/проповед/
Гледали
ли сте филма „Огнените колесници“?
Когато сестрата на олимпийския шампион Ерик Лидъл идва при него и му казва да остави
състезанията си и да отиде в Китай, а той през това време се подготвя за
олимпиадата, той отказва и тя мисли, че той не е духовен. Че е плътски
християнин, бяга вместо да ходи на църква. Той ѝ казва, Джени, знам че Бог ме е
направил с цел, но Той също ме е направил да съм бърз. Когато бягам, чувствам
че Бог се удоволства.
Той
знаел, че Бог го е направил да бъде мисионер, но го е направил също бърз, за да
е лекоатлет и че той може да е удовлетворен само тогава, когато прави това,
което Бог иска да прави.
Еремия
беше призован да бъде пророк. Чувствал е че Бог се удоволства в това, но също е
чувствал вътрешен натиск, защото е трябвало да предаде трудно послание. Той
обичаше хората си, сърцето му беше съкрушено за тях, затова им предаде Божието
послание, но хората бяха толкова незаинтересовани… Това е съкрушило сърцето му,
затова го наричат пророкът със съкрушеното сърце или плачещият пророк.
Това
отношение не веднъж го кара да напусне служението си. Да каже, „Боже, дотук
съм. Никога вече няма да изговарям Твоето слово“. Но веднага след това казва,
„тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите
ми; уморявам се да го задържам, но не мога.“ (Еремия 20:9).
Още
един мъж се опита да се откаже. Казва се Йона, но поради обратната причина.
Еремия искаше да се откаже, защото обичаше народа си и не можеше да понесе Бог
да го осъди. Йона мразеше ниневийците, а Бог искаше да им прости, затова той си
каза, „Без мене!“ Но Бог си има начини да ни накара да направим нещо и използва
едно интересно превозно средство да го закара до земята, за да извърши Неговата
воля.
Еремия
беше доста млад и неопитен, каза: „Боже, аз съм само дете“. Бог му каза, „Не
казвай: Дете съм… Ето, сложих думите Си в устата ти“ (1:7,9).
Днес ще
разгледаме гл. 3, второто пророческо послание, дадено с много страст и дързост
от Еремия, макар и да не му беше лесно.
Един
човек посетил строеж и там видял трима каменоделци. И тримата вършели една и
съща работа. Човекът попитал първия каменоделец, „Какво правиш?“ Той отговорил,
„Дялам камъни.“ След малко отишъл при втория и го попитал същото, „Какво
правиш?“ и той казал, „Правя стена“. Отишъл при третия и попитал „Какво правиш?“
Той отговорил, „Строя катедрала.“
И
тримата вършели една и съща работа, но единият мислил, че дялка камъни, а
другият – че строи катедрала. Ако попитахме Йона какво прави, сигурно щеше да
отговори, „Дялам камъни. Правя каквото Бог ми каза“, но без страст и емоция.
Ако попитаме Еремия, щеше да каже, „Строя катедрала.“ В тези глави има много
патос.
Надявам
се, че сте прочели трета глава вкъщи. Нека сега прочетем
Еремия
3:6-8,10 „Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли ти какво стори
отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко
зелено дърво и блудстваше там.“ И рекох: Като направи всичко това, тя ще се
върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда, видя това. И
видях, че когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята
Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, пак
не се уплаши, но отиде и тя да блудства… А при всичко това сестра ѝ,
невявярната Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство –
казва Господ.“
Ако не
се учиш от историята, си осъден да я повториш.“ Дванадесетте племена на Израел
се бяха разделили на две царства – 10 в северното и 2 в южното. Десетте племена
на север вече бяха отведени в плен от сирийците в 722 г.пр.Хр. Двете племена на
Юда видяха това и бяха уплашени до смърт. Но вместо да се обърнат към Бога, те не
си взеха поука и в 586 г.пр.Хр. те щяха да повторят историята. Вавилонците щяха
да ги отведат в плен за 70 години.
Затова
Бог казва, че Юда беше по-лоша от Израел, защото видя, но не си направи
изводите. Апостол Павел казва,
1
Коринтяни 10:11 „ А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за
нас.“
Той има
предвид книгите на Стария завет, в това число и Еремия. Това е написано, за да
може чрез Писанията да получим надежда.
Библията
е най-продаваната книга в света, но сигурно най-малко четената и
практикуваната.
Колко
от вас са второ или трето дете в семейството? Второто дете в семейството, да не
говорим следващите, имат достатъчно време да гледат и да се учат да не правят
пакостите на най-голямото, за да не бъдат наказани. Правехте ли го?
Ако си бил
трето дете и не си се учил от брат си и сестра си, значи си по-лош и от Юда!
Повечето от нас се учат по трудния начин. В края на краищата, научаваме, че не
е много разумно да се бунтуваме срещу родителите си.
Еремия
3:10-13 „Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва
Господ. И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от
невярната Юда. Иди и прогласи тези слова на север, като речеш: Върни се,
отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ, - и аз няма да стоваря гнева Си
върху тебе, защото съм милостив – казва Господ, - и не ще пазя гняв завинаги.
Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя
Бог, и безогледно си отивала при чужденците под всяко зелено дърво, че не си
послушала гласа Ми – казва Господ.“
Тук Бог
им казва да направят две неща: да изповядат и да се покаят. „Само признай
беззаконието си.“ Кажи, че си го направил!
Как не
ни се откъсват от устата тези думи! Не бях аз, той беше!
Бог им
казва, само си признайте. И второ, „Върнете се“. Това иска Бог от нас.
Притчи
28:13 „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и
оставя, ще намери милост.“
Ако си търсиш
извинения за твоите провали и твоите грехове, няма да имаш мир. За да се
очистиш от грях, трябва да кажеш: да, направих го, сгреших. Двете най-трудни за
изричане думи на български са „Аз сгреших“. Особено когато трябва да го кажеш
на съпруга или съпругата си, или на децата си.
Тук Бог
не говори на вавилонците, асирийците или друг езически народ, а на Своите люде,
които твърдят, че Го следват.
В Новия
завет виждаме подобно послание към църквата в Ефес. Исус ѝ казва, ти си вършила
прекрасни неща, но си оставила първата си любов, затова, „спомни си откъде си
паднал и покай се, и действай според първите си дела“ (Откровение 2:5).
Спомни
си, покай се и се поправи. Това казва Бог и на хората в Еремия 3. „Само признай
беззаконието си, че си станала престъпница против Господа и безогледно си
отивала под всяко зелено дърво“ и по-нататък…
Еремия
3:14 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ.“
Една жена
не била плакала 18 години. Тя имала синдрома на Сьогрен. Това е хронично автоимунно
смущение, което се получава следствие на атаките на антителата на имунната
система срещу жлезите, произвеждащи секрети в очите, устата и други части на
тялото. И тя не можела да пророни и една сълза.
Но тук виждаме
хора, които не скърбят за греха си, защото сърцето им е закоравяло и с времето
станало все по-трудно да признаят вината си и да се покаят.
Затова
е важно когато Бог ни изобличи за грях, в същия момент да кажем, „Господи,
прости ми! Помогни ми да се обърна от греха си.“ Иначе с времето около сърцето
ни ще се образува една твърда кора и ние ще останем безчувствени за Святия дух.
По-нататък
четем…
Еремия
3:14-15 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ, - защото Аз съм ви съпруг;
и ще ви взема – един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион; и ще ви дам
пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум…“ И малко
по-надолу,
Еремия
3:17 „В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; и всички народи ще се
съберат в него в Ерусалим, в името Господне.”
Тези
стихове ни помагат да погледнем отвъд времето на Еремия към един бъдещ момент.
Като че ли Еремия ни връчва бинокъл и казва, погледни през него. Голяма част от
книгата Еремия рисува една потискаща картина на надвиснали буреносни облаци на
осъждение на хоризонта.
Но от
време на време облаците се разсейват и слънчевите лъчи се прокрадват през тях.
Толкова е хубаво в мрачен ден да видиш малко слънце! И това става, когато Бог
ни помага да видим отвъд осъждението с приближаващата окупация от Вавилон. В
тези стихове се повтарят изразите „в онези дни“, „в онова време“, „в онези
дни“. За кои дни става дума тука? За дните, когато Израел се покае, когато
земята се възстанови.
Не само
Еремия, но и почти всички останали пророци в СЗ говорят за време, когато Израел
ще се възроди. В земята ще царува правеност. Израел вече няма да е разделен на
10 северни и 2 южни племена, всички ще бъдат едно. Много езичници ще се
присъединят към Израел и ще се изкачат на планината Сион. И над тях ще има управление
на мир и праведност.
Всички
тези пророчества говорят за милениума – 1000-годишното царство на Христос на
земята.
В ст.
14 Бог казва, „върнете се, защото Аз съм ви съпруг“. Той използва метафората на
семейството, за да покаже, че иска да има заветни взаимоотношения с народа си.
Бог не се интересува от външните ритуали и обряди на религията.
Бог не
е религиозен! Религията разделя хората, защото всеки държи на своя ритуал и
външни форми на религиозност. Когато хората чуят за християнство, те си
представят именно това. Понякога ме питат какво се прави на даден църковен
празник. Аз им отговарям, че не знам и те се учудват, „Нали си пастор, как така
не знаеш!“ Но аз самият не харесвам религията.
Също, в
ст. 15 Бог казва, „ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със
знание и разум.“
Бог се грижи
за Своите люде, като им дава душегрижители. Бог дава дарби на служителите си,
за да се грижат за Неговите люде. За да станат те зрели последователи на
Христос – хора, които могат да го нарекат „мой Отец“.
Не е ли
интересно това? Защото в Стария завет Бог не се разглежда като баща на всеки
отделен вярващ, а като Отец на нацията Израел. Мойсей не е наречен „моят син“
от Бог, а „моят слуга“. Същото се отнася и за Давид. Народът на Израел е
наречен „моят син“.
