Не искам да свършва лятото!

/проповед/

 Септември.

- Глас народен -

- Глас божи -

О боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб -

и ето - кълнеме се в нашия гроб -

ще възкресим ний човека

свободен в света.

Пред нас е смъртта -

  о нека!

но отвъд:

там цъфти Ханаан

от Правдата обетован

нам -

вечна пролет на живия блян...

Вярваме! Знаем! Желаеме го!

С нами бог!

В поемата "Септември" Гео Милев изразява общочовешкия копнеж за справедливост, свобода, достойнство и светло бъдеще. Наивната вяра и младежкия ентусиазъм на поета обаче са скоро попарени. Само 2 десетилетия по-късно Съветите окупираха България, за да стане ясно, че реализирането на комунистическия идеал не само не ни приближава, но ни отдалечава от мечтата за достойно съществуване.

Преди почти 28 години и ние вярвахме, че нещо се променя в България. Отново се оказахме излъгани. Надявахме се всичко да стане от самосебе си, но сбъркахме. Мечтата за по-добър живот се отложи за неопределено бъдеще.

Ето че и ние днес сме в края на лятото, в първите дни на септември. Може би си сенадявал това лято да направиш много неща. Студентите и учениците сигурно са планирали след края на учебната година да овладеят ново умение, да се усъвършенстват в някое изкуство или да получат нова правоспособност. Може би някой е мислил да се спортува. Други са се надявали да започнат служение в църквата. Какво стана с тази дълго отлагана мечта?

Някои мъже сигурно са си казвали, че най-накрая ще имат време да изкоренят плевелите в градината, да окосят тревата и да засадят зеленчуци. Но лятното слънце е прегорило не само градината им, но и тяхната енергия и ето, че сме в края на сезона. Какво стана с градината? Къде бяха „грубите, черни ръце“? Вече е септември, вече е късно.

Вгледай се в живота си. Имаш ли добри намерения, които все още не си реализирал? Амбиции, които не си постигнал? Какво стана с всичките ти мечти за това какъв искаш да станеш и какво искаш да направиш в живота си? Ето те сега, в късен етап от живота, и толкова много неща още не са направени. Вече e края на лятото и отложените мечти са твоето тежко бреме.

В едно утро някъде през 609 г.пр.Хр. юдеите се събудиха и научиха ужасна новина. Те имаха големи планове. Смятаха, че ги очаква просперитет и щастие. Имаха добър цар в лицето на Йосия. Той беше обновил храма, беше върнал хората към вярата и беше вдъхнал сили у нацията.

Но в този ужасен ден при Магедон Йосия поведе армията на Юда срещу египетскияфараон Нехао, тръгнал да воюва против Вавилон. В този ужасен ден мечтите на юдеите бяха разбити. На полето при Магедон цар Йосия беше убит, а армията му беше разбита. И не стига това, ами малко по-късно в битка при Кархемишвавилонците сразиха египтяните и установиха контрол над Юда. Победена, Юда с мечтите й за светло бъдеще стана васал на Вавилон.                     

Пророк Еремия описва техния плач и болка:

Еремия 8:20: Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Твърде късно е, казваха те. Ние имахме големи мечти и планове за нас. Но сега е твърде късно. Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Чувствал ли си се така в живота си? Ти си преминал част от изпитите в университета, но не си се справил много добре. И ако не вземеш ликвидацията няма да можеш да продължиш да следваш.

Или, ти си родител и изведнъж осъзнаваш, че твоето дете вече е пораснало. Други вече му влияят повече. Ако сега си се сетил, че искаш да формираш характера му и да напъстваш сърцето му, може би е твърде късно. Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Ти си в напреднала възраст и осъзнаваш, че не ти остава много време. Сигурно си казваш, исках да направя толкова много неща, но вече няма да мога да ги направя. Сигурно си разочарован, или наранен, или гневен. Знаеш, че си в септември на твоя живот. Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.

