Отново на училище (Съдии 13)

/проповед/

Първокласничка отива за първи ден в училище и след това майка и я пита:

- Какво научи днес?

- Научих се да пиша!

- В първия ден? Ти си гений! И какво написа?

- Не знам. Все още не съм се научила да чета.

Днес пак ще прекъснем за малко поредицата върху Деяния, защото през седмицата настъпи важно събитие. Започна учебната година!

Децата отново тръгнаха на училище. Моите деца вече не са в училище, имаме само още един студент. Но в църква имаме няколко деца, които ходят на училище и детска градина. Моят внук Джеймс също тръгва скоро на градина.

С Ваня сме се молили за нашите деца и внуци отпреди да се родят. Много от молитвите ни са били насочени към времето, в което са в училище. И Бог е отговарял на тях.

Но сега учебната година е в началото и пред децата ни има да извървят дълъг път, докато завършат годината. И както всички знаем, ходенето на училище е изпълнено с много предизвикателства.

Днес училището е много различно от времето, когато аз бях ученик. По онова време, преди 100 години, най-големият проблем беше, ако някой от по-големите деца го хванеха да пуши или ако деца се сбиеха в междучасието. Или поне за това знаехме.  

Сега вече говорим за агресия и насилие в училище. България е сред 10-те европейски държави с най-много прояви на насилие в училище. Деца са подложени на системен тормоз от техните връстници. Има дори случаи на убийства, извършени по особено жесток начин от непълнолетни.

Други големи проблеми са употребата на наркотици и алкохол, порнографията и секс от ранна възраст. Всичко това би трябвало да ни кара да сме загрижени като родители и като църква.

В нашата църква ние се стремим да възпитаваме децата да обичат Исус, да обичат семейството си и църквата. Насърчаваме ви да имате всекидневно тихо време с децата си вкъщи, си водите децата на църква и неделно училище и да живеете това, което говорите.

Но дори когато родителите са посветени християни, няма гаранция, че децата ще останат в църква. Това, че ги възпитаваме в дух на страх от Бога не означава, че няма да направят глупави грешки в живота си. В църквата ни има семейства с по две, три деца и това си е предизвикателство!

Колко пъти съм водил и оставял децата си в училище със свито сърце, като гледам как се държат и как говорят някои от техните съученици. Затова, ние се нуждаем да си помагаме в това.

Децата ни се нуждаят от помощта на църквата. Често се случва да видим някои деца да не се държат както трябва в църква. Какво правим ние? Не можем просто да си седим безучастни. Всеки от нас трябва да играе активна роля във възпитанието на нашите деца.

Може би ти самият нямаш деца, или твоите деца и внуци не живеят във Варна и не са част от църква „Нов живот“. И когато си тръгнал на църква не си очаквал, че ще ти се наложи да възпитаваш и деца. Но ти трябва да играеш някаква роля в живота на тези деца.

Всъщност, надявам се дори, че всеки от нас разбира, че ние трябва да сме ангажирани с възпитанието не само на децата в църква, но и на всички други деца, с които се срещаме. И за това искам да говоря тази сутрин.

Нека прочетем Съдии 13:1-7

Израелтяните бяха религиозни хора. Те бяха богоизбраният народ. Бяха избрани да играят роля в изкуплението на цялото човечество. Но въпреки това, в ст. 1 се казва, че те пак се провалиха. Започнаха да вършат пак зло.

И ако това се случва с израелтяните, може да се случи и с вярващите. Може да се случи и с нашите деца. Това, че децата ни идват на църква не е гаранция, че ще правят само добри избори в живота си.

Разбира се, това което учат в църква и в неделното училище е важно. И то е силен фактор, който ще им влияе през целия живот и ще им помогне един ден да се посветят на Господа. Но всеки има свободна воля и всеки решава дали да се посвети на Господа или не.

Първо, децата ни се нуждаят от помощта на църквата. Второто нещо, което виждаме в текста е, че Бог се грижи за нас в нашата ситуация.

Бог се погрижи за израелтяните в тяхното изпитание и изпрати ангел с послание за избавление. По същия начин, Бог няма да изостави и нас. Бог е загрижен за нас. Без значение какво правим, Той продължава да ни обича.

Той продължава да обича нашите деца дори когато правят глупости. Нищо, което правим не може да накара Бог дани обича по-малко. Нищо, което правим, не може да накара Бог да ни обича повече.

В случая с израелтяните, Бог изпрати ангел да се яви на жената на Маное. Ангелът каза, че въпреки че сега е бездетна, жената ще зачене и ще роди син. Този син ще стане назорей (т.е., ще се въздържа от употреба на вино и няма да се подстригва) и ще почне да избавя Израил от филистимците.

Когато тя каза на Маное, че ще имат син, той се стресна не на шега. Досега не беше имал деца и не знаеше как ще ги отгледа и възпита. А и това не беше някакво обикновено дете. То трябваше да спаси Израел. На Маное и жена му се струваше, че няма да се справят с такава огромна отговорност.

Днес много родители се чувстват като семейство Маноеви. Те се нуждаят от помощ, от подкрепа и сила. И какво направи Маное?

Съдии 13:8 „Тогава Маное се помоли на Господа: Моля Ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“

Общо взето, Маное каза: Господи, помагай, защото не знаем какво да правим.

Днес е трудно да се отглежда дете. Но както казват, желязото се кове, докато е горещо. Детето се възпитава, докато е малко.

Когато от общината засеят нови дръвчета по улиците на града ни, ги привързват за забити до тях колчета в земята. Така дръвчетата израстват прави. Но ако вече са оставени да растат накриво за няколко години и тогава се поставят колчета, това няма да помогне дървото да се изправи.

Как да сме сигурни, че отглеждаме правилно нашите деца? Живеем във време, което е деструктивно. Отвсякъде дебнат опасности за нашите деца.

Ключът за Маное беше молитвата. Ключът за нас също е молитвата.

С Ваня сме се молили за нашите деца и внуци преди още да се родят. Молихме се Бог да ни дава сили и мъдрост да знаем как да възпитаваме децата си в Неговите пътища. После като можеха да разбират се молихме и с тях заедно. Насърчавахме ги сами да се молят.

Молим се и за децата в нашата църква. Защото ние самите не знаем какво да правим.

Но искам да направим нещо повече от това. Искам всички вие да се молите за нашите деца. Нямам предвид моите деца, а за всички деца в църквата ни.

Можете да се молите, когато станете сутрин. Можете да се молите, докато отивате пеша, с колата или автобуса на работа. Можете да се молите, когато си лягате. Както казва апостола,

Ефесяни 6:18 бъдете „молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство.“

Вместо да си мислите за своите проблеми и да се тревожите за тях, молете се за децата в църквата ни. Молете се за тях не само сега, в началото на учебната година. Молете се за децата постоянно. Направете ги приоритет във вашите молитви.

Бог чува молитвите на своите люде и отговаря на тях. Бог чу молитвата на Маное

Съдии 13:24 „И жената роди син и го нарече Самсон. Детето порасна и Господ го благослови.“

Родителите на Самсон се покориха на Бога. Те го отгледаха така, както Господ заповяда. Те се молиха за сила и за водителство.

