Friday, February 28, 2014

Шок и ужас


/проповед/

Жена си купила един Кит-кат, докато чакала да излети самолета й на летището. Огледала се за място за сядане. Залата била пълна с пътници, но накрая забелязала едно свободно място в края на реда. Побързала да го заеме преди някой друг да е седнал и подпряла чантата си на края на седалката, седнала и сложила дамската си чанта с още няколко дребни неща на масичката между нея и един доста едър мъж, който седял в съседство и след това се обърнала, за да изправи чантата си.

Когато оправила всичко, най-накрая била готова да хапне своя Кит-кат. Но за нейна изненада, докато посягала да го вземе, видяла как мъжът на съседната седалка разтваря опаковката на нейния Кит-кат, отчупва парченце и го слага в устата си.
Казала си, това е върхът на нахалството. Тя му хвърлила гневен поглед, той също я погледнал, но не казал нищо. Тя била толкова ядосана, че си казала че ако той си позволява да се държи толкова безсрамно, тя също може. Посегнала към Кит-ката, отчупила парче и го сложила в устата си. Тогава той отчупил още едно парче и го изял.

Едва ли не, започнали да се състезават кой ще изяде повече. Бързо десертното блокче свършило и тя седяла шокирана, и още не можела да повярва как може някой да е толкова нагъл, че да изяде половината й Кит-кат.

След няколко минути на мълчание мъжът станал и отишъл някъде, след това се върнал с още един Кит-кат. Отвил го, отчупил парченце и започнал да яде. Тя си казала: „Той изяде половината от моя Кит-кат, така че и аз ще изям половината от неговия.” Протегнала се и отчупила парче и го изяла.

Същият сценарий се повторил, докато  Кит-катът бил изяден. Тя си мислела: това е най-нелепото нещо, което се е случвало в целия ми живот. Продължавала да го гледа с гневен поглед, той също я гледал, но никой не казвал нищо.

Точно тогава по високоговорителите съобщили, че нейният самолет е готов за качване на пътниците. Тя отворила чантата си, за да извади бордната си карта и за нейно безкрайно учудване, там бил нейният Кит-кат. Тя била изяла половината от двата негови Кит-кат-а, а нейният десерт бил все още в чантата!

Има моменти, когато всичко отива наопаки. Целият ни свят сякаш се разпада и се чудим какво да правим. Има моменти, когато преживяваме шок и ужас. Сякаш губим почва под краката си. Въпреки усилията ни, всичко се сгромолясва. Ние сме смутени и уплашени. Изпитваме шок и ужас.

Шок и ужас са обхванали и България след смъртта на цар Борис III. Разплакани хора се редят на километрична опашка пред „Александър Невски”, за да се простят с царя. Дипломатът Стефан Попов пише: „Над България надвисваше някаква прокоба, чувствахме се осиротели.” Всички са се питали: „Защо ни оставяш? Какво ще стане сега с България?”

Приблизително така се чувстваха апостолите в 14 гл. на Йоан. Само няколко дни преди това те бяха на върха на щастието, когато влизаха в Ерусалим и хората викаха „Осанна, благословен който идва в името на Господа!” Дори фарисеите и книжниците тогава казаха: „Ето, светът отиде след Него.”

Но много от тези, които го приветстваха, впоследствие не разпознаха в Него Божия Син и го изоставиха. Други повярваха, но от страх да не ги отлъчат от синагогата, не Го изповядаха.

И ето, учениците са се събрали в горницата с Исус. Той вече им е предал най-важния си урок по смирение, като им е умил нозете и е заповядал да правят същото един на друг. Казал им е, че Юда ще го предаде и Петър ще се отрече от него.
Но имаше и друго. Той им каза, че ще ги напусне и временно ще се разделят, защото сега не могат да дойдат с него. Тогава Петър заяви (напълно в свой стил), че е готов да умре за Учителя си. Исус обаче му каза: укроти топката, Петре, ти три пъти ще се отречеш от мене преди петелът да е пропял. Какво става след това? Нека прочетем 14:1-6.

Сигурно в стаята е царяло напрежение, те са объркани, шокирани и смутени; учениците са се питали защо Исус иска да ги изостави. Те не са си представяли така края на всичко. Вероятно техните лица са издавали какво става в сърцата им. Затова Исус иска да ги насърчи, като им каза да вярват в три неща. Първо, каза Той, вярвайте в Моето присъствие. Второ, вярвайте в Моите обещания. Трето, просто вярвайте в Мене.

1. ВЯРВАЙТЕ В МОЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Първо, Исус им каза: „Вярвайте в Моето присъствие.” В ст. 1 Той започна, като им каза: "Да се не смущава сърцето ви" (не се тревожете и притеснявайте - в друг превод).