Когато
Мойсей отиде при фараона, каза, „Така говори Яхве: Израил Ми е син,
първородният Ми.“ (Изход 4:22)
В
Еремия 31:9 Бог казва, че е „Отец на Израил“.
Нещо
повече, един евреин не можеше да изрече Божието име. Затова не знаем с точност как
се е произнасяло. Четирите съгласни YHWH, т.н.
тетраграматон, от които идва Яхве, означава на иврит „съществуване“ и може да
се преведе „Аз съм който съм“.
Но по
онова време силно вярващите евреи се покланяли и така произнасяли вместо името
на Бог думата „Хашем“, което просто означава „Името“. С други думи, не мога да
произнеса името, но Господи, ти знаеш какво имам предвид.
Не е
било възможно някой да нарече Бог „Отец“. И стигаме до Новия завет и виждаме в евангелията
как Исус нарича Бог „Отче Мой“. Исус нарича Бог Отец повече от 100 пъти. Само в
евангелието на Йоан – повече от 60 пъти! И след това дава право на нас,
Неговите последователи, да наричаме Бог така.
И
най-накрая Бог отново призовава израелтяните да се покаят:
Еремия
3:22-23 „Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.
Ето, ние идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог. Наистина, напразно е
очакваното от хълмите и от многото планини спасение; наистина в Господа, нашия
Бог, е спасението на Израил.“
Забележете,
че след апела на Господ в ст. 22, речта преминава в 1 л. мн. ч. – „Ето, ние
идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог…“ Сякаш в отговор на Господ, народът
откликва и тази молитва продължава до края на главата.
Според някои
богослови това се отнася до бъдещето, когато Израел се покае, което ще стане по
време на Голямата скръб. Но сякаш по-вероятно обяснение е, че съвременниците на
Еремия се молят тук, но това са само думи, без промяна на живота.
Те са чули
това послание и казват, „Да, така е, много сме лоши, съжаляваме, Боже“, но след
това забравят и не се променят. И по-нататък, в гл. 7, те ще повтарят като
мантра „Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това.“ Отиваме на
църква! Но Бог ще им каже отново, „Не се уповавайте на лъжливи думи“! (ст. 4)
Дълго
след като извърши греха с Витсавее и уби съпруга ѝ Урия, у Давид нямаше никаква
промяна. Трябваше да бъде конфронтиран от пророк Натан, за да се покае истински
и да каже, „Съгреших!“
Вероятно
и тук хората се почувстваха виновни, ронеха сълзи, но не се промениха.
Съжалението не е покаяние!
Всички
предполагам сте чували за скаутите – едно младежко движение за усъвършенстване
и развитие на личностните качества на младежите. Те работят както с момчета,
така и с момичета. За да набере средства за скаутите, едно 13 годишно момиче
скаут продало 11000 кутии със сладки за по-малко от 2 месеца. Когато я попитали
как е успяла да постигне това, тя казала: „Трябва да гледаш хората в очите и да
ги накараш да се чувстват виновни.“
И тук
хората се чувстваха виновни, но това беше само поза, защото в следващата 4-та
глава четем пророчество за осъждение.
Нека и ние
се замислим. Защото ние, християните, сме много добри в овладяване на
религиозния жаргон, но не сме много усърдни в прилагане на наученото!
В
заключение, в тази глава Бог казва на Своите люде, „Върнете се! Обновете се!“
Но ако не го направите, ще ви опустошат. Признайте греха си и се покайте!
Въпреки
младостта си, на 21 г. цар Йосия започна духовно обновление и съживление в
нацията, но то не продължи дълго. То засегна повече ритуалите, отколкото
сърцата.
Мъж и жена
се пенсионирали и си купили каравана с круиз контрол. Круиз контролът ви
позволява да настроите колата на определена скорост и тя сама я поддържа. Те за
първи път имали такова нещо и нямали търпение да я пробват. Тръгнали на почивка
за Гърция. Мъжът карал няколко часа, но се уморил и казал на жена си: „Твой ред
е да караш, аз ще дремна малко.“ Той отишъл отзад, заспал, тя включила на круиз
контрол и карала така доста километри. Когато се качили на магистралата, тя
решила да стане и да отиде отзад в тоалетната. Toва казала на Пътна полиция след катастрофата.
Тя
решила, че круиз контрол означава автопилот. И двамата са добре. Но каква е
поуката?
Много
хора си казват, „Аз съм се покаял, плакал съм пред Бога. Взел съм водно
кръщение.“ Сега животът ми е на круиз контрол. Оставям го на автопилот. Но за
да израстваме в Христос е нужно да вземем решение и да започнем да правим
стъпки за промяна. Да четем Словото всеки ден, да общуваме с братята и сестрите,
да казваме на другите за Бога. Растежът не става автоматично.
Да си
християнин е като да плуваш срещу течението. В момента, в който престанеш да
плуваш, течението те отнася назад. Започваш да отпадаш. Продължавай да плуваш.
Бог ще ти дава сила.
Нека се
помолим!
_____________________
10.11.2024
БПЦ "Нов живот" Варна
