Защо Възкресение е ВЕЛИК ден

/проповед/

Семейството на малката Ани се върнало от църква в неделя и на гости им дошъл един невярващ приятел. Той решил да си направи майтап с Ани и я попитал, „Какво учехте днес на неделното училище?“ Тя казала, „Говорихме за Йона, който бил глътнат от голяма риба“. „Мислиш ли, че тази история с Йона е истина?“ Тя отговорила, „Разбира се, че е истина!“ „Наистина ли вярваш, че един човек може да бъде погълнат от голяма риба, да остане там дълго време и след това да излезе жив?“ Тя казала, „Да, вярвам. Историята е в Библията и ние я учехме в неделното“. „Добре, Ани, можеш ли да ми докажеш, че тази история е истина?“ Ани помислила за малко и казала, „Когато отида на небето, ще попитам Йона.“ Гостът попитал, „Ами ако Йона не е на небето?“ Тя го погледнала с усмивка и казала, „Ако не е на небето, ти го попитай!“

Вярвате ли в чудеса?

Днес ще говорим за чудото, на което се основава цялата ни вяра – чудото на възкресение! Затова, позволете ми отново да ви поздравя с...

Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Нека сега вземем Библиите си и се настроим на вълните на Божието слово.

Днес темата е страхотна, ще видим защо Възкресение Христово е наречено ВЕЛИК ден. Ще разгледаме един прекрасен пасаж, за да видим каква велика надежда имаме в нашия възкръснал Господ. Защото,

Жизнодавецът възкръсна! Победен е сатаната! / Нека всички да се радват, всички братя и сестри! / Няма вече смърт да плаши на човеците сърцата! / Днеска се земята грешна със Небето примири! / В ада демоните стенат от безсилно озлобление. / Ангелите химни пеят и победата вестят! / Всички вярващи ликуват и със чувства умилени / от възторг и светли песни на Христа венци плетат!

Днес сме се събрали, за да празнуваме Възкресение Христово. Неслучайно народът ни го е нарекъл Велик ден. Днес ще отдадем хвала на един Бог, който премести камъка в онзи първи Великден. Това е същият Бог, който премества камъни в нашия живот днес.

За целта ще използваме думата ВЕЛИК от Великден като акроним. С други думи, ще разгледаме пет аспекта на Възкресение Христово, които започват с тези пет букви – в, е, л, и, к.

Първата буква от Велик е „В“. В като Възкресение.

В - Възкресение дава надежда в един безнадежден свят

Милионерът Юджийн Ленг бил помолен да говори пред 59 шестокласници в училище в Източен Харлем. Г-н Ленд се запитал какво може да каже на тези ученици, повечето от които едва ли щели да завършат училище. Чудил се как ще накара тези предимно черни или пуерторикански деца дори да го погледнат.

Накрая смачкал бележките си и решил да им говори от сърце. Казал им: „Ако завършите училище ще платя за образованието на всички ви в колеж.“

В този миг животът на тези ученици бил променен. За първи път имали надежда. Един от тях казал: „Имах нещо, към което да се стремя, нещо, за което да се надявам. Това беше златно чувство.“ Почти 90% от тях завършили успешно гимназията.

Днес толкова много хора търсят прошка, надежда, смисъл. И добрата вест на Великден е, че Възкресение дава тази надежда в един безнадежден свят.

Матей 12:20-21 „смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа. И в Неговото име народите ще се надяват.“

Смазана тръстика, замъждял фитил. Вероятно в първоначалната си ревност те е изгарял силен огън да служиш на Бога и да свидетелстваш за Него. Но вятърът на живота е задухал и сега огънчето ти едва мъждука.

В Библията има много смазани тръстики и замъждяли фитили. Жена, застанала пред разярена тълпа, която иска да я накаже за греховете ѝ. Прокажен, който е карантиниран от обществото. Слепец, седнал край пътя. Парализиран, легнал на носилка. Жена с кръвотечение от десетки години.

Смазани тръстики и замъждяли фитили. Светът е много добър в това да пречупва тръстики и да угася замъждяли фитили. Но Исус каза, смазана тръстика няма да пречупя, замъждял фитил няма да угася. В Мое име ще имаш надежда.

И великото послание на Великден е, че ако Исус беше достатъчно мощен, за да премести камъка и да преодолее гроба, Той е достатъчно мощен да премести камъните и в твоя живот.

Възкресение ни дава надежда в лицето на един несправедлив свят. То ни дава сила и смелост във всяка ситуация, пред която сме изправени. Ние се нуждаем от това!

Един войник по време на сражение бил ранен в ръката. Командирът на взвода видял, че е ранен и му заповядал: „Дай ми пушката и бягай в тила!“

Войникът си дал пушката и хукнал към тила. Но не минал и 200 метра и се натъкнал на друга битка. Тръгнал да бяга наляво и попаднал в друга част от престрелката. Тогава се втурнал надясно, но и там попаднал в кръстосан огън.

Накрая се върнал до фронтовата линия и се провикнал: „‘син капитан, в тази битка няма тил!“

Когато говорим за бедите в този живот, в тази битка няма тил! Точно затова свидетелството за Великден е толкова прекрасна новина. Възкресение Христово, което потвърждава всяко дадено обещание от Исус, дава надежда и ни насърчава, когато всичко друго изглежда мрачно. В като Възкресение, което дава надежда.

Второ, Е като Емоции.

E - Емоциите на жените онази сутрин

Един мъж попитал приятеля си, „Какъв цвят са очите на пастора в твойта църква?“ Другият отговорил, „Не знам. Когато се моли, той си затваря очите. Когато проповядва, аз си затварям моите.“

Това е всичко друго, но не и ентусиазъм и глад за Словото, нали? Трябва да ви кажа, че когато хората спят, разговарят или се разхождат между редиците, това действа на всеки проповедник много обезсърчаващо. Така че, ако искаш да насърчиш проповедника, слушай внимателно проповедта! Ако искаш да го обезсърчиш, прави едно от тези неща.

