/проповед/
Видяхме, че Бог призова един младеж да
пророкува на Юда за предстоящото осъждение - вавилонския плен. Той вложи думи в
устата му, каза му да не се бои от хората, и да говори Словото, което му даде.
И го увери, че ще го подготви и ще му даде всички ресурси, които са му
необходими за това.
След това разгледахме 3-та глава, в която Бог
каза на Своите люде, „Върнете се! Обновете се!“ Но ако не го направите, ще ви
опустошат. Признайте греха си и се покайте!“
Днес ще говорим за това как Бог иска да оформи
нашия характер и за тази цел ще разгледаме една притча, която Еремия използва в
18-та глава. Ще говорим за грънчарство. Заедно с Еремия ще влезем в къщата на
един грънчар и ще видим какво Бог има да ни каже чрез тази притча.
Еремия 18:1-6 „Словото, което дойде към Йеремия
от Господа и каза: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да
чуеш думите Ми. 3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на
колелата си. 4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в
ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на
грънчаря да го направи. 5 Тогава Господнето слово дойде към мен и каза: 6 Доме
Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? – казва Господ. Ето,
както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята
ръка.“
Аз изобщо не съм човек на изкуството. Не умея
да рисувам, нито да творя каквото и да е с ръцете си. Затова прочетох малко за
занаята грънчарство. И се оказа, че не е никак лесно да се направи глинен съд!
Първо, грънчарят трябва да изкопае глина с
добро качество, а такава се намира дълбоко в почвата. След като я извади, я
оставя да преседи няколко седмици. След това слага глината в дървени нощви или
в каменен съд, пълeн с
вода.
Когато буците глина омекнат, те се разбъркват
до получаване на мека кал. След това глината престоява още шест месеца, преди
да е готова за работа.
С други думи, глината, както е взета от земята,
е безполезна. То трябва да бъде преработена, а това отнема много време и
енергия на Грънчаря.
Това е перфектен пример за нас като грешници.
Ние сме безполезни в нашето естествено състояние, но Бог е способен да види
съдовете, в които можем да се превърнем, следователно, Той започва процеса,
който ще ни доведе до място на полезност. Той ни изкопава, изсушава ни и ни
измива.
След като глината е почистена и обработена, тя
се поставя на маса и се удря с дървено чукче, за да се премахнат всякакви
въздушни мехурчета, които може да са се образували в глината. Най-накрая,
когато глината е гладка и хомогенна, грънчарят я поставя на колелото и я оформя
в съд.
И Еремия влиза в къщата на грънчаря и вижда как
той прави съдове от глина. И вижда, че ако съдът се развали, грънчарят го прави
на друг съд.
И Бог казва, „Това се опитвам да направя и с
Юда. Те са с много недостатъци. Искам да направя от тях друг съд, ако ми
позволят.“ Това послание вероятно идва преди падането на Израел, може би през
587 г.пр.Хр. Чрез Еремия Бог предупреждава Юда за надвисналото разрушение, но
те не Го слушат.
Еремия 18:12 „А те ще кажат: Напразно! Защото
според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и
нечестиво сърце.“
Хората не искаха да се променят.
Някои от нас може би си казват, „Не искам никой
да ме моделира. Аз съм интелигентен човек, мога сам да се оправя.“
Но нека се замислим, ако не искаме Бог да ни
моделира, кой или какво ни моделира тогава? Дали сме моделирани от нашите
мисловни процеси? Самата мисъл за това ме плаши! Или сме моделирани от хорското
мнение? От културата, от модата?
Щом сме станали християни и щом сме днес тук,
предполагам че поне повечето от нас искат да сме моделирани от Бога. Днес е
доста хладно навън (духа, вали), можехме да си останем вкъщи да спим до късно!
Но ние дойдохме на църква! Очевидно искаме да се учим от Божието слово и Бог да
ни моделира.
За разлика от глината, която е неодушевен
предмет, ние имаме свободна воля. Ние избираме дали да следваме Бога или да
следваме нашите пътища, както направиха израелтяните. Но Бог иска ние да сме
податливи на обработка, на промяна. Той не ни кара насила, но желае да отворим
сърцето си за Него.
И Той не очаква тази промяна да е видна само в
извънредни обстоятелства, а в нашето ежедневие. Днес човек може да види грънчар
да работи или в Етъра, или в Трявна, или в някое друго малко градче. Но по
онова време това е бил много разпространен занаят.
По същия начин Бог присъства и работи в нашето
ежедневие. Въпросът е, виждаме ли Го? Когато вървя по тротоара и видя между
плочките поникнала трева, си казвам, „Пак не са направили тротоара качествено!“
Някъде дори виждам поникнали цветя!
Но ако погледна с очите на вярата, в това цвете
мога да видя символ как Бог може да преодолее на пръв поглед непробиваеми
препятствия и да създаде нов живот! Бог може да направи път там, където няма
път!