Притеснението е там, където няма вяра. Вярата отпъжда страховете. Който вярва в Бога, трябва да вярва и в Сина. Не е възможно да вярваш в единия и да не вярваш в другия. Затова той им казва "Вярвате в Бога, вярвайте и в Мене".
Исус иска да им каже да вярват не само сега, когато го виждат, но и когато вече не го виждат сред тях. Много от нас са обаче като Тома. В края на евангелието от Йоан ще видим, как Тома казва: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръстите си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. (20:25). Искаме око да види, ръка да пипне, за да повярваме.
Но Исус ни казва, че видимите неща са временни и преходни. Нашите къщи и блоковете, в които живеем, колите които караме, телевизорите които гледаме и компютрите на които работим един ден ще изчезнат. Дори тази зала с тези удобни столове ще изчезне. Как е възможно?! Да, ще изчезнат! Всичко е подвластно на разложение, дори телата ни.

Мъж и жена били женени от 50 г. „Нещата много са се променили”, казала жената. „Преди ти сядаше близо до мен.” Е, това може да се поправи”, казал мъжът и седнал до нея на дивана. „И ме прегръщаше здраво.” „Така добре ли е?”, попитал той, слагайки ръка на раменете й. „Помниш ли, ти ме побутваше нежно по врата и ми хапеше ухото?” Той се изправил и излязъл от стаята. „Къде отиваш?” „Веднага се връщам, трябва да си взема зъбите.” Нашите тела са временни. 

Някой беше казал, че човек е като автомобил. Колкото повече остарява, толкова повече диференциалът започва да поддава, ставите да се износват, карайки задвижващия вал да излезе от строя. Предавките не включват на по-висока скорост и понякога си остават на първа. Цилиндрите се износват и губят компресия, което затруднява изкачването по най-невинния наклон. Когато се изкачва, гърбиците тракат и пукат толкова, че се чудиш дали ще издържат до върха. Карбураторът се пълни със замърсители и други вещества, което затруднява стартирането му сутринта. Трудно е да се поддържа пълен радиатора заради спукан маркуч. Термостатът изключва и не може да постигнеш нужната температура. Светлините отслабват, а клаксонът преграква. Чип паметта спада с няколко мега байта, а акумулаторът се нуждае от постоянно зареждане. По боята се забелязват резки, удари и вдлъбнатини. И накрая автомобилът отива в автоморгата.

Не само нашите автомобили и жилища са временни. Временни сме и ние. Всичко, което можеш да видиш и да докоснеш е тук за малко и след това отива в небитието. Но нещата, които не виждаш, са вечни.

Трудно е да научим този урок. Но важно е да осъзнаем, че макар и невидим, Исус е винаги с нас. Даже когато губим почва под краката си, Той пак е с нас. Той ни е обещал: Аз ще съм с вас до свършека на света. Няма да ви изоставя, нито напусна. Винаги ще съм с вас.

2. ВЯРВАЙТЕ В МОИТЕ ОБЕЩАНИЯ

След това Исус им каза: „Вярвайте в моите обещания.” В ст 2 и 3 Исус казва: „В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие.”

Бог даде много обещания в Стария и в Новия завет. Той обеща на народа на Израел земя, където ще текат мляко и мед. Мина известно време преди обещанието да бъде изпълнено, но накрая то се изпълни.

Бог обеща Месия и това също отне много време, но беше изпълнено. Исус се роди в плът. Бог стана човек.

Исус им обеща също, че ще им даде Своя Дух да е с тях. „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека.” (Йоан 14:16) Той щеше да пребъдва в тях, да ги води в истината и да им дава живот. Но и за това трябваше малко да почакат. Това обещание се изпълни в деня на Петдесятница.

А сега Бог им обещава, че ще се върне, за да ги вземе. Един ден ще отидем при Него и ще бъдем с Него завинаги. Не знаем кога ще стане това, но Бог иска да имаме търпение. Както е изпълнил другите си обещания, ще изпълни и това.

В Библията новото небе и новата земя са описани с различни метафори. То е ‘страна’, защото е огромно. То е като ‘град’, защото е многолюдно. То е ‘царство’, защото има управление. То е ‘рай’, защото е прекрасно и желано.

Но тук Исус го нарича „дома на Отца Ми”. То е дом. Какво е домът? Домът е мястото, където бързаш да се прибереш в студена нощ. „Да се завърнеш в бащината къща,/ когато вечерта смирено гасне/ и тихи пазви тиха нощ разгръща/ да приласкае скръбни и нещастни.”

Домът е мястото, където можеш да свалиш официалните дрехи и да се отпуснеш. Домът е мястото, където си обичан и приет. Там не си гост. Живееш там. Това е домът. „Да се завърнеш в бащината къща...”

И Исус казва: „Ще ви взема със себе си и ще ви заведа в дома на Отца Ми, и той ще стане и ваш дом. Вие ще сте част от семейството. Там ще се чувствате у дома.
„И трябва да ви кажа, че в дома на Отца Ми има много обиталища.” С други думи, Исус им казва, че в Бащиния му дом има много стаи. В Израел, както и все още на някои места в България, когато синът се ожени, той остава да живее в бащината си къща. Баща му построява още една стая в своята къща за младоженците.

