Повален, но не сломен (Йов 1-2)

/проповед/

Чували ли сте истории за хора, които са загубили всичко, но след това са успели да го възстановят?

 Когато разглеждахме книгата 1 Царе, в 30 гл. видяхме, че Давид загуби всичко, но след като се обърна към Господа, Той му помогна да си възвърне загубеното.

Или да вземем Мойсей. След като уби египтянина, той избяга в пустинята и по този начин загуби дома си, положението си на принц и бъдещето си в Египет, и заживя като никому неизвестен овчар. Но по-късно поведе народа на Израел, за да ги изведе от робство.

Един друг известен човек, Стийв Джобс, е уволнен от компанията Епъл, която самият той е съосновал. Губи позицията и влиянието си.  Стартира нова компания NeXT, която е придобита от Епъл и така се връща, за да стане изпълнителен директор на Епъл, за да създаде iPhone и да поведе Епъл към рекорден успех.

Това ми напомня на Йов. Той получи много удари в живота, загуби всичко – загуби своето семейство, загуби богатството си, загуби здравето си, даже загуби дома си, но намери прибежище в Божията благодат.

 И друг път съм давал пример с Джони Ериксън Тада. През 1967 г., на 17-годишна възраст, Джони скача в плитки води, чупи гръбнака си и остава парализирана от раменете надолу (квадриплегия). Първоначално тя преминава през дълбок период на гняв, депресия и суицидни мисли, борейки се да приеме новата реалност.

В процеса на рехабилитация, Джони започва да се учи да рисува, държейки четката с устата си. Но най-вече, през този период тя упорито търси Бог. Джони намира прибежище в Божията благодат.

 Книгата Йов започва с два епизода на страдание в първите две глави. А следващите глави съдържат дълги разговори и дебати между Йов и неговите приятели. Те обсъждат природата на страданието и защо Бог позволява лоши неща да се случват.

Не е добра идея да спориш с някой, който страда. Това не е добър подход. След две седмици ще говорим повече за това. Но тези приятели първоначално не казват нищо. Цели седем дни просто седят с Йов. Просто са там с него.

Но след това започват да говорят и да го критикуват. Като боксьор, който е повален на ринга и от всички страни му викат и го обиждат. Приятелите на Йов не му помагат, не го насърчават. Ако се опитваш да помогнеш на някого, който преминава през физическа болка, не се опитвай да му обясниш всичко. Това няма да донесе изцеление. Просто го изслушай.

В първите две глави можем да видим 3 фази от страданието на Йов. Те ни помагат да си отговорим на важни въпроси като как да преживея загуба, мога ли да науча нещо от нея? И мога ли да се покланям на Бога посред страдание?

Затова съм нарекъл тази кратка поредица проповеди, „Уроци от Йов“. Йов може да ни научи на важни уроци!

 Книгата Йов е антитеза на приказката Пепеляшка или класическата история за успех от нулата. Чували сме за хора, които са живели в крайна бедност, сираци от домове, които с упорит труд стават известни в областта си.

Сещам се за Георги Господинов – един писател, който тръгва от малко населено място, от Ямбол, без да има гръб в литературата, и с упорит труд става един от най-превежданите български автори, и спечелва престижната международна награда „Букър“.

Ние харесваме да слушаме такива истории и да гледаме биографични филми за успели хора. Но не ни харесва да четем истории като тази. Това е история не за успех от нулата, а за човек, тръгнал от успеха и стигнал до нулата.

Йов губи всичко, но неговият отклик е запомнящ се. Когато попитали Клайв Луис, защо праведни хора страдат, той отговорил: „Защо не? Те са единствените, които могат да го понесат.“

Искам да видим как Йов понася страданието, защото това е пример за нас, вярващите.

И така, тук виждаме 3 фази. Първата фаза е неговият живот преди да го връхлетят поредица от ужасни нещастия.

 Живот на изобилие

Йов 1:1 „Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога и странеше от злото.“

Йов беше непорочен. Това не означава, че е бил без грях, а че е бил морален и почтен човек. „Праведен“ тук означава човек, който не е криволичил от пътя, по който върви. Йов е споменат в Езекиел 14:14-20, в компанията на Ной и Даниил като единствените трима праведници, които биха избегнали Божия съд над нечестивия Израил.

Освен, че беше непорочен и праведен, Йов се боеше от Бога и странеше от злото. Когато се боиш от Бога, ти страниш от злото.

Животът на Йов е доказателство, че не е вярно, че благочестивите хора не страдат. Този човек е толкова праведен и благочестив, че Бог се хвали с него на дявола. Два пъти казва, „Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов?“ (1:8, 2:3)

Следователно, не можем да заключим, че винаги когато християнин страда, това е защото Бог го наказва за извършен грях, или за това, че няма достатъчно вяра. Книгата Йов ни показва, че няма винаги директна причинно-следствена връзка между страданието и праведността. Ако имаше, тогава Йов не би страдал нито ден от живота си.

Понякога най-добрите хора преминават през най-голямо страдание и обратно, най-големите негодници понякога си живеят живота.

Йов беше непорочен, но въпреки това, беше поразен.

 Йов 1:13-19 „И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, дойде вестител при Йов и каза: Както оряха воловете и ослите пасяха при тях, савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

Докато още говореше, дойде друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти както ядяха и пиеха вино в къщата на най-големия си брат, ето, задуха силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата и тя падна върху чадата и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.“

Няколко бедствия сполетяват Йов почти едновременно. Те спадат към три категории – тероризъм, природни бедствия и болести.

В първите стихове се говори за савците и халдейците. Савците са племе в Арабия, а халдейците – номадско племе от Вавилония. Първо савците нападат и откарват воловете и ослите. След това идват халдейците и откарват камилите, като избиват слугите. Това си е тероризъм!

Днес светът също страда от международен тероризъм. Най-кървавият терористичен акт в Европа за 20 в. е атентатът в църквата „Света Неделя“ в София през 1925 г., когато загиват 134 души.

