Иди на планината (Марк 9:2-29)

/проповед/

Обичате ли да ходите на планина? Един мой приятел е голям планинар. Веднъж взе със себе си няколко негови приятели, които рядко ходят на планина, за да изкачат връх Ботев. Като се върнаха ги питах как беше. Един от тях ми каза, „Остави се, за малко не умрях.“ Оказа се, че темпото, което моят приятел наложил на останалите, било убийствено. Предполагам, че не са им идвали много благочестиви мисли, докато са се изкачвали!

Аз също обичам планината, но тя не ме обича. Затова ѝ се любувам отдалече.

В живота също има планини, които трябва да изкачваме. Но за разлика от планинския туризъм, в живота нямаме избор дали да се изкачим или да им се любуваме отдалече.

Всъщност, животът ни е поредица от върхове и долини. Върховете са запомнящите се моменти, постиженията, моментите които си струва да празнуваш. Деня, в който си посветил живота си на Господа и си взел водно кръщение, деня в който си се дипломирал, деня на твоята сватба, когато ти се е родило дете, деня, в който твоето дете е решило да следва Господа – това са върховете в твоя живот.

В такива дни е лесно да си християнин. Казваш си, „Бог е добър, аз съм благословен.“

Но както в планината не следва връх след връх, така и в живота след всеки връх идва долина. След всяко постижение идва изпитание. Идва долина на мрачната сянка. Когато те скъсат на изпит в университета – това е долина в живота ти. Когато твой любим човек отиде при Господа или още по-лошо, си отиде от този свят в неверие. Когато ти открият рак – това са мрачни долини.

Когато преминаваш през долината не е лесно да си християнин. Не е лесно да кажеш, „Бог е добър и аз съм благословен!“ В такива моменти вярата ти е разклатена. Питаш се, „Дали Бог не ме е изоставил?“

В живота има върхове и долини. Къде си ти сега? На билото на планината? Или в долината? А може би си някъде по средата. Може би точно зад завоя ще видиш връх или долина, но още не го знаеш. Учениците на Исус също не знаеха, че ще навлязат в долина, ще минат през ниска точка във вярата си.

Нещата с Исус изглеждаха добре – Той извършваше чудеса, изцеляваше хора, ходи по вода, нахрани групи от 5000 и 4000. Хиляди го следваха, слушаха проповедите Му. Лесно беше да си Негов ученик. Разбира се, това беше Месия или дори Божия Син.

Но точно зад ъгъла се промъкваше долината на мрачната сянка. Тълпите скоро щяха да се обърнат срещу Исус. Той щеше да бъде предаден, арестуван, измъчван, осъден и екзекутиран по възможно най-мъчителния и срамен начин, известен по онова време. Долината беше зад ъгъла.

Учениците щяха да се изплашат и разбягат. Тогава щеше да бъде много трудно да си ученик на Христос. Долината приближаваше, а учениците нямаха представа какво ги очаква.

Точно затова Исус ги заведе на върха на планината. Остави ги да преживеят нещо удивително. С очите си да зърнат частица от Неговата слава. Точно преди да слязат в долината, Исус ги заведе на планината, за да ги укрепи за трудния път, който им предстоеше. За нас също е важно да придружим Исус на това пътуване и да преживеем този върховен момент.

В православната, католическата и някои протестантски църкви последните 7 седмици преди Възкресение Христово са времето на Великите пости. С тях те отбелязват времето, когато Исус се спуска от своеобразния връх в своето служение в долината на мрачната сянка.

Ние вече сме в този период. Стига да не се формализират, Великите пости имат важно духовно значение – то е да напомни на вярващите, че техният Господ ще бъде отхвърлен, ще страда и ще умре за греховете.

Затова изкачването на планината ни подготвя и за нашите лични долини. Имаме нужда да видим Исус преобразен, за да преминем през трудностите и изпитанията в живота. И дано Бог ни благослови, да укрепи вярата ни и да ни подготви за върховете и долините в живота ни.

