Как да раста във вярата

/проповед/

Бог иска ние да израстваме във вярата и да ставаме все по-христоподобни. Да изграждаме качествата на Исус в живота си. Но, както казва един автор, много християни остаряват без да порасват. Така и не свалят памперсите. Може би защото не искат да порастнат!

За да растеш във вярата е нужно да полагаш усилия. Иска се да се посветиш, не става автоматично! Нужно е да искаш да растеш и да вземеш решение да го правиш. И после, да постоянстваш в това решение.

Когато Исус каза на богатия младеж какво е нужно, за да бъде спасен, той се отказа. Друг път, когато

„Исус видя един човек на име Матей… и му каза: Върви след Мен“ (Матей 9:9) – той откликна – взе решение и тръгна след Него.

Той и другите ученици на Христос едва ли са разбирали напълно какви ще са последствията от тяхното решение. Те просто казаха „да“ на поканата на Исус да Го последват.

Не е нужно да разбираш всичко. Довери се на Исус и реши да Го последваш.

Хората се посвещаваме на различни неща. Някои неща, на които се посветиш, може да те унищожат. Други могат да те изградят като личност. Но винаги това, на което си посветен, те дефинира. Както казват, кажи ми на какво си посветен и ще ти кажа какъв ще бъдеш след 20 години. Ти се превръщаш в това, което си решил да следваш.

Но тъй като в нашата история много са ни лъгали, много българи се страхуват да се посветят на нещо. Просто плуват по течението. Или се посвещават на взаимно изключващи се неща, зад които стоят противоположни ценности.

Например, един млад човек иска да следва Исус, но същевременно иска да стане известен музикален изпълнител. От една страна иска да е слуга, а от друга – светлините на прожекторите да са насочени към него!

Или, някой може да си каже, аз искам моето дете да обича Исус, но в момента за него тренировките са по-важни от ходенето на църква!

Юда също искаше да следва Исус, но се покланяше на бога на парите. Исус каза, не можеш да служиш едновременно на Бога и на мамона!

Противоположените ценности могат да те объркат и в крайна сметка няма да си успешен нито в едното, нито в другото.

Ако изцяло пък се посветиш на светски цели, като богатство, власт и известност, в крайна сметка винаги ще бъдеш неудовлетворен. Всеки избор, който правиш, е важен.

Матей 6:19-21 „Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето… защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

1.     Твоята отговорност.

За да станеш като Христос, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности и после да позволиш на Святия Дух да ти помага да реализираш тези решения.

Не може да очакваш нови резултати без да направиш някои промени. Ще трябва да се откажеш от някои стари навици и същевременно да изграждаш нови навици на тяхно място.

По принцип обичам да играя и да гледам футбол. Но когато повярвах реших, че няма да жертвам други важни неща като общение с вярващи и църковни събирания заради футболни мачове. Реших вече да не се покланям на бог футбол!

Ще трябва също съзнателно да променяш своето мислене и говорене. Ако си използвал цинизми и мръсни думи, трябва да изчистиш речта си от тях. Както казва Яков, „Може ли от един и същ извор да блика сладка и горчива вода?“ (Яков 3:11)

Ще кажеш, как да стане това? Святият Дух, който обитава в теб, ще ти помага за това.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“

Следователно, от една страна Святият Дух действа в нас, но ние имаме отговорността да „изработваме“ спасението си. Ти и Святият Дух ставате съработници. Той работи заедно с теб, не просто в теб.

Тук не става дума за това, че трябва сами да се спасим, а как да израстваме, след като Бог ни е спасил чрез вяра по благодат.

Бог ти е дал нов живот, сега ти си отговорен да го развиваш със страх и трепет. По същия начин, когато правиш физически упражнения ти развиваш тялото си, не получаваш ново тяло.

Да не се стремиш да растеш духовно означава да не разбираш, че твоят растеж има вечно измерение и въздействие върху другите.

2.     Промяна в мисленето.

Първото нещо, което трябва да промениш, ако искаш да промениш живота си, е да промениш начина си на мислене. Това е така, защото всичко, което правиш, е мотивирано от някакво решение, от някаква мисъл.

Зад външното поведение стои вътрешно убеждение.

Както казва най-мъдрият човек на земята, Соломон,

Притчи 4:23 “защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той.”

Това, върху което фокусираш мислите си, определя твоя живот и поведение. Затова ап. Павел ни наставлява да мислим само за добродетелни, праведни и чисти неща.

Филипяни 4:8 „В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение.“ (ЕRV-BG)

Това е нашата роля – да се фокусираме върху правилните неща.

Понякога човек може да промени поведението си или посоката си под външна принуда и под въздействието на страх. Във филма „Съучастникът“, наемният убиец Винсънт (Том Круз) заплашва таксиметровия шофьор Макс с пистолет и го принуждава да кара по маршрут, който не е негов избор. Макс кара известно време в тази посока. Но по-късно Винсънт се разсейва, Макс използва момента, блъска колата нарочно, успява да се отърве от похитителя и продължава живота си по своя път.

Това се случва, когато се опитваш да промениш живота си със силата на волята. „Ще се насиля да не вечерям… ще правя физически упражнения всеки ден… ще чета поне 10 страници на ден…“

Волята може да доведе до кратка промяна, но създава непрестанен вътрешен стрес, защото не си променил мислите си. Впоследствие се предаваш, прекъсваш диетата и преставаш да правиш упражнения. Бързо се връщаш към старото си ежедневие.

Но сега представете си друг сюжет на филма по-горе: Макс си кара таксито, изведнъж вижда човек, който отчаяно му маха с ръце да спре, а до краката му лежи тежко ранено дете. Макс светкавично отбива и спира, човекът извиква, че някой е прострелял сина му и го моли да го закара до най-близката болница. Макс бързо ги взема в колата и отпрашва в обратна посока към болницата.

Каква е разликата? Този път той сам е упражнил свободна воля и е решил да помогне, като промени посоката си на движение. Бързо е „пренастроил“ мислите си в съвсем друга посока. Променил е мислите си.

Ако искаш да имаш духовен растеж, първо трябва да промениш начина си на мислене. Да осъзнаеш необходимостта и да искаш силно да го направиш.

Римляни 12:2б „но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ или в по-съвременния превод, „а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си“.

Твоите мисли влияят на твоите чувства, а твоите чувства насочват поведението ти.

С други думи, ако искаме да израстваме в христоподобие, да ставаме като Христос, трябва да мислим като Него. Да имаме Неговия ум.

Когато Новия завет говори за покаяние, използва гръцката дума μετάνοια (метаноя), която буквално означава „промяна на ума/мисленето“.

Един човек бил изобличен за греха си на църковна служба и се покаял. На следващата сутрин отишъл при един свой познат, показал му един часовник и казал, „Познаваш ли този часовник?“ Онзи отвърнал, „Да, това е моят часовник! Загубих го преди 8 години. Ето, това са моите инициали. От кога го имаш и как се сдоби с него?“

Онзи отговорил, „Откраднах го“. След няколко секунди мълчание другият попитал, „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и първото нещо, което направих тази сутрин е да дойда и да ти го върна. Ако не беше много късно, щях да дойда още снощи.“

Настъпи ли такава метаноя при теб, когато се покая? Отиде ли да си вземеш прошка от някого? Изостави ли греха, в който живееш? Ако не си, значи или си живял съвършен живот преди това, или остава другата възможност: твоето покаяние не е искрено!

Когато възприемеш начина, по който Бог мисли за теб, за греха, за Бога, за хората и творението, тогава ти се покайваш. Гледаш през очите на Христос. Всъщност, Библията ни заповядва да мислим като Исус Христос:

Филипяни 2:5 „Трябва да мислите както Христос Исус.“

Това означава да престанем да мислим егоистично, само за себе си. Това е незряло и детинско мислене.

