Християнинът като родител

/проповед/

Днес продължаваме с поредицата „Истински връзки в един безжичен свят“. Миналият път говорихме за взаимоотношенията между съпрузите – aко си пропуснал можеш да гледаш и слушаш проповедта в youtube канала на църквата ни. Днес ще се спрем на възпитанието на децата. И когато казах „възпитание на деца“, се сетих за една история.

Един каубой яздил коня си в дивия запад и неочаквано на пътя пред него видял да лежи неподвижно индианец. Дясното му ухо било допряно до земята и той мърморел на себе си, „M-м-м, един дилижанс. Трима човека вътре, двама мъже и една жена, 4 коне. 3 сиви, един черен. Дилижансът се движи на запад...“

Каубоят бил удивен и казал, „Това е невероятно, брато! И можеш да познаеш всичко това само като слушаш земята? Индианецът отговорил, „М-м-м, не! Дилижансът ме прегази преди 30 минути.“

Да си родител не е лесно. Родителството изисква много физическа работа – чистене, пране, училищни проекти, спорт, репетиции, участие в тържества... Понякога се чувстваме като прегазени от дилижанс.

Освен това, да си родител в България не е лесно. Годините на терор и комунистическо управление нанесоха голям удар на българското семейство. В годините на прехода към демокрация възпитанието на децата бе отражение на слободията, която настъпи в обществото след падане на желязната завеса.

Тези деца, които се родиха през деветдесетте, са родители на днешните деца. Освен за негативното влияние на телевизията, днес трябва да внимаваме и за опасностите, които крият интернет и социалните мрежи. Като прибавим към това и влиянието на трансджендър организациите, които се опитват да объркат децата още от училище, картината никак не е oптимистична.

Пред нас като родители-християни има много предизвикателства. Затова нашата най-важна задача е да отгледаме и възпитаме децата си така, че да посветят живота си на Господа.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и не ще се отклони от него, когато остарее.“

За целта, ще разгледаме три основни предизвикателства, която стоят пред нас като родители. И се надявам това, което ще споделя, да запали искрата и да ни мотивира да станем поне малко по-добри в отглеждането на децата ни.

1.      Родителите-християни трябва да познават Словото.

Второзаконие 6:1-2 „А ето заповедите, наредбите и законите, които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я заселите, за да се боиш от Господа, твоя Бог, да пазиш всичките Му наредби и заповедите Му, които ти давам – ти, синът ти и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.“

Тук Мойсей казва на израилтяните, че те трябва да познават заповедите на Господа, за да знаят как да ги спазват. Това изглежда като даденост.

Разбира се, всеки християнин трябва да знае в кого е повярвал и да чете и изучава Словото. Но правим ли го? Ако го правим, ако изучаваме Библията, там ще намираме мъдрост за всяка област от живота си, включително за това как да възпитаваме нашите деца.

Освен, че трябва да познаваме Словото, Мойсей казва, че е необходимо още нещо.

Второзаконие 6:6 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти.“

С други думи, ние трябва да ценим и почитаме Словото, да считаме за привилегия, че го имаме, да го изучаваме и запаметяваме. Защото, ако не познаваме Словото, това ще доведе до разпад на семейството и на църквата, а оттам и на обществото.

Днес много хора са библейски непросветени. Има християни, които четат от дъжд на вятър Библията. В църква имаме план за четене на Библията всяка година. Като четем заедно, това ни помага да сме сериозни и посветени със Словото. Но не всички го правят. Ако не цениш Словото и не се стремиш да го познаваш, тогава дали наистина си преживял новорождение?

Колко повече това се отнася за родителите. Родителите трябва да познават Словото, за да могат да го предават на децата и да се аргументират защо някои неща са грешни, а други правилни.

Второзаконие 6:20-22 „Когато в идните времена синът ти те попита: Какво значат наредбите, повеленията и законите, които Господ, нашият Бог, ви е заповядал? – тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараон в Египет; а Господ ни изведе от Египет със силна ръка; и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса...“

Чрез Мойсей тук Бог продължава с наставленията за народа преди да влязат в Обещаната земя. И тук Той им казва нещо много важно: когато децата ви попитат защо трябва да спазваме всички тези закони и повеления, разкажете им какво направих за вас. Бъдете свидетели за Моята сила и слава.

Какво ще кажеш на децата си, когато те попитат защо ти си станал християнин? Как ще ги насърчиш да търсят Бога и един ден да вземат решение да приемат Исус за Свой Господ и Спасител?

Как ще им обясниш защо е важно да се покоряват на родителите си? И защо трябва да ходят на църква? Имаш ли Библейски аргументи защо Бог иска те да се пазят чисти и неопетнени за своя съпруг и съпруга в брака? Или защо като християни трябва да внимават какво говорят, как се държат и как се обличат?

Но ако не познаваме Словото, какво ще предадем на децата си? Всичко започва у дома. Не очаквай светското училище да свърши твоята работа. Всичко зависи от родителите. Когато децата видят, че родителите им гледат сериозно на вярата си, че демонстрират Христовата любов и покорство на Словото, и те ще го правят.

Второзаконие 6:5 „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с всичката си сила.“

Ако ние обичаме Бога така, тогава ще можем да научим и децата си да го правят.

2.      Родителите-християни трябва да предават на децата си Словото.