 От 11 септември досега в Европа и Америка са извършени стотици терористични атаки. На 18 юли 2012 година на летище Сарафово край Бургас беше извършен първият терористичен акт в най-новата история на България. Бяха убити петима израелци и българският им шофьор, загина и самият терорист. 38 души бяха ранени.

Всяка година от терористични атаки умират между 20000 и 24000 души. 

 Второто нещастие, което се случва в историята са природните бедствия. Четем, че светкавица от небето или както е описана тук, огън от Бога пада и изгаря овцете и слугите, а после силен вятър удря къщата и я разрушава.

Винаги е имало природни бедствия. От природни бедствия (земетресения, наводнения и т.н.) умират всяка година около 90000 човека. Защо Бог допуска това?

И трето, болести.

 Йов 2:7 „Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви от стъпалата на нозете му до темето му. И той си взе парче от счупен глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепел.“

Това е състоянието на Йов в останалата част на книгата. Той страда, не може да спи, разтърсва се от спазми, има кошмари. Не знаем точно от какво е бил болен Йов. Няколко лекари и коментатори са се опитвали да диагностицират пост фактум неговото състояние.

Някои казват, че това е ранна фаза на проказа, други казват, че е бъбречна недостатъчност, според трети е рядка кожна болест. Но най-много се обединяват около диагнозата елефантиаза (лимфатична филариоза или още слонова болест). Може да прочетете в гугъл какви са симптомите.

Както праведният и непорочен Йов се радва на живота си, хапва си суджуци и създърма със семейството си, и изведнъж всичко това е отнето.

Йов е показан седнал в пепелта, как се чеше с парче от счупен глинен съд. Пепелта показва, че той е в градското сметище извън града. Този виден гражданин Йов живее в сметището и чеше раните си, които го сърбят.

Йов се е превърнал в утайка на обществото. Toй вярва в Бога. Какво трябва да направи? Това ни отвежда до втората фаза,

 Откликът на Йов

Йов 1:20 „Тогава Йов стана, раздра дрехата си (жест, изразяващ дълбока скръб в културата на Близкия изток от това време) и обръсна главата си (стриженето или бръсненето на главата като естествена украса на главата говори, че човекът е загубил славата си и е също израз на скръб), и като падна на земята, се поклони.“

Може би сте виждали хора, които не могат да понесат смъртта на близък, да падат на земята под тежестта на ужасната вест. Това ни показва, че Йов не е свръх духовен, невъзмутим стоик. Той е разтърсен до мозъка на костите си.

Ако текстът свършваше дотук, това би било разбираемо. Но той не спира дотук, но продължава със спиращо дъха описание. Защото продължава така: „и се поклони“.

Той скърбеше, разкъса робата си, падна на земята и се поклони.

 Йов 1:21 „И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.  Във всичко това Йов не съгреши и не обвини безумно Бога.“

Как е възможно това! Когато си загубил децата си, здравето си и цялото си богатство, всичко най-лошо ти се е случило, може ли да се покланяш на Бога?

Да, може! Болката или кара хората да се приближат до Бога, или да се отдалечат от Бога. Болката и страданията или ще прекършат гръбнака ти, или ще превържат коляното ти.

Някои се огорчават поради страданието си. Затварят се в себе си, самосъжаляват се, оплакват се, гневни са на живота. Сигурно познавате такива хора.

Други хора понасят мълчаливо трудностите, минават през бурите, просто са уморени. Стават фаталисти или нихилисти, не виждат смисъл в живота, всичко е суета, както казва Соломон в Еклисиаст.

Но има още една група хора, които трудностите каляват. Усъвършенстват характера си. Един мой познат е роден в християнско семейство, чел е Библията и е вярвал в Бога.

Но като тийнейджър става бунтар, заживява както си иска. Върши всеки възможен грях, за който можете да се сетите – злоупотребява с алкохол и наркотици, живее в разврат, извършва кражби… Но в един момент го погва полицията и е на крачка да бъде осъден и да лежи в затвора.

Това го отрезвява и препосвещава живота си на Господа. Започва да чете и изучава Словото, има мир с Бога. Жени се и днес с жена си са част от църква и служат активно в нея.

Трудностите и страданията го приближават до Бога и усъвършенстват характера му. Понякога Бог успокоява бурята. Но по-често Бог успокоява своите деца в бурята.

Когато преминаваме през трагедия се разкрива истинската ни същност. Един собственик на много ресторанти по време на Ковид казал: „Мога да изгубя целия си бизнес. Но аз дойдох гол на този свят и ще напусна със спасение.“ Това е дори по-добро изказване от думите на Йов. „Гол дойдох, гол ще си отида.“

С думите си Йов също се приближава към Бога и намира прибежище в Божията благодат. Следователно, първата стъпка на това да намериш прибежище в Божията благодат е  да се поклониш на Бога, когато си склонен да се паникьосваш.

Когато чувстваш първите симптоми на тревожност, не им се поддавай. Нормално е да чувстваш страх, но не се предавай на страха. Дошъл си с нищо и ще напуснеш този свят с нищо. Така че, каквото имаш тук и сега, бъди благодарен за него.

Ако си здрав, благодари Му за здравето си. Ако си загубил работата си, но имаш семейство, благодари Му за твоето семейство. Покланяй се, вместо да се паникьосваш.

И ако откликът на Йов бе поклонение, откликът на жена му беше негодувание.

Йов 2:9 „Тогава жена му му каза: Още ли държиш на своята непорочност (ти, г-н Непорочен и праведен)? Похули Бога и умри.“ Чудесен съвет от страна на съпругата! „А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“

С други думи, тя му казва, стига си се правил на толкова свят! По-добре Бог да те убие! Тя му казва, че е по-добре да умре, отколкото да живее така. По-добре похули Бога, пък да става каквото ще!

Тук е добре да кажем, че г-жа Йовова (жената на Йов) е била може би незаслужено обвинявана от много проповедници и библейски коментатори. Августин Блажени например я нарича Diaboli Adjutrix, което ще рече „адвокат на дявола“.

