Петдесетница, 24 май и ние

/проповед/

Увод

Днес е Петдесетница, но днес е и 24 май! Честит двоен празник! Следващия път, когато двата празника ще бъдат на една дата, ще бъде чак през 2043 година. Затова днес искам да използвам възможността да говоря и за двата празника. Това ще е проповед две в едно! Ще говорим за едно проклятие, след това за едно чудо, и след това за българското продължение на това чудо. Надявам се, че тези размишления ще ни помогнат да видим къде е нашето място в действието на Святия Дух в историята.

1.     Проклятието на Вавилон.

Преди да стигнем до Петдесетница, нужно е да обясним защо имаше нужда от нея.  

В началото Бог създаде човека, за да общува с него, да го постави за настойник над Своето творение и така човекът да го прославя в живота си. Но след първородния грях човечеството се отдалечи от Бога. Господ видя, че покварата се умножава и че „всички мисли на сърцето на човека клонят постоянно към зло.“ (Битие 6:5) Светът се разврати пред Бога и се напълни с насилие (ст. 11). Затова Бог реши да изтреби човеците, с изключение на праведното семейство на Ной, защото „Ной придоби Господното благоволение“ (ст. 8)

После, около 2200 години преди Христа, т.е. около двеста години след потопа, хората отново забравиха за Бога. Толкова се възгордяха, че решиха да си изградят кула до небето, за „да си спечелят име“.

Кулата трябваше да се превърне в паметник на човешката мощ и единство, но се превърна в паметник на човешката глупост и суета.

Според някои, това беше опит да изградят един мощен център-небостъргач, в който да се защитят срещу нов потоп, макар че Бог беше обещал на техните бащи, наследници на Ноевите синове, че няма да повтори това наказание (Битие 9:15, Бог сключи завет с хората потоп вече да не опустоши земята и даде знак - дъгата). Но когато не се учиш от уроците на историята, ще трябва да ги преживееш отново!

Целта на жителите на Вавилон бе да останат единни. Това единство обаче беше в разрез с Божията заповед да се разпръснат и да заселят цялата земя.

Не всяко единство е от Бога. Има единство, което се основава на идолопоклонство, експлоатация, грабителство и алчност. Бог издига и Бог сваля царе.

Освен това, като мост между небето и земята, кулата трябваше да се превърне във фалшив храм. По този начин хората претендираха, че притежават божествена сила.

В крайна сметка проклятието на Вавилон над човешката гордост беше и Божия защита срещу нова пълна поквара на човечеството. Бог знаеше, че с един общ език и цел, „не ще може вече да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.“ (Битие 11:6) Тяхното разпръскване беше предпазна мярка срещу повторение на неoбузданото зло отпреди потопа.

Освен това, разпръсването им по земята не беше осуетяване на Божия план, а напротив – метод за Неговото изпълнение. Бог беше заповядал на Ной и синовете му да „напълнят земята“. Така хората изпълниха Божия план и създадоха разнообразни езици, култури и народи.

Това подготви сцената за призоваването на Авраам да излезе от народа си, да постави начало на богоизбрания народ и да се превърне в благословение за всички народи.

След което в продължение на стотици години Бог изпраща Своите пророци, за да даде Своя закон, който да служи като детеводител на Неговия народ и другите народи по пътя към спасение. Но Израил непрекъснато изневеряваха на своя Бог и тръгваха след идолите на съседните народи. В милостта си Бог ги наказваше като любящ баща и пак ги връщаше при Себе Си.

И именно чрез един от тези пророци, пророк Йоил, Бог бе обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде.

Йоил 2:28,32 „И след това ще излея Духа Си върху всяка плът…И всеки, който призове името Господне, ще се избави.“

2.     Чудото на Петдесетница

И 2200 години след потопа, това пророчество се изпълни! Бог изпрати Своя Единороден Син за спасението на всеки, от всеки народ и език, който повярва в Него. Около 30 г.сл.Хр. Исус изпълни спасителната си мисия - бе разпнат и на третия ден възкръсна. След това се яви на учениците и им заповяда да чакат обещаното от Отца.

Исус каза на учениците,

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене…“

Те трябваше да очакват Божият Дух, който да им даде сила за свидетелство.

В покорство на Божията заповед, учениците се бяха събрали за молитва. И тогава шум като фучене на силен вятър преминава като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И звукът е придружен от светлина:

Деяния 2:3 „И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“

Огънят символизираше Божието свято присъствие. Беше дошло времето за изпълнение на пророчеството на пророк Йоил за изливането на Святия Дух. И това беше началото на изливането.

Учениците с удивление гледаха как тези огнени езици спираха върху всеки от тях. Moжете ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията. Така се роди Църквата!

„И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ (ст. 4)

Тук „други езици“ означава съществуващи езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската империя. Текстът говори сам за себе си.

Деяния 2:5-11 „А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“

Святият Дух даде способност на учениците на Исус да говорят езици, които никога не са учили, за да донесат Словото и благата вест до хора, които разбират тези езици. Защото в Ерусалим на празника е имало юдеи от цялата Римска империя.

В разказа си Лука набляга на космополитния състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5). Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.

Например, повечето народи, споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.

Следователно, в онзи ден на Петдесетница целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова богословите казват, че Петдесетница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Във Вавилон човешките езици са размесени, а народите – пръснати.

В Ерусалим езиците не са премахнати, но езиковата бариера е преодоляна от Святия Дух, което позволява единство в разнообразието. Сега народите могат да бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.

3.     Продължението на Петдесетница

Дотук видяхме как Святият Дух беше излян за всички, но … далеч не всички чуват веднага за това велико събитие, преобърнало проклятието на Вавилон. Историята на човечеството е  изпъстрена с неизброими препятствия и обрати пред силите на доброто, които като река през речни камъни малко по малко си проправят път към морето на Божията любов.

