Стратегия за благовестие (Деяния 18-19)

 /проповед/

Светът, в който живеем се променя с бързи темпове. Променят се и нашите градове. Като в този виц:

След 20 години двама полицаи в Берлин спират една кола за проверка. Взимат документите на шофьора, дръпват се малко настрани и започват да обсъждат:

- Мохамед, тоя нещо ми изглежда подозрителен.

- Да бе, Али, и на мен. Какво е това име - Юрген?

Урбанизацията, е една от отличителните черти на нашето време. През 1980 има само 225 града с население над 1 млн души; сега повече от 500. Това е огромно предизвикателство за църквата, защото в големите градове наблюдаваме разпад на традиционната религия, морална деградация, анонимност, бедност, безработица, престъпност и насилие.

Ние също живеем в голям град и е нужно да видим какво можем да научим от Словото, за да бъдем ефективни в служението си. Днес в нашата поредица „Раждането на църквата“ върху Деяния на апостолите, ще разгледаме един пасаж, който хвърля светлина върху този въпрос.

Ако проследим служението на ап. Павел в Деяния, ще видим че той съвсем съзнателно се е местил от град в град. По време на първата мисионерска обиколка той посещава градовете Саламин и Пафос (Кипър), Антиохия, Икония, Листра и Дервия в Галатия. През втората мисионерска обиколка – Филипи, Солун, Берия (Македония), Атина и Коринт (Ахая).

През по-голямата част от третата обиколка насочва вниманието си към Ефес. С какво тези градове са привлекли вниманието му?

Атина е интелектуалното и религиозно средище на древността – Сократ, Платон, Аристотел, Епикур и Зенон, там се заражда демокрацията, но както казахме миналия път, той е и голям център за религиозно поклонение.

Коринт (750000 души) е бил търговски център – през него преминават търговски пътища във всички посоки. Може би точно затова е град на покварата. В храма на Афродита (Венера – богинята на любовта) служели хиляди проститутки. „Коринтиозомай” означава „да бъдеш безнравствен”. Може да се каже, че Коринт е бил панаирът на суетата в Римската империя.

Ефес (500000 души) е също прочут с търговията си, но е и политически център на провинция Азия. Преди всичко обаче Ефес е основен религиозен център в Римския свят.

Ефес е ‘пазач на храма на великата Артемида’ (19:35), богиня на лова и плодородието. Градът пази някакво нейно гротескно изображение, най-вероятно това е паднал метеорит. До него е изграден великолепен храм, който е 4 пъти по-голям от Партенона в Атина.

Като посещава тези три града, Павел повещава центровете на познанието, търговията и религията. Миналият път разгледахме срещата на Павел с атинските философи. В 18 и 19 глави Лука разказва за посещенията на Павел в Коринт (18 гл.) и Ефес (18:18 и сл. и 19:1 и сл.). Ще видим каква стратегия за благовестие имаше той и какви уроци можем да научим от служението на Павел в тези два града.

Нека прочетем първо Деяния 18:4-11 и Деяния 19:8-10

Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Бог възнаграждава труда на благовестителската нива.      

Повествованието в двете глави се развива по сходен начин:

Първо по обичая си Павел благовества на юдеите в синагогата. Тяхната съпротива и неверие карат апостола да отърси праха от себе си и да се обърне към езичниците. Така той изпълнява поръката на нашия Господ Исус Христос на учениците, когато ги изпраща по двама:

Лука 9:5 „ И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.“

Струва ли си да продължаваш да чукаш на една врата, ако тя е заключена? Повечето от нас ще кажат „не“ и мнозина сигурно биха се разочаровали и отказали да благовестват изобщо. Случвало ли ти се е след като удариш на камък с благата вест да си помислиш: „Явно не е Божията воля, щом не виждам никакъв отклик!“ „Може би благовестието е за други, които са много по-добри говорители от мене!“

Павел знаеше, че както отхвърлиха неговия Господ, така ще отхвърлят и него. Същевременно, той съзнаваше, че разполага с ограничено време и се стремеше да използва благовремието максимално ефективно за Господа. Същото трябва да правим и ние. Святият Дух тук ни насърчава чрез Павел да чукаме на различни врати, докато някоя от тях се отвори!

