Позволи на Бог да направи нещо ново

/Проповед в навечерието на Нова година/

Пак годината се изтърколи неусетно. Минаха четирите адвенти, Рождество Христово е зад гърба ни и днес е последният ден на 2023 година. Толкова много неща се случиха в живота на църквата и в живота на всеки от нас през тази година, че ще ни трябва още поне 6 месеца, за да благодарим за всяко!

Само след броени часове ще се поздравим с поздрава Честита нова година. Украинците от курса по български ме попитаха, защо казвате „Честита нова година“? Какво значи честита? Защо не казвате просто „Щастлива нова година?“

Всъщност, думата честит е старa българска дума със значение „щастлив“, която се е запазила при привети и благопожелания. За тяхно съжаление – още една дума, която трябва да научат.

Но се замислих, когато си честитим новата година, вярваме ли че тя наистина ще е щастлива?

Беше ли старата година щастлива за тебе? Беше ли тя щастлива за бездомника, който буташе колелото си и ме заговори пред църква? Беше ли тя щастлива за човека, загубил дома си през 2014-та, който ми се обади с надежда да получи малко пари в навечерието на Рождество?

Беше ли тя щастлива за някои от нашето семейство в Нов живот, които загубиха близък човек през последните месеци и сега се учат да живеят без него? Беше ли тя щастлива за други, които все още не могат да намерят работа? Беше ли тя щастлива за семейството, чиито деца прекараха много от дните болни?

През годината имаше и много новини, които биха довели човек до отчаяние. Както някой е казал, „реалността сякаш съкрушава надеждата на всеки ъгъл.“ Продължава войната на Русия в Украйна, войната в Газа след нападението на Хамаз над Израел, политическата криза в България, голямата инфлация, поредния ковид...

Ако бях проповедник на просперитетното евангелие, сигурно щях да ви кажа, че 2024-та ще е година на благоденствието за вас, ако имате достатъчно вяра. Но ако нямате вяра, не можете да очаквате нищо друго освен да сте бедни и болни.

Вярно е, че ако вярваме в Бога, Той ни подготвя по-добре за предизвикателствата. Но е измамно да се твърди, че всичко ще е чудесно и ще си щастлив, ако имаш достатъчно вяра. Библията никъде не твърди това.

Каква беше старата година за теб? Може би за някои тя е била запомняща се година, а други биха искали да я забравят по-бързо. Но каквато и да е била отминаващата година, въпреки всички разочарования, тази седмица ни изпълва с надежда. Надяваме се на ново начало. Надяваме се Бог да ни изненада с нещо ново:

Исая 43:19 „Ето, Аз ще направя нещо ново; сега ще се появи; няма ли да внимавате в него?“

Разбира се, Бог работи в тайно и може да направи нещо ново, но това зависи и от това дали ще Му позволим да го направи. Зависи от решенията, които вземаме за новата година.

Затова днес отново искам да обърна вниманието ви на някои важни решения, които би трябвало да следваме като християни – не само през новата година, но през целия ни живот.

Има решения, които са важни и такива, които не са толкова важни. Например, през годината взех решение да не ям вече хляб. Реших да последвам съвета на Мария Антоанета да ям пасти, не хляб, но това се оказа по-скъпо. (шегувам се).

Случвало ли ви се е да не спазите обещанието си? Без значение колко често си успявал или си се провалял, искам да те насърча да вземеш някои решения, които са важни за живота ти, ако все още не си го направил. И да поканиш Святия Дух да ти помогне да ги спазиш.

Йоан 14:26 „А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“

Като имаме предвид кой е на наше разположение да ни помага, нека видим първото важно нещо за новата година.

1.      Изграждай лични взаимоотношения с Исус Христос.

Намери време всеки ден, което да прекарваш с Бога. Кога ще ти е най-удобно да се срещаш с Исус? След което, ако искаш това наистина да се случи, запиши го в календара си.

Ако досега не си го правел, започни с 5 минути, през които да прочетеш пасаж от Библията и да се помолиш. Колкото и да си зает, ако си го поставиш за цел, можеш да намериш 5 минути за среща с Исус!

Ако започваш да тренираш фитнес, не започваш с 2 часа тренировки в залата! Ако го направиш, ще си разглобен! Веднъж организирахме първенство по футбол между студентските християнски движения на Балканския полуостров. Не бях играл футбол и спортувал с години. Като пристигнахме на игрището имахме малко време да загреем, но явно беше недостатъчно. След мача едвам ходех, а на другата сутрин трябваше да играем друг мач!

Затова, започни с малко и постепенно увеличавай времето. Можеш също да разнообразяваш тихото си време, като слушаш християнски песни, водиш си дневник, правиш изучаване на този пасаж и т.н.

Така, докато разговаряш с Исус, ще се научиш да чуваш Неговия глас и Святият Дух ще те изобличава, води, поучава, порицава, утешава и ще ти дава мъдрост.

2.      Бъди активен член на твоята местна църква.

Ако все още не си го направил, реши да се посветиш на една местна църква. Вярвам, че повечето тук присъстващи, ако не всички, са го направили. И след като си го направил, не идвай само в неделя, или веднъж в месеца на църква.

Защо? Защото ние имаме нужда от общение. И защото принадлежността към местна църква ще промени твоя живот!