Обезсърчени се чувстваха и учениците и жените след смъртта на техния Господ. Но това се промени в неделя сутринта! Рано в онази първа Възкресенска утрин, когато първи откриха празния гроб, те все още не разбираха какво това ще означава за света. Ние не можем да предполагаме винаги как нещата ще се развият! В петък те бяха съсипани, изоставени и уплашени. В неделя не можеха да си намерят място от радост!

На 23 март 2003 г., по време на войната в Ирак, Джесика Линч и нейният конвой попадат в засада. На 1 април тя все още се води изчезнала. Можете да си представите мъката, болката и объркването на нейното семейство, докато тя е в неизвестност и те не знаят дали детето им е живо или умряло. Но на 2 април до тях достига вестта, по време на смела спасителна мисия, редник Линч е спасена и изпратена у дома.

Можете ли да си представите вълнението в нейното семейство? Можете ли да си представите колко различно са се чувствали на 1 и 2 април? Тази, за която са мислили че е умряла, на следващия ден била намерена жива! Какъв драматичен обрат само за един ден!

Много от вас живеете в първия ден. Денят на изпитание. Получавате удари от всички страни. Ако си в първия ден, бъди насърчен, защото още на следващия ден може да е много различно!

Нещо повече - може да сте във втория ден, като учениците в съботата преди Възкресение. Връхната точка на изпитанието е преминала, но сега сте объркани, безсилни и обезсърчени. Вярата ви е отслабнала. Бъдещето изглежда мрачно и несигурно. Ако си в този ден, те насърчавам да поддържаш вярата си!

И всички ние сме в очакване на третия ден, деня на победата и добрите вести. Ден на обновена надежда. Ако не си още там, бъди сигурен, че идва, защото Исус Христос взе победата.

Дотогава, съхранявай надеждата и вярата. Може да видим победата в този живот. Но ако това не стане, като вярващи в Исус Христос ще я видим в бъдещия. Защото в този ден ще бъдем с Него. И това е вълнуващо!

Такива бяха емоциите и на жените, които отидоха до гроба. Е във Велик(ден) означава „емоции“. Нека сега видим какво точно беше онова, което смени настроението им на 180 градуса?

Л – Леглото в гроба, където е бил положен Исус.

В Евангелието на Матей четем, че когато жените стигнаха до гроба, ангелът ги покани да влязат вътре. Той каза, „Елате, вижте мястото, където е лежал Господ.“ (Матей 28:6)

Елате и вижте леглото Му. Разгледайте доказателствата. И Бог ни кани и днес да го направим. Да се уверим сами. Доказателства има, от нас се иска само да си направим труда да ги изследваме.

Празен гроб. Плащеница, оставена на леглото в гроба така, сякаш тялото е още в нея. Камък, тежък 1 тон, отвален от гроба. Над 515 свидетели. На толкова хора се е явил Исус след своето възкресение.

1 Коринтяни 15:3-6 „Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж...“

Ако можехме да ги поканим в нашата църква и им дадем само по 10 минути, за да разкажат как са видели възкръсналия Исус, трябваше да останем довечера, цялата нощ, утре целия ден и през нощта, вторник, сряда и четвъртък до към полунощ! Това са над 85 часа!

Всичко това показва, че Той е възкръснал. Празният гроб, отваленият камък, уплашените войници, които трябваше да изфабрикуват лъжата, че учениците са отвлекли тялото... Милиони хора през тези две хилядолетия са свидетелствали за това.

2 Тимотей 1:12 „защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.“

Обърнете внимание, че Павел не казва „в какво“, а „в кого съм повярвал.“

Аз мога да свидетелствам същото нещо. Аз съм изследвал нещата и съм убеден, че Исус е възкръснал и е жив, работи и днес в света и в моя живот.

И не само в моя. През всички тези векове Той е променял живота на милиони хора. Вярващи са били Исак Нютон, Галилео Галилей, Йохан Кеплер, Джордано Бруно, Леонардо да Винчи, Франсис Бейкън, Блез Паскал, Микеланджело, Луи Пастьор, Макс Планк, Франсис Колинс и много други учени.

Атеисти са решавали да докажат, че възкресението на Христос не се е случило и са били убедени от доказателствата в противното. Сред тях са журналистът Лий Стробъл, писателят Джош Макдауъл, Джейн Фонда, Мел Гибсън и др. Всички те повярват и решават да следват Исус Христос.

Моят най-добър приятел от гимназията също решава докато е в във Военноморското училище да докаже, че Бог няма. Прочита Библията и става вярващ!

Ангелът каза: „Елате, вижте мястото, където е лежал Господ.“ Л като леглото. Следващата буква във ВЕЛИК е И. И като изненада.

И - Изненадата на празния гроб.

Обичам да гледам клипове за деца, които са изненадани от техния татко или майка, които се завръщат неочаквано у дома от командировка или дълго пътуване. Гледали ли сте такива клипове? Радостта и изненадата са неописуеми. Защо?

Защото децата изобщо не предполагат, че техният татко или майка са се върнали и са в стаята. Изобщо не се надяват да ги видят. Дори не мислят за това. Точно затова изненадата е толкова голяма.

Толкова голяма беше изненадата и за учениците, когато Той се появи сред тях същата неделя.

Фактът, че Исус е жив, беше изненада за всички участници в събитията. Войниците бяха в неведение, а фарисеите трябваше да измислят план Б. Религиозните водачи, които вече мислеха, че са погребали този, който нарушава спокойствието им, бяха шокирани да открият, че Исус е победил греха и смъртта. Учениците не можеха да повярват на жените. Двама от тях побягнаха към гроба, за да се уверят със собствените си очи. Това показва, че Възкресение Христово е чудо, а не предварително режисирано събитие или родила се впоследствие конспиративна теория.