1 Коринтяни 14:20 „Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора“.

Много хора се умиляват при вида на бебе. Но макар и да изглеждат сладки, бебетата са напълно егоистични. Те мислят само за своите нужди. За съжаление, по улиците на Варна виждам да ходят много бебета в панталони и рокли.

А ето какво казва Яков:

Яков 4:1-3 „ Знаете ли откъде идват тези боричкания и спорове помежду ви? Зараждат се от егоистичните ви страсти, които непрестанно воюват във вас. ² Желаете, но нямате и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното и тогава се карате и се биете.“

Хора се карат и бият по опашки в магазини, при съседски разпри, в семейни скандали… а понякога тези кавги свършват и с убийство.

Ние трябва да престанем да мислим по този незрял начин и да започнем да мислим зряло. Да мислим първо за другите и по-малко за себе си.

Филипяни 2:3-4 „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“

Няма никакво значение колко много четеш Библията, ако все още мисленето ти е егоцентрично. Да си християнин означава не само да вярваш и да си убеден, че Исус Христос е Божият Син, който дойде, живя и умря, заплащайки цената за твоя грях. Сатана също е убеден в това!

Да си християнин означава да имаш променен характер и поведение. Трябва да има единство на думи и дела, на убеждения и живот.

С други думи, християнството не е отвлечена философия, а начин на живот. В центъра на живота на един християнин е да мисли за другите, не за себе си. Защото и Христос

Матей 20:28 „не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“

Тоест, мисленето за другите е най-доброто доказателство за духовен растеж. Този начин на мислене е противоестествен и контракултурен. Не е лесно да се постигне, а сами изобщо не бихме се справили. Но слава на Бога, имаме Един, който иска да ни помогне - Святият Дух в нас!

3.     Позволи на Святия Дух да работи.

Но как работи Святият Дух? Aко си изпълнен с Духа ще искаш да се изпълваш и със Словото. Библията е най-важният инструмент, който Той използва. Библията е духовната храна, която трябва да приемаме. Когато се храним духовно със Словото, Той ни помага да усвояваме истините в Словото.

По думите на пастор Рик Уорън, „Божието слово генерира живот, създава вяра, води до промяна, плаши дявола, твори чудеса, изцелява наранения, изгражда характера, дава радост, преодолява трудности, побеждава изкушения, внася надежда, освобождава сила, очиства ума, извиква в съществуване и завинаги гарантира нашето бъдеще! Не можем да живеем без Божието слово!“

Не е достатъчно само да Го четем, нужно е да пребъдваме в Словото. Това означава редовно да имаме тихо време, в което да четем, размишляваме и запаметяваме стихове от него. Това ще помогне Словото да се вселява в нас богато и ще започне да променя мисленето ни и сами ще искаме да започнем да прилагаме неговите принципи в живота си. Така ще ставаме все по-христоподобни.

Защото Библията не ни е дадена за информация, а за трансформация!

Eдин свещеник скастрил млада жена и брат ѝ, че чели тази лоша книга Библията. Момичето отговорило: „Отче, до неотдавна брат ми беше лентяй, комарджия, пияница и така викаше вкъщи, че никой не можеше да го понася. Откакто започна да чете Библията, се хвана на работа, вече не отива в кръчмата, не се докосва до картите, носи вкъщи пари на старата си болна майка, а животът ни вкъщи е тих и спокоен. Как така тази „лоша книга“ произвежда толкова добри плодове?

Както казва Спърджън, „Или трябва да вярваш на всичко в Библията, или да не вярваш изобщо. Вярвай на тази Книга на Бог до последната буква или я отхвърли. Няма средно положение между двете. Не се задоволявай с нищо друго освен с вяра, която плува в дълбочините на Божественото откровение; вяра, която се плиска в локви вода е бедна в най-добрия случай. Тя е малко по-добра от сушата, но не става за нищо.“

В заключение, за да растеш във вярата, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности. Второ, да промениш начина си на мислене. И трето – да оставиш Святия Дух да работи, като използва най-важния инструмент – Библията.

Молитва

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.01.2026 г.

Защо вярвам в девственото раждане

Много хора, дори такива, които се наричат християни, не вярват в девственото раждане на Исус Христос. Те признават, че чудеса се случват, но поради някаква причина смятат, че точно това чудо не може да е станало.

Някои казват, че Мария е наречена Дева Мария, защото е била много млада. Но ако вярва в Библията, човек трябва да приема всичко, което тя твърди. Какво да кажем за възкресението? А за разделянето на Червено море? А за сътворението на всичко от нищо? Можем ли да вярваме избирателно – да приемаме някои чудеса, но да отхвърляме други?!

Приемането на девственото раждане обаче е изключително важно за цялостното послание на евангелието. Днес ще видим, че то е категорично засвидетелствано в Стария и Новия завет. То е важно, защото установява Божествената природа на Исус Христос.

Лука 1:35 „И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.“

Вярването в девственото раждане e фундаментално за християнската вяра. По думите на п-р Джон Макартър, „Исус трябваше да има един човешки родител, иначе не можеше да е човек и участник в нашата плът. Но Той също трябваше да има божествен родител, иначе не можеше да бъде безгрешна и съвършена жертва вместо нас.“

В Исая се казва:

Исая 7:13-14 „И Исая рече: Слушайте сега, доме Давидов! Малко нещо ли ви е да изпитвате търпението на хората, та ще изпитвате и търпението на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“

Както Матей, така и Лука отразяват девственото раждане. Християнското предание го подкрепя и то е включено в Апостолския символ на вярата. Разбира се, ние вярваме в непогрешимостта на Библията и по-малко говорим за символите на вярата. Но някои от вас сигурно си спомняте, че в нашата църква сме правили ответен прочит с Апостолския символ.

Toзи символ на вярата е използван не само от католици, но и от протестантските църкви. Негова ранна версия, наречена „Староримския символ на вярата“ е бил в употреба още във втори век. През 4 век Тираний Руфиний пише, че апостолите са написали символа заедно след Петдесетница, преди да напуснат Ерусалим, за да пропoвядват.  Вероятно символът се е използвал  като обобщение на християнската доктрина за изповядване от кандидати за водно кръщение в църквите в Рим. Името „Апостолски символ“ е споменато около 390 г. от Амвросий.

Ето го в превод на български:

„Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята, и в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ: Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария, Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан, Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите, Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия, Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.

Вярвам в Светия Дух, Вярвам в светата вселенска Църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на мъртвите, във вечния живот. Амин.”

Макар и Никейската изповед на вярата да не говори директно за девственото раждане, тя твърди недвусмислено, че раждането на Христос е било много различно от раждането на всеки друг човек – Той беше „роден, несътворен“:

„Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо; и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца.“

Думата „роден“ тук не означава, че Исус има начало, а означава, че Негов Баща е Бог. Клайв Стейпълс Луис казва: „Когато родиш нещо, ти го раждаш според своя вид.“ Човекът ражда деца, бобърът ражда малки бобърчета, а птицата снася яйца, които стават птици.

Забележете вниманието, което тези символи отделят на девственото раждане. Сигурно сте забелязали, че използвам израза „девственото раждане“, а не „непорочното зачатие“, въведено от Католическата църква. Това е така, защото второто се отнася до вярването на католиците, че Мария не е подвластна на първородния грях от момента на зачеването ѝ от нейните родители Йоаким и Анна. А това не е библейско, защото Библията казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“ (Римляни 3:23)

Както казахме, днес много хора изключват възможността за съществуването на чудеса. Това е едно доста удивително чудо, не мислите ли? Как е възможно една жена да е девствена и да роди?