 Един вярващ написал следното писмо до пастора си. „Ти често повтаряш колко важно е за един християнин да ходи на църква, но според мен човек има право да пропуска от време на време. Мисля, че всеки човек трябва да бъде извинен за отсъствие поради следните причини:

Рождествените празници (заедно с неделята преди и неделята след това): 2 недели

Нова година (партито продължи докъсно): 1

Великден (ваканция за празника): 2

3 март (национален празник): 1

6 май (Гергьовден): 1

24 май (имам нужда от по-дълга почивка): 2

15 август (няма как, празник на града е): 1

15 септември (трябва да се погрижа за училището на децата): 1

Семейни празници (рождени дни и родова среща): 5

Успиване (след гледане на филм докъсно през нощта): 9

Смърт в семейството: 2

Годишнина: 1

Болест: 5

Отпуска (2 седмици, но с неделята преди и след това): 4

Лошо време (дъжд, урагани, сняг, жега): 5

Неочаквани гости (Варненско лято): 2

Промяна на лятното и зимното часово време: 2

Любими предавания по телевизията: 4

Пасторе, това оставя 4 свободни недели в годината. Можеш да разчиташ, че тогава ще бъдем на църква, освен ако Провидението не ни попречи.

Искрено твой,

Верен член на църквата

Това е хем смешно, хем тъжно. Надявам се,  някои от вас да са се замислили!

Защото, когато не идваш на църква най-големият губещ си ти! Направи добро на себе си, стани редовна част на тялото Христово!

Нещо повече, само ходенето на църква в неделя не е достатъчно. За да израстваме във вярата, ние имаме нужда да изучаваме Словото заедно в група. Затова освен в неделя, посвети се да участваш в малка група за изучаване на Библията.

Иван Атанасов е завършил библейско училище в Киев. Познава много добре Словото, служи като проповедник в нашата и в руско-говорящата църква. С Маги имат три малки деца. Въпреки това той се включи в групата за ученичество с думите, „Искам непрекъснато да уча нещо за Бога. Малките групи ме насърчават във вярата ми!“

Друга възможност да израстваш във вярата си е да се присъединиш към онлайн Плана за четене на Новия завет на църкви „Нов живот“ през новата година. След всеки прочит ще имаш възможност да задаваш въпроси на другите, да отговаряш на техни въпроси и да коментираш стиховете, които са ти направили впечатление.

Дотук казахме, че двете най-важни решения за новата година за всеки вярващ са да изгражда лични взаимоотношения с Исус и да бъде активен член на църквата. Третото важно нещо, за което искам да говоря е...

3.      Давай редовно десятъка си.

В Библията има само едно нещо, за което Бог ни насърчава да Го изпитаме:

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

Насърчавам те в началото на новата година да започнеш да заделяш първите плодове от заплатата или пенсията си за Бога. Преди да сте платили нещо от заплатата си, заделете 10 процента за Бога. Ако се покоряваме на Словото Му, Той ще снабдява нашите нужди.

Някой може да възрази, че днес не сме под закон, а под благодат. И ще е прав. Но макар и да не сме под старозаветния закон, Исус ни съветва да не пренебрегваме даването на десятък (Матей 23:23).

Защо даваме на Бога? Първо, поради сътворението. Бог е създал всичко, Той притежава всичко. Като даваме обратно 10 %, ние признаваме пред него Неговата собственост над нашите притежания.

Второ, след грехопадението грехът разруши Божието творение и начина, по който се отнасяме към парите си. Ние станахме алчни и егоистични. Затова даваме поне 10% от парите си, за да разрушим материализма в живота си.

И трето, даваме поради изкуплението. Христос дойде, за да ни изкупи от проклятието на греха. Той даде всичко, даде живота си, за да може чрез Неговата бедност ние да се обогатим (2 Кор. 8:9). Затова даваме жертвоготовно, следвайки примера на Христос.

Даваме заради 3 неща: сътворението, грехопадението и изкуплението.

В живота си на християнин съм се убедил, че когато не се доверяваме на Бог за парите ни, ние пропускаме благословения. И без това всичките ни средства са Божии, не наши. Ние можем да дадем на Бога само това, което Той вече ни е дал.

Едно дете искало да даде на баща си подарък за рождения му ден. То отворила гардероба на баща си, взело вратовръзката му, увило я в хартия и му я връчило, казвайки „Честит рожден ден, тате!“

Когато даваме на Бога, ние вземаме нещо чудесно, което Той ни е дал и което вече принадлежи на Него и Му го даваме, като че ли е било наше. И Бог се радва на даровете, които Му даваме, макар че не можем да Му дадем нищо, в което вече Той да не ни е благословил.

Искаш ли да си ученик на Христос? Искаш ли да вървиш успешно след Него? Тогава се посвети да даваш на Бога това, което не е твое, а Негово.

Така че, тази година опитай Бога, като му се покориш чрез даване на десятък. Обещай на Бога днес, че ще даваш десятъците си.

4.      Обърни гръб на вредните навици и греха.

Четвърто, призовавам те да предадеш на Бога всеки лош навик, грях или зависимост.

Когато говорим за вредните навици, ние се опитваме да се справим със симптомите, без да сме се справили с корена на проблема. Ако не пребъдваш в Христос и не поканиш Святия Дух в живота си и в проблема си, няма надежда.

Винаги ще се опитваш да спреш и почти винаги ще се проваляш.

