Днес ще разгледаме пасаж, в
който майка погребва своя син. Ние продължаваме с поредицата „Спасителят на
света“. Видяхме, че след 400 години мълчание Бог изпрати ангел Гавриил, който
предрече раждането на Йоан Кръстител и Исус Христос. Йоан излезе, за да
приготви пътя за Господа, като призоваваше към покаяние и живот в очакване на
идването на Господ.
След като Исус беше кръстен от
Йоан, беше изпитан в пустинята и започна своето служение. Видяхме как Той скандализира
хората в синагогата със своите изявления, че е дошъл да прогласи освобождение
на пленниците. Това беше Неговата мисия, но малцина повярваха и накрая дори се
опитаха да Го убият. Но Той продължи да проповядва Божието царство и да
потвърждава, че е Божият Син, като върши чудеса и знамения.
Последния път разгледахме част
от проповедта на равнината в Лука 6 глава и научихме, че ние трябва да обичаме
дори враговете си, защото самите ние бяхме врагове на Бога, защото това не ни
идва отвътре и защото Той прави това. Разгледахме различни начини, по които да проявяваме
любов към неприятелите си.
В нашето изучаване тази сутрин
върху Лука 7:11-17, евангелист Лука ни разказва за една среща, която се състои
при портите на град Наин в
Галилея. Това не беше среща на двама човека, а на две групи хора. Срещнаха се
две процесии. Процесията на смъртта и скръбта срещна процесията на живота и
надеждата.
Едната се водеше от мъж, който
беше победен от смъртта, а другата – от Един, който щеше да победи смъртта. Мъртвият
щеше да оживее, а Живият трябваше да умре.
И когато двете групи се сляха,
те оформиха нова група – групата на победата над смъртта и тържеството на
живота.
С Божията помощ, ще разгледаме
три аспекта на тази среща. Първо, ще видим как смъртта и скръбта излизаха от
града. Второ, ще се замислим над начина, по който живота и надеждата влязоха в
града. И трето, ще видим че вестта за тържеството над смъртта се разнесе
навсякъде.
Нашият текст започва с думите
„А скоро след това“ (ст.11). Исус отива в град Наин скоро след като изцелява
слугата на стотника. А тук прави нещо още по-впечатляващо, възкресява мъртвец. Както
казахме, чрез чудесата Исус демонстрира, че е наистина Този, който казва че е –
Всесилният Син Божи.
Освен това, всяко чудо носи конкретно
послание за нас. Чрез тях ние виждаме любовта и състраданието на Исус. Виждаме,
че Той е загрижен дори за на пръв поглед незначителни неща като нашата храна.
Нека видим какво можем да научим от срещата при портата на Наин.
Първо, смъртта и скръбта
излизаха от Наин.
Лука 7:11-12 „А скоро след
това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно
голямо множество. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха
мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо
множество от града.“
Като пастор ми се налага да говоря
на погребения и знам, че погребенията не са радостна гледка. Особено голяма е
скръбта, когато е умряло дете. Когато си е отишъл стар човек, ние сме благодарни
за дългите му години живот и за това, че неговите страдания са прекратени. Ако
той е вярващ, нашата утеха е, че той отива в Божието присъствие.
Но когато умира дете или
младеж, ние не разбираме защо става това. Преди няколко седмици след зверска
катастрофа в Добрич почина малко момченце, племенник на мой познат. Трудно е да
се приеме такава загуба. Няма как човек да остане равнодушен при гледката на
опечалените родители и семейството.
Ето какво пише един човек, загубил
тримата си сина – един на осемнадесет дни, след операция; другият на 5 годинки,
от левкемия; третият след инцидент с шейна, на 18 години.
От всички смърти, тази на дете
е най-неестествена и трудна за понасяне. По думите на Карл Юнг, „това е точка,
поставена преди края на изречението“, а понякога и когато изречението едва е
започнало. Ние очакваме старите да умрат. Раздялата е винаги трудна, но не е
изненадваща. Но детето, младият човек? Животът, с неговата красота, очарование
и потенциал тепърва започва. Смъртта е жесток крадец, когато удря младите.“
Страданието, което обикновено предхожда
смъртта е друга причина смъртта на деца да е толкова трудна за понасяне от
родителите. Децата са създадени за радост и смях, за светлина, не болка... В
известен смисъл това е различно от всяка друга връзка. Детето е кост от костта
на родителите, плът от тяхната плът. Когато дете умре, част от родителите бива
погребана... Срещнах мъж на седемдесет и няколко години. След първите десет
минути от разговора той ми показа избеляла снимка на дете, която извади от
портфейла си – неговото дете, умряло почти преди 50 години.“
Всичко това се отнасяше и за траурната
процесия, която излизаше от Наин в деня, когато Исус влизаше в града. Един млад
човек беше умрял. Една майка погребваше сина си. Тя вече е погребала мъжа си.
Сега е напълно сама. Това беше огромен удар за нея.