Марк 9:2 „И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.“

Думата „преобрази се“ означава, че външният вид на Исус се е изменил напълно. По-нататък четем,

Марк 9:3 „Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели.“ Лука казва, че видът на лицето му се измени. В този момент Исус разкри своята идентичност. Той беше святия, всесилен Бог и учениците му се убедиха в това, когато видяха Неговото преображение.

Скоро те щяха да Го видят окървавен, слаб и умиращ. Затова за тях беше важно да Го видят да свети по-ярко от слънцето и да се убедят, че Той е святият и превъзвишен Бог.

Когато след малко пред тях се явиха двама от най-големите пророци - Илия и Мойсей, това беше още по-голямо свидетелство за учениците. Мойсей представляваше закона, а заедно с Илия двамата представляваха отиващия си Стар завет.

Скоро Исус щеше да бъде обвинен, че е дошъл да отхвърли Закона и пророците. Но тук те си говореха за предстоящата му смърт и прославяне. Исус щеше да изпълни, не да отхвърли закона и пророците. С Неговата смърт и възкресение щеше да бъде подпечатан Новия завет.

И докато учениците се чудеха какво става и как да реагират, ги осени облакът на Божията слава и глас се разнесе от небето, „Това е Моят възлюбен Син; Него слушайте.“

Те бяха видели Исус облян в светлина. Бяха видели Илия и Мойсей да разговарят с него. И сега чуваха гласа на Отца. Това трябва да е оставило незабравимо впечатление у тях. Самият Бог Отец им каза, че Исус е Неговият Син, че Той го обича и че трябва да слушат Него.

Те се нуждаеха да чуят това. Книжниците вече обвиняваха Исус, че е от дявола. Скоро хората щяха да кажат, че Бог не го обича, щом Го е оставил да умре на кръста. Фарисеите щяха да казват, че хората не трябва да слушат Исус. Тук Отец им каза, че този е истинският Божи Син, когото Той обича и когото те трябва да слушат и следват.

Учениците се нуждаеха да отидат на планината и да видят преображението на Исус. Ние също се нуждаем да видим Неговото преображение, когато преминаваме през нашите върхове и долини. И като Петър да кажем, „Учителю, добре е да сме тука.“ Тук си припомняме колко славен Цар е Исус. Припомняме си, че Той е Божият Син.

Учениците трябваше да се изкачат на върха, за да видят Преображение. Днес ние се изкачваме на върха, когато четем и изучаваме Божието Слово. Всеки път когато идвате на църква, вие изкачвате планината. Тук виждаме Христос, който отне нашите грехове на кръста и възкръсна от мъртвите.

Тук за малко зърваме частица от Неговата слава. За нас е добре да сме тук, защото тук ние получаваме насърчение за идните дни и за върховете и долините, които се крият зад ъгъла.

Но ние побеждаваме в най-големите си битки не на върха на планината, а в изпитанията долу, в долините. И тук виждаме, че след преживяването на върха зад ъгъла се криеше долината.

Когато Исус и тримата ученици слязоха, те завариха останалите да спорят с религиозните водачи. Исус ги попита, „За какво се препирате с тях?“ (ст.16)

Марк 9:17-18 „И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.“

Сигурно учениците са се почувствали ужасно неудобно след този провал в лицето на своите обвинители. Те вярваха, че могат да изгонят духа от момчето. Бяха го правели преди, но сега не можеха. Съмнението се беше промъкнало и гасеше огъня на вярата им както водна струя гаси огън.

Исус отговори:

Марк 9:19 „О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.“

Неверието няма сила. Учениците се бяха провалили. Исус ги беше избрал, обучил, беше им дал власт над силите на мрака. И когато ги беше оставил за малко, те бяха объркали конците.

Исус идва и днес при нас и скърби, че имаме толкова малко духовна сила. Неверието не може да успее срещу Сатана. „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят“ (Евреи 11:6).

Учениците бяха слезли в долината. Времето на изпитания бе започнало. Това беше времето, когато трябваше да докажат вярата си. Но тези, които бяха там, бяха загубили тази битка.

