Повален, но не сломен (Йов 1-2)

/проповед/

Чували ли сте истории за хора, които са загубили всичко, но след това са успели да го възстановят?

 Когато разглеждахме книгата 1 Царе, в 30 гл. видяхме, че Давид загуби всичко, но след като се обърна към Господа, Той му помогна да си възвърне загубеното.

Или да вземем Мойсей. След като уби египтянина, той избяга в пустинята и по този начин загуби дома си, положението си на принц и бъдещето си в Египет, и заживя като никому неизвестен овчар. Но по-късно поведе народа на Израел, за да ги изведе от робство.

Един друг известен човек, Стийв Джобс, е уволнен от компанията Епъл, която самият той е съосновал. Губи позицията и влиянието си.  Стартира нова компания NeXT, която е придобита от Епъл и така се връща, за да стане изпълнителен директор на Епъл, за да създаде iPhone и да поведе Епъл към рекорден успех.

Това ми напомня на Йов. Той получи много удари в живота, загуби всичко – загуби своето семейство, загуби богатството си, загуби здравето си, даже загуби дома си, но намери прибежище в Божията благодат.

 И друг път съм давал пример с Джони Ериксън Тада. През 1967 г., на 17-годишна възраст, Джони скача в плитки води, чупи гръбнака си и остава парализирана от раменете надолу (квадриплегия). Първоначално тя преминава през дълбок период на гняв, депресия и суицидни мисли, борейки се да приеме новата реалност.

В процеса на рехабилитация, Джони започва да се учи да рисува, държейки четката с устата си. Но най-вече, през този период тя упорито търси Бог. Джони намира прибежище в Божията благодат.

 Книгата Йов започва с два епизода на страдание в първите две глави. А следващите глави съдържат дълги разговори и дебати между Йов и неговите приятели. Те обсъждат природата на страданието и защо Бог позволява лоши неща да се случват.

Не е добра идея да спориш с някой, който страда. Това не е добър подход. След две седмици ще говорим повече за това. Но тези приятели първоначално не казват нищо. Цели седем дни просто седят с Йов. Просто са там с него.

Но след това започват да говорят и да го критикуват. Като боксьор, който е повален на ринга и от всички страни му викат и го обиждат. Приятелите на Йов не му помагат, не го насърчават. Ако се опитваш да помогнеш на някого, който преминава през физическа болка, не се опитвай да му обясниш всичко. Това няма да донесе изцеление. Просто го изслушай.

В първите две глави можем да видим 3 фази от страданието на Йов. Те ни помагат да си отговорим на важни въпроси като как да преживея загуба, мога ли да науча нещо от нея? И мога ли да се покланям на Бога посред страдание?

Затова съм нарекъл тази кратка поредица проповеди, „Уроци от Йов“. Йов може да ни научи на важни уроци!

 Книгата Йов е антитеза на приказката Пепеляшка или класическата история за успех от нулата. Чували сме за хора, които са живели в крайна бедност, сираци от домове, които с упорит труд стават известни в областта си.

Сещам се за Георги Господинов – един писател, който тръгва от малко населено място, от Ямбол, без да има гръб в литературата, и с упорит труд става един от най-превежданите български автори, и спечелва престижната международна награда „Букър“.

Ние харесваме да слушаме такива истории и да гледаме биографични филми за успели хора. Но не ни харесва да четем истории като тази. Това е история не за успех от нулата, а за човек, тръгнал от успеха и стигнал до нулата.

Йов губи всичко, но неговият отклик е запомнящ се. Когато попитали Клайв Луис, защо праведни хора страдат, той отговорил: „Защо не? Те са единствените, които могат да го понесат.“

Искам да видим как Йов понася страданието, защото това е пример за нас, вярващите.

И така, тук виждаме 3 фази. Първата фаза е неговият живот преди да го връхлетят поредица от ужасни нещастия.

 Живот на изобилие

Йов 1:1 „Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога и странеше от злото.“

Йов беше непорочен. Това не означава, че е бил без грях, а че е бил морален и почтен човек. „Праведен“ тук означава човек, който не е криволичил от пътя, по който върви. Йов е споменат в Езекиел 14:14-20, в компанията на Ной и Даниил като единствените трима праведници, които биха избегнали Божия съд над нечестивия Израил.