Разбира се, тези от вас, които сте чели книгата Съдии знаете какво се случи по-нататък. Самсон не винаги беше верен на Божия призив. Той се забърка в големи неприятности заради жени. Имаше проблеми с избухливия си характер. (В случая Бог използва това, за да избави Израел от филистимците.)

Но накрая той реши да живее за Бога. И отдаде живота си в служение на Господа.

Убеден съм, че усилията които полагаме, за да възпитаваме децата си са решаващи. И тук не говоря само за молитвата. Всеки родител трябва всекидневно да полага усилия да дисциплинира децата си.

В края на деня, когато си най-уморен, е важно да имаш време за молитва с тях. Да отвориш Библията и да ги възпитаваш в учение и наставление Господно (Ефесяни 6:4).

В единствения почивен ден, неделя, трябва да станеш рано като родител, за да се подготви семейството и да отиде навреме на църква. Защото част от възпитаването на богобоязливо поколение е децата да са всяка неделя с теб в Божия дом.

Тук искам да отворя една скоба и да покажа колко важна е ролята на родителите и особено на бащата за вярата на децата. Според едно изследване, ако двамата родители ходят редовно на църква, 33 % от техните деца ще бъдат редовни на църква като пораснат, а други 41% ще посещават църква от време на време. Т.е., ако бащата и майката са посветени на църквата, ¾ от децата им ще ходят на църква.

Сега слушайте: ако майката ходи редовно, но бащата не ходи на църква, само 2% от децата ще ходят на църква редовно и 37% - нередовно.

Ако само бащата ходи на църква, а майката – не, 44% от децата ще ходят на църква редовно като пораснат!

Ако съпругът ти е невярващ, води децата редовно на църква и се моли за него!

Същото е и с посещаването на библейските изучавания в църква. Ако и двамата родители ходят, един ден 72% от децата им ще ходят на библейско изучаване. Ако само майката ходи, на библейско изучаване ще се посветят да ходят 15% от децата.

Една възрастна жена била силно впечатлена колко възпитан бил младият мъж, който бил неин съсед. Всело ден ѝ помагал да пренесе багажа си от колата, понякога пазарувал за нея или ѝ помагал да почисти дома си. Един ден го попитала, „Млади човече, как сте станал толкова възпитан млад мъж?“

Младежът отговорил, „Като момче имах проблем със зависимост.“ Старицата била шокирана и казала, „Не мога да повярвам!“

Младият мъж отговорил, „Вярно е, бях зависим от ... моите родители. Баща ми казваше, „Докато живееш у нас, зависиш от нас и ще правиш това, което ти кажем. Всяка неделя ще си с нас на църква.“ И ме водиха на църква всяка неделя. Бях зависим от тях.“

За да се случва всичко това – да се молим за децата си, да ги възпитаваме в учение и наставление Господно, да ги учим да се молят, да ги водим на църква и да ги дисциплинираме – за всичко това се иска много посвещение и дисциплина и от наша страна!

Чувал съм някои родители да казват, „Аз не искам да налагам вярата си на децата си. Като пораснат те сами ще решат дали да вярват и да ходят на църква, или не.“

Все едно някой да каже, „Аз не искам да налагам на децата си да си мият зъбите. Като пораснат сами ще решат дали да го правят...“

Някой беше казал, „МТV казва на децата ти какво да вярват. Интернет им казва какво да вярват. Съучениците им казват какво да вярват. Учителите им казват какво да вярват. Ти си единственият, който не им казва какво да вярват.“

Английският поет Самюъл Колридж разговарял с човек, който не вярвал, че трябва да обучаваме децата в наставление Господно. Той твърдял, че умът на детето не трябва да бъде обременяван с предразсъдъци и когато то станело възрастен човек, щяло само да реши дали да вярва в Бога или не.

Колридж не казал нищо, но след малко попитал госта дали иска да види неговата градина. Човекът изразил желание и Колридж го извел в градината, в която растели само плевели. Човекът погледнал изненадано Колридж и възкликнал, „Ама това не е градина! Тук има само плевели!“

„Ами, виж, аз не исках да нарушавам свободата на градината по никакъв начин. Само дадох на градината си възможност да се изразява и сама да избере какво да роди.“

Нужни са много усилия от страна на родителите, понякога и много стрес и умора. Но всички тези усилия няма да са напразно.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Всички тези молитви, библейски изучавания, ходенето на църква и на неделно училище, всичко това ще остане запечатано в паметта му.

Дори и детето ти да попадне под лошо влияние и да тръгне по лош път, дори да се отклони от доброто като блудния син, може като него да се върне у дома, при Бога.

Така че, предстоят ни вълнуващи месеци и години с нашите деца и внуци. Затова се обръщам не само към родителите, бабите и дядовците, но и към всички останали от нашето духовно семейство. Нашите деца имат нужда от теб, от твоята подкрепа и твоите молитви.

Нека не ги забравяме и нека се молим за тях. Винаги, когато минаваш покрай някое училище, моли се за децата от нашата църква. Моли се и за децата в нашия град и в България.

Казвай на децата, че се молиш за тях. Кажи и на родителите, че се молиш за техните деца и за тях като родители. Сприятели се с някои деца от църква. Показвай им любов.

Ако правиш тези неща, това ще има огромно влияние върху тях. Толкова голямо, че ще разбереш за него чак когато отидеш на небето.

Нека се молим. Ще имаме специална молитва за децата ни. Всички ученици и студенти да излязат отпред. Останалите елате, ще ги наобиколим и ще положим ръка на тях. Нека се молим.

 _________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.09.2023 г.

Три съвета преди първия звънец

 /проповед/

След няколко дни е първият учебен ден. След много неизвестни заради коронавируса, децата се готвят за присъствени уроци в училище. Отново ще удари първия звънец и принудително разделените за дълго ученици отново ще се съберат заедно.

Една учителка казала на един ученик, „Защо не си миеш зъбите? Мога да видя какво си закусвал тази сутрин.“ Момчето казало, „Какво съм закусвал?“ Учителката казала, „Яйца.“ „Ами сгрешихте, това беше вчера.“

Днес учениците вече нямат бележници в училище, нали? В дните, когато още имаше хартиени бележници, един баща разглеждал бележника на сина си и казал: „Едно нещо определено е в твоя полза. С този бележник не е възможно да си преписвал.“

Малката Петя се върнала вкъщи от първия учебен ден. Майка ѝ я попитала, „Какво научи днес?“, тя отговорила: „Не много. Утре пак трябва да ходя.“

Отново в училище. Отново в реалността. След един срок на онлайн обучение, за едни това може и да е радост. Други ще трябва да се примирят.

По повод първия учебен ден искам да споделя някои мисли, които се надявам да помогнат не само на учениците, но и на по-големите.

Искам да говоря за три важни неща преди да удари първия звънец. Те може и да изглеждат като странни инструкции, но ако ги следваш, ще бъдеш благодарен, че си го направил. Първо, слушай какво ти се говори. Второ, не прави като другите деца. Трето, направи Исус Господар на твоя живот.