Павел редовно прекарваше време в молитва и Бог му даваше водителство къде да инвестира усилията си. При един по-ранен случай Святият Дух им забрани да проповядват Словото в провинция Азия и Витиния, и те бяха насочени към Македония (Деяния 16:6-10)

Това означава ли да преставаме да се молим за членове на семействата ни и за приятели, които упорито отхвърлят благата вест? Не, разбира се. Ние трябва да продължаваме да се молим някой друг да напои семената на вяра, които ние сме засяли.

Нека представяме тази молитвена нужда за промяна на сърцето им и да приемат благата вест преди да издъхнат. Божието слово ни заповядва да се молим един за друг, защото „ Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“ (Яков 5:16)

Преди няколко години ние направихме Операция „Рождествено дете“ в село Невша. След нея искахме да имаме последваща работа с децата и говорихме с кметицата, но въпреки обещанията, дали заради пандемията или заради други страхове, по-късно тя не ни разреши да продължим работата. Бог затвори тази врата, поне временно и ние съсредоточихме усилията си на други места.

Понякога Бог може да затваря една врата, защото още не е дошло времето за служение там. Друг път причината може да е неподготвеност на служителите, Божията протекция за живота ни. Или Бог може да чака да вземем ключа за дадена врата, като го хвалим, постоянстваме в молитва и добием смелост за това.

След като Бог затвори една врата пред Павел, отвори други. Бог възнагради труда и усилията на благовестителската нива на Павел. След като срещна съпротивата на юдеите, той намери „отворени врати“ сред езичниците. В Коринт той използва дома на Тит Юст, а в Ефес – училището на някой си Тиран, който вероятно е бил повярвал учител по реторика или философия (18:6-7; 19:9).

След като взе това „крайно решение“ да пренасочи своите усилия към езичниците, Бог му даде многократни потвърждения, че е направил правилното нещо. Първо, и в двата града мнозина чуват благата вест и приемат вярата (18:8; 19:10).

Второ, и в двата града Исус потвърди словото Си и насърчи Своя апостол. В Коринт това стана с нощно видение:

Деяния 18:9-10 „Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне да ти стори зло“

В Ефес – с чудеса и знамения:

Деяния 19:11-12 „При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.“

Забележете, че успехът на благовестителската нива не означаваше липса на опозиция. И в Коринт, и в Ефес не се размина без смут и бунтове. Животът на Павел беше заплашен. Но и в двата града римските власти пренебрегнаха исканията на противниците на благата вест и я обявиха за законна: в Коринт чрез управителя Галион, а в Ефес – чрез градския писар (18:12 и сл.; 19:35 и сл.). Това беше много важно с оглед на по-нататъшната благовестителска активност.

Бог благослови труда на Павел за каузата на благовестието. Неговата упоритост бе възнаградена с отворени врати и той остана 2 години в Коринт и малко повече, (може би дори 3 г.) в Ефес. Божието дело в тези градове напредваше.

2.     Важността на правилната доктрина.

И така, първото нещо, което видяхме е, че Бог иска да сме посветени на споделянето на благата вест и той отговаря, като отваря врати за благовестие. Второ, за да го правим ние трябва да имаме правилна доктрина и да споделяме пълното евангелие. Може би за да подчертае това, Лука включва два любопитни епизода в разказа си.

Първият е за юдеин на име Аполос, който идва в Ефес (18:24) и поучава прилежно Господния път, но познава само Йоановото кръщение (ст.25б). Но Йоан е старозаветен пророк. Аполос е бил запознат очевидно с Йоановото свидетелство и старозаветните пророчества за Исус като Месия, но познанията му не са пълни. Затова Прискила и Акила му излагат по-точно Божия път (ст. 26). Най-вероятно Аполос е знаел за кръщението на Йоан, но не и за Великото поръчение и за кръщението в името на Отца, Сина и Духа. Така той е подготвен за по-мащабно служение.

Другият интересен случай виждаме в началото на 19 глава.

Деяния 19:1-7 „А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. А те всички бяха около дванадесет мъже.“

Отново, тук Павел среща последователи на Йоан Кръстител, не на Исус.

Тук според някои имаме пример за двустепенно посвещаване – първо идва вярата, а после приемането на Святия Дух. Но според други тук не можем да търсим образец за такова двуетапно посвещаване.

