Примерът на пророка (Еремия 37-38)

/проповед/

Ще започна с една извадка от дневника на Джон Уесли.

5 май, неделя – проповядвах в Св. Ана. Помолиха ме да не идвам повече.

5 май, неделя вечерта – проповядвах в Св. Йоан. Дяконите ми казаха: „Отивай си и не се връщай.“

12 май, неделя – проповядвах в Св. Юда Тадей. И там не мога да се върна.

19 май, неделя – проповядвах в някаква друга църква с име на светия. Дяконите свикаха специално събрание и казаха, че не мога да се връщам там.

19 май, неделя вечерта – проповядвах на улицата. Изритаха ме оттам.

26 май, неделя – проповядвах на поляна. Прогониха ме от поляната, като отвързаха един бик по време на службата.

2 юни, неделя – проповядвах в покрайнините на града. Изритаха ме на пътя.

2 юни, неделя следобяд – проповядвах на едно пасище. Десет хиляди дойдоха да ме чуят.

Уесли е бил гонен и изритван много пъти, но е устоял. Същото направи и Еремия.

Ето, че с това стигаме до последната ни среща с Еремия. Говорихме за призива на Еремия, за неговото послание, а миналият път с помощта на Жоро Георгиев разгледахме притчата за грънчаря в 18 гл. Бяхме насърчени да се покаем от греховете си и да следваме Божия план за живота си.

Днес ще разгледаме гл. 37 и 38. Това не са последните глави в Еремия, както сте забелязали ние разглеждаме книгата от птичи поглед, не глава по глава. Надявам се, че вече сте прочели цялата книга. Ако не сте още, насърчавам ви да я завършите, както и цялата Библия!

Пророк Еремия, също както в примера с Уесли, не е бил добре дошъл да проповядва. Уесли проповядва 50 години. А Еремия в продължение на 40 години е проповядвал за едно и също – приближаващото опустошение на Юда.

И сега всички негови предсказания се сбъдваха. Ерусалим е обсаден от вавилонците. Падането на града е неизбежно. Човек би си помислил, че след като пророчеството му се изпълнява пред очите им, хората са повярвали на Еремия. Но всъщност неговото послание е закоравило сърцата им. Ударите срещу него продължават и Еремия едва не умира. Но въпреки всичко той отново се връща.  Въпреки страданието той остава верен на Божиите заповеди. Устоява в покорство.

Нека прочетем

Еремия 37:11-12 „И когато войската на халдейците се оттегли от Ерусалим поради страха от Фараоновата войска, тогава Еремия излезе от Ерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя, и да вземе там дела си заедно с другите люде.“

Тук виждаме, че временно халдейците, или вавилонците, свалят обсадата на града и се оттеглят. Причината е, че египтяните са тръгнали с голяма армия срещу тях. Но това ще е само временно оттегляне. Точно тогава Еремия отива в родното си място, за да се погрижи за някакъв свой имот, вероятно за закупената от него нива (32:8-9).

Но за нещастие го забелязва стражата, арестува го и го обвиняват, че дезертира при враговете. Иронията е, че Еремия е можел отдавна да замине, защото е знаел какво ще се случи. Но останал верен и е говорил истината.

Довеждат го при първенците, те го бият и го хвърлят в тъмница (ст. 14-15). Той остава там няколко дни, след което цар Седекия изпраща да го доведат, за да види дали Бог е говорил нещо за Израел. Отговорът на Еремия е: „Има… Ти ще бъдеш предаден и ръката на вавилонския цар.“ (ст. 17)

Би било лесно за него да се откаже и да спре да пророкува. Но не и Еремия. Той смело прогласяваше истината.

Не само че на хората не харесваше да слушат, че ще бъдат завладяни. Положението на Еремия се утежняваше още повече от това, че го обвиниха в деморализиране на армията. Той говореше, че те ще бъдат победени и опустошени. Това не звучеше като надъхване преди битка.

Затова първенците поискаха Еремия да бъде умъртвен. Нерешителният цар отказа да го направи, но го предаде в техните ръце.

Еремия 38:6 „Тогава взеха Еремия и го хвърлиха в ямата на царевия син Малхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, а тиня; и Еремия затъна в тинята.“

Меко казано, Еремия не беше долюбван. Хората искаха да им проповядва за Божията милост, не за Божията справедливост. Не е лесно да се говори истината, още повече да се приеме истината. Първенците бяха толкова гневни, че искаха неговата смърт. Пуснаха го в яма. Ямите се издълбаваха в скали, имаха тесен отвор и надолу се разширяваха в крушовидна форма.

Използваха ги като водоеми. През дъждовния сезон там се натрупваше вода, която използваха през сушата. Бягството оттам беше невъзможно. Еремия бавно затъваше в калта и ако не го измъкнеха, го грозеше ужасна смърт.

Точно тогава Бог изпрати един чужденец – етиопецът Ебед-Мелех чу за съдбата на Еремия и незабавно отиде да говори с царя и да се застъпи да го извадят оттам. Често Бог изпраща помощ от най-неочакваното място. Ебед-Мелех беше чужденец, но в него имаше повече човечност, отколкото в местните израелтяни. Христос също намери повече вяра сред езичниците, отколкото сред евреите.

Едва излязал и царят отново изпрати да доведат Еремия и му каза да не крие нищо от него. (38:14) Царят се надяваше този път да чуе по-благоприятно пророчество, че Ерусалим ще бъде пощаден.

Еремия 38:15 „А Еремия рече на Седекия: Ако ти го открия, не ще ли ме предадеш на смърт? И ако те съветвам, ти не ще ме послушаш.“

Царят обеща да не го предава на смърт.

Еремия 38:17-18 „Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти и този град няма да се изгори с огън… (18) Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избягаш от ръката им.“

Еремия не скри нищо от царя. Той служеше почтено на Бога. В резултат отвсякъде го отхвърляха. Получаваше бой, затворничество, яма с кал и смъртни заплахи. Истината струва скъпо.

Историята на Еремия напомня живота на Исус. Исус също беше пророк. Веднъж Той каза, „Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си (Лука 4:24). Макар и в началото да беше популярен, общественото мнение скоро се обърна срещу Него. Той проповядваше за Божията благодат и справедливост.

Не беше приеман от всички. Получаваше смъртни заплахи. Не беше разбиран, беше обиждан, беше отхвърлян и пропъждан. И тръгна по пътя към кръста. Покорството Го накара да се подчини на волята на Отца, за да занесе истината. Покорството Му бе подложено на най-голямото изпитание. И Той срещна смъртта и я победи.

Какво означава да устояваме в покорство на Бога?

Първо, това означава да отстояваш убежденията си. През всичките изпитания, през които премина, Еремия отстояваше убежденията си и говореше истината за Божията воля. Той беше „като укрепен град, железен стълб“ (Еремия 1:18). Беше мъж на непоклатими убеждения. В това също напомня Исус, който следваше неотлъчно мисията си „да потърси и спаси погиналото“ (Лука 19:10).