Всички участници в събитията бяха изненадани на Възкресение. Но фактът на празния гроб убеди учениците в неговата достоверност. Почти всички те умряха с мъченическа смърт заради тази истина.

И днес, ако проверите гробовете на създателите на големите световни религии, ще установите следното: Мохамед е все още в гроба; Буда е все още в гроба; Конфуций е все още в гроба. Само гробът на Христос е празен, защото Той възкръсна от мъртвите! Никой друг не го е направил и никой друг не може да претендира, че е Бог.

Възкресение Христово не е просто една от доктрините, в които ние вярваме. То е центърът на нашата вяра. Всичко зависи от това дали вярваш в него.

1 Коринтяни 15:14 „ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра.“

Често ние осъзнаваме това, когато животът ни зашлеви по лицето.

Дъщерята на родители-християни умряла. Това съсипало семейството. Но тогава Великден придобил ново значение. Бащата казал, „Докато не погледнеш смъртта в очите, Великден е просто дума, един хубав ден с боядисани яйца и козунаци. Но когато някой толкова ценен за теб умре, Великден се превръща във всичко за теб... в котва в яростна буря... канара, на която да стоиш... надежда, която те повдига над отчаянието и ти помага да продължиш.“

Всичко зависи от Възкресение. В най-мрачните мигове, когато мислим, че всичко е свършило, Великден ни дава надежда, че третият ден, денят на победата, идва.

Може би това, което чуваш сега, е изненада и за теб. Може би за пръв път чуваш за доказателствата на празния гроб. Ако е така, предизвиквам те като се върнеш вкъщи да изследваш фактите на Възкресение. Защото след изненадата на празния гроб трябва да дойде и твоя отговор на него. И като изненада. И накрая, К като кажете.

К - Кажете на другите

След като ангелът покани изненаданите жени в гроба, той им възложи най-важната задача:

Матей 28:7 „Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите.“

Те трябваше да отидат и да предадат добрата новина на другите.

Заповедта е дадена, но много хора решават да я пренебрегнат. Ние сме изследвали доказателствата и сме се убедили във факта на Неговата смърт и възкресение. Приели сме Го за Спасител и Господ. И на свой ред получихме същата задача – да отидем и да кажем на другите. И въпреки това си стоим на мястото и не използваме възможностите, които Бог ни дава.

Знаете ли как повечето хора решават да повярват в Исус Христос? Знаете ли кой е най-ефективният начин на евангелизиране? Той е същият, какъвто е бил и преди 2000 години. Най-ефективният начин на евангелизиране е когато един човек покани друг човек да дойде на църква с него.

Може би сте си мислели, че ще кажа, че най-ефективният начин е един човек да каже на друг човек за Исус Христос. И това би било още по-добре. Това би трябвало да е най-добрият начин на евангелизиране.

Но някъде са направили проучване и са установили, че 90% от случаите, когато някой се е посвещавал на Христос са били, когато е откликвал на поканата да дойде на църква.

Когато някой покани друг човек на църква, той чува благата вест и Святият Дух започва да го изобличава в сърцето. След време той кани Исус в сърцето си.

След като срещна Исус при кладенеца, самарянката отиде обратно в града и каза: „Елате да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила.“ (Йоан 4:29).

Това не означава, че не трябва да споделяме благата вест. Но означава, че хората стават много по-отворени да приемат благовестието, когато дойдат на църква и се срещнат с други християни.

На вратата те са посрещнати с любов. Почвата на сърцето им вече е подготвена. Докато слушат проповедта се чудят откъде проповедникът ги познава, защото говори лично за тях. И когато след проповедта някой сподели благата вест с тях, те са готови да повярват в Исус. Но всичко започва, когато някой ги покани на църква.

Ние сме заедно в тази мисия. Всички имаме определена роля.

1 Коринтяни 3:6 „Аз насадих, Аполос напои, но Господ възрасти.“

Всеки участва. Старите вярващи са садили, предишното поколение е поило, църквата се моли, приятелите канят, някой посреща на вратата, пасторът проповядва, хората говорят с новодошлите накрая. Всички ние правим това заедно. И Бог работи сред нас.

Святият Дух изобличава, обстоятелствата в живота им правят сърцето им да омекне. И не след дълго те откликват и се молят с молитвата за покаяние. Получават спасение и вечен живот с Исус Христос на небето. К като Кажете на другите.

Заключение

Днес, на Великден, разгледахме 5 аспекта на Възкресението. Видяхме, че Възкресение Христово дава надежда в един безнадежден свят. Вълнуващият обрат в емоциите на жените след възкресението ни напомнят, че денят на победата, когато ще бъдем с нашия Господ, идва.

Празният гроб, плащеницата, камъкът, свидетелите на възкресение и милионите променени животи са доказателство за истинността на Възкресение. Тя се потвърждава и от факта, че всички участници в събитията, включително учениците, бяха изненадани от него.

И след като възкръсна, живият Исус Христос ни заповядва да казваме на другите. Да ги каним на църква и заедно да участваме в делото на благовестие.

Накрая, нека завърша с една история. Преди около месец моят шурей и неговата позната бяха във Варна по работа. Жената ми разказа, че нейният брат на млади години бил много луд. Живеел за мига – отдавал се на удоволствия, купил си мощен мотор и станал рокер. Но след време на крака му се появила бучка, която растяла прогресивно. Отишли на лекар и се оказало, че е злокачествен тумор. Лекарите му казали, че трябва да ампутират крака му.

Когато той ѝ се обадил, за да ѝ съобщи новината, тя дълго плакала. След това намерила в интернет адреса на лекар, който бил спасил крака на една жена. Обърнали се към него и той оперирал успешно крака на брат ѝ. Макар и да е махнал мускули и жили и сега брат ѝ да е инвалид, неговият крак е спасен. Но не само това – когато разбрал за тумора, той се обърнал към Бога.

