/проповед/
Честита Нова година!
Сигурно сте забелязали, че в края на всяка отминаваща година
телевизиите правят обзорни предавания за главните събития и личности през тази
година. Също така телевизиите канят политически наблюдатели и експерти и ги
питат какво според тях ще се случи в световната геополитика и икономика през
следващите няколко години. Някои дори се опитват да предскажат развитието на
Европа и света през следващите 5, 10 и повече години. Някои от тези
предвиждания се оказват верни, други пък – ужасно погрешни.
Например, през 1967 г. експерти са предвиждали, че в
началото на 21 век с развитието на технологиите те ще поемат толкова много от
човешките дейности, че ще ни се налага да работим само 5-6 часа на ден, само за
27 седмици на година! И един от най-големите проблеми щял да бъде какво да
правим в свободното си време...
Не знам за вас, но това предвиждане не е познало за мен.
Всъщност, повечето от нас са много заети. Винаги бързаме. Нямаме време за важните
неща като тихо време и Библейско изучаване в църква.
И ето ни на първата неделя от 2022 година. Как ще се
справим тази година? Ще продължаваме ли да сме толкова заети? Ще останем ли
пленници на тиранията на неотложните неща? Или ще използваме по-добре времето
си? След 363 дни, когато тази година ще свърши, ще можем ли да погледнем назад
с удовлетворение? Ще гледаме ли към бъдещето с очакване или ще изпитваме ужас?
В Писанието има един пасаж, който би ни помогнал да
очакваме с нетърпение да видим какво Бог ще направи през тази година, ако се
вслушаме в тези думи. Пасажът се намира в Писмото на ап. Павел към Ефесяните, 5
глава, 15 до 17 стих.
Ефесяни 5:15-17 „И така, внимавайте добре как постъпвате –
не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са
лоши. Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля.
В този пасаж ап. Павел изрича някои важни истини, върху
които трябва да се замислим.
Първо, ние трябва да
внимаваме как живеем, защото времето ни на тази планета е ограничено.
Давид казва в
Псалм 39:4 „Научи ме, Господи, за свършека ми и за числото
на дните ми, какво е; дай ми да зная колко съм кратковременен.“
В един друг псалм Мойсей казва, „Дните на живота ни са
естествено седемдесет години, или даже, където има сила, осемдесет години; но
... бързо минават и ние отлитаме.“ (Псалм 90:10)
За някои от тийнейджърите тук 70 или 80 години може би изглеждат
като цяла вечност. Спомням си, че когато бях на 16 години мислех, че хората на
40+ години са стари. Но вече не мисля така J. За малките деца една година е много време,
а за нас, възрастните, годините минават ужасно бързо.
Малко по-долу в същия 90 псалм Мойсей казва: „Научи ни така
да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.“ (ст.12)
Преди години някой изобретил часовник, който отброява колко
дни ти остават да живееш. В часовника е зададена като средна продължителност на
живота 28000 дни – точно толкова правят 76 години и 260 дни. Има си вградена батерия,
за да може броенето никога да не спира. Не е изненадващо, че часовникът идва
само в един цвят – черен. Цената му е 85 лв. Би ли си купил такъв часовник?
Компанията производител казва, че е направила този
часовник, за да напомня на хората да използват пълноценно всеки ден от живота
си. Не ни ли казва същото и псалмистът – да броим дните си така, че да придобием
мъдро сърце.
Ако аз живея 76 години, изчислих че ми остават още 8914 дни. Всъщност, ние не можем да сме сигурни
дали няма да отидем при Господа още утре, или дори днес.
Наистина, Библията ни казва да не се осланяме на утрешния
ден, защото той може никога да не настъпи. Нашето време на земята е ценно,
защото е ограничено.
Но, както е казал Сенека, „Ние винаги се оплакваме, че
дните ни са малко, но се държим така, сякаш те никога няма да свършат.“ Нека
внимаваме как живеем и да помним, че времето ни на земята е ограничено.
Второ, Павел ни казва, че ние трябва да „изкупваме благовремието“. Защо? Защото „дните са зли.“
Исус каза, че Сатана е крадец и разбойник. И едно от нещата,
които той се опитва да открадне от нас е времето ни, защото времето е много ценно
притежание.
Само си помисли за времето, което пропиляваш в незначителни
неща – във висене в интернет, в гледане на посредствени филми по телевизията, в
похождения в моловете...
Помисли колко време прахосваш, за да иждивяваш страстите си
– за да се отдадеш на тайния си грях. Или дори колко време пропиляваш в
тревожене за последствията от греховете, които си извършил. Сатана е най-големият
крадец и разбойник!
Но не само грехът и безполезните неща ограбват времето ни. Понякога
дори добрите неща изяждат много от него.