Освен, че беше непорочен и праведен, Йов се боеше от Бога и странеше от злото. Когато се боиш от Бога, ти страниш от злото.

Животът на Йов е доказателство, че не е вярно, че благочестивите хора не страдат. Този човек е толкова праведен и благочестив, че Бог се хвали с него на дявола. Два пъти казва, „Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов?“ (1:8, 2:3)

Следователно, не можем да заключим, че винаги когато християнин страда, това е защото Бог го наказва за извършен грях, или за това, че няма достатъчно вяра. Книгата Йов ни показва, че няма винаги директна причинно-следствена връзка между страданието и праведността. Ако имаше, тогава Йов не би страдал нито ден от живота си.

Понякога най-добрите хора преминават през най-голямо страдание и обратно, най-големите негодници понякога си живеят живота.

Йов беше непорочен, но въпреки това, беше поразен.

 Йов 1:13-19 „И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, дойде вестител при Йов и каза: Както оряха воловете и ослите пасяха при тях, савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

Докато още говореше, дойде друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти както ядяха и пиеха вино в къщата на най-големия си брат, ето, задуха силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата и тя падна върху чадата и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.“

Няколко бедствия сполетяват Йов почти едновременно. Те спадат към три категории – тероризъм, природни бедствия и болести.

В първите стихове се говори за савците и халдейците. Савците са племе в Арабия, а халдейците – номадско племе от Вавилония. Първо савците нападат и откарват воловете и ослите. След това идват халдейците и откарват камилите, като избиват слугите. Това си е тероризъм!

Днес светът също страда от международен тероризъм. Най-кървавият терористичен акт в Европа за 20 в. е атентатът в църквата „Света Неделя“ в София през 1925 г., когато загиват 134 души.

 От 11 септември досега в Европа и Америка са извършени стотици терористични атаки. На 18 юли 2012 година на летище Сарафово край Бургас беше извършен първият терористичен акт в най-новата история на България. Бяха убити петима израелци и българският им шофьор, загина и самият терорист. 38 души бяха ранени.

Всяка година от терористични атаки умират между 20000 и 24000 души. 

 Второто нещастие, което се случва в историята са природните бедствия. Четем, че светкавица от небето или както е описана тук, огън от Бога пада и изгаря овцете и слугите, а после силен вятър удря къщата и я разрушава.

Винаги е имало природни бедствия. От природни бедствия (земетресения, наводнения и т.н.) умират всяка година около 90000 човека. Защо Бог допуска това?

И трето, болести.

 Йов 2:7 „Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви от стъпалата на нозете му до темето му. И той си взе парче от счупен глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепел.“

Това е състоянието на Йов в останалата част на книгата. Той страда, не може да спи, разтърсва се от спазми, има кошмари. Не знаем точно от какво е бил болен Йов. Няколко лекари и коментатори са се опитвали да диагностицират пост фактум неговото състояние.

Някои казват, че това е ранна фаза на проказа, други казват, че е бъбречна недостатъчност, според трети е рядка кожна болест. Но най-много се обединяват около диагнозата елефантиаза (лимфатична филариоза или още слонова болест). Може да прочетете в гугъл какви са симптомите.

Както праведният и непорочен Йов се радва на живота си, хапва си суджуци и създърма със семейството си, и изведнъж всичко това е отнето.

Йов е показан седнал в пепелта, как се чеше с парче от счупен глинен съд. Пепелта показва, че той е в градското сметище извън града. Този виден гражданин Йов живее в сметището и чеше раните си, които го сърбят.

Йов се е превърнал в утайка на обществото. Toй вярва в Бога. Какво трябва да направи? Това ни отвежда до втората фаза,

 Откликът на Йов

Йов 1:20 „Тогава Йов стана, раздра дрехата си (жест, изразяващ дълбока скръб в културата на Близкия изток от това време) и обръсна главата си (стриженето или бръсненето на главата като естествена украса на главата говори, че човекът е загубил славата си и е също израз на скръб), и като падна на земята, се поклони.“

Може би сте виждали хора, които не могат да понесат смъртта на близък, да падат на земята под тежестта на ужасната вест. Това ни показва, че Йов не е свръх духовен, невъзмутим стоик. Той е разтърсен до мозъка на костите си.

Ако текстът свършваше дотук, това би било разбираемо. Но той не спира дотук, но продължава със спиращо дъха описание. Защото продължава така: „и се поклони“.

