Sunday, September 13, 2015

Изграждане на ученици

И така, след като разгледахме различни теми, обединени под надслова „Щом питаш...“, днес започваме нова поредица проповеди на тема: Основи на ученичеството - Ръководство за изграждане на живота в Христос.
Днес започваме с уводната тема:

Изграждане на ученици

Как искаш да изглежда живота ти след 20-30 години? Какво ще видиш, когато се обърнеш назад в залеза на своя земен живот?

Нейтън Шефър е казал: „В края на живота ти въпросът ще бъде не „Колко си получил?“, а „Колко си дал?“, не „колко си спечелил?“, а „Колко си направил?“, не „Колко си спестил?“, а „Колко си жертвал?“. Въпросът ще бъде „Колко си обичал и служил?“, не „Колко си бил почитан?“

Мартин Лутер добавя: „Религия, която не изисква нищо, не струва нищо и не носи страдание, не става нищо.“

В „Нов живот“ ние искаме да сме ученици на Христос, а не последователи на мъртва религия.

Ние искаме да сме последователи на Христос, защото Той е нашият Господ, Спасител и Изкупител. Исус е най-великата личност, живяла някога на земята. Той нямаше слуги, но го наричаха Господ. Нямаше завършен университет, но го наричаха Учител. Нямаше лекарства, но Го наричаха Изцелител. Нямаше армия, но царете се бояха от Него. Той не е печелил военни битки, но завладя света. Не е извършил престъпление, но Го приковаха на кръст. Беше погребан в гроб, но живее днес.

Исус е всичко за нас. Затова през 24 поредни седмици ще разгледаме следните теми от „Основи на ученичеството“:

1.    Как да извлечем максимална полза от „Основи на ученичеството“
1/ Изграждане на ученици, 2/ Да бъдеш ученик, 3/ Тихо време, 4/ Изучаване на Библията, 5/ Молитва, 6/ Поклонение
2.    Да разберем посланието на Христос
7/ Триединният Бог, 8/ Създадени по Божия образ, 9/ Грях, 10/ Благодат, 11/ Изкупление, 12/ Оправдание, 13/ Осиновление
3.    Да станем като Христос
14/ Изпълнени със Святия Дух, 15/ Плодът на Святия Дух, 16/ Доверие, 17/ Любов, 18/ Справедливост, 19/ Свидетелство
4.    Да служим на Христос
20/ Църквата, 21/ Дарби за служение, 22/ Духовно воюване, 23/ Ходене в покорство, 24/ Споделяне на богатството
Както казах, днес започваме с уводната тема „Изграждане на ученици.“
Прочит: Maт. 28:18-20

18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.

В тези стихове Исус разкри мисията на църквата. Той заповяда на учениците си да правят това, което Той беше правил през трите години на служение. Той създаде ученици, като избра неколцина, в които изля живота си.

Какъв беше методът на Исус за създаване на ученици? Той се състоеше в стратегическото предимство Той да разполага с 12 мъже, които да „бъдат с Него“ (Марк 3:14). Имаше поне 2 причини Исус да избере този подход:

Идентифициране. Фокусирането върху няколко хора гарантираше трайния характер на Неговата мисия. Може би това не се е харесало на останалите. Може би е предизвикало тяхната ревност и завист. Но „Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички хора“. Той знаеше „какво има в човека“ (Йоан 2:24-25). Знаеше, че тълпите са непостоянни. Днес крещят „Осанна“, а утре – „Разпни Го!“ Той целеше не производство на ученици на конвейр, а изграждаше служението си върху неколцина избраници, които един ден щяха да изградят супер структурата на бъдещото Царство. По думите на шотландския теолог А. Б. Брус, "Неговото царство щеше да бъде основано върху дълбоки неразрушими убеждения в умовете на неколцина, а не върху плаващите пясъци на повърхностни впечатления в умовете на мнозина.“

Умножаване. Това, че Исус съсредоточи вниманието си върху неколцина не означава, че не искаше да достигне множествата. Точно обратното! Ако перифразирам известен библейски коментатор, „Исус ограничи девет десети от служението си до дванадесет евреи, защото това беше единственият начин да достигне до всички българи.“

Павел възприе същата цел и методология в своето служение. Той казва в Кол. 1:28: „Него ние възвестяваме, като наставляваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос.“ Павел инвестира в отделни личности, за да изгради ученици. Не изпускаше от поглед множествата, но знаеше, че здравото предаване на вярата няма да стане толкова лесно само като говори пред слушатели. Той насърчи Тимотей да използва личния подход, за да предаде благовестието на бъдещите поколения. Във 2 Тим. 2:2 той му пише: „И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни хора, които са способни да научат и други“.

Следователно, веригата на ученичеството на Павел изглеждаше така: „Павел ->; Тимотей -> верни хора -> учат други. Благодарение на тази верига на ученичество ти и аз сме сега в Божия дом!