Един човек с убеждения знае в какво вярва, къде отива и защо отива там. Убежденията ни не се формират насила, ние сами ги избираме. Те са призивът, който Бог ни дава и не могат да бъдат променени от времето, хората или обстоятелствата.

Казват, че американският баптистки пастор и политически активист Мартин Лутър Кинг често казвал на децата си: „Ако един човек няма нищо, за което си струва да умре, той не е готов и да живее.“

През 19 в. в Англия може би най-популярният актьор бил Уилям Макрийди. Той играл често в ролите на Хамлет, крал Лир и Макбет. Веднъж един известен проповедник му казал, „Искам да ми обясниш нещо. „Какво? Не знам какво мога да обясня на един проповедник.“

Проповедникът казал, „Каква е причината за разликата между теб и мен? Ти се появяваш пред тълпи всяка вечер с измислени истории и тълпите те следват навсякъде. Аз проповядвам важна и непроменима истина и не привличам никакви тълпи.“

Макрийди му отговорил, „Това е доста просто. Мога да ти кажа каква е разликата между нас. Аз представям измислени истори така, сякаш те са истина; ти представяш твоята истина така, сякаш тя е измислица.“

Чували ли сте за Атанасий, епископа на Александрия? Той решително отхвърлил учението на Арий, който казвал че Христос не е вечният Божи Син, а същество от по-нисш ранг. След пет заточения, накрая той бил извикан от император Теодосий, който поискал Атанасий да престане да отхвърля Арий. Императорът го укорил и попитал, „Разбираш ли, че целият свят е срещу теб?“ Атанасий бързо отговорил, „Тогава аз съм срещу целия свят.“

Всеки ден нашите християнски убеждения са подложени на натиск. Тези, които устояват в покорство на Бога, живеят, отстоявайки убежденията си всеки ден.

Всеки ден ние правим избори. Вчерашните избори се отразяват на днешния ни ден. А изборите, които правим днес, ще определят нашия утрешен ден. Жан Пол Сартр е казал, „Ние сме нашите избори.“

Покорството е избор. Никой не ни заставя да се покоряваме на Бога и Словото Му. Ние решаваме дали да сме верни или не, дали да показваме любов или не, дали да сме на разположение или не. Дали да сме честни или да излъжем.

Дали да останеш верен на твоя съпруг или твоята съпруга. Дали да вземеш симуланти, за да подобриш постижението си, ако си спортист. Дали да учиш или да препишеш на контролното в училище.

Двама приятели притежавали много успешен бизнес. Те го обявили за продан и дали дума на един купувач, че ще го продадат на него. Решили това в петък. Но през уикенда получили друга оферта, която би им донесла много по-висока печалба.

Не били сигурни какво трябва да направят, затова прекарали останалата част от уикенда в молитва със съпругите си. До неделя вечерта всички те се съгласили, че трябва да спазят обещанието си. В понеделник сутринта се обадили на втория купувач и отказали по-добрата му оферта. Взели решението си не с оглед на печалбата, а с покорство и почтено поведение.

Също, да устояваме с покорство означава да имаме почтеност. Най-голямата нужда в света днес е от лидери с христоподобен характер. За съжаление те стават все по-малко. В книгата „Характер: Америка търси лидери“, авторът Гейл Шийи пише:

„Коренът на гръцката дума за характер е думата “гравирам, издълбавам. Приложена върху хора, тя се отнася за трайните белези, оставени от живота, които отличават всеки отделен човек.“ С други думи, характерът е тази всеобхватна характеристика на живота, която ни отличава от другите.

Друг аспект на устояването с покорство е отказът да правим компромис с важните неща. Има обстоятелства, когато е нужно да отстъпиш в името на мира и хармонията. Но ние не можем да правим компромис с истината. Еремия не направи компромис с началника на стражата Ирия, който го арестува и го обвини, че бяга при вавилонците.

Нито пък направи компромис с първенците, които искаха той да говори за мир и благоденствие. Нито с цар Седекия, който искаше Еремия да се съгласи с наетите от него пророци, че Юда ще победи.

А ти? Склонен ли си да направиш компромис с вярата си? Да спреш да свидетелстваш за Христос, за да не „обиждаш“ хората? Повече да не ходиш на църква, за да се „успокоят“ близките ти? Внимавай, защото крачката от отпадане от общение до отпадане от вярата е само една!

В историята на църквата има много вдъхновяващи примери за хора, които са отстоявали принципите си, отказали са да направят компромис с вярата си и така са обезсмъртили името си.

Един такъв човек е Джон Бъниън. През 1660 г. английският крал Чарз II oтново прави англиканството официална религия в Англия. Това прави незаконни всякакви църковни служби извън тези на Англиканската църква. На проповедници без лиценз е забранено да говорят на религиозни събрания.

При тези обстоятелства Джон Бъниън е арестуван за това, че проповядва без лиценз. Но неговата растяща популярност накарала съдията да потърси някакъв компромис. Той му обещал веднага да го пусне на свобода, ако Бъниън обещае, че повече няма да проповядва. Отговорът на Бъниън бил, „Ако ме пуснете на свобода днес, ще проповядвам още утре.“

Три пъти Бъниън бил арестуван, осъждан и затварян за проповядване без разрешение. Общо прекарал над 12 години в затвора. През това време той можел по всяко време да бъде освободен, ако обещае да не проповядва. Но Бъниън знаел Божия призив в живота си, затова твърдо отказвал да направи компромис с убежденията си.

Но годините в затвора не отишли на вятъра. През това време Бъниън написва книгата „Пътешественикът“. Големият успех и популярност направили книгата християнска класика – втората най-четена книга в Англия след Библията.

Днес много християни по света лежат по затворите, защото не са направили компромис с вярата си и не са се поддали на предложенията на управниците за освобождаване. Християните в Лаос са обвинявани, че следват „американска“ религия и им обещават, че ще ги освободят от затвора, ако подпишат документ, че се отказват от Христос. Повечето отказват. По същия начин са обвинявани и много християни в България по време на атеистичния режим.

В заключение, ако си бил отхвърлян неколкократно за това, че споделяш за вярата си или проповядваш, какво ще направиш? След като си свършил състезанието, какво наследство ще оставиш? Какво ще пише на епитафа на твоя гроб? „Той се отказа“ или „той устоя докрай“?

Край

  _______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

24.11.2024

Посланието на пророка (Еремия 3)

/проповед/

Гледали ли сте филма „Огнените колесници“? Когато сестрата на олимпийския шампион Ерик Лидъл идва при него и му казва да остави състезанията си и да отиде в Китай, а той през това време се подготвя за олимпиадата, той отказва и тя мисли, че той не е духовен. Че е плътски християнин, бяга вместо да ходи на църква. Той ѝ казва, Джени, знам че Бог ме е направил с цел, но Той също ме е направил да съм бърз. Когато бягам, чувствам че Бог се удоволства.

Той знаел, че Бог го е направил да бъде мисионер, но го е направил също бърз, за да е лекоатлет и че той може да е удовлетворен само тогава, когато прави това, което  Бог иска да прави.