Той скърбеше, разкъса робата си, падна на земята и се поклони.

 Йов 1:21 „И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.  Във всичко това Йов не съгреши и не обвини безумно Бога.“

Как е възможно това! Когато си загубил децата си, здравето си и цялото си богатство, всичко най-лошо ти се е случило, може ли да се покланяш на Бога?

Да, може! Болката или кара хората да се приближат до Бога, или да се отдалечат от Бога. Болката и страданията или ще прекършат гръбнака ти, или ще превържат коляното ти.

Някои се огорчават поради страданието си. Затварят се в себе си, самосъжаляват се, оплакват се, гневни са на живота. Сигурно познавате такива хора.

Други хора понасят мълчаливо трудностите, минават през бурите, просто са уморени. Стават фаталисти или нихилисти, не виждат смисъл в живота, всичко е суета, както казва Соломон в Еклисиаст.

Но има още една група хора, които трудностите каляват. Усъвършенстват характера си. Един мой познат е роден в християнско семейство, чел е Библията и е вярвал в Бога.

Но като тийнейджър става бунтар, заживява както си иска. Върши всеки възможен грях, за който можете да се сетите – злоупотребява с алкохол и наркотици, живее в разврат, извършва кражби… Но в един момент го погва полицията и е на крачка да бъде осъден и да лежи в затвора.

Това го отрезвява и препосвещава живота си на Господа. Започва да чете и изучава Словото, има мир с Бога. Жени се и днес с жена си са част от църква и служат активно в нея.

Трудностите и страданията го приближават до Бога и усъвършенстват характера му. Понякога Бог успокоява бурята. Но по-често Бог успокоява своите деца в бурята.

Когато преминаваме през трагедия се разкрива истинската ни същност. Един собственик на много ресторанти по време на Ковид казал: „Мога да изгубя целия си бизнес. Но аз дойдох гол на този свят и ще напусна със спасение.“ Това е дори по-добро изказване от думите на Йов. „Гол дойдох, гол ще си отида.“

С думите си Йов също се приближава към Бога и намира прибежище в Божията благодат. Следователно, първата стъпка на това да намериш прибежище в Божията благодат е  да се поклониш на Бога, когато си склонен да се паникьосваш.

Когато чувстваш първите симптоми на тревожност, не им се поддавай. Нормално е да чувстваш страх, но не се предавай на страха. Дошъл си с нищо и ще напуснеш този свят с нищо. Така че, каквото имаш тук и сега, бъди благодарен за него.

Ако си здрав, благодари Му за здравето си. Ако си загубил работата си, но имаш семейство, благодари Му за твоето семейство. Покланяй се, вместо да се паникьосваш.

И ако откликът на Йов бе поклонение, откликът на жена му беше негодувание.

Йов 2:9 „Тогава жена му му каза: Още ли държиш на своята непорочност (ти, г-н Непорочен и праведен)? Похули Бога и умри.“ Чудесен съвет от страна на съпругата! „А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“

С други думи, тя му казва, стига си се правил на толкова свят! По-добре Бог да те убие! Тя му казва, че е по-добре да умре, отколкото да живее така. По-добре похули Бога, пък да става каквото ще!

Тук е добре да кажем, че г-жа Йовова (жената на Йов) е била може би незаслужено обвинявана от много проповедници и библейски коментатори. Августин Блажени например я нарича Diaboli Adjutrix, което ще рече „адвокат на дявола“.

Според Йоан Златоуст тя е най-добрият бич на дявола. Защо дяволът му е оставил тази жена, а всички останали е убил? Защото е решил, че тя ще е добър бич, с който да му причинява още повече болка, отколкото от всяко друго нещо.

Жан Калвин я нарича organum Satani, превъплъщението на Сатана. Но може би трябва да сме малко по-милостиви към нея. Не само Йов загуби децата си, това бяха и нейните деца. В един миг тя изгуби десет деца. Изгуби здравия си съпруг. Загуби своето богатство.

Тя просто реагира много емоционално. Понякога, когато човек получи ужасни новини, той избухва и изрича нелицеприятни думи.

