Готово ли е детето ти за училище?

/проповед/

Увод. Децата днес не обичат да ходят на училище.

Отново е септември и децата отново тръгнаха на училище. Датата 15 септември май е по-вълнуваща за майките, бабите и дядовците, отколкото за децата.

Две сестрички си играели заедно, когато осемгодишната Наталия казала, Хайде да играем на училище. На петгодишната Криси не й се играело на училище, но по-голямата сестра не приемала „не“ за отговор. Накрая малката Криси се съгласила и казала: „Добре, ще играя.“ После добавила, „Днес отсъствам.“

1.    Върви към „мощната просвета“?

На времето в един химн се пееше, "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната Просвета...“

За съжаление, този патос и въодушевление отдавна са заглъхнали. Днес в българската образователна система има много проблеми. Много от децата се оплакват, че повечето учители преподават скучно. Но това е най-малкият проблем. По-големият е, че детето днес е просто „още една тухла в стената“, както пееха Пинк Флойд.

Някой беше казал, училището е сграда, между чиито четири стени е утрешният ден. Училището би трябвало да подготвя децата за живота. Нещо повече, училището би трябвало да е самият живот, както животът трябва да е едно училище. Но по-скоро сме свидетели на обратното. Както казва Айнщайн, „Образованието е това, което остава, след като човек забрави това, което е учил в училище.“

В статията „Кризата в нашето училище“, писана от архим. Борис в далечната 1928 г., авторът отбелязва:

„Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели... То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак... По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища.“ Тухли в стената...

Ако това е диагнозата на училището отпреди комунистическата диктатура, какво да кажем за нейното влияние върху училището, продължаващо и до днес? Днес в Министерството на образованието се взима за даденост, че душата и духовният свят не съществуват. Образованието е в основата си атеистично и материалистично, отричащо духовната същност на човека и съществуването на Бога.

Някой е казал, „Страхувам се, че училищата ще се превърнат в адови врата, ако неуморно не се трудят да обясняват Свещените Писания, гравирайки ги дълбоко в сърцата на младежите.“

След като училището стъпва на атеистичната философия в своето преподаване,какво да правят християните? Трябва ли те да бойкотират училището и да не пускат децата си там? Да излезем с плакати „Долу атеистичното училище“?

Не. Ние, християните, не трябва да се страхуваме да изпращаме децата си да учат в училище. Защо? Ап. Йоан казва:

1 Йоан 4:4: Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили; защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.“

Френският философ-атеист Волтер обявил: Сто години след моята смърт християнството няма да съществува. Но точно 100 години след смъртта му, Европейското Библейско Дружество купило къщата му и я превърнало в най-голямата печатница на Библии на континента. 

Който е във вас е по-велик от онзи, който е в света.

Днес отново сме в началото на учебната година. Затова всички ние, които имаме деца и внуци, трябва да си зададем въпроса: как можем да подготвим децата си да са победители в Христос в тази враждебна на Христовото учение среда?

2.     Организирай домашно училище.

Очевидно, след всичко казано, не може да очакваш училището да научи детето ти на християнски ценности. Все едно да накараш сляп човек да те закара с кола до съседния град. Нито пък едно плисване на каничка вода пред твоя ученик на първия учебен ден ще помогне всичко да му върви през годината "като по вода". 

Разбира се, в училище има и учители-християни, но те са твърде малко и вероятността детето ти да бъде обучавано от християни е нищожна. И дори да има такъв учител, преобладаващият брой не са.

Какво да правим тогава? Отговорът е, да отворим „домашно училище“.

Законът разрешава самостоятелна форма на обучение само за деца над 16 г. Но аз не говоря за това, а за качествено време, в което ти да общуваш с детето си като родител и да го обучаваш в закона на Господа:

Притчи 22:6: „Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и не ще се отклони от него, когато остарее.“

Второзаконие 6:6,7: „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Ние правим това вече 20 години с нашите деца. Нищо не може да заменивсекидневното време за общение, четене и разговор върху Библията и молитва с всички членове на семейството.

Бащата, който е глава на семейството, е отговорен за духовната просвета на децата и цялото семейство. Но там, където съпругът е невярващ, тази роля се пада на майката. А когато и двамата родители са нехристияни, но имат вярващидядо или баба, жизнено важно е влиянието на последните.