Ние сме едно семейство. Аз познавам повечето от вас от доста време, но само Бог познава нещата, с които се борите. Вашите болки и тайни грехове. Време е да прекъснеш този порочен кръг. Не можеш да се промениш сам. Имаш нужда от мощното присъствие на Бога.

На една от срещите си, евангелизаторът Дуайт Муди показал една празна чаша и попитал, „Кажете ми, как мога да извадя въздуха от тази чаша?“ Един предложил, „Като я изпомпиш с помпа.“ Но Муди отговорил, „Това ще създаде вакуум и ще я счупи.“ Накрая, след много предложения, той взел една кана и мълчаливо напълнил чашата с вода. Казал, „Ето, сега целият въздух е отстранен.“

След това обяснил, че победата за Божието дете не идва следствие на упорита работа да елиминира грешните навици, а като позволи на Христос да влезе в пълно притежание на живота му.

Ако искаш да се промениш, започни като изграждаш дълбоки взаимоотношения с Христос и позволи на Бог да те накара да гладуваш за промяна и да жадуваш за праведност.

Новата година чука на вратата. Предай я в Божиите ръце. Можеш да направиш това, като изграждаш взаимоотношения с Христос, като станеш активна част от тялото Христово, даваш десятъка си и позволиш на Бог да те променя в праведност.

Тогава ти обещавам, че даже когато новините са ужасни, даже когато преминаваш през големи изпитания, 2024-та ще е невероятна година за теб. Наистина ще е ЧЕСТИТА!

Някой е написал това стихотворение за Новата година:

Аз съм новата година. Аз съм празен лист в книгата на твоето време.

Аз съм следващият ти шанс в изкуството на живота.

Аз съм твоята възможност да практикуваш това, което си научил за живота през последните 12 месеца.

Всичко, което си търсил и не си намерил, е скрито в мен и те очаква да го откриеш с повече постоянство.

Цялото добро, което си опитвал да вършиш и не си успявал е на мое разположение, но ще ти го дам тогава, когато имаш по-малко желания, които си противоречат.

Всичко, за което си мечтал, но не си смеел да направиш, всичко за което си се надявал, но не си имал воля, цялата вяра, за която си говорил, но не си имал – са заспали и чакат да бъдат събудени от докосването на силна цел.

Аз съм твоята възможност да подновиш верността си на Този, който е казал: „Ето, правя всичко ново“

Молитва

___________________

31.12.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Добрият избор (Малахия 3:6-12)

/проповед/

Миналият път в поредицата „Върнете се при Мене“ говорихме за това, че Бог иска да сме нетолерантни към греха и да имаме любов към хората. Исус Христос беше нетърпим към греха и демонстрира това при своето първо идване, когато изгони търговците от храма. Но когато дойде втори път, ще бъде още по-страшно. „И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на  пречиствач и като сапуна на тепавичари.“ (Малахия 3:2)

Казахме също така, че макар и Бог да иска всеки човек да се покае и примири с Него, Той ни обича толкова много, че не може насила да ни накара да Го обичаме. Той ни е създал със свободна воля и винаги ни дава избор.

Понякога изборът е много лесен. Един човек влязал в дюнерджийница и казал на продавача: „Дайте ми един пилешки дюнер.“ Продавачаът попитал, „Ще го ядете или за вкъщи?“ Човекът отговорил: „И двете.“

Всеки ден ние правим много избори. Избираме какво да ядем и какво да облечем, как да прекараме времето си. Бог ни е създал способни да правим избори.

Ти си направил много избори дори тази сутрин и най-вече, взел си решение да дойдеш на църква. Решил си да дойдеш и да Му се поклониш, да се молиш, да слушаш Словото и да имаш общение, защото си искал да Го почетеш.

А ако ти си християнин, ти вече си направил най-важния избор в живота си – да повярваш в Господ Исус Христос. Поклонил си Му се два пъти – като на Спасител и като на Господ. Взел си водно кръщение, за да засвидетелстваш пред другите, че си умрял за греха и си се новородил за нов живот.

И си започнал живот на ученик на Христос. Характерно за ученика на Христос е, че той обича Своя Учител „с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Матей 22:37) Но как мога да знам дали обичам Исус с цялото си сърце?

Матей 6:21 „защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Виждаме, че според Библията един от начините, по който можем да разберем дали сме дали цялото си сърце на Исус е да видим къде е съкровището ни.

Предполагам всички сте чували как в Африка ловят маймуни. В стъклена кутия пробиват малък отвор, колкото да влезе ръката на маймуната, а вътре слагат банан или фъстъци. Когато маймуната види банана, пъха ръката си през отвора и грабва банана, след което се опитва да я извади, но не може. Юмрукът ѝ е по-голям от отвора.

Единственият начин да се освободи от капана е като хвърли храната. Дори да я удрят по главата, тя за нищо на света не пуска банана! Защо? Защото за нея бананът е по-голямо съкровище от свободата ѝ и от живота ѝ. Така ловците я хващат.

По същия начин можеш да разбереш каква част от сърцето ти принадлежи на Бога като започнеш с портфейла си.

Според Библията отношението ти към парите е директно свързано с твоето ученичество. Знаем това, тъй като в Библията има повече стихове за парите и материалните притежания, отколкото общо за рая и ада. От 38-те притчи, които Исус разказа, 16 се отнасят до парите. В Библията има по-малко от 300 стиха за молитвата, по-малко от 500 за вярата, но повече от 2000 за богатството и притежанията!