Второзаконие 6:7 „и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Във Второзаконие 31 пъти се говори, че родителите трябва да учат децата си. Авраам, Мойсей и Исус Навиев бяха учители. Най-важната роля на родителя е като учител!

В много семейства мъжът е невярващ и жената е духовният лидер в семейството. Но дори някои мъже-християни са абдикирали от ролята си на духовен водач. Но отговорността да бъдем духовен глава и да поучаваме нашите деца е на мъжете!

Ролята на църквата е да подкрепя родителите в този процес, не да им върши работата. Как мислиш, ако децата ти чуват за Бога само веднъж седмично в неделното училище, дали това ще е достатъчно да неутрализира всички лъжи на дявола, които чуват през останалото време?

От този и много други стихове виждаме, че обучението в Божия закон трябва да става през цялото време, което прекарваме с децата си. Когато ходим с тях, когато ядем с тях, когато си лягаме, когато ставаме и т.н.

Когато се разхождаме навън, можем да обръщаме внимание на децата колко съвършено и прекрасно Бог е направил всичко – небето, слънцето, дърветата, морето и т.н. Преди да си лягате, отделете време за семейна дискусия върху кратък пасаж от Библията и молитва.

Молете се заедно – за контролните и класните, изпитванията, лошите деца, тренировките, за всеки проблем. Това ще даде възможност на детето ви да види как Бог се прославя и отговаря на молитвите.

Най-добре е и майката, и бащата да участват в поучението на децата. Иначе, ако бащата говори едно, а майката друго, децата се объркват.

Едно дете попитало майка си: - Мамо, ние, хората, откъде произлизаме? Майката: - Ами Бог ни е създал. Детето: - А татко защо казва, че сме произлезли от маймуните? Майката: - Той говори за неговата рода!

На кого да вярва детето!?

Християнската просвета трябва да започва веднага след раждане. Никога не е прекалено рано! Няма лошо да им четете народни приказки, те обогатяват речника и много от тях учат на християнски добродетели.

Но преди всичко четете на децата от детската Библия. Пускайте им филмчета от поредицата „Библия за деца“. Стимулирайте ги да учат Библейски стихове наизуст.

Исус Навиев 24:15 „изберете днес на кого искате да служите – на боговете ли, на които са служили бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на Господа.“

Израелтяните се съгласиха да следват Господа, но след това в книгата Съдии виждаме, че те бяха забравили за Бога. И поколението, което дойде след тях не познаваше Господа, нито знаеше какво Той е направил за Израел.

Какъв е изводът? Ако не учите децата си на Словото, тик-ток и видеоигрите ще ги учат на техните „ценности“. С кого прекарват повече време децата ви?

Телевизията и интернет учат децата на погрешни ценности и приоритети. Например, много хора мислят, че децата са най-важни в семейството, че всички трябва да ги обичат и да задоволяват техните прищевки. Че каквото искат, трябва да им бъде осигурено.

За всичко угаждат на децата си, с изключение на едно нещо. Когато сутринта трябва да ходят на училище, родителите им ги будят, въпреки че децата протестират. Но когато в неделя трябва да станат за църква в 9 ч., и пак не им се става (!), някои родители ги оставят в леглата и идват на църква сами!

Родители, не знам дали си давате сметка колко важно е да идвате редовно на църква и да водите децата си с вас на църква. Ваше задължение е да ги водите и на неделно, и на младежко, дори и да не им се ходи или да имат да си пишат домашното.

Ако родителите се притесняваха толкова за вечната съдба на децата си, колкото за това в кое училище ще влязат след 7 клас, или в кой университет ще постъпят след средно образование, тогава в християнските семейства почти нямаше да има деца, които да отпадат от вярата, след като пораснат.

Матей 6:21 „защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

И където е сърцето ти, там ще бъде и сърцето на твоето дете.

3.      Родителите трябва да прилагат в живота си Словото.

Второзаконие 6:10;12-13 „А когато Господ, твоят Бог, те въведе в земята... 12 внимавай да не забравиш Господа... 13 От Господа, твоя Бог, да се боиш, Нему да служиш...“

Ние служим на Бога, като свидетелстваме с думи и живота си за Него. Нашата любов е доказателство за автентичността на нашата вяра.

1 Йоан 4:7 „всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога.“

Същото се отнася и за семейството. Децата наблюдават и виждат всичко. Те виждат как се отнасяш със съпругата или съпруга си. От начина, по който говориш за работата си разбират какъв си на работното си място. Виждат как реагираш в трудности. От това, което говориш за хората разбират дали ги уважаваш или не.

Децата се объркват ако забележат, че родителите им говорят едно, а вършат друго. Нашите дела говорят много по-силно от нашите думи. Затова е важно да видим как да прилагаме Словото в отношението ни към децата ни.

Важно наставление виждаме в посланието на ап. Павел към ефесяните:

Ефесяни 6:4 „И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в дисциплина и наставление Господне.“

Павел съзнава колко деликатна е детската личност. Някои родители злоупотребяват с властта си, като имат прекалено високи изисквания към децата си. Това огорчава децата и по-късно те се превръщат в безразлични, гневни и отмъстителни хора.

И без това детето ти се сблъсква всеки ден с много обезсърчители. Но проблемът е, че на много от нас ни идва отвътре да критикуваме и обезсърчаваме. Как можем да се справим с това?

