Обичате ли да пътувате?
В туристическа агенция влязла
възрастна дама с шапка и малко кученце в ръце и казала: - Искам да отида в
Париж! Както e казал
Иля Еренбург, виж Париж и умри! - Това означава еднопосочен билет ли?
Днес продължаваме
разглеждането на евангелието на Марк и ще говорим за едно друго, много по-важно
еднопосочно пътуване. Дотук разгледахме 8 теми и във всяка от тях авторът се
опитва да даде отговор на един единствен въпрос, „Кой е този Исус?“
В първа глава Йоан Кръстител разчисти
пътя за идването на Исус, посочи към Него и каза, че Исус е много по-велик от
него. На кръщението Му в Йордан Бог Отец каза, че Исус е Неговият възлюбен Син.
После Слугата Исус прогони демоните и изцели болестите на много хора и с това
се прояви като Емануил, Бог с нас.
Във втора глава Исус продължи
да доказва, че е приятел на отхвърлените и отчаяните. Той не само изцели
прокажения и паралитика, но и прости техните грехове, с което декларира, че е
самият Бог. В трета глава семейството Му го помисли за луд, а фарисеите го
обвиниха, че е демонично обладан магьосник, но Исус ги предупреди, че отричането
на Божия Син е непростим грях!
В проповедта за почвите в четвърта
глава Исус насочи вниманието към себе си като Словото и уподоби сърцата ни на
почва, която трябва да бъде приготвена, за да може то да даде плод в живота ни.
В пета глава Исус беше Този,
който удовлетворява всички наши нужди, подчинява природните стихии и призовава
към вяра. Той е Бог в плът, направил възможно да имаме взаимоотношения с Бога.
В шеста глава Той е Хлябът на живота, който удовлетворява нашите нужди чрез
вяра в Него и кани нас, неговите последователи, да работим с Него на нивата.
А миналият път видяхме, че Исус
не търси измити ръце, а чисти сърца.
В глава осма достигаме до
централния момент, когато Исус зададе най-важния въпрос и получи различни
отговори. След това Той разкри истинската цел на своето идване и ни предупреди
за цената, която трябва да платим, ако искаме да продължим Неговата мисия. Нека
прочетем
Марк 8:27-29: „И излезе Исус с
учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си:
Според хората кой съм Аз? А те в отговор Му казаха: За едни – Йоан Кръстител;
за други – Илия; а за други – един от пророците. Тогава ги попита: А според вас
кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Помазаникът.
Първо Исус попита, Според
хората кой съм Аз? Той не зададе този въпрос, защото не знаеше кой е той. Очевидно
учениците бяха направили проучване за себе си и бяха готови с отговора. И те
отговориха, че някои като Ирод, смятат, че това е Йоан Кръстител, вероятно
виждайки в Исус човека, който щеше да призове народа към покаяние.
Други, казаха те, смятат, че Исус
е Илия. Очевидно тези хора вярваха, че в Исус ще се реализира пророчеството от
Малахия 4:5,6, „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и
страшен ден Господен. И той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на
чадата към бащите им, да не би да дойда и да поразя земята с проклятие.“
Йоан и Илия бяха национални реформатори,
които се изправиха срещу корумпираните управници на своето време. И може би, и
в двамата хората виждаха един политически месия, който ще отхвърли
корумпираните власти, потискащи Израел.
Но както семейството на Исус и
книжниците, и тези хора не разбираха кой е Исус. Тогава Той попита, „А според
вас кой съм?“ И веднага чува Петър да
казва, „Ти си Помазаникът.“
Този отговор е технически
правилен, но Петър влага погрешно съдържание в него. Както за повечето хора, и
за него Помазаник (което е превод на еврейското Месия и гръцката дума
„Христос“) означаваше политически лидер – онзи цар, който щеше да бъде помазан
в силата на Господа да освободи Израил от неговите окупатори.
Затова в следващите стихове
Исус отново използва за себе си не думата „Месия“, а титлата „Човешкия Син“. Тя
се среща цели 81 пъти в евангелията и е заимствана от Даниил 7, където той е
показан като небесна фигура, на която в последни времена Бог поверява власт, слава
и суверенна мощ. И след това Исус веднага коригира погрешната представа за
Него.
Марк 8:31,32 „И почна да ги
учи, че Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от
старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и след три дни
да възкръсне. И открито говореше това.“
Исус никога не лъжеше своите
ученици и винаги говореше открито истината. Как говорим ние? Казваме ли
истината? Или обичаме да я украсяваме в свой интерес?
Исус каза, че ще бъде убит и
след три дни ще възкръсне. Това беше шокиращо изявление не само за Петър, но и
за всички останали ученици. Все едно кандидатът за президент да обяви в края на
своята предизборна кампания, че отива в София, за да бъде отхвърлен и
екзекутиран.
„Страдащ Месия? Това е
немислимо!“ Месията е бил символ на сила, не на слабост.