Започнал да чете Библията, прочел за възкръсналия Исус и повярвал в него. Получил надежда за спасение и вечен живот. След операцията вече живее нов живот. Помага на бедните, работи като доброволец и помага в манастирите. Предишният безгрижен, егоистичен и преследващ удоволствията човек се новородил в човек, който живее за Бога и за ближните.

Може би ти си тук днес и се нуждаеш от надеждата на Възкресение. Нуждаеш се от опрощение на греховете и ново начало. Нуждаеш се някой да отмести камъните в твоя живот. Гарантирам ти, че това може да направи само възкръсналия Господ. Затова Възкресение е велик ден!

Може би някой от тук присъстващите има нужда от това да се увери, че като умре също ще възкръсне и ще бъде с Бог завинаги. Какво е нужно да направиш?

Да признаеш, че си грешник, който се нуждае от Спасител, и да повярваш, че Исус Христос е този Спасител. Библията казва, „Ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“ (Римляни 10:9)

Готов ли си да изповядаш това? Нека се молим.

 ______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

02.05.2021 г.

Имаш ли уши да слушаш? (Марк 4:1-9)

Как да сме плодоносни християни

/проповед/

Един мъж се чудил как да убеди жена си, че има проблем със слуха. Един ден попитал джипито им за съвет как да убеди жена си, че не чува. Докторът му казал, „Като си отидеш, отвори вратата и оттам попитай жена си какво има за вечеря. Ако не чуе, се приближи по-близо и повтори въпроса. Ако пак не чува, приближи се до ухото ѝ и прошепни, „Какво има за вечеря, скъпа?“ По този начин, казал докторът, тя ще трябва да признае, че има проблем.

Мъжът се забързал към дома си с радостно сърце и отворил входната врата. Попитал: „Какво има за вечеря, скъпа?“ Жена му не отговорила, така че той се приближил по-близо до кухнята и попитал отново, „Какво има за вечеря, скъпа?“ Отново тя не казала нищо. Когато погледнал в кухнята, тя била там. Той се приближил на пръсти до нея и прошепнал в ухото ѝ, „Какво има за вечеря, скъпа?“ Тя се обърнала, погледнала го право в очите и казала: „За трети път казвам, ще ядем свинско със зеле!“

Когато разговаряме с Бог, важно е не само да чуваме, но и да слушаме какво ни се казва. Затова Исус каза в ст. 9: „Който има уши да слуша, нека слуша.“

Хората обичат да слушат истории. Затова Исус продължи да поучава Божието царство, като използва истории, наречени притчи. Той не ги разказваше просто за да забавлява слушателите си, а за да променя живота им. За да ги призове да вървят след Него.

Едно определение за притчите на Исус е, че те са „земни истории с небесно значение.“ Те използват неща от живота, за да предадат някаква духовна истина.

В евангелието от Марк са включени 6 от притчите на Исус. Три от тях са в тази глава. Днес ще разгледаме една от тях, притчата за сеяча, която по-скоро би трябвало да се казва „притча за почвите“.

Нека прочетем Марк 4:1-9.

Исус разказа тази притча, за да ни покаже защо много хора, които са чували Божието слово не водят плодоносен християнски живот. Исус сравни живота и сърцата ни с различни видове почви, в които се посажда семе. От тази притча научаваме, че ние трябва така да култивираме нашите сърца, за да са налице подходящи условия Божието слово да произведе жътва в живота ни.

Как можеш да култивираш сърцето си така, че да произведе духовна жътва?

     1.     Трябва да ореш земята (4:3-4,15).

Първият вид почва, описана в притчата е земята около пътя. По времето на Исус около и през нивите минавали пътеки, затова някои семена при сеене падали на пътеката. Тъй като по тях минавали много хора, почвата там била отъпкана и толкова твърда, че хвърленото семе не можело да проникне в нея. Оставало върху земята и било изкълвавано от птиците.

Сърцата на някои хора са толкова твърди, че Божиите истини не могат да проникнат в съзнанието им. Както едно семе трябва първо да проникне в почвата, за да започне да расте, така и Божието слово не може да расте в нас, ако не проникне в сърцето ни.

Как земеделците се справят с този проблем? Като разорават почвата. Плугът разбива твърдата почва и когато се посее, семето ще проникне в почвата. По същия начин ние трябва да разораваме почвата на нашите сърца, за да може Словото да проникне в тях.

С други думи, нужно е да приготвим сърцето си. Как можем да направим това? Всяка сутрин, преди да отидем на училище или на работа, ние трябва да прекарваме време в молитва, четене и изучаване на Словото. В неделя също е нужно да приготвим сърцето си за църква.

За да сме готови за църква, трябва да си легнем навреме предната вечер и да се наспим добре. Ако ти е трудно да държиш очите си отворени на служба, ще ти е трудно да държиш и ушите си отворени за проповедта. Легни си навреме, за да си отпочинал и да можеш да дадеш на Бога най-доброто от себе си.

Ако си легнеш навреме, ще можеш да станеш рано и да прекараш време с Бога преди да дойдеш на църква. Да помолиш Бог да отвори сърцето ти за духовните истини, които Той иска да чуеш и приемеш. Също, ако станеш рано, ще имаш време да дойдеш и за молитвата в 10:30 ч., която прави почвата на сърцата ни още по-рохка за Словото!

Ако се вгледаш в живота си и си даваш сметка, че напоследък не израстваш духовно, може би причината е, че си закоравил сърцето си за това, което Бог иска да ти каже. Божието слово пада, но отскача и Сатана долита и го отнася. Време е да позволиш на Бог да разоре почвата на сърцето ти. Орането не е приятно занимание – може да те заболи тук и там, но резултатът си струва!

     2.     Трябва да пуснеш корени (4:5-6,16-17).