Цар Давид казва,

Псалм 139:14 „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.“

Този стих ни напомня, че децата ни са чудно устроени. Те са Божие чудо, Бог ги е предузнал, предопределил и ги е създал за Своя слава. Напомняй си често това! Затова, отнасяй се с уважение към децата си.

Някой е казал, че ако едно дете живее с критика, то ще се научи да осъжда. Ако едно дете живее с враждебност, то ще се научи да се бие. Ако едно дете живее с присмех, то ще се научи да е срамежливо. Ако едно дете живее със срам, то ще се научи да се чувства виновно. Ако едно дете живее с търпимост, то ще се научи да е търпеливо. Ако едно дете живее с насърчение, то ще се научи на увереност. Ако едно дете живее с похвали, то ще се научи да оценява другите. Ако едно дете живее със справедливост, то ще се научи на правосъдие. Ако едно дете живее в сигурност, то ще се научи на вяра.

Уважение не означава, че родителят и детето са приятели, както тръби съвременната култура. Божието слово казва в...

Ефесяни 6:1 „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; защото това е право.“

Покорството на децата произтича от самата природа – „това е право“. Всички цивилизации ценят признаването на родителския авторитет като задължително условие за съществуването на устойчиво общество. Освен това, родителите са тези, които представят Бога пред децата. Затова децата трябва да ги почитат и да признават дадения им от Бога авторитет.

Също, уважение не означава, че наказанието няма своето място. По-нататък Павел продължава:

Ефесяни 6:4 „Възпитавайте децата в дисциплина и наставление Господне“. „Дисциплина” означава „обучение чрез назидание и дори наказание”, а „наставление” – възпитание чрез думи”.

Докато в древността хората са прибягвали до доста жестоки наказания, днес много хора отиват в другата крайност, като смятат, че наказанието е отживелица, особено физическото. Но вижте какво казва словото: „Който щади тоягата си, мрази сина си. Но който го обича, наказва го с време” (Притчи 13:24).

Важен съвет: Когато наказвате дете, първо трябва да се овладеете... Какво право имате да кажете на детето си, че трябва да бъде наказано, когато очевидно от наказание се нуждаете самите вие?

Наказанието трябва да бъде адекватно на провинението, защото децата имат вродено чувство за справедливост. В противен случай те ще се обезсърчат. И много важно: да не забравяме, че макар и ние често да се проваляме пред нашия небесен Отец, Той ни прощава. Затова нека и ние прощаваме и показваме благодат на нашите деца.

Уважение, дисциплиниране, и трето – насърчение. Всеки се нуждае от насърчение и признание за своите постижения, но малко хора са изразили тази нужда толкова ясно, колкото едно момченце, което казало на баща си: „Тате, хайде да играем на дартс. Аз ще хвърлям стрелите, а ти ще казваш „Чудесно!“

Като родители ние показваме любов към децата си най-вече чрез тези три отношения: уважение, дисциплина, насърчение. И трите са много важни. Но почти нищо не може да допринесе за процъфтяването на детската личност и развитието на нейните дарби така, както насърчението от страна на любящи и разбиращи родители.

Насърчението е мощно оръжие и ако то се използва по правилен начин, може да повлияе по невероятен начин върху живота на детето.

Заключение

Родителството не е лесна работа. Има дни, когато се чувстваме като смазани. Може би си доста обезсърчен от твоето родителство. Но с Божията помощ ти можеш да станеш добър родител. Това е възможно, ако правиш тези три неща.

Първо, да познаваш добре Словото, да го цениш, да го изучаваш и запаметяваш.

Второ, Бог иска да предаваш на децата си Словото. Обучението в Божия закон трябва да започва още с раждането, да става през цялото време, в него да участват бащата и майката. Важно е да приучим децата си отрано да ходят на църква.

И трето, родителите трябва да прилагат в живота си Словото. Делата говорят по-силно от думите. Избягвай да имаш неразумни изисквания към децата си, отнасяй се с уважение към тях и ги наказвай реципрочно, като показваш благодат и без да губиш контрол.

И не забравяй, че насърчението е мощно оръжие, което може да повлиее по невероятен начин върху живота на детето.

Една жена трябвало да излезе и да остави децата си сами вкъщи.  Затова казала на по-голямото си момченце Бенджамин да се грижи за своето сестриче Сали, докато я нямало. Бенджамин искал да се погрижи добре за своето сестриче. Той намерил няколко шишенца с цветно мастило и решил да нарисува портрет на своето сестриче. Когато майка му се върнала, по масата, столовете и пода, навсякъде имало мастилени петна. Майка му огледала пораженията без да каже дума и после видяла картината. Взела я в ръка и възкликнала: „Ами че това е Сали!” После се навела и целунала сина си.

През 1763 г. 25-годишният Бенджамин Уест бил избран за личен художник на английския крал Джордж III. Toй станал един от най-прочутите художници на своето време. В отговор на въпроса как е станал художник, той казал: „Целувката на майка ми ме направи художник.” Нейното насърчение постигнало много повече отколкото би могло да постигне едно порицание.”          

Молитва.

Край

___________________

14.07.2024 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна и БПЦ "Нов живот" - Шумен

Отново на училище (Съдии 13)

/проповед/

Първокласничка отива за първи ден в училище и след това майка и я пита:

- Какво научи днес?

