Поданикът на Божието царство (Матей 5:1-12)

/проповед/

Двама приятели се срещнали. Единият изглеждал отчаян, aха-аха да заплаче. Приятелят му попитал: „Какво става с теб, стари приятелю, защо си така посърнал?“ Човекът казал: „Ами преди три седмици чичо ми почина и ми остави четиридесет хиляди долара.“

„Това са много пари.“

— Но виждате ли, преди две седмици един братовчед, когото дори не познавах, почина и ми остави осемдесет и пет хиляди долара, безвъзмездно и безвъзмездно.

„Това звучи като огромно благословение.“

„Ти не разбираш!“ – прекъсна го той. „Миналата седмица пралеля ми почина. Наследих почти четвърт милион от нея.

Сега приятелят на мъжа бил наистина объркан. — Тогава защо изглеждаш толкова мрачен?

„Тази седмица – нищо!“

И днес ще говорим за блажените хора, но в малко по-различен смисъл!

Знаем, че Исус е изнесъл Проповедта на планината край пътя, който опасва Галилейското езеро. В северозападната част на езерото се намира един хълм, висок стотина метра, наречен „Хълм на блаженствата“. Смята се, че точно там Исус е изнесал тази своя най-знаменита проповед. Наречена е Проповедта на планината – според някои не толкова заради надморската височина на мястото, а заради величието на нейното съдържание.

В 111 стиха Исус изрича това, което наричат „Манифест на Царството“. Започва с блаженствата и след това продължава с радикално послание за заветни взаимоотношения с един любящ Бог.

Посланието на цялата Проповед, но особено на блаженствата преобръща с главата надолу доминиращата философия на света. Днешната култура ни казва, че блажени са гордите. Исус каза, „Блажени бедните по дух.“ Културата казва, „Блажени са безмилостните.“ Исус каза, „Блажени милостивите“. Културата казва, „Блажени са нечестните.“ Исус каза, „Блажени чистите по сърце“. Културата казва, „Блажени са тези, които се бият.“ Исус каза, „Блажени миротворците.“ Културата казва, „Блажени са гонещите.“ Исус каза, „Блажени гонените.“

Днес ние имаме огромна нужда да прегърнем това радикално учение на дърводелеца от първи век, ако искаме да имаме променено сърце.

Думата „блаженство“ е синоним на думата благословение и означава „чувство или състояние на върховно благословение.“

Според християнския автор Макс Лукадо блаженство е „свещена радост, това което Бог би правил в най-смелите ти мечти. Това са добри вести, влизащи през задната врата на сърцето ти. Това е онова, за което винаги си мечтаел, но никога не си очаквал. Това е сбъдването на онова, което е твърде хубаво, за да е истина. Това е да имаш Бог за твой най-голям фен и твой най-голям приятел. То е свещено, защото само Бог може да ти го дари. То е радост, която те кара да тръпнеш.“

Именно тази свещена радост Исус обеща в Проповедта на планината. Тези 8 качества, за които говори Исус в блаженствата, са Христовата препоръка какъв трябва да бъде всеки християнин. Те обрисуват идеала за всеки поданик на Божието царство. Може да се каже, че блаженствата представляват процеса, чрез който Бог води всеки вярващ да преживее нов живот в Христос.

Кои са стъпките в този процес на обновление?

1.     Осъзнай духовното си състояние.

Матей 5:3 „Блажени нищите по дух, защото е тяхно царството небесно.

Първо, ние трябва да разберем в какво състояние се намираме. Исус обеща небесното царство на тези, които са нищи по дух. Материалната бедност, казват, не е порок, но тя не е и добродетел. (Нито пък богатството може да ни осигури вход в Божието Царство.) Но духовната бедност, за която тук става въпрос, означава нещо друго.          

Да си нищ по дух означава по думите на Джон Стот, „да признаеш пред Бога своята духовна бедност, дори своя духовен банкрут.“ Да имаш съкрушен и смирен дух, защото разбираш, че всички сме грешници и се намираме под свещения гняв на Бога.