Дуайт Муди е казал: „Молих се за вяра и мислех, че някой ден тя ще дойде и ще ме удари като светкавица. Но вярата все не идваше. Един ден прочетох в Римляни, че „вярата е от слушане, а слушането от Божието слово.“ (Рим. 10:17) Дотогава бях затворил Библията и се молих за вяра. Сега разтворих Библията и започнах да я изучавам, и оттогава вярата ми непрекъснато расте.“

Затова, колкото и да сте изморени в края на работния ден, четете заедно и изучавайте Библията. Интересувайте се как е минал денят на децата ви в училище, какви разговори са имали, с какви проблеми се сблъскват. Помагайте им да формират християнски светоглед. Насърчавайте ги във всяка ситуация да си задават въпроса „Какво би направил Исус?“ Учете ги, че истината е по-важна от мира. Насърчавайте ги да казват истината дори когато знаят, че може да има последствия.

Преди няколко месеца второкурсникът Кезим Медев написа във фейсбук за злоупотреба в УНСС. Преподавателката Соня Докова писала тройки без да изпитва, а на тези които писали цял час по темата – написала двойки за „разтягане на локуми“. Кезим е разбира се, наказан с последно предупреждение за изключване „за уронване името и авторитета на университета“.

Но важното в случая е, че преподавателката вече е напуснала университета. Дори да отиде да преподава в друг университет, този случай ще е обица на ухото ѝ.

На това трябва да учим и нашите деца у дома - да отстояват истината дори с риск да бъдат изключени, уволнени, отхвърлени или дори наранени. Истината е по-важна от мира. Защото, "каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?" (Марк 8:36)

Домашното училище иска време, усилия, постоянство. Говорете на всякакви теми, включително секс, наркотици, порнография... Учете детето на библейско гледище към историята. Учете го как да споделя естествено вярата си.

Но за успеха на домашното училище това не е достатъчно – нужно е вие самите да имате автентична вяра в Исус Христос и да практикувате това, което проповядвате.

Веднъж 8-годишната Вяра и 6-годишното й братче Петьо пишели домашното си вкъщи. Петьо въздъхнал и казал, „Не мога да го направя!“ Тогава Вяра си спомнила стиха, който били учили в неделното училище и му казала: „За всичко имам сила чрез Онзи, който ме подкрепя.“ (Филипяни 4:13).

 „Тогава ти го направи,“ отговорил Петьо.

Едно е да цитираме Словото, а друго да го практикуваме. Ако нашите думи не се покриват от нашите дела, тогава децата ни няма да ни вярват и слушат.

3.    Бъди авторитет за детето си.

Атеистичното училище не може да възпитава нравствени добродетели, това е отговорност на родителите, на домашното училище. Но ти не можеш да бъдеш учител за детето си, ако не си авторитет за него. Изучавайте с децата си пасажи в Библията, свързани с покоряването на авторитети, като

1 Петър 2:13,17: „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратени от него, за да наказват злодейците и да похвалват добротворците... Почитайте всички...“

Един от основните проблеми в нашето общество е липсата на авторитети и на уважение към авторитетите.

Eдин равин седял до атеист в самолета. През няколко минути някое от децата или внуците на равина се обръщало и го питало дали има нужда от нещо за ядене, пиене или нещо друго. Атеистът не издържал и се обадил: „Респектът, който твоите деца и внуци ти оказват е чудесен. Моите не проявяват такова уважение.“ Равинът отговорил: „Помисли малко. За моите деца и внуци аз съм една стъпка по-близо по линията на преданието до времето, когато Бог е говорил на целия еврейски народ на планината Синай. За твоите деца и внуци ти си една стъпка по-близо до маймуната.“

Но да си авторитет не означава да си диктатор. Пасторът на една църква накарал децата да му напишат писмо. Едно дете писало: „Баща ми казва, че трябва да науча Десетте Божи заповеди. Но аз не мисля, че искам, защото вече имаме достатъчно правила вкъщи.“

Друго написало: Баща ми трябва да стане проповедник. Всеки ден ни проповядва за нещо.

Авторитетът се изгражда трудно и лесно се губи. Няма безгрешни родители, затова ние трябва да се научим да искаме прошка от нашите деца, когато сме сбъркали. Това ще насърчи децата ни да споделят с нас и да ни чувстват като приятели.

Но нека да кажа нещо и на децата. Деца, вие трябва да се покорявате на вашите родители, учители и на хората с власт.

