Нямаше как да го заличим.  Но когато решихме да последваме Исус, в онзи миг всеки наш грях бе изчистен.  Павел казва в книгата Римляни, че заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.

№3: Изпълва се със Святия Дух

В ст.17 Анания покани Савел да приеме Христос и да се изпълни със Святия Дух.  Помислете за живота на Павел.  През целия си живот той се беше стремил да радва Бога и да спазва законите на Мойсей.  Той беше много религиозен и беше експерт относно правилата и обичаите на фарисеите.  Винаги разбираше много неща за Бога, но никога не познаваше лично Бога.  Но там, в град Дамаск, Анания покани Павел не само да повярва в Исус, но и да се изпълни с Духа на живия Бог.

Може би понеже толкова сме свикнали да чуваме името на Святия Дух, понякога забравяме какво означава това третият член на Троица да се всели в нас.  В почти всяка друга религия главния бог, Създателя, се почита като отдалечено божество, което няма много вземане-даване с простолюдието.  В гръцката митология боговете изобщо не се интересуват от хората.  В ислямската религия раят е мястото, предназначено за тези, които радват Аллах.  Но самият Аллах не е там.  Дори във вечността мюсюлманите не се надяват да бъдат там, където е той.  Но в християнството срещаме един съвсем удивяващ факт, именно това, че Святият Дух- Бог- живее у тези, които Му се уповават.

Християнине, ако си последовател на Исус, то тогава имаш вътре в себе си Святия Дух на живия Бог!  Много искрени хора твърдят, че добиваш все повече от Святия Дух, като все по-добре се подчиняваш на Бога и като се молиш все по-силно.  Но чухте ли глагола, който Анания употребява, когато казва на Савел да приеме Духа?  Той му казва да стане и да се изпълни със Святия Дух.  Ако познаваш Исус, тогава непременно ти си изпълнен с Духа.  Не казвам, че винаги Го усещаме в същата степен.  Честно казано, понякога аз не Го усещам.  Но това не означава, че не е у мене.  Срам ме е да го кажа, но много често- когато не Го усещам- става въпрос не за Неговото отсъствие, а за моето невнимание.  Важното засега е да си припомним, че Святият Дух живее във всеки човек, който призове името на Господа.

Добре, досега разгледахме три неща, които се промениха вътре в живота на Савел, когато той стана последовател на Христос.  Сега нека видим две неща, които той направи, след като стана вярващ.

№4: Той приема водно кръщение

Можем да говорим за водното кръщение за поне пет часа.  Но аз вече съм готов за обяд, затова няма да отнема много време.  Забележете какво се казва в Деяния 9:18:  „И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти“  Споменах по-горе, че Анания беше казал на Павел, че трябва да приеме водно кръщение и сега виждаме колко бързо Савел се покори на тази заръка. 

Относно този обичай има много спорни въпроси:  Какво представлява водното кръщение?  Кой се кръщава?  Кой кръщава?  Как трябва да се кръстим?  Колко пъти трябва да се кръстим?  Кога се кръщаваме?  Къде?  Защо?

Няма как да обсъдим всички тези въпроси подробно, но искам да обясня набързо какво представлява кръщението.  Според Библията кръщението не ни спасява.  Има хора на небето сега, които поради разни причини не са били кръстени.  Но когато прочетем книгата Деяния нещо много интересно ни се набива на очите.  Почти всеки път, когато четем, че човек е приел Христос- срещаме, че новоповярвалият се кръщава.  Кръщението е изключително важно.  Задължително ли е?  Не.  Но много би било трудно да преувелича колко е значително това решение. Исус се кръсти.  Исус заповяда на учениците да идат, да създават ученици, да ги кръщават и да ги учат да пазят всичко, което ни е заповядал. 

Защо?  Защото водното кръщение символизира външно това, което Господ е направил в сърцето ни.  Ето защо Библейският начин на кръщение е потапяне във вода.  Потапянето символизира смъртта и издигането ни от водата представлява нов живот.  При кръщението, ние свидетелстваме, че вярваме в изкупителната смърт на Христос и във възкресението Му от смъртта.  Същевременно ние свидетелстваме, че ние сме умрели за греха и сме заживели за праведността.