Следващият вид почва, за който говори Исус е каменистата. Когато повърхностният слой почва е плитък, растението не може да развие дълбоки корени. Истинската причина, поради която то загива не е палещото слънце, а липсата на достатъчно дълбоки корени, за да се справи с това изпитание. Същото изпитание, което унищожи едно растение, ще затвърди здравината на друго. Всичко зависи от корените. 

Слънчевата светлина е жизненоважна за растежа на едно растение. Без нея то не може да осъществява процеса фотосинтеза и ще умре. Оказва се, че това което е унищожително изпитание за растение с плитки корени е източник на живот за растение с дълбоки корени. По същия начин и ние трябва да развиваме дълбоки корени, за да устоим в трудности.

Едно десетгодишно момче решило да тренира джудо, въпреки че било загубило лявата си ръка при автомобилна катастрофа. Започнало да тренира при един стар треньор по джудо. Справяло се добре, но не разбирало защо след три месечни тренировки, треньорът го бил научил само на една хватка.

Накрая попитало, „Тренер, не трябва ли да науча и други хватки?“ Той отговорил, „Тази ще ти е напълно достатъчна.“ След няколко месеца треньорът завел детето на първото му състезание. За негова собствена изненада, момчето лесно победило в първите две срещи. Третата се оказала по-трудна, но след известно време противникът му станал нетърпелив и атакувал. Тогава момчето умело използвало своята хватка и победило.

Невярващо на успеха си, момчето стигнало до финалите. Този път противникът бил по-едър, по-силен и по-опитен. В началото той имал надмощие. За да не бъде наранено момчето, съдията обявил таймаут. Искал да прекрати срещата, но треньорът на момчето настоял: „Остави го да продължи!“

Скоро след подновяването на срещата противникът му направил фатална грешка – свалил гарда. Момчето веднага използвало специалитета си, за да го закове на земята. С това спечелило състезанието – станало шампион!

По пътя за дома момчето попитало, „Тренер, как така успях да спечеля състезанието само с една хватка?“ „Ти победи поради две причини“ – казал треньорът. „Първо, ти почти овладя до съвършенство една от най-трудните техники в джудото. И второ, единствената известна защита за тази хватка е противникът да хване лявата ти ръка.“

Най-голямата слабост на момчето се превърнала в негова най-голяма сила, защото като овладял тази техника, той развил дълбоки корени. Причината много християни да увяхват и да се спаружват в изгарящата жега на изпитания и скърби е, че имат плитка коренова система.

Те не са открили „дълбоките и скритите неща“ на вярата (Даниил 2:22) и не са познали „дълбочината на Христовата любов“. Затова ап. Павел се моли за вярващите в Ефес животът им „да бъде вкоренен и основан в любовта.“ (Ефесяни 3:17,18).

Плитките християни не могат да оцелеят във време на изпитания. Но тези, които не се задоволяват с плитчините на мъртвата религия и плуват в дълбочините на Божията благодат, откриват че Божията сила се показва съвършена в нашата немощ (2 Коринтяни 12:9).

Какво е твоето християнство – плитко или дълбоко? Нека ви кажа една тайна: колкото и дълбоки да са твоите корени, колкото и зрял християнин да си, винаги е нужно да израстваш повече в зрялост.  

Как можем да го правим?

Първо, отивай на църква всяка неделя. Това е заповед: нека „не представаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават“ (Евреи 10:25). Ние не можем да растем изолирани от другите. Нуждаем се от тяхната любов, насърчение и подкрепа. От примера на по-зрелите християни. Нуждаем се от поклонение и поучение в общността от вярващи.

Второ, чети Библията и се моли всеки ден. Бог е личност. Ти не можеш да израстваш във взаимоотношенията си с личност без да прекарваш време с нея. Бог ти говори чрез Словото, ти Му говориш в молитва. Общуването е жизненоважно за всяко взаимоотношение.

И като разговаряш с Бог, не забравяй да вършиш това, което ти казва да направиш. Не може да израстваш духовно без да се покоряваш. Непокорство не е само да вършиш нещо лошо. Непокорство е също да не вършиш нещо, което се очаква от тебе. „Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему“ (Яков 4:17).

Ако не растеш духовно и Божието слово не произвежда плод в живота ти, е време да разореш почвата си и да пуснеш корени. Но има още едно нещо, което трябва да направиш.

     3.     Трябва да изкорениш плевелите (4:7,18-19).

Третият вид почва, за който Исус спомена, беше обраслата с тръни земя. Тръните израстват бързо и заглушават растенията. Плевелите усвояват влагата и хранителните вещества, нужни за растенията и така те умират.

Един от най-разпространените плевели в България е троскотът. Има много здраво пълзящо коренище, което може да достигне до метър дължина. На нашата вила също има много троскот.

Преди години баща ми беше насадил ягоди. Той ги плевеше от троскота и ги поливаше, и всяко лято ние си хапвахме вкусни ягоди. Но след като той отиде при Господа, няма кой да плеви мястото. Единственото което успявам да правя е да кося троскота и тръните. И знаете ли – десетина години по-късно ние вече не ядем ягоди от вилата ни, а от пазара. Вече нямаме нито една ягода, но троскотът и тръните растат всяка година!

В притчата тези тръни символизират грижите на живота и примамката на богатството, които задушават Божието слово в живота на много хора. Те изразходват енергията си в преследването на богатство, вместо да я използват в преследване на духовно богатство ... и накрая умират духовно.

