Петдесетница, 24 май и ние

/проповед/

Увод

Днес е Петдесетница, но днес е и 24 май! Честит двоен празник! Следващия път, когато двата празника ще бъдат на една дата, ще бъде чак през 2043 година. Затова днес искам да използвам възможността да говоря и за двата празника. Това ще е проповед две в едно! Ще говорим за едно проклятие, след това за едно чудо, и след това за българското продължение на това чудо. Надявам се, че тези размишления ще ни помогнат да видим къде е нашето място в действието на Святия Дух в историята.

1.     Проклятието на Вавилон.

Преди да стигнем до Петдесетница, нужно е да обясним защо имаше нужда от нея.  

В началото Бог създаде човека, за да общува с него, да го постави за настойник над Своето творение и така човекът да го прославя в живота си. Но след първородния грях човечеството се отдалечи от Бога. Господ видя, че покварата се умножава и че „всички мисли на сърцето на човека клонят постоянно към зло.“ (Битие 6:5) Светът се разврати пред Бога и се напълни с насилие (ст. 11). Затова Бог реши да изтреби човеците, с изключение на праведното семейство на Ной, защото „Ной придоби Господното благоволение“ (ст. 8)

После, около 2200 години преди Христа, т.е. около двеста години след потопа, хората отново забравиха за Бога. Толкова се възгордяха, че решиха да си изградят кула до небето, за „да си спечелят име“.

Кулата трябваше да се превърне в паметник на човешката мощ и единство, но се превърна в паметник на човешката глупост и суета.

Според някои, това беше опит да изградят един мощен център-небостъргач, в който да се защитят срещу нов потоп, макар че Бог беше обещал на техните бащи, наследници на Ноевите синове, че няма да повтори това наказание (Битие 9:15, Бог сключи завет с хората потоп вече да не опустоши земята и даде знак - дъгата). Но когато не се учиш от уроците на историята, ще трябва да ги преживееш отново!

Целта на жителите на Вавилон бе да останат единни. Това единство обаче беше в разрез с Божията заповед да се разпръснат и да заселят цялата земя.

Не всяко единство е от Бога. Има единство, което се основава на идолопоклонство, експлоатация, грабителство и алчност. Бог издига и Бог сваля царе.

Освен това, като мост между небето и земята, кулата трябваше да се превърне във фалшив храм. По този начин хората претендираха, че притежават божествена сила.

В крайна сметка проклятието на Вавилон над човешката гордост беше и Божия защита срещу нова пълна поквара на човечеството. Бог знаеше, че с един общ език и цел, „не ще може вече да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.“ (Битие 11:6) Тяхното разпръскване беше предпазна мярка срещу повторение на неoбузданото зло отпреди потопа.

Освен това, разпръсването им по земята не беше осуетяване на Божия план, а напротив – метод за Неговото изпълнение. Бог беше заповядал на Ной и синовете му да „напълнят земята“. Така хората изпълниха Божия план и създадоха разнообразни езици, култури и народи.

Това подготви сцената за призоваването на Авраам да излезе от народа си, да постави начало на богоизбрания народ и да се превърне в благословение за всички народи.

След което в продължение на стотици години Бог изпраща Своите пророци, за да даде Своя закон, който да служи като детеводител на Неговия народ и другите народи по пътя към спасение. Но Израил непрекъснато изневеряваха на своя Бог и тръгваха след идолите на съседните народи. В милостта си Бог ги наказваше като любящ баща и пак ги връщаше при Себе Си.

И именно чрез един от тези пророци, пророк Йоил, Бог бе обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде.

Йоил 2:28,32 „И след това ще излея Духа Си върху всяка плът…И всеки, който призове името Господне, ще се избави.“

2.     Чудото на Петдесетница

И 2200 години след потопа, това пророчество се изпълни! Бог изпрати Своя Единороден Син за спасението на всеки, от всеки народ и език, който повярва в Него. Около 30 г.сл.Хр. Исус изпълни спасителната си мисия - бе разпнат и на третия ден възкръсна. След това се яви на учениците и им заповяда да чакат обещаното от Отца.

Исус каза на учениците,

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене…“

Те трябваше да очакват Божият Дух, който да им даде сила за свидетелство.

В покорство на Божията заповед, учениците се бяха събрали за молитва. И тогава шум като фучене на силен вятър преминава като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И звукът е придружен от светлина:

Деяния 2:3 „И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“

Огънят символизираше Божието свято присъствие. Беше дошло времето за изпълнение на пророчеството на пророк Йоил за изливането на Святия Дух. И това беше началото на изливането.

Учениците с удивление гледаха как тези огнени езици спираха върху всеки от тях. Moжете ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията. Така се роди Църквата!

„И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ (ст. 4)

Тук „други езици“ означава съществуващи езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската империя. Текстът говори сам за себе си.

Деяния 2:5-11 „А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“

Святият Дух даде способност на учениците на Исус да говорят езици, които никога не са учили, за да донесат Словото и благата вест до хора, които разбират тези езици. Защото в Ерусалим на празника е имало юдеи от цялата Римска империя.

В разказа си Лука набляга на космополитния състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5). Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.

Например, повечето народи, споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.

Следователно, в онзи ден на Петдесетница целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова богословите казват, че Петдесетница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Във Вавилон човешките езици са размесени, а народите – пръснати.

В Ерусалим езиците не са премахнати, но езиковата бариера е преодоляна от Святия Дух, което позволява единство в разнообразието. Сега народите могат да бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.

3.     Продължението на Петдесетница

Дотук видяхме как Святият Дух беше излян за всички, но … далеч не всички чуват веднага за това велико събитие, преобърнало проклятието на Вавилон. Историята на човечеството е  изпъстрена с неизброими препятствия и обрати пред силите на доброто, които като река през речни камъни малко по малко си проправят път към морето на Божията любов.

Скоро след раждането на църквата на Петдесетница и слизането на Святия Дух, църквата в Ерусалим е подложена на гонения и апостолите и много вярващи са принудени да се пръснат в различни краища на Римската империя.

Това става в изпълнение на пророчеството в

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Апостолите отиват наистина до края на земята, за донесат благата вест на тамошните народи. Aндрей и Филип стигат до Скития (Украйна и Русия), а Вартоломей – до Армения и Индия, Симон и Матей до Персия, Тома до Персия и Индия. 

Но макар и да чуват благовестието, малко са народите, които имат Божието слово преведено на техните езици.

Важно е да знаем, че по това време в християнския свят съществува триезичната ерес, че Бог може да бъде славословен само на трите смятани за свещени езици - еврейски, гръцки и латински.

