Съживление и опозиция (Деяния 4:32-5:42)

/проповед/

В една страна настъпило духовно съживление. Но съживленията, както знаем, рано или късно завършват. И след края на съживлението трима пастори се събрали да се видят и да споделят как съживлението се е отразило на църквите им. Първият пастор казал, „Съживлението ни се отрази много добре! Към църквата се присъединиха 4 нови човека.“

Вторият пастор казал, „При нас беше още по-добре!“ В църква дойдоха шест нови човека.“ Третият пастор казал, „А при нас беше дори още по-добре! Отървахме се от 10-те човека, които създаваха най-големите проблеми.

Какво стана дотук? Възкръсналият Исус заповяда на апостолите да стоят в Ерусалим, докато дойде Святия Дух и се облекат в сила. Това стана на Петдесятница. Духът дойде придружен от знамения и чудеса и Петър проповядва мощно, след което към църквата се присъединиха 3000 души. В 3 гл. Петър, чрез силата на Святия Дух изцели куция пред храма. Това предизвика реакцията на свещениците, които арестуваха Петър и Йоан и им забраниха да говорят за Исус, на което Петър и Йоан отговориха, „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога!“ Те бяха освободени, върнаха се при своите, църквата ревностно се помоли в единство, изпълниха се с Духа и Бог им даде сила и дързост да говорят Божието слово.

Нещата се развиваха страхотно в църквата. В Деяния 4:33 се казва, че те „с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше на всички тях.“

Настана съживление в Ерусалим, хиляди се присъединяваха към църквата. На Сатана обаче това не се хареса. След като не беше успял да спре действието на Духа отвън, се опита да го направи отвътре. Не успя да я завладее, затова се опита да я деморализира.

Днес ще говорим за опозицията срещу благата вест и за реакцията на нея. Първо ще се спрем на...

Вътрешната опозиция

В края на 4 глава четем, че един от вярващите, Варнава (което значи „насърчител“) направи щедро дарение, за да се подпомогнат с парите нуждаещите се в църквата и делото на благовестието. Той не го направи, за да получи почести, но така или иначе мълвата за благотворителността му се разнесе.

В църквата имаше едно семейство, които видяха това и пожелаха да впечатлят църквата. Казваха се Анания и Сапфира. И те решиха да продадат земя, за да получат признание. Отделиха част от парите и ги сложиха под матрака, а другата част донесоха в неделя в църквата.

Беше ли грешно да донесат само част от сумата? Не! Проблемът беше, че те казаха, че дават цялата сума. Те съзнателно излъгаха, за да получат почести. Ако бяха казали, заделихме половината и искаме да дадем другата половина за делото, щеше да е чудесно. Но те не искаха да паднат по-долу от Варнава.

Лесно е да ги сочим с пръст, но когато го направим, три пръста сочат обратно към нас. Колко пъти сме пяли „Искам всичко да ти дам“, но не отиваме на църква заради най-малкото извинение? Колко пъти сме правили неща за пред хората, не за Бога?!

Депутатът Костадин Костадинов беше избран за председател на парламентарната комисия за българите в чужбина въпреки откритата си подкрепа за пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Тоест, вместо да се грижи за българите зад граница, той подкрепя чуждия окупатор, който ги засипва с бомби. И парламентът избра тъкмо него на тази позиция! Tрудно можем да си представим по-голяма наглост и лицемерие.

Исус имаше какво да каже за лицемерието. Той цитира Исая, за да обвини в греха лицемерие фарисеите:

Матей 15:8 „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен.“

Стратегията на Сатана да деморализира църквата отвътре не успя. Но тази атака ни напомня, че след периоди на благословение, лично или като църква можем да очакваме демонична атака срещу нас. И обратно – ако не опитваш да служиш в църква, вероятно Сатана няма да те притеснява.

След тази атака в Деяния 5 виждаме, че в резултат на смъртта на Анания и Сапфира, благовестителската дейност на църквата не само не намалява, но се засилва. Нека прочетем...