Еремия беше призован да бъде пророк. Чувствал е че Бог се удоволства в това, но също е чувствал вътрешен натиск, защото е трябвало да предаде трудно послание. Той обичаше хората си, сърцето му беше съкрушено за тях, затова им предаде Божието послание, но хората бяха толкова незаинтересовани… Това е съкрушило сърцето му, затова го наричат пророкът със съкрушеното сърце или плачещият пророк.

Това отношение не веднъж го кара да напусне служението си. Да каже, „Боже, дотук съм. Никога вече няма да изговарям Твоето слово“. Но веднага след това казва, „тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.“ (Еремия 20:9).

Още един мъж се опита да се откаже. Казва се Йона, но поради обратната причина. Еремия искаше да се откаже, защото обичаше народа си и не можеше да понесе Бог да го осъди. Йона мразеше ниневийците, а Бог искаше да им прости, затова той си каза, „Без мене!“ Но Бог си има начини да ни накара да направим нещо и използва едно интересно превозно средство да го закара до земята, за да извърши Неговата воля.

Еремия беше доста млад и неопитен, каза: „Боже, аз съм само дете“. Бог му каза, „Не казвай: Дете съм… Ето, сложих думите Си в устата ти“ (1:7,9).

Днес ще разгледаме гл. 3, второто пророческо послание, дадено с много страст и дързост от Еремия, макар и да не му беше лесно. 

Един човек посетил строеж и там видял трима каменоделци. И тримата вършели една и съща работа. Човекът попитал първия каменоделец, „Какво правиш?“ Той отговорил, „Дялам камъни.“ След малко отишъл при втория и го попитал същото, „Какво правиш?“ и той казал, „Правя стена“. Отишъл при третия и попитал „Какво правиш?“ Той отговорил, „Строя катедрала.“

И тримата вършели една и съща работа, но единият мислил, че дялка камъни, а другият – че строи катедрала. Ако попитахме Йона какво прави, сигурно щеше да отговори, „Дялам камъни. Правя каквото Бог ми каза“, но без страст и емоция. Ако попитаме Еремия, щеше да каже, „Строя катедрала.“ В тези глави има много патос.

Надявам се, че сте прочели трета глава вкъщи. Нека сега прочетем

Еремия 3:6-8,10 „Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли ти какво стори отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудстваше там.“ И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда, видя това. И видях, че когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, пак не се уплаши, но отиде и тя да блудства… А при всичко това сестра ѝ, невявярната Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ.“

Ако не се учиш от историята, си осъден да я повториш.“ Дванадесетте племена на Израел се бяха разделили на две царства – 10 в северното и 2 в южното. Десетте племена на север вече бяха отведени в плен от сирийците в 722 г.пр.Хр. Двете племена на Юда видяха това и бяха уплашени до смърт. Но вместо да се обърнат към Бога, те не си взеха поука и в 586 г.пр.Хр. те щяха да повторят историята. Вавилонците щяха да ги отведат в плен за 70 години.

Затова Бог казва, че Юда беше по-лоша от Израел, защото видя, но не си направи изводите. Апостол Павел казва,

1 Коринтяни 10:11 „ А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас.“

Той има предвид книгите на Стария завет, в това число и Еремия. Това е написано, за да може чрез Писанията да получим надежда.

Библията е най-продаваната книга в света, но сигурно най-малко четената и практикуваната.

Колко от вас са второ или трето дете в семейството? Второто дете в семейството, да не говорим следващите, имат достатъчно време да гледат и да се учат да не правят пакостите на най-голямото, за да не бъдат наказани. Правехте ли го?

Ако си бил трето дете и не си се учил от брат си и сестра си, значи си по-лош и от Юда! Повечето от нас се учат по трудния начин. В края на краищата, научаваме, че не е много разумно да се бунтуваме срещу родителите си.

Еремия 3:10-13 „Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ. И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда. Иди и прогласи тези слова на север, като речеш: Върни се, отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ, - и аз няма да стоваря гнева Си върху тебе, защото съм милостив – казва Господ, - и не ще пазя гняв завинаги. Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог, и безогледно си отивала при чужденците под всяко зелено дърво, че не си послушала гласа Ми – казва Господ.“

Тук Бог им казва да направят две неща: да изповядат и да се покаят. „Само признай беззаконието си.“ Кажи, че си го направил!

Как не ни се откъсват от устата тези думи! Не бях аз, той беше!

Бог им казва, само си признайте. И второ, „Върнете се“. Това иска Бог от нас.

Притчи 28:13 „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост.“

Ако си търсиш извинения за твоите провали и твоите грехове, няма да имаш мир. За да се очистиш от грях, трябва да кажеш: да, направих го, сгреших. Двете най-трудни за изричане думи на български са „Аз сгреших“. Особено когато трябва да го кажеш на съпруга или съпругата си, или на децата си.

Тук Бог не говори на вавилонците, асирийците или друг езически народ, а на Своите люде, които твърдят, че Го следват.

В Новия завет виждаме подобно послание към църквата в Ефес. Исус ѝ казва, ти си вършила прекрасни неща, но си оставила първата си любов, затова, „спомни си откъде си паднал и покай се, и действай според първите си дела“ (Откровение 2:5).

Спомни си, покай се и се поправи. Това казва Бог и на хората в Еремия 3. „Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа и безогледно си отивала под всяко зелено дърво“ и по-нататък…

Еремия 3:14 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ.“

Една жена не била плакала 18 години. Тя имала синдрома на Сьогрен. Това е хронично автоимунно смущение, което се получава следствие на атаките на антителата на имунната система срещу жлезите, произвеждащи секрети в очите, устата и други части на тялото. И тя не можела да пророни и една сълза.

Но тук виждаме хора, които не скърбят за греха си, защото сърцето им е закоравяло и с времето станало все по-трудно да признаят вината си и да се покаят.

Затова е важно когато Бог ни изобличи за грях, в същия момент да кажем, „Господи, прости ми! Помогни ми да се обърна от греха си.“ Иначе с времето около сърцето ни ще се образува една твърда кора и ние ще останем безчувствени за Святия дух.

По-нататък четем…

Еремия 3:14-15 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ, - защото Аз съм ви съпруг; и ще ви взема – един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион; и ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум…“ И малко по-надолу,

Еремия 3:17 „В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; и всички народи ще се съберат в него в Ерусалим, в името Господне.”   

Тези стихове ни помагат да погледнем отвъд времето на Еремия към един бъдещ момент. Като че ли Еремия ни връчва бинокъл и казва, погледни през него. Голяма част от книгата Еремия рисува една потискаща картина на надвиснали буреносни облаци на осъждение на хоризонта.

Но от време на време облаците се разсейват и слънчевите лъчи се прокрадват през тях. Толкова е хубаво в мрачен ден да видиш малко слънце! И това става, когато Бог ни помага да видим отвъд осъждението с приближаващата окупация от Вавилон. В тези стихове се повтарят изразите „в онези дни“, „в онова време“, „в онези дни“. За кои дни става дума тука? За дните, когато Израел се покае, когато земята се възстанови.