До идването на Аспаруховите българи в църквите по нашите земи се проповядвало предимно на гръцки език. Ползвали са се гръцки ръкописи на Стария и Новия завет, но те са били разбираеми за малцина.

Както пише Черноризец Храбър за българите в съчинението си „За буквите“, „бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат словенската реч с римски и гръцки букви без устроение.“

Затова в 9 в. Константин-Кирил Философ води полемики в защита на славянската писменост срещу триезичието. Той изтъква както библейски, така и философски доводи. Известни са думите му:

„Не пада ли еднакво дъжд за всички? Също слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?”

Когато по поръка на императора Константин-Кирил Философ е изпратен във Великоморавия през 862 г., той приема този призив. С тази цел и с Божията помощ създава глаголицата, която по-късно намира своето разпространение в България.

Благодарение на глаголицата и особено на опростяването ѝ в кирилица, Божието слово става разбираемо за всички българи. То е онзи двуостър меч, който

Евреи 4:12 „пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва тайните и намеренията на сърцето.“

Днес празнуваме Петдесетница, празника на Духа и на Словото. Но по един дълбоко символичен начин, точно днес празнуваме и 24 май - празник на Словото, писмеността и Библията. За нас, българите, това е продължението на Петдесетница.

Делото на Кирил и Методий е в същността си Петдесетническо – борба да се преведат Писанията и на български език, за да станат те разбираеми за голяма част от славянството в източна Европа.

Така, както апостолите започнаха да просвещават езичниците в деня на Петдесетница, така създаването на глаголицата и кирилицата доведе до духовно просвещение на българите и на много други народи.

Но това продължение на първата Петдесетница не е свършило. Много хора днес все още не са чули благата вест и не за били ужилени в сърцата (Деяния 2:37), за да кажат: „Какво да сторим, за да се спасим?“

Мисията на Петдесетница продължава. Затова и днес ние имаме нужда от силата на Святия Дух. Днес Исус ни казва: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене – както във Варна, така и в цяла България, и Балканите, и до края на земята.“

И днес ние се нуждаем от огъня на Святия Дух. Тези 120 ученици, които бяха в горницата, когато падна Духа на тях, бяха обикновени мъже и жени. Сред тях имаше рибари, домакини, бивш бирник, земеделци и слугини. Но чрез тези обикновени хора Бог изгради Църква, която съществува вече 2000 години.

Днес стотици милиони изповядват името на Христос. Същата сила и същия огън е и на наше разположение. И ние сме обикновени хора – студенти, учители, лекари, графични дизайнери, администратори, счетоводители, IT специалисти… от нас зависи да вземем огъня на Святия Дух и в Неговата сила да занесем Словото Му в нашите семейства и на работното ни място!

Силата на Святия Дух разтърсва, радва, избавя и привдига, оживотворява мъртвите и променя живота.

Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух!

Родил ли си се от Духа? Ако не си, то сега можеш да се помолиш и Святият Дух ще влезе в тебе и ще те направи Свое обиталище. Ще те изпълни със сила и ще преживееш твоята Петдесетница. Ще ти даде дом – Църквата Христова и ще те изпрати на мисия да правиш други ученици. Ще откликнеш ли? Ще продължиш ли делото на Петдесетница?

Както казваше министър-председателят Гюров, „Животът е като пиеса. Не е важно колко е дълга, а колко добре е изиграна.“

Молитва

 __________________

24.05.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Посланието на пророка (Еремия 3)

/проповед/

Гледали ли сте филма „Огнените колесници“? Когато сестрата на олимпийския шампион Ерик Лидъл идва при него и му казва да остави състезанията си и да отиде в Китай, а той през това време се подготвя за олимпиадата, той отказва и тя мисли, че той не е духовен. Че е плътски християнин, бяга вместо да ходи на църква. Той ѝ казва, Джени, знам че Бог ме е направил с цел, но Той също ме е направил да съм бърз. Когато бягам, чувствам че Бог се удоволства.

Той знаел, че Бог го е направил да бъде мисионер, но го е направил също бърз, за да е лекоатлет и че той може да е удовлетворен само тогава, когато прави това, което  Бог иска да прави.

Еремия беше призован да бъде пророк. Чувствал е че Бог се удоволства в това, но също е чувствал вътрешен натиск, защото е трябвало да предаде трудно послание. Той обичаше хората си, сърцето му беше съкрушено за тях, затова им предаде Божието послание, но хората бяха толкова незаинтересовани… Това е съкрушило сърцето му, затова го наричат пророкът със съкрушеното сърце или плачещият пророк.

Това отношение не веднъж го кара да напусне служението си. Да каже, „Боже, дотук съм. Никога вече няма да изговарям Твоето слово“. Но веднага след това казва, „тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.“ (Еремия 20:9).

Още един мъж се опита да се откаже. Казва се Йона, но поради обратната причина. Еремия искаше да се откаже, защото обичаше народа си и не можеше да понесе Бог да го осъди. Йона мразеше ниневийците, а Бог искаше да им прости, затова той си каза, „Без мене!“ Но Бог си има начини да ни накара да направим нещо и използва едно интересно превозно средство да го закара до земята, за да извърши Неговата воля.

Еремия беше доста млад и неопитен, каза: „Боже, аз съм само дете“. Бог му каза, „Не казвай: Дете съм… Ето, сложих думите Си в устата ти“ (1:7,9).

Днес ще разгледаме гл. 3, второто пророческо послание, дадено с много страст и дързост от Еремия, макар и да не му беше лесно. 

Един човек посетил строеж и там видял трима каменоделци. И тримата вършели една и съща работа. Човекът попитал първия каменоделец, „Какво правиш?“ Той отговорил, „Дялам камъни.“ След малко отишъл при втория и го попитал същото, „Какво правиш?“ и той казал, „Правя стена“. Отишъл при третия и попитал „Какво правиш?“ Той отговорил, „Строя катедрала.“

И тримата вършели една и съща работа, но единият мислил, че дялка камъни, а другият – че строи катедрала. Ако попитахме Йона какво прави, сигурно щеше да отговори, „Дялам камъни. Правя каквото Бог ми каза“, но без страст и емоция. Ако попитаме Еремия, щеше да каже, „Строя катедрала.“ В тези глави има много патос.

