Истинското покаяниe (Неемия 9)

/проповед/

Увод

Кой е Бог за теб? За непросветените Той е просто сила.  Някои си го представят като дух във вълшебната лампа на Аладин. При всяко щракане на пръстите той се явява и изпълнява желанието ни.

А за нас? Какво е Бог за нас, вярващите? Дали и ние не сме „опитомили“ Бога според собствените си разбирания? Както пише един християнски автор, „За Църквата Бог е станал доста незначителен и тривиален. Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен.“

Сякаш сме си направили едно малко богче, което да прави това, което му кажем. Ние не благоговеем толкова, колкото би трябвало, пред Неговото величие. Величаем Го с устни за Неговата мощ, но не я използваме в живота си. Вземаме за даденост благодатта Му и тя вече не ни удивлява.

Сякаш искаме не толкова Отец на небесата, колкото един добричък дядо в небето, който иска всички да са щастливи и да се забавляват. Но това съвсем не е библейската представа за Бога.

 Когато стигаме до Неемия 9, виждаме едни съвсем различни хора. Както видяхме, изграждането на стената не беше единственото чудо в тази книга. В гл. 8 Ездра прочете и разтълкува Божия закон на народа, който беше застанал прав, и след това празнуваха празника шатроразпъване.

И в гл. 9 те събраха шатрите и се събраха за пост, изповядаха греховете си и се поклониха благоговеейки пред Бога, Неговите чудни дела в историята и удивителната Му благодат въпреки техните грехове.

Нека и ние сега се изправим, за да се помолим за Божието слово.

Молитва.

В християнския живот скръбта и радостта трябва винаги да присъстват. Ние не сме създадени, за да скърбим за греха, Бог иска да се радваме в Неговото спасение. Но пътят към истинското ликуване води през долината на скръбта за греха.

В Неемия 9 виждаме как хората навлязоха в долината на скръбта за греха и това беше угодно на Бога. Днес искам да говоря за природата на истинското покаяние. Ще видим, че истинското покаяние е предизвикано от Словото и Божието дело, истинското покаяние скърби за греха и признава ужасните последствия от него и трето, истинското покаяние изцяло уповава на Божията благодат.

1.      Истинското покаяние се основава на Словото и Божието дело.

В 8 глава, след като стената се съгради, Неемия се фокусира на Божието слово:

Неемия 8:8 „Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.“

И след като хората чуха Божието слово, в 9 глава виждаме техния отклик. Ние не можем да познаем Бога и да разберем Неговия характер, нито да вникнем в дълбините на нашия грях, както го направиха людете в Неемия, ако Божието слово не заработи в ума ни и Божият Дух не предизвика сърцата ни към промяна.

Затова е нужно всеки ден да четем Словото.  Четенето на Библията е като миенето на зъбите. Знаем, че трябва да го правим всеки ден, но някои хора започват чак когато ги заболи и получат духовен кариес.

Не можеш да кажеш, вече съм си мил зъбите 500 пъти, нямам нужда да го правя отново. По същия начин не казвай, чел съм Библията вече 2-3 пъти, нямам нужда да я чета отново. Тя е, която почиства боклука в ума ти и ти помага да видиш греха си и да осъзнаеш, че имаш нужда от промяна.

Хората тук ясно разбраха, че са съгрешили срещу Бога, защото чуха Неговия закон и се огледаха в огледалото на Словото.

И когато това стана, откликнаха с искрена скръб за греховете си. И четем в

 Неемия 9:1 „След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.“

Постът не е приятно преживяване. Бог ни е направил така, че да изпитваме глад и жажда, и когато те не са задоволени, изпитваме болка!

Неемия казва, че хората постеха, облечени с вретища. Вретището беше дреха, направена от козя козина. Тя е много груба и при търкане силно възпалява кожата. Измъчваният от глад човек сядал на земята, облечен в тази ужасно груба дреха, вземал в шепа пепел и пръст от земята, и поръсвал главата си. Не е много забавно, нали?

Изповедта не беше нещо мимолетно и лековато. Те се изповядваха, признавайки своя грях и фактът, че грехът ги владее и че са се провалили пред святия Бог. Когато Исая видя видението със святия Бог със серафимите, които Му се покланяха, той възкликна: „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5).