Не само Еремия, но и почти всички останали пророци в СЗ говорят за време, когато Израел ще се възроди. В земята ще царува правеност. Израел вече няма да е разделен на 10 северни и 2 южни племена, всички ще бъдат едно. Много езичници ще се присъединят към Израел и ще се изкачат на планината Сион. И над тях ще има управление на мир и праведност.

Всички тези пророчества говорят за милениума – 1000-годишното царство на Христос на земята.

В ст. 14 Бог казва, „върнете се, защото Аз съм ви съпруг“. Той използва метафората на семейството, за да покаже, че иска да има заветни взаимоотношения с народа си. Бог не се интересува от външните ритуали и обряди на религията.

Бог не е религиозен! Религията разделя хората, защото всеки държи на своя ритуал и външни форми на религиозност. Когато хората чуят за християнство, те си представят именно това. Понякога ме питат какво се прави на даден църковен празник. Аз им отговарям, че не знам и те се учудват, „Нали си пастор, как така не знаеш!“ Но аз самият не харесвам религията.

Също, в ст. 15 Бог казва, „ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум.“

Бог се грижи за Своите люде, като им дава душегрижители. Бог дава дарби на служителите си, за да се грижат за Неговите люде. За да станат те зрели последователи на Христос – хора, които могат да го нарекат „мой Отец“.

Не е ли интересно това? Защото в Стария завет Бог не се разглежда като баща на всеки отделен вярващ, а като Отец на нацията Израел. Мойсей не е наречен „моят син“ от Бог, а „моят слуга“. Същото се отнася и за Давид. Народът на Израел е наречен „моят син“.

Когато Мойсей отиде при фараона, каза, „Така говори Яхве: Израил Ми е син, първородният Ми.“ (Изход 4:22)

В Еремия 31:9 Бог казва, че е „Отец на Израил“.

Нещо повече, един евреин не можеше да изрече Божието име. Затова не знаем с точност как се е произнасяло. Четирите съгласни YHWH, т.н. тетраграматон, от които идва Яхве, означава на иврит „съществуване“ и може да се преведе „Аз съм който съм“.

Но по онова време силно вярващите евреи се покланяли и така произнасяли вместо името на Бог думата „Хашем“, което просто означава „Името“. С други думи, не мога да произнеса името, но Господи, ти знаеш какво имам предвид.

Не е било възможно някой да нарече Бог „Отец“. И стигаме до Новия завет и виждаме в евангелията как Исус нарича Бог „Отче Мой“. Исус нарича Бог Отец повече от 100 пъти. Само в евангелието на Йоан – повече от 60 пъти! И след това дава право на нас, Неговите последователи, да наричаме Бог така.

И най-накрая Бог отново призовава израелтяните да се покаят:

Еремия 3:22-23 „Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог. Наистина, напразно е очакваното от хълмите и от многото планини спасение; наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израил.“

Забележете, че след апела на Господ в ст. 22, речта преминава в 1 л. мн. ч. – „Ето, ние идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог…“ Сякаш в отговор на Господ, народът откликва и тази молитва продължава до края на главата.

Според някои богослови това се отнася до бъдещето, когато Израел се покае, което ще стане по време на Голямата скръб. Но сякаш по-вероятно обяснение е, че съвременниците на Еремия се молят тук, но това са само думи, без промяна на живота.

Те са чули това послание и казват, „Да, така е, много сме лоши, съжаляваме, Боже“, но след това забравят и не се променят. И по-нататък, в гл. 7, те ще повтарят като мантра „Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това.“ Отиваме на църква! Но Бог ще им каже отново, „Не се уповавайте на лъжливи думи“! (ст. 4)

Дълго след като извърши греха с Витсавее и уби съпруга ѝ Урия, у Давид нямаше никаква промяна. Трябваше да бъде конфронтиран от пророк Натан, за да се покае истински и да каже, „Съгреших!“

Вероятно и тук хората се почувстваха виновни, ронеха сълзи, но не се промениха. Съжалението не е покаяние!

Всички предполагам сте чували за скаутите – едно младежко движение за усъвършенстване и развитие на личностните качества на младежите. Те работят както с момчета, така и с момичета. За да набере средства за скаутите, едно 13 годишно момиче скаут продало 11000 кутии със сладки за по-малко от 2 месеца. Когато я попитали как е успяла да постигне това, тя казала: „Трябва да гледаш хората в очите и да ги накараш да се чувстват виновни.“

И тук хората се чувстваха виновни, но това беше само поза, защото в следващата 4-та глава четем пророчество за осъждение.

Нека и ние се замислим. Защото ние, християните, сме много добри в овладяване на религиозния жаргон, но не сме много усърдни в прилагане на наученото!

В заключение, в тази глава Бог казва на Своите люде, „Върнете се! Обновете се!“ Но ако не го направите, ще ви опустошат. Признайте греха си и се покайте!

Въпреки младостта си, на 21 г. цар Йосия започна духовно обновление и съживление в нацията, но то не продължи дълго. То засегна повече ритуалите, отколкото сърцата.

Мъж и жена се пенсионирали и си купили каравана с круиз контрол. Круиз контролът ви позволява да настроите колата на определена скорост и тя сама я поддържа. Те за първи път имали такова нещо и нямали търпение да я пробват. Тръгнали на почивка за Гърция. Мъжът карал няколко часа, но се уморил и казал на жена си: „Твой ред е да караш, аз ще дремна малко.“ Той отишъл отзад, заспал, тя включила на круиз контрол и карала така доста километри. Когато се качили на магистралата, тя решила да стане и да отиде отзад в тоалетната. Toва казала на Пътна полиция след катастрофата.

Тя решила, че круиз контрол означава автопилот. И двамата са добре. Но каква е поуката?

Много хора си казват, „Аз съм се покаял, плакал съм пред Бога. Взел съм водно кръщение.“ Сега животът ми е на круиз контрол. Оставям го на автопилот. Но за да израстваме в Христос е нужно да вземем решение и да започнем да правим стъпки за промяна. Да четем Словото всеки ден, да общуваме с братята и сестрите, да казваме на другите за Бога. Растежът не става автоматично.

Да си християнин е като да плуваш срещу течението. В момента, в който престанеш да плуваш, течението те отнася назад. Започваш да отпадаш. Продължавай да плуваш. Бог ще ти дава сила.

Нека се помолим!

_____________________

10.11.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

Призивът на пророка (Еремия 1)

/проповед/ 

Днес започваме нова поредица проповеди върху книгата Еремия. Пророк Еремия беше призован в трудно време да говори на нация, която не искаше да слуша.

Еремия (или както е на иврит, Erminiahu) оплакваше нечестието на своя народ и надвисналото осъждение за неговите грехове. Затова е наречен „плачещият пророк“. Той проповядваше истината и едновременно с това плачеше за людете.

Еремия 9:1-2 „О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!“

Някой е казал, „нямаш право да проповядваш за ада докато не си ридал заради него.“ Такъв беше Еремия.

Той плачеше за греховете на своя народ. По думите на пастор Скип Хайциг, той ръководеше погребението на нацията си. Той знаеше, че то приближава. Еремия сочи към Исус с това. Исус попита учениците си в Кесария, кой казват, че съм Аз? Един от отговорите е, „Еремия или някой от пророците.“ Защо? Защото начинът на служение на Исус им напомняше на Еремия. Твърд и директен към фарисеите, но нежен към бедните, страдащите и онеправданите.