Надявам се, че сте прочели трета глава вкъщи. Нека сега прочетем

Еремия 3:6-8,10 „Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли ти какво стори отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудстваше там.“ И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда, видя това. И видях, че когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, пак не се уплаши, но отиде и тя да блудства… А при всичко това сестра ѝ, невявярната Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ.“

Ако не се учиш от историята, си осъден да я повториш.“ Дванадесетте племена на Израел се бяха разделили на две царства – 10 в северното и 2 в южното. Десетте племена на север вече бяха отведени в плен от сирийците в 722 г.пр.Хр. Двете племена на Юда видяха това и бяха уплашени до смърт. Но вместо да се обърнат към Бога, те не си взеха поука и в 586 г.пр.Хр. те щяха да повторят историята. Вавилонците щяха да ги отведат в плен за 70 години.

Затова Бог казва, че Юда беше по-лоша от Израел, защото видя, но не си направи изводите. Апостол Павел казва,

1 Коринтяни 10:11 „ А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас.“

Той има предвид книгите на Стария завет, в това число и Еремия. Това е написано, за да може чрез Писанията да получим надежда.

Библията е най-продаваната книга в света, но сигурно най-малко четената и практикуваната.

Колко от вас са второ или трето дете в семейството? Второто дете в семейството, да не говорим следващите, имат достатъчно време да гледат и да се учат да не правят пакостите на най-голямото, за да не бъдат наказани. Правехте ли го?

Ако си бил трето дете и не си се учил от брат си и сестра си, значи си по-лош и от Юда! Повечето от нас се учат по трудния начин. В края на краищата, научаваме, че не е много разумно да се бунтуваме срещу родителите си.

Еремия 3:10-13 „Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ. И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда. Иди и прогласи тези слова на север, като речеш: Върни се, отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ, - и аз няма да стоваря гнева Си върху тебе, защото съм милостив – казва Господ, - и не ще пазя гняв завинаги. Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог, и безогледно си отивала при чужденците под всяко зелено дърво, че не си послушала гласа Ми – казва Господ.“

Тук Бог им казва да направят две неща: да изповядат и да се покаят. „Само признай беззаконието си.“ Кажи, че си го направил!

Как не ни се откъсват от устата тези думи! Не бях аз, той беше!

Бог им казва, само си признайте. И второ, „Върнете се“. Това иска Бог от нас.

Притчи 28:13 „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост.“

Ако си търсиш извинения за твоите провали и твоите грехове, няма да имаш мир. За да се очистиш от грях, трябва да кажеш: да, направих го, сгреших. Двете най-трудни за изричане думи на български са „Аз сгреших“. Особено когато трябва да го кажеш на съпруга или съпругата си, или на децата си.

Тук Бог не говори на вавилонците, асирийците или друг езически народ, а на Своите люде, които твърдят, че Го следват.

В Новия завет виждаме подобно послание към църквата в Ефес. Исус ѝ казва, ти си вършила прекрасни неща, но си оставила първата си любов, затова, „спомни си откъде си паднал и покай се, и действай според първите си дела“ (Откровение 2:5).

Спомни си, покай се и се поправи. Това казва Бог и на хората в Еремия 3. „Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа и безогледно си отивала под всяко зелено дърво“ и по-нататък…

Еремия 3:14 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ.“

Една жена не била плакала 18 години. Тя имала синдрома на Сьогрен. Това е хронично автоимунно смущение, което се получава следствие на атаките на антителата на имунната система срещу жлезите, произвеждащи секрети в очите, устата и други части на тялото. И тя не можела да пророни и една сълза.

Но тук виждаме хора, които не скърбят за греха си, защото сърцето им е закоравяло и с времето станало все по-трудно да признаят вината си и да се покаят.

Затова е важно когато Бог ни изобличи за грях, в същия момент да кажем, „Господи, прости ми! Помогни ми да се обърна от греха си.“ Иначе с времето около сърцето ни ще се образува една твърда кора и ние ще останем безчувствени за Святия дух.

По-нататък четем…

Еремия 3:14-15 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ, - защото Аз съм ви съпруг; и ще ви взема – един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион; и ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум…“ И малко по-надолу,

Еремия 3:17 „В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; и всички народи ще се съберат в него в Ерусалим, в името Господне.”   

Тези стихове ни помагат да погледнем отвъд времето на Еремия към един бъдещ момент. Като че ли Еремия ни връчва бинокъл и казва, погледни през него. Голяма част от книгата Еремия рисува една потискаща картина на надвиснали буреносни облаци на осъждение на хоризонта.

Но от време на време облаците се разсейват и слънчевите лъчи се прокрадват през тях. Толкова е хубаво в мрачен ден да видиш малко слънце! И това става, когато Бог ни помага да видим отвъд осъждението с приближаващата окупация от Вавилон. В тези стихове се повтарят изразите „в онези дни“, „в онова време“, „в онези дни“. За кои дни става дума тука? За дните, когато Израел се покае, когато земята се възстанови.

Не само Еремия, но и почти всички останали пророци в СЗ говорят за време, когато Израел ще се възроди. В земята ще царува правеност. Израел вече няма да е разделен на 10 северни и 2 южни племена, всички ще бъдат едно. Много езичници ще се присъединят към Израел и ще се изкачат на планината Сион. И над тях ще има управление на мир и праведност.

Всички тези пророчества говорят за милениума – 1000-годишното царство на Христос на земята.

В ст. 14 Бог казва, „върнете се, защото Аз съм ви съпруг“. Той използва метафората на семейството, за да покаже, че иска да има заветни взаимоотношения с народа си. Бог не се интересува от външните ритуали и обряди на религията.

Бог не е религиозен! Религията разделя хората, защото всеки държи на своя ритуал и външни форми на религиозност. Когато хората чуят за християнство, те си представят именно това. Понякога ме питат какво се прави на даден църковен празник. Аз им отговарям, че не знам и те се учудват, „Нали си пастор, как така не знаеш!“ Но аз самият не харесвам религията.

Също, в ст. 15 Бог казва, „ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум.“

Бог се грижи за Своите люде, като им дава душегрижители. Бог дава дарби на служителите си, за да се грижат за Неговите люде. За да станат те зрели последователи на Христос – хора, които могат да го нарекат „мой Отец“.

Не е ли интересно това? Защото в Стария завет Бог не се разглежда като баща на всеки отделен вярващ, а като Отец на нацията Израел. Мойсей не е наречен „моят син“ от Бог, а „моят слуга“. Същото се отнася и за Давид. Народът на Израел е наречен „моят син“.

Когато Мойсей отиде при фараона, каза, „Така говори Яхве: Израил Ми е син, първородният Ми.“ (Изход 4:22)

В Еремия 31:9 Бог казва, че е „Отец на Израил“.