В Лука 5 гл., когато Петър срещна Исус, се засрами от своята грешна природа в присъствието на Бог, дошъл в плът на земята.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, „Как аз откликвам и осъзнавам ли сериозността на собствения си грях?

Израелтяните имаха традиция да показват, че са разбрали сериозността на греха си, като носят това неудобно облекло, като си посипят главата с пепел и като постят. Аз не ви карам да правим всички тези неща, но когато вникнем в сериозността на нашия грях и осъзнаем колко свят е Бог, не можем да гледаме на греха като на нещо тривиално.

2.      Истинското покаяние се изправя срещу грозната истина на греха.

Неемия 9:2 „Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.“

В книгата си „Изповеди“ Св. Августин Блажени пише как като младеж той водил един доста аморален живот. Бил професор по реторика в Милано. От майка си той знаел за Бога, но не бързал да се покае за греховете си. Молил се с тази молитва: „Господи, направи ме добър, но не още.“ По-късно тя преминала в молитвата „Господи, направи ме добър, но не напълно.“ Накрая, когато се покаял с цялото си сърце пред Бога, молитвата станал: „Господи, направи ме добър.“ (точка)

 Когато четем молитвата, която съставлява голяма част от тази 9-та глава, виждаме че те не гледаха лековато на греха. Те дори се идентифицираха със своите бащи и с техните грехове, които самите те не бяха извършили. Те направиха това поради две причини.

Първо, те искаха да признаят пред Бога, че онова което те бяха направили беше грешно. Например, аз не съм лично отговорен за избиването и насилственото покръстване на турци от българите в Тракия през Първата световна война.

Но това не ми пречи категорично да заявя, че това са ужасни грехове (макар и извършвани като отмъщение на подобни зверства на турците) и че ксенофобията и расизмът трябва да се отхвърлят и заклеймят.

Второ, което е може би още по-важно: израелтяните признаваха, че в тях има същата склонност да вършат зло. Макар и аз да не съм избивал хора, аз съм убивал с думи, аз съм подронвал достойнството на хора. Мога да се идентифицирам с опасността да смятам другите за по-малко достойни от мен.

Мога да разбера страха от различните от нас. Не ми е трудно да си представя как и аз бих могъл да оценявам другите по външния вид. И ако си сложиш ръката на сърцето, и ти ще можеш да се идентифицираш с това.

С тази молитва израелтяните искат да се очистят от своите грехове и от греховете на тези преди тях. Те изповядват своята арогантност, инат, гордост, неблагодарност, богохулство, идолопоклонство, беззаконие, убиването на пророците... Беше дошлo време за съграждане и възстановяване – не само на стената, но и на връзката между Бог и хората.

Обърнете внимание, че те не казват просто „Прости ни за всичко, което сме вършили.“ „Прости ни дълговете“. Някой ще каже, не ни ли заповяда Исус точно така да се молим, „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“?

Да, но това което Той ни даде беше модел на молитва, в който изповедта е съществена част от молитвата. Той нямаше предвид да не мислим върху дълбочината и сериозността на греха.

Навремето имаше една песен на „Тake That”, в която се казваше, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам да се върнеш при мен.“

Това е ужасно послание. С други думи, няма значение какво съм казал и направил, важното е да сме пак заедно. Понякога ние също отиваме към Бога с такова разбиране. Не искаме да се изправим срещу реалността на грознотата на греха си. Не се замисляме как той наранява святия Бог и как ни унищожава отвътре, за това че не сме човекът, за който ни мислят.

Искаме да пропуснем тази част. Извиняваме се пред Бога с думите, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам Твоето присъствие да се върне при мене.“ Не, истинското покаяние се изправя пред грозната истина. То има смелостта да я погледне в очите и да я изрече с точното ѝ име.

И когато го направим, ние признаваме, че не заслужаваме нищо добро от Бога. Не можеш да четеш тези редове, в които се говори за непрекъснатите провали на Израил и непрекъснатата прошка и благодат от Бога, без да се удивяваш как е възможно това! Защото Той е толкова различен от мен и теб! Той винаги е готов да даде благодат на тези, които не я заслужават.