Слушай какво ти се говори

Притчи 1:8,9 „Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си, 9 защото те ще бъдат благодатен венец за главата   и и огърлица около шията ти.“

Внимавай какво ти говорят твоите родители, учители и хората с власт над тебе.

Едно момче казало на баща си, „Тате, директорът каза да те поканя на малко събрание в училище.“ „Колко малко е събранието, сине?“, попитал бащата. Момчето отговорило, „Ти, аз и директорът.“

Ако не внимаваш в училище, може да те поканят на такова събрание. Аз лично не съм имал това „щастие“, но на някои от моите съученици им се е случвало.

Един мъж се оплакал на друг, „Ех, трябваше да слушам какво ми говореше майка ми.“ „И какво ти говореше?“ „Не знам, не я слушах.“

В живота винаги трябва да слушаме и внимаваме какво ни се говори. Може тази инструкция да ни се струва странна, защото повечето деца не слушат възрастните. Но ако не го правим, може да си навлечем неприятности.

Нека ви кажа какво стана, когато веднъж не внимавах. Веднъж карах с колата и на светофарa видях, че светна жълто. Можех да спра, но си казах, ще дам газ и ще мина на жълто, преди да е станало червено. Но един друг шофьор решил да потегли преди да светне зелено и в резултат ме блъсна отстрани. Ръснах се яко за ремонт на колата. Слава на Бога, нямаше жертви.

Когато не внимаваш какво ти говори светофара, може да загазиш. Шофьорите често не внимаваме – някои си гледат в телефона, други си слагат грим, трети се карат с жена си... И така стават катастрофи.

Ученици, струва си да внимавате какво правите.

1 Петър 2:13 „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт...“

За вас, ученици, това означава да се покорявате на родителите, учителите, учителките в неделното, на полицията и т.н. Когато не внимавате на това, което ви се казва и не им се покорявате, си търсите белята.

Ако сте посещавали Априлското училище в Габрово сигурно сте видели „затвора“ под катедрата, където затваряли провинилите се ученици. Имало и надписи за непристойно поведение – невнимателен, нечист, неблагочинник, неприлежан, ленив, крадец, развращен, непокорен... В много училища имало и „пръчка послушанка“.

Днес, ако не внимаваш в час или не се подчиниш на учителя, най-много да ти напишат двойка или да те извикат на малко събрание с родителите ти.

Освен учителите, вие трябва да слушате най-вече вашите родители.

Притчи 1:8 „Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си.“

Ефесяни 6:1 „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно.“

Деца, покорявате ли се на родителите си? Когато ви кажат да направите нещо, правите ли го? Какво става, когато не изпълнявате? Наказват ли ви? Не знам вас, но мен са ме наказвали. Веднъж бяхме с майка ми на улицата. Като учителка тя срещаше много бивши и настоящи ученици и все я спираха да говорят. И сега пак срещна бивши ученици и се спряха да приказват. Казвала ми е, като говоря не искам да ме прекъсваш. Но кой да слуша. Явно по едно време ми е омръзнало да я чакам и я задърпах да тръгваме. Тогава разбрах, че съм сгрешил, но беше късно. Шамарът беше вече изяден.

Ако внимаваш на това, което ти казват, ще бъдеш възнаграден. Ще бъдеш благословен, ако правиш това, което искат от теб – без значение баща ти или майка ти, учителите, шефа на работното място или някой друг.

Бог ще те благослови за това, че внимаваш какво ти говорят хората с власт.

Първо, внимавай какво ти говорят. Втората странна инструкция е...

Не прави като другите деца

Това означава да не правиш всичко, което правят другите.

Един фермер видял много врани да кълват житото в нивата му. Затова взел пушката и стрелял по тях. Всички птици се разлетели с изключение на една, която останала да лежи ранена на земята.

Като отишъл до ранената птица, с удивление фермерът видял, че това е неговият папагал. Някакси той бил излязал от клетката и се присъединил към враните в нивата. Крилото му било счупено. Фермерът вдигнал ранения папагал и казал: „Поли, това става, когато ходиш с лоши приятели.“

Когато приближили къщата, малкото му момиченце изтичало, за да го посрещне. „Застреля ли някои врани, тате?,“ попитало то. Той казал: „Застрелях Поли“ и преди да може да каже нещо друго, папагалът казал, „Лоши приятели! Лоши приятели!“

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави.“

Най-малкото лошите приятели могат да те вкарат в беля.

Бенджамин Франклин е казал, „Който си ляга с кучета, ще стане с бълхи.“

Ако не искаш да имаш бълхи, не си играй с кучета, които имат бълхи. Ако не искаш да използваш лоши думи, не се движи в компанията на хора, които използват лоши думи. Ако не искаш да правиш бели, не се движи с хора, които правят бели.

Както казва българската поговорка, с какъвто се събереш, такъв ставаш.

Притчи 1:10 „Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!“

Баща ми ме е бил само веднъж в живота ми. Знаете ли за какво? Един ден приятели ме прилъгаха да отидем в лозята до блока и да пушим угарки, които намерихме на земята. Баща ми ме видял през балкона.

Ще има моменти, когато приятелите ви ще ви карат да пушите цигари или трева, да пиете алкохол, да опитате наркотик. Как ще реагирате? В центъра за зависими, където ходя, почти всички са започнали, след като някой техен „доброжелателен“ приятел им е предложил да опитат...

Някои хора ще ви изкушават с хитрост, но не се огъвайте под натиска. Не се поддавайте на изкушението. Не вършете зло!

Понякога е възможно и вашите родители, ако не са вярващи, да ви кажат да направите нещо, което е забранено в Словото. Например, да излъжеш, че не е у дома, ако го търси някой. Как трябва да постъпиш в такива случаи? Моли се за мъдрост как да реагираш. Моли се Бог да ти дава любов към родителите ти. Накрая в подходящо време обясни защо не можеш да направиш това, което искат от теб.

Изкушението да съгрешим и да направим нещо против нашата вяра и съвест винаги ще съществува. Важно е да не се поддаваме на него.

Веднъж един паяк направил красива паяжина в една стара къща. Поддържал я чиста, за да може мухите да идват и да се хващат в нея. В момента, в който хващал някой „клиент“, той го премахвал, за да не събуди подозрението на другите мухи.

Един ден една доста интелигентна муха прелетяла бръмчейки край чистата паяжина. Старият паяк излязал и казал, „Влез и седни с мен.“ Но доста интелигентната муха казала, „Не, господине, не виждам други мухи във вашата къща, няма да вляза сама.“

Скоро след това тя видяла на пода под паяжината много мухи да танцуват по парче кафява хартия. Мухата била очарована! Не се страхувала, защото там имало много други мухи. Затова решила да кацне там. Малко преди да кацне една пчела избръмчала и казала, „Не кацай там, глупачке! Това е капан за мухи!“

Но доста интелигентната муха отговорила, „Не ставай смешна. Тези мухи танцуват и си прекарват страхотно. Има много мухи. Толкова много мухи не могат да грешат.“ Можете да се досетите как е завършила тази история.