Ето какво казва известният богослов и автор Майкъл Грийн: „Кристално ясно е, че тези ученици в никакъв случай не са били християни, защото още не са повярвали в Исус. Когато ги среща, Павел първо ги смята за вярващи, защото те му казват, че са ‘ученици’, но после по нищо в поведението им явно не е личало в тях да пребъдва Духа, затова той им задава тези два важни въпроса: дали са приели Духа, когато са повярвали и в какво са се кръстили.“

Първият въпрос предполага, че не могат да повярват, ако не са приели Духа. Това е същото като да си пиян, без да си пил – това просто не е възможно! Тоест, който е повярвал, вече е получил Духа (Гал. 3:2). Който е кръстен трябва да е повярвал и да е приел Духа. Няма как да си повярвал и да си бил кръстен, но да не си приел Духа.

Следователно, този пасаж не казва, че първо идва вярата, а после приемането на Святия Дух. Двете стават едновременно.

Галатяни 3:2 „Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?“

Ние скоро ще направим водно кръщение на Националната конференция на нашите църкви. Ще се радвам да има хора и от нашата църква, които да се кръстят. Но нека кажем отново: самото водно кръщение не ни спасява. То е само външен белег и символ на вече случила се вътрешна реалност – покаяние и вяра в Господ Исус Христос.

Обратно в пасажа в Деяния 19, тези ученици отговарят: ‘даже не сме чули да има Св. Дух’. Те имат предвид не, че изобщо не знаят за Духа, а че не знаят дали Йоановото пророчество се е изпълнило, дали Месия е дошъл. В неведение са за Петдесятница. Накратко, те все още живеят според Стария завет. Не разбират, че Исус е поставил началото на нова епоха, епохата на изливането на Святия Дух.

Днес има много хора, които имат само откъслечни познания за християнството. Прочели са 2-3 глави от Библията, гледали са 2-3 филма на Рождество Христово и всичко им е ясно.

По думите на Дейвид Дънинг, "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него те му изглеждат полезни и точни знания.”

Такива хора са готови да спорят, но всъщност са заблудени. Защото селективните знания са силно подвеждащи. И защото подсъзнателно бягат от истината. Не могат да понесат челния сблъсък със святостта на живия Бог!

Приличат на поддръжниците на атеистичния тоталитаризъм, които защитават капищата на комунизма (т.н. „паметници“), с които е осеяна нашата родина. Отново, прочели и повтарящи като папагали селективно поднесена информация, която всъщност е дезинформация. Защо? Защото не искат да се изправят пред истината. Не могат да понесат челния сблъсък с истината.

Понякога дори високо интелигентни хора могат да станат жертва на дезинформация или дори да вярват в суеверия.

Един американски учен посетил датският физик Нилс Бор, носител на Нобелова награда. С удивление видял над бюрото на учения закачена за стената конска подкова. Американецът подхвърлил, „Нали не вярвате, че подковата ще ви донесе късмет, професор Бор?“ След което Бор се усмихнал и казал, „Изобщо не вярвам в това, приятелю. Но ми казаха, че тази подкова ще донесе щастие на човек независимо от това дали вярва или не вярва.“

С други думи, Нилс Бор казвал, „Не вярвам на тези глупости за конската подкова, но предполагам, че има някаква вероятност да е така.“

Когато човек не вярва в Божието слово, може да повярва във всичко. Дори в кемтрейлс и в плоската земя!

За да бъдем добре подготвени и да познаваме Словото е нужно да практикуваме дисциплината на всекидневно тихо време. Неделните служби не могат да заменят времето за четене на Словото и молитвата! Понякога дори християни стават лесни жертви на лъжеучителим, защото не познават Библията.

1 Йоан 4:1 „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.“

В заключение виждаме, че стратегията на ап. Павел за благовестие включваше целенасочени и упорити усилия в опит да се намери отворен прозорец за благата вест. След като това ставаше, той продължаваше да проповядва и убеждава. Това пораждаше опозиция, но заедно с това мнозина чуваха и приемаха вярата. Бог насърчаваше Павел, като потвърждаваше Словото си с видения, чудеса и знамения.

Бог иска да не се отказваме при първия неуспех, но неуморно да продължаваме да сеем семената на вяра, докато видим „отворен прозорец“ и отклик на Словото. Но за да стане това, ние трябва да сме подготвени и добре да познаваме Божието слово.

Накрая ще завърша с поемата „Наковалнята на Божието слово“ от Джон Клифърд:

„Минавах снощи край вратата на ковач

И звън на наковалня ми се счини.

Надникнах и на пода стари чукове видях

износени от биене с години.