3.      Истинското покаяние познава Божия характер и гледа към Божията благодат.

В тази молитва, с която левитите водят народа, виждаме как те славят Бога за това Кой е Той, за Неговата същност и характер.

Неемия 9:5 „После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.“

Те благославят Божието славно име, след което започват да прославят Бога за Неговите божествени атрибути. В ст. 7-8 Бог е разкрит като суверенен. Бог е Този, който ни избира, както е избрал Аврам, който работи в историята, за да извърши Своите цели.

В ст. 9-10 Бог е Този, който откликва на нашите викове за помощ. Той е справедлив – въздава на хората за техните постъпки и така принася слава на Своето име.

В ст. 11-12 виждаме Бог като Един, който снабдява своите деца от Своето богатство в слава, води ги и ги защитава. В ст. 13-15 виждаме, че Бог благоволява да разговаря с нас, че е загрижен за нашето благоденствие и че установява насоки и граници, в които да живеем така, че да Му принасяме слава.

И накрая, от 16-31 стих са изредени греховете на Израил в историята и как Бог в милостта си винаги ги възстановява. Тук са застъпени темите за нашия грях и Божия характер. В тези стихове Бог е описан като прощаващ, милостив, жалостив, дълготърпелив, многомилостив, милосърден, като даващ водителство, снабдител (както на материалните им нужди, така и на земя, която подготвя за тях).

 Гръцкият философ от 6 в.пр.Хр. Ксенофан се оплакал от неморалността на гръцките богове, като посочил че Омир приписал на боговете „всичко, което е срамно и безобразно сред хората“: те крадат, прелюбодействат и се мамят един друг.“ Не е чудно тогава, че Павел открива по време на своите мисионерски пътувания, че много езичници са се обърнали към юдеизма. Те видели, че Богът на юдеите превъзхожда във всичко техните стари богове.“

Бог е добър и любящ Бог. Това казват в молитвата си израелтяните. Дори когато ги предава в ръцете на угнетителите им, Той го прави, за да ги дисциплинира. Защото “Господ наказва този, когото обича“ (Евреи 12:6)

Той откликва на техните викове за помощ и накрая, изпраща избавители, за да ги отърве от техните угнетители. Той прави това много пъти, което ни води към основното послание в тази част, а именно, че истинското покаяние протяга ръце към удивителната Божия благодат. В своето покаяние израелтяните казваха: ние се провалихме тотално, но в благодатта си Ти ни прости и ни възстанови.

 В Своята благодат Бог ни прощава винаги, когато отидем с искрено покаяние при Него. За него няма безнадежден случай, няма невъзможна кауза. Затова благодатта е толкова удивителна.

Тя може да срещне жена, хваната в самото прелюбодейство (като в тази картина на Никола Пусен) и заслужаваща презрението на цялата общност и смърт, да я погледне в очите и да каже: „Не те осъждам“ (Йоан 8:11).

Тя може да срещне една жена при кладенеца – жена с минало и лоша репутация и да ѝ предложи всичко, за което някога е мечтала – вода, която задоволява най-голямата ѝ жажда.

Хората на Ерусалим познаваха своята превратна история, но знаеха също как Божията благодат се беше изливала върху техния народ, за да ги възстановява и изцелява. И знаете ли още какво тази непонятна, неповторима и удивителна благодат може да направи?

Тя може да достигне човек, който е провалил напълно живота си и да каже, „Елате всички, които сте отрудени и обременени, и ще ви дам почивка“.

Тя може да вземе блудния син в ръцете си и да каже, „докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“

Тя може да погледне на теб и мен, които сме давали обещания на Бога и сме ги нарушавали, и сме се държали така, сякаш не сме Божии деца, и да ни предложи прошка отново!

Удивителна благодат, по-велика от всеки мой грях, как мога да я опиша? Тя отнема моя товар, тя освобождава духа ми. Тя бе изляна на Голгота, където бе пролята кръвта на Агнеца. Той изостави Своя трон и проля кръвта си за човеците. Вторият Адам умря, за да може първият Адам да живее. Удивителна благодат. Бях изгубен, но сега съм намерен, бях сляп, но сега виждам!