Нещо повече, един евреин не можеше да изрече Божието име. Затова не знаем с точност как се е произнасяло. Четирите съгласни YHWH, т.н. тетраграматон, от които идва Яхве, означава на иврит „съществуване“ и може да се преведе „Аз съм който съм“.

Но по онова време силно вярващите евреи се покланяли и така произнасяли вместо името на Бог думата „Хашем“, което просто означава „Името“. С други думи, не мога да произнеса името, но Господи, ти знаеш какво имам предвид.

Не е било възможно някой да нарече Бог „Отец“. И стигаме до Новия завет и виждаме в евангелията как Исус нарича Бог „Отче Мой“. Исус нарича Бог Отец повече от 100 пъти. Само в евангелието на Йоан – повече от 60 пъти! И след това дава право на нас, Неговите последователи, да наричаме Бог така.

И най-накрая Бог отново призовава израелтяните да се покаят:

Еремия 3:22-23 „Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог. Наистина, напразно е очакваното от хълмите и от многото планини спасение; наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израил.“

Забележете, че след апела на Господ в ст. 22, речта преминава в 1 л. мн. ч. – „Ето, ние идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог…“ Сякаш в отговор на Господ, народът откликва и тази молитва продължава до края на главата.

Според някои богослови това се отнася до бъдещето, когато Израел се покае, което ще стане по време на Голямата скръб. Но сякаш по-вероятно обяснение е, че съвременниците на Еремия се молят тук, но това са само думи, без промяна на живота.

Те са чули това послание и казват, „Да, така е, много сме лоши, съжаляваме, Боже“, но след това забравят и не се променят. И по-нататък, в гл. 7, те ще повтарят като мантра „Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това.“ Отиваме на църква! Но Бог ще им каже отново, „Не се уповавайте на лъжливи думи“! (ст. 4)

Дълго след като извърши греха с Витсавее и уби съпруга ѝ Урия, у Давид нямаше никаква промяна. Трябваше да бъде конфронтиран от пророк Натан, за да се покае истински и да каже, „Съгреших!“

Вероятно и тук хората се почувстваха виновни, ронеха сълзи, но не се промениха. Съжалението не е покаяние!

Всички предполагам сте чували за скаутите – едно младежко движение за усъвършенстване и развитие на личностните качества на младежите. Те работят както с момчета, така и с момичета. За да набере средства за скаутите, едно 13 годишно момиче скаут продало 11000 кутии със сладки за по-малко от 2 месеца. Когато я попитали как е успяла да постигне това, тя казала: „Трябва да гледаш хората в очите и да ги накараш да се чувстват виновни.“

И тук хората се чувстваха виновни, но това беше само поза, защото в следващата 4-та глава четем пророчество за осъждение.

Нека и ние се замислим. Защото ние, християните, сме много добри в овладяване на религиозния жаргон, но не сме много усърдни в прилагане на наученото!

В заключение, в тази глава Бог казва на Своите люде, „Върнете се! Обновете се!“ Но ако не го направите, ще ви опустошат. Признайте греха си и се покайте!

Въпреки младостта си, на 21 г. цар Йосия започна духовно обновление и съживление в нацията, но то не продължи дълго. То засегна повече ритуалите, отколкото сърцата.

Мъж и жена се пенсионирали и си купили каравана с круиз контрол. Круиз контролът ви позволява да настроите колата на определена скорост и тя сама я поддържа. Те за първи път имали такова нещо и нямали търпение да я пробват. Тръгнали на почивка за Гърция. Мъжът карал няколко часа, но се уморил и казал на жена си: „Твой ред е да караш, аз ще дремна малко.“ Той отишъл отзад, заспал, тя включила на круиз контрол и карала така доста километри. Когато се качили на магистралата, тя решила да стане и да отиде отзад в тоалетната. Toва казала на Пътна полиция след катастрофата.

Тя решила, че круиз контрол означава автопилот. И двамата са добре. Но каква е поуката?

Много хора си казват, „Аз съм се покаял, плакал съм пред Бога. Взел съм водно кръщение.“ Сега животът ми е на круиз контрол. Оставям го на автопилот. Но за да израстваме в Христос е нужно да вземем решение и да започнем да правим стъпки за промяна. Да четем Словото всеки ден, да общуваме с братята и сестрите, да казваме на другите за Бога. Растежът не става автоматично.

Да си християнин е като да плуваш срещу течението. В момента, в който престанеш да плуваш, течението те отнася назад. Започваш да отпадаш. Продължавай да плуваш. Бог ще ти дава сила.

Нека се помолим!

_____________________

10.11.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

Овенът, козелът и малкият рог (Даниил 8)

Миналият път говорихме за видението на Даниил в 7 глава, в което Бог му показа четири империи, описани като зверове. Първият беше лъв с орлови крила, който символизираше Вавилонското царство. Вторият беше мечка захапала три ребра, символизираща Медо-Персия. Третият беше леопард с четири крила и четири глави, представящ империята на Александър Македонски. И четвъртият беше суперзвяр с железни зъби и десет рога – Римската империя.

Бог сравни тези империи с кръвожадни хищници, за да покаже колко страшни ще бъдат те. Повечето от нас се страхуваме от тези огромни зверове. Но има хора, които не вземат предпазни мерки, когато се изкачват в планината.  Като в този виц:

Отишъл Умник Гюро с другарите си на лов за мечки в планината. Намерили мечата дупка, Гюро се препасал с едно въже и казал на другарите си: - Аз влизам в дупката да хвана мечката. Ако много се забавя - хващате се за въжето и ме вадите. Влязъл Умник Гюро вътре, чакали го приятелите му, чакали го - той не излиза. Накрая хванали въжето, издърпали го и какво да видят - той без глава. Седнали те да се чудят - имаше ли Гюро глава или нямаше? Накрая най-умният от тях се сетил:
- Нямаше! Ако имаше глава, изобщо нямаше да влиза в дупката при мечката.

Днес ще говорим за един човек, който проявява подобна дързост и се изправя срещу Лъва от Юда. Ще разгледаме 8-ма глава, в която Даниил разказва за друго видение, получено две години след предишното. То се отнася до втората и третата империи от 7 глава, но засяга съдбата на Божия народ Израил. Затова в 8-ма глава езикът отново преминава от арамейски към еврейски.

Макар и това видение да се отнася до събития и личности отпреди 2300 години, то сочи и към събитията в последните времена. Пророчествата в Писанието често се отнасят до две и повече събития в бъдещето.