Скоро след раждането на църквата на Петдесетница и слизането на Святия Дух, църквата в Ерусалим е подложена на гонения и апостолите и много вярващи са принудени да се пръснат в различни краища на Римската империя.

Това става в изпълнение на пророчеството в

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Апостолите отиват наистина до края на земята, за донесат благата вест на тамошните народи. Aндрей и Филип стигат до Скития (Украйна и Русия), а Вартоломей – до Армения и Индия, Симон и Матей до Персия, Тома до Персия и Индия. 

Но макар и да чуват благовестието, малко са народите, които имат Божието слово преведено на техните езици.

Важно е да знаем, че по това време в християнския свят съществува триезичната ерес, че Бог може да бъде славословен само на трите смятани за свещени езици - еврейски, гръцки и латински.

До идването на Аспаруховите българи в църквите по нашите земи се проповядвало предимно на гръцки език. Ползвали са се гръцки ръкописи на Стария и Новия завет, но те са били разбираеми за малцина.

Както пише Черноризец Храбър за българите в съчинението си „За буквите“, „бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат словенската реч с римски и гръцки букви без устроение.“

Затова в 9 в. Константин-Кирил Философ води полемики в защита на славянската писменост срещу триезичието. Той изтъква както библейски, така и философски доводи. Известни са думите му:

„Не пада ли еднакво дъжд за всички? Също слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?”

Когато по поръка на императора Константин-Кирил Философ е изпратен във Великоморавия през 862 г., той приема този призив. С тази цел и с Божията помощ създава глаголицата, която по-късно намира своето разпространение в България.

Благодарение на глаголицата и особено на опростяването ѝ в кирилица, Божието слово става разбираемо за всички българи. То е онзи двуостър меч, който

Евреи 4:12 „пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва тайните и намеренията на сърцето.“

Днес празнуваме Петдесетница, празника на Духа и на Словото. Но по един дълбоко символичен начин, точно днес празнуваме и 24 май - празник на Словото, писмеността и Библията. За нас, българите, това е продължението на Петдесетница.

Делото на Кирил и Методий е в същността си Петдесетническо – борба да се преведат Писанията и на български език, за да станат те разбираеми за голяма част от славянството в източна Европа.

Така, както апостолите започнаха да просвещават езичниците в деня на Петдесетница, така създаването на глаголицата и кирилицата доведе до духовно просвещение на българите и на много други народи.

Но това продължение на първата Петдесетница не е свършило. Много хора днес все още не са чули благата вест и не за били ужилени в сърцата (Деяния 2:37), за да кажат: „Какво да сторим, за да се спасим?“

Мисията на Петдесетница продължава. Затова и днес ние имаме нужда от силата на Святия Дух. Днес Исус ни казва: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене – както във Варна, така и в цяла България, и Балканите, и до края на земята.“

И днес ние се нуждаем от огъня на Святия Дух. Тези 120 ученици, които бяха в горницата, когато падна Духа на тях, бяха обикновени мъже и жени. Сред тях имаше рибари, домакини, бивш бирник, земеделци и слугини. Но чрез тези обикновени хора Бог изгради Църква, която съществува вече 2000 години.

Днес стотици милиони изповядват името на Христос. Същата сила и същия огън е и на наше разположение. И ние сме обикновени хора – студенти, учители, лекари, графични дизайнери, администратори, счетоводители, IT специалисти… от нас зависи да вземем огъня на Святия Дух и в Неговата сила да занесем Словото Му в нашите семейства и на работното ни място!

Силата на Святия Дух разтърсва, радва, избавя и привдига, оживотворява мъртвите и променя живота.

Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух!

Родил ли си се от Духа? Ако не си, то сега можеш да се помолиш и Святият Дух ще влезе в тебе и ще те направи Свое обиталище. Ще те изпълни със сила и ще преживееш твоята Петдесетница. Ще ти даде дом – Църквата Христова и ще те изпрати на мисия да правиш други ученици. Ще откликнеш ли? Ще продължиш ли делото на Петдесетница?

Както казваше министър-председателят Гюров, „Животът е като пиеса. Не е важно колко е дълга, а колко добре е изиграна.“

Молитва

 __________________

24.05.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Защо Бог допуска насилие в Своето име?

/проповед/

Една от многото атаки срещу християнството през последния век е обвинението, че Бог на Стария завет допуска насилие в своето име. Аргументът е следният: ако Бог е добър и всесилен, той може да спре насилието. Но щом има насилие, значи той или не е добър, или не е всесилен. Но Библията го описва точно така. Заключението е, че Богът на Библията не съществува!

През последните десетина години след терористичните атаки от 11 септември наблюдаваме нова вълна на ислямски тероризъм. Самоубийствени атентати заляха почти цяла западна Европа и Америка. Много хора днес обвиняват християнството и изобщо религиите, че са най-големият източник на насилие. Не пропускат да напомнят за кръстоносните походи и инквизицията.

Известният атеист Кристофър Хитчънс, заявява, „Религията отравя всичко. Освен че застрашава цивилизацията, тя е заплаха за човешкото оцеляване.“ В книгата си „Делюзията Бог“, най-известният атеист днес в света, Ричард Докинс, пише: „Представете си с Джон Ленън, свят без религия. Представете си, че няма самоубийствени атентати, няма 11 септември, няма кръстоносни походи, лов на вещици... войни между Израел и Палестина, кланета на сърби, хървати и мюсюлмани, преследване на евреи, талибани които взривяват древни статуи, публични обезглавявания на богохулници и бичуване на жени.“

Когато в България се опитаха да прокарат чрез Истанбулската конвенция джендър идеологията, църквите масово се изказаха против. Това предизвика реакцията на атеистите, които нарекоха вярващите религиозни фанатици, които не са загрижени за домашното насилие над жените.

По подобен начин новите атеисти на запад обвиняват християнския Бог, че е Бог на насилието. Така ли е наистина? За нас като християни е важно да знаем истината, за да можем да сме уверени във вярата си и да защитим Божието име и Неговата слава, когато те са нападани от богоборците.