Но трябва да кажем още нещо. Благодатта е безплатна, но тя не е евтина. Тя струва на Исус всичко и ни призовава към жертвоготовна любов. Спасението е хем безплатно, хем много скъпо. Същият Исус, който каза на разбойника на кръста, че след малко ще го види в рая, каза на тези, които искат да го следват, да пресметнат цената. Същият Исус, който каза на жената, че не я осъжда, също ѝ каза, „иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“

В ст. 2 хората се подготвиха за тази молитва. Те разбираха, че трябва да се справят с някои проблеми, преди да дойдат при Бога и да искат прошка. Изповедта не се състоеше само в празни думи, но те трябваше да бъдат подкрепени и от дела. Трябваше да се направят някои трудни стъпки. Toгава разбираме дали едно покаяние е истинско.

Тези хора разбираха, че когато благодатта е дадена даром, единственият възможен отклик е животът им да бъде напълно променен от тази благодат.

 Едни съпрузи не се обичали истински. Мъжът имал високи изисквания към жена си и приготвил правила, които тя трябвало да следва. Той настоявал тя да ги прочита всеки ден и да се подчинява безпрекословно. Сред правилата му имало такива подробности като кога т трябва да става сутринта, кога закуската му трябва да е сервирана, как трябва да върши домашната работа. След няколко дълги години, съпругът умрял.

След като минало време, жената се влюбила в друг мъж, който я обичал много. Скоро те се оженили. Съпругът правел всичко, за да направи новата си съпруга щастлива, като често я обсипвал с подаръци, свидетелстващи за неговата любов.

Един ден, докато той чистил къщата, тя намерила в едно чекмедже списъка със заповедите, които първият ѝ съпруг бил написал за нея. Докато го преглеждала, изведнъж се сетила, че макар и настоящият ѝ съпруг да не ѝ бил дал никакъв списък, тя правела всичко, което първият ѝ съпруг изисквал. Тя осъзнала, че е толкова посветена на този мъж, че най-дълбокото ѝ желание е да го радва поради любовта ѝ, не от задължение.

Единственият възможен отклик на Бога е да бъдем променени от Неговата благодат!

Тук отново виждаме, че трябва да има баланс между Божието действие и готовността на хората.

В глава 10, която няма да разглеждаме, четем подробно за завета, който те сключват с Бога в ст. 38.

 Неемия 9:38 „Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.“

В този завет те обещават да пазят Божия закон, да не се женят за чужденки, за да не стават като другите народи, да пазят съботата свята, да носят приносите си в Божия дом, да дават десятъците си от първите плодове, да посвещават първородните си синове и да дават най-доброто от това, което имат на Бога.

Заключение

Всичко това се случи, защото те ясно разбраха кой е този Бог, на когото служат и който ги беше избрал. Знаем ли ние кой ни е избрал?

Или и за нас Бог е станал доста незначителен и тривиален, Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен – както се казва в мисълта, с която започнах?

Ако виждаш нещо от това в живота си, трябва да знаеш, че има лек за него. И той е в това: да имаш правилно разбиране върху Божието слово за това кой е Бог и какви са Неговите обещания. За да достигнеш до истинско покаяние.

И след това да казваш „Да“ на Святия Дух всеки път, когато Той те нуди да израстваш в покорство на Бога. Само така ще можеш да се радваш в живота си на удивителната Божия благодат, която прави от окаяните грешници, които сме ние хора, които са поканени да влязат в Божието присъствие и да станат деца на Бога.

 ____________________

08.09.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Най-страшната война

Скръбта ви ще се обърне на радост

През изминалата седмица в Украйна без малко да започне война. Много хора се страхуват, че сме пред прага на трета световна. Или поне на студента война. Но има една още по-страшна война, духовната.

В пасажа, който ще разгледаме, се води такава война. В края на разговора си с учениците и малко преди да е арестуван от първосвещениците, Исус подготвя учениците за идните дни, когато ще умре, а те ще скърбят. Но той ги подготвя и за идните месеци и години на служение. Това ще са месеци на трудности, лишения и страдания, месеци на живот в полеви, военни условия. Защото дори когато не се избиват хора, в света се води духовна война. Днес и ние участваме в нея.