Попитали един мъдрец, „Кой е по-удовлетворен от живота – баща с три деца или човек с три милиона.“ Той отговорил: „Бащата. Човекът с трите милиона иска още.“

Четирима индийски братя, синове на знатен човек, решили всеки да усвои рядко умение. Минало време и братята се срещнали, за да разкажат какво са научили. Първият казал: „Аз усвоих наука, според която мога да взема кост на животно и да я облека в плът.“ Вторият брат казал, „Аз мога да покрия плътта на животното с кожа и косми.“ „Аз мога да създам крайници, ако животното има плът, кожа и косми“, казал третият. „А аз знам как да вдъхна живот на това създание, ако тялото му е напълно завършено.“

Братята отишли в джунглата, за да намерят кост, върху която да демонстрират уменията си. И те намерили кост от лъв. Първият брат облякъл костта в плът, вторият накарал по нея да порастнат кожа и косми, третият създал крайници към нея, а четвъртият дал на лъва живот. Като разтърсил гривата си, кръвожадният звяр се изправил и скочил върху създателите си. Убил ги до един и изчезнал доволно в джунглата.

Ние също имаме способността да създаваме това, което може да ни погълне. Нашите земни съкровища могат да ни унищожат ако не търсим първо Небесните съкровища.

Както беше казал някой, животът е трагичен за хората, които имат С какво да живеят, но нямат ЗА какво да живеят.

Ако светските грижи и примамката на богатството задушават духовното ти развитие, необходимо е да преструктурираш живота си. Да изкорениш тръните! Направи преследването на духовно богатство твоя най-важна цел.

Исус каза, „Не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем? Или: Какво ще пием? Или: Какво ще облечем?... Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:31,33).

Как на практика можем да поставим Бог на първо място в живота ни?

Първо, започни да даваш десятък. Ако Бог не разполага с твоя джоб, не притежава и твоето сърце. Ако не даваш на Бог първата десета част от твоята заплата, няма как Бог да е на първо място в живота ти.

Това означава преди да платиш данъците и сметките си, да дадеш 10 % на Бог и Той обещава, че останалите 90 % ще са достатъчни за посрещането на твоите нужди.

Насърчавам те да започнеш да даваш дори повече от десятъка. Подкрепяй някой мисионер, давай за БХСС и студентското дело, за друго служение.

Трето, започни да служиш на другите. Включи се в служение в църквата и отмести фокуса си от твоите нужди на нуждите на другите. Това ще внесе промени до неузнаваемост твоя живот!

Ако наистина искаш да имаш духовно плодоносен живот, можеш да го постигнеш.

Един ученик на Платон го попитал как може да постигне истинско познание и мъдрост. Учителят казал на ученика да го последва и го завел до една река. Влязал във водата и извикал ученика да го последва. Когато ученикът дошъл до Платон, той му казал да се потопи във водата. Ученикът се учудил, но се подчинил на великия учител. Щом потопил главата си във водата, учителят натиснал главата му надолу и го задържал под водата. Ученикът отчаяно се съпротивлявал, но не успял да се освободи от ръцете на учителя. Той го държал под водата докато ученикът започнал да губи сила.

Тогава го пуснал. Ученикът изскочил на повърхността и отчаяно започнал да вдишва въздух. Учителят му казал, „Когато жадуваш за знанието толкова силно, колкото жадуваше за въздух преди малко, тогава ще го постигнеш.“

Исус каза, „Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ (Матей 5:6)

4.     Заключение

Ако наистина искаш да имаш духовно плодоносен живот, разоравай почвата, подготвяй сърцето си да приемаш Божието слово, развивай дълбоки корени, за да устояваш през житейските изпитания. Изкоренявай плевелите на светските богатства и вместо това преследвай духовните богатства.

Ако правиш тези неща, ще имаш добра почва и семената на Божието слово ще произведат изобилна жътва в живота ти. Исус каза, че всяко зърно ще се умножи и ще роди „тридесет, шестдесет или сто“ други (Марк 4:8). По онова време десеткратна реколта се е смятала за много добра в Палестина. Но в долината на р. Йордан реколтата е била тридесет-, шестдесет- и стократна.

Следователно, стократна реколта не е нещо непостижимо или по силите само на супер християните. Това е нормалната реколта в живота на всеки християнин, който чува и прилага Божието слово.

Чували ли сте за Армията на спасението? Това е мисионерска църква, основана през 1865 г. от ген. Уилям Бут, която си поставя за цел да се бори с бедността и несправедливостта в света и довежда хората до познание на Бога. През 1878 г. тя вече има почти 100 мисионерски станции, а през 1904 г. те са вече повече от 7000! Днес църквата работи в 130 страни в света, а през нея са минали милиони хора.

Американският евангелизатор Дж. Чапман отишъл да се запознае с основателя на „Армията на спасението“, генерал Бут. Попитал го каква е тайната на неговия успех. Генералът се поколебал за секунда, после сълзи потекли от очите му. „Ще ви кажа каква е тайната. Предадох на Бога всичко, което съм. Имало е хора по-умни от мен и хора с по-големи възможности. Но от деня, когато бедняците на Лондон влязоха в сърцето ми и Исус Христос ми даде видение какво мога да направя за тях, взех решение да предам на Бога всичко, което имам.

Ако днес има някаква сила в Армията на спасението, тя е защото съм предал на Бога цялото възхищение на моето сърце, цялата сила на моята воля и цялото влияние на моя живот.“

Д-р Чапман казва, че си е тръгнал от срещата с ген. Бут с убеждението, че величието на човешката сила лежи в мярката на неговото покорство.

Исус иска да вървим след Него и да се предадем на Неговата воля. Тогава Той ще стане номер едно в живота ни и ще ни превърне в добра почва за Божието слово. И само тогава ще станем плодоносни християни. Блажен онзи, който има уши да слуша и има воля да изпълнява.

Амин!

Големите камъни

/проповед/

Увод: Да си дадем сметка, че времето ни на земята е кратко и ценно.