Бог се интересува от твоите пари не защото има нужда от тях, а защото ти имаш нужда от тях. И тъй като ти си важен за Него, твоите пари също са важни за Бог.

Затова в Малахия Бог укори израелтяните за това, че задържат десятъците.

Малахия 3:7,8 „От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте. Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите. Но вие казвате: Къде да се върнем? 8 Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите.“

Израелтяните са изоставили Божия закон и са се подиграли с Бог и Словото Му. Въпреки това Бог продължава търпеливо да ги назидава да се върнат при Него. Върнете се при Мене. И след като отново отговарят предизвикателно, Той заявява: „Вие Ме крадете“!

Фактът, че те не даваха приносите си на Бога означаваше, че нещо друго бе станало тяхно съкровище. Затова Бог им каза: „Покажете ми, че сте избрали Мен, като ми давате от притежанията си.“

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите.“ Нека разгледаме 4 причини, поради които е важно да даваме десятък.

1. Бог е най-важен за нас.

Бог иска да му даваме първите плодове от труда си, защото така Му показваме, че Той е най-важен за нас.

Един мисионер чул, че някой чука на вратата му. Отворил и на прага видял момче, което държало голяма риба в ръката си. То казало, „Ти ни научи, че трябва да даваме десятък. Ето, вземи, това е моя десятък.“ Мисионерът благодарил, взел рибата и попитал, „Ако това е твоят десятък, къде са останалите 9 риби?“ Момчето се усмихнало и казало, „А, те са още в реката. Сега отивам да ги хвана.“

Но какво е десятъкът? Както името показва, десятък е даване на първите 10% на Бога. Някой ще каже, това не е ли старозаветна заповед?

Всъщност, десятъкът предхожда даването на закона. В Битие Бог казва, че Аврам е дал на царя на Салим, Мелхиседек, 1/10 от плячката от спечелената битка. А в Евреи научаваме, че Мелхиседек е преобраз на Христос. В известен смисъл можем да кажем, че Аврам е дал десятък на Исус.

А дали Исус одобрява даването на десятък?

Матей 23:23 „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.“

Исус каза: хубаво, че давате десятък, но трябваше да правите и другото. Десятъкът не е извинение за неморален живот!

Както казва един проповедник, „Авраам беше първи в даването на десятък. Яков продължи тази практика. Мойсей я заповяда. Малахия я потвърждава. Исус я препоръча. Кой съм аз да я отменям?“

Виждаме, че Бог винаги е почитал и приемал дара на десятъка.

Освен това, Новият завет винаги изисква повече, отколкото стария. Вместо „не убивай“, днес заповедта е „не се гневи без причина“. Вместо „не прелюбодействай“, „не пожелавай.“ (Матей 5). По същия начин Бог иска да даваме много повече от 10 процента. Той иска да му дадем себе си!

За нас днес даването на десятък не трябва да е задължение, а радост. Не принуда, а лично решение. Десетте процента би трябвало да са минимум в нашето даване.

2 Коринтяни 9:7 „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“

Ако даването ни не е свободен избор, а по принуждение, тогава ние приличаме на човек, който подарява подарък на приятел и казва: „Всъщност, аз не исках да ти купя това, но ми казаха, че трябва. Затова, ето, вземи.“

Наш основен мотив би трябвало да бъде любовта и благодарността към Бога.

2. Бог е собственик на нашите притежания.

Второ, освен че с десятъка показваме че Бог е най-важен за нас, с това свидетелстваме, че Бог е собственик на нашите притежания.

Псалм 24:1 казва: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея.” Затова всичко, което имаме, е Негово. Ние не Му даваме от нашите притежания, а Му връщаме 1/10 от тях.

Но за съжаление не всички християни мислят така. Дори сега, тук, в тази зала, има три групи хора. Първата група смята, че всичко което имат е тяхно. „Аз съм го спечелил, затова мога да пусна нещо в дискуса, мога да дам лев-два, но не съм длъжен.“

Втората група казва: „Десятъкът принадлежи на Бога, а останалите 90% са мои. В покорство на заповедта ще дам 10%, а с останалите ще правя каквото си искам“.

Третата група казва: „Всичко принадлежи на Бога – десятъкът и всичко останало. Ще Му върна това, което е заповядал и Той ме прави настойник над останалите пари. Това, че давам десятък не ми дава право да правя каквото си искам с останалите пари. Трябва да се моля за това за какво давам всеки лев и да съм добър настойник на парите, които Бог ми дава. Един ден Бог ще ме съди за начина, по който използвам към парите.

Първата група казва: ще давам на Бога когато си искам. Втората – Ще давам на Бога, защото съм длъжен да давам. Третата – Всичко е Божие и Той дава на мене!

Един баща купува на сина си хамбургер и му го дава. След това посяга да си вземе да опита едно картофче. Със светкавична реакция синът му удря през ръката баща си и казва: „Не ми пипай пържените картофки.“ Но той явно не разбира, че баща му е купил картофките и той е техният собственик. Синът също принадлежи на бащата.

Баща му би могъл да се ядоса и никога повече да не му купува картофки, за да го научи на уважение. Или би могъл също да му купи толкова картофки, че да му приседнат.

Често ние сме като това дете по отношение на нашите притежания. Бог е собственик на всичко, но ние му даваме само едно-две картофчета, само и само да продължи да ни благославя.