Нека прочетем

Еремия 1:1-2: Думите на Хелкиевия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя, към когото идваше Господнето слово в дните на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му, в дните на Юдовия цар Йоаким, син на Йосия, до края на тринадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането на Ерусалим в плен в петия месец.“

Тук научаваме, че Хелкия е баща на Еремия. Той е от Анатот, град на левити на 5 км на север от Ерусалим. Еремия се ражда по времето на цар Манасия – най-нечестивия цар на Юда. След като той умира, на престола се възкачва синът му Амон, който не е много различен от баща си. На негово място цар става синът му Йосия.

Йосия става цар на 8 годишна възраст. Ще кажете, как може едно 8-годишно дете да управлява? Е, той е имал вярващи съветници. Един от съветниците му е първосвещеник Хелкия (дали това е бащата на Еремия?). Той намира препис на закона и го носи на царя. Когато го прочитат, те разбират колко далеч с а се отдалечили от Божия идеал. Това води до духовно съживление при Йосия. Той събаря високите места, забранява поклонението на фалшиви богове.

И Еремия започва служението си в 13-та година на цар Йосия, който е вече на 21 г. Еремия е на 20-25 г.

Бог се нуждае от посветени млади хора и днес. Една зряла християнка посетила една тийнейджърка, която като дете идвала на църква, но после спряла. Попитала я дали вярва и дали е готова да се посвети да живее като последовател на Христос. Момичето казало, „Още съм млада, но като остарея ще помисля по въпроса.

Жената си тръгнала натъжена и по пътя минала край магазин за цветя. Влязла, купила рози. Вкъщи ги оставила за няколко дни в една кутия и след това ги пратила с колет на момичето. То се зарадвало на пратката, но когато отворило кутията, помислило че някой си прави майтап с него.

След това жената ѝ позвънила и момичето ѝ казало за цветята. Жената казала, „Аз ти ги изпратих. Когато реши да не дадеш на Христос младостта си, всъщност ти реши да му дадеш по-късно един сбръчкан и увяхнал живот като тези рози.“ Момичето казала, „Сега разбирам… отсега нататък няма да е така. Давам живота си на Христос и ще живея за Него!“

Еремия започва служение на 20-25 г. и служи до 60-65 си година, когато през 586 г.пр.Хр. Ерусалим е завладян от Вавилон. Той служи по времето на 5 царе, но тук са споменати само трима. Другите двама са царували по около 3 месеца. Първият е депортиран от египтяните, вторият от вавилонците. Последният, цар Седекия, е назначен за васален цар от Вавиклонците, но се вдига на бунт.

През 586 г. Навуходоносор идва и разорява Ерусалим, убива синовете на Седекия пред очите му и го ослепява, за да може последния му спомен да е смъртта на синовете му. Тогава Бог говори на Еремия:

Еремия 1:4-5 „И Господнето слово дойде към мене: Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.“

Бог освещава Еремия да служи още преди да се е родил. Слава на Бога, майката на Еремия не е направила аборт и го е родила. Днес много жени казват, „Ще правя каквото си искам, това е моето тяло.“ Не, не е. Вътре в теб има друга личност, с различно от твоето ДНК, а може би и с различен пол.

Майката на Еремия е имала библейско гледище към живота и е вярвала, че човекът е венец на Божието творение.

Eдин преподавател по етика представил пред своите ученици следния казус: Един мъж има сифилис, а жена му е болна от туберкулоза. Те имат четири деца: едно е умряло, другите три са постоянно болни. Майката е бременна. Какво ще препоръчате?“ След разгорещена дискусия, повечето от учениците гласували майката да направи аборт. „Така“, казал учителят, току-що убихте Бетовен.“

Бог каза на Еремия, „Преди да ти дам образ в утробата, познах те.“

Без значение какво казват хората, Библията е категорична, че човешкият живот започва още със зачатието.

„Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те (или още „отделих те); Поставих те за пророк на народите.“

Още преди да се родиш имах план за твоя живот. Някога мислил ли си за плана, който Бог има за твоя живот? Надявам се, че си мислил.

Ти си правиш планове и може би си казваш, знам какво ще стане утре, всичко съм планирал. Ако е така, знай че Бог има последната дума. Ако си написал сценария, Той е редакторът! Макар и Неговият план да включва възходи и падения, той е вълнуващ. Отпусни се и се радвай на гледката.

Виж, ти вече знаеш крайната точка, отиваш на небето. И всичко между днес и тогава е нищо в сравнение с крайната дестинация!

Божият план за Еремия беше той да стане „пророк на народите“. Неговият отговор?

Еремия 1:6 „Тогава казах: О, Господи Еова! Ето, аз не знам да говоря, защото съм дете.“

Е, той е вече на 20+ години. Но Еремия има предвид, че му липсва опит за тази работа.

Забелязали ли сте, че когато Бог призовава някого в Библията, човекът се стъписва, защото не смята, че е подготвен за задачата. И въпреки това Бог използва точно такива хора!

Когато Бог призова Мойсей да изведе народа от робство, той изтъкна всяко извинение, за което се сети, че не може да отиде при фараона. „Фараонът няма да ме изслуша, хората няма да ме чуят, не мога да говоря, аз заеквам. Изпрати Аарон!“

Соломон каза, „Аз съм малко момче, не зная как да управлявам“ (3 Царе 3:7), когато стана цар.

Апостол Павел каза, „Аз съм най-нищожният от апостолите… но с Божията благодат съм, каквото съм.“

И тук Еремия каза, О, Господи, аз не знам да говоря, защото съм дете.

Принципът е този: “Бог избра глупавите неща на свeтa, за да посрами мъдрите… избра немощните неща на света, за да посрами силните.“ (1 Коринтяни 1:27)

Ако мислиш, че си силен, умен и надарен, не се учудвай, ако Бог те подминава. Само когато разбереш, че се нуждаеш от Неговата сила, тогава Бог си казва, „Добре, значи ставаш.“ Не е важно дали можеш, а дали си на разположение.

Кажи на Господа, „Тук съм, изпрати мен“ и Той ще се погрижи да те подготви.

Еремия 1:7 „А Господ ми рече: Не казвай: Дете съм. Защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“

1 Тимотей 4:12 „Никой да не презира твоята младост; но ти бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.“

Mладите хора имат голям потенциал. Тук един цар и един пророк на 20+ години започнаха едно младежко движение. Учениците на Исус също бяха на подобна възраст – според някои те са били от 13 до 30 годишни!

Студентите от БХСС са също на около 20 г. Хиляди невярващи студенти са чули благата вест чрез тях.

Бог каза на Еремия, „Аз те призовавам, Aз ще вложа думите си в устата ти. При всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“ И после добави,

Еремия 1:8 „Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям.“

В оригиналния текст „да не се боиш от тях“ е всъщност „не се бой от лицата им“ (alьtira mipenehem).