В Лука 10 евангелистът казва, че Исус отиде в дома на
Мария, Марта и Лазар. И Исус започна да ги поучава. Мария, седнала при нозете
му, попиваше всяка Негова дума. През това време Марта беше в кухнята и се залисваше
с вечерята.
И Марта се ядоса, защото Мария не ѝ помагаше. И тя каза на
Исус, „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам?“
„Но Господ в отговор ѝ рече: Марто, Марто, ти се грижиш и
безпокоиш за много неща, но едно е потребно; и Мария избра добрия дял, който не
ще се отнеме от нея.“ (Лука 10:40-42)
Кажете, Марта съгрешаваше ли, като приготвяше вечеря в
кухнята? Разбира се, че не! Но какъв беше проблемът? Проблемът беше, че тя беше
толкова залисана в работата си, че не осъзнаваше, че самият Бог бе дошъл в
нейния дом.
Това е същата грешка, които ти и аз правим почти всеки ден.
Толкова сме вглъбени в настоящия момент, че пропускаме вечните и значими неща.
Известният на запад автор Ричард Суенсън пише за една от
най-сериозните болести на нашето време, безпокойството и стреса. Той я нарича
„претоварване“ и казва, че хората просто са претоварени.
Първо, казва той, ние сме претоварени с ангажименти.
Ангажираме се с много неща, да участваме в различни прояви. Познавах един
пастор, който като идваше на поредното събрание на борда на едно сдружение,
питаше, „Кой борд беше това?“
Също, ние сме претоварени от притежания. Гардеробите ни са
пълни с дрехи. Апартаментите ни са пълни с джунджурии. Понякога дори вземаме
кредит, за да си купим неща, които просто „трябва да имаме“. И след като ги
имаме, започваме да се страхуваме някой да не ги открадне. Имаме прекалено много
притежания.
Трето, Суенсън казва, че ние сме претоварени с работа. Ставаме
рано, тичаме да хванем автобуса или се провираме през трафика с колата. Търпим лоши
условия на труд, само и само да можем да изплатим нещата, които сме купили.
И накрая, има информационно претоварване. Суенсън казва, че
като доктор трябва да изчита 220 статии на месец, за да е в крак с всички
открития в професията му. А сега с интернет има информационна супермагистрала.
Но проблемът е, че ние не можем да обработим цялата тази информация. И се
чувстваме претоварени и в тази област.
Има толкова много неща, които отнемат от времето ни и
толкова много неща, които трябва да се направят. Но тази година има само 8760 и
вече сме използвали 35 часа. Тогава как да изкупваме благовремието? Какво да
правим?
За да отговори на това, Павел казва:
Ефесяни 5:17 „Затова не бъдете неразумни, а проумявайте
каква е Господнята воля.“
Каква според теб е Божията воля за теб за тази нова година?
Мислиш ли, че Бог иска умът ти да е зает от безпокойства и тревоги дотолкова,
че да не можеш да мислиш за духовните неща? Мислиш ли, че Бог иска денят ти да
е толкова натоварен, че нямаш време за важните неща?
Нека ви дам няколко предложения, които можете да обмислите.
Първо, реши кои са твоите приоритети.
Щом си дошъл тук тази сутрин, предполагам че ти вярваш, че
Бог трябва да е част от твоя живот. Но е важно да решиш на кое място ще Го
поставиш в твоя живот. Затова се запитай, „Кой или какво е най-важно в моя
живот?“
Надявам се да отговориш, „Моите взаимоотношения с Бог чрез
Исус Христос са най-важните за мен.“ Ако е така, тогава сложи това като твой пръв
приоритет в списъка с приоритети и кажи: „Това ще влияе на моите решения, ще
определя кога какво да правя, ще се отрази на взаимоотношенията ми с другите и
на цялостния ми светоглед за живота.“
Затова, когато седмицата се изтърколи и дойде неделя, нито
дъжд, нито сняг, нито слънце, нито други ангажименти ще ми попречат да отида на
църква, защото Бог е номер едно в живота ми. Аз ще се покланям на Господа и
нищо няма да ми попречи да правя това.“
Второ, ще трябва да отделяш определено време всеки ден за
молитва и четене на Словото. Моли се за твоето семейство, за хората от твоето
обкръжение и за себе си. Моли се за църквата и за служителите в нея. Понякога
те се чувстват самотни и обезсърчени. Не можеш да си представиш колко важни за
тях са твоите молитви. Но ако го правиш, ти ще бъдеш благословен и ще израстваш
във вярата и упованието си на Господа.
Трето, важно е също да споделяш време със семейството си.
Всеки съпруг трябва трябва да прекарва време със съпругата си. Без телефони,
само вие двамата, за да можете да поговорите. Можете да отидете на ресторант
или просто да останете у дома. Няма значение къде, важно е да прекарвате време заедно.
