Monday, January 04, 2016

Големите камъни

/проповед/

Увод: Да си дадем сметка, че времето ни на земята е кратко и ценно.

Едно момченце играело само баскетболХвърлило топката към коша, казвайки „Аз съм най-великият баскетболист на света!“, но не улучило и казало: „Първи опит.“ Огледало топката, за да види дали всичко е наред и я хвърлило втори път. Отново не улучило. „Втори опит“, казало то. Огледало внимателно коша, за да види дали не е изкривен, след това взело топката и хвърлило трети път. Не улучило и казало: „Еха, какъв защитник. Аз съм най-добрият защитник на света!“

Не съм сигурен дали се смятате за защитници или нападатели. Едно е сигурно, че понякога всеки от нас е пропускал да вкара кош.

Пропускали сме и през миналата година. Тя се изтърколи неусетно. Днес е първата неделя от новата година и докато гледаме назад към отминалите 12 месецa, не съм сигурен как се чувстваме. Като победители или като загубили мача?

Времето тече бързо и неумолимо. Затова е добре да можем да започнем на чисто. От утре учениците ще подновят учебните занятия в училище. Студентите ще отидат в университета за последните заверки преди да започне зимната изпитна сесия. Почивните дни около Рождество и Нова година свършват и всички ще се върнем обратно на работните си места. Вече сме в новата 2016-та година.

Какво очаквате от новата година? Очаквате ли с нетърпение да видите какво ще ви донесе всеки ден от нея? Или се ужасявате при мисълта, че тази година ще е още по-лоша за вас от предходната?

Подобно на момченцето, което играело баскетбол, от вашето отношение ще зависи и каква ще бъде новата 2016-та година за вас – година на успехи и победи, или година на провали и поражения.

Апостол Павел никога не оставаше обстоятелствата да го победят. Но с Божията помощ той е бил решен да спечели лавровия венец на победата. Вижте какво посвещение и решимост личи от тези негови думи във Филипяни 3:12-14:

„Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя - като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“

Като имаме предвид тези думи на Павел, можем да извлечем ценни поуки за живота си, навлизайки в новата година.

Ценим ли достатъчно времето, което имаме на земята? Колко струва една година от живота ни? Попитайте ученик, който е повтарял година в училище или затворник с присъда от една година.

Колко струва един месец? Попитайте работниците от строителната фирма, която закъсня ужасно с ремонтите във Варна и се наложи за един месец да навакса 3 месеца работа.

Колко струва една минута? Попитайте някого, който е изпускал влака или автобуса и с това важна среща, която не може да се състои по друго време.

Колко струва една секунда? Попитайте олимпийски рекордьор на 100 м гладко бягане.

Времето е важно, защото живеем в ограничен времеви отрязък. Преминаваме през детство, юношество, младост, средна възраст и старост.

И колкото по-малко време имаме, толкова по-ценно е то. За детето и тийнейджъра времето не е чак толкова ценно, защото им се струва, че ще живеят цяла вечност. За тези от нас, прехвърлили 40-те и 50-те, времето добива съвсем друга, много по-голяма стойност.

Животът е не само кратък, но и много крехък. Може да се счупи всеки момент. Не знаем кога ще си отидем. Затова Евреи 3:15 казва, „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.“

Животът ни отлита като миг.

Йов 14:1-2 казва: „Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се задържа.“

Библията сравнява живота с цвят, който окапва, със сянка, която бяга.

Средната продължителност на живота в България е почти 75 г. От тях около 3 пълни години, 24 часа дневно, отиват за учение в училище и университета, 7 години прекарваме в ядене, 14 в работа, 5 години в каране на кола или в обществения транспорт, още 5 години ще минат в разговори, 1 година ще боледуваме и чуйте това – ще прекараме 24 години в спане!

Ще сме прекарали 3 години в четене на книги, вестници и списания и 12 години в гледане на телевизия, посещение на социалните мрежи, ходене на кино, театър, спортни срещи, риболов и др.

Всичко прави 75 години и дотогава повечето от нас ще са преминали живота си.