Лицата на хората могат да са плашещи. Можеш да предположиш нещо за човека по изгледа на лицето му, но може да сбъркаш. Казват, че има два типа лица – такива, които ти казват „да“ и такива, които ти казват „не“. Говорим за език на тялото.

Но понякога лицето и външното излъчване могат да ни излъжат. Иначе чудесни хора могат да изглеждат недостъпни, а по-лукави хора могат да изглеждат приветливи.

Затова Бог казва на Еремия, не гледай как изглеждат, а се съсредоточи върху това какво Аз имам да им кажа.

Еремия 1:9-10 „Тогава Господ простря ръката Си и я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, сложих думите Си в устата ти. Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Когато Бог призова Исая, той каза, „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.“ (Исая 6:5)

Тогава един от серафимите взе въглен от олтара и го допря до устните на пророка, за да го очисти. Там беше очистване, а тук, при Еремия, имаме изпращане.

Сякаш като докосна устата му с ръка, Бог му каза, „Не ти си важен, Еремия, а Аз. Аз ще ти дам сила да предадеш Моето послание.“

Когато ти повярва, ти започна да се храниш със Словото. И Бог започна да слага думи в ума ти и в устата ти. Заповяда ти да споделяш вестта за спасение с другите. Псалмопевецът казва, „Възвестявайте между народите славата Му, между всички племена – чудесните Му дела.“ (Псалм 96:3)

Правиш ли го? Говориш ли за Бога на хората?

Бог каза на Еремия, „сложих думите Си в устата ти.“ И той щеше да изговори тези думи на людете. И после му казва:

Еремия 1:10 „Виж, днес те поставих над народите и над царствата за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Той трябваше да направи това, преди да започне да гради и сади. Първо е необходима лустрация, после градация.

Понякога една система е станала толкова корумпирана, че единственото което можеш да направиш е да започнеш отначало. Трябва да изкорениш старото мислене, старите парадигми, старите отношения, защото те са мъртви и изгнили.

Еремия 1:11-14 „И Господнето слово дойде към мене: Какво виждаш, Еремия? И казах: Виждам клон от бадемово дърво. Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си. И втори път дойде Господнето слово към мене: какво виждаш ти? И рекох: Виждам врящ котел и лицето му е откъм север. Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло върху всички жители на тази земя… (ст. 16) загдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, и се покланяха на делата на своите ръце.“

В Еремия срещаме 21 метафори за осъждение. Тук той вижда бадемово дърво. Коренът за думата „бадем“ на иврит е „сакед“ и буквално означава „събуждам“.  Бадемовото дърво било наричано в Израел „събуждащо дърво“, защото било първото, което се разпъпва през зимата.

И Бог казва, „Право си видял (бадема), защото Аз бързам да изпълня словото Си.“ Бог искаше да разбуди Израел за осъждение. Това беше нещо като аларма за събуждане. Никой не харесва алармата за събуждане, но се налага да я използваме.

Второто видение е врящ котел, обърнат откъм север, от Вавилон. Бог щеше да изпрати вавилонските орди и през 586 г.пр.Хр. те щяха да завладеят Ерусалим. И причината за това осъждение беше тяхното идолопоклонство (ст. 16)

След което в ст. 17 Бог казва на Еремия да се приготви, да им говори и да не се плаши (отново от лицата им).  

Мога да си представя лицата на хората, докато им е говорил Божието слово. Едва ли са кимали разбиращо, по-скоро са се мръщели. Бог казва, „Да не се уплашиш от тях…“

Еремия 1:18 „Защото, ето, Аз те поставих днес като укрепен град, железен стълб, като медни стени против цялата земя – против царете на Юда, против първенците му, против свещениците му, и против народа на тази земя. Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.“

Когато Бог те призовава да направиш нещо, Той ще те води и ще ти даде средствата да го направиш. Затова, вместо да казваш, „Не искам да върша това служение“, кажи: „Господи, ако ще върша това, тогава ще видя какви средства имам за това. Ще видя какви дарби, таланти и ресурси си ми дал и ще ги посветя на Тебе.

Мойсей посвети своята овчарска гега на Бог. Бог я превърна в жезъл и я използва, за да извърши велики дела. Исус Навиев посвети на Бога своето копие и Бог го използва, за да предаде в ръката на израелтяните град Гай. Давид посвети на Бога прашката си и уби с нея един великан. Едно момче имаше 5 хляба и 2 риби, даде ги на Исус и Той нахрани с тях 5000. Ти какво можеш да посветиш на Господа?

Проповедник говорил за това колко е важно да участваме в мисии. Въпреки мотивиращата проповед, хората изглеждали много равнодушни. Накрая призовал за дарения, но нямал големи очаквания. На последния ред седяло едно момиченце, чието сърце било трогнато от посланието. Тя била инвалид. И Господ ѝ казал, „Маги, можеш да дадеш патериците си.“

Тя казала, „Не мога да ходя без тях.“ Гласът отново ѝ казал, „Патериците ти могат да се продадат и други момчета и момичета да чуят за Мен.“ По бузите ѝ тръгнали ручейчета сълзи, но когато разпоредителят стигнал до реда ѝ, тя поставила патериците си на дискоса с дарения.

Хората забелязали това и започнали да шушукат. Когато разпоредителят се върнал до амвона, един богат човек купил патериците за 100 лв и ги върнал на момичето. Призовали пак да мине дискосът и този път той се напълнил с банкноти догоре. Защо? Защото едно момиченце се покорило на Бога и Му посветила всичко, което имала.

Какво можеш да Му посветиш? Тиган, метла, чук, химикал… глас, усмивка, насърчение? Посвети ги на Бог.

Господ каза на Еремия, че още преди да му e дал образ в утробата, го e познал. И го призова да говори на народа си за предстоящото бедствие, за да ги обръща към Него. С това Бог казва на всеки от нас: „Аз съм те познал още преди да се родиш и си ти дал призив. Влагам думите си в устата ти. Не се бой, но използвай всичко, което съм ти дал като таланти, дарби и ресурси.“

Нека Бог говори на всеки християнин, който е тук или слуша тази проповед онлайн и го използва за Своя слава! А ако тук има някой, който още не е приел Исус за свой Господ и Спасител, нека плачът на Еремия му напомни за плача на Исус за изгубения Ерусалим и дойде до спасително покаяние!

Нека се помолим!

______________________

03.11.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Не искам да свършва лятото!

/проповед/

 Септември.

- Глас народен -

- Глас божи -

О боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб -

и ето - кълнеме се в нашия гроб -

ще възкресим ний човека

свободен в света.

Пред нас е смъртта -

  о нека!

но отвъд:

там цъфти Ханаан

от Правдата обетован

нам -

вечна пролет на живия блян...

Вярваме! Знаем! Желаеме го!

С нами бог!

В поемата "Септември" Гео Милев изразява общочовешкия копнеж за справедливост, свобода, достойнство и светло бъдеще. Наивната вяра и младежкия ентусиазъм на поета обаче са скоро попарени. Само 2 десетилетия по-късно Съветите окупираха България, за да стане ясно, че реализирането на комунистическия идеал не само не ни приближава, но ни отдалечава от мечтата за достойно съществуване.