Едно момче казало на баща си: „Директорът ми каза да те поканя на малко събрание в училище.“ „Колко малко ще е събранието, сине?“ - попитал бащата. „Ти, аз и директорът.“

Ако вие не слушате в училище, може да ви поканят на подобно малко събрание.Но ако слушате родителите си, това ще ви научи да почитате авторитети.

Според психолога Уилям Деймън, уважението към родителя води до уважение към легитимните обществени институции и до респект към закона. В книгата си „Моралното дете“, Деймън пише: „Уважението на детето към родителския авторитет полага основата за цивилизовано участие в обществения ред, когато по-късно детето започне да приема правата и отговорностите на гражданин.“ Деймън нарича уважението „най-важното наследство, което идва от взаимоотношенията на детето с родителя.“

За всяко дете е изключително важно да се научи да уважава авторитета на родителите. „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт.“

4.    Моли се за детето си.

Дотук казахме, че училището дава знания, но не отглежда добродетели. Християните трябва сами да се грижат за духовното изграждане на децата си. Това става, като организират „домашно училище“, изграждат християнски светоглед у децата си и ги учат да уважават авторитети.

Накрая, но не на последно по значение място, ние трябва всекидневно да се молим за нашите деца. Ежеминутно те са подложени на натиск да правят компромис с вярата си. И ако те се покоряват на Исус, тогава несъмнено ще имат врагове в училище. Тъмнината мрази светлината и се опитва да я унищожи.

Даниил беше предпочитан пред останалите князе и сатрапи, защото в него имаше превъзходен дух. Това предизвика сатрапите да го обвинят в неизпълнение на царската заповед и царят го хвърли на лъвовете (Даниил 6). Тогава Бог изпрати ангел да затвори устата на лъвовете и той остана невредим.

Защо Бог спаси Даниил? Божието слово казва, че той се молеше три пъти на дени служеше на Бога непрестанно. (6:10,13,20)

Понякога децата ни могат да страдат дори когато вършат добро. Както се казва, няма ненаказано добро.

1 Петър 2:20,21: „Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото за това сте и призвани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки.“

Много ученици са агресивни и непочитащи никакви правила и авторитети. В известен смисъл нашите деца също като Данаил влизат в клетка с дузина лъвовевсеки ден. Не е лесно за децата ни, които от 7:30 до 13 ч. пет дни в седмицата трябва да влизат в ролята на звероукротители!

Но ако ти като родител правиш всичко това – ако се молиш за детето си, ако прилежно преподаваш с думи и живот в „домашното училище“, тогава твоето дете ще може като Павел да възкликне: „За всичко имам сили чрез Този, който ме укрепява“!

Вие знаете, че най-голямата ни дъщеря учи в Нашвил, Тенеси. Преди около година в Нашвил беше заснет филма „Не се срамувам“ за живота на Рейчъл Скот, първата ученичка, убита при стрелбата в Колумбайнската гимназия през 1999 г.

Убийците - учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд, залагат бомби в столовата, където се предвижда да има най-много хора. Те планират да дочакат взрива в колата си и след това да застрелят всеки, който се опитва да избяга навън от сградата. Бомбите обаче не се взривяват и разярени Харис и Клиболд влизат изапочват да стрелят по всички вътре.

След това излизат вън. Рейчъл е седнала на тревата с приятел и яде сандвич. Рейчъл е простреляна три пъти и убийците й се отдалечават, когато разбират че тя е още жива. Връщайки се до нея, Харис вдига главата й за косата и пита: „Все още ли вярваш в Бог?“ Тя казва: „Знаеш, че вярвам.“ „Тогава отивай при него“, казва той и изстрелва куршум в слепоочието й.

След смъртта й откриват дневника на Рейчъл. В него тя е написала: „Не се срамувам да съм християнка“. На друго място пише:

„Винаги съм била привличана от ръцете. Мисля, че е заради това, че с тях докосваме хората. Ако един човек може да жертва време и усилия, и да покаже състрадание, това може да предизвика верижна реакция.“

Рейчъл е писала, че един ден иска да докосне живота на милиони. Чрез филма „Не се срамувам“ тя постигна своята мечта.

Родителите на Рейчъл са посветени християни. Баща ѝ е пастор. Майка ѝ е домакиня, която е посветила живота си на отглеждането в страх от Бога на четирите си деца. Тя е била тяхната „домашна учителка“.   

Учебната година започна. Готово ли е детето ти за училище? Молиш ли се за детето си? Учиш ли го да уважава авторитети? Ако го обучаваш в домашното училище, то ще устоява вярата си, каквото и да стане.