За да ни покаже тази истина, Бог да използва
метафората на грънчарството и на други места в Писанията. В
Исая 45:9 „Горко на такъв, който спори със
Създателя си. Глинен съд сред глинените съдове по земята! Ще каже ли глината на
ваятеля си: ‘Какво правиш?’ И твоето произведение ще каже ли за тебе: ‘Липсва
му умение’?“
Исая 64:8 „Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние
сме глината, а Ти – грънчарят и; и всички сме дело на Твоята ръка.“
2 Коринтяни 4:7 „А ние имаме това съкровище в
пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.“
Какво е това съкровище? Съкровището е Божията
сила, която работи в нас. Ние сме пръстните съдове, които Бог използва. Ние сме
понякога доста крехки, с пукнатини, но въпреки това Бог пак ни използва. В
Библията виждаме хора с много слабости, но Бог ги използва.
По същия начин Бог продължава да работи с
народа на Израел. Това не е краят на тяхната история. Бог продължава да ги
търси и да желае да има взаимоотношения с тях.
Може би точно сега в твоето семейство, твоят
съпруг или съпруга, или твоето дете иска да следва своя път. Не следва Божия
път. И това разбива сърцето ти. Но добрата новина е, че Бог не се отказва от
нас.
Бог продължава да търси всеки, дори той да бяга
от Него като Йона. И нашата молитва е, че един ден нашите близки ще осъзнаят
това и ще решат да станат пластичната глина, която Той иска те да бъдат.
Някой е казал, „Бъдете търпеливи, Бог не е
свършил още с мен!“ Ние сме в процес на изработка. Бог продължава да работи в
нас.
В Библията този процес е наречен освещаване.
Бог работи в нас, за да ни направи чисти и святи. За да изглади острите ръбове.
Понякога ние се уморяваме и разочароваме, когато този
процес отнема твърде дълго време и ние продължаваме да се проваляме. Искаме да
кажем нещо любезно на някой, с когото ни е трудно да общуваме, но от устата ни
излиза отново нещо грубо. Но Бог отново идва и ни казва: Позволи ми да променя
това. С моя помощ ще се справиш!
Бог продължава да работи в твоя живот! Не
забравяй, че преди това Той те е изкупил – а това е най-голямото чудо, което
вече се е случило в живота ти! Без значение какво си правил в миналото, Бог е
взел счупените парченца на живота ти и ги е изкупил обратно. Като повярва в
смъртта и възкресението на Божия Син Исус Христос, Той плати цената за твоето
спасение.
Един руски офицер задлъжнял много. В отчаянието
си написал един списък с всичките си дългове. Отдолу написал, „Кой може да
изплати дълг като този?!“ Същата нощ императорът преминал през лагера предрешен
и виждайки къс хартия до спящия мъж, го прочел и написал след въпросителния
знак една дума: „Николай“.
На сутринта офицерът се учудил като видял
написаното, но скоро всичките му съмнения се изпарили, когато в 10 ч.
императорът изпратил парите, необходими за изплащане на огромния дълг.
Ако ти още си неспасен, ти си също с дълг.
Помисли за греховете си, колко много дължиш на твоя Господар. И когато в
отчаянието си попиташ, „Кой може да изплати такъв дълг?“, отговори „Исус. Той
може да го плати. И го е платил. Вярвам в това!“
Друго интересно нещо за грънчарството е, че
след като се изпече съда, без значение колко изящно е направен, ако искаш да го
промениш, трябва да го счупиш. Това означава две неща.
Първо, ако искаш Бог да продължава да работи в
живота ти, трябва да си мек в Неговите ръце. Да си чувствителен за Неговия
глас. Да четеш и изучаваш Библията и да си готов да се променяш, ако забележиш
че грешиш в някоя сфера от твоя живот.
И второ, понякога трябва да бъдем счупени,
преди Бог да може да работи в нас.
Псалм 51:17 „Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце
съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“
Казваме на Бога, „Боже, не мога да се справя
сам. Опитвам и не става. Нуждая се от Теб!“
Някои хора се променят, когато видят
светлината. Други се променят само когато почувстват горещината.
Виждали ли сте витражите на някоя катедрала?
Техните живи цветове и сложен дизайн пленяват окото. Но когато се вгледаш
отблизо, ще забележиш пукнатини и несъвършенства, които нарушават повърхността
му. И все пак точно тези недостатъци позволяват на светлината да танцува през
стъклото, хвърляйки калейдоскоп от цветове върху стените и пода отдолу.
По същия начин животът ни е подобен на витражи,
красиви, но крехки, белязани от пукнатини и счупвания на несгоди и болка. И
точно както светлината блести през счупеното стъкло, осветявайки неговата
скрита красота, така и Божията благодат може да освети нашите счупени животи.
Aко Му
предадем съкрушеното си сърце, ние се отваряме за възможността за обновление.
Подобно на майстор занаятчия, Той започва да възстановява счупените парчета от
стъклопис. Бог работи в живота ни, за да поправи счупеността ни, вливайки във
всяка отломка Своята благодат и любов.
Искам да завърша с думите на един християнин от
2 в. Името му е Ириней.
„От Божиите ръце“
Не ти моделираш Бог. Бог моделира теб. Ако ти
си Божие творение, очаквай ръката на Скулптора, който върши всичко на неговото
време. Предай на Грънчаря сърцето си, меко и послушно, и пази образа, в който
Скулпторът те е оформил. Нека твоята глина е влажна, за да не закоравееш и да
не изгубиш отпечатъците на пръстите на Грънчаря.
Край
БПЦ "Нов живот" - Варна
17.11.2024 г.