Както се казваше още в една песен, „И никой не разбра, отива си лятото, идва есента...“

Какво казва Божието слово за тези от нас, които чувстват че мечтите им не са се реализирали, те са в вече в циганското лято на своя живот и чувстват първия повей на старостта? Божието слово, дадено чрез Еремия ни помага първо да анализираме нашите грешки, а след това ни дава и надежда относно това, което можем да направим.

Първо, Еремия ни казва защо реализирането на мечтите ни се отлага занеопределено бъдеще и защо надеждите ни не се оправдават. Според него проблемът е, че ние очакваме Бог да ни гарантира изпълнението на нашите мечти, но не сме готови ние да платим цената за това. Надяваме се Бог да се намеси и да ни поднесе на тепсия реализирана нашата мечта, без ние да си мръднем пръста.

Един свещеник вървял по улицата, вижда човек да копае в градината си и му казва: „Не е ли чудесно какво може да се случи, когато Провидението и човекът заедно се заловят за работа върху нещо. Градинарят отговорил: „Да беше видял тази градина, когато Провидението само се грижеше за нея.“

Но Провидението или Бог обикновено действа чрез хора. Евреите по времето на Еремия очакваха Бог сам да свърши работата.

Еремия 8:19: Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него?

Това е почти като Варна през август. Трудно е да направиш каквото и да е, защото всеки, който ти трябва за нещо, е отишъл на планина или на екскурзия в чужбина. Идете на летище Варна през август и ще видите колко много хора заминават и колко се връщат от чужбина.

Юдеите казват тук, че техните надежди не се оправдават, защото дори Бог е излязал във ваканция. „Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него?“ Нещо като нашата поговорка, Бог високо, цар далеко. Когато плановете ни не се получават ние искаме да знаем защо Бог не прави нищо. Къде е Бог?

Но вижте какво отговаря Еремия.

Еремия 8:19б: Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

Бог отговаря на въпроса с въпрос. Вместо ние да питаме Бог какво Той прави относно нашите провали, Бог ни пита защо ние гоним погрешни приоритети.

Преди седмица намерих тази реклама на Националната лотария в пощенската ни кутия. Четирилистна детелина, поставена в малък плик с текст: "Тази четирилистна детелина е символ на късмет, надежда, любов и богатство. А ако вярваш в нея е неизчерпаем източник на сила... предпазва от злите сили..." И за да е словоблудството им пълно, завършва така: "Четирите листа на детелината символизират още Отца, Сина, Светия Дух и Божията благословия" (изписани с малки букви).

Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

Идолопоклонство, погрешни приоритети. Как можем да викаме към Бог да ни спаси в последния момент, ако не сме му били верни? Как можем дори да си помислим, че Бог ще пренебрегне мързела ни, ще се направи, че не вижда липсата на дисциплина у нас и ще оправи нещата, след като каруцата е паднала в реката?

Аз обичам да свиря на пиано. Но проблемът е, че го правя много рядко. Последните25 години почти не свиря. Понякога сядам на синтезатора, за да се упражнявам малко, ако се наложи да свиря в неделя. Моля се Бог да ми помогне да изсвиря правилните ноти на правилното време.

Но истината е, че ако не свиря, ако не се упражнявам редовно, ако не правя упражнения за раздвижване на пръстите, колкото и да се моля, няма да мога да свиря добре. Трябва да се научим да се дисциплинираме, за да постигнем нещо, дори и да сме в напреднала възраст и си мислим, че нямаме време за това.