Нека се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

17.09.2017 г.

Пак на училище

/проповед/

Преди 3 дни започна учебната година. Това е най-прекрасното време за децата и за техните родители. Някои тръгват за първи път на училище или от тази година са в ново училище. Трябва да свикват с нови учители и да се сприятеляват с нови съученици.

Дори да са в същото училище и клас, психическото и емоционалното натоварване за тях е огромно. Затова, за да уважим всички ученици и студенти от нашата църква, ги заведохме на пица, а днес се молихме със специална молитва за тях. С това искаме да им кажем колко ги ценим и обичаме.

Надявам се ходенето на пица да не остане единственото приятно преживяване за тях през тази учебна година! 

Днес искам да си припомним като родители някои важни съвети, които Книгата на книгите има за родителите в началото на учебната година.

Важно е децата да са подготвени за училище. Вие сигурно сте направили много неща, за да ги подготвите. Купихте ли униформа, раници, обувки, учебници и тетрадки? Не се съмнявам, че сте направили всичко това.

А подготвихте ли ги духовно?

Нека прочетем Псалми 127:1-4:

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят. Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно и да ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на възлюбения Си. Ето, наследство от Господа са синовете и награда от Него е плодът на утробата. Както са стрелите в ръката на силния, така са синовете на младостта.

Как можем да направим така, че децата ни да са подготвени духовно за живота в училище през следващите 8-9 месеца.

1     1. Не очаквай детето ти да се изгражда духовно и морално в училище.

В училището, където учи твоето дете, има най-различни учители. Млади и стари, опитни и неопитни, морални и неморални, строги и ларш, умни и не толкова. Но и най-добрите учители няма да научат детето ти на християнски морал, защото малко от тях са чели Библията и още по-малко са новородени християни.

Освен това, „религиозната пропаганда е забранена” в училище. Децата учат предмета „Морал и етика”, но в нашето светско училище е забранено да се говори за Автора на тези морал и етика. В часовете по литература в 9 кл. Библията се преподава от учители, повечето от които не са я чели и не вярват в Бога.

Една учителка попитала: „Деца, кой е бащата на Исус?” Едно вярващо дете извикало: „Бог Отец.” Учителката отговорила: „Не, Йосиф!”

Да преподаваш Библията, но да отхвърляш нейната боговдъхновеност е като да видиш пясъчен замък на брега на морето и да заключиш, че той се е появил от само себе си, след милиони години борба на водата със сушата.

Нашето училище е светско. Затова ние не очакваме от учителите да се грижат за нравственото възпитание на децата ни. Не е тяхна работа. Ти като родител си този, който трябва да научи детето си на Божия закон.

Второзаконие 6:6-9

„Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги вързваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти. И да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

Как ги учим на Божия закон? Преди да казваш, трябва да показваш. Преди да го предадеш на децата трябва ти да го практикуваш. Защото постъпките ти говорят толкова силно, че думите не се чуват. Ако искаш да възпиташ ученици на Христос, сам трябва да бъдеш ученик.

Не очаквай и неделното училище да учи децата на Божия закон. Не е достатъчно децата ти да чуват за Бог веднъж седмично. Установи време за семейна дискусия върху Библията и молитва всяка вечер или поне 2-3 пъти седмично. За нас като родители това е било най-пълноценното време, което сме имали с децата си.

Но това не е всичко, което можеш да правиш, за да подготвиш детето си за училище. Веднага след като купите учебниците, ги разгледай заедно с детето. Дори класическите произведения не винаги отразяват християнските ценности.

Например, изучава се гръцката митология, в която измислени от хората богове се надлъгват и си подливат вода и за тях се говори в положителна светлина. Положително отношение към тарикатлъка, лъжата и хитростта откриваме при изучаването на „Хитър Петър”, „Андрешко” и „Бай Ганьо”. Тези произведения няма да научат децата на любов към ближния, дълг, солидарност и достойнство.

За сметка на това не се изучават произведения като „Животинска ферма”, „1984” и „Задочни репортажи за България”, които са застъпени в много други страни.

Както казва Айнщайн, „образованието е това, което остава, след като човек забрави това, което е учил в училище.”

Зад всяко изречение, което децата четат в учебниците, стои определена философия. Разговаряй за това с детето си и го учи да разпознава небиблейските светогледи (хуманизъм, релативизъм, еволюционизъм, материализъм  и т.н.).