- Научих се да пиша!

- В първия ден? Ти си гений! И какво написа?

- Не знам. Все още не съм се научила да чета.

Днес пак ще прекъснем за малко поредицата върху Деяния, защото през седмицата настъпи важно събитие. Започна учебната година!

Децата отново тръгнаха на училище. Моите деца вече не са в училище, имаме само още един студент. Но в църква имаме няколко деца, които ходят на училище и детска градина. Моят внук Джеймс също тръгва скоро на градина.

С Ваня сме се молили за нашите деца и внуци отпреди да се родят. Много от молитвите ни са били насочени към времето, в което са в училище. И Бог е отговарял на тях.

Но сега учебната година е в началото и пред децата ни има да извървят дълъг път, докато завършат годината. И както всички знаем, ходенето на училище е изпълнено с много предизвикателства.

Днес училището е много различно от времето, когато аз бях ученик. По онова време, преди 100 години, най-големият проблем беше, ако някой от по-големите деца го хванеха да пуши или ако деца се сбиеха в междучасието. Или поне за това знаехме.  

Сега вече говорим за агресия и насилие в училище. България е сред 10-те европейски държави с най-много прояви на насилие в училище. Деца са подложени на системен тормоз от техните връстници. Има дори случаи на убийства, извършени по особено жесток начин от непълнолетни.

Други големи проблеми са употребата на наркотици и алкохол, порнографията и секс от ранна възраст. Всичко това би трябвало да ни кара да сме загрижени като родители и като църква.

В нашата църква ние се стремим да възпитаваме децата да обичат Исус, да обичат семейството си и църквата. Насърчаваме ви да имате всекидневно тихо време с децата си вкъщи, си водите децата на църква и неделно училище и да живеете това, което говорите.

Но дори когато родителите са посветени християни, няма гаранция, че децата ще останат в църква. Това, че ги възпитаваме в дух на страх от Бога не означава, че няма да направят глупави грешки в живота си. В църквата ни има семейства с по две, три деца и това си е предизвикателство!

Колко пъти съм водил и оставял децата си в училище със свито сърце, като гледам как се държат и как говорят някои от техните съученици. Затова, ние се нуждаем да си помагаме в това.

Децата ни се нуждаят от помощта на църквата. Често се случва да видим някои деца да не се държат както трябва в църква. Какво правим ние? Не можем просто да си седим безучастни. Всеки от нас трябва да играе активна роля във възпитанието на нашите деца.

Може би ти самият нямаш деца, или твоите деца и внуци не живеят във Варна и не са част от църква „Нов живот“. И когато си тръгнал на църква не си очаквал, че ще ти се наложи да възпитаваш и деца. Но ти трябва да играеш някаква роля в живота на тези деца.

Всъщност, надявам се дори, че всеки от нас разбира, че ние трябва да сме ангажирани с възпитанието не само на децата в църква, но и на всички други деца, с които се срещаме. И за това искам да говоря тази сутрин.

Нека прочетем Съдии 13:1-7

Израелтяните бяха религиозни хора. Те бяха богоизбраният народ. Бяха избрани да играят роля в изкуплението на цялото човечество. Но въпреки това, в ст. 1 се казва, че те пак се провалиха. Започнаха да вършат пак зло.

И ако това се случва с израелтяните, може да се случи и с вярващите. Може да се случи и с нашите деца. Това, че децата ни идват на църква не е гаранция, че ще правят само добри избори в живота си.

Разбира се, това което учат в църква и в неделното училище е важно. И то е силен фактор, който ще им влияе през целия живот и ще им помогне един ден да се посветят на Господа. Но всеки има свободна воля и всеки решава дали да се посвети на Господа или не.

Първо, децата ни се нуждаят от помощта на църквата. Второто нещо, което виждаме в текста е, че Бог се грижи за нас в нашата ситуация.

Бог се погрижи за израелтяните в тяхното изпитание и изпрати ангел с послание за избавление. По същия начин, Бог няма да изостави и нас. Бог е загрижен за нас. Без значение какво правим, Той продължава да ни обича.

Той продължава да обича нашите деца дори когато правят глупости. Нищо, което правим не може да накара Бог дани обича по-малко. Нищо, което правим, не може да накара Бог да ни обича повече.

В случая с израелтяните, Бог изпрати ангел да се яви на жената на Маное. Ангелът каза, че въпреки че сега е бездетна, жената ще зачене и ще роди син. Този син ще стане назорей (т.е., ще се въздържа от употреба на вино и няма да се подстригва) и ще почне да избавя Израил от филистимците.

Когато тя каза на Маное, че ще имат син, той се стресна не на шега. Досега не беше имал деца и не знаеше как ще ги отгледа и възпита. А и това не беше някакво обикновено дете. То трябваше да спаси Израел. На Маное и жена му се струваше, че няма да се справят с такава огромна отговорност.

Днес много родители се чувстват като семейство Маноеви. Те се нуждаят от помощ, от подкрепа и сила. И какво направи Маное?

Съдии 13:8 „Тогава Маное се помоли на Господа: Моля Ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“

Общо взето, Маное каза: Господи, помагай, защото не знаем какво да правим.