Тази доста интелигентна муха в края на краищата не е била изобщо интелигентна. Млади хора, бъдете умни. Само защото някой прави нещо, това не означава, че то е правилно. Мислете преди да направите нещо. Не следвайте тълпата. Не следвайте някои хора. Лошите приятели могат да ви забъркат в неприятности.

Първо, слушай какво ти говорят. Второ, не прави това, което правят другите. И трето...

3. Направи Христос Господ на твоя живот.

1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като Господ...“

Повечето родители се опитват да възпитават децата си без самите те да са чели Библията и да вярват в Бога. Но като нямат правилната основа, самите те не могат да различават между добро и зло. И после се чудят защо децата им повтарят, че дори надминават техните грешки в живота.

Ако българските майки знаеха колко много скърби с децата ще си спестят само ако ги водят на неделно училище в църква, пред всички църкви ще има стълпотворения от майки с деца. Но не знаят, защото няма кой да им каже. Кой друг, освен ние трябва да им кажем?

Римляни 10:14 „Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“

Днес виждаме как политиците с корумпираното си управление предизвикаха масови протести, които не стихват вече повече от два месеца. Ако техните родители ги бяха водили на църква като деца, днес щяха да управляват по различен начин.

Училището е важно. Но най-важното образование, което можете да получите в живота е в неделното училище и в църквата. Защо? Защото там научавате за Исус. А Исус е единствената личност, която може да те направи по-добър човек.

Но Исус прави много повече от това да ни превърне в добри хора. Той ни спасява от наказанието за нашите грехове. Той ни обещава, че ще ни даде дом в небето, ако Му се доверим за нашето спасение.

Йоан 14:2 „В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.“

Най-умните хора са тези, които правят Исус Господ на техния живот. Кой е Господарят на твоя живот? На кого се опитваш да подражаваш?

Навремето, когато ние бяхме тийнейджъри, пяхме песните и носихме прическите на Модърн Токинг, Си Си Кеч, Фалко, А-ха и Юръп. Преди известно време си направих труда да видя как се е развил живота им – някои от тях са с няколко брака или разведени и съвсем не изглеждат щастливи днес...

Днешните тийнейджъри слушат гангъм стайл, подражават на ютубъри, влогъри и инфлуенсъри – Лорън Грей, Итън Геймър, Елисавета Белобрадова, Теодор Михайлов, Венци Мицов... Някои следят световно известни актьори като Дуейн Джонсън-Скалата, Райън Рейнолдс и Марк Уолбърг.

Какви ли ще са тези идоли утре?

Гледах едно видео на Цветослав Цонев, в което той попита „Исус инфлуенсър ли е бил?“

Ето как отговаря на този въпрос историкът Уилям Леки: „Характерът на Исус не само е най-висшият пример за добродетел, но и най-силният стимул за нейното практикуване, и е оказвал толкова дълбоко влияние, че може да се каже, че простото описание на три години активен живот е направило повече за духовното възраждане и облагородяване на човечеството от всички трактати на философите и всички проповеди на моралистите.“

А Джеймс Хефли допълва: „Всички армии, които някога са марширували, и всички флоти, строени някога, и всички парламенти, които някога са заседавали, и всички царе които някога са управлявали взети заедно, не са повлияли на живота на човека на тази земя толкова мощно, както Този Единствен Живот.“

Никой друг, живял на тази планета, не е повлиявал на човечеството така, както Исус Христос. Исус е най-великият Инфлуенсър! И това е така, защото Той е Божият Син и Спасителят, който умря на кръста за нас!

Никой не може да се сравнява с Исус! Затова, млади хора, ако искате да следвате Някого, който наистина може да промени живота ви, следвайте Исус. Направи Го Твой Господ, Спасител, Цар, Господар и Герой! Вярвай в Него, доверявай Му се, покорявай Му се, бъди кръстен в Него и живей за Него!

Това може да изглежда странна инструкция за мнозина, но ако я следвате, ще имате успех в живота си.

Преди няколко години животът на едно момче се преобръща, когато наръгва най-добрия си приятел 14 пъти. Като по чудо момчето оживява след няколко операции. Извършителят казва: „Отидохме просто да се напушим... и се стигна до този скандал. Целият ми живот пропадна оттогава“.

Но той нямаше да намушка приятеля си, ако беше слушал какво му се говори, ако беше ходил на неделно училище и църква и ако следваше Исус!

Молитва.

 _________________

БПЦ "Нов живот" Варна

13.09.2020 г.

Таралежите се раждат с бодли

/проповед послучай първия учебен ден/

Четох следния виц: в автобуса седнах до майка, която четеше книжка на детето си и докато разбера какво се случва с таралежчето, изтървах три спирки...

Малките таралежчета са много сладки създания. Имат къси крачета и миловиден вид. Знаете ли, че те се раждат слепи и със защитна мембрана, под която се крият малки пъпки на иглички. Мембраната изсъхва и пада няколко часа след раждането и игличките постепенно се превръщат в остри бодли. Излиза, че популярната от едноименния филм фраза „таралежите се раждат без бодли“ не е съвсем вярна.

Във филма група момчета от квартал в София започват да правят мръсно на продавача в местната сладкарница бай Tанас, защото той се е отнесъл грубо и неуважително към тях, като не им позволява да си връщат амбалажа и е откраднал котето им. Един от номерата, които му правят е, че слагат надписи на сладкарницата от рода „Тук крадат котета“, „Тук ще бъдете некултурно обслужени, измамени и бити“ и „Бай Танас е само мас.“

Внушанието е, че децата се раждат добри, но злото в света ги кара да стават лоши и са принудени да си показват бодлите. Но ние знаем, че не винаги е така. Понякога децата, подобно на възрастните, могат да се държат лошо въпреки нашето добро отношение. Таралежите се раждат с бодли!

Подобно на таралежите, бебетата също са много сладки и имат миловиден вид. Но също като тях, те се раждат с бодли! И аз нямам предвид, че от кожата им стърчат игли.

Една заблуда сред библейски непросветените хора е, че децата са невинни създания. Но Божието слово ни казва, че всички ние сме заченати и родени в грях.

Псалм 51:5 „Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.“

Животът потвърждава истинността на Словото Божие. Например, тези от вас, които имате деца, забелязали ли сте, че много често бебетата плачат без причина!?

Според един автор всяко бебе минава през следния цикъл на настроенията: „Настроение №1 - аха-аха да заплаче; Настроение №2 - Плачене, Настроение №3 – току-що свършил плач. Вашата задача е да задържите вашето бебе колкото може по-дълго в Настроение №3. Ето как става обикновено това. Когато бебето започне да плаче, вие и вашият съпруг си го предавате един на друг и рецитирате в хор следните думи: „Мислиш ли, че е гладен?“ „Не може да е гладен, току-що яде.“ „Може би трябва да се оригне?“ „Не, не е това.“ „Може би памперсът трябва да се смени?“ „Не, сух е.“ „Мислиш ли, че е гладен?“ И т.н., и т.н., докато бебето не издържа повече и решава да поспи.“

И когато порастнат не става по-лесно!

И понеже нашите отрочета не са таралежи, а човеци, като родители ние сме отговорни да развием у тях не бодлив, а богобоязлив характер. Бог иска родителите да оформят характера и да възпитават децата си в Божия път.