"Колко наковални имаш", попитах аз,

че са чуковете толкоз изхабени?

"Една" – отвърна и след туй добави,

„Наковалнята износва чуковете, ясно като ден е.“

Векове наред те бият върху нея.

Удари се сипят, но при все това

наковалнята е невредима...

а чуковете веч‘ са похабени.“

 

Марк 13:31 „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“

 

Молитва.

________________

10.09.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Графично представяне на триединството на Бога

Една минута в ада - проповед в "Нов живот"

/проповед/

На небето – готвачите са французи, полицаите са англичани, механиците са германци, банкерите са швейцарци. В ада – готвачите са англичани, полицаите са германци, механиците са французи, банкерите са италианци.

***

На един военен кораб изпратили капелан. Моряците го наобиколили и попитали: „Вярвате ли в ада?” Той казал „Не”. „Тогава бихте ли си подали оставката, защото ако няма ад, не се нуждаем от вас, а ако има, не искаме да бъдем заблудени.”

***

Днес думата ‘ад’ почти е излязла от употреба. Ако понякога я чуваме, то е най-вече във вицове и тя се използва с цел доктрината за ада да се иронизира и ада да се покаже като несъществуващ.

Бертранд Ръсел е казал: „Не смятам, че някой който претендира, че е човешко същество може да вярва във вечното наказание. Трябва да кажа, че според мен цялата тази доктрина, че огънят в ада е наказание за греховете, е доктрина на жестокостта.“

Макар и темата за ада да не е популярна, тя е важна. Хората трябва да знаят истината за вечността, небето и ада. Ако вярваме в Библията, не можем да не вярваме и в ада. Може той да не ни харесва, но както и небето, той е реално място.

Но сигурно някой ще си каже: защо трябва да слушаме проповеди за ада? Нека говорим за небето, за Божията благодат и любов, за ученичеството и призива, за Божия мир… Всички тези теми са важни, но не по-малко важна е темата за ада. Тя може да ни помогне да погледнем на спасението и благовестието от нова перспектива.

Думата ‚ад‘ се появява в Библията 54 пъти (геена, хадес…). Исус говори повече за ада, отколкото за небето!

Някой беше казал: „Ако слушахме повече проповеди върху ада, щяхме да имаме по-малко от ада в нашето общество.“

Но какво е адът? Адът е място на вечно и съзнателно наказание за нечестивите. На няколко места Писанията поучават, че има такова място. Молитвата ми е, докато разглеждаме следващия пасаж за небето и ада, той да съкруши нашите сърца и да ни накара да се замислим, че няма по-важно нещо от нашата съдба за вечността.

Нека прочетем Лука 16:19-31. Това е историята с богаташа и Лазар, които умират и отиват съответно в ада и рая:

Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар - злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.  А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом, защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място. Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях. А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Някои смятат, че това е една от притчите на Исус, но според други учени това е истинска случка. В 39-те притчи на Исус никъде той не използва лични имена, а тук двама от образите са назовани с имената им – Лазар и Авраам. Най-вероятно богаташът и Лазар са реално съществували хора и след като са умрели Исус разказва какво се е случило с тях. Това е повече от риалити формат!

Какво научаваме от него?

1.     В ада богаташът погледна нагоре – ние трябва да гледаме нагоре към небето.

В притчата не научаваме името на богаташа. Но който и да е бил той, предполагам, че след като е бил състоятелен, на погребението му са дошли много височайши особи. Различни хора са се изказвали и са посочвали колко невероятен човек е бил той. Евреите са вярвали, че богатството е доказателство за Божието благословение. Сигурно всички са били убедени, че той е отишъл в рая.

Но за част от секундата, след като умря, богаташът разбра, че нещо не е както трябва. Исус казва, „Богаташът беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи...“ (ст.22б, 23а). Той беше в Хадес. Хадес е мястото, където мъртвите невярващи отиват до Страшния съд. Нещо като да отидеш в ареста преди да те преместят в затвора. Но и Хадес е място на мъчения и агония.

А. Той видя хора на небето.

Богаташът също почувства агония. Но тя не беше причинена само от мъченията, но и от това, че той видя рая. Той видя Лазар в лоното на Авраам или в рая, където отиват душите на праведните починали, преди да застанат пред престола на Бог Отец и да отидат на небето.