Исус е дошъл от Отца в света и ще се върне от света при Отца. Но Той ще изпрати Святият Дух и с негова помощ учениците ще познаят Отца и ще бъдат изпратени от Отца обратно в света, за да свидетелстват и да завземат духовна територия за Него - във Варна, България, по целия свят. Това е духовна битка.

Исус изпрати и учениците да участват в тази война. Затова тук ги подготвя за престоящата задача. Той им каза три неща: те ще трябва да преминат през скърби и мъки; мъките им ще се обърнат в радост; и накрая, никой няма да отнеме радостта им. Нека прочетем Йоан 16:17-33.

1. Ще преминете през скърби и мъки (ст.17-20а)

Първо, Той им казва, че ще плачат и скърбят. Той сравнява предстоящите пред тях изпитания с родилни мъки. Когато жената ражда, тя изпитва невероятна болка. Често болките траят дълго. И после казват, че мъжете били силния пол. Мъжете си мислят, че са силни, защото могат да изядат 10 сърми!

В България майката ражда в мъки, а бащата обикновено стои отвън и се моли и състрадава заедно с жена си и се моли всичко да мине благополучно.

Сега, представете си, че мъжът вместо да й съчувства и да плаче с нея, се радва че тя страда. „Ха-ха, нека сега да се помъчи малко.” Това би било ужасно. Или, жената да се радва по време на раждане! Да сте виждали жена, която да се смее и да ражда?!

Когато Исус казва това на учениците, Той знаеше, че скоро ще бъде предаден от Юда и съден от фарисеите и книжниците. Те щяха да се радват, а учениците – да скърбят.

Всеки път, когато мислим за смъртта на Исус, ние също трябва скърбим. Защото Той умря заради нашия грях. Ако сложим ръка на сърцето си, трябва да признаем – ние също бихме го разпнали, ако бяхме негови съвременници. Ние сме лоши хора, защото сме грешни, дори не знаем колко лоши сме! Това ни казва ап. Павел – всички съгрешиха. Ние сме напълно покварени.  

Исус каза на учениците, че след няколко часа ще умре и те ще скърбят, а светът ще се радва. Но след това същият сценарий щеше да се повтори и в живота на учениците. Те също щяха да преминат през своите скърби и мъки за благовестието. Също щяха да понесат своя кръст.

Всички щяха да умрат с мъченическа смърт освен Йоан. Яков щеше да стане първия мъченик – Ирод Агрипа щеше да го умъртви малко след раждането на ранната църква. Андрей най-вероятно е бил разпнат в Ахая (зап. Гърция) 60 гл.сл.Хр. Вартоломей е бичуван и обезглавен. Яков Алфеев е бит с камъни и с тояги и хвърлен от покрива на храма на земята.

Петър е разпънат с главата надолу в Рим. Тялото на Тома е пробито със стрели, след това обгорено с нажежени плочи и накрая е изгорен жив. Филип е измъчван и накрая разпнат с главата надолу във Фригия. Матей е заклан с пика в Етиопия през 60 г.сл.Хр. Симон е разпънат на кръст от губернатора на Сирия. Юда Тадеев е бит до смърт с пръчки в Месопотамия. Матия (заменил Юда) е убит с камъни в Етиопия или Ерусалим. Павел е освободен от затвора, но след това арестуван отново и екзекутиран през 68 г.сл.Хр.

„Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва.” (ст.20а)

Ако ние живеем за Христос, ние също би трябвало да страдаме заради вярата си. Ако не страдаме, значи нещо не е наред с вярата ни, значи никой около нас не знае и не разбира, че сме вярващи. Но ако сме автентични християни, ние ще преминаваме през отхвърляне. Може би приятелите ще ни изоставят. Може би дори семейството ни ще се откаже от нас.

