/проповед/
Първокласничка отива за първи
ден в училище и след това майка и я пита:
- Какво научи днес?
- Научих се да пиша!
- В първия ден? Ти си гений! И
какво написа?
- Не знам. Все още не съм се
научила да чета.
Днес пак ще прекъснем за малко
поредицата върху Деяния, защото през седмицата настъпи важно събитие. Започна учебната
година!
Децата отново тръгнаха на
училище. Моите деца вече не са в училище, имаме само още един студент. Но в
църква имаме няколко деца, които ходят на училище и детска градина. Моят внук
Джеймс също тръгва скоро на градина.
С Ваня сме се молили за нашите
деца и внуци отпреди да се родят. Много от молитвите ни са били насочени към
времето, в което са в училище. И Бог е отговарял на тях.
Но сега учебната година е в
началото и пред децата ни има да извървят дълъг път, докато завършат годината. И
както всички знаем, ходенето на училище е изпълнено с много предизвикателства.
Днес училището е много различно
от времето, когато аз бях ученик. По онова време, преди 100 години, най-големият
проблем беше, ако някой от по-големите деца го хванеха да пуши или ако деца се сбиеха
в междучасието. Или поне за това знаехме.
Сега вече говорим за агресия и
насилие в училище. България е сред 10-те европейски държави с най-много прояви
на насилие в училище. Деца са подложени на системен тормоз от техните
връстници. Има дори случаи на убийства,
извършени
по особено жесток начин от непълнолетни.
Други големи проблеми са
употребата на наркотици и алкохол, порнографията и секс от ранна възраст.
Всичко това би трябвало да ни кара да сме загрижени като родители и като църква.
В нашата църква ние се стремим
да възпитаваме децата да обичат Исус, да обичат семейството си и църквата.
Насърчаваме ви да имате всекидневно тихо време с децата си вкъщи, си водите
децата на църква и неделно училище и да живеете това, което говорите.
Но дори когато родителите са посветени
християни, няма гаранция, че децата ще останат в църква. Това, че ги
възпитаваме в дух на страх от Бога не означава, че няма да направят глупави грешки
в живота си. В църквата ни има семейства с по две, три деца и това си е предизвикателство!
Колко пъти съм водил и оставял
децата си в училище със свито сърце, като гледам как се държат и как говорят
някои от техните съученици. Затова, ние се нуждаем да си помагаме в това.
Децата ни се нуждаят от помощта на църквата. Често
се случва да видим някои деца да не се държат както трябва в църква. Какво
правим ние? Не можем просто да си седим безучастни. Всеки от нас трябва да
играе активна роля във възпитанието на нашите деца.
Може би ти самият нямаш деца,
или твоите деца и внуци не живеят във Варна и не са част от църква „Нов живот“.
И когато си тръгнал на църква не си очаквал, че ще ти се наложи да възпитаваш и
деца. Но ти трябва да играеш някаква роля в живота на тези деца.
Всъщност, надявам се дори, че всеки
от нас разбира, че ние трябва да сме ангажирани с възпитанието не само на
децата в църква, но и на всички други деца, с които се срещаме. И за това искам
да говоря тази сутрин.
Нека прочетем Съдии 13:1-7
Израелтяните бяха религиозни
хора. Те бяха богоизбраният народ. Бяха избрани да играят роля в изкуплението на
цялото човечество. Но въпреки това, в ст. 1 се казва, че те пак се провалиха.
Започнаха да вършат пак зло.
И ако това се случва с
израелтяните, може да се случи и с вярващите. Може да се случи и с нашите деца.
Това, че децата ни идват на църква не е гаранция, че ще правят само добри
избори в живота си.
Разбира се, това което учат в
църква и в неделното училище е важно. И то е силен фактор, който ще им влияе
през целия живот и ще им помогне един ден да се посветят на Господа. Но всеки
има свободна воля и всеки решава дали да се посвети на Господа или не.
Първо, децата ни се нуждаят от
помощта на църквата. Второто нещо, което виждаме в текста е, че Бог се грижи за
нас в нашата ситуация.
Бог се погрижи за израелтяните
в тяхното изпитание и изпрати ангел с послание за избавление. По същия начин,
Бог няма да изостави и нас. Бог е загрижен за нас. Без значение какво правим,
Той продължава да ни обича.
Той продължава да обича нашите
деца дори когато правят глупости. Нищо, което правим не може да накара Бог дани
обича по-малко. Нищо, което правим, не може да накара Бог да ни обича повече.