Според Йоан Златоуст тя е най-добрият бич на дявола. Защо дяволът му е оставил тази жена, а всички останали е убил? Защото е решил, че тя ще е добър бич, с който да му причинява още повече болка, отколкото от всяко друго нещо.

Жан Калвин я нарича organum Satani, превъплъщението на Сатана. Но може би трябва да сме малко по-милостиви към нея. Не само Йов загуби децата си, това бяха и нейните деца. В един миг тя изгуби десет деца. Изгуби здравия си съпруг. Загуби своето богатство.

Тя просто реагира много емоционално. Понякога, когато човек получи ужасни новини, той избухва и изрича нелицеприятни думи.

Всъщност, нашият мозък е програмиран така, че да дава надмощие на емоциите ни. Всеки сигнал, който получаваме чрез нашето зрение, слух или осезание влиза в мозъка в основата на гръбначния мозък, така че преди да достигне до челния дял на мозъчната кора, където се формира рационалното мислене, първо преминава през лимбичната система, където се формират нашите емоции. Т.е., ние сме програмирани да реагираме емоционално преди да можем да мислим рационално.

Затова, когато хората чувстват болка, реагират и избухват. Разбира се, с това не искам напълно да я оневиня, защото това си е лош съвет. Да похулиш Бога когато и да е не е добре. И може би дори тя не е съзнавала, че точно това Сатана се е надявал да стане.

Защото, той казва на Бог: „Отнеми здравето от Йов и той ще Те похули в лицето ти.“ Йов не го направи, но жена му го направи. И когато тя каза, похули Бога и умри, сигурно Сатана и всичките му дяволи са си казали, Да, Йов, послушай жена си! Защото Сатана се беше хванал на бас с Бога за това.

Виждаме, че добри хора понякога могат да дадат лош съвет. Добри хора, които са твои близки, могат да ти дадат лош съвет. Когато преминаваш през криза можеш да получиш много съвети от хора, които иначе ти мислят доброто, но понякога тези съвети са лоши.

Когато Исус обяви, че отива на кръста, за да пострада и умре, Петър придърпа Исус настрана и каза, „Бог да ти се смили, господи; тoва няма да стане с Тебе.“ Исус се обърна и каза, „Махни се от Мене, Сатана“.

Хората не мислят както Бог мисли. Исус го укори, както Йов укори жена си.

Eдин мъж казал на приятеля си: Ако жена ти ти каже: Не искам нищо за рождения си ден, не прави нищо. Това ще покаже, че си добър слушател.

Добронамерени хора понякога дават лоши съвети.

Когато страдаме и някой ни дава лош съвет, ние сме изкушени да се вслушаме и да последваме съвета им, защото обичаме този човек. Адам послуша Ева. Авраам послуша Сара. И двете дадоха лош съвет. Но изкушението за двамата да послушат съвета беше силно поради чувствата им.

Може би говоря на някого сега, който си мисли да се откаже, да се предаде. Стигнало ти е до тука, загубил си толкова много, може би си загубил близък, когото обичаш. Всички сме преживявали това. Това е най-лесното нещо, но е и най-лошото, което може да направиш.

Моля се Бог да ти даде благодат да преминеш през това страдание, не покрай него, за да отидеш на отсрещния бряг. Най-добрият изход е да преминеш през него. Един преподавател по история в университета казал, „Ако Колумб се беше върнал обратно, никой нямаше да го обвинява. Но и никой нямаше да го помни. Така че, ако искаш да те запомнят, понякога трябва да страдаш. Това е положението.

И ще гледаш към този момент от живота си като към време, в което Бог е изработил нещо уникално у теб, докато то те е приближавало до Бога.

Дотук говорихме за две фази – непорочният живот на Йов и двата отклика – на Йов и на жена му - поклонение и негодувание.

И третата фаза е решението на волята на Йов.

 Решението на волята

Нека прочетем отново

Йов 2:10 „А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“

Йов укори жена си. Сигурно не му е било лесно да го каже. Когато казва, че говори като безумна жена той няма предвид, че тя е глупава, а по-скоро, че разсъждава без да взема предвид Бога.

И после виждаме изказване, което показва добра теология. Доброто ли ще приемаме от Бога а злото да не приемаме? С други думи, да казваме само „да, Боже, давай ми само добри неща“ ли?

Бог ни дава толкова много добри неща. Не можем ли от време на време да получаваме и някои лоши неща от Неговата ръка? Така няма ли да оценим още повече добрите?

Когато времето е прекалено студено или прекалено горещо, оценяваме колко хубаво е да е просто топло! Когато се разболеем, оценяваме повече какво е да сме здрави. Когато загубим близък, оценяваме колко благословени сме били с него. (Добре е да го правим преди да го загубим!) Вече пета година хората в Украйна са принудени да живеят под бомбите и оценяват много добре какво е да имаш мирно небе над главата си.

 Бог допуска страданието с цел. Спърджън казва: „Вярвам, че най-коравосърдечните и най-необичащи християни в целия свят са тези, които не са преживявали много нещастия. И тези, които са най-състрадателни, любящи и христоподобни са онези, които са преживяли най-много злини. Най-лошото нещо, което може да ни се случи е да имаме житейски път, който е прекалено гладък.“

Бог ни дава дози болка от време на време с цел да ни променя.

И това ни води до втория принцип на намиране на прибежище в благодатта. Първият беше да се поклоним на Бога, когато се тревожим.  Вторият е този: във време на криза истината е тази, която ще те направи силен.

Истината ще те направи силен. Исус каза, „истината ще ви направи свободни“. Здравата теология, истините на Библията ни правят стабилни и силни.

Псалм 119:28 „Душата ми се топи от тъга; укрепи ме според словото Си.“

Все още около нас се водят войни. Все още преминаваме през изпитания като личности и като нация. Но вместо да питаме как мога да изляза от това положение, по-добре да се запитаме, какво мога да науча от това?