Преди почти 28 години и ние вярвахме, че нещо се променя в България. Отново се оказахме излъгани. Надявахме се всичко да стане от самосебе си, но сбъркахме. Мечтата за по-добър живот се отложи за неопределено бъдеще.

Ето че и ние днес сме в края на лятото, в първите дни на септември. Може би си сенадявал това лято да направиш много неща. Студентите и учениците сигурно са планирали след края на учебната година да овладеят ново умение, да се усъвършенстват в някое изкуство или да получат нова правоспособност. Може би някой е мислил да се спортува. Други са се надявали да започнат служение в църквата. Какво стана с тази дълго отлагана мечта?

Някои мъже сигурно са си казвали, че най-накрая ще имат време да изкоренят плевелите в градината, да окосят тревата и да засадят зеленчуци. Но лятното слънце е прегорило не само градината им, но и тяхната енергия и ето, че сме в края на сезона. Какво стана с градината? Къде бяха „грубите, черни ръце“? Вече е септември, вече е късно.

Вгледай се в живота си. Имаш ли добри намерения, които все още не си реализирал? Амбиции, които не си постигнал? Какво стана с всичките ти мечти за това какъв искаш да станеш и какво искаш да направиш в живота си? Ето те сега, в късен етап от живота, и толкова много неща още не са направени. Вече e края на лятото и отложените мечти са твоето тежко бреме.

В едно утро някъде през 609 г.пр.Хр. юдеите се събудиха и научиха ужасна новина. Те имаха големи планове. Смятаха, че ги очаква просперитет и щастие. Имаха добър цар в лицето на Йосия. Той беше обновил храма, беше върнал хората към вярата и беше вдъхнал сили у нацията.

Но в този ужасен ден при Магедон Йосия поведе армията на Юда срещу египетскияфараон Нехао, тръгнал да воюва против Вавилон. В този ужасен ден мечтите на юдеите бяха разбити. На полето при Магедон цар Йосия беше убит, а армията му беше разбита. И не стига това, ами малко по-късно в битка при Кархемишвавилонците сразиха египтяните и установиха контрол над Юда. Победена, Юда с мечтите й за светло бъдеще стана васал на Вавилон.                     

Пророк Еремия описва техния плач и болка:

Еремия 8:20: Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Твърде късно е, казваха те. Ние имахме големи мечти и планове за нас. Но сега е твърде късно. Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Чувствал ли си се така в живота си? Ти си преминал част от изпитите в университета, но не си се справил много добре. И ако не вземеш ликвидацията няма да можеш да продължиш да следваш.

Или, ти си родител и изведнъж осъзнаваш, че твоето дете вече е пораснало. Други вече му влияят повече. Ако сега си се сетил, че искаш да формираш характера му и да напъстваш сърцето му, може би е твърде късно. Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Ти си в напреднала възраст и осъзнаваш, че не ти остава много време. Сигурно си казваш, исках да направя толкова много неща, но вече няма да мога да ги направя. Сигурно си разочарован, или наранен, или гневен. Знаеш, че си в септември на твоя живот. Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Както се казваше още в една песен, „И никой не разбра, отива си лятото, идва есента...“

Какво казва Божието слово за тези от нас, които чувстват че мечтите им не са се реализирали, те са в вече в циганското лято на своя живот и чувстват първия повей на старостта? Божието слово, дадено чрез Еремия ни помага първо да анализираме нашите грешки, а след това ни дава и надежда относно това, което можем да направим.

Първо, Еремия ни казва защо реализирането на мечтите ни се отлага занеопределено бъдеще и защо надеждите ни не се оправдават. Според него проблемът е, че ние очакваме Бог да ни гарантира изпълнението на нашите мечти, но не сме готови ние да платим цената за това. Надяваме се Бог да се намеси и да ни поднесе на тепсия реализирана нашата мечта, без ние да си мръднем пръста.

Един свещеник вървял по улицата, вижда човек да копае в градината си и му казва: „Не е ли чудесно какво може да се случи, когато Провидението и човекът заедно се заловят за работа върху нещо. Градинарят отговорил: „Да беше видял тази градина, когато Провидението само се грижеше за нея.“

Но Провидението или Бог обикновено действа чрез хора. Евреите по времето на Еремия очакваха Бог сам да свърши работата.

Еремия 8:19: Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него?

Това е почти като Варна през август. Трудно е да направиш каквото и да е, защото всеки, който ти трябва за нещо, е отишъл на планина или на екскурзия в чужбина. Идете на летище Варна през август и ще видите колко много хора заминават и колко се връщат от чужбина.

Юдеите казват тук, че техните надежди не се оправдават, защото дори Бог е излязал във ваканция. „Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него?“ Нещо като нашата поговорка, Бог високо, цар далеко. Когато плановете ни не се получават ние искаме да знаем защо Бог не прави нищо. Къде е Бог?

Но вижте какво отговаря Еремия.

Еремия 8:19б: Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

Бог отговаря на въпроса с въпрос. Вместо ние да питаме Бог какво Той прави относно нашите провали, Бог ни пита защо ние гоним погрешни приоритети.

Преди седмица намерих тази реклама на Националната лотария в пощенската ни кутия. Четирилистна детелина, поставена в малък плик с текст: "Тази четирилистна детелина е символ на късмет, надежда, любов и богатство. А ако вярваш в нея е неизчерпаем източник на сила... предпазва от злите сили..." И за да е словоблудството им пълно, завършва така: "Четирите листа на детелината символизират още Отца, Сина, Светия Дух и Божията благословия" (изписани с малки букви).

Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

Идолопоклонство, погрешни приоритети. Как можем да викаме към Бог да ни спаси в последния момент, ако не сме му били верни? Как можем дори да си помислим, че Бог ще пренебрегне мързела ни, ще се направи, че не вижда липсата на дисциплина у нас и ще оправи нещата, след като каруцата е паднала в реката?

Аз обичам да свиря на пиано. Но проблемът е, че го правя много рядко. Последните25 години почти не свиря. Понякога сядам на синтезатора, за да се упражнявам малко, ако се наложи да свиря в неделя. Моля се Бог да ми помогне да изсвиря правилните ноти на правилното време.

Но истината е, че ако не свиря, ако не се упражнявам редовно, ако не правя упражнения за раздвижване на пръстите, колкото и да се моля, няма да мога да свиря добре. Трябва да се научим да се дисциплинираме, за да постигнем нещо, дори и да сме в напреднала възраст и си мислим, че нямаме време за това.

Нищо ценно не се постига без усилия. Известният цигулар Фритц Крайслерсвидетелства за това, като казва: „Тесен е пътят, който води към живота на цигуларя. Час след час, ден след ден и седмица след седмица, в продължение на години, аз живях с моята цигулка. Имаше толкова много неща, които исках да правя и които оставих недовършени. Имаше толкова много места, където исках да отида, но трябваше да забравя за тях, ако исках да овладея цигулката. Пътят, който извървях беше тесен и труден път.“

Можем да цитираме колкото си искаме един любим на много християни стих, който се намира в същата книга - Еремия 29:11, „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ Но ние няма да видим мир и по-добро бъдеще и надежда, ако не развивамевзаимоотношенията си с Исус и не изграждаме у себе си христоподобен характер.Ако не отделяме време за молитва, за Словото, за общение с християни. Ако не дадем на Бог първо място в живота си.