Всъщност, нашият мозък е програмиран така, че да дава надмощие на емоциите ни. Всеки сигнал, който получаваме чрез нашето зрение, слух или осезание влиза в мозъка в основата на гръбначния мозък, така че преди да достигне до челния дял на мозъчната кора, където се формира рационалното мислене, първо преминава през лимбичната система, където се формират нашите емоции. Т.е., ние сме програмирани да реагираме емоционално преди да можем да мислим рационално.

Затова, когато хората чувстват болка, реагират и избухват. Разбира се, с това не искам напълно да я оневиня, защото това си е лош съвет. Да похулиш Бога когато и да е не е добре. И може би дори тя не е съзнавала, че точно това Сатана се е надявал да стане.

Защото, той казва на Бог: „Отнеми здравето от Йов и той ще Те похули в лицето ти.“ Йов не го направи, но жена му го направи. И когато тя каза, похули Бога и умри, сигурно Сатана и всичките му дяволи са си казали, Да, Йов, послушай жена си! Защото Сатана се беше хванал на бас с Бога за това.

Виждаме, че добри хора понякога могат да дадат лош съвет. Добри хора, които са твои близки, могат да ти дадат лош съвет. Когато преминаваш през криза можеш да получиш много съвети от хора, които иначе ти мислят доброто, но понякога тези съвети са лоши.

Когато Исус обяви, че отива на кръста, за да пострада и умре, Петър придърпа Исус настрана и каза, „Бог да ти се смили, господи; тoва няма да стане с Тебе.“ Исус се обърна и каза, „Махни се от Мене, Сатана“.

Хората не мислят както Бог мисли. Исус го укори, както Йов укори жена си.

Eдин мъж казал на приятеля си: Ако жена ти ти каже: Не искам нищо за рождения си ден, не прави нищо. Това ще покаже, че си добър слушател.

Добронамерени хора понякога дават лоши съвети.

Когато страдаме и някой ни дава лош съвет, ние сме изкушени да се вслушаме и да последваме съвета им, защото обичаме този човек. Адам послуша Ева. Авраам послуша Сара. И двете дадоха лош съвет. Но изкушението за двамата да послушат съвета беше силно поради чувствата им.

Може би говоря на някого сега, който си мисли да се откаже, да се предаде. Стигнало ти е до тука, загубил си толкова много, може би си загубил близък, когото обичаш. Всички сме преживявали това. Това е най-лесното нещо, но е и най-лошото, което може да направиш.

Моля се Бог да ти даде благодат да преминеш през това страдание, не покрай него, за да отидеш на отсрещния бряг. Най-добрият изход е да преминеш през него. Един преподавател по история в университета казал, „Ако Колумб се беше върнал обратно, никой нямаше да го обвинява. Но и никой нямаше да го помни. Така че, ако искаш да те запомнят, понякога трябва да страдаш. Това е положението.

И ще гледаш към този момент от живота си като към време, в което Бог е изработил нещо уникално у теб, докато то те е приближавало до Бога.

Дотук говорихме за две фази – непорочният живот на Йов и двата отклика – на Йов и на жена му - поклонение и негодувание.

И третата фаза е решението на волята на Йов.

 Решението на волята

Нека прочетем отново

Йов 2:10 „А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“

Йов укори жена си. Сигурно не му е било лесно да го каже. Когато казва, че говори като безумна жена той няма предвид, че тя е глупава, а по-скоро, че разсъждава без да взема предвид Бога.

И после виждаме изказване, което показва добра теология. Доброто ли ще приемаме от Бога а злото да не приемаме? С други думи, да казваме само „да, Боже, давай ми само добри неща“ ли?

Бог ни дава толкова много добри неща. Не можем ли от време на време да получаваме и някои лоши неща от Неговата ръка? Така няма ли да оценим още повече добрите?

Когато времето е прекалено студено или прекалено горещо, оценяваме колко хубаво е да е просто топло! Когато се разболеем, оценяваме повече какво е да сме здрави. Когато загубим близък, оценяваме колко благословени сме били с него. (Добре е да го правим преди да го загубим!) Вече пета година хората в Украйна са принудени да живеят под бомбите и оценяват много добре какво е да имаш мирно небе над главата си.

 Бог допуска страданието с цел. Спърджън казва: „Вярвам, че най-коравосърдечните и най-необичащи християни в целия свят са тези, които не са преживявали много нещастия. И тези, които са най-състрадателни, любящи и христоподобни са онези, които са преживяли най-много злини. Най-лошото нещо, което може да ни се случи е да имаме житейски път, който е прекалено гладък.“

Бог ни дава дози болка от време на време с цел да ни променя.