Деяния 5:12-16 „И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; 13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; 14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха), 15 така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха.“

Когато в църквата хората се призовават да живеят свят живот и се дисциплинират тези, които живеят покварено, църквата расте! А когато църквата расте, се засилва конфликтът между живата вяра и мъртвата традиция.

Външна опозиция

Растежът и съживлението тук предизвикаха ново (трето) преследване и опит да се задуши проповядването на благата вест.

Деяния 5:17-18 „Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, и, изпълнени със завист, сложиха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.“

Синедрионът се състоеше от представители на садукейската и фарисейската секта в юдеизма. Садукеите не вярваха във възкресението на мъртвите и в съществуването на ангелите. Фарисеите вярваха във възкресението и ангелите.

Първосвещеникът, който беше садукей и другите садукеи бяха силно притеснени. Думата „завист“ тук означаваше ревнивост. Те бяха гневни на апостолите, защото последните поучаваха, че Христос е възкръснал, а това противоречеше на тяхната доктрина.

Второ, те бяха заповядали на апостолите да не проповядват, но като продължаваха да го правят те все едно бяха зашлевили шамар на свещениците.

И накрая, апостолите ги държаха отговорни за смъртта на Исус, тоест те ги обвиняваха в грях и в нужда от покаяние. И с всичко това те печелеха последователи, а това подкопаваше авторитета им сред простолюдието. Как няма да изпитват ревност!

Но истината не може да се спре. И тази опозиция доведе до обратен резултат и даде възможност на Бог да покаже силата Си.

„Деяния 5:19-20 „Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот.“

Вероятно ангелът е накарал стражата да заспи и е отворил вратите. Садукеите не вярваха в ангели, може би затова Бог използва точно ангел за целта J. Той казва на учениците да отидат да благовестват в храма и още на другата сутрин те отиват там.

Учениците не бяха просто освободени, за да се скрият, но получиха специална задача – да продължат да говорят „думите на този живот“.

На другия ден първосвещеникът и старейшините пратиха служители да ги доведат, но те намериха тъмницата заключена със стражи при вратата, а вътре тя бе празна. И когато известиха това, докато главните свещеници се чудеха какво е станало, до тях достигна вестта, че апостолите поучават в храма. И изпратиха пак да ги доведат.

Деяния 5:27-28 „И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки: Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на Този Човек.“

Интересно е, че първосвещеникът не попита апостолите как са излезли от затвора. Може би той не искаше да чуе отговора! А когато ги сгълча, че са продължили да поучават в „това име“, дори не можеше да изрече името Исус. Той обвини апостолите, че са напълнили Ерусалим с учението си. Това си беше признание за ефективността на тяхното свидетелство.

Второто обвинение беше, че учениците възнамеряват да докарат върху тях „кръвта на Този Човек“ (ст. 28). Но първосвещеникът явно беше забравил, че той и другите членове на Синедриона бяха заявили на Пилат, „кръвта му да е върху нас и децата ни“ (Матей 27:25). Освен това, той смяташе, че апостолите искат да си отмъстят за смъртта на Исус, докато те само искаха свещениците да се покаят и да бъдат простени.

Какъв беше отговорът на Петър и учениците? Мисля си, как щях да отговоря, ако бях на тяхно място!?

Апостолите не започнаха да правят мили очи и да се извиняват. Не, тъкмо обратното - те смело казаха,

Деяния 5:29-32 „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и опрощение на греховете. И ние сме Негови свидетели за тези неща...“

Учениците обясниха, че не могат да се покоряват на хора, а на Бога. И веднага след това конфронтираха греха на свещениците, и отдадоха слава на Исус като Началник и Спасител. С една дума, те декларираха истината и потвърдиха посвещението си да бъдат свидетели за нея.