Например, в началото на служението си, Исус е помолен да прочете нещо от Писанията в синагогата в Назарет. Исус чете от пророчеството в Исая 61: „Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите...“ и спира до думите „да проглася благоприятната Господня година.“ Накрая казва „Днес се изпълни това писание във вашите уши.“

Но пророчеството не свършва там. Исая продължава там, където Исус спира, като казва, „и деня на въздаянието от нашия Бог.“ Защо?

Защото Исая обединява в един стих първото и второто идване на Месия, но от първото вече са минали повече от 2000 г., а второто още не се е случило. Двукратно изпълнение виждаме и при пророчеството в Даниил 8. Какво представлява това видение?

Първо, той вижда овен с два рога, вторият от които е по-висок, но е израснал по-късно от първия. Aрхангел Гавриил му се явява и му обяснява, че „двата рога на овена ... са царете на Мидия и Персия“ (ст. 20)

Както знаем, мъжкарите на дивите животни яростно защитават своята територия от други мъжкари. Но този овен не се задоволява с това. Той скача на запад, север и юг. Персийците идват от изток и завладяват територии чак в Европа и Африка. Нищо не може да ги спре, но както с всяка друга земна империя, след възхода ѝ идва и нейния край, след като срещу овена се изправя козел.

Козелът идва от запад и лети като на въздушна възглавница. Козелът е считан за символ на древната Македонска държава, тъй като са открити бронзови фигури на козел с един рог. Това се потвърждава и във видението на Даниил, където козелът има изпъкнал рог между очите.  Гавриил разкрива, че този козел е гръцкият цар, за който вече знаем, че е Александър Велики. Неговият баща преди това налага хегемонията си над Гърция, Пеония и голяма част от крайбрежна Тракия.

Впоследствие Александър Велики завоюва много победи срещу персите от 334 г. нататък. Овенът изглежда напълно безпомощен. Козелът счупва двата му рога и го стъпква на земята. „Всички, които се залавят за меч, от меч ще загинат“ (Матей 26:52).

Интересен факт е, че по време на завоевателната си кампания срещу Египет Александър решава пътьом да разруши Ерусалим, който е възстановен само 100 години по-рано от Ездра и Неемия. Еврейският историк Йосиф пише, че тогава първосвещеникът излиза от града със свитък с Даниил 8 гл. и обяснява на пълководеца, че той и неговата армия са козелът в пророчеството, които ще завладеят овена Персия. Александър е толкова впечатлен от това пророчество, че вместо да разруши Ерусалим, го награждава и заминава за Египет.

Военните кампании на Александър продължават. В опит да завладее тогавашния свят Александър стига чак до Индия.

Даниил 8:8 „Тогава козелът се възгордя много; но когато заякна, големият му рог се счупи и вместо него излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрове.“

Според историческите сведения измореният от военни походи Александър се разболява от злокачествена треска и умира на 32 г. Това ни напомня колко крехък е човешкият живот.

Понякога ние влагаме всичките си усилия за някаква кауза. Можем да се посветим на работата си, дори на служението си. И тогава изведнъж нещо се пречупва в нас – като рога на козела – и всичко свършва.

На срещата с пастори във вторник един от тях ни помоли да се молим за негов служител, който служи с цялото си семейство в църквата. Прекрасен човек, добър съпруг и посветен баща. Оплаквал се от болки и неразположение в тялото си. Отишъл да се изследва и открили ракови разсейки в цялото му тяло. Само чудо може да му помогне, но ние вярваме в Бог на чудесата, затова се молим.

Човешкият живот е крехък като стъклена чаша. Затова нека сме благодарни за всеки ден от живота си.

И така, на мястото на изпъкналия рог Александър се появяват четири рога – империята му е поделена от четирима генерала. Тук вниманието във видението се насочва към един от тези рогове.

Даниил 8:9 „И от единия от тях излезе един малък рог, който нарасна твърде много към юг, към изток и към славната земя.“

В началото той е описан като малък, защото в него няма нищо извънредно, макар че впоследствие той става много силен. Той е описан от Гавриил като „цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.“ (ст. 24) Той ще бъде далеч по-опасен враг на Божиите намерения от Александър, защото е взел на прицел Божия народ.

Днес изследователите са единодушни, че този малък рог е един от царете на разпадналата се империя на Александър – Антиох Епифан. (името означава „Божествено въплъщение“, но евреите на подбив го наричат „Епиман“, луд).  През 170 г.пр.Хр. неговото царство, заемащо територии в днешна Турция и Армения започва да се разширява на юг и изток, „към славната земя“, както четем в тази глава.

След като се установява там, Антиох се посвещава да разруши еврейската религия. Подобно на някои днешни български управници, той застава срещу „Началника на началниците“ (ст.25) – самия Бог на Израил. Той посяга на същността на юдеизма, като отменя всекидневните приноси в храма, религиозните празници и спазването на съботата.

За капак Антиох поставя въоръжена стража в двора на храма, като oсквернява светилището. Oпитва се да въведе поклонение на Зевс, като издига статуя на божеството, която странно прилича на самия него. Тези, които не се примиряват с идолопоклонството са безмилостно преследвани и намират мъченическа смърт.

Много вярващи в историята са умирали за вярата. Първият български мъченик за вярата е Енравота, посечен от собствения си брат Маламир за това, че не се е отказал от „чуждия Бог“. Но след него има много други. Двадесет и шест светогорски монаси са изгорени от латините през 1724 г.

До тях се нареждат мъглижките мъченици от 1785 г., хилядите ардински мъченици, изклани от турски аскер през септември и октомври 1913 г., баташките мъченици, върбовските жени мъченици, мъчениците от Гърница и Кокалица, Златоград, Смилян, Райково, Стара Загора, Велико Търново, Чирпан и много други. През комунизма насилствено е прекъснат живота и служението на прекрасни духовни лидери като Евгени Босилков, Павел Джиджов, Стефан Тодоров и още 120 свещеници...

Много са и мъчениците, избити от Антиох Епифан. Нечестието на този зъл гений сякаш няма край. Даниил пише, „той повали истината на земята, стори всичко това и успя.“ (8:12) Защо Бог допусна това богохулство? Даниил ни казва, че това се случва „поради престъпление“,  което не е нищо друго освен факта, че хората са отхвърлили Бога на Израил.

Бог беше оттеглил своята протекция и благословение над народа на Израил и те бяха взети в плен във Вавилон за 70 г. Но урокът нямаше да бъде научен. Сега отново те щяха да навлекат на себе си заслужено въздаяние за вината си.