В заключение, Йов беше разтърсен, но не беше изоставен. Йов беше повален, но не беше сломен. Йов бе ударен, но се изправи – така, както го направи и Джони Ериксън Тада. Когато говорим за изпитания и страдания, ти или се намираш в такова в момента, или си излязал от такова, или ще влезеш в такова изпитание.

Защо се случват тези неща, защо Бог ги позволява? Защото Бог се интересува повече от твоя характер, отколкото от твоя комфорт. Бог е по-заинтересован да те направи свят, отколкото да те направи щастлив.

Той иска да си щастлив и ти гарантирам, че когато станеш свят, ще станеш щастлив. Едното следва другото. Бог работи.

Шотландският пастор от 16 в. Самюъл Ръдърфорд е казал: „Защо да треперя от плуга на моя Господ, който разорава дълбоко моята душа? Той не го прави без цел, той иска да види плод.“

Защо Бог оре толкова дълбоко в живота ми? Причинява ми болка! Защото Бог иска да получи плод, жътва от тази нива. Той ще изработи нещо добро в живота ти от тази скръб.

Може даже не познаваш Господа лично. Или като моя познат си се отдалечил от Него и си вършел своите неща, но се надявам Бог да е приковал вниманието ти сега. Бог не говори, Той вика на този свят. Някои хора се събуждат. Може би това си ти. Ако е така, ще те водя в проста молитва.

Ако се помолиш с тази молитва чрез вяра, Бог ще ти отговори. Защото когато поканиш Бог да влезе в теб и да те промени, Той обича да отговаря на такива молитви. И ако Му позволиш, Той ще промени живота ти. Ела при Него с вяра и Му кажи, че съжаляваш за греховете си. И Той ще дойде и ще те промени завинаги.

Сега ще се помолим. Ако искаш да преживееш тази промяна, или да се върнеш при Него, защото си се отдалечил като в онова свидетелство, което ви разказах, можеш да направиш това. Без значение дали си тук или ни гледаш онлайн. Можеш да се докоснеш до небето, като говориш с Бога.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

31.05.2026 

Иди на планината (Марк 9:2-29)

/проповед/

Обичате ли да ходите на планина? Един мой приятел е голям планинар. Веднъж взе със себе си няколко негови приятели, които рядко ходят на планина, за да изкачат връх Ботев. Като се върнаха ги питах как беше. Един от тях ми каза, „Остави се, за малко не умрях.“ Оказа се, че темпото, което моят приятел наложил на останалите, било убийствено. Предполагам, че не са им идвали много благочестиви мисли, докато са се изкачвали!

Аз също обичам планината, но тя не ме обича. Затова ѝ се любувам отдалече.

В живота също има планини, които трябва да изкачваме. Но за разлика от планинския туризъм, в живота нямаме избор дали да се изкачим или да им се любуваме отдалече.

Всъщност, животът ни е поредица от върхове и долини. Върховете са запомнящите се моменти, постиженията, моментите които си струва да празнуваш. Деня, в който си посветил живота си на Господа и си взел водно кръщение, деня в който си се дипломирал, деня на твоята сватба, когато ти се е родило дете, деня, в който твоето дете е решило да следва Господа – това са върховете в твоя живот.

В такива дни е лесно да си християнин. Казваш си, „Бог е добър, аз съм благословен.“

Но както в планината не следва връх след връх, така и в живота след всеки връх идва долина. След всяко постижение идва изпитание. Идва долина на мрачната сянка. Когато те скъсат на изпит в университета – това е долина в живота ти. Когато твой любим човек отиде при Господа или още по-лошо, си отиде от този свят в неверие. Когато ти открият рак – това са мрачни долини.

Когато преминаваш през долината не е лесно да си християнин. Не е лесно да кажеш, „Бог е добър и аз съм благословен!“ В такива моменти вярата ти е разклатена. Питаш се, „Дали Бог не ме е изоставил?“

В живота има върхове и долини. Къде си ти сега? На билото на планината? Или в долината? А може би си някъде по средата. Може би точно зад завоя ще видиш връх или долина, но още не го знаеш. Учениците на Исус също не знаеха, че ще навлязат в долина, ще минат през ниска точка във вярата си.

Нещата с Исус изглеждаха добре – Той извършваше чудеса, изцеляваше хора, ходи по вода, нахрани групи от 5000 и 4000. Хиляди го следваха, слушаха проповедите Му. Лесно беше да си Негов ученик. Разбира се, това беше Месия или дори Божия Син.

Но точно зад ъгъла се промъкваше долината на мрачната сянка. Тълпите скоро щяха да се обърнат срещу Исус. Той щеше да бъде предаден, арестуван, измъчван, осъден и екзекутиран по възможно най-мъчителния и срамен начин, известен по онова време. Долината беше зад ъгъла.

Учениците щяха да се изплашат и разбягат. Тогава щеше да бъде много трудно да си ученик на Христос. Долината приближаваше, а учениците нямаха представа какво ги очаква.

Точно затова Исус ги заведе на върха на планината. Остави ги да преживеят нещо удивително. С очите си да зърнат частица от Неговата слава. Точно преди да слязат в долината, Исус ги заведе на планината, за да ги укрепи за трудния път, който им предстоеше. За нас също е важно да придружим Исус на това пътуване и да преживеем този върховен момент.

В православната, католическата и някои протестантски църкви последните 7 седмици преди Възкресение Христово са времето на Великите пости. С тях те отбелязват времето, когато Исус се спуска от своеобразния връх в своето служение в долината на мрачната сянка.

Ние вече сме в този период. Стига да не се формализират, Великите пости имат важно духовно значение – то е да напомни на вярващите, че техният Господ ще бъде отхвърлен, ще страда и ще умре за греховете.

Затова изкачването на планината ни подготвя и за нашите лични долини. Имаме нужда да видим Исус преобразен, за да преминем през трудностите и изпитанията в живота. И дано Бог ни благослови, да укрепи вярата ни и да ни подготви за върховете и долините в живота ни.