3. Даването на десятък показва дали се доверяваме на Бога.

Трето, чрез даването Бог иска да види дали се доверяваме на Него или ... на нашата банкова сметка. Нека прочетем отново

Малахия 3:10: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

С други думи, почитайте ме с десятъците си и вижте дали няма да почета жертвите ви. Опитайте Ме сега за това. Покажете ми, че наистина ми се доверявате.

Един човек сънувал ужасен сън. Сънувал, че Господ взел дарението му в църква, умножил го по десет и Му казал, че това ще е седмичният му доход. Скоро след това той загубил телевизора си, новата си кола и не можел да плаща вноските за апартамента. В края на краищата, какво може да направи човек с 10 лева на седмица!“

Ако Бог вземе твоето дарение, умножи го по десет и трябва да живееш с тези пари за една седмица, колко лева ще са това?

Сигурно си мислиш, ако дам 10%, няма да останат достатъчно, за да покрия всичките си разходи. Но това е лъжа на дявола, за да не те остави да се довериш напълно на Бога.

Илюстрация с 10 х 1 лев. 1 лев за Бога и 9 за мен. После Бог добавя още 1 и още 1. Не знам как го прави, не разбирам как става, но не е нужно да разбирам. Важното е, че Той го прави и аз имам вече 11 лева! Ако се науча да уповавам на Бога повече с моите финанси, Бог ще ме благослови повече!

След завършване на университета с Ваня се посветихме на пълно служение. Малко след като започнахме работа настана хипер инфлация. Бяха трудни времена. През цялото време сме живяли скромно, но никога не сме били в недоимък. Вярвам, че до голяма степен това се дължи на факта, че винаги първо сме заделяли десятък, а след това сме разпределяли остатъка за нашите нужди.

Когато се доверим на Него, Той се грижи за нас. Това е добрият избор. Ако доверяването ни стане навик, това ще трансформира живота ни.

Наум 1:7 „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие и познава уповаващите на Него.“

4. Чрез даването Бог ни променя.

Чрез даването на 10% ние показваме, че Бог е най-важен за нас, че Той е собственик на нашите притежания и че се доверяваме на Него. Има още причини, но ще разгледаме само още една. Бог иска да даваме десятък, защото така Той ни променя.

Даването на десятък ни променя! Различни изследвания на запад показват, че огромната част от дарения за благотворителни организации се дава от християни. Когато даваме на Бога, това ни променя. Прави ни по-милостиви и по-чувствителни за нуждите на другите.

Някой е казал: „Десятъкът не е Божият начин да правим пари. Десятъкът е Божият начин да правим хора.“

Един вярващ казал, че никога повече няма да стъпи в църквата, където ходел, защото там говорили само едно: давайте, давайте, давайте.

Но както отбелязва президентът на Принстънския университет д-р Джеймс Маккорд, „Аз не мога да се сетя за по-добра дефиниция на християнството от тази: давайте, давайте давайте. Убеден съм, че когато се научим да даваме, ние ставаме истински човеци.“

С даването на десятък Бог не ни кара да се откажем от нашите притежания. Той ни кара да се откажем от нашия стремеж да притежаваме. Всеки, който се упражнява в даване на десятък израства във вяра.

Мисионерът Джим Елиът казва: „Не е глупак този, който дава това, което не може да задържи, за да спечели онова, което не може да загуби.”

И парадоксът е, че точно когато даваш най-много, Бог също те благославя най-много.

Малахия 3:10-11 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите.

Бог възнаграждава своите люде, когато те Му се доверят и дадат от първите плодове на Него. И Той казва, че ще разкрие небесните отвори, за да излее благословение по-голямо, отколкото можеш да получиш! „Ще взема 90-те % и ги направя повече от предишните 100!“

Знаете ли, че Уилям Колгейт (Колгейт-Палмолив), Джеймс Крафт (Крафт фуудс) и Хенри Хайнц (кетчуп) са били посветени християни? И тримата са започнали с даване на 10% и Бог толкова е благословил техния бизнес, че когато са умрели вече са дарявали почти 100% от приходите си!

„Донесете всички десятъци...“ После Той казва, че ще „смъмри онзи, който поглъща“ (ст.11). Израелтяните имаха много „поглъщачи“ на техните посеви – наводнения, суши, скакалци, вражески набези. И Бог каза, сложи Мен на първо място и Аз ще смъмря тези врагове на твоите финанси.

Сред нас май няма фермери, но повечето от нас имаме други врагове на нашите финанси. Имената им са наем, такси за обучение, ремонт на колата, сметки за лекарства, ток и вода. И сигурно вече някои от вас си казват, „Не мога да прибавя и десятъка към останалите си разходи.“

Но аз не ти казвам това, за да увелича товара ти. Казвам ти го, за да бъдеш освободен. За да си свободен, трябва да приемеш това слово. Никой християнин не може да мине метър относно десятъка. Когато даваш десятък, винаги ще бъдеш благословен и обратно – когато не даваш, винаги ще има проклятие.

Малахия 3:9 „Вие сте наистина проклети, защото вие – да!, – целият този народ, Ме крадете.“

Никой не е загубил от това, че е служил с цяло сърце на Бога. Никой не е спечелил от това, че му е служил половинчато.

“Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите…”

Заключение

В едно вярващо семейство бабата дала на внучето си 10 монети по един лев. То си отишло в стаята. Майка му отишла след него да види какво ще направи с парите. Момченцето седнало да брои парите. Тя чула, че казва, че първият лев е на Бога. И като преброило всичките и стигнало до последния лев, казало: „Този лев също е на Бога.“ Мислейки, че момченцето не разбира точно учението за десятъка, майката казала: „Не, момчето ми, твоят десятък за Бога трябва да е само един лев.“ Момчето я погледнало и казало: „Знам... но първият лев дадох на Бог, защото така трябва. А последният му давам, защото искам.“

Бог е Бог, който дава. Той ни е дал живот. И най-големият Му дар е жертвата на Собствения Му Син. Той ни даде Сина Си, защото избра да го направи. Той ни даде Сина Си, защото искаше да го направи. Даде ни Сина Си, защото ни възлюби. И даването на десятък е начина, по който ние Му показваме, че Го почитаме. И че искаме да се научим да даваме като Него. Амин.

 ____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.06.2020 г.

Давай Божието на Бога (Марк 12:13-17)

Преди Великден, на Цветница, видяхме как Исус влезе в Ерусалим. Там го очакваха много скърби: предателство, арестуване, измъчване и разпъване на кръст. Видяхме как във вторник Исус разчисти храма от търговците и показа с прокълнаването на смокинята, че духовният живот на нацията Израел е безплоден.

След това религиозните водачи отново се конфронтираха с Исус, поставяйки под съмнение Неговата власт. Исус им разказа притчата за злите земеделци, с което им показа как евреите са отхвърлили пророците, които Бог им е изпращал, а най-накрая пророкува и че ще убият и Него, Божият Син. С това Той предупреди тях и всички останали, които наивно мислят че Бог ще е благосклонен към тях в деня на Второто пришествие въпреки тяхното неверие.

И стигаме до нашия текст в Марк 12:13-17, когато към Исус е отправен предизвикателен и труден въпрос относно плащането на данъци на кесаря. Нека прочетем текста.

Прочит Марк 12:13-17 и Молитва за Словото.

В българският политически живот има много скандали. Последният, който нашумя е свързан с присвояването на къщи за гости, построени с европейски фондове. В тази връзка се сетих за един виц. Данъчният инспектор се обръща към проверявания:

- Как успяхте да си купите тази луксозна къща, след като декларираните от вас доходи са толкова ниски?

- Нещата стоят по следния начин: Миналото лято по време на риболов хванах една голяма златна риба. Като я откачих от куката, тя проговори с човешки глас "Аз съм магическа риба. Хвърли ме обратно в морето и ще получиш най-луксозната къща, която някога си виждал!" И така - хвърлих я в морето и се сдобих с къщата.

Инспекторът никак не се впечатлил:

- И тази историйка как смяташ да я подкрепиш с доказателства?

- Ето де, не я ли виждаш къщата?

Ние живеем в светска държава и Бог иска да спазваме законите – „всеки човек да се покорява на властите, които са над него“ (Римляни 13:1). Едно от изискванията на държавата е всяка година да си плащаме данъците. Данъците биват много и са различни. Данък за имот, данък смет, данък за кола, ддс... без да броим многото сметки за ток, вода, парно...

Трябва да си плащаме това, което дължим. Но Исус ни показа, че имаме два вида задължения. Едното е хоризонтално – към хората, към правителството. Второто е вертикално – към Бога.

В пасажа който прочетохме, религиозните водачи са изобличени и гневни на Исус. И понеже Неговата популярност им пречи да заловят Исус, сега се опитват да Го злепоставят пред хората. Как? Те са намислили коварен план, с който искат да накарат хората да мислят, че Исус работи за Римските власти срещу тях.

Като оръдие те използват „някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в думите Му“ (ст.13). Доскорошни врагове, сега те отново са се съюзили, за да премахнат Исус. Това вече стана веднъж в Марк 3:6, когато те се наговориха да Го убият, след като той изцели човека с изсъхналата ръка в синагогата.

Кои са фарисеите? Те са влиятелна религиозна секта в юдеизма, които се стремят педантично да спазват всичките повече от 600 закона в Тората. По-крайните от тях са мразели всичко римско и са мечтаели за възстановяване на Царството на Давид.

Когато след 6 г.сл. Хр. евреите са задължени да плащат три вида данъци, парите от които отивали директно в съкровищницата на императора, фарисеите призовават да не се плащат данъци. „Как ще давате пари на окупаторите!?“

Иродианите пък са евреи, които поддържат властта на Ирод. Те са политически противници на фарисеите и приемат управлението на Рим и са готови на всякакви отстъпки.

Силите на злото често обединяват усилия, за да унищожат доброто. Дори когато между тях има дълбоки противоречия.

Очевидно, залогът за съюзяването на фарисеите и иродианите е бил голям! И те казват на Исус:

Марк 12:14-15 „И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на кесаря или не? 15 Да даваме ли или да не даваме?“

В какво се състоеше тяхното коварство? Ако Исус кажеше, че трябва да плащат данък на кесаря, фарисеите щяха да го обвинят, че предава националните им интереси в полза на Рим. Що за Месия би направил това?

От друга страна, ако кажеше да не плащат данък на кесаря, иродианите щяха да го обвинят в подривна дейност, насочена срещу Римските власти. Отговорът на Исус беше изненадващ. Той каза, че въпросът не е кое от двете да правят, а че е важно да правят и двете. Каквото дължат на човеците, трябва да им го върнат. Каквото дължат на Бога, е нужно да го върнат на Бога.