Нищо ценно не се постига без усилия. Известният цигулар Фритц Крайслерсвидетелства за това, като казва: „Тесен е пътят, който води към живота на цигуларя. Час след час, ден след ден и седмица след седмица, в продължение на години, аз живях с моята цигулка. Имаше толкова много неща, които исках да правя и които оставих недовършени. Имаше толкова много места, където исках да отида, но трябваше да забравя за тях, ако исках да овладея цигулката. Пътят, който извървях беше тесен и труден път.“

Можем да цитираме колкото си искаме един любим на много християни стих, който се намира в същата книга - Еремия 29:11, „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ Но ние няма да видим мир и по-добро бъдеще и надежда, ако не развивамевзаимоотношенията си с Исус и не изграждаме у себе си христоподобен характер.Ако не отделяме време за молитва, за Словото, за общение с християни. Ако не дадем на Бог първо място в живота си.

Бог не е като дух, който викаме от бутилката, за да ни помогне, когато имаме нужда от него. Ние не можем да заповядваме на Бога. Точно обратното – ние сме тези, които трябва да му се покоряваме и да следваме Неговите заповеди.

Вместо това, подобно на израелтяните, ние го разгневихме с нашите идоли и суети. И имаме наглостта да идваме при Него като при някакъв всемогъщ Маг и да се оплакваме: „Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме... Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него?“

Не, така няма да стане. Ако мечтите не ти се реализират, ако плановете ти не се осъществяват, не очаквай Бог да свърши твоята работа. Ако не си готов да платиш цената, да положиш дисциплина и да докажеш, че си верен на Бога, Той няма да награди лисата ти на вяра.

Но освен проникновен анализ на нашия проблем, пророк Еремия ни дава и думи на надежда. Еремия не само прави диагноза на състоянието ни и обяснява защо сме стигнали дотам да се оплакваме в края на лятото. Той също така ни предлага изход.

Еремия казва, че нашият Бог е Бог, който изцелява. Бог е Този, който изкупва.Господ Исус е нашият Спасител. Той може да превърне студените въглени в гореща жарава и поражението в победа. Но ние трябва да имаме вяра да устояваме в Него и да бъдем Негови съработници.

Еремия 8:22: Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар?

Какво иска Еремия да каже тук? Какво означават тези странни думи?

Галаад е красива планина на изток от р. Йордан, известна с добива на лечебни билки, от които се произвеждал балсам. Тук Еремия задава ритричен въпрос - "няма ли балсам в Галаад?" С други думи, той казва: колкото и ужасна да е ситуацията, колкото и трудна да е задачата, Господ Бог е способен да превърже раните и да утеши съкрушените. Колкото и късно да е, не е твърде късно за нашия Бог да донесе изцеление.

Не е твърде късно за Бог да предложи нов живот. „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Рим. 8:28) Може да оплакваме отиващото си лято, защото не сме постигнали всичко, което можехме да постигнем. Може дори в края на лятото животът ни даизглежда още по-голям провал, отколкото в началото му! Но ела и виж какво Бог може да извърши! Има балсам! Има Лекар!

Само преди няколко дни чествахме деня на Съединението. След прелиминарния Санстефански договор и естественото му следствие – договорът подписан в Берлин, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Според мнозина каузата за обединение е загубена. Песимизмът е подклаждан и отзаплахите, интригите и шантажа на нашите т.н. “освободители.”

Но в България има хора, за които каузата не е изгубена. Не се поддават на заплахите членовете на БТЦРК начело със Захари Стоянов, който води силна пропаганда в полза на Съединението. На 25.07.1885 г. той насрочва акция със съвместното действие на войската и народа за 15.09. В последния момент се налага акцията да се издърпа напред за 5 срещу 6 септември. Рано сутринтавъоръжени чети и милицията завземат по-важните правителствени обекти в Пловдив.

Ето какво се казва във Възванието на БТЦРК за провъзгласяване на Съединението:

"Офицери и солдати!

Синове на България! Тайний комитет Ви обажда да наведете глава под гордий български лев и пред величието на християнството — Кръстът..."

"Благоговейни духовни пастири!

Вие, които сте пазили и крепили България цели петстотин години, повдигнете Кръста спасителен и благословете святото ни дело — Съединението..."

"Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!"

Повдигнете Кръста... Има балсам. Има Лекар!