Да оставим настрана факта, че ако няма Бог, тогава няма критерий за добро и зло, следователно не можем да наречем насилието зло! Освен това, най-много насилие и жертви на насилие в световната история са причинили атеистични, не религиозни държави. Само през 20 век в комунистическите страни са умрели повече от 100 милиона – това е повече от всички векове преди това! За България няма точна статистика, но се смята че комунистическият режим е отнел живота на между 50000 и 100000 човека...

Виждаме, че религията не е единствената причина за войните. Апологетът Майкъл Отс разказва, че в гимназията учителят му по математика му се присмивал, че е християнин. Един път казал, „Половината войни са причинени от религията, затова не искам да имам нищо общо с религия.“ Майкъл отговорил: „Ако парите също причиняват войни, също ли няма да искате да имате нещо общо с тях?“

Но да се върнем към насилието в Библията.

В Стария завет има няколко случая на масово изтребване на хора по Божия заповед. Това са потопът, поразяването на всички първородни синове на египтяните при изхода от Египет, на ханаанците при Мойсей и Исус Навиев и на амаличаните от Саул.

Нека разгледаме един от тези примери, цитиран най-често от противниците на християнството, в неговия контекст. Изводите, които ще направим, ще са валидни и за останалите случаи.

Второзаконие 9:4-5 „А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не си казваш в сърцето: Поради моята праведност ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези народи Господ ги изгонва пред тебе. Не поради твоята праведност, нито поради правотата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; а поради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги изгонва отпред тебе, и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти Авраам, Исаак и Яков.“

Второзаконие 18:10-12 „Да не се намира сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омайник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа и заради тези мерзости Господ, твоят Бог, ще прогонва тези народи пред тебе.“

Левит 18:20-25 „И с жената на ближния си да не лягаш, за да се оскверниш с нея. 21 Да не принасяш в жертва децата си на Молох; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Йехова. 22 С мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота. 23 И с никое животно да не се съвъкупиш, за да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно, за да се съвъкупи с него; това е сквернота. 24 Не се осквернявайте нито с едно от тези неща, защото с такива неща се оскверниха народите, които Аз прогонвам пред вас. 25 Оскверни се и земята; затова въздавам върху нея беззаконието ѝ и земята избълва жителите си.“

От тези пасажи разбираме за какви точно грехове народите в Ханаан са осъдени да бъдат прогонени от домовете си. Освен отвратителните сексуални грехове (кръвосмешение, бестиализъм, хомосексуализъм и култова проституция) и грехът чародейство, на които сме свидетели и днес, хората тогава са жертвали децата си на Бог Молох.

Последната практика е описана от историка Плутарх така: те поставяли бебетата в нажежените ръце на бог Моллох и биели тъпани и надували флейти, за да не чуват родителите им сърцераздирателните им писъци.

Бог е свят, праведен и справедлив. Културата на ханаанците е била толкова дълбоко покварена, че Бог решава да нанесе наказание върху тях. Това сериозно третиране беше необходимо както химиотерапията се използва за борба с рака. Ако злото не е премахнато, то се разпространява.

Разбира се, най-голямото наказание на Бог за греха е запазено за деня, „когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“ (Деяния 17:31). Но понякога в Писанията има примери, когато Бог нанася наказание приживе, както стана с Анания и Сапфира в Деяния 5 и с ханаанците.

Някой може да възрази, че Бог изразява пристрастие и е по-милостив към едни народи и по-строг към други. На това възражение можем да отговорим, че когато по-късно Израел и Юда се поквариха и започнаха да вършат същите грехове, Бог също ги изтръгна от земята им и ги разпръсна в Асирия, Вавилон и Медо-Персия, а по-късно и в Европа и целия свят. Ние вярваме в един справедлив и ревнив Бог!

Същевременно, трябва да кажем, че подобно на хората, различните култури също се характеризират с различен морал. Някои отразяват повече Божието намерение за човечеството, а други са по-отдалечени от него. Като християни ние не вярваме в религиозния плурализъм.

Следователно, виждаме че ханаанците бяха прогонени поради отвратителните си религиозни практики и грехове.

Второ, когато Бог заповядва във Второзаконие 20:16-18 израилтяните да убиват всички в градовете на ханаанците, Той изтъква следната причина: „за да не ви научат да вършите всички мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, вашия Бог.“ (ст. 18).

Религиозната чистота на Израел беше важна не само заради самите тях, но защото Бог възнамеряваше те да бъдат свидетели за Неговата мощ и праведност пред другите народи (Бит. 18:18). Поради това беше жизненоважно те да заживеят в земята на Ханаан без влиянието на фалшивите религии, които щяха да ги отдалечат от Него.

За съжаление, постепенно те попаднаха под влияние на езическите религии, изповядвани от съседните народи и не успяха да изпълнят мисията си като народ.

Днес ние сме изправени пред същата опасност като християни. Ние сме призовани да живеем в света, но да не сме от него. Да сме сол и светлина. Малко квас заквасва цялото тесто. Ако допуснем света в църквата, то нашата сол ще обезсолее. Вместо ние да влияем за Бога, културата ще ни отдалечава от Него. Да не бъде!

Трето, Бог мрази греха, но Той е дълготърпелив, любящ и милостив към грешниците. В Битие 15:13-16 Бог каза на Авраам, че неговите наследници ще бъдат роби в чужда земя 400 години, но ще се върнат в Ханаан след четири поколения. Причината за това „забавяне“ е, че „беззаконието на аморейците не е стигнало още до върха си.“

Бог изчакваше и предупреждаваше ханаанците цели 400 години! Те бяха свидетели на унищожаването на съседните Содом и Гомор. Авраам живеше сред тях, беше богат и влиятелен човек и неговата вяра в Бога също е била свидетелство за тях. Царят на Салим, свещеник Мелхиседек, също е поучавал хората кой е истинският Творец (Битие 14:18,19).