Марк 9:2 „И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.“

Думата „преобрази се“ означава, че външният вид на Исус се е изменил напълно. По-нататък четем,

Марк 9:3 „Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели.“ Лука казва, че видът на лицето му се измени. В този момент Исус разкри своята идентичност. Той беше святия, всесилен Бог и учениците му се убедиха в това, когато видяха Неговото преображение.

Скоро те щяха да Го видят окървавен, слаб и умиращ. Затова за тях беше важно да Го видят да свети по-ярко от слънцето и да се убедят, че Той е святият и превъзвишен Бог.

Когато след малко пред тях се явиха двама от най-големите пророци - Илия и Мойсей, това беше още по-голямо свидетелство за учениците. Мойсей представляваше закона, а заедно с Илия двамата представляваха отиващия си Стар завет.

Скоро Исус щеше да бъде обвинен, че е дошъл да отхвърли Закона и пророците. Но тук те си говореха за предстоящата му смърт и прославяне. Исус щеше да изпълни, не да отхвърли закона и пророците. С Неговата смърт и възкресение щеше да бъде подпечатан Новия завет.

И докато учениците се чудеха какво става и как да реагират, ги осени облакът на Божията слава и глас се разнесе от небето, „Това е Моят възлюбен Син; Него слушайте.“

Те бяха видели Исус облян в светлина. Бяха видели Илия и Мойсей да разговарят с него. И сега чуваха гласа на Отца. Това трябва да е оставило незабравимо впечатление у тях. Самият Бог Отец им каза, че Исус е Неговият Син, че Той го обича и че трябва да слушат Него.

Те се нуждаеха да чуят това. Книжниците вече обвиняваха Исус, че е от дявола. Скоро хората щяха да кажат, че Бог не го обича, щом Го е оставил да умре на кръста. Фарисеите щяха да казват, че хората не трябва да слушат Исус. Тук Отец им каза, че този е истинският Божи Син, когото Той обича и когото те трябва да слушат и следват.

Учениците се нуждаеха да отидат на планината и да видят преображението на Исус. Ние също се нуждаем да видим Неговото преображение, когато преминаваме през нашите върхове и долини. И като Петър да кажем, „Учителю, добре е да сме тука.“ Тук си припомняме колко славен Цар е Исус. Припомняме си, че Той е Божият Син.

Учениците трябваше да се изкачат на върха, за да видят Преображение. Днес ние се изкачваме на върха, когато четем и изучаваме Божието Слово. Всеки път когато идвате на църква, вие изкачвате планината. Тук виждаме Христос, който отне нашите грехове на кръста и възкръсна от мъртвите.

Тук за малко зърваме частица от Неговата слава. За нас е добре да сме тук, защото тук ние получаваме насърчение за идните дни и за върховете и долините, които се крият зад ъгъла.

Но ние побеждаваме в най-големите си битки не на върха на планината, а в изпитанията долу, в долините. И тук виждаме, че след преживяването на върха зад ъгъла се криеше долината.

Когато Исус и тримата ученици слязоха, те завариха останалите да спорят с религиозните водачи. Исус ги попита, „За какво се препирате с тях?“ (ст.16)

Марк 9:17-18 „И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.“

Сигурно учениците са се почувствали ужасно неудобно след този провал в лицето на своите обвинители. Те вярваха, че могат да изгонят духа от момчето. Бяха го правели преди, но сега не можеха. Съмнението се беше промъкнало и гасеше огъня на вярата им както водна струя гаси огън.

Исус отговори:

Марк 9:19 „О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.“

Неверието няма сила. Учениците се бяха провалили. Исус ги беше избрал, обучил, беше им дал власт над силите на мрака. И когато ги беше оставил за малко, те бяха объркали конците.

Исус идва и днес при нас и скърби, че имаме толкова малко духовна сила. Неверието не може да успее срещу Сатана. „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят“ (Евреи 11:6).

Учениците бяха слезли в долината. Времето на изпитания бе започнало. Това беше времето, когато трябваше да докажат вярата си. Но тези, които бяха там, бяха загубили тази битка.

Дали защото бяха твърде заети да служат на другите и нямаха време да се молят. Или мислеха, че щом са с Исус, няма нужда да се молят. Бяха извадили захранващия кабел на духовната си сила от Божия контакт.

По-късно, когато останаха насаме с Исус, те го попитаха защо не са могли да изгонят духа. Той им каза, „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва.“ (ст.29) В някои преводи се казва „с молитва и пост“.

Обърнете внимание, Исус не каза: „Аз съм единственият, който може да се справи в подобна ситуация.“ Или, „Трябва да сте завършили богословие.“ Или, „За този род има една специална молитва, която трябва да научите наизуст.“

Не. Той каза, че са били безсилни да изгонят духа, защото не са се молили. Техният проблем беше, че не са изкачили планината на молитвата. Не бяха погледнали нагоре към Този, който може да разреши всеки проблем, а се бяха вторачили в проблема. Не само физически, но и духовно бяха останали в долината.

Нека те попитам: чувствал ли си се немощен да се справиш в някоя долина в твоя живот? Чувствал ли си се безсилен срещу изкушение? Чудил ли си се защо нямаш сила? Ако да, нека те насърча - ти не си сам!

Велики Божии мъже са имали своите върхове и долини във вярата. Яков, Йов, Давид, Еремия, Авакум, Тома, Петър, авторът на това евангелие Марк, и много други са се съмнявали, спъвали и проваляли, но накрая останаха верни.

Иди на планината! Виж Исус в цялата Му слава – в Неговото слово, в общението с други вярващи, в молитва. Иди на планината! Но не забравяй за нуждаещите се в долината!

Един мъж казал на евангелизатора Дуайт Муди, че е живял на „планината на преображение“ 5 години. „Колко души заведе при Христос миналата година?“, рязко попитал Муди. „Ами – поколебал се мъжа, - не знам.“ „Спасил ли си някого?“ „Не знам да съм“, отговорил човекът. „Тогава, казал Муди, „ние не искаме този вид опитност на планината. Когато един човек отиде толкова високо, че вече не може да се протегне надолу, за да спаси бедните грешници, нещо не е наред.“ Парадоксът е, че да благовестваме на земята е един от най-славните аспекти от преживяването на планината!