Днес живеем във време, когато много деца отрастват само с един родител. Другият често отсъства, физически, емоционално или духовно. И затова те се възпитават не толкова от родителите, колкото от Холивуд, youtube, Instagram, МТВ и улицата. Чудно ли е тогава, че училищата ни приличат по-скоро на зверилници, а учителите трябва често да влизат в ролята на звероукротители?

Как можем ние като родители-християни да възпитаме детето си в страх от Бога? Някои от нас все още не са женени и нямат деца, други вече имат внуци. Но почти всички директно или индиректно участваме във възпитанието на деца. Затова днес, на 15 септември, в началото на учебната година, искам да спра вниманието ви на този важен въпрос.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Смисълът на този стих в оригинал на староеврейски е предаден по-точно от Новия превод на български език: „Възпитай детето с оглед на предстоящия му път; то няма да се отклони от него, когато остарее.“

Един библейски коментатор предава значението така: „Когато детето се изправи в началото на пътя на живота и вече може да ходи само и да избира, застани на входа и му предай поредица от напътствия за това как то трябва да се държи на всяка своя стъпка. Покажи му задълженията, опасностите и благословенията на пътя.

Дай му насоки за това как да изпълнява задълженията си, как да избягва опасностите и как да си осигури благословенията, които го очакват. Повтаряй му до втръсване това, докато му се набие в главата. След това го води в прилагането на тези истини, като увеличаваш постепенно интензитета, докато те се превърнат в необратим навик.“

„...и то няма да се отклони от него, дори когато остарее“ – това е не толкова обещание, колкото принцип, който Бог е положил за прекрасната отговорност, която Бог е дал на всички родители и учители да влияят на живота на децата за вечността. Децата са Божи дар за нас, родителите, затова ние трябва да ги им помогнем да изпълнят целта, за която са създадени – да прославят Бога в живота си.

Божието слово ясно показва, че отговорността на родителите е да обучат децата си в Божия път.

Второзаконие 6:6-9 Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. 8 Да ги вързваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти. 9 И да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

Вече 20 години ние имаме семейно време за молитва и за Библията с нашите деца. Когато бяха малки всяка вечер четохме пасаж и го дискутирахме, след което се молихме за различни нужди. Имахме състезания за заучаване наизуст на Библейски стихове. Разказвахме истории и ги питахме те как биха реагирали на мястото на героите. Стремяхме се да поднасяме Библейските истини по достъпен и интересен начин за тях.

Днес продължаваме да се молим заедно 2-3 пъти седмично. Освен това децата ни са изработили навика да започват всеки ден с тихо време с Бога. Благодарни сме на Бога, че те вече служат активно в църквата и благовестват на съучениците и колегите си. Но въпреки това ние продължаваме да се молим за тях!

Запомнете: основната отговорност децата да познават Писанието не е на църквата, а на родителите. Не може да оставяте детето си пред телефона или телевизора 30-40 часа на седмица и да очаквате, че 1 час и половина в неделното е достатъчен, за да измете целия духовен боклук, натрупан в главата им!

Освен домашната църква, от вас като родители се иска да водите всяка неделя децата си на църква. Дори когато не им се идва, водете ги! Били Грейъм казва: „Много недели не исках да ходя на църква, но отивах. И съм щастлив, че ми казваха, че трябва да отида на църква. И когато навърших определена възраст... родителите ми взеха мъдрото решение да ми позволят да взема сам решение. Защото идва време, когато се превръщаш във възрастен и Бог те държи отговорен като възрастен. И ти трябва да вземеш своето решение относно вярата ти в Исус Христос. Не можеш да наследиш вярата си!“

Не записвай детето си да спортува или на извънкласни дейности, които се провеждат в неделя. Ти като родител трябва да му покажеш, че църквата е приоритет за него. То трябва да научи, че неделята е ден, който трябва да посвещава на Бога.

Отговорността за библейското възпитание на децата е на родителите и най-вече на бащата. Но ако бащата е невярващ или майката е самотна, тази роля трябва да се поеме от майката. Ако невярващият ти съпруг не ти позволява да водиш децата на църква или да ги учиш на Божието слово, моли се Бог да го смири и промени!

Защо това е важно? Свещените Писания са тези, които могат да направят децата ви мъдри за спасение чрез вяра в Христос Исус (2 Тимотей 3:15).

Римляни 10:17: И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

Второ, част от възпитаването на детето в Божия път е да го приучим на дисциплина. Често децата на родители-християни са по-недисциплинирани от деца на невярващи родители. Ако искаме да избягваме грешки при възпитанието и да имаме послушни деца, е нужно да имаме предвид няколко важни неща.

Важно е да артикулираме ясно какви са нашите очаквания от децата. Бог има ясно определени очаквания от нас в Словото Си. Ние не сме в неведение относно Неговата воля за нас. По същия начин и ние трябва ясно да обясним на децата кое е позволено и кое не. Да определим границите. Не можем да очакваме от тях да четат мислите ни.

Как обясняваме какви очаквания имаме? Правим това, като използваме прости изречения. Не използвайте 50 думи, когато можете да използвате 10. Колкото повече думи използвате, толкова по-малко уверен звучите. Използвайте авторитетни изрази като „Искам да...“ и „Време е да...“ Казвайте „Време е да си напишеш домашните“, вместо „Искаш ли сега да си напишеш домашните, мами? ОК, миличко?“

От друга страна, не се обяснявайте на децата защо искате нещо от тях. Например, не казвайте „Прибери си играчките, можеш да се спънеш и да се нараниш.“ Защо? Защото то все ще намери какво да каже, за да ви противоречи. Ако не се обяснявате, то ще попита „Защо?“ или „Защо не?“, на което вие трябва да отговорите, „Защото аз казвам така.“

Това е просто, но въздействащо потвърждение на вашия родителски авторитет! Кажете го спокойно, не викайте. И нещо много важно: не се навеждайте до височината на детето, докато му говорите. Когато се навеждате, вие едва ли не се покланяте на детето цар.

Но когато му говорите изправени, това кара детето да гледа нагоре към вас, а това е добре за вас и за вашето дете!

Карате ли децата си да си прибират играчките и да почистват след рисуване? Неделното училище често остава непочистено след урока в неделя, което ме кара да мисля, че и вкъщи е така?

Когато говорим за изисквания, трябва да внимаваме да не изискваме невъзможното от тях. Всяко дете е уникално и това, което е било лесно за по-голямото ни дете може да се окаже изключително трудно за постигане от по-малкото. (Карикатура с учителя в гората, който кара всички животни да се качат на дървото).

Непокорството на детето може да разруши мира в християнския дом, но от друга страна, суровостта на родителите може да бъде също толкова разрушителна.

Децата се чувстват по-сигурни, когато в дома има ясни правила и изисквания. Затова е нужно и двамата родители да имат едни и същи изисквания. Ако постоянно променяте правилата, ако не наказвате за неспазването им и не поощрявате доброто поведение, децата ще се чувстват несигурни, объркани и раздразнителни. И обратно, ако границите са ясно поставени, децата се покоряват с готовност. Покорните деца са щастливи деца, а родителите на покорни деца са щастливи родители.