Помагай на детето, когато има нужда от тебе, но не му пиши домашните.

Една учителка била загрижена, че учениците не разбират материала по алгебра и изпратила съобщение до родителите да не пишат домашните вместо децата. На следващия ден един ученик донесал бележка отговор от своите родители. „Скъпа г-жо Иванова, ласкаете ни, като мислите че бихме могли да решим задачите.”

Дори учителката да е проявила нетактичност, несправедливост или да е демонстрирала невежество, не я злепоставяй пред детето. Всеки човек, дори нашият враг, има достойнство и трябва да бъде уважаван. Ние трябва да мразим греха, не хората.

Така също обучаваш детето си на Божиите пътища. „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.” (Притчи 22:6)

Обучавай детето си като вземаш предвид неговите силни и слаби страни. Не се опитвай да го обезличаваш. Стимулирай го да развива силните си страни, но и да се справя със слабостите си. Насочвай енергията му в правилната посока.

Прави всичко възможно Христовият ум да се вселява в него. Учи го да свидетелства за вярата си. 

Един учител попитал децата: "Деца, виждали ли сте Бога? Никой не се обадил. Toй продължил: "Някой чувал ли е Бога?" Отново нямало отговор. "А някой пипал ли е Бога?" Тишина. "Тогава - продължил той - щом никой не е виждал, чувал или пипал Бога, Бог няма!" Едно дете от задните чинове вдигнало ръка и попитало: "Г-н учителю, мога ли да кажа нещо?" Учителят казал "Да, можеш." Детето се обърнало към съучениците си и попитало: "Някой виждал ли е мозъка на г-н учителя?" Никой не отговорил. "А някой чувал ли е мозъка му?" Отново тишина. "Някой пипал ли е мозъка му?" След като и този път никой не нарушил мълчанието, детето продължило: "След като никой не е виждал, чувал или пипал мозъка на г-н учителя, можем да заключим, че той няма мозък."

Учете детето си да защитава вярата. Нека то още от първи клас знае, че е Божият мисионер в класа и училището, в които Бог го е поставил.

2.     Общувай с детето си.

Момченце отишло при баща си и го попитало: „Тате, защо вятърът духа?” Бащата отговорил: „Не знам, синко.” То пак го попитало: „Тате, откъде идват облаците?” „Не съм сигурен, синко.” „А как се появява дъгата?” „Нямам представа, синко.” Детето пак попитало: „Тате, неприятно ли ти е да ти задавам всички тези въпроси? „Съвсем не – отговорил бащата, - как иначе ще се научиш?”

Има и по-добър начин да разговаряме с детето си. Разговаряй всеки ден с него. Питай го кое му харесва и кое не в училище, има ли деца, които го тормозят, кой е тарторът на класа и какъв натиск оказват другите деца върху негоо. Разпитвай го за приятелите му.

В книгата си „Фрактурите на стреса” Чарлз Суиндол описва период от живота си, когато следствие на твърде много работа станал нервен и груб със съпругата и децата си и не отделял никакво време за тях. Веднъж след вечеря най-малката му дъщеря Колийн искала да му разкаже нещо важно, което се случило в училище този ден. Казала му много бързо: „Тате, искам да ти кажа нещо и искам да ти го кажа много бързо.” Той отговорил: „Скъпа, можеш да ми разкажеш и няма нужда да ми го казваш бързо. Кажи го бавно.” Той никога не забравил отговора й: „Тогава слушай бавно.”

Слушаш ли бавно детето си?

Когато детето ти иска да разговаряте, изключи телевизора, телефона и компютъра. Важно е да знаеш какво става в живота му. Какво му преподават в училище, кои са приятелите му, какво му харесва и от какво се страхува, има ли въпроси, на които търси отговор от вас. Не трябва да има теми-табу.

Кажи му истината за алкохола, наркотиците и секса. Знаете ли например за новите 50 синтентични наркотици, с които зарибяват нашите деца? Знаете ли за „легалката”, както наричат новата легална или т.н. дизайнерска дрога? А халюциногенната гъба?

Какво говори статистиката?

70% от опиталите веднъж стават зависими.

90% от опиталите два пъти стават зависими.

Второзаконие 6:7

„и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.”

Молете се заедно – за контролните и класните, изпитванията, лошите деца, тренировките, за всеки проблем. Това ще даде възможност на детето ви да види славата на Бога, когато Той отговаря на молитвите.