Относно това кога да се кръстим, кой трябва да се кръсти и кой извършва кръщението, важно е да разгледаме примерите в книгата Деяния.  Разбирам, че за много хора е общоприета практика да кръщават малки деца.  Както каза Тим, този църковен обичай произлиза от пети или шести век, но не и от Библията.  В Библията само тези, които вземат лично решение да следват Исус, се кръщават.  Библията не казва на колко години трябва да е човек, но същевременно и не казва, че кръщението е за бебета.  Относно това кога човек трябва да се кръсти, пак казвам, че важното е кръщението да се случи, след като човек е станал вярващ.  Но в книгата Деяния виждаме, че почти всеки път- включително и в живота на Савел и в случая с Етиопския евнух- кръщаването става почти веднага.

Много ми харесва как Тим отговори на въпроса „Кой може да кръщава?“  Пак се позовавам на книгата Деяния.  В тази книга всеки път- доколкото знам- вярващият, който запознава човек с Христос, е онзи, който кръщава.  Може да се твърди, че само тези, които са пастори или църковни водачи са упълномощени да кръщават, но честно казано много ми допада идеята, че човекът, който довежда някого при Христос, също може да кръщава.

Тази тема засяга моето семейство по голям начин.  Сестра ми се кръсти, когато беше малко момиче.  След известно време тя разбра, че всъщност по времето на кръщаването си тя не е разбирала какво означава човек да бъде последовател на Христос.  Когато тя беше на около 16 години, имах привилегията да й помогна да стане вярваща.  Тя бързо заключи, че трябва отново да се кръсти, защото кръщението е само за вярващи.  В този момент татко ми влезе в стаята и ние заедно говорихме за кръщението.  Баща ми е вярващ от около четирийсет години, но въпреки това никога не се бе кръстил.  Той напълно разбираше, че кръщението не спасява.  Но същевременно разбираше, че кръщението е Библейска заповед и че не бива да се пренебрегва.  Затова в същия ден в една река извън моя роден град татко ми и сестра ми се кръстиха.  Сестра ми беше тийнейджърка и татко ми беше на около петдесет години. 

Отново и отново в Новия завет ни се набива на очите следното:  вярващите се подчиняват на Христовата заповед да се кръстят.  Ако си вярващ и ако не си приел водно кръщение- и става дума за потапяне във вода- насърчавам те да говориш с Тим след службата.

№5: Той прекарва време с останалите вярващи

Мале, времето изтича!  Добре, съвсем накратко искам да ви дам още едно нещо, което прави Павел, след като прие Христос.  Вижте какво ни казва Библията в ст.19: „А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск.“  От самото начало на вярващия си живот Павел разбра колко е важно да прекарваме време с другите хора в църквата.  Християнският живот се живее в общност.  Казах по-рано, че ние сме членове на Божието семейство.  Трябва да се събираме със семейството си, нали?  Писателят на книгата Евреи добавя следното: „Да се отнасяме с разбиране един към друг и да се насърчаваме към любов и добри дела.  Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим, виждайки, че Денят наближава.“

Няма как вярващ да е здрав, ако пренебрегва събирането с други вярващи, именно по време на богослужението.  Щом си тука, значи прекарваш време с други вярващи.  Браво!

Днес разгледахме някои ключови неща, които се случиха в живота на Савел покрай неговото обръщение към Христос.  Аз вярвам, че тези неща не се отнасят само до Павел, но и също до нас.  Ако познаваш Исус, първите неща, за които говорихме по-рано, са се случили в твоя живот, когато си станал последовател на Христос.  Очите ти са били отворени.  Станал си член на Божието семейство.  Греховете ти са простени и си получил обещанието за вечен живот.  Бил си изпълнен със Святия Дух.  За всеки вярващ това е реалност.  Точка.

Големият въпрос е как да откликнем на тази чудна благост?  Срещаме в Деяния 9-та глава как Савел веднага се покорява на Христовата заповед да се кръсти, веднага започва да прекарва време с църковното семейство и веднага започва да споделя благата вест.  Готови ли сте да вземете същите решения?  Приоритет ли е за вас да се събирате редовно в църквата?  Склонни ли сте да кажете на приятелите си как и те могат да се спасят?  Ще се покорите ли на Христовата заповед да се кръстите? 

Нека чудната благодат на Христос да ни вдъхновява да сме покорни на Неговото Слово.

П-р Джош Прово

---

Проповед в БПЦ "Нов живот" Варна

24.06.2018 г.