Човек изкачва планина, на чийто връх се надява да открие Бога. Като се изкачва високо, той очаква да остави всички нужди и проблеми отзад в долината. Но докато се изкачва, Бог слиза долу от планината в мъката и скръбта. По средата на пътя Бог и човекът се разминават. Когато човекът стига до планинския връх, няма да открие нищо. Бог не е там. Какво ще направи? Знае, че изкачването е било грешка, но в агонията на осъзнаването ще се предаде ли на отчаяние? Или ще се обърне, за да се върне обратно през мъглата до долината, където Бог е отишъл, за да го потърси?

В този момент от живота си аз се чувствам насърчен и силен във вярата. Случват се хубави неща в църквата. Бог ме използва на различни места. Но и сега има долини, през които преминавам и когато се чувствам безсилен. Знам, че имам още много да раста. Вярвам, но имам моменти на съмнение.

Със съмнения се бореше и бащата на обладаното от бяс момче в нашия текст. Той се беше отчаял. Този бяс е мъчил детето му с години. Той трябваше да е непрекъснато с него, за да го пази, когато злият дух го хвърли в огън или вода.

Ужасно е да си родител и да гледаш как детето ти е болно, а да не можеш да направиш нищо. И бащата моли Исус да се смили над тях и ако може да стори нещо.

Марк 9:23-24 „А Исус му рече: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам! Помогни на моето неверие.“

Може би бащата нямаше достатъчно вяра, но поне беше искрен. Ако искаме да видим духовен растеж в живота си, ние трябва да сме искрени относно съмненията, които имаме. Може да нямаме толкова вяра, че да преместваме планини, но не е нужно да имаш много вяра, за да започнеш да печелиш духовни битки в живота си.

Бащата каза, „Вярвам! Помогни на моето неверие.“ С други думи, вярвам, не разбирам всичко, но съм готов да Ти се доверя в тази долина в моя живот.

Бог се удоволства в това да увеличава вярата на своите деца. Както казва един християнски автор, „изпитанията, трудностите, а понякога и пораженията са всъщност храна за вярата.“ Защо? Защото именно съмненията ни карат да търсим отговорите, да се молим, да четем и да ги намираме. Дори когато нямаме отговор, този стремеж ни кара да се доверим на Бога. Това засилва още повече вярата ни.

Вярата расте в долината, не в планината. В планината е лесно да кажем, „Господи, имам вяра в тебе!“ Само по време на изпитание, болка или трагедия нашата вяра се калява както стоманата се калява в огъня.

Веднъж Марк Твен срещнал един бизнесмен, който се хвалел, че никой никога не е можел да му излезе насреща. След като бил решил нещо, всеки му правел път. Богатият бизнесмен казал, „Преди да умра искам да отида на поклонническо пътуване до Светите земи. Ще се изкача на планината Синай и там, на върха, ще прочета Десетте Божи заповеди на висок глас.“ Невъзмутимо Твен отговорил, „Имам по-добра идея – остани у дома си и живей чрез тях.“

Вярата се усъвършенства в долината. И няма нищо лошо да си признаеш пред Бога, че не ти достига вяра.

Когато ние признаем, че не ни достига вяра, тогава даваме възможност на Бог да се намеси в живота ни и да направи само това, което Той може да направи. Обърнете внимание, Исус не каза на бащата, „Съжалявам, нямаш достатъчно вяра.“ Или, „Иди, увеличи вярата си и тогава ела пак.“ Не, Исус смъмри нечистия дух и изцели момчето.

Какво научаваме от тази глава? Първо, Исус иска да сме искрени с нашите съмнения. Не е нужно да се преструваме, че вярваме силно. Само когато се изправим пред съмненията си можем да започнем да растем във вяра.

Второ, когато сме в долината на мрачната сянка ние трябва да отиваме при Исус. Да включваме кабела на духовното си захранване в Божията електрическа верига. Да се изкачваме на планината.

Как става това? Като се молим, като се посветим на четене и изучаване на Словото. Като се вграждаме в Тялото Христово. Издигни очите си нагоре, към планината, не надолу, към долината. Гледай на Исус, не на проблема.

Вярно е твърдението, че тези които не вярват, не се молят. А тези, които не се молят, които не постят, които не са готови да направят жертва да общуват с Тялото Христово, за да спечелят духовна битка - те се чувстват духовно безсилни. Без тези християнски дисциплини не можем да се справим с изпитание или изкушение в живота ни.

Когато духовният ни живот е слаб, ние не изпитваме нужда да се молим, да бъдем с братята и сестрите в църква, да се покланяме на Бога заедно и да служим на другите.

Но когато молитвеният ни живот е захранен, тогава Бог ни дава сила да устоим на трудностите и изкушенията. Имаме желание да общуваме с други вярващи. Питаме се непрекъснато, как мога по-добре да служа в моята църква? Има ли още някой сред моите познати, с когото не съм споделил за вярата?

Понякога долината изглежда прекалено мрачна и непроходима. Изпитанието е свръх силите ти. Искаш да се предадеш. Точно тогава, иди на планината!

Една млада жена, бременна в осмия месец, върви в дома на майка си. Отпуска се на дивана, събува чехлите и вдига краката си на масичката. После изпъшква, „Няма да мога да се справя“. Помъдряла с годините, майката взема фото албума и сяда до дъщеря си. Отваря албума на снимките, където децата ѝ са в памперси. Бавно двете разгръщат страниците, от които изплуват толкова спомени.

Усмихват се, като виждат снимката с децата, които духат свещички на тортата или са седнали пред Рождествената елха. Така, както майката вижда вчерашния ден, така дъщерята вижда утрешния. Само за миг дъщерята е променена. Настъпило е преображение.

Когато гледаме към планината, ще можем да преминем и през долината.

Къде си ти – на планината или в долината? Може би зад ъгъла в живота ти се задава долина. Може би вече си в долината!