За съжаление през тези години ханаанците затъваха все по-дълбоко в греховете си и когато беззаконието им достигна върха си, Бог изпрати Мойсей и Исус Навиев да поведе народа си обратно в Ханаан и да накаже ханаанците.

Четиридесет години евреите се скитаха в пустинята и Бог правеше чудеса за тях: раздели Червеното море, даде им манна небесна и пъдпъдъци, извади вода от канарата, изцеляваше ги от болести. Ханаанците бяха чули за всички тези чудеса. До тях достигнаха новините за победените от Израел аморейски царе и за това, че Бог дава на Израел земята им. Те трябваше да се покаят от делата си и да повярват в истинския Бог, за да бъдат спасени. Това направи Рахав, когато спаси съгледвачите. Така тя стана част от народа на Израел, а по-късно и прабаба на цар Давид и на Исус Христос!

Днес Бог продължава да чака да види хора, които да се покаят от делата си и да се обърнат с вяра към Него, да станат част от неговия народ, да се присъединят към Неговото тяло, църквата Христова. 

Четвърто, важно е да разберем какво точно Бог заповяда. Често невярващите обвиняват Бог (с което на практика признават, че Той съществува, защото не можеш да обвиняваш някого, който не съществува, нали?), че е заповядал геноцид или клане на ханаанците. Израилтяните се описват като побъркани кръвожадни психопати. Но каква е истината?

Във Второзаконие 20 виждаме, че заповедта за унищожение се отнася само за жителите на градовете в Обещаната земя. Бог даде на израелтяните строги правила за поведение по време на война срещу врагове извън Ханаан. Те трябваше да им предложат мир, преди да ги обсадят (ст.10-12). Ако все пак местните решат да воюват, да екзекутират само мъжете, а жените и децата да вземат за себе си.

Следователно, това беше война, която се водеше срещу целенасочена група хора и с код на поведение невиждан по онова време, и не само! Виждаме, че през големите световни войни на 20 в. често уж цивилизовани нации се разправят далеч по-брутално с военнопленниците и мирното население.

Освен това, при внимателен прочит на пасажите, които говорят за завоюването на Ханаан, става ясно, че Божието намерение е ханаанците да имат възможност да напуснат домовете си и да бягат, докато Израел напредва. Тези царе и градове, които отказват да бягат, биват подложени на унищожение. Но няма заповед да се преследват тези, които бягат от земята. 

Следователно, Бог не заповядва геноцид (което е изтребване на цяла етническа група), а насилствено изселване от Ханаан. Божието осъждение беше ханаанците да изгубят земята поради отвратителните си практики и за да се запази чистотата на поклонението на Израел на Него. Това се има предвид и с израза „земята избълва жителите си.“ (Левит 18:25). Същото наказание щеше да сполети и Израел по-късно.

В Исус Навиев 12 са изброени 31 царе, победени от Исус Навиев. Техните градове-държави са унищожени. Населението им е било средно между 1000 и 3000 души. Общото им население е възлизало на около 70000 души. Много от тях сигурно са избягали преди Израел да ги нападне. Но дори да приемем, че всички те са били убити, това е 3.5 % от цялото население на Ханаан, което е наброявало поне 2 милиона. Останалите 96.5% или са избягали, или са били завладени по-късно.

Виждаме, че Бог обича всички хора и иска всички да дойдат до спасително покаяние. Той не е расист. Когато народът на Израел възприе религиозните практики на ханаанците, те бяха взети в плен. Божието осъждение не се основава на етнически принцип, а зависи от религиозните практики и степента, до която грехът е проникнал в културата им.

Въпреки всичко казано дотук, някои хора могат да възнегодуват и да кажат: нима религиозното прочистване е по-добро от етническото? И ако тази култура е била толкова нечестива, защо Бог сам не ги унищожи, а използва Израел като инструмент за своето въздаяние? Освен това, какво да кажем за невинните ханаанци, особено за децата? Наистина ли това е същият Бог, на който християните днес се покланят? Нека разгледаме тези въпроси един по един.

В случаите с потопа, Содом и Гомор и Египетските първородни, Бог наказа хората директно или чрез посредничеството на ангел. Но тук той използва Израел. Дали за Бог избраният народ морално превъзхождаше ханаанците? Нали всички хора са грешни според Библията!? Отговорът намираме във ...

Второзаконие 9:5 „Не поради твоята праведност, нито поради правотата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; а поради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги изгонва отпред тебе, и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти Авраам, Исаак и Яков.“

Виждаме, че израелтяните са използвани от Бог като оръдие на Неговото наказание. Може би Бог искаше да използва Израел, за да научат те колко сериозен е грехът, колко отвратителни за Бог са ханаанските религии и колко реално е Божието осъждение.

В книгата Авакум пророкът със същото име не може да приеме факта, че Божият народ, колкото и грешен да е той, ще бъде победен от дори по-грешен народ като вавилонците (Авакум 1:13). Бог му отговаря, че на Неговото време Той ще съди вавилонците със същия аршин за праведност, който сега използва срещу Юда.

Бог използва Израел, за да нанесе своя гняв. Но защо трябваше да бъдат убити и невинни ханаанци, които не са участвали в тези мерзостни грехове, като децата например, е трябвало да бъдат избити? Първо, ние трябва да помним, че смъртта не е краят. Съдът, който очаква човека след смъртта е много по-сериозен от съда, който води до физическата му смърт, защото определя съдбата му за вечността.

Евреи 9:27 „И както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

Ако си зададем въпроса, дали щеше да е по-добре за децата, ако Бог беше позволил те да отраснат в такава извратена култура, отколкото да сложи край на живота им и да ги прибере при Себе Си, започваме да разбираме, че онова което им се е случило може би не е най-лошото. В края на краищата, трябва да помним, че Бог е свят, съвършен и справедлив и ние можем да Му се доверим, че Той се е отнесъл справедливо към всеки човек.