Нямаме какво да предложим, нямаме какво да защитаваме, нямаме с какво да купим Божието благоволение. Можем единствено като бирника в притчата на Исус да извикаме, „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“

Само на такива се дава Божието царство. Божието спасение е незаслужен дар, затова той трябва да се приеме със смирение. Както казва Спърджън, „Начинът да се издигнем до Царството е да се снижим в самите себе си.“ Да осъзнаем, че стоим пред святия Бог.

Трима младежи влезли в катедралата Нотр Дам. Двамата казали на другия, че не може да си направи майтап със свещеника, като влезе в изповедалнята и си измисли нещо. Той приел предизвикателството и влязал, но свещеникът разбрал, че го лъже. Затова му казал за наказание да отиде при разпятието, да погледне в очите статуята на Исус и да каже три пъти „Не ме интересува какво си направил за мен.“ Младежът отишъл със смях, казал го веднъж, казал го втори път, но на третия път не можал… Осъзнал, че е грешник, застанал пред святия Бог. Върнал се в изповедалнята и се изповядал искрено на свещеника. След това повярвал и станал свещеник, а после и архиепископ на Париж.

Първо, осъзнай какво е духовното ти състояние. Второ…

2.     Покай се за греховете си.

Матей 5:4 „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

След като си се осъзнал в какво духовно състояние се намираш, идва ред на покаянието. Както ни се струва странно нисшия по дух да преживее тази свещена радост, така и изглежда парадоксално скръбта да поражда радост. Как може скърбящите да са благословени?

Тук Христос няма предвид скръб по близък човек, а скръбта на покаянието. Това е скръб поради загубата на твоята невинност и праведност. Исус плака поради греховете на другите и последствията от осъждението и смъртта. Но не само чуждите грехове трябва да предизвикват сълзи у нас, но и нашите собствени грехове. Павел каза, „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ (Римляни 7:24)

Когато скърбиш така за своята греховност, ще бъдеш утешен само когато получиш прошката на Бога. Но не е достатъчно просто да скърбим за нашата греховност, нужно е и покаяние.

Покаянието не е съжаление за нещо, което си направил. Покаяние е да спреш да го правиш. Да спреш да грешиш. Искрената скръб по нашия духовен банкрут предизвиква Божията прошка, която очиства сърцата ни и възстановява взаимоотношенията ни с нашия небесен Отец.

Исус казва, че не дойде да осъди света, но да даде живот. Когато ние скърбим по греха и се покаем искрено за него, тогава Бог ни дава благодат и ни възстановява.

3.     Приличай на Спасителя.

Бог ни разкрива нашия грях. „Божията благост е назначена да те води към покаяние.“ (Римляни 2:4)

След като се новородим и Бог ни осинови в Своето семейство, Той продължава да работи в нас, за да ни трансформира в зрели последователи на Христос. Това не е външна промяна като в тв програмите от сорта „Преобразяване на дома“, а вътрешна промяна на сърцето и ума.

Хората се стремят да намерят щастие в материалните неща. Купуват си кола и се снимат до нея, за да се похвалят във фейсбук. Купуват си нови дрехи, нови джаджи.

През 5 в. един човек на име Арений решил да живее свят живот. Той напуснал разкоша на египетското общество и станал отшелник в пустинята. Но винаги, когато посещавал великия град Александрия, се отбивал да се разходи през нейните базари. Когато го попитали защо, той обяснил, че сърцето му се радва при гледката на всички неща, от които не се нуждае.

Истинското блаженство, свещената радост не зависи от материалните неща или обстоятелствата, а ни е обещана в блаженствата.

Нека сега разгледаме последните 6 блаженства в две групи по три.

Матей 5:5-7 „Блажени кротките, … които гладуват и жадуват за правдата…милостивите.“

Тези три не звучат много привлекателно. Да си кротък, да гладуваш и да си милостив не ти идва отвътре. Въпреки това, наградата от тях е страхотна!