Той позна Лазар, макар че беше в ада, следователно ние ще можем да се познаваме и на небето. Затова, освен огъня в ада, едно от най-големите мъчения за хората в ада ще бъде способността им да виждат тези, които са на небето. Представяте ли си изгубени съпрузи да виждат своите съпруги на небето? Или изгубени деца да виждат своите спасени родители на небето?

Подобно на богаташа, ние трябва да вдигнем очи и да погледнем към небето. То е реално място, което ще бъде населено с хора. Как се влиза в небето? Не чрез дела – никой не може да изработи спасението ти. Нито чрез религиозност. Богаташът беше силно религиозен. Забележете, че той нарече Авраам „Отче Аврааме“. И Авраам го нарече „сине“, но и това не му помогна да влезе в небето. Нужно е да сме синове на Бога, не на Авраам, за да влезем в небето!

Б. Той си спомняше живота си на земята.

В ст. 25 Авраам му каза: „Синко, спомни си…“ Спомни си. Може би това ще са двете най-страшни думи, които хората в ада ще чуят. Те ще отнесат своите спомени със себе си. Ще си спомнят всеки път, когато са вършели грях. Ще си спомнят за всеки път, когато някой им е благовествал. Ще си спомнят, когато са ги канили на църква, но са си намирали оправдания, защото са се страхували от сектите. Ще си спомнят, когато са им предлагали Библия, но те са искали православна, не протестантска Библия.

Ние, хората, имаме много лоши спомени. Понякога искаме да се отървем от тях. В ада тези спомени ще преследват хората, но няма да могат да се отърват от тях. В ада няма деменция и Алцхаймер. Това ще е място на вечната памет и съжаление.

Бог те обича и не иска да отидеш в ада. Той не е направен за хората. Мат. 25:41 казва, че адът е приготвен за дявола и неговите ангели. Но поради греха ние всички сме родени с резервация в ада. Когато се покаем и повярваме в смъртта и възкресението на Исус, той отменя нашата резервация в ада, и ни прави нова резервация на небето. 

И така, първото нещо, от което се нуждаем, е да видим небето. Повдигнете глава и погледнете нагоре, защото изкуплението ни наближава.

2.     В ада богаташът извика – ние се нуждаем да чуем гласовете от ада.

Давате ли си сметка, че в ада хората се молят? Богаташът извика към Авраам и отправи молитва за две неща. Но и за двете получи отговор „не”.

А. Вик на агония: „Смили се над мен!” (ст.24)

Първото нещо, за което се помоли богаташът беше за себе си. Това не трябва да ни изненадва. Най-сигурният начин да отидеш в ада е да мислиш само за себе си и за своите нужди. Когато видя мъките адови, той извика към Авраам да изпрати Лазар да натопи пръстта си във вода и да разхлади езика му. Защо? Защото се мъчеше в пламъци. Във вечността ние ще имаме духовни тела с възприятия за болка или удоволствие. Лазар имаше пръст, а богаташът – език.

Мисля, че жаждата на богаташът е жаждата, която всички хора изпитват – жажда за Бога. Нищо не може да задоволи тази жажда – нито апартаменти, нито коли, нито „Целунах Ангел и Ангел” (реклама на Кока-кола), само Исус. В ада тази жажда не отминава, напротив, става още по-остра.

Хората днес говорят за ада с насмешка. Мислят, че там ще е забавно. Смятат, че там ще е адски интересно, а в рая – скучно и отегчително. В разказа на Елин Пелин „На оня свят”, дядо Матейко отива в рая, но като разбира че там няма кръчми, а в ада има, моли ангела да го заведе в ада.

В реч пред Националния Прес Клуб. известният медиен магнат Тед Търнър казва: „Когато отидем в ада, ще имаме възможност да подобрим нещата, защото адът сигурно е бъркотия. А небето е съвършено. Кой иска да отиде на място, което е съвършено? Скука, скука...”