По думите на християнския
автор Доналд Милър, „вдовиците по онова време били достойни за съжаление,
защото нямали никакви права и не можели да получават наследство. Те зависели от
синовете или роднините си... Смъртта на сина ѝ беше оставилa вдовицата
беззащитна в един жесток свят. Без наследник семейното име щеше да бъде заличено
от Израел. Това е една от най-големите човешки трагедии. Сълзите на вдовицата
бяха красноречиво свидетелство за победата на смъртта. Смъртта наистина беше
дошла по жесток начин в живота на тази жена.“
Сигурно само най-студените
сърца в Наин не са били трогнати от тази траурна процесия. Вероятно много малко
очи са останали сухи сред излизащата от града група. Сигурно много от тях са се
питали, „Кога ли ще ме навести и мен смъртта? Дали не съм следващият? Какво ще
стане със семейството ми като умра?“ Подобни въпроси сигурно са се въртяли в
главите на хората, които излизаха с траурната процесия през градските порти на
Наин. Това беше една процесия на смъртта и скръбта.
Не сме ли и ние част от тази
траурна процесия, която излизаше от градските стени в деня, когато Исус
пристигна? От времето на Авел, който беше убит от брат си Каин до последния
човек, който ще бъде погребан преди да се установят новото небе и новата земя, ние вървим към това гробище.
Евреи 9:27 „И така, както е
определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“
Защо всички хора умират?
Римляни 5:12 „Затова, както
чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин
смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“
Смъртта, а с нея и болестите и
страданията са наш постоянен спътник поради бунта на нашите прародители срещу
Бога. Затова траурни процесии като тази в Наин днес излизат от всеки град и
всяко село по лицето на земята. Наследниците на Адам и Ева трябва да се върнат
в пръстта, откъдето са взети. Смъртта разбива сърца, убива мечти, причинява
раздяли.
Знаете ли, че археолози са
открили гробища от първи век в Гърция и Рим. На много от тях на гръцки или
латински е изписано, „Няма надежда.“ Много българи днес се чувстват точно така.
Те се приближават към смъртта си, предполагайки че отиват към една вечна нощ,
без никаква надежда!
Но има и надежда! Когато смъртта
и скръбта се срещнат с живота и надеждата всичко се променя. Лука ни разказва
за тази среща, когато смъртта излизаше от Наин и надеждата влизаше. Исус водеше
учениците си и голяма тълпа от хора с тях към Наин. Смъртта срещна живота.
Скръбта срещна надеждата. И всичко се промени!
Лука 7:13 „И Господ, като я
видя, смили се над нея и рече ѝ: Недей плака. Тогава се приближи и се допря до
носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани. И мъртвият се
повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.“
Господарят на живота говори на
живите и на мъртвеца. В живота ни ще се случва често да вървим в погребална
процесия. Да участваме в погребение. Тази среща в Наин може да ни помогне да се
подготвим за тези случаи.
Сигурно не беше случайно, че Водачът
на групата, която влизаше в Наин я доведе до града точно когато траурната
процесия излизаше. Благодарение на тази среща, която Лука е описал за нас,
можем да се поучим от думите на Исус.
Първо, виждаме че Исус прояви
състрадание към вдовицата, която се беше отправила да погребе своя син. Исус е
не само вечния Божи Син, но и Човешкият Син. Той беше 100 процента Бог и 100 процента
човек, затова не са Му чужди чувства като състрадание и болка, тъга и радост.
Може би някога, когато си бил при
гроба на близък, си бил изкушен да мислиш, че Бог не знае през какво
преминаваш. Тогава си спомни, че Исус имаше човешка, не само божествена
природа. Той се просълзи, когато го заведоха при гроба на приятеля Му Лазар
(Йоан 11:35). Той знае колко болезнена е смъртта за нас, хората.
Но Той може не само да
състрадава.
Ако мой приятел дойде и се оплаче
от главоболие, мога да си ударя главата няколко пъти в стената, докато ме
заболи и да кажа: „Сега и аз изпитвам същото, знам какво е.“ Но дали това ще
помогне да спре НЕГОВОТО главоболие?!
Исус може не само да
състрадава на опечалените, но и има власт над смъртта. Той каза на момчето да стане,
той стана и започна да говори.
Исус не дойде, за да донесе
само краткосрочно решение на проблема смърт. Не, Той дойде, за да отнеме силата
на смъртта.
Евреи 2:14,15 „да унищожи чрез
смъртта този, който има властта, т. е. дявола, и да избави всички онези, които
поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.“
Затова Исус можеше да говори
директно на мъртвеца и да му заповяда да стане. Защо? Защото Той щеше да
пострада и да понесе заплатата на греха на всички умрели и всички умиращи. Той получи
смъртната присъда, която всеки грешник заслушаваше.
И три дни по-късно Исус победи
смъртта, като възкръсна от гроба, където беше погребан. Чрез своята смърт
Христос донесе смъртта на смъртта!