2. Мъките ще се обърнат в радост (ст.20б-22а)

Но страданията няма да са напразни. Исус каза на учениците и второ нещо: даже да скърбите и другите да злорадстват, вашата скръб ще бъде за малко; тя скоро ще премине; скръбта ви се обърне в радост, когато пак ви видя. Исус говори тук

Всеки от нас е преживявал тази истина. Когато преминаваме през скръб и болка, ни се струва че сме се мъчили цяла вечност. Но когато всичко премине, радостта е голяма и не усещаме как преминават дните. Първото „още малко” ни изглежда като вечност, а второто „още малко” отлита като миг. “Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта идва радост.” Пс.30:5

Понякога страданията са толкова големи, че ни се струва, че все едно преминаваме през ада. Някой беше казал: „Този свят е единственият рай за невярващите и единственият ад за вярващите.” Но един ден мъките ще свършат и ще се обърнат в радост!

И днес Исус идва и казва и на нас:

§         даже да си отруден и обременен, предай живота си на Мене и ще имаш радост

§         даже и да преминаваш през скърби и тревоги, довери ми се и ще имаш радост

§         даже и да си болен от неизлечима болест и да ти се струва, че това е краят; да си останал без работа и да не знаеш оттук накъде; да си самотен и отхвърлен от всички заради благовестието, даже и твоите деца или родители да не искат да говорят с теб – Той ти казва, че на мястото на скръбта ще дойде радост, ако се научиш да гледаш на невидимите неща, не на видимите.

Скръбта ви се обърне в радост!

Забележете – Исус не каза, че радост ще дойде, когато се обърнете към гледачки, или като повярвате в късмета или извънземните. Той не каза и че радостта и мирът ще дойдат, когато ни направят водосвет или целунем икона. Кога каза Исус, че ще дойде тази радост и този мир?

Радостта и мирът ще дойдат, когато повярваме, че Исус Христос е излязал от Отца. С други думи, че Той е самият Бог е дошъл в Негово лице, за да ни спаси и ще отиде обратно при Отца. „Бог стана човек, за да може човекът да стане като Бог” (Атанасий).

Дядото на едно детенце го намерил задавено от плач в кошарата, където майка му го била наказала за някакво провинение. Детето протягало ръчичка към него и викало: „Вън, дядо, вън” и това разкъсвало сърцето му, защото той знаел, че няма да е добре да пренебрегне наказанието на майката. Бил изправен пред дилема – да приложи любов или да остави закона да действа. И любовта намерила изход. Дядото се вмъкнал в кошарата.

По същия начин Бог не спести страданието и затворничеството на Павел и Сила, но дойде в затвора при тях. Бог не предпази тримата еврейски младежи от огнената пещ, но влезе в нея с тях. Бог няма винаги да предпазва и нас от беди и главоболия, но е обещал своята радост и мир, дори във време на война.

И когато повярваме, вече няма да имаме нужда да питаме за нищо (ст. 23). Няма да проявяваме нездравословен интерес към бъдещето, като запитваме екстрасенси и гледачи, защото ще имаме увереност и мир, че Бог е с нас. И няма да си навличаме Божия гняв и осъждение за това, че сме загърбили мира, който той предлага и сме го заменили за евтините сензации на дявола.

3. Радостта ви никой няма да отнеме (ст.22б).

Исус каза на учениците, че ще преминат през скръб, но след това ще дойде радост. Но това не беше всичко. На трето място, Той им каза, че тази радост ще бъде постоянна. Няма да се притесняваме, че след голямата радост на сутринта ще ‘изтрезнеем’ и ще изпаднем в духовен махмурлук. „Сърцето ви ще се зарадва и радостта ви никой няма да ви отнеме.” (ст.22) Мир ви оставям, моят мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.” (Йоан 14:27)

Радостта и мирът, за които Исус говори тук са много различни от щастието. Библията не говори за щастие никъде. Щастието е мимолетно чувство. Тя говори за блаженство, за мир (шалом = пълнота, цялост, здраве, мир и благоденствие).

А. Нашата увереност, че скръбта ни ще се превърне в радост се основава на едно историческо събитие. Тя идва от факта, че Исус победи света. Исус победи греха, Сатана, демоните и смъртта. Той възкръсна, възнесе се при Отца и ни изпрати Святия Дух, за да можем и ние да сме победители.