И това ни води до втория принцип на намиране на прибежище в благодатта. Първият беше да се поклоним на Бога, когато се тревожим.  Вторият е този: във време на криза истината е тази, която ще те направи силен.

Истината ще те направи силен. Исус каза, „истината ще ви направи свободни“. Здравата теология, истините на Библията ни правят стабилни и силни.

Псалм 119:28 „Душата ми се топи от тъга; укрепи ме според словото Си.“

Все още около нас се водят войни. Все още преминаваме през изпитания като личности и като нация. Но вместо да питаме как мога да изляза от това положение, по-добре да се запитаме, какво мога да науча от това?

В заключение, Йов беше разтърсен, но не беше изоставен. Йов беше повален, но не беше сломен. Йов бе ударен, но се изправи – така, както го направи и Джони Ериксън Тада. Когато говорим за изпитания и страдания, ти или се намираш в такова в момента, или си излязал от такова, или ще влезеш в такова изпитание.

Защо се случват тези неща, защо Бог ги позволява? Защото Бог се интересува повече от твоя характер, отколкото от твоя комфорт. Бог е по-заинтересован да те направи свят, отколкото да те направи щастлив.

Той иска да си щастлив и ти гарантирам, че когато станеш свят, ще станеш щастлив. Едното следва другото. Бог работи.

Шотландският пастор от 16 в. Самюъл Ръдърфорд е казал: „Защо да треперя от плуга на моя Господ, който разорава дълбоко моята душа? Той не го прави без цел, той иска да види плод.“

Защо Бог оре толкова дълбоко в живота ми? Причинява ми болка! Защото Бог иска да получи плод, жътва от тази нива. Той ще изработи нещо добро в живота ти от тази скръб.

Може даже не познаваш Господа лично. Или като моя познат си се отдалечил от Него и си вършел своите неща, но се надявам Бог да е приковал вниманието ти сега. Бог не говори, Той вика на този свят. Някои хора се събуждат. Може би това си ти. Ако е така, ще те водя в проста молитва.

Ако се помолиш с тази молитва чрез вяра, Бог ще ти отговори. Защото когато поканиш Бог да влезе в теб и да те промени, Той обича да отговаря на такива молитви. И ако Му позволиш, Той ще промени живота ти. Ела при Него с вяра и Му кажи, че съжаляваш за греховете си. И Той ще дойде и ще те промени завинаги.

Сега ще се помолим. Ако искаш да преживееш тази промяна, или да се върнеш при Него, защото си се отдалечил като в онова свидетелство, което ви разказах, можеш да направиш това. Без значение дали си тук или ни гледаш онлайн. Можеш да се докоснеш до небето, като говориш с Бога.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

31.05.2026 

Какво те прави щастлив? (Еклисиаст 1:12-2:17)

/проповед/

На съвет на факултета в християнски университет се появява ангел и казва на декана, че за безкористното му поведение и всеотдайната му работа Господ ще го възнагради и той може да избере между богатство, мъдрост или красота. Без да се колебае, деканът избира мъдрост.

Готово! - казва ангелът и изчезва в облак от дим. Всички присъстващи се обръщат към декана, който седи обграден от лек ореол от светлина. Накрая един от колегите му прошепва, „Кажи нещо.“ Деканът ги поглежда и казва, „Трябваше да избера парите.“

Какво е нужно, за да те направи щастлив? Ако имаш богатството на най-богатия българин Васил Божков ще си щастлив ли? Ще си щастлив ли, ако си успешен като Стоичков? Ще те ощастливи ли да си красив като Анджелина Джоли? Сигурно ще кажеш, „Не знам, но ми се щеше да опитам.“

Не са много хората, които притежават богатство, успех и красота като тези. Третият цар на Израел, Соломон, беше един от тях. Той притежаваше всичко. Имаше хиляда жени и наложници, огромно богатство, международен авторитет, нечувана мъдрост. Но нямаше причина да живее. Не беше щастлив. Той беше като някой амбициозен и надарен човек, който се е качил на стълбата на успеха и мисли дали да не скочи от нея.

Миналия път видяхме как в търсене на смисъла Соломон изследва нещата под слънцето, за да достигне до извода, че всичко е суета. Поколенията минават, вятърът неспирно духа накъдето си иска, всичко за човека е досадно, нищо ново под слънцето, всичко е обречено на забрава.