" В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.“ (Йоан 16:33) Когато християните искат да са угодни на Бога, има критики и заплахи. Така беше и в ранната църква. През двете хилядолетия на църковна история милиони християнски мъченици са проливали кръвта си, включително в България. Днес гоненията продължават.

Дори Христос да не иска да умрем за Него, Той иска да живеем за Него, което включва да плащаме цената за преследването.

2 Тимотей 3:12 „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“

Реакцията на истината

Верните ученици на Христос ще предизвикват периоди на съживление, а светът и дяволът ще отговарят с гонение. Хората могат да откликнат само по три начина на убедителното проповядване: с враждебност, с безразличие и с приемане.

Деяния 5:33-39 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият. Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и ... рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци... оттеглете се от тези човеци и оставете ги; защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали; но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.“

Първосвещениците се „късаха от яд“. На убедителните думи на апостолите те отговориха с отхвърляне и гняв. Искаха да ги убият. Както казва един проповедник, ако нашето благовестие не е толкова убедително, че да не ядоса някого, то не е достатъчно убедително да доведе някого до спасение.

Но точно в този момент, когато техният живот бе в опасност, учениците намериха неочакван съюзник в лицето на Гамалиил. Това бе учителят, в чийто нозе се бе учил апостол Павел. Той беше известен и почитан равин. Той призова Синедриона да помислят, преди да действат.

Но неговата логика също беше проблематична. Той приравни Исус с други известни бунтари и предрече, че както техните последователи са се разпръснали, това ще е съдбата и на последователите на Исус. Той грешеше и като мислеше, че ако някое учение не е от Бога, то ще се провали. Но вижте колко много последователи днес имат например мормоните и Свидетелите на Йехова.

И накрая, той мислеше, че може да си неутрален относно Исус и Неговото благовестие. Но това не е възможно. Този, който не е с Мене, е против Мене, каза Исус (Матей 12:30).

Но в едно той беше прав, и то беше, че ако нещо „е от Бога, не ще можете го повали.“ (ст. 39). Удивително е, че Гамалиил не отхвърляше възможността апостолите да са група, движена от Бога.

Накрая свещениците приемат неговите доводи, наказват с бичуване апостолите, отново им заръчват да не говорят за Исус и ги пускат.

Деяния 5:41-42 „А те си отидоха от синедриона възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът.“

Някои отхвърляха думите им, други се отнасяха с безразличие, а трети - се покайваха.

Има три вида отклик на убедителното благовестие - враждебност, безразличие и приемане.

Никой не може да ни спре да прокламираме благата вест. Нацистите се опитаха, но не успяха. Комунистите се опитаха, не не успяха.

Георги Марков описва в разказа си „Великден край „Александър Невски“ как за Великден „по линия на Държавна сигурност бил формиран нещо като щурмов отряд от комсомолски активисти,  главно студенти, които специално били обучени в хулиганско поведение. Те влезли в църквата и с викове, смях, подигравки, блъскане и обиждане на присъствуващите граждани целели да разстроят самата служба. Връх на изстъплението им било, когато обсипали свещениците с яйца и разни други предмети и предизвикали сбивания с богомолците.

Така или иначе, целта им била постигната. Патриархът повикал милицията, която вече напълно готова чакала по околните улички. И, разбира се, нахлулите милиционери арестували огромен брой млади хора и ги натикали в камионетките. Час по-късно комсомолските хулигани си отишли спокойно по домовете, а напълно невинни младежи били подложени на яко обработване, за да не посмеят втори път да стъпят на великденска служба...“

По-нататък писателят продължава, като казва че „тази акция има ефекта на бумеранг... Още на другия ден започна масов прилив към църквите из цяла София. Слухът за това, което бе станало в „Александър Невски“, предизвика всеобщо възмущение и дори разпали отдавна загаснали религиозни чувства. Мисля, че от гледна точка на религията не би могло да има по-желателно събитие, което да възвърне вниманието на хората към църквата.“