Не се поддава на шантаж и българският княз Александър Батемберг. Въпреки обявената позиция против съединението на русофилското правителство на П. Каравелов, князът го одобрява. На 8 септември той издава манифест във Велико Търново, с който признава Съединението. Съединението успява.

Има балсам! Има Лекар!

След демократичните промени през 1989 г. България все още обаче не може да изплува от посткомунистическото блато и да заеме достойно място сред европейските народи. И ние плачем, „Премина жътвата, мина се лятото, и ние не се избавихме.“ Толкова години не може да свърши прехода!

Защо днес не можем да го направим? Защото, за разлика от нашите предци, чакаме наготово Европа с еврофондове или Бог като с магическа пръчка да ни оправят.

Да, има балсам за болестта на България и той се казва Исус Христос! Бог е единственият Лекар, който може да изцели България, както го е правил в миналото с нашия и с много други народи. Но Той иска да сме му покорни и да работим заедно с Него за националното ни възраждане. Все още не е късно да го направим!

Има много неща за оплакване в края на лятото на 2017 г. Почти всеки ден чуваме за убийства, кражби, корупционни скандали, природни бедствия... Не стига, че имамеотрицателен принос, но и сякаш сами бързаме да се доунищожим като нация.

Но аз знам, че Бог е изпратил Църквата си да се моли и да работи за помирение и за спасението на сънародниците ни. Той изпраща мисионери сред мюсюлманите вРодопите. Църкви от Варна, Шумен, Пловдив, София и много други градове работят сред ромите в тези общини. Помагат със съветничество, обучение в различни умения и надежда за по-добър живот.

Църква Сион от София изпрати помощи за пострадалите в трагедията в Хитрино.Нашата църква изпрати доброволци след наводнението в Аспарухово. Наши мисионери се трудят в Свищов, Плевен, а скоро и в Шумен. Ние като църква работим с Центъра за зависими „Ренесанс“, БАП, ДВГ „Сребърни звънчета“ иМакедонския дом. 

Да, има балсам в Галаад, има Лекар!

Защото ти и аз знаем това, за което Еремия само бегло можеше да се досеща. Защото ти и аз сме от тази страна на Голгота. Ти и аз знаем, че дори надеждите на Бог са се проваляли. Дори Творецът на вселената е бил разочарован.

Но ти и аз знаем, че в Исус Христос, на кръста на Голгота Бог плати цената за нашето освобождение. И днес прави всичко, за да ни върне към Себе Си.

Защото на третия ден, когато изглеждаше, че всичко е свършило и нищо повече не може да се направи, на този трети ден, когато изглеждаше, че всичко е изгубено, под нажененото слънце, което беше изпарило всяка надежда, в онзи ден Той възкръсна от смъртта, побежди смъртта и Сатана, изцели нашите скърби,даде надежда.

И така, ако жътвата е преминала, ако лятото отминава и ние не сме се избавили... ако има толкова много неща, които сме искали да направим за Царството, но не сме успели...

Не унивайте. Платете цената на дисциплината и вярността и бъдете насърчени. Защото великият Лекар сега е тук. Исус е тук с нас. Той дава надежда на безнадеждните, привдига падналите, дава зрение на слепите, вдъхва живот на духовно мъртвите. Слава да е на Неговото име!

Все още има време да откликнем. Все още има време да направим нещо. Все още не е късно. Заради празния гроб има балсам в Галаад и има Лекар за грешните души.

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна

10.09.2017 г.

Големите камъни

/проповед/

Увод: Да си дадем сметка, че времето ни на земята е кратко и ценно.