И да помним, че в края на краищата, няма праведен нито един, всички съгрешиха и никой не заслужава да се прослави от Бога (Римляни 3:23). Всички ние заслужаваме осъждение и смърт, защото сме заченати в грях. Единствено чрез вяра в спасителното дело на Исус Христос можем да имаме увереност, че сме изкупени от смъртта и вината и ще прекараме вечността в Божието присъствие.

И накрая, някои хора не могат да приемат, че зад тези пасажи за осъждение в Стария завет стои същия Бог, Отеца на Исус Христос в Новия завет. Но както се убедихме от гореизложените примери и аргументи, няма противоречие между Бог Стария и Новия завет. Нужно е да четем и изучаваме Словото индуктивно, в Неговия контекст, за да можем да разберем Неговото значение и смисъл.

В Новия завет ние разполагаме с повече знание за характера и същността на Бог, изявен като Триединен. Там виждаме как чрез кръста на Христос Божият гняв може да бъде удовлетворен чрез вяра, без да е нужно грешникът да понесе наказанието за своя грях.

Римляни 8:1 „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус.“

На кръста на Христос се срещнаха Божията святост и Божията любов. Но би било неправилно да кажем, че Божията любов е непозната в Стария завет. Неговата любов към Израел е основна тема в Стария завет. Дори неговото осъждение към Израел и другите народи е всъщност израз на Неговата любов.

Псалми 86:15 „Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, дълготърпелив и изобилстващ с милост и вярност.“

Дори в разказите за въздаянието над ханаанците в Стария завет виждаме Божията справедливост и благодат, защото Неговото осъждение пада върху богохулниците, но вярващите биват спасени. Исус също говори за спасение и осъждение на много места – като например когато говори за тясната порта и тесния път, които водят към живот и широката порта и широкият път, които водят към погибел (Матей 7:13-14).

Нито Исус, нито апостолите не подлагат на съмнение автентичността на старозаветните свидетелства за изтреблението на ханаанците. С това те показват, че вярват твърдо, че Богът на Стария завет е същият Бог, в който те вярват.

Исус и апостолите поучаваха, че ще дойде Съдният ден, когато грехът ще бъде съден по Божиите стандарти за праведност. Едва когато разберем колко голям е Божият гняв срещу греха и че всички заслужаваме осъждение, можем да оценим чудото на Божията любов към нас, изявена на кръста на Христос.

Римляни 5:8 „но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Някой ще попита, защо Бог не се справи със злото и насилието веднага? Би могъл да го направи, като изтреби злодейците. Но къде трябва да спре? Защо да спира само с диктаторите и причинителите на войните и конфликтите?

Не трябва ли да се намеси и в конфликтите в семействата ни? А какво да кажем за насилието в сърцата ни? „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9)

Вместо да се отърве от нас, Бог е търпелив и ни дава време да се променим, да слезем от пиедестала и да преживеем новия живот, който Той ни предлага.

Разбира се, много често ние, християните, сме лошо свидетелство за този любящ Бог и караме хората да искат да нямат нищо общо с него. Да не говорим за книгите на автори, които се опитват да дискредитират християнството.

Представете си, че на гости ви идва приятел от Англия. Решавате да го заведете на разходка в Морската градина. На Раковината виждате събрали се хора и научавате, че скоро ще има концерт на студентска рок група, които ще свирят парчета на „Щурците“. Вие казвате на приятеля ви, че това е най-известната българска група и двамата решавате да седнете и да се полюбувате на музиката.

Концертът започва, но всички пеят и свирят толкова лошо, че след 5 минути вашият приятел ви моли да си тръгнете. След като сте се отдалечили на достатъчно разстояние, приятелят ви се обръща и казва: „Щурците“ са най-лошата група в света! Никога повече не искам да чувам нищо от тях!“

Но след няколко дни, докато сте у вас, докато вечеряте пускате да вървят песни на „Щурците“ на компютъра. Приятелят ви пита: „Кой е този състав, много са добри, това са невероятни песни!“

Ако искаме да научим кой е Бог и дали Той подстрекава насилие, вместо да се възмущаваме от поведението на някои християни; вместо да четем измислици в интернет, или книгите на атеисти като Хитчинс, Дан Браун и Докинс, най-добре е да се запознаем с оригинала – да разтворим Библията. На нейните страници ще се запознаем с характера на истинския Бог.

Там ще видим, че Бог не е Бог на насилието. Той не е расист. Той не проявява пристрастие. Бог е свят, справедлив и любящ, но Бог мрази греха. Той иска Неговите последователи също да мразят греха и да не следват мерзостните практики на културата, в която живеят. Той изпрати единородния си Син на кръста, за да може да удовлетвори своята справедливост и да даде живот на всеки, който вярва в Неговото име. Вярваш ли?

________________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
01.09.2019 г.

Една минута в ада - проповед в "Нов живот"

/проповед/

На небето – готвачите са французи, полицаите са англичани, механиците са германци, банкерите са швейцарци. В ада – готвачите са англичани, полицаите са германци, механиците са французи, банкерите са италианци.

***

На един военен кораб изпратили капелан. Моряците го наобиколили и попитали: „Вярвате ли в ада?” Той казал „Не”. „Тогава бихте ли си подали оставката, защото ако няма ад, не се нуждаем от вас, а ако има, не искаме да бъдем заблудени.”

***

Днес думата ‘ад’ почти е излязла от употреба. Ако понякога я чуваме, то е най-вече във вицове и тя се използва с цел доктрината за ада да се иронизира и ада да се покаже като несъществуващ.

Бертранд Ръсел е казал: „Не смятам, че някой който претендира, че е човешко същество може да вярва във вечното наказание. Трябва да кажа, че според мен цялата тази доктрина, че огънят в ада е наказание за греховете, е доктрина на жестокостта.“

Макар и темата за ада да не е популярна, тя е важна. Хората трябва да знаят истината за вечността, небето и ада. Ако вярваме в Библията, не можем да не вярваме и в ада. Може той да не ни харесва, но както и небето, той е реално място.