Чували ли сте историята за Аида Скрипникова? Тя се ражда през 1942 г. в Ленинград. През 1961 г. тя чува за Христос и предава живота си на Него. С новооткритата ѝ вяра идва и импулсът да я сподели с другите. Аида закупува пощенски картички с картина на Клод Лорен, представяща изгрев над пристанище – може би като символ на духовния изгрев, преживян от нея. Отзад написва едно стихотворение, което нарича „Честита новата 1962 година!“

Ето текстът на стихотворението:

Годините отлитат невидимо една след друга. Горест и тъга изчезват, животът ги отнася. Светът преминава, всичко отминава. Животът важен e – невежа не бъди. На Твореца как ще отговориш ти? Какво те чака, друже мой, след гроба? Реши въпроса, дорде е светлина. Защото може би утре ще се явиш пред Бога, за да дадеш отговор. Размисли, ти няма да си вечно тук. Може би утре напълно ще прекъснеш връзката с този свят. Търси Бог, докато можеш да Го намериш!

След това Аида взема картичките и отива на Невски проспект и ги раздава на минувачите. Разбира се, тя е арестувана. Април 1962 г. е изправена пред съда. Изселена е от Ленинград и губи работата си като лаборант. Арестувана е отново през 1965 г. и е изпратена в концентрационен лагер за една година. През 1968 е арестувана отново и е изпратена в концентрационен лагер за още три години.

Какво според вас е вдъхновило Аида Скрипникова? Може би тя е прочела Деяния 5 гл. и ѝ е направило впечатление какво ангелът казва на апостолите след освобождаването им от затвора. „Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот.“

Може би е била поразена от това как апостолите са арестувани, съдени и бичувани, а когато ги пускат отиват отново в храма и „не преставаха да учат и да благовестват... че Исус е Помазаникът.“

Комунистите не успяха да спрат благовестието. Комунизмът си отиде, но Църквата остана!

Ние не бива да се страхуваме или срамуваме от благата вест, но трябва да я прогласяваме. Защото тя е Божия сила за спасение на всеки, който повярва.

Когато се проповядва благата вест, дяволът повдига външна или вътрешна опозиция, но те винаги се провалят. Когато хората чуят благата вест, те или ще се покаят и ще приемат Христос, или ще го отхвърлят. Безразличието и неутралитетът са също отхвърляне. Тези хора ще бъдат завинаги отделени от Него. Но всеки трябва да вземе решение в мига, в който чуе благата вест. Какво е твоето решениe?

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

05.02.2023 г.

Oтветният удар на Сатана (Деяния 4:32-6:7)

/проповед/

Гледали ли сте „Империята отвръща на удара“ – това е петият епизод от сагата „Междузвездни войни“? Злата Галактическа империя е създала унищожително оръжие - космическата станция „Звездата на смъртта“. За да спасят галактиката, група борци за свобода от Бунтовническия съюз разрушават „Звездата на смъртта“. В отговор имперските сили осъществяват масирана атака срещу Бунтовническия съюз. Дард Вейдър преследва приятелите на Люк Скайуокър, Хан Соло и принцеса Лея, докато Люк Скайуокър се учи при учителя Йода как да използва Силата. Когато Вейдър залавя приятелите на Люк, той трябва да реши – дали да завърши обучението си, или да се изправи срещу Вейдър и да ги спаси.

Империята отвръща на удара. Това заглавие е станало нарицателно за човек, общност или държава, които са въплъщение на злото и отвръщат за сторено добро. Това става в пасажа, който ще разгледаме днес.

Какво стана дотук? Възкръсналият Исус заповяда на апостолите да стоят в Ерусалим, докато дойде Святия Дух и се облекат в сила. Това стана на Петдесятница. Духът дойде придружен от знамения и чудеса и Петър проповядва мощно, след което към църквата се присъединиха 3000 души. В 3 гл. видяхме как Духът продължава да действа и чрез Петър изцели куция пред храма, което предизвика удивлението на тълпата. Петър отново се изправи и показа, че това е дело на Бога, и ги призова да се покаят. Това предизвика реакцията на свещениците, които арестуваха Петър и Йоан и им забраниха да говорят за Исус, на което Петър и Йоан отговориха, „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога!“ Те бяха освободени, църквата ревностно се помоли да продължават да проповядват с пълна дързост.