Б. Второ, нашата увереност в трайния мир и радост ще се основава на реални преживявания и на отговорени молитви от Исус. Защото „каквото и да поискате от Отца в Мое име, Той ще ви го даде.” (ст.23). Исус каза на учениците, че след като умре и възкръсне, Той ще се върне при Отца и ние ще имаме директен достъп до него чрез нашите молитви.

Беше март 1992 г. Бях в стаята си в студентското общежитие в Търново и се приготях да излизам, когато забелязах, че последните 20 лв. липсват от портфейла ми. Потърсих ги в стаята, но нямаше и следа от тях. Може би някой ги беше откраднал и ли ги бях изпуснал. Но не се притесних. Няколко дни преди това бях се запознал със студенти-християни от общжитието и те се молиха за мен; като се върнах, коленичих в стаята си и приех Исус за мой Господ и Спасител. Усетих в мен да се разлива някаква топлина, мир и радост – чувства, каквито не бях изпитвал преди.

Затова когато установих, че парите липсват, не загубих мира си. Помолих се Бог да се погрижи, за да имам какво да ям до края на месеца, когато очаквах да получа отново пари от нашите. След малко чух някой да чука на вратата. Отворих, но нямаше никой. Реших, че някой си прави майтап и понечих да вляза отново, и тогава видях нещо на земята ... Пред вратата ми имаше оставени 20 лв. Попитах хората от етажа, никой не беше губил пари.

„Каквото и да поискате от Отца в Мое име, Той ще ви го даде.”

Защо обаче да се молим в Негово име? Защо не в името на Буда, Кришна или Мохамед? Защо не в името на Путин?

Защото няма друг, който да е Бог. Защото няма друг, който да е умрял и възкръснал. Защото няма друг, който да е платил цената за нашия бунт! И няма друг, който да може да даде истинска радост и мир.

Също, да се молим в името на Исус означава да се молим според волята на Исус. Мога да се моля за шестица от тотото или за последен модел ягуар, но това едва ли е добре за мене. 

В. Но има и предупреждение. Исус предупреди учениците, че въпреки тяхната вяра, те ще се разпръснат и ще го изоставят. Какво ще направим ние, ако ни заплашват с арести, ако говорим истината? Ако в страната се установят северокорейски порядки? Ще побегнем? Или с радост ще преминем и през тази скръб, защото след нея отново ще изгрее радост. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.

Хората, които живеят без Бог, не познават този мир. Ако Христос е източник на насърчение и мир в живота ни, дяволът е източник на обезсърчение. Сатана работи в извънработно време, за да ни обезсърчава. Той хвърля всички сили, за да ни накара да загубим сън, търпение, надежда, радост.

И дори когато нямат никакъв повод да се притесняват, той им подхвърля такъв. Преди 2-3 седмици се срещнах с един 78 г. мъж, който е побъркан на тема глобалното затопляне и кемтрейлс (заговор за избиване на хора чрез разпръскване на алуминий от самолетите). Даже когато живеем в мир ние търсим тревогите, търсим войната.

Колко различен е този начин на живот от живота на вярващия в Исус човек. Вярващи хора преминават през невероятни неволи и пак имат мир. В книгата си „Не бой се, само вярвай”, пастор Божидар Игов разказва през какви мъчения преминава баща му, п-р Иван Игов. След като е арестуван от ДС във Варна, го държат без сън, без хляб и вода цяла седмица. После го карали да яде хляб, намазан със собствените му изпражнения. Няколко пъти го извеждали на ‘разстрел’ и стреляли в него с празен автомат. Но в такива момент смъртта била желаното избавление и п-р Игов с радостна молитва се оставял в Божиите ръце.

Малко преди да умре и възкръсне, Исус каза на учениците си, че ще минат през много скърби и мъки, но мъките им ще се обърнат на радост, и те могат да имат винаги тази радост, ако вярват че Исус е дошъл от Бога, ако се молят в Неговото име и ако дерзаят дори след провал.

Молитва...

Проповед в БПЦ "Нов живот" Варна

23.03.2014 г.