Но сигурно някой ще си каже: защо трябва да слушаме проповеди за ада? Нека говорим за небето, за Божията благодат и любов, за ученичеството и призива, за Божия мир… Всички тези теми са важни, но не по-малко важна е темата за ада. Тя може да ни помогне да погледнем на спасението и благовестието от нова перспектива.

Думата ‚ад‘ се появява в Библията 54 пъти (геена, хадес…). Исус говори повече за ада, отколкото за небето!

Някой беше казал: „Ако слушахме повече проповеди върху ада, щяхме да имаме по-малко от ада в нашето общество.“

Но какво е адът? Адът е място на вечно и съзнателно наказание за нечестивите. На няколко места Писанията поучават, че има такова място. Молитвата ми е, докато разглеждаме следващия пасаж за небето и ада, той да съкруши нашите сърца и да ни накара да се замислим, че няма по-важно нещо от нашата съдба за вечността.

Нека прочетем Лука 16:19-31. Това е историята с богаташа и Лазар, които умират и отиват съответно в ада и рая:

Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар - злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.  А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом, защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място. Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях. А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Някои смятат, че това е една от притчите на Исус, но според други учени това е истинска случка. В 39-те притчи на Исус никъде той не използва лични имена, а тук двама от образите са назовани с имената им – Лазар и Авраам. Най-вероятно богаташът и Лазар са реално съществували хора и след като са умрели Исус разказва какво се е случило с тях. Това е повече от риалити формат!

Какво научаваме от него?

1.     В ада богаташът погледна нагоре – ние трябва да гледаме нагоре към небето.

В притчата не научаваме името на богаташа. Но който и да е бил той, предполагам, че след като е бил състоятелен, на погребението му са дошли много височайши особи. Различни хора са се изказвали и са посочвали колко невероятен човек е бил той. Евреите са вярвали, че богатството е доказателство за Божието благословение. Сигурно всички са били убедени, че той е отишъл в рая.

Но за част от секундата, след като умря, богаташът разбра, че нещо не е както трябва. Исус казва, „Богаташът беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи...“ (ст.22б, 23а). Той беше в Хадес. Хадес е мястото, където мъртвите невярващи отиват до Страшния съд. Нещо като да отидеш в ареста преди да те преместят в затвора. Но и Хадес е място на мъчения и агония.

А. Той видя хора на небето.

Богаташът също почувства агония. Но тя не беше причинена само от мъченията, но и от това, че той видя рая. Той видя Лазар в лоното на Авраам или в рая, където отиват душите на праведните починали, преди да застанат пред престола на Бог Отец и да отидат на небето.

Той позна Лазар, макар че беше в ада, следователно ние ще можем да се познаваме и на небето. Затова, освен огъня в ада, едно от най-големите мъчения за хората в ада ще бъде способността им да виждат тези, които са на небето. Представяте ли си изгубени съпрузи да виждат своите съпруги на небето? Или изгубени деца да виждат своите спасени родители на небето?

Подобно на богаташа, ние трябва да вдигнем очи и да погледнем към небето. То е реално място, което ще бъде населено с хора. Как се влиза в небето? Не чрез дела – никой не може да изработи спасението ти. Нито чрез религиозност. Богаташът беше силно религиозен. Забележете, че той нарече Авраам „Отче Аврааме“. И Авраам го нарече „сине“, но и това не му помогна да влезе в небето. Нужно е да сме синове на Бога, не на Авраам, за да влезем в небето!

Б. Той си спомняше живота си на земята.

В ст. 25 Авраам му каза: „Синко, спомни си…“ Спомни си. Може би това ще са двете най-страшни думи, които хората в ада ще чуят. Те ще отнесат своите спомени със себе си. Ще си спомнят всеки път, когато са вършели грях. Ще си спомнят за всеки път, когато някой им е благовествал. Ще си спомнят, когато са ги канили на църква, но са си намирали оправдания, защото са се страхували от сектите. Ще си спомнят, когато са им предлагали Библия, но те са искали православна, не протестантска Библия.

Ние, хората, имаме много лоши спомени. Понякога искаме да се отървем от тях. В ада тези спомени ще преследват хората, но няма да могат да се отърват от тях. В ада няма деменция и Алцхаймер. Това ще е място на вечната памет и съжаление.

Бог те обича и не иска да отидеш в ада. Той не е направен за хората. Мат. 25:41 казва, че адът е приготвен за дявола и неговите ангели. Но поради греха ние всички сме родени с резервация в ада. Когато се покаем и повярваме в смъртта и възкресението на Исус, той отменя нашата резервация в ада, и ни прави нова резервация на небето. 

И така, първото нещо, от което се нуждаем, е да видим небето. Повдигнете глава и погледнете нагоре, защото изкуплението ни наближава.

2.     В ада богаташът извика – ние се нуждаем да чуем гласовете от ада.

Давате ли си сметка, че в ада хората се молят? Богаташът извика към Авраам и отправи молитва за две неща. Но и за двете получи отговор „не”.

А. Вик на агония: „Смили се над мен!” (ст.24)

Първото нещо, за което се помоли богаташът беше за себе си. Това не трябва да ни изненадва. Най-сигурният начин да отидеш в ада е да мислиш само за себе си и за своите нужди. Когато видя мъките адови, той извика към Авраам да изпрати Лазар да натопи пръстта си във вода и да разхлади езика му. Защо? Защото се мъчеше в пламъци. Във вечността ние ще имаме духовни тела с възприятия за болка или удоволствие. Лазар имаше пръст, а богаташът – език.

Мисля, че жаждата на богаташът е жаждата, която всички хора изпитват – жажда за Бога. Нищо не може да задоволи тази жажда – нито апартаменти, нито коли, нито „Целунах Ангел и Ангел” (реклама на Кока-кола), само Исус. В ада тази жажда не отминава, напротив, става още по-остра.