Днес продължаваме с пасажа във втората част на 4-та глава до началото на 6-та, за да разгледаме как Сатана отговори на раждането и растежа на църквата.

През последните 20-тина година стана популярен празникът Хелоуин, когато много младежи се обличат с различни костюми, включително като дявола. Ако не вярвате, тогава посетете карнавален онлайн магазин „Нещото“. Там предлагат костюм на дявол за Хелоуин. Костюмът се състои от червено, сатенено наметало с висока яка, и златни орнаменти, с дължина 125 см, имитация на елек с огнен принт и връзки за завързване, черно, дантелено жабо, малки дяволски рога, на ластик. Струва само 39 лв. Как 0да не си го купиш!

За съжаление, много хора днес мислят, че Сатана е измислен образ, герой от маскарад на Хелоуин. Но Сатана съществува!

Ние като християни знаем това най-добре. Но при нас има една друга опасност. Много християни смятат, че след като Исус е победил дявола на кръста, те са имунизирани срещу атаките на дявола. Но Библията казва, че той е князът на този свят. Той не само съществува, но и има старателно разработена стратегия. Тази стратегия включва нападения на три фронта – физическо насилие, нравствена поквара или компромиси.

Тази стратегия виждаме много добре илюстрирана в настоящия пасаж. Тези глави ни показват, че оръжията на Сатана са гоненията, подмолната дейност или отклонението от истинското поприще. Ще видим как апостолите дадоха отпор на тези атаки и какво можем да научим от тях за нашето духовно воюване.

Защото, на Сатана му липсва въобръжение. Неговата тактика не се е променила вече 2000 години!

Тактика 1 на Сатана: вътрешна опозиция

Тя е илюстрирана в пасажа 4:32-5:11.

Лука току-що е споменал, че в отговор на молитвите от предходния пасаж вярващите наново са се изпълнили със Святия Дух (ст.31). И плодовете не закъсняват – апостолите свидетелстват с голяма сила за възкресението на Господа и голяма благодат почива на тях (ст.33). И не само това. Присъствието на Духа се проявява в цялостния живот на християнската общност.

Те имат „едно сърце и душа“ (4:32), имат любов помежду си дотолкова, че споделят материалните си блага – „всичко им беше общо“. Може би някои от вас ще си кажат, това вече сме го живели, мерси!

Но едва ли тук Лука призовава към отхвърляне на частната собственост и установяване на някакъв християнски комунизъм. Продаването на имоти в ст. 34 ставаше само когато имаше нужда да се задоволят нуждите на крайно нуждаещите се. Частната собственост продължаваше да съществува. Освен това, за разлика от комунизма, даването тук беше доброволно. Насилственото отнемане на частна собственост никога не е било Божия идея!

Основното тук е сплотеността в любовта на вярващите в ранната църква. И тук Лука ни дава два противоположни примера– Варнава, чиято щедрост и великодушие допринасят в християнската общност да няма бедност, и Анания и Сапфира, чиято алчност и лицемерие подкопават това единство. По-нататък в Деяния ще срещнем Варнава отново.

Разказът за Анания и Сапфира е пример за честността на Лука като историк, който не премълчава неудобните истини за църквата през този период. Да, въпреки действието на Духа, ранната църква не е била идеална.

Какво виждаме в ст. 1-11? За разлика от Варнава, Анания дава на апостолите само част от парите, получени при продажбата на имота. На пръв поглед, той не е сторил нищо лошо. Двамата с жена му Сапфира не са били длъжни да продават нивата, а след като са я продали, да предоставят част, нежели всички пари от нея. Но има още нещо.

