/проповед/
И
така, разглеждаме посланието на ап. Павел до Колосяните, което той пише
най-вероятно от затвора в Рим. Eпафрас
посещава Павел в затвора и му казва, че като цяло колосяни са добре, но и че са
изкушавани от ереси и културни практики да се откажат от вярата си в Исус.
Павел пише писмото, за да предизвика колосяни да са още по-посветени на Исус.
Павел
започва писмото с благодарности и молитва за вярващите там (ст.9-14).
Колосяните са чули благата вест, тя е породила надежда у тях, надеждата произвела
вяра, а вярата на свой ред бе намерила практичен израз в любов. И Павел се моли
за нуждата те да растат във вярата, като израстват в познание на Бога и се
стремят да са му угодни във всичко.
По-нататък, с цел да покаже кой е центърът на
нашия живот, Павел разкрива Христос като върховен Господ и Спасител с
десет метафори, след което веднага насочва вниманието към вярващите в Колос и
към нас самите. Говори за нашето минало като врагове на Бога, настояще като
примирени с Него, за да ни представи пред Него като святи, непорочни и безупречни, ако останем
твърди във вярата и непоклатими в надеждата.
Миналият път с помощта на Пеце говорихме за
целта на живота ни. Видяхме, че ако искаме да сме верни служители на Бога като
Павел, трябва да страдаме за тялото Христово, да възвестяваме евангелието на
всички и да помагаме за израстването в зрялост на вярващите.
И във всичко това можем да се поучим от Павел,
който черпи сили и вдъхновение от най-голямото съкровище, което има, за което
става дума в следващия пасаж, който ще разгледаме. Темата ни е
Съкровищата на знанието (Колосяни 2:1-5)
Кое е това съкровище на знанието? Нека първо ви
разкажа една история за съкровище. Един мъж и жена били женени за повече от 60
години. Споделяли всичко. Говорили за всичко. Нямали тайни един от друг, с
изключение на една кутия за обувки, която старицата пазела в гардероба си. Това
било нейното съкровище. Тя била казала на мъжа си никога да не отваря и да не
повдига дума за тази кутия.
За
всичките тези години той дори не се сещал за кутията, но един ден старата жена
се разболяла и докторът казал, че няма да оздравее. Затова старецът извадил
кутията и я занесъл до леглото на жена си. Тя се съгласила, че е време той да
узнае какво има в кутията. Когато я отворил, той намерил в нея два изплетени чорапа
и тесте с банкноти от 95 000 лв.
Той я
помолил да му обясни за чорапите и парите. Тя казала, „Когато щяхме да се
женим, баба ми ми каза, че тайната на успешния брак е никога да не се караме.
Тя ми каза, че ако някога ти се ядосам, да си замълча и да изплета един чорап.“
Старецът
бил толкова развълнуван, че очите му се навлажнили. В кутията имало само два чорапа.
През всичките тези години тя му е била ядосана само два пъти! Едва не изкрещял
от щастие и казал. „Скъпа, това обяснява двата чорапа, но какви са всички тези
пари? Това си е цяло съкровище! Откъде са дошли те?“
„А-а,
това са парите, които съм спечелила от продажбата на другите чорапи.“
За едни
малко по-различни съкровища говори ап. Павел в първите стихове на втора глава
на Колосяните. Нека прочетем пасажа в 2:1-5.
Колосяни 2:1-5 „Защото желая да знаете каква
голяма борба имам за вас и за онези, които са в Лаодикия, и за онези, които не
са ме виждали лично, 2 за да се утешат сърцата им и, свързани заедно в любов за
всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят Божията тайна, т. е.
Христос, 3 в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието. 4
Това ви казвам, за да не ви измами някой с убедителни думи. 5 Защото, ако и да
не съм с вас телом, пак духом съм с вас и се радвам, като гледам вашата уредба
и постоянството на вашата вяра спрямо Христос.
Ако се вгледате в пасажа, ще забележите, че
централен стих в него е ст. 3. Ст. 1 и 5 разглеждат взаимоотношенията на Павел
с колосяните. Ст. 2 и 4 описват целта на писане на писмото, а ст. 3 е в центъра
на текста. Тази огледална структура се нарича хиастична, а названието идва от
буквата Х на гръцки, в която централният стих носи основното послание, а всяка
двойка стихове около него е симетрична.
И така, какво е посланието на ст. 3? Той говори
за славата на „Христос, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и
знанието.“
Знанието за Христос е в центъра на християнския
живот. То е нашето безценно съкровище. И тук Павел ни дава три начина, по които
знанието за Христос работи в живота на вярващия. Знанието за Христос насърчава
сърцата ни, засилва единството ни и дава съвършено разбиране. Нека ги разгледаме
поотделно.