Децата се нуждаят от дисциплина. Когато другите методи на дисциплиниране вече не действат, като последно средство може да се използва и нашляпване по дупето.

В едно семейство малкият Алекс е направил нещо лошо. И не само не е бил послушен, но и е отговорил с обидни думи на майка си. Затова баща му го взел, обърнал го върху коляното си и го напердашил. Със сълзи на очи той изтичал при майка си и казал: „Мамо, трябваше да се омъжиш за Исус. Той обича малките деца!“

Притчи 13:24 „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.“

Притчи 3:11,12 „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава, 12 защото Господ изобличава онзи, когото   обича, както и бащата – сина, който му е мил.“

Всяко дисциплиниране, включително нашляпването, трябва да е породено от любов. (Във скоби: ако не можете да се владеете или сте емоционално нестабилен, по-добре не използвайте това средство за възпитание.) Преди шляпането е нужно родителят да обясни какво наказание ще използва и защо го прави, а след него да увери детето отново в своята любов.

Аз съм убеден, че дисциплинирането с любов включва от време на време и шляпане на предназначеното от Бога място за това. Понякога това е единственото средство, което ще предизвика вниманието на детето.

Мен са ме потупвали рядко, но сега мисля, че е трябвало да ме шляпат повече! И трите ни деца са получавали своите дози шляпане, когато бяха малки.

Понякога съм го правил ядосан, но съм го правил и спокойно, с любов, когато са правили нещо много лошо, като когато са ни лъгали, например.

Разбира се, в детската природа е децата да опитват границите и да се опитват да предизвикват родителите си. При открито предизвикване от тях е важно родителят да отговори с уверена решителност.

В това отношение момчетата по-често се държат предизвикателно и са склонни да не се съобразяват с правилата. Във времената, когато учителите все още можели да наказват с бой децата, в час по биология учителят казал на децата да направят дисекция на мъртво прасе. Едно от момчетата взело зурлата на прасето и заедно с няколко приятели я натъкнали на чешмичката за пиене на вода в двора на училището така, че водата хвърчала през ноздрите на прасето.

Когато няколко ученици дошли да пият вода, те забелязали зурлата чак когато се навели да пият. Проблемът бил, че момчетата искали да видят как ще реагират пиещите и започнали да се смеят толкова силно, че се издали. Всички получили пердах за това изобретение.

Важно е дори в такива моменти ръководна мотивация в дисциплинирането ни да е любовта, не гнева. Трябва да имаме предвид, че често децата ни биват обезсърчавани в училище. За най-малката грешка много учители им крещят, казват им, че са глупави и от тях нищо няма да стане...

Днес, ден преди началото на учебната година, ние ще се молим за Бог да пази, благославя и води нашите деца и учители в училище. Но без значение дали е ваканция или ходят на училище, децата ни трябва да чуват от нас насърчителни думи, не думи, които събарят и ги депресират.

И така, дотук казахме, че възпитаваме децата си в Божия път, когато четем Библията и се молим заедно, водим ги на църква и като ги дисциплинираме с любов.

Трето, ние възпитаваме децата си в Божия път, когато практикуваме това, което проповядваме. Когато не сме лицемери.

Полет КЕ007 на Корейските авиолинии е свален от съветски изстребители на 1 септември 1983 г. В тази съдбоносна нощ 240 нищо неподозиращи пътници и екипажа са свалени като невинна лястовица в полет. Човекът, натиснал спусъка за Съветския съюз е майор Осипович, пилот, който първоначално не бил разпределен да дежури по време на това ужасяващо престъпление.

Майорът трябвало да изнесе реч за мира в училището на дъщеря си, затова поел нощното дежурство, за да има време да говори на другия ден в училището. Така той се оказал патрулиращ източните въздушни граници, когато корейския пътнически самолет се заблудил и навлязал в съветско въздушно пространство. В резултат майор Осипович последвал заповедите и свалил пътническия самолет. Каква трагедия, че 240 живота били погубени, а световните сили били поставени на ръба на световна война, защото военни ракети били изстреляни срещу пътнически самолет от пилот, който се подготвял да говори на децата за мир. Как ли се е почувствала дъщеря му, когато е разбрала какво се е случило в нощта преди това?

Много важно е децата да виждат, че родителите им не са религиозни лицемери, а автентични християни. Децата може да не си спомнят това, което им казвате, но ще запомнят за цял живот това, което правите.

С Ваня сме се старали да живеем според Библейските стандарти. Когато сме се проваляли, сме искали прошка от тях и от Бога. Всеки родител се проваля. Важното е да си признаваме провалите. Ако се държим като фарисеи, ще отгледаме фарисеи. Ако се стараем да сме искрени и открити, ще отгледаме искрени и открити християни.

Четвърто, ние възпитаваме децата си в Божия път, когато прекарваме време с тях. Често става така, че децата получават огризките от нашето време. Докато децата ни бяха малки, ние работехме с БХСС. Освен това аз учех дистанционно и трябваше през цялото време да пиша есета. Най-трудно ми беше, когато някое от децата идваше и ме дърпаше да си играем.

Понякога съм прекъсвал работата си и съм давал внимание на децата. Но почти винаги когато сме били вкъщи вечерта, с Ваня сме гледали да се забавляваме с тях. Играли сме много и най-различни игри, а когато е било топло, сме излизали с топката, колелетата, кънките или ролерите. Дори когато у нас вечерите е имало студентска група, единият от нас е играл с децата в другата стая.

Игрите са също добро средство за поощряване на доброто поведение и навици. Една сутрин едно момче не искало да си изпие млякото и баща му казал: „Няма да станеш, докато не си изпиеш млякото!“ Синът му троснато отвърнал, „Не искам да пия мляко.“ Баща му отговорил, „Това няма значение. Ще си изпиеш млякото преди да станеш от масата.“

Накрая бащата се сетил какво да направи. Взел чаша, налял мляко в нея, и казал: „Хайде да се състезаваме.“ Момчето казало, „Хубаво“. Като си изпили чашите, детето сложило своята на масата и предложило, „Хайде да видим кой ще изпие пръв две от три чаши.“

Преди малко говорих, че е важно да научим децата си да прибират играчките си след игра. В нашето семейство използвахме песничка, която пеехме заедно, докато те си прибираха играчките. В песента се казва, „Да почистим, да почистим, хайде всички да почистим.“ Това се повтаря 4 пъти, след което идва припева, който е със същите думи. J

Когато прекарваме време с децата, те се нуждаят да видят, че им даваме 100 % от времето си. Не можем да браузваме в телефона и едновременно да им помагаме по математика. Не можем да гледаме мача по ТВ и да играем Не се сърди човече с тях.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Дотук говорихме за няколко неща, които можем да правим, за да възпитаме децата си в Божия път. Казахме, че е важно да ги научим да имат тихо време с Бога, да ходят на църква, да ги дисциплинираме с любов, да практикуваме това, което проповядваме и накрая да прекарваме качествено време с тях.

Но има още едно нещо, което е най-важното от всички: ако искате детето ви да ходи в Божия път, молете се за него!