Но колко време щеше да продължи това? Даниил чува един ангел да говори, но не записва това, което казва. Тогава друг ангел пита говорещия:

Даниил 8:13 „Докога се простира видението за всекидневната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството на светиите ще бъдат потъпквани? И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.“

Отговорът е даден не на питащия, а на Даниил, за да достигне до нас. С облекчение Даниил научава, че времето на наказанието е ограничено. Бог ще допусне отменянето на всекидневната жертва само за ограничено време. Божията невидима ръка държи всичко в контрол и направлява събитията.

И днес управляващите се опитват да затворят църквите и да преустановят поклонението на Бога. Дори да успеят, това ще е само за ограничено време.

В края на краищата, нищо не може да попречи на реализирането на Божията воля и Неговите цели и планове. Ние не винаги разбираме защо нещо се случва. В такива случаи Бог иска да Му се доверим за нещата, които не виждаме.

Но понякога Бог дава знание чрез своите пророци. Тук пророк Даниил научава, че светилището и войнството на светиите ще бъдат потъпквани „две хиляди и триста денонощия“, a в други преводи – „две хиляди и триста вечери и сутрини“, със значение вечерни и сутрешни жертви в храма.

Ако приемем втория превод, текстът говори за 1150 дни, което е малко повече от 3 години. Това са същите 3 години, които са споменати с израза „време и времена и половина време“ в Даниил 7:25 и 12:7. Това е времето между оскверняването на олтара през 168 г. и възстановяването му от Юда Макавейски през 165 г.пр.Хр.

Едно нещо е ясно – злото не винаги ще надделява. Нечестието може доволно да потрива ръце, но Божията истина и праведност ще удържат крайната победа.

Хитлер изби 6 милиона евреи и след това се самоуби, оставяйки Германия в руини. Сталин преследва евреите и християните в Русия, но когато се изпълниха времената, семената на нейното разрушение накараха този колос да се срути. Българските комунисти избиха цвета на нацията – днес в тази идеология на абсурда „вярват“ само тези, които са се обогатявали от нея.

Ако вярваме в Бога, ние трябва също да разбираме, че световната история е дирижирана от Божията ръка. Събитията следват Божията логика и намерения дори когато ни се струва, че цари пълен хаос. Може временно да сме объркани и озадачени. В такива моменти можем като Даниил да търсим отговора в Божията история.

Когато Даниил чу пророчеството, той се уплаши и падна по лице, но Гавриил го изправи и му каза, че „видението се отнася до последните времена.“ (ст.17) Това видение беше за Антиох, но не само. Антиох беше частично изпълнение на бъдещите събития.

Същите демонични сили, които действаха чрез него, щяха да се обединят с много земни царе, които щяха да преследват Божиите последователи през вековете.

Нека и ние сме предупредени, че това може да се случи и днес. За това ни предупреждава не само Даниил – чухме го и от устата на един преследван български християнин - пастир Божидар Игов.

Когато ранните християни бяха преследвани, те се разпръснаха из цялата Римска империя. Поради гоненията те са вярвали, че Христос ще се завърне много скоро. Ап. Павел дори упрекна вярващите в Солун, че са напускали работа, очаквайки Второто пришествие да се случи много скоро. И днес ние трябва да внимаваме и да бъдем готови да разчитаме знаците на времената.

В Даниил 7 също се говори за малък рог, който израства от десетте рога на четвъртия суперзвяр. Той покорява другите царе. Но най-голямото зло, което ще причини, е че ще говори хулни слова против Всевишния и ще изтощава Неговите светии (ст.25). Може би малкият рог от Даниил 8 е преобраз на малкия рог от Даниил 7, който предстои да дойде. Тази зловеща фигура ще се издигне сред смута и вълнението на народите. В последен отчаян опит да попречи на Божиите намерения, той ще поведе последния бунт против Бога.

Оскверняването на храма и светилището му от Антиох Епифан е преобраз на онова, което ще стане в края на времената. Същият дух, който притежаваше Антиох, ще инспирира и последния Антихрист в последните времена. Той ще се опита да детронира самия Бог. Това е Антихрист.

Верният остатък в Израил през втори век преди Христа бе нападнат от преобраз на Антихрист дори преди идването на самия Христос в плът. Историята се повтаря многократно преди пълното изпълнение на това пророчество с идването на последния Антихрист.

Според някои изследователи той ще се представя като човек на мира. Ще бъде блестящ посредник при мирни преговори. Ще договори мир между Израел и Палестина, но след три години ще разкрие истинската си същност и ще се възгордее дотолкова, че ще се надигне против Бога. 

Не знам дали Антихрист привидно ще бъде борец за мир. Божието слово не ни разкрива подробности. Можем да сме сигурни обаче, че в един момент всички сили на злото ще се съсредоточат в този човек - Антихрист ще се изправи в последна битка срещу Божията истина и сила и срещу Божия народ. Даниил пророкува, че това превъплъщение на злото

Даниил 8:24,25 „ще бъде голямо, но не чрез неговата сила; и ще погубва напълно, ще благоуспява и ще действа по волята си, и ще погубва силните и святите люде. Чрез коварството му измамата ще успява в ръката му.“

А Исус каза, че хората ще „примират от страх и от очакване за нещата, които ще постигнат вселената“. (Лука 24:26)

Исус предупреди учениците си, че „последните времена“ (ст.17), за които се отнася и това видение, ще се характеризират с лъжепророци. „защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Помазаникът, и ще заблудят мнозина.“ (Матей 24:5) Учениците ще чуват за „войни и слухове за войни“ (ст.6). Ще има яростно преследване и в резултат на това „мнозина ще отстъпят от вярата.“ (ст.10) Всичко изглежда ужасно мрачно и безнадеждно...

Но видението на Даниил не свършва дотука! Малкият рог на козелът, Антихрист, ще направи фатална грешка.

Даниил 8:25б „...ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.“

Дързостта на Антихрист ще го отведе отвъд границите на Божието дълготърпение. Понякога се питам, как може Антихрист да е толкова глупав, че да си мисли, че ще може да победи Исус? Това не е признак на висока интелигентност!

Един фермер имал един стар бик с много опак характер. Ако фермерът го карал да тръгне наляво, той завивал надясно. Фермерът никога не се обръщал с гръб към бика, защото той бил злобен и агресивен. Един ден бикът излязал от пасбището и застанал на железопътна линия, където намерил вкусни плевели. Докато пасял, един влак се задал по същата жп линия към него. Машинистът видял бика, надул свирката и се опитал да намали скоростта, но бикът не помръднал.