Първо, знанието за Христос укрепва сърцата ни
Миналият път Пеце завърши с това, че Павел се
труди неуморно, за да представи всеки човек съвършен в Христос (1:28,29). И в
началото на 2-ра глава Павел конкретизира, че всичките му усилия са заради
колосяните и лаодикийците:
Колосяни 2:1-2 „Защото желая да знаете каква
голяма борба имам за вас и за онези, които са в Лаодикия, и за онези, които не
са ме виждали лично, за да се утешат сърцата им...“ А в Новия превод, „...за да
се укрепят сърцата им.“
Павел е загрижен за духовното здраве на хората
в църквата. Целта на борбата, през която преминава Павел е техните сърца да се
укрепят и насърчат. Тук Павел няма предвид емоционалното състояние на
колосяните.
Днес като кажем „сърце“, ние си представяме
нашите чувства и емоции. Но в Библията сърцето е много повече от чувствата. То
е командният център на живота. То командва
нашите емоции, желания, мисли, ум, воля и действия.
Затова, когато Павел казва, че целта му е да
укрепи сърцата им, той няма предвид просто да ги накара да се чувстват по-добре,
а да бъдат укрепени в цялостната си личност.
Но какво може да ги укрепи? По това време в
църквата Новият завет все още не е бил цялостно съставен, затова основен
източник за библейска истина били апостолите. Именно затова лъжеучителите можели
да проникнат в църквата и да повлекат много вярващи след себе си. В Колос те
вече всявали смут в сърцата на вярващите, като ги учели че само Христос не е
достатъчен за спасението им.
Но Павел иска да знаят, че това, в което Епафрас
ги е поучавал, е истината. Затова Той ги насърчава, като им казва, че в Христос
са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието. Павел им казва, че
Христос, в Когото Отец благоволи да всели съвършената пълнота, обитава в тях
чрез вяра. В него те имат изкупление и опрощение на греховете. Христос е
достатъчен!
Къде можеш да получиш това знание? Иди в
Божието слово и прочети за Неговия живот, смърт и възкресение. Там ще разбереш,
че Той понесе Божия гняв за всички грехове на тези, които вярват в Него. Ако си
обезсърчен, само Писанията могат да укрепят твоето сърце! Иди при знанието за
Христос.
Днес много хора са жадни за знания, а те
непрекъснато се увеличават. Това може да се онагледи графично така: Ако до 1845
г. човешките знания са 2.5 см, от 1845 до 1945 те са 8 см. От 1945 до 1976 –
колкото хотел „Черно море“. От 1976 до сега – колкото връх Еверест. И да искаш,
не можеш да изчетеш всичко.
Много хора са жадни за знания, но отиват на
погрешното място. Те гледат на безбожното атеистично образование като на разрешение
на всички проблеми на човечеството. Ето ви няколко заглавия от публикации в
интернет: „Само образованието ще ни спаси от изчезване.“ „Образованието ще ни
спаси от насилието над лекарите.“ „Науката ще спаси света според израелски учен.“
„Доброто образование може да ни спаси от сърдечен удар.“ Образованието, не
технологиите ще ни спасят.“
На времето нашите деди са вярвали, че науката е
слънце, което във душите грей, че книжовността е нова сила, чрез която ние ще подновим
съдбата си. Но пишейки тези редове, Стоян Михайловски едва ли си е представял,
че един ден ще заменим основаващата се на християнския светоглед наука с материлистичната
псевдонаука, която нашите деца изучават в училище.
Тя е завзела училището много преди комунистическия
преврат в България. Още в далечната 1928 г. архимандрит Борис Разумов сигнализира,
че нашето училище „взима ... главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви
познания, създава ... в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често
вместо да просвети ума, го покрива с мрак ... използва главата на ученика, за
да влее през нея... отрова в неговата душа.“
Освен с теорията за еволюцията, вече тровят умовете и душите
на нашите деца с джендър идеологията. Миналата година анкета на Европейската
комисия, подкрепена от МОН е достигнала до деца от трети клас в 900 училища в
България. Тя е част от платформа за дигитализация в образованието, но заедно с
другите въпроси съдържа и въпрос за пола, като възможните отговори са „момче“,
„момиче“, „друго“ и „предпочитам да не казвам.“
Днес децата започват да се питат, какъв съм аз,
момче ли съм или момиче? Това е само върха на айсберга. Под маската на борба с
насилието покварени умове са подели яростна кампания за налагане на социалния
пол, за узаконяване на eднополовите бракове и налагане на нова
тоталитарна идеология.