Какво е кротост? Това не е слабост. Сам Исус се нарече „кротък и смирен на сърце“ (Матей 11:29). Според д-р Лойд-Джоунс кротост е „смирено и нежно отношение към другите, което се определя от правилната ни преценка за нас самите.“

Много по-лесно е да се признаем за грешници пред Бога, но колко по-трудно е да позволим на други да казват за нас, че сме грешни! Ние инстиктивно реагираме срещу това. Пак по думите на Лойд-Джоунс, „кроткостта е верен възглед за самите нас, който води до уважение към другите.“

За света кротостта води до загуби, но Исус обеща голямо наследство – кротките ще наследят земята. Както каза ап. Павел, ние християните често сме „като сиромаси, но обогатяващи мнозина; като че нищо нямаме, но притежаващи всичко.“ (2 Коринтяни 6:10)

Какво означава на практика да имаме кротост? Например, когато ни обиждат, да не се обиждаме за наранената си гордост и да не си го връщаме. Означава също да благодарим на Бога във всяко обстоятелство, като възможност да Му се покорим. Кротостта би била слабост, ако се предаваме на греха. Но ако тя е мотивирана от благочестие, тя е сила.

По-нататък, тези които гладуват и жадуват за правдата са хора, чийто главен стремеж не е материален, а духовен. Които търсят първо Божието царство и Божията правда. Какво означава да търсиш Божията правда?

Първо, да търсиш оправдание, правилни взаимоотношения с Бога. Второ, да имаш характер и поведение, които са праведни и угодни на Бога. Но това не е всичко.

Библейската правда е нещо повече. Християните сме призовани да гладуваме за правда в цялото общество – да се стремим и да работим за освобождение от потисничество, за граждански права, за справедливост в съда, за почтеност в бизнеса, дома и навсякъде другаде.

Ще кажеш, какво мога да направя аз в тази корумпирана страна! Ти не можеш, но Бог в тебе може!

Както казва Лутер, „Заповедта, която ви е дадена, не е да допълзите до някой ъгъл или в пустинята, а да избягате оттам, ако сте били там, и да предоставите ръцете, нозете и цялото си тяло, и да задействате всичко, което имате и можете да направите.“

Гладуваш ли за правда?

Може би няма по-голяма тайна за напредъка в християнския живот от един здрав, духовен апетит. И ако виждаме бавен напредък в нашия християнски живот, дали причината не е, че имаме притъпен апетит? Както казва Стот, „не е достатъчно да скърбим за минал грях; трябва да гладуваме и за бъдещата правда.“ И ако гладуваме, Исус ни обещава, че ще се наситим!

По-нататък, милостта е състрадание към хората, намиращи се в нужда. Милост е да не получим нещо, което заслужаваме. Благодат е да получим нещо, което не заслужаваме. Милостта води до облекчение, а благодатта до прошка.

Исус постоянно проявяваше състрадание. Бог е милостив и проявява милост винаги. И Той иска и ние, гражданите на Неговото царство да проявяваме милост.

Веднъж една майка се обърнала към Наполеон с молба да помилва сина ѝ. Императорът отговорил, че младежът е извършил престъпление два пъти и справедливостта изисква смърт. „Но аз не търся справедливост“, обяснила майката. — Аз моля за милост. "Но вашият син не заслужава милост", отговори Наполеон.

— Господине — извикала жената, — нямаше да е милост, ако я заслужаваше, а милостта е всичко, за което моля.

— Добре тогава — казал императорът, — ще се смиля. И той пощадил сина на жената.

Последните три характеристики са чистите по сърце, миротворците и гонените. И трите описват характера и служението на Исус Христос. И Бог обещава специално благословение за тези, които демонстрират христоподобие.

Когато говори за чистота на сърцето, Исус има предвид не спазване на церемониална чистота, а вътрешна и нраствена чистота.

Давид каза, „Сърце чисто сътвори в мене, Боже“ (Псалм 24:3,4)

Идеята тук е свързана с искреността. Когато един човек има чисто сърце, в неговите взаимоотношения с Бога и човека няма фалш. Такъв човек е напълно искрен. Неговите мисли и мотиви са чисти, без примеси на нещо низко или недостойно. Лицемерието и измамата му са противни. У него няма притворство и коварство.