Машинистът видял как секунди преди сблъсъка бикът издал напред рамената си, навел глава, сякаш казвайки на влака, „Хайде, да те видим какво можеш.“ Кой според вас победил в този дуел? По-късно фермерът казал, „Този бик имаше много повече дързост, отколкото здрав разум.“

Антихрист ще има много повече дързост, отколкото здрав разум. Надува мускули, но като Умник Гюро няма глава. Ако имаше, нямаше да въстане против Христос!

Неговият преобраз Антиох умира внезапно от психическо разстройство и евреите го отдават на Божията намеса. Последният Антихрист ще има подобна съдба. Никой не може да се изправи срещу Бога и това да му се размине.

Божието въздаяние може да не идва като бърз влак, но по-скоро може да се оприличи на мелница. Божията мелница може да мели бавно, но тя мели изключително фино. На своето време Всемогъщият Бог ще се намеси.

Вече видяхме как образът, който Навуходоносор издигна внезапно бе ударен от камък, който се е откъснал, но не от човешка ръка (Даниил 2:34). Ние знаем, че това е Исус, който ще извърши тази присъда. Точно как и кога – това оставяме в Божиите ръце.

Тук завършва видението на Даниил и той е инструктиран да запечата видението, „защото се отнася до далечни дни.“ (Даниил 8:26) Вярно е, че видението частично е изпълнено по времето на Антиох, но пълно разбиране на неговото значение е запазено за края на времената.

Би било твърде самонадеяно от наша страна да кажем нещо по-конкретно от това. Но ние можем да бъдем сигурни в едно – „тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с блясъка на пришествието Си.“ (2 Солунци 2:8)

Видението оставя Даниил напълно изтощен. Напрежението, съпътстващо извеждането му от света и въвеждането му в бъдещото страдание на Божиите люде през вековете, е твърде голямо, за да може да го понесе физически, психически и духовно. Като истински Господен слуга, той се идентифицира с бъдещите вярващи. Макар и на висока позиция във Вавилонското царство, той вече не може да остане безчувствен за техните страдания.

Нужни са му няколко дни, за да се възстанови от тази опитност. Но Даниил вече никога няма да е същият. Той казва:

Даниил 8:27 „после станах и взех да върша царските дела“.

Даниил е невероятен пример за нас! Той винаги е готов да действа в преследване на някаква цел. Голямото духовно преживяване не му попречва да върши своята работа.

По същия начин, ние знаем, че Господ Исус ще дойде, но до онзи ден наш дълг е да работим и да изпълняваме съвестно отговорностите си. Защото като Даниил, ние също вършим царските дела. Ние служим на Царя на царете, пред който ще падне всяка империя и всеки Антихрист. Амин!

Край

 БПЦ "Нов живот" Варна

25.11.2018 г.

Божиите графити (Даниил 5)

/проповед/

Eдна жена казала на мъжа си: „Скъпи, имам една добра и една лоша новина.“ Той казал, „Каква е добрата?“ „Въздушните възглавници на колата работят.“

Как реагирате на лоши новини като тази? Никой не обича да чува лоши новини. Подобна бе ситуацията и в Даниил 5 глава, която ще разгледаме днес. Това е една от най-интересните истории в Стария завет. Владетелят на най-великата империя в света дава голям пир, който е прекъснат от пръстите на ръка, пишеща графити на стената. Никой в залата не може да преведе написаното, но всички знаеха, че това бяха лоши новини.

Но какво доведе до тези събития? Първите 4 глави на Даниил описват събития, случили се по време на управлението на Навуходоносор във Вавилон. Дълги години Даниил служи като главен придворен съветник – позиция, разполагаща с много власт и подчинена единствено на царя. Но до началото на 5 глава много неща се бяха променили.

Годината е 539 пр.Хр. Даниил вероятно е вече на 80 и няколко години. Цар Навуходоносор умира около 562 г. и е наследен от Евил-Меродах, който след 2 г. е убит от зет си Нериглисар, но той умира след 4 години и оставя на трона си сина си Лаборосоарход. Накрая Навонид завзема трона и поставя сина си като регент във Вавилон.

През това време, докато синът му Валтасар възстановява поклонението на Мардук във Вавилон, медите и персите заплашват да нападнат великия град. Навонид смята, че боговете са оттеглили покровителството си над Вавилон, затова се захваща да възстановява храмовете на езическите богове в империята.

Докато баща му пътува, Валтасар решава да вдигне голям купон в чест на езическите богове. Вавилон е обсаден от цар Кир на Медо-Персия и вероятно по този начин Валтасар се стреми да покаже увереността си, че Вавилон няма да падне. Надява се чрез парти да вдигне бойния дух на жителите на града.

Неговата постъпка може да се обясни и с факта, че по това време се е смятало, че Вавилон е непревземаем. Със стени високи 106 м и дебели 26 м, обградени от дълбок ров, с 250 кули и със запаси от вода и храна за много години, Валтасар е смятал, че няма от какво да се страхува. И за да покаже, че изобщо не го е грижа, той вдига парти!

И това си е доста голям купон. Археолозите са открили банкетна зала, която можела да побере 10 000 души. Вероятно всеки важен човек във Вавилон е бил поканен тази вечер.

Тогава цар Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които бяха откраднати от храма в Ерусалим преди много години. Преди години цар Навуходоносор беше обявил Яхве за най-могъщия Бог, пред когото всички земни жители се считат за нищо. Но следващите царе се бяха върнали към идолопоклонството. С този акт Валтасар искаше да покаже превъзходството на идолите над Бога на Израил.

Мога да си представя как цар Валтасар се изправя и вдига тост за вавилонските богове, когато изведнъж спира насред изречението, краката му омекват и сяда обратно на мястото си, втренчен в стената, където една ръка пише злокобните графити: Мене, мене, текел перес (упарсин). Никой в залата не може да преведе думите, но всички знаят, че това не е на добро.

Валтасар извиква всички магьосници и мъдреци, но никой не може да ги преведе. Накрая царицата му казва, че има човек в царството, който може да открие значението на написаното. Това вероянто е царица Нитокрис – вдовицата на Навуходоносор и баба на Валтасар. Тя помни добре Даниил, но Валтасар най-вероятно не е чувал за него.

Ето какво е значението думите на стената, което Даниил открива на царя:

Мене, мене, текел, перес (упарсин). Преброен, преброен, претеглен, разделен.

Даниил 5:26 Ето значението на това нещо: мене – Бог е преброил дните на твоето царство и му е сложил край.

Думата „мене“ е повторена два пъти с цел да се подчертае посланието. Бог е преброил и преброил дните ти. Може Валтасар да е игнорирал Бога, но Бог не е игнорирал Валтасар.