Когато си в долината на отчаянието, признай, че ти липсва вяра. Погледни нагоре, към Исус. Качи се на планината на преображение. Тогава Исус ще ти даде сила да посрещнеш изпитанията и в тях ще кали вярата ти. Ще ти даде победа. Отчаяние ти ще се обърне на радост и надежда. Амин!

_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
24.03.2019 г.

Заблудата на стръвта (Яков 1:13-18)

/проповед/

Един свещеник паркирал колата си на забранено за паркиране място, защото нямал време и не можел да намери място за паркиране. След това сложил бележка под чистачката: „Обикалях карето 10 пъти. Ако не паркирам тук, ще пропусна срещата си. Прости ни дълговете наши.“

Когато се върнал, намерил фиш от КАТ с бележка: „Аз обикалям карето от 10 години. Ако не ти издам фиш, ще загубя работата си. Не ни въвеждай в изкушение.“

Всички ние сме изкушавани по един или друг начин. Изкушавани сме да не кажем истината, да вземем нещо, което не ни принадлежи, да преядем, когато е сервирано нещо вкусно, да не дадем на Господа това, което му принадлежи.

Едно изследване показва, че хората са склонни да се поддават на изкушение най-вече когато пренебрегват времето си с Бога (81%) и когато са уморени (57%).

Но дори когато имаш тихо време и се чувстваш отпочинал, не си застрахован.

Всеки човек преминава през изкушения. С една дума, светът е голям и изкушение дебне отвсякъде. От какво се изкушаваш ти? Как се справяш с изкушенията? Възможно ли е успешно да се съпротивляваме на изкушенията? Отговорът на Библията е „да“!

За да видим отговора на този въпрос, ще прочетем Яков 1:13-18.

Прочит на текста.

В първата среща от поредицата „Действена вяра“ научихме, че трябва да считаме за радост, когато преминаваме през изпитания. Веднага след това Яков говори за изкушения. Връзката е, че в изпитания можем да бъдем изкушени да извършим грях.

Всъщност, тук думата за изкушение е същата, като думата използвана за ‚изпитание‘. Но това са две различни опитности.

Бог ни изпитва за наше добро, за да ни разкрие истинската ни морална същност. Сатана ни изкушава, за да ни направи зло, водейки ни в грях. Но и в двата случая е нужно ние да сме подготвени. 

Защото, както беше казал някой, „изкушението е огънят, който повдига утайката на сърцето.“ А сърцето е измамливо повече от всичко и страшно болно. Кой може да го познае?

Затова Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията.

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава.“ (ст.13) Защо не бива да се изненадваме?

Първо, защото всеки бива изкушаван. Изкушенията са универсални. Попитали Томас Едисон как се съпротивлява на изкушения и той отговорил: „Изкушения? Нямам такива. Нямам време за тях.“

И наистина, заетостта е добър антидот срещу изкушенията. Но аз съм сигурен, че всеки жив човек на този свят е бил изкушаван. Ако някой ти каже, че не е изкушаван, това означава само едно: че той е мъртъв. Само мъртвите не се изкушават. Ние трябва да разбираме, че самото изкушение не е грях. Ние не можем да изкореним изкушенията, но сме отговорни за това как реагираме на тях.

Освен че изкушенията са универсални, второ, изкушенията са персонални. Всеки се изкушава от различни неща. Това, което изкушава мен може да не изкушава теб и обратно. Затова ние трябва да сме подготвени и да познаваме слабите си места.

Казахме, че Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията. Второ, той ни посочва източника на изкушенията. Някои хора, особено невярващите, обвиняват Бога, че са изкушавани. Освен първородния грях, ние сме наследили и синдрома на Адам и Ева, които прехвърлиха вината на друг: „Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох... А жената каза: Змията ме подмами и ядох.“ (Битие 3:12-13).

Някои хора казват, хората вършат грехове, защото Бог ги е програмирал така. Той е вложил в тях този характер, така че те не могат да не грешат. Адам каза: „Жената която Ти ми даде.“ Индиректно той обвини Бога.

Яков отхвърля тази идея: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.“ (ст.13) За да се справим с изкушението, ние трябва да разбираме кой е истинският му източник.

Според един превод на английски, този стих гласи така: „Дори и не си помисляй, че Бог има нещо общо с твоето изкушение.“

Ако вината не е у Бога, чия е? На Сатана? Той наистина ни изкушава, както изкуши Адам и Ева в градината. Често прeхвърляме цялата вина на него, но за да е ефективно изкушението, трябва да има нещо друго.

Яков разкрива кой е истинският виновник, като показва изкушението не като еднократно събитие, а като процес.

Яков 1:14-15: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

Първо, виждаме, че изкушението започва от нашата страст или пожелание. Пожеланието е вече в нас. Без него грехът нямаше да е привлекателен. Грехът не е магнитът; магнитът са нашите страсти.

Не всички желания и страсти са грешни. Бог е вложил в нас желание да се храним, инстинкт за самосъхранение (т.е. желание да сме в безопасност), желание за сексуално удовлетворение или за облекчение от болка. Но когато тези желания излязат от контрол и отидат до крайност, могат да станат вредни.

Следователно, всичко започва с нашите страсти. Страстта е излязло от контрол желание. След това, страстите водят до заблуда: „който се изкушава, се завлича и подлъгва.“  Думата „подлъгва“ е термин от риболова и означава „примамвам със стръв.“ Рибарите слагат стръв, за да заблудят рибата. Дори четох, че рибарите вече използват силиконови примамки като стръв. Стръвта има двойна функция. Тлъстият, сочен червей привлича рибата. Второ, той скрива куката.

Същото е с греха. Ние се подлъгваме от греха в частност, защото не виждаме последствията. Подобно на рибата не виждаме кукичката. Но тя е там. Захапваме стръвта. Последствията от греха са истински, но ние сме заслепени от нашите страсти и не ги виждаме. Не можем да направим трезва преценка на ситуацията.

Прелюбодейството или предбрачният секс може да изглеждат приятни. Но когато бракът е разбит и виждаш децата само уикенда, болката е по-голяма от удоволствието.