Хората днес говорят за ада с насмешка. Мислят, че там ще е забавно. Смятат, че там ще е адски интересно, а в рая – скучно и отегчително. В разказа на Елин Пелин „На оня свят”, дядо Матейко отива в рая, но като разбира че там няма кръчми, а в ада има, моли ангела да го заведе в ада.

В реч пред Националния Прес Клуб. известният медиен магнат Тед Търнър казва: „Когато отидем в ада, ще имаме възможност да подобрим нещата, защото адът сигурно е бъркотия. А небето е съвършено. Кой иска да отиде на място, което е съвършено? Скука, скука...”

Един ден Тед Търнър ще бъде изненадан като богаташът. Божието Слово описва ада съвсем различно. Адът е място на „плач и скърцане със зъби.” (Мат. 25:30). Господ Исус нарича ада „неугасим огън” (Марк 9:43) и казва, че той е място, „където "червеят им не умира и огънят не угасва". Ето още няколко описания на ада, които срещаме в Библията: геена, тъмнината отвън, място на мъчение, вечно наказание, вечно осъждение, вечна погибел, вечен огън…

И чух, стенанъя, плач и вопли страховити / ечаха всред беззвездния въздух / мен сълзи ми дойдоха на очите. / Въздишки, клетви, глухи викове, / риданья, скърцания на зъбите. / От всякакви езици звукове / и чупения страшни на ръцете / се сливаха с безчетни гласове // кат някой вихър, който ветровете / подигат с грозен рев край морски бряг. / С душа и ум, от скръб и страх обзети... /Ад, Данте Алегиери, Песен трета/

Жаждата на богаташа за Бог не можеше да бъде задоволена. Физическата му агония не можеше да бъде облекчена. Небето и адът са разделени от голяма бездна (ст.26) и никой не може да я премине. След смъртта е невъзможно да промениш вечната си съдба.

Според някои това е несправедливо. Но, както казва Честъртън, адът е най-големият комплимент, който Бог някога е правил на достойнството на човешката свобода. Ние имаме свободна воля да изберем в какво да вярваме или да не вярваме, докато сме тук на земята. След това няма връщане назад: „Както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.” (Евр. 9:27)

В ада богаташът се помоли за себе си. Но това не е всичко. Той имаше още една молба към Авраам.

Б. Вик на загриженост за неговото семейство: „Изпрати го да ги предупреди!” (ст. 27,28)

След отговора на Авраам на първата му молитва, богаташът разбира, че за него важи рефрена „надежда всяка тука оставете”. Затова мислите му се насочват към семейството му. Той е имал петима братя и всички те са като него – религиозни, но изгубени.

Изведнъж богаташът се превръща в благовестител. Придобива мисионерски дух. Загрижен е за изгубените в семейството си. Жалко, че не е имал същия страх от ада преди да умре.

Отговорът на Авраам е предупреждение за всеки, който не е повярвал в Исус Христос. Той казва: „Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях.” (ст.29) С други думи, те имат Библията (законът и пророците) и тя е напълно достатъчна, за да избегнат ада. Ако я четат и ако вярват в Божието слово, ще се спасят.

Богаташът обаче настоява един мървец да се яви на братята му и да говори с тях. Той е сигурен, че това ще им помогне да се покаят.

Представете си, че не сте християнин и някой звъни на вратата ви вечерта. Отваряте и виждате шокирани роднина, който е починал преди няколко седмици да стои пред вас. Той ви казва: „Дойдох, за да разговарям с теб за Исус. Мога ли да вляза?” След първоначалната си изненада, казвате „Разбива се, влез.” (Ама, коля ти се, влез!). Човекът започва: „Идвам от небето специално да те предупредя, че има ад, защото по-големият ти брат е там сега. Той ме помоли да дойда и да те предупредя да не отиваш на онова място. Ако признаеш, че си грешник, ако се обърнеш от греховете си и се довериш на Исус, можеш да бъдеш простен днес. Искаш ли да наведеш глава сега и да приемеш Исус?” Сигурно веднага ще го направите, но дали това ще е искрено покаяние?

Затова Авраам каза: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.” (ст.31)

Няколко дни, след като разказа тази история на евреите, Исус умря и възкръсна, яви се на повече от 500 човека, но мнозина продължаваха да му се присмиват. И днес не е по-различно. Хората разполагат с Библията. Исус е възкръснал, но много пак го отхвърлят. Аз споделям Божието слово с теб и ти казвам, че Исус е жив. Ако това не е достатъчно за теб, за да пожелаеш да избегнеш ада, няма да се покаеш даже ако труп застане и звънне на твоята врата.

Преди около 20 г. в студентските общежития на Варна рекламирахме лекция за християнството. Трима студенти от групата на БХСС, облечени съответно като смъртта, ангел и дявол, чукаха на вратите на стаите и раздаваха покани за лекцията. Смъртта (облечена в черно, с коса) казваше: „Не ме очакваше толкова рано, а?” Ангелът идваше и успокояваше загубилите ума и дума студенти, като им казваше кои сме, а накрая дяволът идваше, за да ги изкуши да не отидат на лекцията. Идеята беше все пак, харесвайки сценката, да дойдат. Наистина, доста дойдоха на лекцията. Но колко от тях днес са в църква и колко от тях ще избегнат ада?

Онова, което трябва да запомним тук е, че богаташът беше загрижен за братята си. В ада хората са хронично загрижени за изгубените, които са все още живи и вървят с бързи крачки към ада. Ние също се нуждаем от тази загриженост за изгубените.

Нека ви попитам: Скърбите ли за хората, които отиват в ада? Плакали ли сте някога за хората от вашето семейство или вашите приятели? Случвало ли ви се е да се молите цяла нощ за спасението им? Аз се моля Бог да ми даде същото сърце за изгубените, каквото имаше Павел в Рим. 9:2-3: „Сърцето ми е изпълнено с голяма скръб и непрестанна болка. Защото дори бих предпочел аз да бъда прокълнат и отделен от Христос заради братята и сестрите си, своите земни сродници”.