Глаголът за „задържам“ тук е носфизомай, което означава „присвоявам“. Същата дума е употребена в Септуагинта и за греха на Ахан в Исус Навиев 7:1, когато той открадна от обреченото след превземането на Йерихон.

Това вероятно означава, че Анания и Сапфира са били обещали да предоставят на Църквата цялата стойност от продажбата. Така те де факто крадат от църквата.

Второ, те са лъжци, защото твърдят, че дават всичките пари. Те се водят не от желанието да помогнат на сиромасите, а да си спечелят името на благородни и щедри хора.

Това е първата тактика на дявола в нашия пасаж. Империята се опита да отвърне на удара.

По време на Троянската война гърците дълго не успявали да завладеят Троя. Най-накрая успели, като проникнали зад стените ѝ с дървен кон. Те вкарали воини в туловището на коня, после се престорили, че бягат и оставили троянците да изтеглят коня вътре в града. Посред нощта воините излезли и отворили портите на чакащата отвън гръцка армия.

Анания и Сапфира бяха троянския кон на дявола в Църквата. Един дявол в църквата може да стори много повече от хиляди дяволи извън нейните граници.

Като съзря коварните кроежи на Сатана, Петър заяви на Анания: „Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?“ (ст.3). Тук виждаме, че Святият Дух е първо личност (можем да лъжем само личности), и второ – Той има божествена природа. Когато лъжем Святия Дух, лъжем Бога (ст.4).

Веднага Божието наказание застига Анания – „той падна и издъхна“ (ст.5). Същото става с нищо неподозиращата му съпруга, която идва след 3 часа да го потърси. В резултат „голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.“ (ст.11)

Някои са възмутени как може за такова нещо Бог да убие двама души. Но ние трябва да имаме предвид, че Анания и Сапфира извършиха тежък грях. Те откраднаха от тялото Христово, тоест от Бога, и излъгаха Бога. Лъжата беше насочена и срещу църквата и целеше да подкопае общението, без което църквата не можеше да изпълнява заповедта да прави ученици.

Това ни показва колко много Исус ревнува за своята невяста и копнее тя да е без петно, бръчка и недостатък!

Историята на Анания и Сапфира ни учи, че в Църквата трябва да има дисциплина. Но как да я прилагаме? Исус ни показва кои са последователните етапи на прилагане на църковна дисциплина:

Матей 18:15-17 „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; но ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.“

С други думи, ако липсва покаяние, Бог ни заповядва да отлъчваме такъв човек от тялото – за да съхраним общението в тялото и второ, за да накараме съгрешилия да се опомни и покае.

Това е първата тактика на дявола, която той използва тука – той се опита да подкопае църквата с лъжа отвътре. И днес той използва лицемерието на тези, които само на думи са вярващи. И днес църквата трябва да бъде все така бдителна.

Християните в ранната църква проявиха бдителност и в резултат на това делото на неудържимите чрез силата на Духа продължи с пълна сила. Чрез апостолите Бог извършваше чудеса и знамения.

В Ерусалим докарваха болни и измъчвани от нечисти духове за изцеление. Това доведе до присъединяване на много хора към Църквата. Но имаше и такива, които предпочитаха да стоят настрана.

Както казва Джон Стот, „присъствието на живия Бог, независимо дали се проявява в проповеди, в чудеса или и в двете, стряска едни и привлича други.“ 

Империята отвърна на удара. Но първата тактика на Сатана тук не проработи и това даде нова сила на апостолското служение. Това предизвика втора атака от страна на властите. Ядосани и изпълнени със завист (ст. 17) те решиха да не стоят със скръстени ръце.

Тактика 2 на Сатана: външна опозиция

Деяния 5:18-25 „сложиха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница. Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: „Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот. Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с онези, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израиляните, правиха в тъмницата да доведат апостолите. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво и стражарите, стоящи при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение и се чудеха какво ще последва от това. Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.“

Сега в тъмница са хвърлени не само Петър и Йоан, но повечето, ако не и всички апостоли. Какво мислите са правили апостолите в тъмницата? Аз съм сигурен, че те се молеха за избавление!