Да пиеш алкохол и да караш колата с приятели може да изглежда забавно. Но когато колата ти удари крайпътно дърво и причиниш нечия смърт, ще разбереш, че удоволствието не си струва.

Следователно, не Бог, а нашите страсти са източникът на изкушенията. Те водят до заблуда. И трето, изкушението води до грях. Тогава страстта зачева и ражда грях.“ (ст.15а) Започва със страст, води до заблуда и накрая до грях. А грехът е непокорство на Бога. От съчетаването на заблудата и страстта се ражда грях. Но и това не е всичко.

Яков 1:15б: „грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

След кратковременното удоволствие, грехът винаги води до смърт. Всички ние сме грешни, но Бог не ни наказва със смърт веднага. Бог е милостив, но това не бива да ни заблуждава относно крайния резултат от греха. Ще дойде ден, когато Той ще съди всички.

Чарлз Суиндол казва: „Тук Яков не говори за физическа смърт, защото никой иначе нямаше да е жив. Той не говори и за духовна смърт, защото тогава никой нямаше да се спаси. Отдаването на нашите страсти довежда до състояние, в което вярващият води живот, подобен на смъртта.“

Ние ще бъдем живи умрели.

Макс Лукадо описва така това състояние в книгата си „Нищо чудно, че го наричат Спасител“: „ Увереността е заменена със съмнение, искреността е изместена от пресметливост. Да излезе мира. Да влезе суматохата. Точно когато удоволствието от отдаването на греха престане, започва глада за облекчение. Целта на живота се свежда единствено до това да намериш свобода от вината си. Или както Павел зададе въпрос от името на всички нас, „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“

Ако искаш да се справиш с изкушението успешно, анализирай го. Виж какво го причинява. Къде те води? Какви са последствията? Ако го направиш, ще се убедиш, че не си струва.

Битката за победа над изкушенията е в ума. Всеки път, когато се поддадем на изкушение, ние сме повярвали в лъжа. Лъжата, че краткотрайното удоволствие ще ни донесе вечно щастие. И живеем тази лъжа.

Следователно, за да победим изкушението, ние не трябва да сме изненадани от него, трябва да го разбираме и на трето място, да не се подлъгваме от него.

„Не се заблуждавайте, любезни мои братя“ (ст.16). С други думи, не се  подлъгвайте, бягайте от изкушението. Не гледайте лековато на него!

То може да изглежда добро, но не е. Сатана не дава добри дарове. Само Бог дава добри дарове.

„всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна.“ (ст. 17)

Бог е Отец на светлините. Тук се имат предвид небесните светила, които огряват небето денем и нощем. Слънцето, звездите и луната никога не се изключват, даже и да не ги виждаме. По същия начин у Бога няма никаква сянка.

Бог не ни дава лоши неща. Сатана иска изкушенията да изглеждат като добри неща. Не се подлъгвайте.

Томас Едисон е казал: „Да наливаш алкохол в човешкото тяло е като да слагаш пясък в лагерите на двигател. Аз съм пълен въздържател от алкохол. Винаги съм смятал, че мога да използвам по-добре главата си.“ Това се отнася за всеки грях. Бог има по-добър начин да използва нашите умове и тела от това да ги предаваме на греха.

Добрата новина е, че тези, които са новородени могат да се съпротивляват на изкушението. Ти можеш да победиш изкушението. Ти си освободен чрез силата на Духа в тебе. Вече не си роб на греха. Вече можеш да се съпротивляваш на грешните практики.

1 Коринтяни 10:13: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“

Бог винаги ще даде изходен път. Понякога този път е просто да избягаш от мястото! Друг път Той може да ни даде сила да се съпротивляваме на изкушението. Бог ще направи път!

Ние не се справяме с изкушението, като скърцаме със зъби и се заричаме да не правим някои неща. Ключът е да изпълваме умовете си с други неща. Вместо просто да се съпротивляваме, ние трябва да променим фокуса си. Изкушението започва в мислите, затова трябва да пренасочим мислите си – това е ключът за победата.

Фактът, че минаваш през изкушения е доказателство, че Бог е близо до теб. Чувствителността ни към греха е дар от Святия Дух. Тя е белег на нашето спасение. Ако бяхме изгубени, тогава нямаше да преминаваме през вътрешна борба. Когато можем да съгрешаваме без угризения, когато грехът стане прекалено лесен, тогава трябва да ни светне червената лампичка!

В заключение – не се изненадвай от изкушението, очаквай го. То ще дойде. Много хора се молят за освобождение от изкушение, но веднага след това отново отиват там, където е то! Някой е казал,

„Да се молиш срещу изкушение и въпреки това да бързаш да отидеш на място, където ще си изложен на него е като да пъхнеш пръстите си в огъня и да се молиш да не изгорят.“

Не се заблуждавай относно природата на изкушението. Разбери откъде идва то. Може да изглежда желателно, но то води до заблуда и непокорство, а накрая и до смърт. Мисли за последствията.

Най-добрият начин да се съпротивляваш на изкушението е като се молиш, избягваш компромисни ситуации, изучаваш Библията и като споделяш с някого за вътрешните си борби.

Малко след своето обръщение, Августин срещнал лице в лице жената, която била неговия зъл гений за много месеци. Тя го завличала все по-дълбоко и по-дълбоко в робството на греха, докато той не бил освободен от неговите вериги чрез обновяващата сила на кръста. Когато той щял да я подмине с небрежно кимване, тя го спряла и казала: „Августине, не ме ли познаваш вече? Виж, това съм аз.“ Той я погледнал за миг, и знаейки, че тя не го държи вече в своята зла власт, Августин отговорил. „Но това не съм аз.“

Ти можеш да устояваш на изкушенията чрез силата на Духа, който живее в теб. Ти си Божие дете. Ти си новороден и Христос живее в теб. Можеш да победиш изкушението!

Нека се молим.

--
БПЦ "Нов живот" Варна
12.11.2017 г.