Всъщност, с помощта на науката това се оказва възможно. Нарича се ин витро оплождане. Днес се използва като основен метод за лечение на безплодие. Това е асистирана репродуктивна технология, при която в лабораторни условия се извършва изкуствено оплождане на яйцеклетката извън тялото на жената.

И ако това е възможно за науката, колко повече трябва да е възможно за Този, който е създал човешкото тяло и науката!

Всъщност, девственото раждане на Мария е едно от двете важни раждания в разширеното ѝ семейство. Когато ангелът се яви на Мария, за да ѝ каже, че ще роди без да е познала мъж, той ѝ съобщи и за още едно чудодейно раждане. Каза ѝ, че леля ѝ Елисавета също е бременна.

Лука 1:34-37 „А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, която е наричана неплодна. Защото за Бога няма невъзможно нещо.“

Доктрината за девственото раждане е важна, защото тя установява божествената природа на Исус. Фактът, че Исус беше роден от Мария показва Неговата човешка природа. Исус беше 100 процента човек.

Но Исус беше и 100 процента Бог. Фактът, че Мария беше девствена, когато роди, показва че Исус беше Бог. Именно защото тя беше девица, бе медицински невъзможно Исус да има земен баща.

През 2 в.сл.Хр. за хората нямало проблем да повярват, че Исус е Бог, но често изпитвали трудност да заявят, че Той е и 100 процента човек. Затова в писанията на ранните отци като Игнатий, се защитава човешката природа на Христос.

Днес обаче ние трябва да защитаваме Неговата Божествена природа. Ние трябва да утвърждаваме девственото раждане, защото само чрез него – само чрез избягване на греха на Адам Бог можеше да ни изпрати Спасител, който е неопетнен от първородния грях.

Единствено възможното обяснение на това раждане е онова, което д-р Лука дава в ст. 35: „И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.“

По думите на един автор, „Творецът облече робата на плътта на девица. Toзи, който държеше вселената, трябваше да бъде носен от майчини ръце. Безкрайният стана бебе.“

За разлика от Лука, ап. Йоан не пише за девственото раждане. Всъщност, той изобщо не разказва рождествената история. Вместо това започва своето евангелие от перспективата на вечността.

Йоан 1:1-4 „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.“

Когато се роди Исус, вечният Логос влезе от вечността във времето. И когато вземем предвид двете евангелия – на Йоан и на Лука, можем с право да заключим, че Исус, вечният Логос, е роден от девица. И Той беше напълно Бог.

Библейският учител Мартин Ралф де Хаан казва: „От безначалната безкрайност Исус е безкрайният Божи Син, една от трите личности на Tроицата, равен с Бог Отец и Святия Дух. И когато настъпи времето за заплащане на цената на изкупление, Исус остави славата си в дома на Отца, слезе от небето и дойде в тази безкрайно малка точица, която наричаме земя. Спря в незначително селце в Галилея, за да влезе в утробата на една неизвестна еврейска тийнейджърка, да бъде хранен чрез нейната кръв, да расте подобно на всеки друг човек в мрачната кухина на майчина утроба, да се роди като всяко друго бебе, да плаче, да се усмихва, да лази, да ходи, да изпитва глад и жажда, в умора и болка, и накрая да плати цената за човешкия грях, като умре като престъпник на езически кръст. И всичко това, за да удовлетвори изискванията за нашето изкупение. Въплъщението на Божия Син, свърхестественото зачеване и девственото раждане на Исус Христос е здравата основа на изкуплението. В сравнение с него всичко е загуба… Да се твърди, че вярата в девственото раждане на Божия Син не е съществена за спасението издава пълно невежество за библейския план на изкупление. Само един близък сродник – роднина можеше да стане Изкупител.“

И като Бог Исус притежаваше цялата власт. Към края на земния си живот Той каза:

Матей 28:18 „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“

Същата тази власт и сила доведе Исус на земята в плът. Девственото раждане е изява на Божията власт в Исус. Исус Христос не се роди следствие на естествено човешко зачеване, а чрез Божията власт и сила. Затова и ангелът Господен каза на Мария: „за Бога няма невъзможно нещо.“ (ст. 37)

Със същата тази сила Исус превърна водата във вино.

Исус каза на слугите:

Йоан 2:7-11 „Исус им каза: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха. И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше (но слугите, които бяха налели водата, знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза: Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега. Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.“

Със същата тази власт Исус изцели паралитика.

Йоан 5:8-9 „Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си, и взе да ходи.“

Със същата тази сила Исус възкреси Лазар от мъртвите.

Йоан 11:40-44 „Каза ѝ Исус: Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.“

И със същата тази власт и сила, Той може да спаси твоята душа.

Матей 1:21 „Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус; защото той е, Който ще спаси людете Си от греховете им.“

Исус Христос бе роден от девица, живя без грях и умря на кръста, за да ни изкупи. Исус се роди, за да умре, за да можем чрез вяра в Него да имаме спасение и вечен живот. Вярваш ли в Него?

В края на службата в една църква, един непознат човек се приближил до пастора и казал, „Не ми хареса начина, по който говорехте за кръста. Мисля, че вместо да акцентирате толкова на смъртта на Христос, би било много по-добре да проповядвате за Исус като учител и пример за следване.“ Проповедникът му казал, „Ако представя Христос по този начин, готов ли сте да Го следвате?“ „Разбира се“, отговорил непознатия без да се замисли. „Добре тогава“, казал проповедникът, „хайде да направим първата стъпка. Той не е познавал грях. Можете ли да твърдите това за себе си?“ Човекът бил объркан и малко изненадан. „Не, признавам че аз греша.“ Проповедникът отговорил, „Тогава най-голямата ви нужда е да имате Спасител, не пример!“

Исус Христос се роди от девица, за да умре и плати цената за твоя и моя грях. Но на третия ден Той възкръсна от смъртта и днес е жив и седи отдясно на Отца във висините.  

Познаваш ли Го? Приел ли си Го за Свой Господ и Спасител? Ако не, можеш да го направиш сега.

Молитва.

 _____________________

23.03.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Мобилизиране на църквата за служение

/проповед/

Увод

Eдин механик попитал хирург: „Мислиш ли, че човешкото тяло е машина?“ Хирургът отговорил, „Разбира се, то има части и всяка част е с определено предназначение така, както всеки чарк в една машина има предназначение.“

Механикът попитал: „Тогава защо ти си много по-добре заплатен от мен? Аз отварям машини и ги поправям. Не е ли точно това, което правиш и ти?“ Хирургът отговорил, „Синко, опитай се да поправяш машините с включен двигател.“

Наистина, човешкото тяло прилича на машина, но е много повече, то е жив организъм. В Библията то дори се използва като илюстрация за тялото Христово, църквата.

Днес искам да ви предложа да поговорим за църквата. И по-конкретно, ще видим как можем да израстваме в христоподобие, като намерим своето място в църквата и се посветим на служение.

Но в началото искам да ви попитам нещо. Как мислите, защо Бог ни спасява? Да, Бог ни спасява, защото ни обича и не иска да отидем в ада. Но има още една важна причина.

1.     Ти си създаден, за да служиш

Той ни спасява, защото иска да Му служим. Ти си спасен за служение, не за да седиш и да чакаш да отидеш в рая. В Божието царство ти имаш цел, роля и функция, която да изпълняваш. Не твоите притежания и пари, които ще оставиш след себе си, а твоето служение осмисля живота ти.

Второзаконие 10:12 „да служиш на Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.“

Бог те призовава и ти заповядва да служиш в тялото Христово. Някои християни мислят, че служението е само за пасторите и евангелизаторите. Няма нищо по-далече от истината. Бог заповядва на всеки християнин да служи.

Неслужещ християнин е оксиморон, няма такова „животно“. В някои църкви в Китай приветстват новоповярвалите, като казват: „Исус сега има още две очи, с които да гледа, две уши, с които да слуша, две ръце, с които да помага и сърце, с което да обича другите.“

В църквата няма незначителни служения. Някои копнеят непременно да са в светлината на прожектора. Много ми харесват думите на Мартин Лутър Кинг за служението. Той казва, „Не всеки може да бъде известен, но всеки може да бъде велик, защото величието се определя от служението.“

И още една прекрасна сентенция: „Единственият път до тронната зала минава през слугинското отделение.“

В края на живота си ще застанеш пред Бога и ще трябва да отговаряш как си служил на другите (Римляни 14:12). Какво ще му кажеш? Нямах време? Нямах какво да дам?

Ние живеем истински когато служим на другите.

Марк 8:35 „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.“

Тази истина е повторена няколко пъти в евангелията. Ако не служиш, ти не живееш, ти просто вегетираш, защото ти си създаден за служение. Бог иска да се научиш да обичаш и да служиш безкористно на другите.

В нашата църква има много служения. Ако не участваш в служение в църквата, какво оправдание имаш?

Виж библейските герои. Авраам беше стар, Яков беше колеблив, с Йосиф злоупотребиха, Мойсей заекваше, Гедеон беше беден, Рахав бе неморална, Давид извърши прелюбодейство, Илия имаше суисидни мисли, Еремия бе депресиран, Йона бе непокорен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител беше ексцентрик, Петър беше импулсивен, Марта се безпокоеше твърде много, самарянката имаше няколко провалени брака, Закхей бе мразен, Тома имаше съмнения, Павел имаше разбито здраве, Тимотей бе плах. Всички те бяха несретници, но Бог използва всеки в служение. И Tой ще използва и теб, ако престанеш да се оправдаваш.

Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

2.     Бог те екипира, за да служиш

За да можеш да служиш, Бог ти дава духовни дарби. Това са специални способности за служение, които Святият Дух дава само на тези, които вярват в Него.

1 Коринтяни 2:14 „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия дух.“

1 Коринтяни 12:11 „А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както Му е угодно.“

Духовните дарби не могат да се изработят или спечелят. Не могат и да се избират – Святият Дух ги разпределя. Те са израз на Божията благодат в теб. Бог обича разнообразието. На един дава едни дарби, на друг – други.

И той ни дава дарби за обща полза (ст. 7). Ако не използваме дарбите си, другите остават излъгани. Затова ни е заповядано да открием и да развиваме духовните си дарби. Ти отделял ли си време, за да откриеш кои са твоите дарби?

Освен дарби, Бог ни дава и различни неща, за които се вълнуваме и които живо ни интересуват. Това може да са различни области на познанието, може да са някакви активности или теми.

Притчи 27:19 „Както водата отразява лицето, така човешкото сърце отразява човека.“

Има теми, които не ни вълнуват. Когато в Уроците по английски една жена предложи всеки участник да представя на английски нещо, което е сготвил, една друга каза: „Мен пък изобщо не ме вълнува готвенето.“

Но има неща, които карат сърцето ни да бие по-силно. Когато бях малък много обичах да разглеждам световния атлас, да чета информация за страните и да си представям как живеят там хората. Знаех почти всяка страна и столица в света.

Всеки от нас се интересува от различни неща. Не пренебрегвайте вашите интереси. Библията казва да служим на Бога с цялото си сърце. Трудно ще е да си много добър в нещо, ако не ти харесва или не чувстваш страст да го правиш. Бог иска да използва естествените ти интереси, за да служиш на Него и на другите.

Как разбираш дали служиш на Бога от цяло сърце? Ако си ентусиазиран за нещо, ако обичаш да го правиш, няма нужда някой да те мотивира. Ти не го правиш за награда или заплащане, а защото ти харесва да служиш по този начин.

Второ, ти служиш на Бога с цялото си сърце, когато си ефективен. Ако обичаш да правиш нещо, ти полагаш усилия, за да станеш добър в него. Ако нещо не ти харесва, няма да полагаш толкова труд да го овладееш.

След гимназията бях приет в МЕИ или както сега му викат в Техническия университет. Но след 1 семестър там вече знаех, че това не е за мене. Не можех да си представя, че цял живот ще се измъчвам да работя нещо, което не обичам и не разбирам, за едната заплата.

Отидох там, където знаех, че ще работя „от сърце“ – записах се да уча английска филология. За да ме приемат, цяла година учех граматика и лексика и се подготвях. След като влязох в университета, всяко упражнение и всяка лекция за мен бяха празник. След това повярвах и се посветих на служение, но дори в моето служение (което също много обичам), преподавам английски.

Задай си въпроса: кое служение би ми донесло най-много радост и удовлетворение? Коя област от служенията в църква ме вълнува най-много? Мими обича децата и в момента се обучава за служение в Неделното училище. Ваня, Наталка и Мони правят това от години. Стефчо, Севди и останалите в хвалението обичат музиката и да пеят, и служат в групата за хваление и поклонение. Грациела обича да готви и да благославя с вкусните си гозби хора в нужда. Какво вълнува теб?

Може би те вълнуват езиците и виждаш, че можеш да превеждаш на нов език в църква? Или най-много обичаш малките групи за изучаване на Библията? Посвети се там, където ще можеш да служиш на Бога от все сърце.

Римляни 12:5 „така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.“

Ние сме едно тяло. Христовото тяло. И Той е направил всеки от нас различен, с различни интереси, способности и таланти, с цел да служим на тялото. Въпросът е, все пак, как точно да разберем какво Бог иска ние да правим?

3.     Как разбирам къде да служа?

Свидетелство – Вивка? Мими?

За да отговорим на този въпрос, ние трябва да разберем какви дарби имаме. Павел казва

Римляни 12:3 „Който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, че да мисли скромно според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил.“

„Да разсъждава така, че да мисли скромно“. Един друг превод казва, „опитайте се да имате трезва преценка за вашите способности.“ Питайте другите какво мислят. Кажете им, че искате да чуете истината, не комплименти. Духовните дарби и естествените способности винаги се потвърждават от другите.

Ако си мислиш, че имаш дарбата проповедник, учител или хвалител, но никой друг не е съгласен, явно нямаш трезва преценка за себе си. Или ако мислиш, че си много добър лидер, но никой не те следва, значи се лъжеш.

Запитай се, къде съм виждал плод в живота си, който е потвърден от другите? Също, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като опитваш различни служения. Една от моите дарби е учител. Майка ми беше учителка, но като дете никога не си представях, че ще стана учител. Исках да стана футболист!

Докато един ден не опитах и толкова много ми хареса, че сън не ме хващаше да отида пак в училище да преподавам. Просто започни да служиш, да експериментираш с различни служения. Опитвай неща, които никога не си правил. Иди в неделното да видиш дали децата ще те слушат. Или направи нещо за тийнейджърите. Организирай гледане на християнски филм с дискусия или баскетболен турнир. Започни да чистиш в църква след богослужение. Ани ми каза, че обича да чисти!

Просто започни да правиш нещо и виж дали ти се удава, и дали дава плодове за царството. Така ще откриеш своите дарби.

Разгледай списъците с духовни дарби в 1 Коринтяни 12, Римляни 12 и Ефесяни 4. Но имай предвид, че това не са изчерпателни списъци. Може твоята да не фигурира там!

За да ти помогнем, сме направили един списък със служенията в църква, в който търсим служители. Всъщност, винаги има нужда от помощници, защото често хората са болни или отсъстват по друга причина. Този списък ще остане тук 2 седмици.

След богослужението иди, преснимай си го и като отидеш вкъщи, го прочети и се моли. Попитай Бог – къде искаш да вложа своите усилия и да използвам дарбите, които си ми дал?

Всеки християнин има поне една дарба. Може да сме получили потвърждение за нея от другите. А може дори да не подозираме за нея, докато не ни се наложи да я използваме!

Един пианист свирил по баровете и бил доста добър. Хората идвали само за да го чуят да свири. Но една вечер клиент му казал, че не иска да слуша повече как свири, а иска пианистът да му изпее нещо. Пианистът казал, „Аз не пея.“ Но клиентът настоявал и казал на съдържателя на бара, „Писна ми от това пиано. Искам да ми попее.“

Собственикът на бара се провикнал, „Ако искаш да ти платя, изпей нещо. Клиентите те молят да пееш.“ Той изпял една песен. Един пианист, който никога не бил пял на публично място го направил за първи път. И никой не бил чувал някой да изпълнява песента „Мона Лиза“ по начина, по който я изпял тази нощ Нат Кинг Коул!

Той имал скрит талант, за който дори той не знаел. Той можел да изживее остатъка от живота си като никому неизвестен пианист в пиано бар. Но тъй като се наложило да пее, той станал един от най-големите певци в Америка.

Заключение

Ти си създаден, за да служиш! Бог заповядва на всеки християнин да служи. Той иска ти да си неговите очи, ръце, нозе и сърце. Всяко служение е важно. Когато обичаме Бога и обичаме другите, ние естествено започваме да им служим.

Бог ни дава духовни дарби, за да Му служим. Всеки християнин има поне една дарба, дадена му за обща полза. Той също влага в сърцето ни неща, за които се вълнуваме и които обичаме да правим.

И накрая, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като се молиш и опитваш различни служения. Дори и никога да не си правел това преди.

Нашата най-висша цел трябва да е да принасяме слава на Бога, като изграждаме тялото Христово. А това става, когато се посветим на служение.

Един повярвал в Исус индус казал следното на група свои сънародници: „По рождение аз принадлежа на най-незначителната и презряна каста. Тя е толкова нископоставена, че ако някой брахмин случайно се допре до мен, трябва да отиде и да се изкъпе в реките на Ганг за ритуално очистване.

И въпреки това, на Бог беше угодно да ме призове – не само към познаване на благовестието, но към високата служба да поучавам другите. Приятели, знаете ли причината, поради която Бог прави това?

Тя е следната: ако Бог беше избрал някой от вас – учените брахмини и ви беше направил проповедник, когато щяхте да започнете да правите обръщенци, хората щяха да кажат, „Това се дължи на удивителните знания на брахмина и неговият чудесен характер.

Но сега, когато някой повярва чрез мен, на никого не идва наум да приписва някакви заслуги на мене. И Бог, както и трябва да бъде, получава цялата слава.“

Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

24.03.2024

Храм на Святия Дух

 /проповед/

Преди няколко години имаше конкурс за седемте нови чудеса на света. Резултатът беше оповестен на 7 юли 2007 г. Победителите са Великата китайска стена, статуята на Христос Спасител в Рио де Жайнеро, Колизеумът в Рим, където между другото са хвърляли на лъвовете толкова много християни, индийският мавзолей Тадж Махал – място на много терористични актове,  древният град Петра в югозападната част на Йордания, пирамидата в Чичен Ица в Мексико и светилището Мачу Пикчу в Перу.

Хората се впечатляват от храмове. Когато бяхме в Япония, нашите домакини ни заведоха в един шинтуистки храм. Когато имаме гости във Варна, ние ги водим в „катедралния храм-паметник.“ Когато сме в някой европейски град, ако имаме възможност, посещаваме най-голямата катедрала или църква.

Защо? Може би защото като се запознаваме с мястото на поклонение, ние опознаваме и местната култура. Защото Бог е вложил в нас желание да Го познаваме, да се покланяме и да общуваме с Бога. Той е вложил вечността в нашите сърца (Еклисиат 3:11). И сърцата ни нямат покой, докато не Го намерим.

А посланието на храмовете е именно: „Тук е, където Бог обитава. Тук можете да го срещнете.“ Но дали наистина е така? В сгради ли обитава Бог? Къде е Бог сега? Къде мога да се покланям на Бога?

Днес ще направим едно бързо пътуване из Библията, за да проследим историята на храмовете от древността досега. Ще видим защо можем да кажем, че днес ние, християните, сме храм на Святия Дух.

Някои хора са храм, но на нещо друго. Един пълен човек казал, „Моето тяло е храм. В него складирам шоколади, бисквитки и десерти.“ Други пък казват, че са храм, защото се чувстват така, сякаш са били разрушени преди 2500 години от римляните. Но днес ще говорим за храма на Святия Дух. Ще започнем от първата книга на Библията.

В Битие 12 гл. Бог призова Аврам да напусне дома си и да отиде в земята, която му покаже. И Бог беше с Авраам навсякъде, където той отидеше. Не беше ограничен до едно място.

Той беше с патриарсите и им се откриваше на различни места. И те издигаха я олтар, я стълб на това място. Например, когато Яков в сън видя стълбата, която стига до небето и над нея беше Бог, той каза:

Битие 28:17-18 „Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна. На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница и го изправи за стълб, та изля масо на върха му.“

Патриарсите нямаха храмове, но Бог беше с тях навсякъде, където отиваха.

Превъртаме лентата напред. След като Израел беше освободен от египетско робство, тъй като беше станал вече голям народ, те се нуждаеха от централно място за поклонение, където заедно да се покланят на Бога. И Бог каза на Мойсей да издигне извън стана Шатър за срещане. Всеки, който имаше просба към Бога трябваше да отиде там.

Шатърът за срещане беше едно временно разрешение, докато не беше завършена скинията. Тя беше издигната в центъра на стана на Израел, за да показва, че Бог е в центъра на живота на целия народ. И когато скинията беше изградена,

Изход 40:34-35 „Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията. Мойсей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията.“

Божието присъствие сред Неговия народ беше повече от явно. И скинията остана централно място за поклонение дори след като Израел влезе в Обещаната земя и по време на съдиите.

След като Давид стана цар, той поиска да построи храм – място, където Бог да обитава винаги. Но не той, а неговият син Соломон построи храма. И когато това стана, ковчегът беше внесен в него. Този храм беше великолепно съоръжение и Бог обитаваше в него. И четем в

3 Царе 8:10-11 „А щом излязоха свещениците от светилището, облакът изпълни Господния дом; така че поради облака свещениците не можаха да застанат да служат, защото Господнята слава бе изпълнила Господния дом.“

Соломоновият храм оцеля 370 години, преди да бъде плячкосан и разрушен от цар Навуходоносор през 587 г.пр.Хр. Всички златни и сребърни прибори бяха отнесени във Вавилон. Хората бяха отведени в плен.

Но Бог не беше забравил своя народ. По време на плена Той даде видения на пророк Езекиил за храма. В първото видение той видя как Божията слава напуска храма, което беше символ на плена. След това в Езекиил 40-48 гл. четем за едно дълго видение, което показва, че Божията слава се завръща в храма.

Езекиил 43:4,5 „И Господнята слава влезе в храма през портата, която гледа на изток. И Духът ме вдигна, та ме заведе във вътрешния двор; и ето, храмът бе пълен с Господнята слава.“

И това не беше старият храм, а един нов, още по-славен храм.

В книгата Ездра четем, че при завръщането си от плена около 537 г.пр.Хр. под ръководството на управителя на Юда Зоровавел, евреите се залавят да построят наново храма. Но когато храмът е завършен тези, които са там и които помнят Соломоновия храм, плачат и ридаят, защото той не може да се сравни с величието на храма на Соломон.

И вече не се казва, че Господнята слава се е върнала в храма. Вместо това пророците говорят за това, че когато Господнята слава се завърне, тя ще покрие цялата земя.

Храмът издигнат от Зоровавел оцелява до 19 г.пр.Хр., когато Ирод Велики започва нов градеж на нов храм. Той прави това, за да повиши разклатения си рейтинг сред населението. Това бил един доста грандомански проект. Основната работа отнела 10 години, но целият храм бил завършен едва през 63 г.сл.Хр.

Този храм има най-кратък живот. През 70 г.сл.Хр., той е разрушен от римляните. Това е осъждение за това, че юдеите са отхвърлили Своя Месия.

Междувременно Исус е дошъл на сцената. Йоан ни казва в

Йоан 1:14 „И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.“

Бог обитава земята в личността на Исус. Божията слава идва на земята в Него. С идването на Исус старият храм става ненужен, имаме нещо много по-добро! Исус казва, „Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма.“ (Матей 12:6)

Сега вече хората могат да познаят Бога и да Му се покланят чрез Исус. Вече нямаме нужда от здание, в което да го срещаме. Когато Исус умря, завесата на храма се раздели на две. Достъпът ни до Бога вече не става чрез служения в храма, а чрез Исус и Неговата смърт за нас.

Затова Исус каза на самарянката,

Йоан 4:21-24 „Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и онези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.“

Тогава отживелица ли е вече идеята за храм в Новия завет? И да, и не. Ние вече не се нуждаем от физическо здание, в което да се покланяме на Бога. Няма физическа сграда, която да е единствено обиталище на Бога. Но физическото вече е заменено от духовното. Вече има духовен храм – това е Исус и неговият народ.

Когато Исус отиде в Ерусалим за Пасха и изгони от храма търговците и среброменителите, юдеите Го попитаха с каква власт прави това. Той им каза,

Йоан 2:19 „Разрушете тоя храм, и за три дни ще го издигна.“

И понеже юдеите не Го разбраха и помислиха, че говори за храма, попитаха, как така ще го издигнеш за три дни, той е бил граден 46 години! Тогава Йоан обяснява, че „Той (Исус) говореше за храма на тялото Си.“ (ст. 21) С това Исус им насочи вниманието към новия, духовен храм, Христовото тяло.

Тялото на Христос днес е Неговият народ. Ние сме тялото на Христос. Всеки християнин има Святия Дух, Той обитава в нас. Поради това казваме също, че ние сме Божият храм – мястото, където обитава самият Бог.

Исус каза в...

Йоан 14:23 „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го люби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“ Тук Исус говори в мн. ч., защото има предвид Троицата.

Апостолите също потвърдиха, че новият храм не е сграда, направена от камък, а общност от живи камъни, събрание от хора, християни, чиято основа е Исус Христос.

1 Петър 2:4-5 „При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а пред Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.“

Ефесяни 2:20-22 „понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус, в Когото цялото здание, сглобявано, расте за храм свят на Господа; в Когото и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.“

Когато европейците влезли в Перу, открили впечатляващи сгради, които били на около 2000 години. Тези древни структури на инките били изградени от издялани каменни блокове с различни размери и форми. Някои имали три ъгли, други четири, а трети – 7. Те били съединени толкова съвършено, че сградата оцеляла много векове въпреки земетресенията.

Бог изгражда църквата си по същия начин. Църквата на Исус Христос е здание и всеки вярващ е камък в него. Като живи камъни ние се вграждаме в духовен дом. Вграждаме се заедно в Духа за Божие обиталище.

Всички ние имаме различна история, способности, интереси и нужди, затова обединяването ни с обща цел не е лесен процес. Но когато оставим Бог да извърши делото си в нас, да ни оформя и да ни покаже мястото ни в общата структура, ние ставаме част от една солидна сграда – храмът на Святия Дух.

В миналото хората се срещаха с Бога в храма. Но сега възкръсналият Христос обитава чрез Духа си сред общността от вярващи. Затова Църквата е храмът на Святия Дух.

И накрая идваме до Откровение, където разбираме, че храмът на Бога вече е там, където е вечното присъствие на Бога на Неговия престол.

Откровение 21:22 „И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнето.“

В Новия Ерусалим няма храм, защото Бог и Агнето са храмът. И вече няма нищо, което да отделя Бог от Неговия народ.

Откровение 22:4 „Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.“

Какво означава всичко това за нас?

Първо, щом ние сме Божият храм, ние трябва да бъдем святи както Той е свят и както храмът в миналото се считаше за свят.

1 Коринтяни 6:19-20 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии].“

Пазиш ли духовна чистота? Живееш ли така, че да прославяш Бога с тялото и душата си?

В горите на Северна Европа и Азия живее едно малко животно, наречено хермелин или още сибирска белка. Хермелинът инстиктивно пази бялата си козина от всичко, което би я изцапало. Ловците на кожа се възползват от тази необичайна черта на животното. Те не поставят капан, за да го хванат. Вместо това намират къде е домът му – обикновено това е цепнатина в канара или хралупа в старо дърво. Намазват входа и вътрешността с мръсотия. Тогава пускат кучетата да гонят хермелина. Уплашеното животно бяга към дома, но не влиза поради мръсотията. Така той бива заловен от кучетата и ловците, докато пази чистотата си. За хермелина чистотата е по-важна от живота.

А за тебе? Държиш ли на духовната чистота и святостта?

Дуайт Муди казва, „Един живот на святост ще направи най-дълбоко впечатление. Фаровете не надуват рог, те просто светят“.

Шотландският теолог Джон Браун пък се приписва следната мисъл, „Святостта не се състои в мистични размишления, ентусиазирани усилия или незаповядан aскетизъм. Тя се състои в това да мислиш така, както мисли Бог и да искаш това, което иска Бог.“

Второ, освен че трябва да се стремим към живот на святост, ние трябва да търсим единството в тялото Христово. Има само един Бог и едно тяло, затова трябва да издигаме единството и да избягваме разделенията.

1 Коринтяни 3:16 „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие.“

Как можем да развалим Божия храм?

Тит 3:9 „А отбягвай глупави разисквания, родословия, препирни и караници относно закона; защото те са безполезни и суетни.“

Както ни обърна внимание п-р Тим миналия път, ние сме различни и затова между нас винаги ще има различни мнения по различни въпроси. Ние трябва да имаме единство в основните неща, но свобода в маловажните неща. И над всичко това трябва да имаме любов. Защо е важно това? Защото от това зависи дали нашето свидетелство ще е ефективно!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Един пастор и жена му били в ресторант. На съседната маса седели четирима мъже и говорили. В разговора един подхвърлил нещо подигравателно за Бога и останалите започнали да се смеят. След това друг захванал темата за възкресението на Христос и изказал мнение колко глупаво било да се вярва на всички тези врели-некипели.

Пасторът станал, отишъл до масата им и казал: „Извинете, без да искам дочух разговора ви и ми се стори много интересен. Ако нямате нищо против, бих искал да платя за вашата вечеря. Искам да направя това, защото възкръсналият Исус Христос промени живота ми. Той живее в мен и иска да казвам на другите колко много обича и тях.

Днес Бог обитава чрез Святия Дух и в личността на Исус Христос на земята. Когато ние приемем Исус за Господ и Спасител Духът Му влиза в нас. Ние сме тяло Христово и Той обитава в нас. И ние, Църквата, сме храмът на Святия Дух. И на този храм подобава да е свят както Той е свят и да търсим единството в любов. Нека се молим.

 _____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.05.2022 г.

Защо имаме нужда от Петдесятница? (Деяния 2:1-17)

/проповед/

Един човек се върнал вкъщи и видял, че къщата му обхваната от огън. Веднага набрал пожарната, обадил се и казал: „Бързо идвайте. Къщата ми е подпалена!“ „Добре - отговорил пожарникарят – как да стигнем до вас?“ „Ами, имате ли още от онези големите червени камиони?“

Във физическия свят е важно да действаме бързо, за да потушим огъня. Но има един друг огън, който трябва не да потушаваме, а да разпалваме. Нека прочетем...

Прочит Деяния 2:1-17.

Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. ² Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. ³ Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях. ⁴ Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.

⁵ В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. ⁶ Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език. ⁷ Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци? ⁸ Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? ⁹ Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия,¹⁰ Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, ¹¹ юдеи по рождение и прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“ ¹² Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“ ¹³ А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“

Петър говори на множеството

¹⁴ Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно.¹⁵ Тези хора не са пияни, както си мислите – та сега е само девет часа сутринта! ¹⁶ Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:

¹⁷ «Бог казва: В последните дни ще излея Духа си върху всеки човек. Синовете и дъщерите ви ще пророкуват и младежите ви ще имат видения, а старците ви ще сънуват особени сънища.

Преди 30 години в България се случи нещо невероятно. Падна комунизма. Стотици хиляди излязоха на площадите да празнуват края на една мракобесна епоха. Те бяха живели цели 45 години в духовно робство. През цялото това време старците само сънуваха сънища, а младежите имаха видения за освобождение.

Но, както казва писателя Георги Марков, нашите илюзии за „достоен, равноправен, справедлив живот“ бяха умрели. Четиридесет и пет години ние нямахме право на свое собствено мнение, нямахме политическа, национална и духовна свобода. И ето, че сега изведнъж тоталитаризма беше рухнал.

Затова с падането на комунизма хиляди хора влязоха в евангелските църкви. Духовният глад беше огромен. Църквата в България преживяваше своето съживление.

Разбира се, Петдесятница е неповторимо събитие в човешката история. Но съживлението тогава беше една своеобразна Българска Петдесятница, когато дъждът на Святия Дух се изля над България.

В деня на първата Петдесятница се роди Църквата Христова. В деня на онази Петдесятница през ноември 1989 и следващите 2-3 години се родиха отгоре много християни в България. С Ваня също сме плод на тази Петдесятница.

Но какво е Петдесятница и откъде идва това наименование? Това е вторият голям празник в календара на юдеите, известен също като Празника на седмиците (шавуот). Той се отбелязва 7 седмици след Пасха. С него евреите празнуваха времето на жътвата, но също така и даването на закона на Мойсей на Синайската планина.

Както всяка година, на онази Петдесятница преди 2000 г. в Ерусалим се бяха събрали евреи от цялата Римска империя. По улиците имаше много народ, хората се веселяха.

Но забележете, че всички 120 ученици на Исус се бяха събрали за молитва. Те се молеха в единство техният Господ да ги посети отново.

По същия начин са се молили и вярващите в България почти 50 години за свобода за благовестието в страната. И най-накрая я дочакаха! Бог отговори на техните молитви и църквите се напълниха с жадни и гладни за Словото хора.

Петдесет дни след Възкресение учениците на Исус се молеха техният Господ да не ги забравя. И отговорът дойде! Докато се молеха чуха шум като от фучене на вятър, над тях застанаха огнени езици и те бяха осенени и изпълнени със Святия Дух. Започнаха да говорят на чужди езици.

Около тях се събраха юдеите-гости за празника. Всеки от тях говореше езика на народа, от който идваше и те с удивление чуха тези неуки галилеяни да славят Бога на техния език. Някои дори помислиха, че вярващите са попрекалили с виното на празника!

2200 години преди това Бог разбърка езиците на хората, защото вместо да се покорят на заповедта Му да се разпръснат и да населят цялата земя, те решиха да се съберат заедно и да си построят кула. Това се случваше стотина години след потопа, така че може би те искаха да си построят убежище от евентуален нов потоп. Този акт беше бунт срещу Бога и в резултат на това се родиха различните езици.

На Петдесятница стана точно обратното. Хората все още говореха на различни човешки езици, но Бог ги посети, като изля Духа си върху тях. И те заговориха на един общ език – езика на Божията любов. Петдесятница изкупи и обезсили негативния ефект на Вавилон.

По-нататък апостол Петър, движен от тази Божия любов към погиващите, изнесе една огнена проповед пред събралото се множество. В нея той им обясни, че това което виждат е изпълнение на пророчеството на Йоил. Напомни им, че те хладнокръвно са разпнали Божия Син, но Бог го възкреси и те всички са свидетели на възкресението. И след като Той се възнесе отдясно на Отца, изля обещания Святи Дух.

Как ще се почувстваш ти, ако разбереш, че си станал съучастник в убийството не просто на човек, но на Божия Син? Истината за техния грях жегна в сърцата присъстващите и те поискаха да знаят какво могат да направят, за да се спасят. Петър отговори:

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Три хиляди от тях се покаяха и така се роди Църквата Христова. На празника на жътвата настана голяма духовна жътва!

Тази Църква, която се роди на Петдесятница, е жива и днес и тя ще е тук до Второто идване на Христос. И ако ти си повярвал в Неговото име, твоите грехове са простени. Ти си се новородил и си приел дара на Святия Дух. Ти си станал част от тялото Христово. Но много хора се задоволяват само с прощението.

Както беше казал един проповедник, средно статистическият християнин днес е затънал по пътя някъде между Голгота и Петдесятница. Той е бил на Голгота за прошка, но не е бил на Петдесятница за сила. Витлеем означава Бог с нас. Голгота означава Бог заради нас. Петдесятница означава Бог в нас.

Днес някои християни са като вярващите от Ефес, които апостол Павел срещна в Деяния 19 гл. Той ги попита, приехте ли Духа когато повярвахте? Те му отговориха, че дори не са чували, че има Дух. Много християни не са чували за Святия Дух, затова и не използват силата на Духа в своя живот. Не се изпълват с Духа.

Наистина, както казва Джон Стот, „Ние нямаме нужда да чакаме Святия Дух да дойде. Той дойде в деня на Петдесетница. Никога не е напускал църквата.“ Но е вярно също така, че много християни не се молят за изпълване с Духа. В резултат, хората около тях се чудят дали те изобщо са християни!

Но някой ще каже, защо да се изпълвам с Духа? Не може ли просто да си вярвам и да знам, че един ден ще отида в рая?

Първо, имаме нужда да се изпълваме с Духа, защото се нуждаем Бог да ни променя. Когато Духът се изля върху учениците на онази първа Петдесятница, върху тях се явиха огнени езици. Защо? Огънят е символ на промяна, на трансформация. Той променя всичко, до което се докосне.

Святият Дух взе една група хора, между които имаше бивши рибари, бирници, бивши проститутки, близки на Исус и други, и ги трансформира в една единна група, която нарече църква. До Петдесятница тези хора бяха уплашени, без вяра, не разбираха Божия план. Но след като огънят на Святия Дух падна върху тях, те бяха преобразени. Споиха се в едно цяло.

Един ковач искал да спои две парчета желязо. Той ги взел, сложил ги на наковалнята както били студени и твърди и започнал да ги удря с чука с все сила. Но колкото и да удрял, те си оставали две отделни парчета, не можели да се споят. Накрая той си спомнил това, което изобщо не е трябвало да забравя. Пъхнал ги в огнената пещ, извадил ги зачервени, поставил едното парче желязо върху другото, ударил ги един-два пъти и те станали едно цяло.

Какво кара църквата да е жива днес? Божият Дух!

Никоя светска институция, програма или кауза не е успяла да трансформира така драматично живота на хора, да вземе хора от кол и въже и да ги превърне в една обединена група, която да може да постигне нещо заедно.

За това е нужен Святият Дух.

Ние се молим за България. Молим се за управниците, институциите и за цялото общество. Но обществото ни няма да се трансформира, ако църквата не се трансформира от силата на Святия Дух.

Ние се нуждаем от огъня на Святия Дух.