В случая с израелтяните, Бог
изпрати ангел да се яви на жената на Маное. Ангелът каза, че въпреки че сега е
бездетна, жената ще зачене и ще роди син. Този син ще стане назорей (т.е., ще
се въздържа от употреба на вино и няма да се подстригва) и ще почне да избавя
Израил от филистимците.
Когато тя каза на Маное, че ще
имат син, той се стресна не на шега. Досега не беше имал деца и не знаеше как
ще ги отгледа и възпита. А и това не беше някакво обикновено дете. То трябваше
да спаси Израел. На Маное и жена му се струваше, че няма да се справят с такава
огромна отговорност.
Днес много родители се
чувстват като семейство Маноеви. Те се нуждаят от помощ, от подкрепа и сила. И
какво направи Маное?
Съдии 13:8 „Тогава Маное се
помоли на Господа: Моля Ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек,
когото си пратил, и нека ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“
Общо взето, Маное каза:
Господи, помагай, защото не знаем какво да правим.
Днес е трудно да се отглежда
дете. Но както казват, желязото се кове, докато е горещо. Детето се възпитава,
докато е малко.
Когато от общината засеят нови
дръвчета по улиците на града ни, ги привързват за забити до тях колчета в
земята. Така дръвчетата израстват прави. Но ако вече са оставени да растат
накриво за няколко години и тогава се поставят колчета, това няма да помогне
дървото да се изправи.
Как да сме сигурни, че отглеждаме
правилно нашите деца? Живеем във време, което е деструктивно. Отвсякъде дебнат опасности
за нашите деца.
Ключът за Маное беше
молитвата. Ключът за нас също е молитвата.
С Ваня сме се молили за нашите
деца и внуци преди още да се родят. Молихме се Бог да ни дава сили и мъдрост да
знаем как да възпитаваме децата си в Неговите пътища. После като можеха да
разбират се молихме и с тях заедно. Насърчавахме ги сами да се молят.
Молим се и за децата в нашата
църква. Защото ние самите не знаем какво да правим.
Но искам да направим нещо
повече от това. Искам всички вие да се молите за нашите деца. Нямам предвид
моите деца, а за всички деца в църквата ни.
Можете да се молите, когато станете
сутрин. Можете да се молите, докато отивате пеша, с колата или автобуса на
работа. Можете да се молите, когато си лягате. Както казва апостола,
Ефесяни 6:18 бъдете „молещи се
в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с
неуморно постоянство.“
Вместо да си мислите за своите
проблеми и да се тревожите за тях, молете се за децата в църквата ни. Молете се
за тях не само сега, в началото на учебната година. Молете се за децата
постоянно. Направете ги приоритет във вашите молитви.
Бог чува молитвите на своите
люде и отговаря на тях. Бог чу молитвата на Маное
Съдии 13:24 „И жената роди син
и го нарече Самсон. Детето порасна и Господ го благослови.“
Родителите на Самсон се покориха
на Бога. Те го отгледаха така, както Господ заповяда. Те се молиха за сила и за
водителство.
Разбира се, тези от вас, които
сте чели книгата Съдии знаете какво се случи по-нататък. Самсон не винаги беше
верен на Божия призив. Той се забърка в големи неприятности заради жени. Имаше проблеми
с избухливия си характер. (В случая Бог използва това, за да избави Израел от
филистимците.)
Но накрая той реши да живее за
Бога. И отдаде живота си в служение на Господа.
Убеден съм, че усилията които
полагаме, за да възпитаваме децата си са решаващи. И тук не говоря само за
молитвата. Всеки родител трябва всекидневно да полага усилия да дисциплинира
децата си.
В края на деня, когато си
най-уморен, е важно да имаш време за молитва с тях. Да отвориш Библията и да ги
възпитаваш в учение и наставление Господно (Ефесяни 6:4).
В единствения почивен ден,
неделя, трябва да станеш рано като родител, за да се подготви семейството и да
отиде навреме на църква. Защото част от възпитаването на богобоязливо поколение
е децата да са всяка неделя с теб в Божия дом.
Тук искам да отворя една скоба
и да покажа колко важна е ролята на родителите и особено на бащата за вярата на
децата. Според едно изследване, ако двамата родители ходят редовно на църква,
33 % от техните деца ще бъдат редовни на църква като пораснат, а други 41% ще
посещават църква от време на време. Т.е., ако бащата и майката са посветени на
църквата, ¾ от децата им ще ходят на църква.