Римляни 14:9 „Защото Христос
затова умря и оживя – да господства над мъртвите, и над живите.“
Водачът на групата, която
влизаше в Наин, е Господар над живота и смъртта. На опечалените в онзи ден в
Наин Той донесе живот и надежда. И днес дава живот и надежда на всички, които
се обърнат с вяра към Него и Го изповядат като Господ и Спасител.
И днес Исус идва при нас, за
да донесе живот и надежда в нашия живот. Той казва,
Йоан 11:25 „Аз съм възкресението
и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и
вярва в Мене, няма да умре довека.“ Каква утеха бяха тези думи за Марта, когато
тя скърбеше за смъртта на брат си Лазар.
Откровение 1:18 „бях мъртъв, и
ето, жив съм до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“
Всеки от нас един ден ще умре.
И докато приближаваме нашата среща със смъртта, нека се държим здраво за думите
на Този, който отне нейната власт.
Павел също писа,
2 Тимотей 1:10 „...Христос
Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието“.
Посланието на Водача на
групата, която влизаше в Наин е същото и днес, 2000 години по-късно. Той казва:
„Не плачете, уповавайте в Мене. Вижте Моята власт над смъртта и вярвайте в Мене.“
В Наин се срещнаха две
процесии. Смъртта и скръбта излизаха от града, а животът и надеждата влизаха.
Заплатата за греха излизаше. Жертвата за греха влизаше. Исус прояви състрадание
към опечалените и възстанови отнетия живот чрез Своята сила.
И резултатът от срещата в Наин
се усети навсякъде. Лука продължава:
Лука 7:16 „И страх обзе
всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и: Бог
посети Своите люде.“
Тук по-добър превод на страх
би бил „страхопочитание“. Виждаме, че новината за Исус „се разнесе по цяла Юдея
и по цялата околност.“ (ст.17)
Смъртта и скръбта отстъпиха
място на живота и надеждата. В резултат на срещата животът триумфира над
смъртта.
И забележете, че Лука пише, че
„страх обзе всички, и славеха Бога“. Вече имаше не две, а една процесия. Двете
групи се бяха слели в една – групата на живота. Всички бяха удивени от чудото,
което Исус направи. Учениците на Исус получиха още едно доказателство, че Исус
е Спасителят. Радостта им стана по-голяма. Хората, които следваха опечалената
майка, получиха надежда.
Трудно е да си представим промяната,
която настъпи за няколкото секунди, в които Исус каза на мъртвото момче да
стане. Скърбящата майка получи сина си възкръснал от смъртта. С него получи и
бъдеще. Отново имаше кой да я подкрепя и да ѝ помага.
Всеки от нас рано или късно ще
трябва да участва в такава траурна процесия. Срещата в Наин ни показва, че
когато Исус посрещне тази процесия, резултатът е победа над смъртта. Защото Той
носи живот и надежда. Страхуваш ли се от смъртта? Ако е така, можеш да бъдеш насърчен
от думите на ап. Павел:
1 Коринтяни 15:55-57 „О,
смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ Жилото на смъртта е
грехът и силата на греха е законът; но да благодарим на Бога, Който ни дава
победата чрез нашия Господ Исус Христос.“
Исус победи смъртта и дава
тази победа на всеки, който вярва в Него! И това не е метафора, а факт! Животът
и надеждата срещнаха смъртта и скръбта и ги победиха.
Срещата при градските порти на
Наин бяха само преобраз на срещата на живота и смъртта при кръста. Там животът
извоюва победа над смъртта. Може това да е станало преди 2000 години, но в
известен смисъл може да се каже, че ти и аз също сме били там. С греха си ние
сме забивали гвоздеи в ръцете и нозете на Исус!
Виждали ли сте картината на
Рембранд, наречена „Трите кръста“? Ако можете я потърсете в интернет. Когато я
погледнете, вниманието ви първо ще бъде привлечено към централния кръст, на
който умря Исус. След това, като погледнете към тълпата в подножието на кръста,
ще бъдете впечатлени от различните изражения на лицата и фигурите на хората,
които участват в ужасното престъпление с разпъването на Божия Син. Накрая
погледът ви ще се отмести към края на картината и ще зърнете една почти скрита
в сянката фигура. Критиците на изобразителното изкусво смятат, че Рембрад е
изобразил там самия себе си, защото си е давал сметка, че чрез своя грях той е
помогнал Исус да бъде прикован на кръста.
Но Исус възкръсна и победи
греха. Животът победи смъртта. Нейното жило е отнето. И един ден Христос ще се
върне, за да премахне завинаги смъртта. Приел ли си Неговата победа за своя?
В Наин Бог посети своите люде.
И Той продължава да посещава всеки, който страда, който е опечален от загуба на
близък. Той посещава всеки, който се страхува от смъртта. Нека тази среща в
Наин бъде източник на увереност за нас. Един ден смъртта и скръбта ще излязат
от портите на нашето съществуване. Животът и надеждата ще влязат на тяхно
място. Защото Този, който е в нас, победи смъртта. Амин!