Дали защото бяха твърде заети да служат на другите и нямаха време да се молят. Или мислеха, че щом са с Исус, няма нужда да се молят. Бяха извадили захранващия кабел на духовната си сила от Божия контакт.

По-късно, когато останаха насаме с Исус, те го попитаха защо не са могли да изгонят духа. Той им каза, „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва.“ (ст.29) В някои преводи се казва „с молитва и пост“.

Обърнете внимание, Исус не каза: „Аз съм единственият, който може да се справи в подобна ситуация.“ Или, „Трябва да сте завършили богословие.“ Или, „За този род има една специална молитва, която трябва да научите наизуст.“

Не. Той каза, че са били безсилни да изгонят духа, защото не са се молили. Техният проблем беше, че не са изкачили планината на молитвата. Не бяха погледнали нагоре към Този, който може да разреши всеки проблем, а се бяха вторачили в проблема. Не само физически, но и духовно бяха останали в долината.

Нека те попитам: чувствал ли си се немощен да се справиш в някоя долина в твоя живот? Чувствал ли си се безсилен срещу изкушение? Чудил ли си се защо нямаш сила? Ако да, нека те насърча - ти не си сам!

Велики Божии мъже са имали своите върхове и долини във вярата. Яков, Йов, Давид, Еремия, Авакум, Тома, Петър, авторът на това евангелие Марк, и много други са се съмнявали, спъвали и проваляли, но накрая останаха верни.

Иди на планината! Виж Исус в цялата Му слава – в Неговото слово, в общението с други вярващи, в молитва. Иди на планината! Но не забравяй за нуждаещите се в долината!

Един мъж казал на евангелизатора Дуайт Муди, че е живял на „планината на преображение“ 5 години. „Колко души заведе при Христос миналата година?“, рязко попитал Муди. „Ами – поколебал се мъжа, - не знам.“ „Спасил ли си някого?“ „Не знам да съм“, отговорил човекът. „Тогава, казал Муди, „ние не искаме този вид опитност на планината. Когато един човек отиде толкова високо, че вече не може да се протегне надолу, за да спаси бедните грешници, нещо не е наред.“ Парадоксът е, че да благовестваме на земята е един от най-славните аспекти от преживяването на планината!

Човек изкачва планина, на чийто връх се надява да открие Бога. Като се изкачва високо, той очаква да остави всички нужди и проблеми отзад в долината. Но докато се изкачва, Бог слиза долу от планината в мъката и скръбта. По средата на пътя Бог и човекът се разминават. Когато човекът стига до планинския връх, няма да открие нищо. Бог не е там. Какво ще направи? Знае, че изкачването е било грешка, но в агонията на осъзнаването ще се предаде ли на отчаяние? Или ще се обърне, за да се върне обратно през мъглата до долината, където Бог е отишъл, за да го потърси?

В този момент от живота си аз се чувствам насърчен и силен във вярата. Случват се хубави неща в църквата. Бог ме използва на различни места. Но и сега има долини, през които преминавам и когато се чувствам безсилен. Знам, че имам още много да раста. Вярвам, но имам моменти на съмнение.

Със съмнения се бореше и бащата на обладаното от бяс момче в нашия текст. Той се беше отчаял. Този бяс е мъчил детето му с години. Той трябваше да е непрекъснато с него, за да го пази, когато злият дух го хвърли в огън или вода.

Ужасно е да си родител и да гледаш как детето ти е болно, а да не можеш да направиш нищо. И бащата моли Исус да се смили над тях и ако може да стори нещо.

Марк 9:23-24 „А Исус му рече: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам! Помогни на моето неверие.“

Може би бащата нямаше достатъчно вяра, но поне беше искрен. Ако искаме да видим духовен растеж в живота си, ние трябва да сме искрени относно съмненията, които имаме. Може да нямаме толкова вяра, че да преместваме планини, но не е нужно да имаш много вяра, за да започнеш да печелиш духовни битки в живота си.

Бащата каза, „Вярвам! Помогни на моето неверие.“ С други думи, вярвам, не разбирам всичко, но съм готов да Ти се доверя в тази долина в моя живот.

Бог се удоволства в това да увеличава вярата на своите деца. Както казва един християнски автор, „изпитанията, трудностите, а понякога и пораженията са всъщност храна за вярата.“ Защо? Защото именно съмненията ни карат да търсим отговорите, да се молим, да четем и да ги намираме. Дори когато нямаме отговор, този стремеж ни кара да се доверим на Бога. Това засилва още повече вярата ни.

Вярата расте в долината, не в планината. В планината е лесно да кажем, „Господи, имам вяра в тебе!“ Само по време на изпитание, болка или трагедия нашата вяра се калява както стоманата се калява в огъня.

Веднъж Марк Твен срещнал един бизнесмен, който се хвалел, че никой никога не е можел да му излезе насреща. След като бил решил нещо, всеки му правел път. Богатият бизнесмен казал, „Преди да умра искам да отида на поклонническо пътуване до Светите земи. Ще се изкача на планината Синай и там, на върха, ще прочета Десетте Божи заповеди на висок глас.“ Невъзмутимо Твен отговорил, „Имам по-добра идея – остани у дома си и живей чрез тях.“

Вярата се усъвършенства в долината. И няма нищо лошо да си признаеш пред Бога, че не ти достига вяра.

Когато ние признаем, че не ни достига вяра, тогава даваме възможност на Бог да се намеси в живота ни и да направи само това, което Той може да направи. Обърнете внимание, Исус не каза на бащата, „Съжалявам, нямаш достатъчно вяра.“ Или, „Иди, увеличи вярата си и тогава ела пак.“ Не, Исус смъмри нечистия дух и изцели момчето.

Какво научаваме от тази глава? Първо, Исус иска да сме искрени с нашите съмнения. Не е нужно да се преструваме, че вярваме силно. Само когато се изправим пред съмненията си можем да започнем да растем във вяра.

Второ, когато сме в долината на мрачната сянка ние трябва да отиваме при Исус. Да включваме кабела на духовното си захранване в Божията електрическа верига. Да се изкачваме на планината.

Как става това? Като се молим, като се посветим на четене и изучаване на Словото. Като се вграждаме в Тялото Христово. Издигни очите си нагоре, към планината, не надолу, към долината. Гледай на Исус, не на проблема.

Вярно е твърдението, че тези които не вярват, не се молят. А тези, които не се молят, които не постят, които не са готови да направят жертва да общуват с Тялото Христово, за да спечелят духовна битка - те се чувстват духовно безсилни. Без тези християнски дисциплини не можем да се справим с изпитание или изкушение в живота ни.

Когато духовният ни живот е слаб, ние не изпитваме нужда да се молим, да бъдем с братята и сестрите в църква, да се покланяме на Бога заедно и да служим на другите.

Но когато молитвеният ни живот е захранен, тогава Бог ни дава сила да устоим на трудностите и изкушенията. Имаме желание да общуваме с други вярващи. Питаме се непрекъснато, как мога по-добре да служа в моята църква? Има ли още някой сред моите познати, с когото не съм споделил за вярата?

Понякога долината изглежда прекалено мрачна и непроходима. Изпитанието е свръх силите ти. Искаш да се предадеш. Точно тогава, иди на планината!

Една млада жена, бременна в осмия месец, върви в дома на майка си. Отпуска се на дивана, събува чехлите и вдига краката си на масичката. После изпъшква, „Няма да мога да се справя“. Помъдряла с годините, майката взема фото албума и сяда до дъщеря си. Отваря албума на снимките, където децата ѝ са в памперси. Бавно двете разгръщат страниците, от които изплуват толкова спомени.

Усмихват се, като виждат снимката с децата, които духат свещички на тортата или са седнали пред Рождествената елха. Така, както майката вижда вчерашния ден, така дъщерята вижда утрешния. Само за миг дъщерята е променена. Настъпило е преображение.

Когато гледаме към планината, ще можем да преминем и през долината.

Къде си ти – на планината или в долината? Може би зад ъгъла в живота ти се задава долина. Може би вече си в долината!

Когато си в долината на отчаянието, признай, че ти липсва вяра. Погледни нагоре, към Исус. Качи се на планината на преображение. Тогава Исус ще ти даде сила да посрещнеш изпитанията и в тях ще кали вярата ти. Ще ти даде победа. Отчаяние ти ще се обърне на радост и надежда. Амин!

_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
24.03.2019 г.

Заблудата на стръвта (Яков 1:13-18)

/проповед/

Един свещеник паркирал колата си на забранено за паркиране място, защото нямал време и не можел да намери място за паркиране. След това сложил бележка под чистачката: „Обикалях карето 10 пъти. Ако не паркирам тук, ще пропусна срещата си. Прости ни дълговете наши.“

Когато се върнал, намерил фиш от КАТ с бележка: „Аз обикалям карето от 10 години. Ако не ти издам фиш, ще загубя работата си. Не ни въвеждай в изкушение.“

Всички ние сме изкушавани по един или друг начин. Изкушавани сме да не кажем истината, да вземем нещо, което не ни принадлежи, да преядем, когато е сервирано нещо вкусно, да не дадем на Господа това, което му принадлежи.

Едно изследване показва, че хората са склонни да се поддават на изкушение най-вече когато пренебрегват времето си с Бога (81%) и когато са уморени (57%).

Но дори когато имаш тихо време и се чувстваш отпочинал, не си застрахован.

Всеки човек преминава през изкушения. С една дума, светът е голям и изкушение дебне отвсякъде. От какво се изкушаваш ти? Как се справяш с изкушенията? Възможно ли е успешно да се съпротивляваме на изкушенията? Отговорът на Библията е „да“!

За да видим отговора на този въпрос, ще прочетем Яков 1:13-18.

Прочит на текста.

В първата среща от поредицата „Действена вяра“ научихме, че трябва да считаме за радост, когато преминаваме през изпитания. Веднага след това Яков говори за изкушения. Връзката е, че в изпитания можем да бъдем изкушени да извършим грях.

Всъщност, тук думата за изкушение е същата, като думата използвана за ‚изпитание‘. Но това са две различни опитности.

Бог ни изпитва за наше добро, за да ни разкрие истинската ни морална същност. Сатана ни изкушава, за да ни направи зло, водейки ни в грях. Но и в двата случая е нужно ние да сме подготвени. 

Защото, както беше казал някой, „изкушението е огънят, който повдига утайката на сърцето.“ А сърцето е измамливо повече от всичко и страшно болно. Кой може да го познае?

Затова Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията.

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава.“ (ст.13) Защо не бива да се изненадваме?

Първо, защото всеки бива изкушаван. Изкушенията са универсални. Попитали Томас Едисон как се съпротивлява на изкушения и той отговорил: „Изкушения? Нямам такива. Нямам време за тях.“

И наистина, заетостта е добър антидот срещу изкушенията. Но аз съм сигурен, че всеки жив човек на този свят е бил изкушаван. Ако някой ти каже, че не е изкушаван, това означава само едно: че той е мъртъв. Само мъртвите не се изкушават. Ние трябва да разбираме, че самото изкушение не е грях. Ние не можем да изкореним изкушенията, но сме отговорни за това как реагираме на тях.

Освен че изкушенията са универсални, второ, изкушенията са персонални. Всеки се изкушава от различни неща. Това, което изкушава мен може да не изкушава теб и обратно. Затова ние трябва да сме подготвени и да познаваме слабите си места.

Казахме, че Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията. Второ, той ни посочва източника на изкушенията. Някои хора, особено невярващите, обвиняват Бога, че са изкушавани. Освен първородния грях, ние сме наследили и синдрома на Адам и Ева, които прехвърлиха вината на друг: „Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох... А жената каза: Змията ме подмами и ядох.“ (Битие 3:12-13).

Някои хора казват, хората вършат грехове, защото Бог ги е програмирал така. Той е вложил в тях този характер, така че те не могат да не грешат. Адам каза: „Жената която Ти ми даде.“ Индиректно той обвини Бога.