Знанието за Христос укрепява сърцата. Безбожното
образование разколебава сърцата. Думите на архимандрит Борис отпреди век са
пророчески: нашето училище, казва той, „създава умствени изроди и морални
чудовища.“
Само знанието за Христос укрепва сърцата! Той е
съкровището, от което можеш да черпиш от Божията премъдрост. Неговата мъдрост
ще те води в изборите ти. Неговото знание е достатъчно, за да те защитава от
заблуда. Неговата благодат е достатъчна, за да покрие твоя грях. Неговото
състрадание е достатъчно, за да плаче с теб в тъга. Неговата праведност е
достатъчна, за да те направи приет от Бога. Неговата сила е достатъчна в твоята
слабост!
Второ, знанието за Христос засилва единството и любовта ни.
Колосяни 2:2а „за да се утешат сърцата им и,
свързани заедно в любов...“
Знанието ни за Христос укрепва не само вътрешно
нашата личност, но и нашите взаимоотношения. Как става това?
В църквата в Колос бяха проникнали лъжеучители,
които бяха посели семената на съмнение в главите на някои вярващи. Те
проповядвали, че Христос не е достатъчен и че вярващите трябва да продължават
да търсят някаква друга мъдрост и знание, за да постигнат истинска пълнота. Те
учели, че вярващите трябва да извършват определени практики, които ги правят
по-висши от останалите.
Така корените на съперничество, завист и съревнование
в крайна сметка ще родят горчивия плод на разделение в църквата. Достатъчността
на Христос е лопатата, с която може да се изкопаят тези корени. Ако Христос е
достатъчен, няма нужда да си съперничим, да завиждаме и да се съревноваваме
помежду си.
Знанието за Христос изкоренява тези горчиви
корени. И не само това! На тяхно място то засажда красивото растение на любов,
която ражда плодове на единство! Как става това? Когато позная Христос и
разбера, че Той снабдява всяка моя нужда, аз съм свободен да се смиря пред Бога
и да възлюбя моите братя и сестри дотолкова, че да поставя техния интерес над
моя.
Когато позная Христос, вместо да се стремя да използвам
другите, аз ще им служа. Вместо да им завиждам, ще се радвам на успехите им.
Това ми дават съкровищата на знанието за Христос.
Обратно, знанието на хуманизма и атеизма
отхвърля Бога и поставя в центъра на вниманието човека и неговото щастие. Така
човекът заема мястото на Бога, а това води до възгордяване, съревнование,
завист и съперничество. „Знанието възгордява, а любовта назидава (1 Коринтяни
8:1).
Следователно, съкровищата на знанието за
Христос засилват любовта, а безбожното знание за човека засилва егоизма. Това е
знание без смирение, без уважение, и без любов.
Според мнозина изследователи ние, българите,
сме раздробени и неспособни за единение. Националният девиз „Съединението прави
силата“ е по-скоро пожелателен, отколкото реалност. Всъщност, българинът живее според
принципа „спасявай се поединично“.
Затова, като пастор на тази църква благодаря на
Бога за насърчението да виждам как знанието за Бога постепенно променя много
хора, които идват при нас. Четенето на Словото им помага да се справят с
егоизма си, а това променя до тях, семействата им, живота им.
И обратно, моля се за тези, които все още не са
се освободили от отровата на своето атеистично възпитание, а и от негативите на
народопсихологията ни, които идват тук само поради консуматорски прагматизъм, да
закопнеят за Христос и Неговите съкровища на знанието! Само Христос е антидотът
срещу тези отрови на миналото. Само
знанието за Христос засилва единството и любовта ни!
И това ни води до третия начин, по който ни
въздейства и променя знанието за Христос:
Знанието за Христос дава съвършено проумяване и разбиране.
Колосяни 2:2 „за да се утешат сърцата им и,
свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да
познаят Божията тайна, т. е. Христос.“
Павел е загрижен колосяните да не бъдат
заблудени от аргументите на лъжеучителите. Те могат да звучат много убедително.
Но ако колосяните познават Христос, ако имат пълно проумяване и разбиране, те
ще могат да различат истината от лъжата. Като сглобят цялата картина, те получават
духовна проницателност.
Един пътник минавал през гора и зърнал част от
огромен дъб. Той му се сторил изкривен и сякаш загрозявал гледката. Казал си,
„Ако аз бях собственик на гората, щях да отсека това дърво.“ Но когато се качил
на хълма и погледнал към гората, същото това дърво се оказало най-красивата
част от пейзажа. Той си казал, „Колко съм грешал, когато съм отсъдил без да
видя цялата картина!“ Пълната гледка с нейната хармония и пропорции е
необходима, за да си съставим правилна преценка.
Имаш ли ти това съвършено разбиране върху
Божието слово? Павел иска да копнеем за „всяко обогатяване със съвършено
проумяване“. Това означава не просто да разбираш, но да практикуваш това, което
четеш в Писанията. Защото който трупа знание, но не го практикува, е като човек
който разорава нива без да засади нищо в нея.