Нека сега предположим, че си прекарал 3 часа всяка неделя от живота си, от раждане, през детството, юношеството, младостта, зрялостта и старостта в църква. Това прави година и 3 месеца. Сравнете тази година и три месеца с 5-те години, които ще прекарате в кола, влак или автобус, или с 12-те години в гледане на тв и браузване в интернет и участване в други развлечения! И това при положение, че не сте пропускали църква нито веднъж.

Какви са твоите приоритети в живота? Кое е най-ценното за теб?

1.       Не бъди заложник на миналото.

Бог ни е дал чудната способност да помним. Но нашата памет може да е или наш приятел, или наш враг. Надявам се, че си спомняте някои много хубави моменти от изминалата година, но сигурно си спомняте и неприятните моменти.

Понякога се вторачваме в негативните неща, които ни се случват и започваме да се самосъжаляваме. Може би през изминалата година си загубил работата си или си се пенсионирал и сега ти е трудно да свързваш двата края. Гледаш с носталгия назад към времето, когато не си имал такива кахъри.

Може би детето ти е станало студент в друг град или чужбина и сега ужасно ти липсва. Може би си научил, че си болен от нелечима болест. Или си се поддавал много пъти на греха и сега чувстваш вина.

Затова Павел каза, „като забравям това, което е назад...“ Павел също имаше за какво да съжалява. Той преследваше църквата, убиваше християни. Той беше този, който ръководи убийството на Стефан. Павел не допусна да стане заложник на миналотоАко цял живот си беше посипвал главата с пепел, нямаше да стане този велик апостол, когото четем и от когото се учим днес.

Павел забрави това, което е назад. Той каза: „Господи, предавам миналото си на Теб. Прости ми всички прегрешения и ми помогни да дам всичко, което мога за Твоето дело.

2.       Не гледай напред със страх.

Освен, че допускаме да ставаме заложници на миналото, много от нас се страхуват от бъдещето. Много се питат, какво ще ни донесе 2016-та? Боим се, че бежанците ще наводнят България. Страхуваме се, че кризата и безработицата ще продължат да се задълбочават, че нашите деца ни напускат в търсене на реализация в чужбина и ще останем сами в старостта си, че най-добрите лекари напускат страната и няма да има кой да ни лекува.

Въпросът, който живо ни интересува е, ще се грижи ли Бог за нас и през 2016-та година? Ние знаем на теория, че Бог се грижи за всеки един от нас, но въпреки това се безпокоим, че може и да ни забрави. Все пак, освен нас има ощe 7,391,672,293 човека, за които да мисли!

Исус каза: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.“ (Мат. 6:25)

Какво е безпокойството? Безпокойството е силна загриженост относно нещата от живота. Тревогата, безпокойството нахлуват в живота ти, когато ти си толкова загрижен за нещо, че не можеш да мислиш за нищо друго. Ако ти ставаш от сън и си лягаш с тревога за нещо, ако се хващаш, че мислиш за него във всеки момент, когато си сам със себе си, ако споделяш тревогите си във всеки разговор, тогава ти си жертва на безпокойството.

Да си просто загрижен за нещо не е грях. Но когато не можеш да мислиш за нищо друго, когато безпокойството те разсейва от важните неща в живота, когато не можеш да правиш нищо друго, ти си парализиран от твоите страхове и тревоги.

Безпокойството е грях. Грях е, защото измества Бог в живота ти. Ти живееш така, все едно Бог не съществува или не може да разреши твоя проблем. То е и идолопоклонство, защото с него ти заявяваш на Бога, че чрез тревожене можеш да се справиш сам. С други думи, ти ставаш свой бог!

Но Исус каза: „Не се страхувай. Не се безпокой относно твоя живот. Не оставяйоправданата загриженост да се превърне в грешно тревожене."

Някой беше казал, „Ние обикновено се тревожим за неща от миналото, които вече не можем да променим, за неща от настоящето, върху които нямаме власт и за неща от бъдещето, които няма да се случат.“

Времето ти на този свят е ценно и кратко. Не го губи в самосъжаление относно минали грехове и в тревоги относно бъдещи неща.