Яков отхвърля тази идея: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.“ (ст.13) За да се справим с изкушението, ние трябва да разбираме кой е истинският му източник.

Според един превод на английски, този стих гласи така: „Дори и не си помисляй, че Бог има нещо общо с твоето изкушение.“

Ако вината не е у Бога, чия е? На Сатана? Той наистина ни изкушава, както изкуши Адам и Ева в градината. Често прeхвърляме цялата вина на него, но за да е ефективно изкушението, трябва да има нещо друго.

Яков разкрива кой е истинският виновник, като показва изкушението не като еднократно събитие, а като процес.

Яков 1:14-15: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

Първо, виждаме, че изкушението започва от нашата страст или пожелание. Пожеланието е вече в нас. Без него грехът нямаше да е привлекателен. Грехът не е магнитът; магнитът са нашите страсти.

Не всички желания и страсти са грешни. Бог е вложил в нас желание да се храним, инстинкт за самосъхранение (т.е. желание да сме в безопасност), желание за сексуално удовлетворение или за облекчение от болка. Но когато тези желания излязат от контрол и отидат до крайност, могат да станат вредни.

Следователно, всичко започва с нашите страсти. Страстта е излязло от контрол желание. След това, страстите водят до заблуда: „който се изкушава, се завлича и подлъгва.“  Думата „подлъгва“ е термин от риболова и означава „примамвам със стръв.“ Рибарите слагат стръв, за да заблудят рибата. Дори четох, че рибарите вече използват силиконови примамки като стръв. Стръвта има двойна функция. Тлъстият, сочен червей или привлича рибата. Второ, той скрива куката.

Същото е с греха. Ние се подлъгваме от греха в частност, защото не виждаме последствията. Подобно на рибата не виждаме кукичката. Но тя е там. Захапваме стръвта. Последствията от греха са истински, но ние сме заслепени от нашите страсти и не ги виждаме. Не можем да направим трезва преценка на ситуацията.

Прелюбодейството или предбрачният секс може да изглеждат приятни. Но когато бракът е разбит и виждаш децата само уикенда, болката е по-голяма от удоволствието.

Да пиеш алкохол и да караш колата с приятели може да изглежда забавно. Но когато колата ти удари крайпътно дърво и причиниш нечия смърт, ще разбереш, че удоволствието не си струва.

Следователно, не Бог, а нашите страсти са източникът на изкушенията. Те водят до заблуда. И трето, изкушението води до грях. Тогава страстта зачева и ражда грях.“ (ст.15а) Започва със страст, води до заблуда и накрая до грях. А грехът е непокорство на Бога. От съчетаването на заблудата и страстта се ражда грях. Но и това не е всичко.

Яков 1:15б: „грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

След кратковременното удоволствие, грехът винаги води до смърт. Всички ние сме грешни, но Бог не ни наказва със смърт веднага. Бог е милостив, но това не бива да ни заблуждава относнокрайния резултат от греха. Ще дойде ден, когато Той ще съди всички.

Чарлз Суиндол казва: „Тук Яков не говори за физическа смърт, защото никой иначе нямаше да е жив. Той не говори и за духовна смърт, защото тогава никой нямаше да се спаси. Отдаването на нашите страсти довежда до състояние, в което вярващият води живот, подобен на смъртта.“

Ние ще бъдем живи умрели.

Макс Лукадо описва така това състояние в книгата си „Нищо чудно, че го наричат Спасител“: „ Увереността е заменена със съмнение, искреността е изместена от пресметливост. Да излезе мира. Да влезе суматохата. Точно когато удоволствието от отдаването на греха престане, започва глада за облекчение. Целта на живота се свежда единствено до това да намериш свобода от вината си. Или както Павел зададе въпрос от името на всички нас, „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“

Ако искаш да се справиш с изкушението успешно, анализирай го. Виж какво го причинява. Къде те води? Какви са последствията? Ако го направиш, ще се убедиш, че не си струва.