Днес е трудно да се отглежда дете. Но както казват, желязото се кове, докато е горещо. Детето се възпитава, докато е малко.

Когато от общината засеят нови дръвчета по улиците на града ни, ги привързват за забити до тях колчета в земята. Така дръвчетата израстват прави. Но ако вече са оставени да растат накриво за няколко години и тогава се поставят колчета, това няма да помогне дървото да се изправи.

Как да сме сигурни, че отглеждаме правилно нашите деца? Живеем във време, което е деструктивно. Отвсякъде дебнат опасности за нашите деца.

Ключът за Маное беше молитвата. Ключът за нас също е молитвата.

С Ваня сме се молили за нашите деца и внуци преди още да се родят. Молихме се Бог да ни дава сили и мъдрост да знаем как да възпитаваме децата си в Неговите пътища. После като можеха да разбират се молихме и с тях заедно. Насърчавахме ги сами да се молят.

Молим се и за децата в нашата църква. Защото ние самите не знаем какво да правим.

Но искам да направим нещо повече от това. Искам всички вие да се молите за нашите деца. Нямам предвид моите деца, а за всички деца в църквата ни.

Можете да се молите, когато станете сутрин. Можете да се молите, докато отивате пеша, с колата или автобуса на работа. Можете да се молите, когато си лягате. Както казва апостола,

Ефесяни 6:18 бъдете „молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство.“

Вместо да си мислите за своите проблеми и да се тревожите за тях, молете се за децата в църквата ни. Молете се за тях не само сега, в началото на учебната година. Молете се за децата постоянно. Направете ги приоритет във вашите молитви.

Бог чува молитвите на своите люде и отговаря на тях. Бог чу молитвата на Маное

Съдии 13:24 „И жената роди син и го нарече Самсон. Детето порасна и Господ го благослови.“

Родителите на Самсон се покориха на Бога. Те го отгледаха така, както Господ заповяда. Те се молиха за сила и за водителство.

Разбира се, тези от вас, които сте чели книгата Съдии знаете какво се случи по-нататък. Самсон не винаги беше верен на Божия призив. Той се забърка в големи неприятности заради жени. Имаше проблеми с избухливия си характер. (В случая Бог използва това, за да избави Израел от филистимците.)

Но накрая той реши да живее за Бога. И отдаде живота си в служение на Господа.

Убеден съм, че усилията които полагаме, за да възпитаваме децата си са решаващи. И тук не говоря само за молитвата. Всеки родител трябва всекидневно да полага усилия да дисциплинира децата си.

В края на деня, когато си най-уморен, е важно да имаш време за молитва с тях. Да отвориш Библията и да ги възпитаваш в учение и наставление Господно (Ефесяни 6:4).

В единствения почивен ден, неделя, трябва да станеш рано като родител, за да се подготви семейството и да отиде навреме на църква. Защото част от възпитаването на богобоязливо поколение е децата да са всяка неделя с теб в Божия дом.

Тук искам да отворя една скоба и да покажа колко важна е ролята на родителите и особено на бащата за вярата на децата. Според едно изследване, ако двамата родители ходят редовно на църква, 33 % от техните деца ще бъдат редовни на църква като пораснат, а други 41% ще посещават църква от време на време. Т.е., ако бащата и майката са посветени на църквата, ¾ от децата им ще ходят на църква.

Сега слушайте: ако майката ходи редовно, но бащата не ходи на църква, само 2% от децата ще ходят на църква редовно и 37% - нередовно.

Ако само бащата ходи на църква, а майката – не, 44% от децата ще ходят на църква редовно като пораснат!

Ако съпругът ти е невярващ, води децата редовно на църква и се моли за него!

Същото е и с посещаването на библейските изучавания в църква. Ако и двамата родители ходят, един ден 72% от децата им ще ходят на библейско изучаване. Ако само майката ходи, на библейско изучаване ще се посветят да ходят 15% от децата.

Една възрастна жена била силно впечатлена колко възпитан бил младият мъж, който бил неин съсед. Всело ден ѝ помагал да пренесе багажа си от колата, понякога пазарувал за нея или ѝ помагал да почисти дома си. Един ден го попитала, „Млади човече, как сте станал толкова възпитан млад мъж?“

Младежът отговорил, „Като момче имах проблем със зависимост.“ Старицата била шокирана и казала, „Не мога да повярвам!“

Младият мъж отговорил, „Вярно е, бях зависим от ... моите родители. Баща ми казваше, „Докато живееш у нас, зависиш от нас и ще правиш това, което ти кажем. Всяка неделя ще си с нас на църква.“ И ме водиха на църква всяка неделя. Бях зависим от тях.“

За да се случва всичко това – да се молим за децата си, да ги възпитаваме в учение и наставление Господно, да ги учим да се молят, да ги водим на църква и да ги дисциплинираме – за всичко това се иска много посвещение и дисциплина и от наша страна!

Чувал съм някои родители да казват, „Аз не искам да налагам вярата си на децата си. Като пораснат те сами ще решат дали да вярват и да ходят на църква, или не.“

Все едно някой да каже, „Аз не искам да налагам на децата си да си мият зъбите. Като пораснат сами ще решат дали да го правят...“

Някой беше казал, „МТV казва на децата ти какво да вярват. Интернет им казва какво да вярват. Съучениците им казват какво да вярват. Учителите им казват какво да вярват. Ти си единственият, който не им казва какво да вярват.“

Английският поет Самюъл Колридж разговарял с човек, който не вярвал, че трябва да обучаваме децата в наставление Господно. Той твърдял, че умът на детето не трябва да бъде обременяван с предразсъдъци и когато то станело възрастен човек, щяло само да реши дали да вярва в Бога или не.