Тук под „обогатяване“ се има предвид не
материален просперитет, а духовно благословение. Не можеш да разбереш кой е Бог
без да си проумял кой е Христос. Ти ще имаш грешна теология, докато не проумееш
библейската христология.
Докато не проумееш, че Той е видимият Бог,
Първородният, Причината, Целта, Главата, Началото, Възкръсналият, Съдът на
Божията пълнота, Умилостивение и Жертвата (Колосяни 1), не можеш да имаш това духовно
богатство. Не само това, но ще си завличан от всяко лъжеучение, което звучи
правдоподобно и гали слуха.
Да разбираш означава да можеш да сглобиш пъзела
от обстоятелства и да приложиш Божията мъдрост в конкретната си житейска ситуация.
Да можеш да различаваш истината от лъжата.
Защото и днес, както в първи век, има много
лъжеучители, и техните аргументи също звучат убедително за духовно незрелия
човек. Тези аргументи насаждат идеи; идеите формират отношения, отношенията – светоглед,
а светогледа води до действия! Ти си това, в което вярваш. Само знанието за
Христос може да ти даде пълното богатство на духовно проумяване и разбиране.
Божието слово ни съветва да изпитваме всичко (1
Солунци 5:21). Обратно, човек който не се стреми към знанието за Христос, няма духовна
проницателност. Той е духовно сляп, морално объркан и умствено оглупял. Затова
вярва на всяка конспиративна теория, която чуе или прочете. Например, вярва че
САЩ стоят зад терористичния акт от 11 септември и зад избухналата тези месеци епидемия
с корона вируса...
Стига се дотам вече да има хора, които искрено вярват,
че има повече от една вселена, повече от два пола и че земята е плоска!
Колосяни 2:4,5 Това ви казвам, за да не ви
измами някой с убедителни думи. 5 Защото, ако и да не съм с вас телом, пак
духом съм с вас и се радвам, като гледам вашата уредба и постоянството на
вашата вяра спрямо Христос.
Заключение.
Ако имаме укрепено сърце, любов помежду си и
духовна проницателност и разбиране, тогава това ще е потвърждение за нашата
автентична вяра. Накрая в пасажа ни Павел казва, че макар и да не е телом с
колосяните, духом е с тях и се радва на тяхната вяра в Христос (ст.5).
Обектът на вярата на колосяните е Христос.
Колосяни са устояли твърди във вярата си, защото тя е основана на Христос. Те
уповават на Христос, а Той от своя страна ги държи здраво във вярата. Имаш ли и
ти това съкровище? От това зависи твоето спасение.
Един лодкар прекарвал хора от
единия до другия бряг на река срещу скромна сума. Един ден при него дошли трима
професори, за да преминат на отстрещния бряг. Докато пътували, единият го
попитал, „Знаеш ли нещо за астрологията?“ Лодкарят отговорил, „Не, господине,
никога не съм ходил на училище. Не мога да чета и пиша и от детство върша това
– пренасям учени мъже като теб от едната страна на тази голяма река до
другата.“ „Уви“, казал професора, значителна част от живота ти е отишла
напразно.“
След малко вторият професор
попитал лодкаря дали е учил психология. Отново лодкарят отговорил, „Казах ви,
че не съм учил в училище и само това мога да правя – да карам лодката.“
„Жалко“, казал втория професор, „половината ти живот е отишъл напразно.“
Третият учен тогава попитал
лодкаря дали знае нещо по биология и той отново отговорил, „Не, никога не съм
имал възможност да ги изуча.“ Тогава се извила голяма буря, вятърът заподмятал
лодката нагоре-надолу и голяма вълна се блъснала в нея. Лодката се прекатурила
в реката и четиримата били изхвърлени във водата. Лодкарят се опитал да спаси
лодката и греблата, но след като видял че усилията му са напразни, заплувал към
брега. Тогава видял тримата професори да се борят с водата и им извикал,
„Господа, знаете ли нещо за плувологията?“ Уви, те не знаели нищо. „Тогава,
казал той, целия ви живот е изживян напразно.“
Можеш ли да плуваш във водите на Словото? Четеш
ли го? Ако не, целият ти живот е изживян напразно!
В Христос са скрити всички съкровища на премъдростта
и знанието. Въпросът е, имам ли аз тези съкровища на знанието? Светът в
човешката си мъдрост получава разколебано сърце, егоизъм, нравствено оглупяване
и в крайна сметка, духовна смърт. Ние можем да имаме укрепени сърца, братска любов
и духовно проумяване, ако черпим от съкровищата на знанието за Христос. И не
само черпим, но и ги споделяме с другите.
Амин!