Виждаме, че писмата на Павел са изпълнени с имената на хора, на които той се раздаде – Тимотей, Тит, Сила, Еводия, Синтихия, Епафродит, Прискила и Акила... Те придружаваха Павел по време на мисионерските му пътувания, беше им отредена отговорност на служение и станаха съработници на благовестието.

Взаимоотношенията ученик – учител виждаме и когато Мойсей обучи Исус Навиев, който доведе Израел до Обещаната земя. Показателен е и примерът с Елисей, който помагаше на Илия и беше обучаван от него, докато продължи делото на славния пророк (3 Царе 19:19-21).

Накрая, Библията ни учи не само на посланието на нашата вяра (благовестието), но и на метода, чрез който тази вяра да бъде предадена на бъдещите поколения (ученичество). Божият метод е един живот да се влива в друг. Както казва Павел в 1 Кор. 4:16, „Затова ви моля настоятелно, бъдете мои подражатели“.

Именно този начин на предаване на вярата гарантира, че благовестието ще се запечата дълбоко в живота на зрели християни, които осъществяват на свой ред връзката с бъдещите поколения. Затова докато разглеждаме този материал в следващите седмици, ще наблегнем на три елемента за достигане на зрялост.

Уязвимост - честност във взаимоотношенията чрез себеразкриване и самопризнание, чрез които Святият Дух може да ни изгради наново.
Истина – стъпване на истината на Божието слово, ние можем да започнем да изграждаме живота си отвътре навън.
Взаимна отчетност – като сме отговорни не само пред Бога, но и един пред друг за живота си. „Желязо остри желязо“. За да стане възможно това, ще разглеждаме темите и на срещите на групата за Библейско изучаване.

Това ще ни помогне и в преследването на целта на Нов живот – създаването на ученици трябва естествено да води до основаването на нови местни църкви и до разширяване на Царството...

Във връзка с нуждата от споделяне и отчетност, Макс Лукадо пък прави следното прозрение: „Трудните въпроси могат да ни превърнат в отшелници и да ни накарат да се изпокрием в пещери. Но пещерата не дава отговори. Христос раздава смелост в общността. Той разсейва съмненията чрез общение. Той никога не предава цялото познание само на един човек, но раздава парченца от пъзела на мнозина. Когато сравним своето разбиране с това на другия и споделим какво сме открили, когато се събираме, срещаме, изповядваме се и се молим заедно, Христос говори.“

Принципите на ученичество могат да донесат бърз растеж не само в църквата, но и във всяка друга област на живота. Включително в спорта. В годините преди и след Втората световна война, Югославия е една от най-слабите страни в баскетбола. Никой не е вярвал, че страната може да има постижения в този спорт. Но четирима мъже не мислят така. Това са играчите Борислав Станкович, Александър Николич, Радомир Сапер и Небойша Попович. Те използват всяко пътуване зад граница, за да купят още една книга за баскетбола и да говорят с баскетболни специалисти. Отборът на Цървена звезда пък „внася“ чужди треньори като Веселин Тенков от България, Ищван Камарас (Унгария) и Робер Буснел (Франция). Силната воля да научат нещо ново всекидневно, съчетана с много талант и къртовски труд, довела до раждането на големи имена в баскетбола.

През 60-те първите медали дошли, но това не задоволило визионерите във федерацията. Те изпратили националния треньор Александър Николич на 6 месечно обучение в люлката на баскетбола, САЩ. След като се върнал той казал, че е трябвало да изтрие всичко в главата си за баскетбола и да започне наново. Като се върнал, създал първото официално училище за баскетбол. Федерацията въвела турнета на юго отбори в САЩ за приятелски двубои. Обикновено падали, но се учели. Млади треньори били изпращани на обучение в Америка.

След време треньорът Николич предал своя пост на помощник треньора на националния отбор – Ранко Жеравица. Когато Жеравица избрал за свой помощник Новосел, всички знаели, че един ден той ще поеме отбора. Танйевич и Сканси, които станали треньори по-късно, също на времето минали школата на помощници на Николич. Треньорите на местните отбори също подготвяли свои заместници.

Всичко започнало с един човек – Александър Николич, който обучил други, които обучили други, а те на свой ред, други. Днес Югославия все още е сила в баскетбола. Благодарение на ученичеството!

Нека завърша с мисълта на Робърт Колман, който е казал: „Човек трябва да реши къде иска да се зачисли служението му – в мимолетните овации на всеобщото признание или във възпроизвеждането на неговия живот в няколко избрани човека, които ще продължат неговото дело, след като той си отиде.“

Готов ли си да станеш негов ученик? Искаш ли да възпроизведеш живота си в други ученици, които да продължат твоето дело и след като си се прибрал у дома, при Бога?

Нека се помолим. 


БПЦ Нов живот,
13.09.2015 г.