Сега слушайте: ако майката
ходи редовно, но бащата не ходи на църква, само 2% от децата ще ходят на църква
редовно и 37% - нередовно.
Ако само бащата ходи на
църква, а майката – не, 44% от децата ще ходят на църква редовно като пораснат!
Ако съпругът ти е невярващ,
води децата редовно на църква и се моли за него!
Същото е и с посещаването на
библейските изучавания в църква. Ако и двамата родители ходят, един ден 72% от
децата им ще ходят на библейско изучаване. Ако само майката ходи, на библейско
изучаване ще се посветят да ходят 15% от децата.
Една възрастна жена била силно
впечатлена колко възпитан бил младият мъж, който бил неин съсед. Всело ден ѝ
помагал да пренесе багажа си от колата, понякога пазарувал за нея или ѝ помагал
да почисти дома си. Един ден го попитала, „Млади човече, как сте станал толкова
възпитан млад мъж?“
Младежът отговорил, „Като момче
имах проблем със зависимост.“ Старицата била шокирана и казала, „Не мога да
повярвам!“
Младият мъж отговорил, „Вярно
е, бях зависим от ... моите родители. Баща ми казваше, „Докато живееш у нас, зависиш
от нас и ще правиш това, което ти кажем. Всяка неделя ще си с нас на църква.“ И
ме водиха на църква всяка неделя. Бях зависим от тях.“
За да се случва всичко това –
да се молим за децата си, да ги възпитаваме в учение и наставление Господно, да
ги учим да се молят, да ги водим на църква и да ги дисциплинираме – за всичко
това се иска много посвещение и дисциплина и от наша страна!
Чувал съм някои родители да
казват, „Аз не искам да налагам вярата си на децата си. Като пораснат те сами
ще решат дали да вярват и да ходят на църква, или не.“
Все едно някой да каже, „Аз не
искам да налагам на децата си да си мият зъбите. Като пораснат сами ще решат
дали да го правят...“
Някой беше казал, „МТV казва на децата ти какво да вярват.
Интернет им казва какво да вярват. Съучениците им казват какво да вярват.
Учителите им казват какво да вярват. Ти си единственият, който не им казва
какво да вярват.“
Английският поет Самюъл
Колридж разговарял с човек, който не вярвал, че трябва да обучаваме децата в
наставление Господно. Той твърдял, че умът на детето не трябва да бъде
обременяван с предразсъдъци и когато то станело възрастен човек, щяло само да
реши дали да вярва в Бога или не.
Колридж не казал нищо, но след
малко попитал госта дали иска да види неговата градина. Човекът изразил желание
и Колридж го извел в градината, в която растели само плевели. Човекът погледнал
изненадано Колридж и възкликнал, „Ама това не е градина! Тук има само плевели!“
„Ами, виж, аз не исках да
нарушавам свободата на градината по никакъв начин. Само дадох на градината си възможност
да се изразява и сама да избере какво да роди.“
Нужни са много усилия от
страна на родителите, понякога и много стрес и умора. Но всички тези усилия няма
да са напразно.
Притчи 22:6 „Възпитавай детето
отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато
остарее.“
Всички тези молитви, библейски
изучавания, ходенето на църква и на неделно училище, всичко това ще остане
запечатано в паметта му.
Дори и детето ти да попадне
под лошо влияние и да тръгне по лош път, дори да се отклони от доброто като
блудния син, може като него да се върне у дома, при Бога.
Така че, предстоят ни
вълнуващи месеци и години с нашите деца и внуци. Затова се обръщам не само към
родителите, бабите и дядовците, но и към всички останали от нашето духовно
семейство. Нашите деца имат нужда от теб, от твоята подкрепа и твоите молитви.
Нека не ги забравяме и нека се
молим за тях. Винаги, когато минаваш покрай някое училище, моли се за децата от
нашата църква. Моли се и за децата в нашия град и в България.
Казвай на децата, че се молиш
за тях. Кажи и на родителите, че се молиш за техните деца и за тях като
родители. Сприятели се с някои деца от църква. Показвай им любов.
Ако правиш тези неща, това ще
има огромно влияние върху тях. Толкова голямо, че ще разбереш за него чак
когато отидеш на небето.
Нека се молим. Ще имаме специална молитва за децата ни.
Всички ученици и студенти да излязат отпред. Останалите елате, ще ги наобиколим
и ще положим ръка на тях. Нека се молим.