Той каза, че се измъчва за това, че неговите братя евреи не са спасени. Той толкова страдаше, че дори беше готов да изгуби спасението си, ако това би довело до спасение за тях.

Докато подготвях тази проповед бях изобличен, защото осъзнах, че мъртъвците в ада имат по-голяма скръб за хората без Бога, отколкото мен. Понякога съм толкова зает с други неща – подготовка на църквата за богослужение, подготовка за проповедта, срещи с вярващи, че забравям, че има много неспасени хора. Можеш ли да се молиш така: „Боже, можеш да ме изпратиш в ада, ако това ще помогне всички хора във Варна да се спасят.” Дали ще мога и аз да се помоля с молитвата на Павел?

За мен не е възможно да бъда отделен от Христос, но имам ли тази скръб за погиващите? Мисля ли си, като срещам хората на улицата, че повечето от тези хора ще отидат в ада? Нека помолим Бог да ни даде същото сърце за тях, каквото имаше Павел.

И накрая, нека ви попитам: ако Бог ви предложеше да отидете за 1 мин. в ада или в рая, къде бихте отишли? Не става въпрос за вечността, а само за 1 мин. Кое място според вас би ви направило по-зрял последовател на Христос? Ако видите славата и величието на небето, сигурно ще станете по-силен християнин. Но дали ще ви даде по-голямо сърце за изгубените?

Ако Бог дадеше на мен да избера къде да отида за минута, сигурно щях да избера ада. Разбира се, тези от нас, които познават Господа, ще прекарат вечността в небето, но мисля, че 1 минута в ада ще ни промени за цял живот. Мисля си, че ако можехме да видим агонията и да чуем гласовете на хората в ада, това щеше да ни направи най-ревностните евангелизатори на света. Щеше ни накара да потърсим всички погинали и да им кажем за Исус.

Шеф на фирма трябвало да се обади на служител спешно заради софтуерен проблем. Той набрал домашния телефонен номер на служителя и чул детски глас да казва: „Ало”. Шефът попитал: „Там ли е баща ти?” „Да”, отговорило детето. „Мога ли да говоря с него?” За негова изненада, детето казало „Не.”

Тъй като искал да говори с възрастен, шефът попитал: „Майка ти вкъщи ли е?” Детето казало „Да.” „Мога ли да говоря с нея?” Отново отговорът бил „Не.”

Като знаел, че няма как малко дете да бъде оставено само вкъщи, шефът решил че може да поговори с човека, който наглеждал детето и попитал: „Има ли някой там с тебе?” „Да”, казало детето, „полицай”. Чудейки се какво ще прави един полицай в къщата на служителя му, той попитал: „Мога ли да говоря с полицая?” „Не, той е зает”, казало детето. „Зает с какво?”, попиташ шефът. „Да говори с мама, тати и пожарникаря”. 

Шефът започнал да става все по-загрижен и дори започнал да се тревожи, когато чул шум като от хеликоптер в слушалката и попитал: „Какъв е този шум?” „Хелукоптер”, отговорило тънкото гласче. „Какво прави там?”, попитал шефът. С важен глас детето съобщило: „Току-що приземиха хелукоптера.” Разтревожен и объркан, шефът попитал: „Защо е там този хеликоптер?” Шептейки, малкото гласче отговорило: „Търсят мен!”

Няма ли да е страхотно, ако всички ние от „Нов живот” полагахме толкова усилия, за да отидем сред нашите приятели, близки и съседи, за да потърсим изгубените деца, мъже и жени, които вървят към вечността без Бог?

Представяте ли си как са се радвали родителите, когато са намерили детето си? Още по-голяма трябва да е нашата радост, когато някой се спаси. Както казва Исус, ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние” (Лука 15:7).

Нека не забравяме да гледаме нагоре към небето и да имаме същото сърце за хората, които вървят право към ада.

21.06.2015 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Протестът срещу злото е достоен за поздравления

Вчера паметникът на съветската армия осъмна оцветен със Супермен и дядо Коледа. В-к "Стандарт" информира, че заместник кметът по сигурността Иван Сотиров и Общинска полиция са се заели с търсенето на 'драскача'. Шефът на сектора за контрол по рекламата в Столичния инспекторат Иво Пенев пък щял да настоява 'нарушителят да отнесе максималната глоба от 5 хиляди лева и да изчисти рисунките'.

Удивително е колко бързо реагираха толкова много институции, като се има предвид хилядите изпонадраскани с графити стени по софийски сгради, на които никой вече не обръща внимание. Очевидно за някои това е гавра и посегателство срещу най-съкровените им чувства към несъществуващата вече съветска армия и руския народ.

Мислещата част от същия този народ обаче едва ли би се идентифицирала с този паметник. Защото той отразява срамен акт в тяхната история - посегателство над свободата и окупация на една невоюваща срещу тях страна. Монументът е поръчан от Вълко Червенков с цел сплашване на непокорните горяни и всички дръзнали да се изправят срещу терора на сталинизма. Така че, от морална гледна точка той е кощунство с паметта на българите, умрели за свободата на своята родина. А от историческа - той си е чисто и просто една чудовищна манипулация на фактите.

Ако някой 'драскач' се бе подиграл с нарисувани свастики в центъра на София, това би предизвикало одобрението на цялото общество. Но когато професионален графитист демонстрира протеста на младите срещу един символ на не по-малко зло от национал-социализма на Хитлер - интернационал-социализма на Сталин, това се възприе като престъпно деяние. С отношението си Софийска община показва, че за нея буквата на закона е по-важен от духа на закона. А последният повелява авторът на нестандартната проява да бъде поздравен, не глобен. Дай Боже един ден, когато митът за 'добрия' комунизъм рухне заедно със своя паметник, нашите деца да научат името на този смелчага!