Едно момченце играело само баскетбол. Хвърлило топката към коша, казвайки „Аз съм най-великият баскетболист на света!“, но не улучило и казало: „Първи опит.“ Огледало топката, за да види дали всичко е наред и я хвърлило втори път. Отново не улучило. „Втори опит“, казало то. Огледало внимателно коша, за да види дали не е изкривен, след това взело топката и хвърлило трети път. Не улучило и казало: „Еха, какъв защитник. Аз съм най-добрият защитник на света!“

Не съм сигурен дали се смятате за защитници или нападатели. Едно е сигурно, че понякога всеки от нас е пропускал да вкара кош.

Пропускали сме и през миналата година. Тя се изтърколи неусетно. Днес е първата неделя от новата година и докато гледаме назад към отминалите 12 месецa, не съм сигурен как се чувстваме. Като победители или като загубили мача?

Времето тече бързо и неумолимо. Затова е добре да можем да започнем на чисто. От утре учениците ще подновят учебните занятия в училище. Студентите ще отидат в университета за последните заверки преди да започне зимната изпитна сесия. Почивните дни около Рождество и Нова година свършват и всички ще се върнем обратно на работните си места. Вече сме в новата 2016-та година.

Какво очаквате от новата година? Очаквате ли с нетърпение да видите какво ще ви донесе всеки ден от нея? Или се ужасявате при мисълта, че тази година ще е още по-лоша за вас от предходната?

Подобно на момченцето, което играело баскетбол, от вашето отношение ще зависи и каква ще бъде новата 2016-та година за вас – година на успехи и победи, или година на провали и поражения.

Апостол Павел никога не оставаше обстоятелствата да го победят. Но с Божията помощ той е бил решен да спечели лавровия венец на победата. Вижте какво посвещение и решимост личи от тези негови думи във Филипяни 3:12-14:

„Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя - като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“

Като имаме предвид тези думи на Павел, можем да извлечем ценни поуки за живота си, навлизайки в новата година.

Ценим ли достатъчно времето, което имаме на земята? Колко струва една година от живота ни? Попитайте ученик, който е повтарял година в училище или затворник с присъда от една година.

Колко струва един месец? Попитайте работниците от строителната фирма, която закъсня ужасно с ремонтите във Варна и се наложи за един месец да навакса 3 месеца работа.

Колко струва една минута? Попитайте някого, който е изпускал влака или автобуса и с това важна среща, която не може да се състои по друго време.

Колко струва една секунда? Попитайте олимпийски рекордьор на 100 м. гладко бягане.

Времето е важно, защото живеем в ограничен времеви отрязък. Преминаваме през детство, юношество, младост, средна възраст и старост.

И колкото по-малко време имаме, толкова по-ценно е то. За детето и тийнейджъра времето не е чак толкова ценно, защото им се струва, че ще живеят цяла вечност. За тези от нас, прехвърлили 40-те и 50-те, времето добива съвсем друга, много по-голяма стойност.

Животът е не само кратък, но и много крехък. Може да се счупи всеки момент. Не знаем кога ще си отидем. Затова Евреи 3:15 казва, „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.“

Животът ни отлита като миг.

Йов 14:1-2 казва: „Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се задържа.“

Библията сравнява живота с цвят, който окапва, със сянка, която бяга.

Средната продължителност на живота в България е почти 75 г. От тях около 3 пълни години, 24 часа дневно, отиват за учение в училище и университета, 7 години прекарваме в ядене, 14 в работа, 5 години в каране на кола или в обществения транспорт, още 5 години ще минат в разговори, 1 година ще боледуваме и чуйте това – ще прекараме 24 години в спане!

Ще сме прекарали 3 години в четене на книги, вестници и списания и 12 години в гледане на телевизия, посещение на социалните мрежи, ходене на кино, театър, спортни срещи, риболов и др.

Всичко прави 75 години и дотогава повечето от нас ще са преминали живота си.

Нека сега предположим, че си прекарал 3 часа всяка неделя от живота си, от раждане, през детството, юношеството, младостта, зрялостта и старостта в църква. Това прави година и 3 месеца. Сравнете тази година и три месеца с 5-те години, които ще прекарате в кола, влак или автобус, или с 12-те години в гледане на тв и браузване в интернет и участване в други развлечения! И това при положение, че не сте пропускали църква нито веднъж.

Какви са твоите приоритети в живота? Кое е най-ценното за теб?

1.       Не бъди заложник на миналото.

Бог ни е дал чудната способност да помним. Но нашата памет може да е или наш приятел, или наш враг. Надявам се, че си спомняте някои много хубави моменти от изминалата година, но сигурно си спомняте и неприятните моменти.

Понякога се вторачваме в негативните неща, които ни се случват и започваме да се самосъжаляваме. Може би през изминалата година си загубил работата си или си се пенсионирал и сега ти е трудно да свързваш двата края. Гледаш с носталгия назад към времето, когато не си имал такива кахъри.

Може би детето ти е станало студент в друг град или чужбина и сега ужасно ти липсва. Може би си научил, че си болен от нелечима болест. Или си се поддавал много пъти на греха и сега чувстваш вина.

Затова Павел каза, „като забравям това, което е назад...“ Павел също имаше за какво да съжалява. Той преследваше църквата, убиваше християни. Той беше този, който ръководи убийството на Стефан. Павел не допусна да стане заложник на миналото. Ако цял живот си беше посипвал главата с пепел, нямаше да стане този велик апостол, когото четем и от когото се учим днес.

Павел забрави това, което е назад. Той каза: „Господи, предавам миналото си на Теб. Прости ми всички прегрешения и ми помогни да дам всичко, което мога за Твоето дело.

2.       Не гледай напред със страх.

Освен, че допускаме да ставаме заложници на миналото, много от нас се страхуват от бъдещето. Много се питат, какво ще ни донесе 2016-та? Боим се, че бежанците ще наводнят България. Страхуваме се, че кризата и безработицата ще продължат да се задълбочават, че нашите деца ни напускат в търсене на реализация в чужбина и ще останем сами в старостта си, че най-добрите лекари напускат страната и няма да има кой да ни лекува.