Колридж не казал нищо, но след малко попитал госта дали иска да види неговата градина. Човекът изразил желание и Колридж го извел в градината, в която растели само плевели. Човекът погледнал изненадано Колридж и възкликнал, „Ама това не е градина! Тук има само плевели!“

„Ами, виж, аз не исках да нарушавам свободата на градината по никакъв начин. Само дадох на градината си възможност да се изразява и сама да избере какво да роди.“

Нужни са много усилия от страна на родителите, понякога и много стрес и умора. Но всички тези усилия няма да са напразно.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Всички тези молитви, библейски изучавания, ходенето на църква и на неделно училище, всичко това ще остане запечатано в паметта му.

Дори и детето ти да попадне под лошо влияние и да тръгне по лош път, дори да се отклони от доброто като блудния син, може като него да се върне у дома, при Бога.

Така че, предстоят ни вълнуващи месеци и години с нашите деца и внуци. Затова се обръщам не само към родителите, бабите и дядовците, но и към всички останали от нашето духовно семейство. Нашите деца имат нужда от теб, от твоята подкрепа и твоите молитви.

Нека не ги забравяме и нека се молим за тях. Винаги, когато минаваш покрай някое училище, моли се за децата от нашата църква. Моли се и за децата в нашия град и в България.

Казвай на децата, че се молиш за тях. Кажи и на родителите, че се молиш за техните деца и за тях като родители. Сприятели се с някои деца от църква. Показвай им любов.

Ако правиш тези неща, това ще има огромно влияние върху тях. Толкова голямо, че ще разбереш за него чак когато отидеш на небето.

Нека се молим. Ще имаме специална молитва за децата ни. Всички ученици и студенти да излязат отпред. Останалите елате, ще ги наобиколим и ще положим ръка на тях. Нека се молим.

 _________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.09.2023 г.

Божият план за брака (Битие 2:18-25)

Имало едно време един съвършен мъж и една съвършена жена и те се срещнали. След период на ухажване, те имали съвършена сватба. Техният живот бил, разбира се, също съвършен.

Една снежна, бурна Бъдни вечер това съвършено семейство карали съвършената си кола по един виещ се път, когато забелязали встрани от пътя човек, който отчаяно махал с ръка. Понеже били съвършената двойка, те спрели, за да помогнат. Там стоял дядо Коледа с огромен чувал играчки. Понеже не искали да разочароват децата на Бъдни вечер, съвършената двойка натоварили дядо Коледа и играчките му в колата. Скоро карали по пътя и спирали на всеки адрес, за да доставят играчките.

За нещастие, пътните условия се влошили и съвършената двойка и дядо Коледа катастрофирали. Само един от тях оцелял.

Как мислите, кой бил оцелелият?

Съвършената жена оцеляла. И без друго тя била единствената, която съществувала. Всеки знае, че няма дядо Коледа и че такова нещо като съвършен мъж не съществува.

Жени: това е краят на вица.

Мъже: продължете да слушате...

И така, щом съвършеният мъж и дядо Коледа не съществуват, съвършената жена трябва да е била тази, която е шофирала. Това обяснява защо е станала катастрофата.

Миналият път, когато разглеждахме Битие 1 гл., видяхме че Бог създаде небето и земята и ги изпълни със своите творения, и всяко Божие творение беше добро.

Най-накрая създаде мъжа и жената по образа на Отца, Сина и Духа и ги покани в кръга на общение заедно с Троицата. Мъжът и жената бяха равни, имаха достойнство, радваха се на взаимен респект, хармония и допълване. Те бяха съвършени.

Бог не създаде така никое друго същество. Нито хамстерът, нито маймуната, нито делфинът, нито кучето – никой друг няма този печат на Божествено одобрение върху себе си. Цялото творение пееше хваление на Бога, но човекът беше венецът на творението и само той беше поканен в интимния кръг на общение с Триединия Бог.

Но Бог не се задоволи само с това. Той беше подготвил още едно благословение за мъжа и жената. Нека прочетем Битие 2:18-25.

И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери. Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.

Бог създаде брачната институция в Едем. Първият брак беше сключен в Едемската градина. Но защо създаде Той брака? Какво научаваме от тези стихове за целта му? Как иска Бог да изглежда бракът днес? Какъв е Божият план за брака?

1    1.  Целта на брака.

Битие 2:18: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам...”

В един вестник се появила обява: „Изслушвам без да прекъсвам половин час срещу 10 лв.”

Християнският автор Лий Стробъл пише: „Хората днес си признават всякакъв проблем – наркотици, развод, алкохолизъм, но има едно признание, което мразят да правят без значение дали са телевизионни звезди или телевизионни техници. То ги кара да се чувстват неловко. Прониква дълбоко в тяхната същност. Хората не искат да си признаят, че са самотни. Това е тема табу, болест на несретници и загубеняци.”