Чуйте как този баща общува със синовете си:

Притчи 4

1 Послушайте, синове, бащина поука

и внимавайте да се научите на разум.

7 Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост;

и при всичко, което си придобил, прибавяй разум.

Не влизай в пътеката на нечестивите

и не ходи по пътя на лошите.

15 Отбягвай от него, не минавай край него.

Отклони се от него и замини.

16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло,

и сън не ги хваща, ако не спънат някого.

Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си,

защото от него са изворите на живота.

24 Отмахни от себе си лъжливи уста

и отдалечи от себе си развратени устни.

25 Очите ти нека гледат право напред

и клепачите ти нека бъдат оправени право пред теб.

26 Обмисляй внимателно пътеката на краката си

и всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.

27 Не се отбивай нито надясно, нито наляво;

отклони крака си от зло.

3.     Насърчавай.

Детето ти се сблъсква всеки ден с много обезсърчители. Има и такива учители, които му казват, че е тъп. Треньорът му крещи, че нищо няма да постигне, ако продължава така. Учителят по пиано го хока, че е мързелив. На нас, поколението, което е расло по времето на комунизма, ни идва отвътре да обезсърчаваме. Това е проблем и трябва да се справим с него. Послушай какво казва Божието слово за твоето дете:

Псалм 139:13-16

Защото Ти си създал чреслата ми,

обвил си ме в утробата на майка ми.

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;

чудни са Твоите дела

и душата ми добре знае това.

Костите ми не се укриха от Тебе,

когато в тайна бях изграждан

и в дълбочините на земята

ми бе давана разнообразната ми форма.

Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;

и в Твоята книга бяха записани

всичките ми определени дни,

докато още не съществуваше нито един от тях.

Детето ти е чудно устроено. То е Божие чудо, Бог го е предузнал, предопределил и го е създал за Своя слава. Отнасяй се с уважение към него!

Целта на всеки родител трябва да бъде да е наполовина толкова страхотен, колкото 5 годишното му дете мисли, че е и наполовина толкова тъп, колкото 15 годишния му тинейджър мисли, че е. :)

Твоето дете има нужда от библейско възпитание. Рим. 3:23 се отнася за всички, включително за децата: „Всички съгрешиха и никой не заслужава да се прослави от Бога.”

Чуйте тези „Закони за собственост на прохождащото дете”. Те доказват първородния грях и показват колко важно е библейското възпитание:

1.     Ако харесам нещо, то е мое.

2.     Ако е в ръката ми, е мое.

3.     Ако мога да го взема от теб, е мое.

4.     Ако е било у мен преди малко, е мое.

5.     Ако е мое, изобщо не си помисляй, че ще стане твое.

6.     Ако строя нещо с конструктор, всички парченца са мои.

7.     Ако изглежда точно като моето, значи е мое.

8.     Ако съм го видял първи, значи е мое.

9.     Ако ти си играеш с нещо и го сложиш на земята, то автоматично става мое.

10. Ако е счупено, е твое.

Заключение:

Исус Навиев 24:14-15

И така, сега бойте се от Господа и Му служете с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви отвъд реката и в Египет, и служете на Господа. Но ако ви се види тежко да служите на Господа, изберете днес на кого искате да служите – на боговете ли, на които служеха бащите ви отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на Господа.

Ти си наред. Избери на кого искаш да служиш ти и дома ти. И не забравяй:

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.

Нека се помолим.

___

БПЦ "Нов живот" Варна

18.09.2016 г.

Изграждане на ученици

И така, след като разгледахме различни теми, обединени под надслова „Щом питаш...“, днес започваме нова поредица проповеди на тема: Основи на ученичеството - Ръководство за изграждане на живота в Христос.

Днес започваме с уводната тема:

Изграждане на ученици

Как искаш да изглежда живота ти след 20-30 години? Какво ще видиш, когато се обърнеш назад в залеза на своя земен живот?

Нейтън Шефър е казал: „В края на живота ти въпросът ще бъде не „Колко си получил?“, а „Колко си дал?“, не „колко си спечелил?“, а „Колко си направил?“, не „Колко си спестил?“, а „Колко си жертвал?“. Въпросът ще бъде „Колко си обичал и служил?“, не „Колко си бил почитан?“

Мартин Лутер добавя: „Религия, която не изисква нищо, не струва нищо и не носи страдание, не става нищо.“

В „Нов живот“ ние искаме да сме ученици на Христос, а не последователи на мъртва религия.