Тогава Бог изпрати ангел, който ги изведе и им заповяда да отидат и проповядват в храма. Не вярвате, че ангел може да го направи?

Мисионерът Джон Полък и съпругата му отишли на мисия в островите Нови хибриди в Южния Тих океан. Те били първите бели мисионери, които местните хора виждали. Като пристигнали шаманът се уплашил от тях и казал на хората, че те са дошли да убият бебетата им. Затова през първата нощ туземците обкръжили хижата на мисионерите и се готвили да ги убият. Цялата нощ Джон и жена му стояли на колене в молитва и туземците не ги нападнали. С времето те научили езика, спечелили доверието на хората и много от тях повярвали в Христос. Вождът също станал християнин и Джон го попитал, „Винаги съм се чудел защо не ни нападнахте през онази първа нощ, когато ни бяхте обградили с копията си? Вождът казал, „Откъде взехте всички тези мъже?“ Джон казал, „Бяхме само аз и жена ми.“ Вождът отговорил, „О, не. Цялата нощ виждахме голяма група мъже с копия в ръцете, които бяха обкръжили хижата ви. Беше ни страх и затова не нападнахме.“

Когато ние сме немощни и безсилни, тогава е време да извикаме към Бога. Когато нещо изглежда невъзможно за нас, за Бог то е възможно!

Писателят Тоузер казва, „Бог търси хора, чрез които Той може да направи невъзможното. Колко жалко, че ние планираме само нещата, които сами можем да вършим.”

Ангелът освободи апостолите, и когато ги доведоха пред синедриона, заслепен от злоба, първосвещеникът ги обвини в нарушение на заповедта да не поучават в името на Исус. Това е мълчаливо признание, че синедрионът е безсилен пред Божия замисъл.

Какъв беше отговорът на апостолите? „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците! (ст.29).

Християните са призовани да се подчиняват на властите. Но ако тези власти злоупотребяват с дадените им от Бога права, ако налагат онова, което Бог забранява, или забраняват наложеното от Него, дълг на християнина е да не се починява на човешката власт, а на Божията.

С една дума, апостолите казаха: вие убихте Исус, но Бог го възкреси и го възвиси до десницата си за Началник и Спасител. И Бог изпрати Святия Дух като свидетел, и направи и нас – изпълнените с Духа вярващи, Негови свидетели. Така че, съжаляваме, но няма как да се съобразяваме с вашите заповеди.

Представете си как се чувстваха садукеите и свещениците! Те „се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият“ (ст.33). Но Бог отново показва, че командва парада. Той не би допуснал църквата да бъде обезглавена малко след раждането ѝ.

На сцената се появява фарисеят Гамалиил, сред чиито ученици е и Савел от Тарс (22:3). Със своята начетеност, мъдрост и сдържаност призовава синедриона да внимава какво ще предприеме, като има предвид отминалите събития с бунтовете на Тевда и галилеянина Юда.

Според историка Йосиф Флавий наистина са съществували двама бунтовници с такива имена. Гамалиил напомня, че те са привлекли много последователи, но след тяхното убийство, последователите им се разпиляват и движението им изчезва. Ако и това намерение е от човеци, казва Гамалиил, то ще се провали. А ако е от Бога, „пазете се да не би да се намерите и богопротивници.“ (ст.39)

След като са бити, апостолите са освободени. И вместо да си потърсят правата или да пуснат жалба в съда, те си отидоха „възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.“ (ст.41) Защо? Защото си спомниха думитена Исус:

„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно... радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата; понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.“ (Матей 5:10,12)

Какъв беше резултатът от тази втора атака на Сатана?