Едно момченце играело само баскетбол. Хвърлило топката към коша, казвайки „Аз съм най-великият баскетболист на света!“, но не улучило и казало: „Първи опит.“ Огледало топката, за да види дали всичко е наред и я хвърлило втори път. Отново не улучило. „Втори опит“, казало то. Огледало внимателно коша, за да види дали не е изкривен, след това взело топката и хвърлило трети път. Не улучило и казало: „Еха, какъв защитник. Аз съм най-добрият защитник на света!“

Не съм сигурен дали се смятате за защитници или нападатели. Едно е сигурно, че понякога всеки от нас е пропускал да вкара кош.

Пропускали сме и през миналата година. Тя се изтърколи неусетно. Днес е първата неделя от новата година и докато гледаме назад към отминалите 12 месецa, не съм сигурен как се чувстваме. Като победители или като загубили мача?

Времето тече бързо и неумолимо. Затова е добре да можем да започнем на чисто. От утре учениците ще подновят учебните занятия в училище. Студентите ще отидат в университета за последните заверки преди да започне зимната изпитна сесия. Почивните дни около Рождество и Нова година свършват и всички ще се върнем обратно на работните си места. Вече сме в новата 2016-та година.

Какво очаквате от новата година? Очаквате ли с нетърпение да видите какво ще ви донесе всеки ден от нея? Или се ужасявате при мисълта, че тази година ще е още по-лоша за вас от предходната?

Подобно на момченцето, което играело баскетбол, от вашето отношение ще зависи и каква ще бъде новата 2016-та година за вас – година на успехи и победи, или година на провали и поражения.

Апостол Павел никога не оставаше обстоятелствата да го победят. Но с Божията помощ той е бил решен да спечели лавровия венец на победата. Вижте какво посвещение и решимост личи от тези негови думи във Филипяни 3:12-14:

„Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя - като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“

Като имаме предвид тези думи на Павел, можем да извлечем ценни поуки за живота си, навлизайки в новата година.

Ценим ли достатъчно времето, което имаме на земята? Колко струва една година от живота ни? Попитайте ученик, който е повтарял година в училище или затворник с присъда от една година.

Колко струва един месец? Попитайте работниците от строителната фирма, която закъсня ужасно с ремонтите във Варна и се наложи за един месец да навакса 3 месеца работа.

Колко струва една минута? Попитайте някого, който е изпускал влака или автобуса и с това важна среща, която не може да се състои по друго време.

Колко струва една секунда? Попитайте олимпийски рекордьор на 100 м. гладко бягане.

Времето е важно, защото живеем в ограничен времеви отрязък. Преминаваме през детство, юношество, младост, средна възраст и старост.

И колкото по-малко време имаме, толкова по-ценно е то. За детето и тийнейджъра времето не е чак толкова ценно, защото им се струва, че ще живеят цяла вечност. За тези от нас, прехвърлили 40-те и 50-те, времето добива съвсем друга, много по-голяма стойност.

Животът е не само кратък, но и много крехък. Може да се счупи всеки момент. Не знаем кога ще си отидем. Затова Евреи 3:15 казва, „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.“

Животът ни отлита като миг.

Йов 14:1-2 казва: „Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се задържа.“

Библията сравнява живота с цвят, който окапва, със сянка, която бяга.

Средната продължителност на живота в България е почти 75 г. От тях около 3 пълни години, 24 часа дневно, отиват за учение в училище и университета, 7 години прекарваме в ядене, 14 в работа, 5 години в каране на кола или в обществения транспорт, още 5 години ще минат в разговори, 1 година ще боледуваме и чуйте това – ще прекараме 24 години в спане!

Ще сме прекарали 3 години в четене на книги, вестници и списания и 12 години в гледане на телевизия, посещение на социалните мрежи, ходене на кино, театър, спортни срещи, риболов и др.

Всичко прави 75 години и дотогава повечето от нас ще са преминали живота си.

Нека сега предположим, че си прекарал 3 часа всяка неделя от живота си, от раждане, през детството, юношеството, младостта, зрялостта и старостта в църква. Това прави година и 3 месеца. Сравнете тази година и три месеца с 5-те години, които ще прекарате в кола, влак или автобус, или с 12-те години в гледане на тв и браузване в интернет и участване в други развлечения! И това при положение, че не сте пропускали църква нито веднъж.

Какви са твоите приоритети в живота? Кое е най-ценното за теб?

1.       Не бъди заложник на миналото.

Бог ни е дал чудната способност да помним. Но нашата памет може да е или наш приятел, или наш враг. Надявам се, че си спомняте някои много хубави моменти от изминалата година, но сигурно си спомняте и неприятните моменти.

Понякога се вторачваме в негативните неща, които ни се случват и започваме да се самосъжаляваме. Може би през изминалата година си загубил работата си или си се пенсионирал и сега ти е трудно да свързваш двата края. Гледаш с носталгия назад към времето, когато не си имал такива кахъри.

Може би детето ти е станало студент в друг град или чужбина и сега ужасно ти липсва. Може би си научил, че си болен от нелечима болест. Или си се поддавал много пъти на греха и сега чувстваш вина.

Затова Павел каза, „като забравям това, което е назад...“ Павел също имаше за какво да съжалява. Той преследваше църквата, убиваше християни. Той беше този, който ръководи убийството на Стефан. Павел не допусна да стане заложник на миналото. Ако цял живот си беше посипвал главата с пепел, нямаше да стане този велик апостол, когото четем и от когото се учим днес.

Павел забрави това, което е назад. Той каза: „Господи, предавам миналото си на Теб. Прости ми всички прегрешения и ми помогни да дам всичко, което мога за Твоето дело.

2.       Не гледай напред със страх.

Освен, че допускаме да ставаме заложници на миналото, много от нас се страхуват от бъдещето. Много се питат, какво ще ни донесе 2016-та? Боим се, че бежанците ще наводнят България. Страхуваме се, че кризата и безработицата ще продължат да се задълбочават, че нашите деца ни напускат в търсене на реализация в чужбина и ще останем сами в старостта си, че най-добрите лекари напускат страната и няма да има кой да ни лекува.

Въпросът, който живо ни интересува е, ще се грижи ли Бог за нас и през 2016-та година? Ние знаем на теория, че Бог се грижи за всеки един от нас, но въпреки това се безпокоим, че може и да ни забрави. Все пак, освен нас има ощe 7,391,672,293 човека, за които да мисли!

Исус каза: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.“ (Мат. 6:25)

Какво е безпокойството? Безпокойството е силна загриженост относно нещата от живота. Тревогата, безпокойството нахлуват в живота ти, когато ти си толкова загрижен за нещо, че не можеш да мислиш за нищо друго. Ако ти ставаш от сън и си лягаш с тревога за нещо, ако се хващаш, че мислиш за него във всеки момент, когато си сам със себе си, ако споделяш тревогите си във всеки разговор, тогава ти си жертва на безпокойството.

Да си просто загрижен за нещо не е грях. Но когато не можеш да мислиш за нищо друго, когато безпокойството те разсейва от важните неща в живота, когато не можеш да правиш нищо друго, ти си парализиран от твоите страхове и тревоги.

Безпокойството е грях. Грях е, защото измества Бог в живота ти. Ти живееш така, все едно Бог не съществува или не може да разреши твоя проблем. То е и идолопоклонство, защото с него ти заявяваш на Бога, че чрез тревожене можеш да се справиш сам. С други думи, ти ставаш свой бог!

Но Исус каза: „Не се страхувай. Не се безпокой относно твоя живот. Не оставяй оправданата загриженост да се превърне в грешно тревожене."

Някой беше казал, „Ние обикновено се тревожим за неща от миналото, които вече не можем да променим, за неща от настоящето, върху които нямаме власт и за неща от бъдещето, които няма да се случат.“

Времето ти на този свят е ценно и кратко. Не го губи в самосъжаление относно минали грехове и в тревоги относно бъдещи неща.

3.       Подреди приоритетите си.