Марк 8:32б „А Петър Го взе
настрана и почна да Го мъмри.“ Вероятно
Петър си е мислил, че така прави услуга на Исус, но без да иска се е превърнал
в оръдие на Сатана. Човек не трябва да е демонично обладан, за да бъде
използван от Сатана.
Една невярваща, но търсеща
истината студентка дойде на нашата евангелизационна дискусия „Горещата маса“.
След това тя била поканена от нейната вярваща приятелка на Форума на БХСС.
Момичето е имало желание да отиде, но е било спряно от майка си. Защо?
Защото майката прочела на
уебсайта на БХСС, че който иска може да дари средства, с които да помогне на
студенти да дойдат на Форума. За нея това било потвърждение, че това са „сектанти“,
които организират конференция с цел да измъкнат парите на хората.
Петър е чудесен пример за това
как искрено сърце, съчетано с човешко мислене, може често да доведе до катастрофа.
Но Исус не спря дотук. Той
знаеше, че след като умре и възкръсне, ще се възнесе при Отца и Неговите
ученици ще трябва да продължат мисията Му със силата на изпратения от Него Святи
Дух. Затова ги предупреди с думите:
Марк 8:34 „Ако иска някой да
дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека
Ме следва.“
Тук Исус конфронтира своите
слушатели и нас с истината за това каква цена трябва да плати всеки, който иска
да Го следва.
Както е казал Били Грейъм,
„спасението е безплатно, но ученичеството струва всичко, което имаме.“
Какво означава да се отрека от
себе си, да вдигна кръста си и да Го следвам? Нека разгледаме по-подробно този
стих.
Първо, Исус казва, ако някой
иска да дойде след Мене, той трябва да се отрече от себе си. Да се отречеш от
себе си не означава да се отречеш от достойнството си, от разума и чувствата,
от семейството, работата или щастието си.
Да се отречеш означава да спреш
да се обожествяваш. Да кажеш „не“ на егото си. Да спреш да се покланяш на идола
„Аз“.
Като отиваме на гости, щом влезем в дома им,
ние си събличаме палтото. Когато влизаш в живота на ученичество, Исус те
приканва да оставиш егото си на прага.
Според Осуалд Чеймбърс,
себеотричането е предаване на Исус. Себеотричането не е край на личността, а предефиниране
на личността. Събличане на егото и обличане на Исус.
Един пастор казва: „Когато се
отречем от себе си и се предадем на Исус, ние сме свободни да ценим другите хора.
Техните мечти и планове стават важни за нас. Ние сме влезли в нова, чудесна,
славна свобода, свободата да се откажем от собствените си права за доброто на
другите. За първи път можем да обичаме хората безусловно.
Вече не смятаме, че са ни
длъжни по някакъв начин. Можем да се радваме на техния успех. Искрено съжаляваме
за техните провали. Няма значение, че нашите планове са били осуетени, ако това
е помогнало техните планове да се осъществят. Откриваме, че е много по-добре да
служим на ближния, отколкото да стане нашата.“
„Ако иска някой да дойде след
Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си...“
Второ, да нося кръста си не
означава да нося някакво бреме, болест или проблеми, каквото е популярното
схващане за този израз. Веднъж говорих с един възрастен човек и докато ми
разказваше за диабета си, каза „Какво да се прави, трябва да нося кръста си.“
Има и други заблуди относно
това какво е да си носиш кръста. Днес ние сме се постарали доста да хигиенизираме
и ритуализираме кръста. Той е или украшение, или с него повеждат литийни
шествия, или се надпреварват кой да го извади от ледените води. Но Христос не
говори за такъв кръст.
Гледали ли сте филми за
осъдени на смърт затворници, които вървят по пътя към електрическия стол? Никой
от нас не би искал да е на мястото на такъв човек. Но какво бихме казали, ако
Исус ни заповяда: „Върви по пътя към електрическия стол всеки ден и ме
следвай“? Вдигането на кръста по времето на Исус не е било екскурзия, а еднопосочно
пътуване. С еднопосочен билет. Защо ли?
Съвременниците на Исус са
свързали носенето на кръста с най-ужасния и болезнен начин на умъртвяване в
цялата човешка история. Когато престъпникът е отивал към мястото на екзекуция,
той е носел напречната дървена греда на кръста. Той вече е получил смъртна
присъда и бил считан за мъртвец. Бил принуден да изостави всякакви земни мечти,
надежди и амбиции.
С тези думи Исус ни призовава
да мислим себе си за мъртви. Да изоставим всякакви мечти, планове и амбиции,
които не биха съдействали за напредъка на Неговото царство. Това, разбира се, не
означава да пренебрегваш своите задължения. По-скоро вдигането на кръста
означава да пренаредиш приоритетите си и да не преследваш материалните неща
заради самите тях.
Носенето на кръста не означава
и да си воден от някакъв мазохистичен стремеж към страдание. Но означава, че
ако такова дойде, ученикът няма да е изненадан и ще победи чрез силата на
кръвта на Исус и обитаващия Святи Дух. „В света имате скръб, но дерзайте: Аз
победих света“ (Йоан 16:33б).