Деяния 5:42 „И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът.“

Това е вторият провален опит на дявола да разруши Църквата с гонение отвън. Сатана никога не се отказва да убие църквата. При управлението на Нерон християните са хвърляни в тъмница и избивани. Домициан упражнява натиск върху християните, отказали да му се кланят като на бог. Марк Аврелий смята християните за опасни и безнравствени и си затваря очите за насилието на тълпата срещу тях. Траян избива хиляди, отказали да принасят жертви на императора. Диоклециан издава четири указа, целящи да унищожат християнството напълно.

Преди няколко десетилетия много свещеници и пастори бяха избити без съд и присъда, осъдени на смърт или хвърлени в концлагерите и затворите на комунистическия терор. Днес държавата пак се опитва да обезсили или унищожи църквата,макар и с по-изтънчени методи.

Ние обаче не бива да се страхуваме, че Църквата няма да оцелее. Както казва Тертулиан на управниците в Римската империя, „Избивайте ни, изтезавайте ни, заклеймявайте ни, стрийте ни на прах... Колкото повече ни мачкате, толкова повече ние израстваме: семето е кръвта на християните. Епископ Фесто Кивенгере от Уганда добавя, „Ако не кърви, Църквата не може да благославя.“

И достигаме до третото, най-лукавото нападение на дявола. След като не е успял да победи църквата с поквара и гонения, сега опитва да отклони вниманието на апостолите.

Трета тактика на Сатана: отклоняване на вниманието

Как го прави? В началото на 6-та глава четем, че в Църквата в Ерусалим се надига недоволство заради това, че вдовиците на гръцките юдеи били пренебрегвани при раздаването на помощи.

Забележете, че апостолите не взеха решение на своя глава, но свикаха всички ученици, за да могат всички заедно да разрешат проблема. А проблемът не беше, че социалната дейност е по-малко важна от устното прогласяване. И двете са важни за разрастването на църквата.

Но тук трябва да запомним, че всеки трябва да служи според своя призив от Бога и да не се отклонява от него. А Божия призив към апостолите беше да проповядват благата вест. Затова те предлагат да се изберат „седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост“ (ст.3), които да организират раздаването на храна за нуждаещите се. Какво научаваме от това?

Бог призовава всички вярващи за служение, но изисква различни неща от различните хора. Ние не бива да бъдем отклонявани от основния си призив, който е свързан с дарбите, които ни е дал Святия Дух и задачата, която Бог ни е поставил.

Преди много години Студентското християнско движение на Япония се залавя да превежда New Bible Comentary. Тази иначе похвална инициатива води до занемаряване работата с групите за Библейско изучаване.

Знаеш ли в какво служение те е призовал Бог? И второ, допускаш ли да се отклониш от този призив?

Апостолите не допуснаха това да се случи. Така и тази тактика на Сатана е осуетена. След мъдрото решение на апостолите, виждаме плодовете отново не закъсняват:

Деяния 6:7 „И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.“

Когато Святият Дух изпълва вярващите, дори някои от най-големите противници на Христос биват покорени под неговата власт. Нищо не може да спре неудържимите!

В заключение, видяхме три тактики, които Сатана използва в цялостната си стратегия да разруши Църквата. Чрез Анания и Сапфира той се опита да я подкопае отвътре с лъжа и лицемерие. Чрез свещениците и садукеите се опита да я разрушисъс сила отвън. Накрая чрез роптаещите вдовици се опита да отклони апостолите от проповедта и молитвата.

Само един от тези три опити да беше успял, църквата щеше да бъде унищожена още в зачатък. Слава на Бога, апостолите проявиха бдителност и не се оставиха да бъдат излъгани от хитрия дявол.

Днес ние се нуждаем от духовната прозорливост на апостолите, за да разпознаваме кое е от Святия Дух и кое от злите духове. Имаме нужда и от вярата им в Исус, 

защото само чрез Неговата власт можем да неутрализираме делата на дявола.

Нека се помолим.

---

БПЦ "Нов живот" Варна

03.06.2018 г.