Битката за победа над изкушенията е в ума. Всеки път, когато се поддадем на изкушение, ние сме повярвали в лъжа. Лъжата, че краткотрайното удоволствие ще ни донесе вечно щастие. И живеем тази лъжа.

Следователно, за да победим изкушението, ние не трябва да сме изненадани от него, трябва да го разбираме и на трето място, да не се подлъгваме от него.

„Не се заблуждавайте, любезни мои братя“ (ст.16). С други думи, не се подлъгвайте,бягайте от изкушението. Не гледайте лековато на него!

То може да изглежда добро, но не е. Сатана не дава добри дарове. Само Бог дава добри дарове.

„всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна.“ (ст. 17)

Бог е Отец на светлините. Тук се имат предвид небесните светила, които огряват небето денем и нощем. Слънцето, звездите и луната никога не се изключват, даже и да не ги виждаме. По същия начин у Бога няма никаква сянка.

Бог не ни дава лоши неща. Сатана иска изкушенията да изглеждат като добри неща. Не се подлъгвайте.

Томас Едисон е казал: „Да наливаш алкохол в човешкото тяло е като да слагаш пясък в лагерите на двигател. Аз съм пълен въздържател от алкохол. Винаги съм смятал, че мога да използвам по-добре главата си.“ Това се отнася за всеки грях. Бог има по-добър начин да използва нашите умове и тела от това да ги предаваме на греха.

Добрата новина е, че тези, които са новородени могат да се съпротивляват на изкушението. Ти можеш да победиш изкушението. Ти си освободен чрез силата на Духа в тебе. Вече не си роб на греха. Вече можеш да се съпротивляваш на грешните практики.

1 Коринтяни 10:13: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“

Бог винаги ще даде изходен път. Понякога този път е просто да избягаш от мястото! Друг път Той може да ни даде сила да се съпротивляваме на изкушението. Бог ще направи път!

Ние не се справяме с изкушението, като скърцаме със зъби и се заричаме да не правим някои неща. Ключът е да изпълваме умовете си с други неща. Вместо просто да се съпротивляваме, ние трябва да променим фокуса си. Изкушението започва в мислите, затова трябва да пренасочим мислите си – това е ключът за победата.

Фактът, че минаваш през изкушения е доказателство, че Бог е близо до теб. Чувствителността ни към греха е дар от Святия Дух. Тя е белег на нашето спасение. Ако бяхме изгубени, тогава нямаше да преминаваме през вътрешна борба. Когато можем да съгрешаваме без угризения, когато грехът стане прекалено лесен, тогава трябва да ни светне червената лампичка!

В заключение – не се изненадвай от изкушението, очаквай го. То ще дойде. Много хора се молят за освобождение от изкушение, но веднага след това отново отиват там, където е то! Някой е казал,

„Да се молиш срещу изкушение и въпреки това да бързаш да отидеш на място, където ще си изложен на него е като да пъхнеш пръстите си в огъня и да се молиш да не изгорят.“

Не се заблуждавай относно природата на изкушението. Разбери откъде идва то. Може да изглежда желателно, но то води до заблуда и непокорство, а накрая и до смърт. Мисли за последствията.

Най-добрият начин да се съпротивляваш на изкушението е като се молиш, избягваш компромисни ситуации, изучаваш Библията и като споделяш с някого за вътрешните си борби.

Малко след своето обръщение, Августин срещнал лице в лице жената, която била неговия зъл гений за много месеци. Тя го завличала все по-дълбоко и по-дълбоко в робството на греха, докато той не бил освободен от неговите вериги чрез обновяващата сила на кръста. Когато той щял да я подмине с небрежно кимване, тя го спряла и казала: „Августине, не ме ли познаваш вече? Виж, това съм аз.“ Той я погледнал за миг, и знаейки, че тя не го държи вече в своята зла власт, Августин отговорил. „Но това не съм аз.“

Ти можеш да устояваш на изкушенията чрез силата на Духа, който живее в теб. Ти си Божие дете. Ти си новороден и Христос живее в теб. Можеш да победиш изкушението!

Нека се молим.

--
БПЦ "Нов живот" Варна
12.11.2017 г.