В пасажа, който ще разгледаме сега, от 1:12 до 2:17, той се вглежда в своя житейски опит. Соломон търси удовлетворение в три неща: образованието, удоволствието и мъдростта. Той ни помага да видим, че когато гледаме на всички неща в живота си като на Божии дарове, ние можем да намерим удовлетворение.

1.     Образованието не може да ни направи щастливи.

Еклисиаст 1:12-15: „Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Йерусалим; 13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. 14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра. 15 Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.“

Тук Соломон ни казва, че е предал сърцето си да издири мъдростта относно всичко, което става под небето (ст.13). С други думи, той се впуска да изследва законите във вселената. Предполагам, че е изучавал различни науки – математика, астрономия, физика, философия, теология, литература, музика, изобразително изкуство.

И макар и да е изучил всички тези науки, този труд му се е видял тежък (ст.13), защото много неща не могат да бъдат доказани, като аксиомите например. Макар и да е най-мъдрият човек на земята, всичко за него е хебел или „суета“. Изкривената му представа не може да се изправи. В ума му съществуват много бели полета (ст.15).

Когато Бог даде мъдрост на Соломон, Той го направи най-мъдрият човек на земята (3 Царе 4:30). И тук Соломон се вглежда в постигнатото и заявява, „Ето, станах велик и умножих мъдростта си повече от всички, които са били преди мене“ (ст.16). Ако живееше днес, сигурно щеше да ни каже, „Чували сте за Сократ, Платон и Аристотел, нали? Мислите, че са много умни!?“

С други думи, той самият не може да открие щастието в образованието, при все че вярваше в Бога.

А какво да кажем за атеистичното образование, през което преминаваме днес? По думите на архимандрит Борис Неврокопски, нашето училище "взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак."

Дори Соломон се отказа да дири щастие в образованието и го нарече "гонене на вятъра". Представяш ли си да играеш на гоненица с вятъра? Можеш ли да го хванеш в шепите си? Това е невъзможно! И това занимание „под слънцето“ довежда до „много тъга“ и „трупа печал“ (ст.18). Както е казал Сократ, „знам, че нищо не знам.“

Това води проповедника до желанието да познае лудостта:

Еклисиаст 1:17: „И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието, но узнах, че и това е гонене на вятъра.“

Но в Писанието „лудост“ и „безумие“ са по-скоро аморално поведение, не психически отклонения. Въпреки мъдростта си, Соломон решава да вкуси от живота на безумния човек. Така стигаме до следващата област, в която Соломон търси удовлетворение, удоволствията.

2.     Удоволствията не могат да ни направят щастливи.

Днес много хора живеят за удоволствията. Следват философията „живей за мига“. Както пее Тони Димитрова, „Веднъж се обича, веднъж се живее.“

Соломон реши да опита тази философия на хедониста и да вкуси от всички удоволствия, които животът предлага. Но скоро разбра, че те вгорчават живота.

Първо, той опита с хумора. „Казах за смеха: Глупост е. И за веселбата: Каква полза от нея?“ (ст.2)

Не знам какви шоута на комици е гледал Соломон, но ако са били с толкова лош вкус като тези, които дават по телевизията, го разбирам защо ги нарича „глупост“. Може би си мислиш, че известните комици са много щастливи само защото карат хората да се смеят? Дори и на сцената да забравят за своите проблеми, накрая завесата се спуска, маската пада и празнотата отново идва.

Както се пее в хита на Васил Найденов, „Клоунът“, „Превива цирка кръглия си гръб / щом клоунът танцува неуморно / но външността излята във калъп / разпада се в тясната гримьорна. / На масата е другото лице / разтегнато от смях, наивно бяло, / а истинското в двете му ръце / пред матовото тройно огледало.

След като вижда, че веселбата не помага да прогони празнотата, Соломон опитва да се весели с вино (ст.3). И това не помага. Тогава се захваща с големи строителни проекти:

Еклисиаст 2:4-6 „Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя; направих си градини и паркове и насадих в тях всякакви плодни дървета; направих си водоеми, за да поя от тях насадения с дървета лес.“

Цар Соломон сигурно е искал да си построи своя Едемска градина. Строителната му програма наистина е впечатляваща. Сгради, водоеми, паркове, градини... Само за строежа на храма е използвал 153000 работници в продължение на 7 години!