Павел каза, „но едно правя" (Фил. 3:13). Е, той сигурно е правел повече от едно неща – той е проповядвал в синагоги, по площади и пазари, основавал е църкви, изцелявал е болни, пишел е писма.

Но той каза: „основен приоритет в живота ми е да се впускам към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ (Фил. 3:14)

Експерт по управление на времето говорил пред група студенти по бизнес мениджмънт. След като говорил известно време, казал: „Сега е време за теста.“ Поставил на бюрото пред тях три-литров стъклен буркан. След това от торба извадил големи обли камъни и внимателно ги поставил един по един в буркана. Когато бурканът се напълнил, попитал: 

„Пълен ли е бурканът?“ Цялата група студенти отговорили: „Да“.

Той попитал: „Наистина ли?“ Протегнал се под бюрото и извадил оттам една кофа с чакъл. Сипал малко чакъл в буркана и го разклатил, за да паднат камъчетата между големите камъни. След това се усмихнал и попитал: „Пълен ли е бурканът?“ Студентите вече виждали накъде бие. Един отговорил, „Вероятно не“.

„Добре!“, казал лекторът. Протегнал ръка под бюрото и оттам извадил кофа пълна с пясък. Започнал да сипва пясъка в буркана и той заел пространството между камъните и чакъла. Пак попитал: „Пълен ли е този буркан?“ Студентите отговорили: „Не!“

Той пак казал „Добре!“ Взел кана с вода и започнал да налива водата в буркана, докато той се напълнил до горе. Погледнал към групата студенти и попитал: „Каква е поуката от тази илюстрация?“ Един студент вдигнал ръка и казал: „Поуката е, че без значение колко натоварена е програмата ти, ако искаш, винаги можеш да вкараш още нещо в нея.“

„Не“, казал говорителят, „не това е поуката.“ Истината, която тази илюстрация показва е следната: ако не сложиш големите камъни първо, няма изобщо да можеш да ги сложиш.

Кои са големите камъни в живота ти? Това е всекидневното време с Бог в молитва, търсенето на водителство за живота ти чрез четене на Словото, ходенето на църква и общуването с вярващи, свидетелстването за Него пред твоите близки, познати и приятели.

Не забравяй през 2016-та да сложиш първо тези камъни в буркана на твоя живот. Ако ги оставиш за най-накрая, никога няма да можеш да ги вкараш в програмата си.

Исус каза: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“ (Мат. 6:33). Първо сложете големите камъни. Имайте правилни приоритети.

Заключение

Към това ни призовава Исус. Само преди няколко дни празнувахме Рождество Христово и си припомнихме, че Бог изпрати Своя Син Исус Христос на земята, за да умре и възкръсне, да победи греха и да ни подари най-великия дар – спасение и вечен живот.

Една бедна старица свършила и последния лев. Не можела да си плаща наема и сметките. Хазяинът заплашил, че ще я изхвърли, ако не плати скоро. Имала само една свещ и на Рождество я запалила, за да се сгрее на пламъка ѝ. На вратата се почукало. Помислила, че хазяйнът ѝ идва да я изхвърли. Затова угасила свещта и в тъмното изчакала неканеният гост да си тръгне. Две седмици по-късно разбрала, че на вратата почукал неин приятел, който бил 

дошъл да ѝ даде пари да си плати наема и сметките.

Чудя се колко от вас са чували тихото чукане на Спасителя, който иска да дойде и да ви освободи от товара на греха и от парализата на безпокойството? Да ви направи победители, не пораженци. Но сте пренебрегвали Неговото чукане на вратата на живота ви.

Днес, в началото на 2016 г., Бог кани всички, които искат да го приемат за Господ и Спасител. Той дойде като бебе в яслите, но и като Изкупител на кръста и днес търпеливо чака твоето решение.

Нека изпеем една песен, след което ще се молим. 

---

БПЦ "Нов живот" Варна

03.01.2016 г.