Въпросът, който живо ни интересува е, ще се грижи ли Бог за нас и през 2016-та година? Ние знаем на теория, че Бог се грижи за всеки един от нас, но въпреки това се безпокоим, че може и да ни забрави. Все пак, освен нас има ощe 7,391,672,293 човека, за които да мисли!

Исус каза: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.“ (Мат. 6:25)

Какво е безпокойството? Безпокойството е силна загриженост относно нещата от живота. Тревогата, безпокойството нахлуват в живота ти, когато ти си толкова загрижен за нещо, че не можеш да мислиш за нищо друго. Ако ти ставаш от сън и си лягаш с тревога за нещо, ако се хващаш, че мислиш за него във всеки момент, когато си сам със себе си, ако споделяш тревогите си във всеки разговор, тогава ти си жертва на безпокойството.

Да си просто загрижен за нещо не е грях. Но когато не можеш да мислиш за нищо друго, когато безпокойството те разсейва от важните неща в живота, когато не можеш да правиш нищо друго, ти си парализиран от твоите страхове и тревоги.

Безпокойството е грях. Грях е, защото измества Бог в живота ти. Ти живееш така, все едно Бог не съществува или не може да разреши твоя проблем. То е и идолопоклонство, защото с него ти заявяваш на Бога, че чрез тревожене можеш да се справиш сам. С други думи, ти ставаш свой бог!

Но Исус каза: „Не се страхувай. Не се безпокой относно твоя живот. Не оставяй оправданата загриженост да се превърне в грешно тревожене."

Някой беше казал, „Ние обикновено се тревожим за неща от миналото, които вече не можем да променим, за неща от настоящето, върху които нямаме власт и за неща от бъдещето, които няма да се случат.“

Времето ти на този свят е ценно и кратко. Не го губи в самосъжаление относно минали грехове и в тревоги относно бъдещи неща.

3.       Подреди приоритетите си.

Павел каза, „но едно правя" (Фил. 3:13). Е, той сигурно е правел повече от едно неща – той е проповядвал в синагоги, по площади и пазари, основавал е църкви, изцелявал е болни, пишел е писма.

Но той каза: „основен приоритет в живота ми е да се впускам към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ (Фил. 3:14)

Експерт по управление на времето говорил пред група студенти по бизнес мениджмънт. След като говорил известно време, казал: „Сега е време за теста.“ Поставил на бюрото пред тях три-литров стъклен буркан. След това от торба извадил големи обли камъни и внимателно ги поставил един по един в буркана. Когато бурканът се напълнил, попитал: 

„Пълен ли е бурканът?“ Цялата група студенти отговорили: „Да“.

Той попитал: „Наистина ли?“ Протегнал се под бюрото и извадил оттам една кофа с чакъл. Сипал малко чакъл в буркана и го разклатил, за да паднат камъчетата между големите камъни. След това се усмихнал и попитал: „Пълен ли е бурканът?“ Студентите вече виждали накъде бие. Един отговорил, „Вероятно не“.

„Добре!“, казал лекторът. Протегнал ръка под бюрото и оттам извадил кофа пълна с пясък. Започнал да сипва пясъка в буркана и той заел пространството между камъните и чакъла. Пак попитал: „Пълен ли е този буркан?“ Студентите отговорили: „Не!“

Той пак казал „Добре!“ Взел кана с вода и започнал да налива водата в буркана, докато той се напълнил до горе. Погледнал към групата студенти и попитал: „Каква е поуката от тази илюстрация?“ Един студент вдигнал ръка и казал: „Поуката е, че без значение колко натоварена е програмата ти, ако искаш, винаги можеш да вкараш още нещо в нея.“

„Не“, казал говорителят, „не това е поуката.“ Истината, която тази илюстрация показва е следната: ако не сложиш големите камъни първо, няма изобщо да можеш да ги сложиш.

Кои са големите камъни в живота ти? Това е всекидневното време с Бог в молитва, търсенето на водителство за живота ти чрез четене на Словото, ходенето на църква и общуването с вярващи, свидетелстването за Него пред твоите близки, познати и приятели.

Не забравяй през 2016-та да сложиш първо тези камъни в буркана на твоя живот. Ако ги оставиш за най-накрая, никога няма да можеш да ги вкараш в програмата си.

Исус каза: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“ (Мат. 6:33). Първо сложете големите камъни. Имайте правилни приоритети.

Заключение

Към това ни призовава Исус. Само преди няколко дни празнувахме Рождество Христово и си припомнихме, че Бог изпрати Своя Син Исус Христос на земята, за да умре и възкръсне, да победи греха и да ни подари най-великия дар – спасение и вечен живот.

Една бедна старица свършила и последния лев. Не можела да си плаща наема и сметките. Хазяинът заплашил, че ще я изхвърли, ако не плати скоро. Имала само една свещ и на Рождество я запалила, за да се сгрее на пламъка ѝ. На вратата се почукало. Помислила, че хазяйнът ѝ идва да я изхвърли. Затова угасила свещта и в тъмното изчакала неканеният гост да си тръгне. Две седмици по-късно разбрала, че на вратата почукал неин приятел, който бил 

дошъл да ѝ даде пари да си плати наема и сметките.

Чудя се колко от вас са чували тихото чукане на Спасителя, който иска да дойде и да ви освободи от товара на греха и от парализата на безпокойството? Да ви направи победители, не пораженци. Но сте пренебрегвали Неговото чукане на вратата на живота ви.

Днес, в началото на 2016 г., Бог кани всички, които искат да го приемат за Господ и Спасител. Той дойде като бебе в яслите, но и като Изкупител на кръста и днес търпеливо чака твоето решение.

Нека изпеем една песен, след което ще се молим. 

---

БПЦ "Нов живот" Варна

03.01.2016 г.