Ние, Българите, се славим като добри строители от древни времена. Археолозите казват, че първата столица на дунавска България, Плиска, е заемала най-голяма площ сред средновековните градове на Европа – 23 км²! Имала е външен и вътрешен град, всеки със своя крепостна стена. Сред най-красивите сгради в нея били голямата базилика, големият дворец, цитаделата и канския дворец.

Всеки от Българските канове и царе, които са я обитавали, са я правели все по-хубава и хубава. И колкото и горди да са били с построеното, едва ли тази гледка ги е правела щастливи.

Защото това са просто „неща под слънцето“. Притежания, които не носят щастие. Освен огромен дворец, храма и всичко останало, построено от него, Соломон притежаваше много други неща:

Еклисиаст 2:7-8: „купих си слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми; имах още едър и дребен добитък повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим. Събрах си и сребро, и злато, и скъпоценности на царе и области; набавих си певци и певици и насладите за човешките чада – наложници твърде много.“

Соломон имаше слуги, добитък, сребро и злато, наложници, музиканти, които не можеше да изброи. Но нито едно от тези неща не му донесе щастие или радост. Всички знаем поговорката „щастието с пари не се купува“. Но въпреки това, се стремим към притежанията. Както беше казал някой, „Искам само да имам възможност да докажа, че щастието не се купува с пари.“

Един ден двама стари приятели се срещнали на улицата. Единият изглеждал много тъжен. Приятелят му го попитал, „Какво е станало с тебе? Тъжният човек казал, „Сега ще ти обясня. Преди три седмици чичо ми умря и ми завеща 40000 евро.“ „Това са много пари!‘, казал приятелят му. „Да, но преди две седмици, един братовчед, когото никога не съм виждал, умря и ми остави 85000 евро чисто.“ Приятелят му отговорил, „Тогава си много благословен.“ „Ти не разбираш – отговорил тъжният човек. „Миналата седмица леля ми се спомина. Наследих почти 250000 от нея.“ Приятелят му вече бил наистина объркан и казал, „Тогава защо си толкова тъжен?“ „Тази седмица не получих нищо!“

Повечето сте чели романа „Тютюн“ на Димитър Димов. В него главният герой Борис Морев прави главоломна кариера. С безскрупулни средства и хладна пресметливост бедният, но амбициозен младеж става генерален директор на „Никотиана“. Обсебеността му от парите му пречи да се посвети на жената, която обича и същевременно го кара да се ожени по сметка, лишавайки от любов своята съпруга.

След като е загубил любовта си, намира утеха в алкохола. Така материалното богатство погубва Борис. Той умира в Гърция, погребан от неколцина хора, които не го обичат. На дървен кръст е написано с тебешир името му, което първият дъжд ще измие. Така той не оставя никаква следа след себе си.

Матей 6:19-21: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. 20 А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; 21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

Където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Къде е твоето сърце?

Соломон отдаде сърцето си на удоволствията, строителните програми, виното и притежанията, но нищо не му донесе щастие. Някой може да помисли, че поне 700-те жени и 300-те наложници са сложили край на търсенето на удовлетворение.

Всъщност, те сложиха край на взаимоотношенията му с Бога, но не и на търсенето на смисъл и щастие. Жените само увеличиха отегчението, празнотата и объркването му.

Дяволът използва много успешно днешната порно индустрия, заблуждавайки мъжете, че като гледат тези филми, ще станат сексуално удовлетворени. Всъщност, специалисти сочат като една от причините за стерилитета у мъжете именно порнографията.

Причината? При гледане на порно се отделя допамин – невротрансмитера, който ни кара да чувстваме удоволствие. Колкото по-често се гледа порнография, толкова повече допамин е необходим на мозъка, за да чувства същото удоволствие и толкова по-трудно мъжът откликва на сексуална стимулация.

Соломон търсеше все по-силни дразнители, но все още беше велик цар:

Еклисиаст 2:9-11: „Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен. 10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд. 11 Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.“

Соломон имаше всичко, което можеше да пожелае. Но нищо не му носеше удовлетворение. Всичко под слънцето беше безсмислено. На думите на Исус „какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марк 8:36) Соломон би отговорил, „Нищо. Не се ползва нищо. Нищо няма да помогне. Можеш да печелиш колкото искаш, да харчиш колкото искаш, да трупаш още и още, да ядеш повече, да пиеш повече, да грешиш повече, но никое от тези неща няма да ти донесе смисъл.“

Видяхме, че преследването на образование и преследването на удоволствие са напразни. Трето,

3.     Мъдростта не може да ни направи щастливи.