По думите на Калвин Милър,
„Носещите кръста християни са посветени ученици, а не Христохолици. Учениците
носят кръста и се стремят към Христос. Христохолиците се стремят към щастие.
Учениците се осмеляват да се дисциплинират и се радват на духовния си растеж.
Христохолиците бягат от трудностите и търсят прекия път към нирвана...“
Носенето на кръста може да ни струва
и физическия живот.
Марк 8:35 „Защото който иска
да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за
благовестието, ще го спаси.“
Носещият кръста ученик ще жертва
живота си за Исус и за благовестието, ако е нужно.
Свещеник Йоан Тодоров бил
арестуван на 13 октомври 1944 г. и след това бил пребит до смърт. Същото се
случило и със свещ. Рафаил Раев. На 9 септември 1944 г. партизаните го хванали,
докато се прибирал у дома, и го закопали жив. Отец Ангел Хубанчев в деня преди
разстрела написал на роднините си писмо с красноречивите думи: «Оставам невинен
пред закона, по който ме съдят; виновен съм само пред Бога. Господи, прости
ми!»
„Ако иска някой да дойде след
Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.“
И най-накрая, ученикът на
Христос трябва да Го следва. Да го следваме означава чрез силата на Святия Дух
в мен аз да постъпвам според Неговия пример.
Ние трябва да следваме Исус по
този начин, защото това е единственият начин да намерим живот. Парадоксът е, че
ще живеем истински едва когато тръгнем по пътя към електрическия стол с Исус.
За да имаме възкресенски живот първо трябва да умрем за себе си.
Да вземем еднопосочен билет.
Как би изглеждала тази смърт в нашето
всекидневие? Да умреш за себе си може да означава да се откажеш от обяд, за да
нахраниш просещ на улицата. Да умреш може да означава следващия път, когато говориш
със съседа, вместо да го играеш на сигурно, да насочиш разговора към Исус.
Вместо да отидеш на екскурзия,
да дадеш парите за някоя християнска мисия. Да умреш за себе си може да
означава да попиташ Бог дали да не поканиш някой бездомен човек да спи в
празната стая в твоя апартамент. Да умреш за себе си означава да обичаш
безусловно съпруга си, който ти е изневерил. Да загубиш работа, но да не се
откажеш от Христос.
Пастор Куличев разказва как
след отбиване на военната си служба отива да работи като учител в училището в
Банско. Директорът на училището му казал, „Ако ти искаш да си учител, трябва да
спреш да ходиш на църква“. Пастор Куличев отговорил, „Аз да спра да ходя на
църква значи да спра да живея.“ След няколко месеца е уволнен.
Защо толкова много християни в
историята на църквата са жертвали всичко, което имат заради своя Спасител?
Марк 8:35,36 „Защото който
иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и
за благовестието, ще го спаси. Понеже каква полза за човека, като спечели целия
свят, а изгуби живота си?“
В самия край на филма „Гладиаторът“
има сцена, в която главният герой върви в поле от жита към своето семейство в
рая. Войната е преминала, битката е завършена, жертвата е направена и са
останали само свободата и радостта. Същото очаква тези, които са готови да
умрат за себе си и да живеят за Бога.
В дневника на мисионера Джим Елиът, издаден и
коментиран от съпругата му Бети, се разказва за една тяхна разходка, на която
те за първи път признават любовта си един към друг:
„Почти без да обръщаме
внимание накъде вървим, минахме през един отворен портал от ковано желязо и се
озовахме в едно гробище. Седнахме на една каменна плоча и Джим ми каза, че вече
ме е пожертвал на Бога, горе-долу както Авраам — сина си Исаак.
Аз се стреснах, защото през
последните няколко дни точно същата картина постоянно изплуваше пред очите ми,
когато се замислях за нашето приятелство. Ние и двамата имахме един и същи
възглед, че Бог е Този, който определя нашия път.
Животът и на двама ни
принадлежеше изцяло Нему — и ако Той решеше да приеме „жертвата“ и да я
употреби, ние нямаше отново да сложим ръка на нея, за да си я приберем обратно
и да я задържим за себе си. Повече от това не можехме да кажем.
Седяхме и мълчахме. И изведнъж
забелязахме (зад нас беше изгряла Луната), че точно между нас се открояваше
сянката на голям каменен кръст.“
Датата на тази вечер е отбелязана
в дневника на Джим заедно със следния куплет от една песен:
„И ако Ти наистина поискаш да
се откажа от това едничко, което скъпо бе за мен — вземи го! То и не беше още
мое! Вземи това, което си е Твое! И нека бъде Твойта воля!“
Исус ни призовава да сме
Негови ученици. Да си вземем еднопосочен билет. Да се отречем от себе си, да
вдигнем кръста си и да го следваме всеки ден. Христов ученик или Христохолик си
ти?
__________БПЦ "Нов живот" Варна
17.03.2019 г.