Според конференция по въпросите за самотата, противно на вярванията, не старите хора, а тийнейджърите са най-самотните хора. Ние живеем в общество, което произвежда самота. Не е ли интересно – общество, което произвежда самота – където бързите промени и модерните технологии обезсърчават интимността и стимулират самота.

Човек е направен за общение, не за изолация. Представете си Адам в Едем – Той общуваше с Бога, радваше се на компанията на птиците и животните, но беше самотен. И Бог за първи път каза: „това не е добро”. И Бог създаде жената – съвършено решение за растящата самота на Адам.

Любящият Бог създаде друго създание като Адам, от същия материал, но същевременно много различно от него. Ева трябваше да бъде негов подходящ помощник.

Помощник тук не означава нещо подобно на ученик, който помага на учителя в училище да изчисти дъската. На еврейски ‘помощник’ не е обиден термин. Всъщност, това е много важна отговорност. Всесилният Бог също е наречен помощник на Израел (Изход 18:4, Псалми 33:20).

Адам се нуждаеше от Ева, за да може тя да му помогне да свърши работата си. Заедно те можеха да изпълнят задачата да ‘обработват земята’ и да служат на Бога. С други думи, те трябваше да се допълват.

Библейският коментатор Матю Хенри казва: „Ева не е направена от главата му, за да го командва, нито от краката му, за да го тъпче, но от страната му, за да е равна с него; реброто е взето от под мишницата му, за да я защитава и близо до сърцето му, за да я обича.”

Освен, че е средство срещу самотата, бракът беше и за удоволствие. В Битие 1:28 Бог каза: „Плодете се и се размножавайте!”

Ако имаш малко дете и искаш да му обясниш как се раждат децата, не го лъжи с приказки за щъркели, които носят деца, а му прочети този стих. Кажи му, че Бог е автор на секса. Целта му е да можем да се размножаваме. Както всяко друго нещо, което създаде, сексът също е добро нещо.

Но като даде дара на секса на Адам и Ева, Бог го постави в неговия правилен контекст – брака. Някой ще каже: Да, ама това е било преди грехопадението. Отговорът е, Бог не е променил целите на брака. „Не е добре за човека да бъде сам.”

Дотук говорихме за целите на брака. Той беше даден, за да спаси човека от самотата, за да му даде подходящ помощник и да му достави удоволствие. Но какъв трябва да е един брак, за да принася слава на Бога?

2   2. Божият план за брака.

а. Първо, мъжът и жената трябва да сложат интересите на съпруга/та си над тези на другите хора.

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си...”

Баща и майка оженили дъщеря си. След медения месец двойката отишла да живее в далечен град. След няколко седмици телефонът звъннал, майката вдигнала – от другата страна била дъщерята. Тя плачела и казала, че току-що със съпруга й са се скарали за първи път. Дъщерята поискала да говори с баща си. Той взел телефона, отишъл в друга стая и говорил „със своето малко момиченце” около 10 мин. Когато се върнал, майката попитала: „Какво каза?” „Скарали са се с мъжа ѝ и тя иска да си дойде у дома.” След миг на мълчание, майката попитала: „Ти какво ѝ каза?” Бащата отговорил: „Казах ѝ, че тя си е у дома.”

Някой беше казал, че „бракът не е свързване на два свята, а изоставяне на два свята, за да може да се роди нов свят.” Младоженците късат пъпната връв от своите родители.

Съпругът вече е напълно посветен на своята съпруга. Той вече не е под авторитета на своите родители, а е глава на новото семейство. Съпругата е напълно посветена на своя съпруг. Тя вече не е под авторитета на своите родители, а под авторитета на своя съпруг.

Феминистите сигурно ще попитат, защо пък съпругът да е глава на семейството? Съпругът е глава на съпругата, защото беше създаден преди нея. Адам нарече Ева жена и избра името ѝ. На него Бог възложи най-голямата отговорност за моралния живот в семейството им и от него поиска пръв морална отговорност.

Затова ще остави човек баща си и майка си...

Разбира се, напускането на родители не означава да ги изоставим, когато се оженим. Връзките на любовта и грижата към родителите остават. Но те не са приоритет номер едно.

Често родителите се месят в живота на младоженците без последните да искат от тях съвет и това води до проблеми в брака на младите. Сега разбирате ли защо? Защото те се опитват отново да възстановят своя авторитет и власт върху децата си. Все едно да се опиташ да вкараш пеперудата в пашкула, от който е излязла.

Затова напускането е толкова важно. То става факт едва след като е сключен брак. Брачната церемония е именно публичното отпразнуване на това напускане. Да спиш с някого не означава, че си женен за него. Съвместното съжителство не означава, че си женен. Годежът не означава, че си женен. Нужен е брак, нужно е напускане.

Забележете, че Бог даде тази заповед в Едемската градина на първите хора. Те нямаха родители. Тази заповед беше отправена към всички останали хора, включително към нас. Несъобразяването с нея е живот в грях и непокорство на Бога.

Виждаме, че напускането е първото изискване, за да има успешен брак. Но това не е всичко.

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си...”

Не можеш да се привържеш, ако преди това не си напуснал. Еврейската дума за „привързвам се” е ‘дабак’. Тя означава „прилепвам, придържам, свързвам, залепвам.” В Новия завет тя означава „циментирам, залепвам като с лепило, изливам”.