Според някои коментатори, като един добър проповедник, Соломон обяснява и след това повтаря обясненото. Затова подхваща темата за мъдростта отново в 2:12-16. Но на мен  ми се струва, че докато в предходния пасаж от първа глава той разглежда натрупването на знания, образованието, тук се съсредоточава върху мъдростта като приложено в живота знание.

Той признава, че „мъдростта превъзхожда безумието,“ но дори тя е осъдена на хебел, на суета и забрава. Смъртта, тази неканена гостенка, покосява мъдри и глупави, праведни и нечестиви, вярващи и невярващи. Пред смъртта всички са равни, така че, защо да се стремим към мъдрост?

И не само това. Мъдрият и глупецът са не само равни пред смъртта, но и двамата ще бъдат забравени. „Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени.“ (ст.16).

Интелектуалците се гордеят със своите постижения в науката и очакват, че поне идните поколения ще ги помнят. Но Соломон казва, че това е илюзия. И ученият, както и просякът, ще бъдат забравени. Всъщност, често безумните се помнят повече от мъдрите. Колкото по-луд и безумен си, толкова повече пишат за теб и те дават по телевизията!

И как реагира на всичко това Соломон? Той намрази живота. Той не казва „Мразя живота“, а „намразих живота“ (ст.17).

Това е неизбежната реакция на човека, тръгнал да търси щастието в знанието, удоволствията и мъдростта без Бога. Днес ние разполагаме с много повече знания, от времето на Соломон отпреди 3000 години. В лаптопа си един човек може да сложи повече книги, отколкото е имало в Охридската и Преславската и всички древни книжовни школи взети заедно!

Днес имаме много повече време за забавления. Само да желаем, най-великите мъдреци на света са само на едно кликване разстояние. Но заедно с това, никога преди не е имало толкова много нещастни хора, толкова много неграмотни хора, толкова много гладни, болни и отхвърлени.

Цялото натрупано знание не може да ни предпази от тероризъм, войни и конфликти. Харчим милиони за анти-СПИН кампании, но въпреки това, че хората са осведомени, имат безразборни полови връзки.

Имаме повече бизнес консултанти от всякога преди, но непрекъснато стават фалити. Навсякъде се говори за здравословен начин на живот, но здравето на хората се влошава. На пазара има много книги за брака, но въпреки това браковете се разпадат повече от когато и да било.

Още преди 3000 г. Соломон достигна до тази истина. Нито знанието, нито удоволствията, нито мъдростта – сами по себе си, могат да донесат щастие и смисъл в живота. Постиженията не носят удовлетворение. Покорените върхове са суета. Защото, както някой беше казал, когато стигнеш до върха, там няма нищо.

Еклисиаст 1:11б: „И ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.“

Какво означава всичко това за нас днес? Нима трябва да се откажем от образованието? И да обърнем гръб на всяко удоволствие? Да не се стремим към мъдрост от Бога?

Отговорът е в края на 2-ра глава:

Еклисиаст 2:26: „Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост“. Всеки добър дар е отгоре, от Отца на висините (Яков 1:17). Бог е този, който дава добри неща в живота ни. Това са негови дарове.

Той ти е поверил много неща – пари, кола, апартамент, мебели, облекло... Както с образованието, удоволствията и мъдростта, ти можеш да имаш удовлетворение и в тези неща, ако гледаш на тях като на Божии дарове. И ако ги използваш, за да принасяш слава на Исус.

Един вярващ бил попитан как така той дава толкова много за Божието дело и пак притежава голямо богатство. Той отговорил: „Ами, аз го загребвам и изхвърлям навън, а Бог го загребва и изхвърля навътре, а Той има по-голяма лопата.“

Ако споделяш Божиите дарове с другите, ще установиш, че си намерил това, което си търсил. Няма по-голямо щастие от това да даряваме на другите това, което Бог дарява на нас. Няма по-голямо удовлетворение от това да използваш нещата под слънцето за Този, който е над слънцето. 

Нека се помолим.