3.       Подреди приоритетите си.

Павел каза, „но едно правя" (Фил. 3:13). Е, той сигурно е правел повече от едно неща – той е проповядвал в синагоги, по площади и пазари, основавал е църкви, изцелявал е болни, пишел е писма.

Но той каза: „основен приоритет в живота ми е да се впускам към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ (Фил. 3:14)

Експерт по управление на времето говорил пред група студенти по бизнес мениджмънт. След като говорил известно време, казал: „Сега е време за теста.“ Поставил на бюрото пред тях три-литров стъклен буркан. След това от торба извадил големи обли камъни и внимателно ги поставил един по един в буркана. Когато бурканът се напълнил, попитал: 

Пълен ли е бурканът?“ Цялата група студенти отговорили: „Да“.

Той попитал: „Наистина ли?“ Протегнал се под бюрото и извадил оттам една кофа с чакъл. Сипал малко чакъл в буркана и го разклатил, за да паднат камъчетата между големите камъни. След това се усмихнал и попитал: „Пълен ли е бурканът?“ Студентите вече виждали накъде бие. Един отговорил, „Вероятно не“.

„Добре!“, казал лекторът. Протегнал ръка под бюрото и оттам извадил кофа пълна с пясък. Започнал да сипва пясъка в буркана и той заел пространството между камъните и чакъла. Пак попитал: „Пълен ли е този буркан?“ Студентите отговорили: „Не!“

Той пак казал „Добре!“ Взел кана с вода и започнал да налива водата в буркана, докато той се напълнил до горе. Погледнал към групата студенти и попитал: „Каква е поуката от тази илюстрация?“ Един студент вдигнал ръка и казал: „Поуката е, че без значение колко натоварена е програмата ти, ако искаш, винаги можеш да вкараш още нещо в нея.“
„Не“, казал говорителят, „не това е поуката.“ Истината, която тази илюстрация показва е следната: ако не сложиш големите камъни първо, няма изобщо да можеш да ги сложиш.

Кои са големите камъни в живота ти? Това е всекидневното време с Бог в молитва, търсенето на водителство за живота ти чрез четене на Словотоходенето на църква и общуването с вярващи, свидетелстването за Него пред твоите близки, познати и приятели.

Не забравяй през 2016-та да сложиш първо тези камъни в буркана на твоя живот. Ако ги оставиш за най-накрая, никога няма да можеш да ги вкараш в програмата си.

Исус каза: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“ (Мат. 6:33). Първо сложете големите камъни. Имайте правилни приоритети.

Заключение

Към това ни призовава Исус. Само преди няколко дни празнувахме Рождество Христово и си припомнихме, че Бог изпрати Своя Син Исус Христос на земята, за да умре и възкръсне, да победи греха и да ни подари най-великия дар – спасение и вечен живот.

Една бедна старица свършила и последния лев. Не можела да си плаща наема и сметкитеХазяинът заплашил, че ще я изхвърли, ако не плати скоро. Имала само една свещ и на Рождество я запалила, за да се сгрее на пламъка й. На вратата се почукало. Помислила, че хазяйнът й идва да я изхвърли. Затова угасила свещта и в тъмното изчакала неканеният гост да си тръгне. Две седмици по-късно разбрала, че на вратата почукал неин приятел, който бил 
дошъл да й даде пари да си плати наема и сметките.

Чудя се колко от вас са чували тихото чукане на Спасителя, който иска да дойде и да ви освободи от товара на греха и от парализата на безпокойството? Да ви направи победители, не пораженци. Но сте пренебрегвали Неговото чукане на вратата на живота ви.

Днес, в началото на 2016 г., Бог кани всички, които искат да го приемат за Господ и Спасител. Той дойде като бебе в яслите, но и като Изкупител на кръста и днес търпеливо чака твоето решение.

Нека изпеем една песен, след което ще се молим. 


---
БПЦ "Нов живот" Варна
03.01.2016 г.