Ако има още един син, когато той порасне и се ожени, към къщата добавят още една стая. Къщата става все по-голяма и по-голяма, и всички живеят под един покрив.

Исус каза: „В дома на Отца Ми има много обиталища... отивам да ви приготвя място.” Имайте още малко търпение. Не се обезсърчавайте, не унивайте.
Аз съм бил на много интересни места. Бил съм в Белия дом, в Английския парламент, на Ниагарския водопад, в Австрийските Алпи и Норвежките фиорди. Все места, които човек помни за цял живот. Но ако ме питате кои са най-незабравимите моменти в живота ми, ще ви кажа, че това са миговете, в които съм се връщал от дълго отсъствие у дома.

„В дома на Отца Ми има много обиталища и Аз отивам да ви приготвя място.” Добре е да си спомняме неговото обещание и да мислим за небето. Ако сме Христови, нашата идентичност е там. Имената ни са написани там. Гражданството ни е там. Спасителят ни е там. Голяма част от нас е вече там.

Скоро неговото обещание ще се изпълни. Ние ще отидем в дома на Отца. Ще получим нови тела и няма да се тревожим за това, че ще се разболеем, или ще остареем, че ще умрем. Вярвайте в моите обещания.

3. ВЯРВАЙТЕ В МЕНЕ!

Трето, Исус казва: „Вярвайте в Мене!” От 4 – 6 ст. Той казва: „Вие знаете закъде отивам и пътя знаете. Тома му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как да знаем пътя? Исус му казва: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мене.”

Вижте какво чудно обещание! Той не им казва: ще ви покажа пътя на гугъл мап; или ще ви дам подробни инструкции. Веднъж трябваше да отида в Тирана, Албания и казах на моите домакини. Не се притеснявайте, аз сам ще дойда до мястото на срещата. Те казаха с типично албанско гостоприемство: В никакъв случай, ние ще те вземем от летището и ще те доведем. Лично ген. сек. на албанското движение ме взе с колата си и ме докара. Като видях по какви криви сокаци минахме, бях благодарен, че не ме остави сам да се ориентирам.

Исус каза на учениците си: Ако вярвате в Мене, аз сам ще дойда и ще ви взема, ще ви хвана за ръка и ще ви доведа в дома на Отца ми. Защото Аз съм пътят и само чрез Мене можете да достигнете до Отца. Само чрез Мене.

Има ли някакъв товар и грижи, които те измъчват тази сутрин? Безпокои ли те нещо? Чувстваш ли страх, шок и ужас? Чувстваш ли се така, все едно губиш почва под краката си? Чувстваш ли се изоставен?

Един американски войник се върнал от Виетнам. Родителите му били заможни, това се случило малко преди Рождество и те тъкмо излизали за прием послучай празника. Точно тогава иззвънял телефона, бил техният син. Той казал: Мамо, аз съм в Щатите. Тя казала: Чудесно. Къде си? Ще си дойдеш ли за Рождество? Ще се върнеш ли навреме за празненствата? Всички ще се зарадват да те видят.

Той казал: Да, ще си бъда вкъщи за Рождество, но искам да те питам нещо преди това. Какво, попитала тя. „Ами, с мен е един приятел от Виетнам. Може ли да дойде и той?” „Разбира се, че може, доведи го. На него ще му хареса да празнува с нас.” Той казал: „Един момент, мамо. Трябва да ти обясня нещо за него. Той беше ранен и загуби двата си крака и едната ръка. Лицето му също е обезобразено.”

В телефона за известно време се чула тишина. След това майката казала: „Сине, няма как да стане. Няма да е честно спрямо нас. Това ще провали живота ни. Сигурна съм, че има правителствени служби, които ще се радват да се погрижат за него. Виж, защо не си дойдеш сега у дома, а после може да го навестяваш от време на време.” И после добавила: „Извинявай, но трябва да тръгвам, ще закъснеем за партито. Обади ни се веднага щом знаеш кога се прибираш. Чао.”

Когато родителите се прибрали у дома след партито, на домашния секретар било оставено спешно съобщение от калифорнийската полиция да се обадят.

Те се обадили и служителят казал: „Много съжалявам, че трябваше да ви се обадя, но току-що открихме един млад войник мъртъв в хотелската си стая. Лицето му е обезобразено и е без два крака и една ръка. От документите му ни се струва, че е вашият син.”

Ние трябва да благодарим на Бог, че Той не е като тези коравосърдечни родители. Колкото и обезобразени да сме от греха, Той пак идва при нас и ни казва: вярвай в моето присъствие. Той идва и ни насърчава, като ни казва че ни е приготвил стаи в небесния ни дом. И Той отново ще дойде, за да ни хване за ръка и да ни заведе там. Нека се помолим.

Проповед в БПЦ „Нов живот” Варна
23.02.2014 г.