Имаш ли такъв открит живот? Или се изкушаваш да слагаш маска и да играеш роли според случая? Това е изключително важно, защото само чистите по сърце ще видят Бога, ще видят славата Му в отвъдния живот. Защо ли? Защото само те могат да издържат на ослепителната Му светлина, от която всяка тъмнина на измама ще изчезне.

Ако имаме чистота на сърцето, тогава ние ще бъдем и миротворци (ст. 9). Откровеността е съществена за помирението. Според това блаженство всеки християнин трябва да бъде миротворец в обществото и в църквата.

Исус щеше да каже по-късно, че не е дошъл да донесе мир на земята, а нож. Конфликтът относно вярата дори в семействата ни понякога е неизбежен. Но тук става въпрос за това, че самите ние не бива никога да ставаме причина за конфликти. Исус иска ние да търсим мира и да се стремим, доколкото зависи от нас, да живеем в мир с всичките човеци (Римляни 12:18).

Бог е авторът на мира. Христос дойде, за да създаде в Себе Си от двата (юдеина и езичника) един нов човек и така да установи мир (Ефесяни 2:15). Ние трябва да бъдем миротворци, но най-вече, трябва да се стремим да примиряваме хората с Бога. С други думи, трябва да бъдем благовестители.

Наскоро срещнах една възрастна жена от нашия вход пред блока. Бързах, но усетих, че тя иска да си поговори с някого. Поздрави ме за новата година, аз поздравих нея и от дума на дума, ме попита какво мисля за прераждането.

Споделих библейската позиция, че Библията отхвърля такава възможност и след това казах: Нужно е да вярваме в смъртта и възкресението на Исус Христос. И след като сме повярвали, да четем Библията, да се молим и да живеем според написаното в нея. Тя приемаше, слава на Бога. Но има други, които не приемат и отхвърлят благата вест.

Затова не е странно, че Исус преминава от миротворство към гонения. Следващото блаженство е

Матей 5:10,12 „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно… радвайте се и веселете се, защото голяма е награда ви на небесата.“

Колкото и усилено да се опитваме да постигнем мир с някои хора, те отказват да живеят в мир с нас. Понякога дори започват да ни клеветят заради вярата ни. Гонението е сблъсък между две ценностни системи. И как искаше Исус да реагират учениците Му?

Матей 5:12 „радвайте се и веселете се!“

Не отмъщавайте, не оплаквайте се, а радвайте се. Защо?

Матей 5:12 „… защото голяма е наградата ви на небесата.“

Може да изгубиш всичко на земята, но ще наследиш всичко на небето – не като награда за твоите заслуги, а като незаслужена награда.

Всъщност, гонението е свидетелство за християнска автентичност, защото „така гониха пророците, които бяха преди вас“ (ст. 12).

Но главната причина, поради която трябва да се радваме е, защото страдаме заради Исус, заради нашата вярност на Христос. Както казва един богослов, „раните и ударите са медали за чест.“ Това е двойно блаженство, съдържа се в цели три стиха.

Всеки християнин трябва да бъде миротворец и всеки трябва да очаква противопоставяне. Християните винаги са били недолюбвани и гонени, затова това не бива да ни изненадва. По-скоро трябва да се изненадваме, ако при нарастване на антихристиянските настроения в обществото няма гонения.

Заключение

Блаженствата рисуват един подробен портрет на Христовия ученик и процеса, през който преминаваме, за да преживеем новия живот в Христос. Най-напред е нужно един човек да застане на колене, да признае духовната си бедност пред Бога и да скърби за греха си.

Когато го направи, това го прави смирен, кара го да гладува и да жадува за правда и да израства в благодат. Той вече не може да остане безразличен за болката на хората, проявява милост към страдащите. Той е открит и се опитва да бъде миротворец. И вместо благодарност, той ще среща съпротива и ще бъде гонен. Такъв е човекът, който е блажен и има Божието одобрение. Такъв е поданикът на Божието Царство.

Молитва.