Бог не е като дух, който викаме от бутилката, за да ни помогне, когато имаме нужда от него. Ние не можем да заповядваме на Бога. Точно обратното – ние сме тези, които трябва да му се покоряваме и да следваме Неговите заповеди.

Вместо това, подобно на израелтяните, ние го разгневихме с нашите идоли и суети. И имаме наглостта да идваме при Него като при някакъв всемогъщ Маг и да се оплакваме: „Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме... Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него?“

Не, така няма да стане. Ако мечтите не ти се реализират, ако плановете ти не се осъществяват, не очаквай Бог да свърши твоята работа. Ако не си готов да платиш цената, да положиш дисциплина и да докажеш, че си верен на Бога, Той няма да награди лисата ти на вяра.

Но освен проникновен анализ на нашия проблем, пророк Еремия ни дава и думи на надежда. Еремия не само прави диагноза на състоянието ни и обяснява защо сме стигнали дотам да се оплакваме в края на лятото. Той също така ни предлага изход.

Еремия казва, че нашият Бог е Бог, който изцелява. Бог е Този, който изкупва.Господ Исус е нашият Спасител. Той може да превърне студените въглени в гореща жарава и поражението в победа. Но ние трябва да имаме вяра да устояваме в Него и да бъдем Негови съработници.

Еремия 8:22: Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар?

Какво иска Еремия да каже тук? Какво означават тези странни думи?

Галаад е красива планина на изток от р. Йордан, известна с добива на лечебни билки, от които се произвеждал балсам. Тук Еремия задава ритричен въпрос - "няма ли балсам в Галаад?" С други думи, той казва: колкото и ужасна да е ситуацията, колкото и трудна да е задачата, Господ Бог е способен да превърже раните и да утеши съкрушените. Колкото и късно да е, не е твърде късно за нашия Бог да донесе изцеление.

Не е твърде късно за Бог да предложи нов живот. „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Рим. 8:28) Може да оплакваме отиващото си лято, защото не сме постигнали всичко, което можехме да постигнем. Може дори в края на лятото животът ни даизглежда още по-голям провал, отколкото в началото му! Но ела и виж какво Бог може да извърши! Има балсам! Има Лекар!

Само преди няколко дни чествахме деня на Съединението. След прелиминарния Санстефански договор и естественото му следствие – договорът подписан в Берлин, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Според мнозина каузата за обединение е загубена. Песимизмът е подклаждан и отзаплахите, интригите и шантажа на нашите т.н. “освободители.”

Но в България има хора, за които каузата не е изгубена. Не се поддават на заплахите членовете на БТЦРК начело със Захари Стоянов, който води силна пропаганда в полза на Съединението. На 25.07.1885 г. той насрочва акция със съвместното действие на войската и народа за 15.09. В последния момент се налага акцията да се издърпа напред за 5 срещу 6 септември. Рано сутринтавъоръжени чети и милицията завземат по-важните правителствени обекти в Пловдив.

Ето какво се казва във Възванието на БТЦРК за провъзгласяване на Съединението:

"Офицери и солдати!

Синове на България! Тайний комитет Ви обажда да наведете глава под гордий български лев и пред величието на християнството — Кръстът..."

"Благоговейни духовни пастири!

Вие, които сте пазили и крепили България цели петстотин години, повдигнете Кръста спасителен и благословете святото ни дело — Съединението..."

"Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!"

Повдигнете Кръста... Има балсам. Има Лекар!

Не се поддава на шантаж и българският княз Александър Батемберг. Въпреки обявената позиция против съединението на русофилското правителство на П. Каравелов, князът го одобрява. На 8 септември той издава манифест във Велико Търново, с който признава Съединението. Съединението успява.

Има балсам! Има Лекар!

След демократичните промени през 1989 г. България все още обаче не може да изплува от посткомунистическото блато и да заеме достойно място сред европейските народи. И ние плачем, „Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.“ Толкова години не може да свърши прехода!

Защо днес не можем да го направим? Защото, за разлика от нашите предци, чакаме наготово Европа с еврофондове или Бог като с магическа пръчка да ни оправят.

Да, има балсам за болестта на България и той се казва Исус Христос! Бог е единственият Лекар, който може да изцели България, както го е правил в миналото с нашия и с много други народи. Но Той иска да сме му покорни и да работим заедно с Него за националното ни възраждане. Все още не е късно да го направим!

Има много неща за оплакване в края на лятото на 2017 г. Почти всеки ден чуваме за убийства, кражби, корупционни скандали, природни бедствия... Не стига, че имамеотрицателен принос, но и сякаш сами бързаме да се доунищожим като нация.

Но аз знам, че Бог е изпратил Църквата си да се моли и да работи за помирение и за спасението на сънародниците ни. Той изпраща мисионери сред мюсюлманите вРодопите. Църкви от Варна, Шумен, Пловдив, София и много други градове работят сред ромите в тези общини. Помагат със съветничество, обучение в различни умения и надежда за по-добър живот.

Църква Сион от София изпрати помощи за пострадалите в трагедията в Хитрино.Нашата църква изпрати доброволци след наводнението в Аспарухово. Наши мисионери се трудят в Свищов, Плевен, а скоро и в Шумен. Ние като църква работим с Центъра за зависими „Ренесанс“, БАП, ДВГ „Сребърни звънчета“ иМакедонския дом. 

Да, има балсам в Галаад, има Лекар!

Защото ти и аз знаем това, за което Еремия само бегло можеше да се досеща. Защото ти и аз сме от тази страна на Голгота. Ти и аз знаем, че дори надеждите на Бог са се проваляли. Дори Творецът на вселената е бил разочарован.

Но ти и аз знаем, че в Исус Христос, на кръста на Голгота Бог плати цената за нашето освобождение. И днес прави всичко, за да ни върне към Себе Си.

Защото на третия ден, когато изглеждаше, че всичко е свършило и нищо повече не може да се направи, на този трети ден, когато изглеждаше, че всичко е изгубено, под нажененото слънце, което беше изпарило всяка надежда, в онзи ден Той възкръсна от смъртта, побежди смъртта и Сатана, изцели нашите скърби,даде надежда.

И така, ако жътвата е преминала, ако лятото отминава и ние не сме се избавили... ако има толкова много неща, които сме искали да направим за Царството, но не сме успели...

Не унивайте. Платете цената на дисциплината и вярността и бъдете насърчени. Защото великият Лекар сега е тук. Исус е тук с нас. Той дава надежда на безнадеждните, привдига падналите, дава зрение на слепите, вдъхва живот на духовно мъртвите. Слава да е на Неговото име!

Все още има време да откликнем. Все още има време да направим нещо. Все още не е късно. Заради празния гроб има балсам в Галаад и има Лекар за грешните души.

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна

10.09.2017 г.