На един прием послучай пенсионирането на преподавател в известно библейско училище, много от гостите се изредили да казват с какво ще запомнят своя колега и приятел. Накрая станала дъщеря му. Тя говорила за това колко много той обича нея и майка ѝ и какъв трудолюбив човек е. След това казала: „Но това, което си спомням най-много за татко...“ – и в този момент се разчувствала и очите ѝ се насълзили – „спомням си, че всяка сутрин, когато ставахме, идвах в хола и виждах татко да се моли ... и го чувах да се моли за мен.

Не е лесно да възпитаме деца, които да ходят в Божиите пътища. Нашите таралежчета се раждат с бодли. Културата също е срещу нас. Дяволът е срещу нас. Светът и плътта воюват срещу нас.

Но Бог ни е поверил тези деца и иска от нас да направим всичко, което можем и да се молим и надяваме, че един ден, когато сме свършили работата си, децата ни още ще следват Господа. Ние можем да сме повече от победители за децата си чрез Този, Който ни е възлюбил.

__

БПЦ "Нов живот" Варна
15.09.2019 г.

Готово ли е детето ти за училище?

/проповед/

Увод. Децата днес не обичат да ходят на училище.

Отново е септември и децата отново тръгнаха на училище. Датата 15 септември май е по-вълнуваща за майките, бабите и дядовците, отколкото за децата.

Две сестрички си играели заедно, когато осемгодишната Наталия казала, Хайде да играем на училище. На петгодишната Криси не й се играело на училище, но по-голямата сестра не приемала „не“ за отговор. Накрая малката Криси се съгласила и казала: „Добре, ще играя.“ После добавила, „Днес отсъствам.“

1.    Върви към „мощната просвета“?

На времето в един химн се пееше, "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната Просвета...“

За съжаление, този патос и въодушевление отдавна са заглъхнали. Днес в българската образователна система има много проблеми. Много от децата се оплакват, че повечето учители преподават скучно. Но това е най-малкият проблем. По-големият е, че детето днес е просто „още една тухла в стената“, както пееха Пинк Флойд.

Някой беше казал, училището е сграда, между чиито четири стени е утрешният ден. Училището би трябвало да подготвя децата за живота. Нещо повече, училището би трябвало да е самият живот, както животът трябва да е едно училище. Но по-скоро сме свидетели на обратното. Както казва Айнщайн, „Образованието е това, което остава, след като човек забрави това, което е учил в училище.“

В статията „Кризата в нашето училище“, писана от архим. Борис в далечната 1928 г., авторът отбелязва:

„Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели... То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак... По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища.“ Тухли в стената...

Ако това е диагнозата на училището отпреди комунистическата диктатура, какво да кажем за нейното влияние върху училището, продължаващо и до днес? Днес в Министерството на образованието се взима за даденост, че душата и духовният свят не съществуват. Образованието е в основата си атеистично и материалистично, отричащо духовната същност на човека и съществуването на Бога.

Някой е казал, „Страхувам се, че училищата ще се превърнат в адови врата, ако неуморно не се трудят да обясняват Свещените Писания, гравирайки ги дълбоко в сърцата на младежите.“

След като училището стъпва на атеистичната философия в своето преподаване,какво да правят християните? Трябва ли те да бойкотират училището и да не пускат децата си там? Да излезем с плакати „Долу атеистичното училище“?

Не. Ние, християните, не трябва да се страхуваме да изпращаме децата си да учат в училище. Защо? Ап. Йоан казва:

1 Йоан 4:4: Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили; защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.“

Френският философ-атеист Волтер обявил: Сто години след моята смърт християнството няма да съществува. Но точно 100 години след смъртта му, Европейското Библейско Дружество купило къщата му и я превърнало в най-голямата печатница на Библии на континента. 

Който е във вас е по-велик от онзи, който е в света.

Днес отново сме в началото на учебната година. Затова всички ние, които имаме деца и внуци, трябва да си зададем въпроса: как можем да подготвим децата си да са победители в Христос в тази враждебна на Христовото учение среда?

2.     Организирай домашно училище.

Очевидно, след всичко казано, не може да очакваш училището да научи детето ти на християнски ценности. Все едно да накараш сляп човек да те закара с кола до съседния град. Нито пък едно плисване на каничка вода пред твоя ученик на първия учебен ден ще помогне всичко да му върви през годината "като по вода". 

Разбира се, в училище има и учители-християни, но те са твърде малко и вероятността детето ти да бъде обучавано от християни е нищожна. И дори да има такъв учител, преобладаващият брой не са.

Какво да правим тогава? Отговорът е, да отворим „домашно училище“.

Законът разрешава самостоятелна форма на обучение само за деца над 16 г. Но аз не говоря за това, а за качествено време, в което ти да общуваш с детето си като родител и да го обучаваш в закона на Господа:

Притчи 22:6: „Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и не ще се отклони от него, когато остарее.“

Второзаконие 6:6,7: „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Ние правим това вече 20 години с нашите деца. Нищо не може да заменивсекидневното време за общение, четене и разговор върху Библията и молитва с всички членове на семейството.

Бащата, който е глава на семейството, е отговорен за духовната просвета на децата и цялото семейство. Но там, където съпругът е невярващ, тази роля се пада на майката. А когато и двамата родители са нехристияни, но имат вярващидядо или баба, жизнено важно е влиянието на последните.

Дуайт Муди е казал: „Молих се за вяра и мислех, че някой ден тя ще дойде и ще ме удари като светкавица. Но вярата все не идваше. Един ден прочетох в Римляни, че „вярата е от слушане, а слушането от Божието слово.“ (Рим. 10:17) Дотогава бях затворил Библията и се молих за вяра. Сега разтворих Библията и започнах да я изучавам, и оттогава вярата ми непрекъснато расте.“

Затова, колкото и да сте изморени в края на работния ден, четете заедно и изучавайте Библията. Интересувайте се как е минал денят на децата ви в училище, какви разговори са имали, с какви проблеми се сблъскват. Помагайте им да формират християнски светоглед. Насърчавайте ги във всяка ситуация да си задават въпроса „Какво би направил Исус?“ Учете ги, че истината е по-важна от мира. Насърчавайте ги да казват истината дори когато знаят, че може да има последствия.

Преди няколко месеца второкурсникът Кезим Медев написа във фейсбук за злоупотреба в УНСС. Преподавателката Соня Докова писала тройки без да изпитва, а на тези които писали цял час по темата – написала двойки за „разтягане на локуми“. Кезим е разбира се, наказан с последно предупреждение за изключване „за уронване името и авторитета на университета“.

Но важното в случая е, че преподавателката вече е напуснала университета. Дори да отиде да преподава в друг университет, този случай ще е обица на ухото ѝ.

На това трябва да учим и нашите деца у дома - да отстояват истината дори с риск да бъдат изключени, уволнени, отхвърлени или дори наранени. Истината е по-важна от мира. Защото, "каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?" (Марк 8:36)

Домашното училище иска време, усилия, постоянство. Говорете на всякакви теми, включително секс, наркотици, порнография... Учете детето на библейско гледище към историята. Учете го как да споделя естествено вярата си.