Ние искаме да сме последователи на Христос, защото Той е нашият Господ, Спасител и Изкупител. Исус е най-великата личност, живяла някога на земята. Той нямаше слуги, но го наричаха Господ. Нямаше завършен университет, но го наричаха Учител. Нямаше лекарства, но Го наричаха Изцелител. Нямаше армия, но царете се бояха от Него. Той не е печелил военни битки, но завладя света. Не е извършил престъпление, но Го приковаха на кръст. Беше погребан в гроб, но живее днес.

Исус е всичко за нас. Затова през 24 поредни седмици ще разгледаме следните теми от „Основи на ученичеството“:

1.    Как да извлечем максимална полза от „Основи на ученичеството“

1/ Изграждане на ученици, 2/ Да бъдеш ученик, 3/ Тихо време, 4/ Изучаване на Библията, 5/ Молитва, 6/ Поклонение

2.    Да разберем посланието на Христос

7/ Триединният Бог, 8/ Създадени по Божия образ, 9/ Грях, 10/ Благодат, 11/ Изкупление, 12/ Оправдание, 13/ Осиновление

3.    Да станем като Христос

14/ Изпълнени със Святия Дух, 15/ Плодът на Святия Дух, 16/ Доверие, 17/ Любов, 18/ Справедливост, 19/ Свидетелство

4.    Да служим на Христос

20/ Църквата, 21/ Дарби за служение, 22/ Духовно воюване, 23/ Ходене в покорство, 24/ Споделяне на богатството

Както казах, днес започваме с уводната тема „Изграждане на ученици.“

Прочит: Maт. 28:18-20

¹⁸ Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. ¹⁹ И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, ²⁰ като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.

В тези стихове Исус разкри мисията на църквата. Той заповяда на учениците си да правят това, което Той беше правил през трите години на служение. Той създаде ученици, като избра неколцина, в които изля живота си.

Какъв беше методът на Исус за създаване на ученици? Той се състоеше в стратегическото предимство Той да разполага с 12 мъже, които да „бъдат с Него“ (Марк 3:14). Имаше поне 2 причини Исус да избере този подход:

Идентифициране. Фокусирането върху няколко хора гарантираше трайния характер на Неговата мисия. Може би това не се е харесало на останалите. Може би е предизвикало тяхната ревност и завист. Но „Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички хора“. Той знаеше „какво има в човека“ (Йоан 2:24-25). Знаеше, че тълпите са непостоянни. Днес крещят „Осанна“, а утре – „Разпни Го!“ Той целеше не производство на ученици на конвейр, а изграждаше служението си върху неколцина избраници, които един ден щяха да изградят супер структурата на бъдещото Царство. По думите на шотландския теолог А. Б. Брус, "Неговото царство щеше да бъде основано върху дълбоки неразрушими убеждения в умовете на неколцина, а не върху плаващите пясъци на повърхностни впечатления в умовете на мнозина.“

Умножаване. Това, че Исус съсредоточи вниманието си върху неколцина не означава, че не искаше да достигне множествата. Точно обратното! Ако перифразирам известен библейски коментатор, „Исус ограничи девет десети от служението си до дванадесет евреи, защото това беше единственият начин да достигне до всички българи.“

Павел възприе същата цел и методология в своето служение. Той казва в Кол. 1:28: „Него ние възвестяваме, като наставляваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос.“ Павел инвестира в отделни личности, за да изгради ученици. Не изпускаше от поглед множествата, но знаеше, че здравото предаване на вярата няма да стане толкова лесно само като говори пред слушатели. Той насърчи Тимотей да използва личния подход, за да предаде благовестието на бъдещите поколения. Във 2 Тим. 2:2 той му пише: „И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни хора, които са способни да научат и други“.

Следователно, веригата на ученичеството на Павел изглеждаше така: „Павел ->; Тимотей -> верни хора -> учат други. Благодарение на тази верига на ученичество ти и аз сме сега в Божия дом!

Виждаме, че писмата на Павел са изпълнени с имената на хора, на които той се раздаде – Тимотей, Тит, Сила, Еводия, Синтихия, Епафродит, Прискила и Акила... Те придружаваха Павел по време на мисионерските му пътувания, беше им отредена отговорност на служение и станаха съработници на благовестието.