Взаимоотношенията на мъжа и жената могат да се уподобят на два залепени листа хартия. Ако се опиташ да ги разделиш, ще скъсаш и двата. Ако съпруг и съпруга се разделят, и двамата ще бъдат наранени. Ако имат деца, децата също ще бъдат наранени.

Разводът означава да вземеш трион и да разрежеш всяко дете на две от главата до петите. Потръпваме от ужас при тази мисъл, но тази илюстрация ни помага да разберем колко сериозни са последствията от развода. Затова Исус каза: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.” (Матей 19:6)

В Божиите очи привързването означава пълно посвещение – преди всичко духовно, но също така интелектуално, емоционално и физическо. Ние сме единство на тяло, душа и дух, затова прилепването трябва да бъде във всички тези аспекти. И то трябва да е „докато смъртта ни раздели.”

Можеш да направиш това, ако решиш да обичаш съпруга/та си. Любовта е глагол. Тя е акт на волята, не чувство.

Любовта не е като скъп диамант, който си намерил. Тя е като деликатно цвете, което отглеждаш. Тя трябва да се култивира и защитава. Как култивираш любов към партньора си? Като се отнасяш към него с качествата в 1 Коринтяни 13:4-7. Като работите заедно за своята любов.

Но най-вече, привързването става тогава, когато се приближавате към Исус. Той може да направи лошия брак добър, добрият – страхотен, а страхотния по-добър. Не, че няма да има изпитания, но ще имаш Някой, който да те привежда през тези изпитания.

И накрая, за успешния брак е нужно да е изпълнено и третото условие:

Пълно сливане

Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си и двамата ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.”

„Двамата ще бъдат една плът.” Първо, виждаме че Бог създаде само една Ева за Адам, не няколко Еви или още един Адам. Следователно, Бог е против полигамията и хомосексуалните практики. Християнският брак е моногамен и хетеросексуален.

Попитали Хенри Форд на 50-та годишнина от брака му за тайната на неговия дългогодишен брачен живот и щастие. Той отговорил: „Тайната е същата като в автомобилния бизнес – придържай се към един модел.”

Второ, Адам и Ева не се нуждаеха от курс по сексуално образование, за да знаят какво да правят. Те не познаваха греха, срама и страха от отхвърляне. Мога да си представя как Адам гонеше Ева през долини и реки, отмествайки жирафи и пеликани и пеейки първата любовна песен в световната история: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа е взета.” (Битие 2:23)

Това е мечтата на всяка двойка, която идва пред брачния олтар. Думите „ще бъдат една плът” изразява пълно сливане на духовно, физическо и сексуално ниво. Как се постига то?

Според психолозите, то е трудно. Според реалистите, то е невъзможно. Според религиозните, то е чудо. Всъщност, то е и трите заедно. Ставането една плът е дълъг процес. Но има още нещо.

Адам и Ева бяха една плът и все още не бяха съгрешили. Затова не се срамуваха един от друг. „А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.”

Там, в Едемската градина, нашите прадеди нямаха какво да крият от Бога или един от друг. Следващият път ще видим как те загубиха своята праведност и трябваше да се покриват от очите на другия.

Днес, образно казано, ние се покриваме от очите на Бога или другите. Ние изпитваме страх, срам и вина. Но нашия срам и вина могат да бъдат покрити истински само от Божията благодат. И Божията благодат бе демонстрирана на кръста. Тъй като Исус беше съблечен гол на кръста, ние можем да бъдем облечени в дреха на праведност.

Както казва Исая 61:10, „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог, защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда, като младоженец украсен, подобно на първосвещеник с венец и като невяста, накитена с гиздилата си.”

В заключение, Битие 2 ни показва картината на Божията идея за брака: свещен съюз между един мъж и една жена, който се основава на напускане на родителите, привързване един към друг и ставане на една плът.

Божието намерение е същото за нас и нашия брак дори извън Едемската градина. Може би си един от скептиците и си казваш: такъв брак днес е невъзможнен. Но Битие 2 ни казва, че това е Божието намерение за всички бракове, включително нашите!

Нека не забравяме, че Исус направи първото си чудо на сватба. Исус все още може да направи чудо и в твоя брак.

Един съпруг споделя: „Съпругата ми е бременна от друг мъж. Моите родители са отвратени и искат да се разведа и никога да не се връщам при нея.” Това се случило преди пет години. Днес те още са женени. Те запазиха бебето и той го обича като свое дете. Обича и жена си. С цялото си сърце. Тя го обича. С цялото си сърце. Той не послуша съвета на родителите си и реши да работи за брака си с жена си. Сега се радва, че го е направил. По пътя е имало доста неравности, но успехът е сладък за тримата: съпруг, съпруга и дете.

За Бога всичко е възможно!

Нека се помолим.

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

02.10.2016 г.

I am a Homeschooler/ Аз съм домашен ученик

Поздравления за Ралица Димитрова (сценарист и режисьор) и за целия екип, създал този филм. Филмът е със субтитри на английски. Дано стигне до повече хора, и най-вече до т.н. 'експерти' в МОН. Благодаря на адв. д-р Виктор Костов за публикуването на информацията за него на сайта "Свобода за всеки".

Well done for Ralitsa Dimitrova for her film "I am a Homeschooler". The documentary is with English subtitles.