Но за успеха на домашното училище това не е достатъчно – нужно е вие самите да имате автентична вяра в Исус Христос и да практикувате това, което проповядвате.

Веднъж 8-годишната Вяра и 6-годишното й братче Петьо пишели домашното си вкъщи. Петьо въздъхнал и казал, „Не мога да го направя!“ Тогава Вяра си спомнила стиха, който били учили в неделното училище и му казала: „За всичко имам сила чрез Онзи, който ме подкрепя.“ (Филипяни 4:13).

 „Тогава ти го направи,“ отговорил Петьо.

Едно е да цитираме Словото, а друго да го практикуваме. Ако нашите думи не се покриват от нашите дела, тогава децата ни няма да ни вярват и слушат.

3.    Бъди авторитет за детето си.

Атеистичното училище не може да възпитава нравствени добродетели, това е отговорност на родителите, на домашното училище. Но ти не можеш да бъдеш учител за детето си, ако не си авторитет за него. Изучавайте с децата си пасажи в Библията, свързани с покоряването на авторитети, като

1 Петър 2:13,17: „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратени от него, за да наказват злодейците и да похвалват добротворците... Почитайте всички...“

Един от основните проблеми в нашето общество е липсата на авторитети и на уважение към авторитетите.

Eдин равин седял до атеист в самолета. През няколко минути някое от децата или внуците на равина се обръщало и го питало дали има нужда от нещо за ядене, пиене или нещо друго. Атеистът не издържал и се обадил: „Респектът, който твоите деца и внуци ти оказват е чудесен. Моите не проявяват такова уважение.“ Равинът отговорил: „Помисли малко. За моите деца и внуци аз съм една стъпка по-близо по линията на преданието до времето, когато Бог е говорил на целия еврейски народ на планината Синай. За твоите деца и внуци ти си една стъпка по-близо до маймуната.“

Но да си авторитет не означава да си диктатор. Пасторът на една църква накарал децата да му напишат писмо. Едно дете писало: „Баща ми казва, че трябва да науча Десетте Божи заповеди. Но аз не мисля, че искам, защото вече имаме достатъчно правила вкъщи.“

Друго написало: Баща ми трябва да стане проповедник. Всеки ден ни проповядва за нещо.

Авторитетът се изгражда трудно и лесно се губи. Няма безгрешни родители, затова ние трябва да се научим да искаме прошка от нашите деца, когато сме сбъркали. Това ще насърчи децата ни да споделят с нас и да ни чувстват като приятели.

Но нека да кажа нещо и на децата. Деца, вие трябва да се покорявате на вашите родители, учители и на хората с власт.

Едно момче казало на баща си: „Директорът ми каза да те поканя на малко събрание в училище.“ „Колко малко ще е събранието, сине?“ - попитал бащата. „Ти, аз и директорът.“

Ако вие не слушате в училище, може да ви поканят на подобно малко събрание.Но ако слушате родителите си, това ще ви научи да почитате авторитети.

Според психолога Уилям Деймън, уважението към родителя води до уважение към легитимните обществени институции и до респект към закона. В книгата си „Моралното дете“, Деймън пише: „Уважението на детето към родителския авторитет полага основата за цивилизовано участие в обществения ред, когато по-късно детето започне да приема правата и отговорностите на гражданин.“ Деймън нарича уважението „най-важното наследство, което идва от взаимоотношенията на детето с родителя.“

За всяко дете е изключително важно да се научи да уважава авторитета на родителите. „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт.“

4.    Моли се за детето си.

Дотук казахме, че училището дава знания, но не отглежда добродетели. Християните трябва сами да се грижат за духовното изграждане на децата си. Това става, като организират „домашно училище“, изграждат християнски светоглед у децата си и ги учат да уважават авторитети.

Накрая, но не на последно по значение място, ние трябва всекидневно да се молим за нашите деца. Ежеминутно те са подложени на натиск да правят компромис с вярата си. И ако те се покоряват на Исус, тогава несъмнено ще имат врагове в училище. Тъмнината мрази светлината и се опитва да я унищожи.

Даниил беше предпочитан пред останалите князе и сатрапи, защото в него имаше превъзходен дух. Това предизвика сатрапите да го обвинят в неизпълнение на царската заповед и царят го хвърли на лъвовете (Даниил 6). Тогава Бог изпрати ангел да затвори устата на лъвовете и той остана невредим.

Защо Бог спаси Даниил? Божието слово казва, че той се молеше три пъти на дени служеше на Бога непрестанно. (6:10,13,20)

Понякога децата ни могат да страдат дори когато вършат добро. Както се казва, няма ненаказано добро.

1 Петър 2:20,21: „Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото за това сте и призвани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки.“

Много ученици са агресивни и непочитащи никакви правила и авторитети. В известен смисъл нашите деца също като Данаил влизат в клетка с дузина лъвовевсеки ден. Не е лесно за децата ни, които от 7:30 до 13 ч. пет дни в седмицата трябва да влизат в ролята на звероукротители!

Но ако ти като родител правиш всичко това – ако се молиш за детето си, ако прилежно преподаваш с думи и живот в „домашното училище“, тогава твоето дете ще може като Павел да възкликне: „За всичко имам сили чрез Този, който ме укрепява“!

Вие знаете, че най-голямата ни дъщеря учи в Нашвил, Тенеси. Преди около година в Нашвил беше заснет филма „Не се срамувам“ за живота на Рейчъл Скот, първата ученичка, убита при стрелбата в Колумбайнската гимназия през 1999 г.

Убийците - учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд, залагат бомби в столовата, където се предвижда да има най-много хора. Те планират да дочакат взрива в колата си и след това да застрелят всеки, който се опитва да избяга навън от сградата. Бомбите обаче не се взривяват и разярени Харис и Клиболд влизат изапочват да стрелят по всички вътре.

След това излизат вън. Рейчъл е седнала на тревата с приятел и яде сандвич. Рейчъл е простреляна три пъти и убийците й се отдалечават, когато разбират че тя е още жива. Връщайки се до нея, Харис вдига главата й за косата и пита: „Все още ли вярваш в Бог?“ Тя казва: „Знаеш, че вярвам.“ „Тогава отивай при него“, казва той и изстрелва куршум в слепоочието й.

След смъртта й откриват дневника на Рейчъл. В него тя е написала: „Не се срамувам да съм християнка“. На друго място пише:

„Винаги съм била привличана от ръцете. Мисля, че е заради това, че с тях докосваме хората. Ако един човек може да жертва време и усилия, и да покаже състрадание, това може да предизвика верижна реакция.“

Рейчъл е писала, че един ден иска да докосне живота на милиони. Чрез филма „Не се срамувам“ тя постигна своята мечта.

Родителите на Рейчъл са посветени християни. Баща ѝ е пастор. Майка ѝ е домакиня, която е посветила живота си на отглеждането в страх от Бога на четирите си деца. Тя е била тяхната „домашна учителка“.   

Учебната година започна. Готово ли е детето ти за училище? Молиш ли се за детето си? Учиш ли го да уважава авторитети? Ако го обучаваш в домашното училище, то ще устоява вярата си, каквото и да стане.

Нека се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

17.09.2017 г.