Взаимоотношенията ученик – учител виждаме и когато Мойсей обучи Исус Навиев, който доведе Израел до Обещаната земя. Показателен е и примерът с Елисей, който помагаше на Илия и беше обучаван от него, докато продължи делото на славния пророк (3 Царе 19:19-21).

Накрая, Библията ни учи не само на посланието на нашата вяра (благовестието), но и на метода, чрез който тази вяра да бъде предадена на бъдещите поколения (ученичество). Божият метод е един живот да се влива в друг. Както казва Павел в 1 Кор. 4:16, „Затова ви моля настоятелно, бъдете мои подражатели“.

Именно този начин на предаване на вярата гарантира, че благовестието ще се запечата дълбоко в живота на зрели християни, които осъществяват на свой ред връзката с бъдещите поколения. Затова докато разглеждаме този материал в следващите седмици, ще наблегнем на три елемента за достигане на зрялост.

Уязвимост - честност във взаимоотношенията чрез себеразкриване и самопризнание, чрез които Святият Дух може да ни изгради наново.

Истина – стъпване на истината на Божието слово, ние можем да започнем да изграждаме живота си отвътре навън.

Взаимна отчетност – като сме отговорни не само пред Бога, но и един пред друг за живота си. „Желязо остри желязо“. За да стане възможно това, ще разглеждаме темите и на срещите на групата за Библейско изучаване.

Това ще ни помогне и в преследването на целта на Нов живот – създаването на ученици трябва естествено да води до основаването на нови местни църкви и до разширяване на Царството...

Във връзка с нуждата от споделяне и отчетност, Макс Лукадо пък прави следното прозрение: „Трудните въпроси могат да ни превърнат в отшелници и да ни накарат да се изпокрием в пещери. Но пещерата не дава отговори. Христос раздава смелост в общността. Той разсейва съмненията чрез общение. Той никога не предава цялото познание само на един човек, но раздава парченца от пъзела на мнозина. Когато сравним своето разбиране с това на другия и споделим какво сме открили, когато се събираме, срещаме, изповядваме се и се молим заедно, Христос говори.“

Принципите на ученичество могат да донесат бърз растеж не само в църквата, но и във всяка друга област на живота. Включително в спорта. В годините преди и след Втората световна война, Югославия е една от най-слабите страни в баскетбола. Никой не е вярвал, че страната може да има постижения в този спорт. Но четирима мъже не мислят така. Това са играчите Борислав Станкович, Александър Николич, Радомир Сапер и Небойша Попович. Те използват всяко пътуване зад граница, за да купят още една книга за баскетбола и да говорят с баскетболни специалисти. Отборът на Цървена звезда пък „внася“ чужди треньори като Веселин Тенков от България, Ищван Камарас (Унгария) и Робер Буснел (Франция). Силната воля да научат нещо ново всекидневно, съчетана с много талант и къртовски труд, довела до раждането на големи имена в баскетбола.

През 60-те първите медали дошли, но това не задоволило визионерите във федерацията. Те изпратили националния треньор Александър Николич на 6 месечно обучение в люлката на баскетбола, САЩ. След като се върнал той казал, че е трябвало да изтрие всичко в главата си за баскетбола и да започне наново. Като се върнал, създал първото официално училище за баскетбол. Федерацията въвела турнета на юго отбори в САЩ за приятелски двубои. Обикновено падали, но се учели. Млади треньори били изпращани на обучение в Америка.

След време треньорът Николич предал своя пост на помощник треньора на националния отбор – Ранко Жеравица. Когато Жеравица избрал за свой помощник Новосел, всички знаели, че един ден той ще поеме отбора. Танйевич и Сканси, които станали треньори по-късно, също на времето минали школата на помощници на Николич. Треньорите на местните отбори също подготвяли свои заместници.

Всичко започнало с един човек – Александър Николич, който обучил други, които обучили други, а те на свой ред, други. Днес Югославия все още е сила в баскетбола. Благодарение на ученичеството!

Нека завърша с мисълта на Робърт Колман, който е казал: „Човек трябва да реши къде иска да се зачисли служението му – в мимолетните овации на всеобщото признание или във възпроизвеждането на неговия живот в няколко избрани човека, които ще продължат неговото дело, след като той си отиде.“

Готов ли си да станеш негов ученик? Искаш ли да възпроизведеш живота си в други ученици, които да продължат твоето дело и след като си се прибрал у дома, при Бога?

Нека се помолим. 

БПЦ Нов живот,

13.09.2015 г.