Един ден Тед Търнър ще бъде изненадан като богаташът. Божието Слово описва ада съвсем различно. Адът е място на „плач и скърцане със зъби.” (Мат. 25:30). Господ Исус нарича ада „неугасим огън” (Марк 9:43) и казва, че той е място, „където "червеят им не умира и огънят не угасва". Ето още няколко описания на ада, които срещаме в Библията: геена, тъмнината отвън, място на мъчение, вечно наказание, вечно осъждение, вечна погибел, вечен огън…

И чух, стенанъя, плач и вопли страховити / ечаха всред беззвездния въздух / мен сълзи ми дойдоха на очите. / Въздишки, клетви, глухи викове, / риданья, скърцания на зъбите. / От всякакви езици звукове / и чупения страшни на ръцете / се сливаха с безчетни гласове // кат някой вихър, който ветровете / подигат с грозен рев край морски бряг. / С душа и ум, от скръб и страх обзети... /Ад, Данте Алегиери, Песен трета/

Жаждата на богаташа за Бог не можеше да бъде задоволена. Физическата му агония не можеше да бъде облекчена. Небето и адът са разделени от голяма бездна (ст.26) и никой не може да я премине. След смъртта е невъзможно да промениш вечната си съдба.

Според някои това е несправедливо. Но, както казва Честъртън, адът е най-големият комплимент, който Бог някога е правил на достойнството на човешката свобода. Ние имаме свободна воля да изберем в какво да вярваме или да не вярваме, докато сме тук на земята. След това няма връщане назад: „Както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.” (Евр. 9:27)

В ада богаташът се помоли за себе си. Но това не е всичко. Той имаше още една молба към Авраам.

Б. Вик на загриженост за неговото семейство: „Изпрати го да ги предупреди!” (ст. 27,28)

След отговора на Авраам на първата му молитва, богаташът разбира, че за него важи рефрена „надежда всяка тука оставете”. Затова мислите му се насочват към семейството му. Той е имал петима братя и всички те са като него – религиозни, но изгубени.

Изведнъж богаташът се превръща в благовестител. Придобива мисионерски дух. Загрижен е за изгубените в семейството си. Жалко, че не е имал същия страх от ада преди да умре.

Отговорът на Авраам е предупреждение за всеки, който не е повярвал в Исус Христос. Той казва: „Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях.” (ст.29) С други думи, те имат Библията (законът и пророците) и тя е напълно достатъчна, за да избегнат ада. Ако я четат и ако вярват в Божието слово, ще се спасят.

Богаташът обаче настоява един мървец да се яви на братята му и да говори с тях. Той е сигурен, че това ще им помогне да се покаят.

Представете си, че не сте християнин и някой звъни на вратата ви вечерта. Отваряте и виждате шокирани роднина, който е починал преди няколко седмици да стои пред вас. Той ви казва: „Дойдох, за да разговарям с теб за Исус. Мога ли да вляза?” След първоначалната си изненада, казвате „Разбива се, влез.” (Ама, коля ти се, влез!). Човекът започва: „Идвам от небето специално да те предупредя, че има ад, защото по-големият ти брат е там сега. Той ме помоли да дойда и да те предупредя да не отиваш на онова място. Ако признаеш, че си грешник, ако се обърнеш от греховете си и се довериш на Исус, можеш да бъдеш простен днес. Искаш ли да наведеш глава сега и да приемеш Исус?” Сигурно веднага ще го направите, но дали това ще е искрено покаяние?

Затова Авраам каза: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.” (ст.31)

Няколко дни, след като разказа тази история на евреите, Исус умря и възкръсна, яви се на повече от 500 човека, но мнозина продължаваха да му се присмиват. И днес не е по-различно. Хората разполагат с Библията. Исус е възкръснал, но много пак го отхвърлят. Аз споделям Божието слово с теб и ти казвам, че Исус е жив. Ако това не е достатъчно за теб, за да пожелаеш да избегнеш ада, няма да се покаеш даже ако труп застане и звънне на твоята врата.

Преди около 20 г. в студентските общежития на Варна рекламирахме лекция за християнството. Трима студенти от групата на БХСС, облечени съответно като смъртта, ангел и дявол, чукаха на вратите на стаите и раздаваха покани за лекцията. Смъртта (облечена в черно, с коса) казваше: „Не ме очакваше толкова рано, а?” Ангелът идваше и успокояваше загубилите ума и дума студенти, като им казваше кои сме, а накрая дяволът идваше, за да ги изкуши да не отидат на лекцията. Идеята беше все пак, харесвайки сценката, да дойдат. Наистина, доста дойдоха на лекцията. Но колко от тях днес са в църква и колко от тях ще избегнат ада?

Онова, което трябва да запомним тук е, че богаташът беше загрижен за братята си. В ада хората са хронично загрижени за изгубените, които са все още живи и вървят с бързи крачки към ада. Ние също се нуждаем от тази загриженост за изгубените.