Същото, макар и с други думи, каза ап. Павел на римляните:

Римляни 13:8 Не оставайте никому длъжни в нищо освен да имате любов един на другиго; защото който люби другиго изпълнява закона.

Тази максима трябва да си напомняме и ние днес. Какво дължа на човеците? А на Бога? Какво от Божието трябва да Му дам днес? Правя ли го?

Обикновено, ако дължиш нещо на хора, дори да забравиш, те ще ти напомнят! Или някой приятел ще ти се обади да пита какво става с парите, които му дължиш. Или от общината ще ти изпратят писмо с напомняне за неплатените данъци. Или ще получиш напомнящ имейл, че е време за плащане на застраховка гражданска отговорност.

Като християни ние трябва да се покоряваме на властите и един от начините да го правим е като си плащаме данъците!

Но какво да кажем за Бога? Какво дължим на Бога? Давам ли Му това, което Му дължа или крада от Него? Кой ще ми напомни, когато трябва да се издължа на Бога?

Малахия 3:8 „Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите.“

В нашия текст Исус предизвика слушателите си да дават това, което дължат – както на хората, така и на Бога. Той каза,

Марк 12:15б-16 „Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя. И те Му донесоха. Тогава им казва: „Чий е този образ и надпис? А те Му рекоха: На кесаря е.“ И Исус им рече: Отдавайте кесаревото на кесаря, и Божието на Бога.“

Но, някой ще попита, какво дължим на Бога?

Разбира се, ние имаме дълг към нашия Господ, който никога не можем да изплатим.

1 Петър 1:18,19 като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, 19 а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист,

Но въпросът е не дали можем да платим дълга си, а дали изобщо даваме нещо на Господа.

Както монетата носеше образа на кесаря, така и ние носим образа на Твореца. Ние сме създадени по Божий образ и подобие. Този образ може да е замърсен поради греха, но не е напълно заличен.

Затова Павел казва,

Римляни 12:1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Едно момче прекарал много часове в изработването на малка платноходка, за да играе с нея в потока близо до дома му. Един ден, докато играело с лодката, тя бързо се понесла надолу по течението. Момчето не успяло да я следва през гъстия листак по брега и я изгубило от поглед. Като разбрало, че загубило пладноходката, момчето се натъжило и продължило да я търси, но напразно. Накрая се отказало.

Известно време по-късно, докато минавало покрай магазин за макети на кораби, то я забелязало на витрината. Помислило че е неговата лодка и когато я огледало по-отблизо, се оказало право. Влязло в магазина и казало на собственика.

Собственикът отговорил, че е купил лодката от някого, който я е намерил. И макар че искал момчето да си я получи обратно, не можел да му я върне. Момчето трябвало да я откупи за сумата, за която той я е купил.

Момчето се върнало у дома и след това отишло до магазина с парите. След като платил за лодката, той ѝ казал, докато вървял по улицата, „Малка лодчице, ти си два пъти моя. Аз те направих и аз те изкупих. Ти си два пъти моя.“

Това се отнася и за всеки повярвал в Христос. Ние сме два пъти негови. Бог ни е дал дара на физически живот, а след това чрез своя Син, Исус Христос, великия Лекар, Той ни е подарил вечен живот.

Ние сме двойно задължени на Бог! Нека това ни мотивира да представим телата си в жива жертва за Него. Какво означава това?

Първо, да му предадем себе си означава да му посветим времето си. Бог иска да общува с тебе. Това става не само когато ние ходим на църква и участваме в неделното богослужение или групата за Библейско изучаване. Бог очаква от теб да прекарваш време в молитва, четене и размишление над Словото. Ако обичаш Бога, трябва да прекарваш време в общение с Него.

Хенри Драмънд казва, „Десет минути, прекарани в присъствието на Христос всеки ден, всъщност, две минути, ще направят целия ден различен.“   

„Не се моли когато ти се моли. Уговаряй си среща с Господа и я спазвай. Един човек е силен, когато е на колене.“ (Кори тен Буум)

Второ, ние трябва да даваме на Бога от нашите финанси. Десятъкът беше старозаветен принцип, чрез който миряните издържаха не само себе си, но и заделяха за свещенослужителите (Числа 18:20-21). Макар и днес да не сме под старозаветния закон, Исус ни съветва да не пренебрегваме даването на десятък (Матей 23:23).

Павел също писа, „Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.“ (1 Коринтяни 9:13)

Всъщност, първият случай на даване на десятък в Библията, предхожда с повече от 400 г. Мойсеевия закон. Toва е една от причините ние да вярваме, че десятъкът не е само за времето на Стария завет, но е минимум, който ние като вярващи трябва да даваме на Господа.

Когато даваме на Господа, ние си мислим, че му даваме от нашите пари. Но Библията казва, че десятъкът не е наш, а на Господа – „Всеки десятък е ... Господен“ (Левит 27:30). Така че, когато даваме на Бога десятък, ние даваме Неговия десятък. Всичко, което притежаваме, е Негово. Той ни е заповядал да даваме една десета от него. Когато ние не го правим, ние ограбваме Бога.

Едно семейство имали две момчета на 8 и 10 години, които били големи пакостници. Винаги се забърквали в големи каши и техните родители знаели, че ако се е случила някаква пакост в града, синовете им непременно имат пръст в нея. Майката чула, че един свещеник в града успешно работи с проблемни деца и го попитала дали може да поговори с нейните момчета. Свещеникът се съгласил, но помолил да се срещне индивидуално с всеки от тях.

Майката изпратила първо 8 годишния си син сутринта, докато по-голямото момче трябвало да се срещне със свещеника следобяд. 

Свещеникът бил с внушителен ръст и гръмлив глас. Сложил по-малкото момче да седне и го попитал рязко, „Къде е Бог?“ Устата на момчето се изкривила, но то не отговорило, само го гледало с широко отворени очи. Затова свещеникът повторил въпроса с още по-сериозен тон, „Къде е Бог!!?“ Отново момчето не рачило да отговори. Затова свещеникът размахал пръст пред лицето му и извикал още по-силно, „Къде е Бог?!“

Момчето изкрещяло и се изстреляло от стаята, дотичало до дома си и се пъхнало в килера, затръшвайки вратата зад себе си. Когато по-големият му брат го открил в килера, попитал, „Какво стана?“

По-малкият брат си поел дъх и отговорил, „Много сме загазили, братче. Бог е изчезнал и те мислят, че НИЕ сме го откраднали!“

Бог съществува независимо от хората без значение дали те вярват или не вярват в Него. Ние не можем да „откраднем“ Бога. Но можем да крадем от Него.

Ти крадеш от Бога, когато не Му даваш това, което Му принадлежи. Когато му даваме десятък, ние показваме, че почитаме Твореца като Собственик на всичко.

Освен това, да се предадем на Бога и да Му отдадем дължимото означава да Му дадем нашите таланти и дарби. Да Му служим. Бог е призовал всеки от нас в служение.         

Казват, че църквата често прилича на стадион, на който 22000 човека, които отчаяно се нуждаят от раздвижване, гледат 22 човека да играят футбол, които отчаяно се нуждаят от почивка. Но християнството не е футболен стадион. Бог очаква всеки от нас да участва в църковния живот и в служенията. Той ни е призовал и ни е дал дарби и способности, които да използваме в служение на Него.

1 Петър 4:10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.

Невярващият човек не разбира, че дарбите и талантите са Му дадени, за да служи на Бога. Нещо повече, той не само служи на собствените си интереси с тях, но и като отхвърля Бога, убива Божия Син, за да узурпира Неговото богатство. Каква ще е неговата съдба? Исус дава отговор в притчата за земеделците наемници в началото на Марк 12 гл. „Стопанинът на лозето (Бог)... ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.“ (Марк 12:9)

Но ние знаем чие е лозето, затова не бива да сме като тези наемници. Не бива да сме и като слугата от притчата за талантите, който взе единия талант и го закопа в земята (Матей 25:18). Той загуби наградата си, защото не се опита да разработи таланта си. Да живеем за Бога означава да Му предлагаме талантите си. Това е друг начин, по който можем да Му предадем себе си.

Но ние дължим на Бога още нещо освен времето, десятъка и талантите си. Ние сме длъжни да разказваме на хората какво Той е направил за нас и за тях.

Римляни 1:14,15 Длъжник съм на всички – на гърци и варвари, на образовани и неуки. 15 Затова съм готов да проповядвам Благата вест и на вас, които живеете в Рим.

Всъщност, това е дълг не към тези, за които Христос е умрял, а е дълг към самия Христос. Той даде живота си за тях така, както го даде и за нас. Комуто много е дадено, много и ще се изисква (Лука 12:48). Ние го дължим на нашия Бог, който даде Себе си за нас.

Дай на кесаря това, което е кесарево и на Бога това, което е Божие.

Какво имаш днес, което принадлежи на Бога? Даваш ли времето си на Господа или ревниво го пазиш за себе си? Наистина ли мислиш, че е Твое? Може би Бог ти казва днес, „Искам да прекарвам време с тебе. Искам да те познавам лично.“

Може би Бог те призовава да се посветиш да отделяш всеки ден време за молитва и Словото Му.

Или може би задържаш Неговите десятъци, като си мислиш, че те не са Негови, а твои? Ограбваш ли Бога? Бог не може да благослови тези, които крадат от Него. Може би Той говори на сърцето ти днес и те призовава да се откажеш от това, което не е твое, но принадлежи на Него. Той ти напомня това, защото иска да те благослови. Започни да даваш десятък днес.

Или може би държиш за себе си талантите и дарбите, които Бог ти е дал. Може би идваш на църква като зрител и нямаш желание да се включиш активно в служение. Бог ти казва днес да се включиш, да се посветиш и да поемеш своята отговорност в тялото Христово.

Ние можем да дадем на Бога само това, което Той вече ни е дал. Ние сме като детето, което искало да даде на баща си подарък за рождения му ден. То отворила гардероба на баща си, взело връзката му, увило я и му я дало, казвайки „Честит рожден ден, тате!“ Когато даваме на Бога, ние вземаме нещо чудесно, което Той ни е дал и което вече принадлежи на Него и Му го даваме, като че ли е било наше. И Той е толкова великодушен! Той се радва на даровете, които Му даваме, макар че не можем да Му дадем нищо, в което вече Той да не ни е благословил.

Искаш ли да си ученик на Христос? Искаш ли да вървиш успешно след Него? Тогава се посвети да даваш на Бога това, което не е твое, а Негово.

Амин.