Прекарвайте време и с децата си. Исус им отделяше време,
нима имате по-неотложни задачи от Него? Децата растат много бързо. Това са ценни
моменти, не ги пропускайте. Играйте с децата, докато са малки, а като станат
тийнейджъри ги водете на места, които им харесват и разговаряйте с тях за
нещата, които ги вълнуват. Завинаги ще помнят тези моменти с вас.
Едно момченце на 4 години казало на майка си, „Мамо, хайде
да играем!“ Тя отговорила, „Не сега, иди да играеш сам, имам толкова много
работа днес.“ То се усмихнало през сълзи. Тя му казала, „Ще дойда да играем, когато
свърша.“
Но работата продължила цял ден и не намерила време да
обърне внимание на сина си. Когато се навечеряли и измила съдовете, била твърде
уморена за малкия си син. Сложила го да си легне, целунала го по бузата и го
гледала, докато заспал. После си легнала, но дълго време не можала да заспи, а
в ушите си чувала, „Не сега, иди да играеш сам, имам толкова много работа
днес.“
Заспала и видяла сина си вече пораснал. Вече нямало разхвърляни
по пода играчки, нито мръсни следи от пръсти на вратата. Нямало за кого да
прави закуска, нито чии сълзи да бърше. Вече имала време да играе, но нейното
скъпо момче си било отишло. Събудила се в миг и осъзнала, че всичко било сън.
Отсреща в малкото си креватче спяло къдравото ѝ момченце. И
решила: работата ми ще почака един ден, защото сега трябва да намеря време за
игра.
На четвърто място идва твоята работа. Християните трябва да
сме добри работници. Твоят шеф на работното място трябва да се убеди, че ти
вършиш съзнателно задълженията си, че си почтен и коректен във
взаимоотношенията с колегите и с него. Така ти показваш, че почиташ Господа на
работното си място и Го прославяш.
Така че, на първо място, подреди правилно приоритетите си.
И след това, научи се как да живееш в настоящето. Двата
най-големи врагове на времето са съжалението за неща, които сме правили в
миналото и безпокойството относно това какво ще се случи вбъдеще. Много от нас
живеят или в миналото, или в бъдещето.
Много от нас са в плен на мантрата „Как ми се искаше да...“
Как ми се искаше да е минала тази седмица! Как ми се искаше да е минал този
месец! Децата казват, „Как ми се искаше да е лято и да сме във ваканция!“
Едно момиче кандидатствало и я приели в университета, но
там не ѝ харесало. Но си казала, „Ако завърша и се омъжа, ако имам деца, знам
че ще се радвам на живота.“
Затова си налягала на парцалите, ходила на лекции всеки
ден, вземала изпитите и накрая завършила университета. След това се омъжила,
родила деца и открила, че не е лесно да отглеждаш деца. И си казала, „Ако само
успея да отгледам тези деца, след това ще си почина и ще се наслаждавам на
живота.“
Но когато децата ѝ поотраснали, се наложило да започне
работа. Тръгнала на работа, но работата изобщо не ѝ харесвала. Но си казала, „Ако
мога да плащам за образованието на децата, след като завършат ще напусна работа
и ще се радвам на живота.“
Накрая всички деца завършили университета и тя влязла в
офиса на шефа и казала, „Напускам.“ Той казал, „Не можеш да напуснеш сега. Не
ти достига стаж за пенсия. Ако останеш още 9 години, ще получаваш добра
пенсия.“
Тя си казала, „Не ми се ще да работя още 9 години, но как
ще живея без пенсия, не мога да напусна.“ И тя работила още 9 години. Накрая тя
и съпругът ѝ се пенсионирали по едно и също време. Извадили семейните албуми, седнали
на дивана в хола и замечтали за доброто старо време.
Някой е казал: „Животът е това, което ти се случва, докато
си правиш планове да правиш нещо друго.“ Така е, нали? Ето, че се изтърколи още
една година и започна новата. Нека Господ ни помага да изкупваме благовремието.
Честита нова година!
И през Новата година ти желая да имаш:
Достатъчно щастие, за да те прави добър и достатъчно
изпитания, за да те правят силен. Достатъчно тъга, за да те прави човечен и достатъчно
успехи, за да те правят целеустремен. Достатъчно приятели, за да те утешават и достатъчно
средства, за да посрещаш нуждите си. Достатъчно ентусиазъм, за да гледаш с
очакване към утрешния ден и достатъчно решителност да правиш всеки ден по-добър
от предходния.
Господи, помогни ни да използваме 8760-те часа на тази
година за Твоя слава. Ще завърша с...
Римляни 13:11 „И така постъпвайте, понеже знаете времето,
именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо
до нас спасението, нежели когато повярвахме.“