Когато Соломон се помоли при освещаването на храма, „огън слезе от небето и изгори всеизгарянията и жертвите, и Господнята слава изпълни дома.“ (2 Летописи 7:1).

Свръхестествен огън падна от Божието присъствие върху жертвите. Това показа на хората, че Бог приема храма да бъде Неговото обиталище.

Днес кой е храм на Святия Дух? Къде обитава Бог в Новия завет?

1 Кор. 6:19 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога?“

И сега става интересно. На Петдесятница върху учениците застанаха огнени езици. Още веднъж Бог изпрати своя огън, за да покаже че отсега нататък Той ще приема всеки вярващ за Свой храм и свое обиталище. И това е огромна отговорност!

След като нашето тяло е храм на Святия Дух, ние трябва да се грижим не само за своето физическо, но и за своето духовно здраве.

Понякога ние оскърбяваме Святия Дух, когато изговаряме „гнили думи“ на обида или вършим други грехове (Ефесяни 4:29-30). Грехът кара Духа да угасва у нас. Тогава не можем да имаме пълнотата на действието на Святия Дух и Неговата сила в нас.

Понякога ние се опитваме да скрием греха си от Бога и другите и да се правим, че всичко в живота ни е наред.

Един човек купил бяла мишка за храна за своята питомна змия. Той пуснал мишката в стъкления терариум, където змията спяла в легло от стърготини. Какво направило ужасеното животинче? То бързо се заело да зарива змията със стърготини, докато тя била напълно покрита. С това мишката явно мислила, че е разрешила проблема.

Без значение колко усилено се опитваме да прикриваме или отричаме греховете си, това е кауза пердута. Грехът ще се събуди от сън, ще се отърси от стърготините и ще ни погълне.

За да се изпълваме с Духа, ние трябва да Му позволим Той да заеме всяка област от живота ни и да се покорим под Неговото ръководство и контрол. Ние трябва да се молим нашите мисли и мотиви да са ръководени от Духа.

Псалм 19:14 „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой.“

Един млад пилот, който бил взел лиценз да лети неотдавна, летял с частния си самолет в облачен ден. Той нямал много опит с приземяването. Когато от контролната кула трябвало да го приземят, той започвал да се паникьосва. Тогава чул отсреща гласа да казва: „Ти само се покори на инструкциите, а ние ще се погрижим за обструкциите.“

Ние имаме нужда от Духа на Петдесятница, защото Бог иска да се променяме и да ставаме повече като Него. И това ни води към второто основание да се изпълваме с Духа.

Второ, ние имаме нужда да се изпълваме с Духа, защото се нуждаем от сила за свидетелство.

Малко преди да се възнесе, Исус каза на учениците да чакат, докато дойде Святия Дух (Деяния 1:4). После им обеща:

Деяния 1:8 „... ще получите сила, когато Святият Дух дойде върху вас, и ще свидетелствате за мен в Ерусалим и в цяла Юдея и Самария, и по всички краища на света.“

Силата на Святия Дух щеше да им се даде с цел – да свидетелстват навсякъде, където отидат, до всички краища на света.

Една жена отишла на часовникар и дала часовника си за ремонт. Часовникарят влязал в ателието и след малко се върнал с работещия часовник. Изненадана, тя попитала, „Как успяхте да го поправите толкова бързо?“ Той ѝ казал, „Ами трябваше му нова батерия.“ „Батерия ли? Като го купувах никой не ми каза, че трябва да му сменям батерията. Всяка сутрин го навивам.“

Много християни не разбират каква сила притежава Святият Дух и се опитват да се справят със свои сили. Но неговата сила ни е дадена, за да сме успешни свидетели. Той иска да я използваме, а не да разчитаме на своята изобретателност.

От текста в Деяния 1:4,8 по-горе се вижда, че Бог не поиска от учениците да вършат делото на благовестието без да им е дал сила за това. Затова те трябваше да чакат да дойде на тях Святия Дух. И това стана на Петдесятница.

Когато разговарям с някои християни за тяхното свидетелство, те ми казват, че са се опитвали да говорят за Бога на познати, но без успех. Дали причината не е, че се опитват да го правят без да се изпълват с Духа?

За да се изпълваш със Святия Дух е нужно да се молиш за това изпълване. Но това не е достатъчно. Трябва също така да си покорен на Божиите заповеди. За да бъдеш убедителен свидетел за Христос е нужно да се стремиш и да приличаш на Христос. Тогава ще говориш не с човешка мъдрост, а с “доказателство от Дух и сила“ (1 Коринтяни 2:4).

Силата на Духа в нашето свидетелство зависи от това дали живеем христоподобен живот.

Английският писател Джон Бъниан е казал за християните: „Когато всички техни дрехи са бели, светът ще ги счете за Негови.“ Германският поет-скептик Хайнрих Хайне се обръща така към християните: „Покажете ми вашия изкупен живот и тогава ще съм склонен да повярвам във вашия Изкупител.“

Автентичният живот, който проповядва благата вест в дух на жертвоготовна любов е възможно най-убедителен.

Ние се нуждаем да бъдем изпълвани със Святия Дух като ранната църква, ако искаме да променяме нашето обкръжение, нашия град и нашия народ за Христос. Нуждаем се от това някой да поддържа на ниво нашата духовна температура.

Човешкото тяло е удивителна система. То може да поддържа постоянна температура от около 37 °C без значение каква е външната температура. Без значение дали човек е в Северния полярен кръг или на екватора, неговата телесна температура е относително постоянна.

Съществува един вътрешен механизъм, който поддържа тази температура. Първо, митохондриите, които са клетъчни органели, генерират енергия и топлина в клетката. При повишение на външната температура потните жлези в кожата отварят порите си, за да разсеят топлина. Кръвоносните съдове също се разширяват или свиват взависимост от външните условия.

Когато е студено мускулите се съкращават и ние започваме да треперим, за да генерираме топлина. Мастната тъкан под кожата пък осигурява изолация, задържаща топлината на тялото. Бог е създал този невероятен механизъм за поддържане на постоянна телесна температура. Без него ние нямаше да можем да прежиеем и ден!

По същия начин, за да имаме постоянна духовна температура, ние се нуждаем от Святия Дух. Той е този вътрешен механизъм, който може да ни помогне да променяме нашия свят и да не се влияем от негативните промени в него!

Ние имаме нужда от Петдесятница. Преживял ли си твоята лична Петдесятница?

Един фермер имал ранчо. Трудил се от сутрин до мрак, но семейството му едва свързвало двата края. Взел заем от банката и се наложило да ипотекира ранчото. Докато пасял овцете си в ранчото, той мислил през цялото време как ще си плаща ипотеката.

Тогава дошъл екип сеизмографи, наети от петролна компания и казали, че в земята му може да има нефт. Помолили го за разрешение да дълбаят и той подписал договор с тях.

На 340 м. дълбочина те се натъкнали на огромно находище от суров нефт. Първият нефтен кладенец имал капацитет 80000 варела дневно. Много други открити кладенци били два пъти по-големи. 30 години след откритието тестове показали, че един от кладенците има потенциала да дава 125000 варела дневно.

И всичко това било притежание на този беден фермер. В деня, в който закупил ранчото, той получил правата над нефта. Но въпреки това живял на заеми. Мултимилионер, който живее като бедняк. Проблемът бил, че той не знаел, че има нефт, макар че го притежавал.

Днес е Петдесятница, денят когато Святият Дух дойде в света и в нашите сърца. Как можем да си седим доволни и непроменени, когато Божият огън идва, за да ни промени!

Днес те каня – ела и приеми огъня на Святия Дух. Предай Му всяка област от живота си и тогава Божият Дух ще те изпълни. Ще бъдеш променен и ще получиш сила за свидетелство. Амин!

  _____________________

БПЦ "Нов живот" Варна
16.06.2019 г.