През цялото това време Божиите люде сигурно са си казвали, че Бог ги е забравил. До този момент те бяха живели в езическа страна повече от 60 г. По всичко личеше, че злото побеждава, а Бог е далече и не вижда тяхното нещастие. Може би много евреи се бяха отказали от Бога. Но Даниил продължи да уповава в Него.

Царят беше обещал на Даниил:

5:16б „ако можеш да прочетеш написаното и да ми откриеш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.“

Но Даниил не се интересуваше от наградите, които царят мислеше, че може да даде. Той просто каза: „Задръж наградите си за себе си или ги дай на някой друг. Но ще открия значението на Божиите графитиа.“

Даниил е вече на повече от 80 г. Но той е все така твърд във вярата си, както беше като тийнейджър. Тогава той отказа да направи компромис и да яде от царските отбрани ястия. По-късно, като младеж, не се поколеба да разтълкува съня на царя с образа от злато, сребро, мед, желязо и глина. Тогава Даниил беше назначен за пръв съветник на царя.

След това, когато беше на около 60 г., Даниил отново остана твърд и разкри значението на съня на царя, в който той видя огромно дърво. Това бяха лоши новини за цар Навуходоносор, но накрая той обяви, че Богът на Даниил е единственият истинен и всемогъщ Бог.

И сега, на стари години, Даниил още веднъж е повикан да застане пред един езически цар. Вярата му отново е непоклатима. Дори на 80 той притежава цялата мъдрост и смелост, които имаше като момче. И беше благословен, защото,

Псалм 1:1-3 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; 2 а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. 3 Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.“

Останалата част от псалма описва Валтасар:

Псалм 1:4-6 „Не е така с нечестивите; а те са като плявата, която вятърът отвява. 5 Затова нечестивите няма да устоят в съда, нито грешните – в събора на праведните; 6 защото Господ наблюдава пътя на праведните; а пътят на нечестивите ще бъде погибел.“

И така, първата част от Божиите графити беше „мене, мене“ – Бог е преброил дните ти.

Даниил 5:27 „текел – претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен“

Валтасар си мислеше, че е постигнал всичко. Баща му беше спечелил трона и го беше поставил да царува с него. Той вярваше, че Вавилон е непобедим. Според историка Херодот площта на Вавилон е 20 кв.км. Като прибавим високите крепостни стени, нищо чудно, че вавилонците гуляеха, докато персийската армия беше обсадила града. Те смятаха града за непревземаем.

Онова, което Валтасар не знаеше, беше че докато Даниил му превежда Божиите графити на стената, медо-персийската армия тихо завладяваше града. Река Ефрат преминаваше под тези високи стени и бронзови порти. Според историческите свидетелства, персийската армия тайно изкопала канал, за да отклони водите на реката.

В онази нощ те сложили диги пред коритото на реката и отклонили реката в новия канал. След това войниците преминали под крепостната стена, по калното пресушено корито. Отворили портите и завладяли града. Валтасар бил заловен и екзекутиран същата нощ.

Валтасар беше претеглил шансовете си да оцелее, но везните му не бяха точни. Валтасар беше претеглен на Божиите везни и се оказа лек. Оказа се текел - беше намерен недостатъчен.

С последната дума Бог произнесе финалната присъда.

Даниил 5:28 „перес – раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите.“

Допреди малко Валтасар изглеждаше като най-великия владетел. Той управляваше най-мощната империя на света. Той можеше да има всичко, което пожелаеше. Той беше организирал най-големия купон, известен дотогава.

От друга страна, Даниил беше изпаднал в забвение. Вече нямаше властта и влиянието, с които го беше удостоил Навуходоносор. Валтасар дори не знаеше за неговото съществуване! Даниил беше просто един старец, който изживяваше дните си.

Така хората гледат на живота. Много хора мислят, че да си християнин означава да следваш много правила и да преминаваш през много изпитания, докато наградите са малко. А животът на човека без Бога им изглежда лесен, пълен със свобода, удоволствия и купони.

Но рано или късно Божиите графити на стената се появяват. Както казва християнският автор Дейвид Тимс, „Скептиците, атеистите, циниците и невярващите често отхвърлят християнството като легалистичен товар, като живот на робство или патерица, на която слабите да се облегнат.

Е, може би е време за същите тези гласове да се огледат и да видят плода на това безразсъдство. Настояването ни за автономия и независимост успя да пожъне буря. Ние сеем алчност и жънем корупция. Ние сеем незаконен секс и жънем семеен хаос. Ние сеем насилие и жънем престъпност и отчуждение."

Истината е, че тези които отхвърлят Христос са по-самотни от всеки друг на планетата. Грехът има незадоволим апетит и носи само болка, която ни обезобразява, навици които ни поробват и проблеми които ни карат да се затваряме в себе си.

От друга страна, тези които следват Христос са познали благословението на Сина, който ни спасява, Святия Дух който обитава в нас и Божиите ангели, които ни защитават.

Не бъди подлъгван от илюзиите на този свят, който ни казва: „Грехът е забавен, живей докато можеш!“ Това всъщност е покана да пиеш отрова.“

Когато Валтасар вдигна свещената златна чаша и произнесе тост за езическия бог, той всъщност изпи отрова. Бог изпрати послание за него чрез Божиите графити на стената.

Но Божиите графити на стената носят послание за всеки от нас. И то е, че

-        Бог ни наблюдава. Една секунда от живота ни не убягва от Неговото внимание. Доброто, лошото, нищо не остава непреброено от Бога.

-        Ние сме претеглени на везните и се оказахме недостатъчни. Никой от нас не може да постигне стандарта за съвършенство на Бога.

-        И тогава четем финалната присъда, която е написана в Римляни 6:23 „Заплатата на греха е смърт...

Но слава на Бога, Божиите графити на нашата стена на свършват дотук. Нека дочетем стиха докрай: „Заплатата на греха е смърт, ... а Божият дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ.

Бог е променил последната присъда. Перес е заменен с името на Исус. Ние бяхме претеглени и намерени недостатъчни, но Исус взе наказанието за греховете ни. Поради Него ние можем да сме свободни.

Ние знаем какво Бог каза на Валтасар. Какво казва на теб Бог?

Валтасар може би си мислеше, „веднага щом свърши това парти, ще направя нещо относно тези Божии графити.“ Но когато купонът свърши беше твърде късно.

Бог говори на теб днес. Не отлагай да откликнеш на Божиите графити на твоята стена.

Край

____________

БПЦ "Нов живот" Варна

04.11.2018 г.