Нека ви попитам: Скърбите ли за хората, които отиват в ада? Плакали ли сте някога за хората от вашето семейство или вашите приятели? Случвало ли ви се е да се молите цяла нощ за спасението им? Аз се моля Бог да ми даде същото сърце за изгубените, каквото имаше Павел в Рим. 9:2-3: „Сърцето ми е изпълнено с голяма скръб и непрестанна болка. Защото дори бих предпочел аз да бъда прокълнат и отделен от Христос заради братята и сестрите си, своите земни сродници”.

Той каза, че се измъчва за това, че неговите братя евреи не са спасени. Той толкова страдаше, че дори беше готов да изгуби спасението си, ако това би довело до спасение за тях.

Докато подготвях тази проповед бях изобличен, защото осъзнах, че мъртъвците в ада имат по-голяма скръб за хората без Бога, отколкото мен. Понякога съм толкова зает с други неща – подготовка на църквата за богослужение, подготовка за проповедта, срещи с вярващи, че забравям, че има много неспасени хора. Можеш ли да се молиш така: „Боже, можеш да ме изпратиш в ада, ако това ще помогне всички хора във Варна да се спасят.” Дали ще мога и аз да се помоля с молитвата на Павел?

За мен не е възможно да бъда отделен от Христос, но имам ли тази скръб за погиващите? Мисля ли си, като срещам хората на улицата, че повечето от тези хора ще отидат в ада? Нека помолим Бог да ни даде същото сърце за тях, каквото имаше Павел.

И накрая, нека ви попитам: ако Бог ви предложеше да отидете за 1 мин. в ада или в рая, къде бихте отишли? Не става въпрос за вечността, а само за 1 мин. Кое място според вас би ви направило по-зрял последовател на Христос? Ако видите славата и величието на небето, сигурно ще станете по-силен християнин. Но дали ще ви даде по-голямо сърце за изгубените?

Ако Бог дадеше на мен да избера къде да отида за минута, сигурно щях да избера ада. Разбира се, тези от нас, които познават Господа, ще прекарат вечността в небето, но мисля, че 1 минута в ада ще ни промени за цял живот. Мисля си, че ако можехме да видим агонията и да чуем гласовете на хората в ада, това щеше да ни направи най-ревностните евангелизатори на света. Щеше ни накара да потърсим всички погинали и да им кажем за Исус.

Шеф на фирма трябвало да се обади на служител спешно заради софтуерен проблем. Той набрал домашния телефонен номер на служителя и чул детски глас да казва: „Ало”. Шефът попитал: „Там ли е баща ти?” „Да”, отговорило детето. „Мога ли да говоря с него?” За негова изненада, детето казало „Не.”

Тъй като искал да говори с възрастен, шефът попитал: „Майка ти вкъщи ли е?” Детето казало „Да.” „Мога ли да говоря с нея?” Отново отговорът бил „Не.”

Като знаел, че няма как малко дете да бъде оставено само вкъщи, шефът решил че може да поговори с човека, който наглеждал детето и попитал: „Има ли някой там с тебе?” „Да”, казало детето, „полицай”. Чудейки се какво ще прави един полицай в къщата на служителя му, той попитал: „Мога ли да говоря с полицая?” „Не, той е зает”, казало детето. „Зает с какво?”, попиташ шефът. „Да говори с мама, тати и пожарникаря”. 

Шефът започнал да става все по-загрижен и дори започнал да се тревожи, когато чул шум като от хеликоптер в слушалката и попитал: „Какъв е този шум?” „Хелукоптер”, отговорило тънкото гласче. „Какво прави там?”, попитал шефът. С важен глас детето съобщило: „Току-що приземиха хелукоптера.” Разтревожен и объркан, шефът попитал: „Защо е там този хеликоптер?” Шептейки, малкото гласче отговорило: „Търсят мен!”

Няма ли да е страхотно, ако всички ние от „Нов живот” полагахме толкова усилия, за да отидем сред нашите приятели, близки и съседи, за да потърсим изгубените деца, мъже и жени, които вървят към вечността без Бог?

Представяте ли си как са се радвали родителите, когато са намерили детето си? Още по-голяма трябва да е нашата радост, когато някой се спаси. Както казва Исус, ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние” (Лука 15:7).

Нека не забравяме да гледаме нагоре към небето и да имаме същото сърце за хората, които вървят право към ада.

21.06.2015 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна