Как може един любящ Бог да изпрати някого в ада?

/проповед/

Една ирландка отишла в Москва по времето на Съветския съюз и там срещнала един комунист, който ѝ помогнал да се качи в трамвая. Тя била доста изненадана. Обърнала се към него и казала: „Нека добрият Господ да намери добро прохладно място за вас в ада.“

Продължаваме с разглеждането на неудобни и трудни въпроси, които хората задават относно християнството. Днес ще разгледаме един от най-неудобните: Как може един любящ Бог да изпрати някого в ада? Това е много добър въпрос, който си задават дори християните. Защото дори за тях е трудно да повярват, че има ад.

Стенописите в църквите, изобразяващи седящия на съдния престол Христос, който хвърля хора в огнения ад ни карат да изтръпваме от ужас. Най-известният християнски автор на 20 в., К.С. Луис, казва: „Няма друга доктрина, която бих премахнал с толкова голяма готовност, ако можех да го направя.“

Тази тема, как един любящ Бог може да изпрати някого в ада предизвиква доста емоции и е трудна за много хора. Но като християни ние трябва да отговаряме искрено на всички въпроси, включително на неудобните и трудните.

Затова, днес ще говорим по същество за този проблем. Първо, ще видим че Библията поучава, че адът е реално място. Второ, ще установим, че Библията дава отговори на всички наши интелектуални предизвикателства относно ада. И накрая, Библията ни предизвиква да откликнем на ясното ѝ поучение относно ада. 

1.     Адът е реално място.

В една своя книга за ада, Франсис Чан казва: „Част от мен не иска да повярва в ада. Признавам, че съм склонен да чета в Писанията само това, което ми харесва. Знаейки това, съм прекарал много часове в пост и молитва Бог да попречи на желанието ми да изкривявам Писанията така, че да задоволявам личните си предпочитания. И ви насърчавам да направите същото. Не вярвай в нещо само защото искаш да вярваш и не прегръщай една идея само защото винаги си вярвал в нея. Вярвай в това, което е библейско. Изпитай всичките си предположения чрез скъпоценните думи, които Бог ни е дал в Библията.“

Добър съвет, нали? Ние не харесваме да ни се говори за ада. Хората предпочитат или да не говорят за ада, или да вярват, че той не съществува. Някои вярват в прераждането. Ще ги разочаровам. Библията казва, „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“ (Евреи 9:27)

Според Библията адът е толкова реален, колкото и раят. Исус също потвърждава, че адът съществува. Toй говори за ада повече от всеки друг в Библията. В историята за богаташа и Лазар в Лука 16 Исус описва голямата бездна, заради която „онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.“ (ст.26).

На друго място каза: „И ви казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда.“ (Матей 12:36)

В Матей 25 Исус ни предупреди, че ще дойде времето, когато хората ще бъдат разделени на две групи, тези които влизат в Неговото присъствие и другите, които ще бъдат изпъдени във „вечния огън“.

Матей 25:31,32 „А когато до̀йде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. 32 И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите.“

Исус говори повече за ада, отколкото за рая, като при това го описва с по-ярки метафори и с големи подробности. Той казва, че адът е място на вечни мъки (Лука 16:23), на неугасим огън (Марк 9:43), където червеят не умира (Марк 9:48), където ще има плач и скърцане със зъби (Матей 13:42), откъдето няма връщане, дори за да предупредим близките си (Лука 16:19-31). Той нарича ада място на „тъмнината отвън“ (Матей 25:30), като го сравнява с геенна – мястото, където са изхвърляли боклука извън стените на Ерусалим, за да го изгорят.

Няма съмнение, че Исус знае за ада, вярва в ада и предупреждава за неговата абсолютна реалност.

И не само Исус. Павел, Петър, Юда, Йоан и авторът на Евреи говорят за това, че нечестивите ще загинат, когато се изправят пред Божия гняв.

2 Солунци 1:6-9 „Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила.“

Новозаветните автори не изпадат в сантименталност, когато става въпрос за ада. Може би, защото те осъзнават много повече от нас Божието величие. Не се опитват да го гледат през очилата на човешката емоционалност и вярват на всяка дума от Словото Му.

А представата на повечето хора за ада е повлияна от Холивуд и поп културата. Има и гротескни образи, като дяволчета, които поддърат огъня на казаните, в които се варят грешниците. Но ужасът на ада не е физическа болка. Библията ни казва, че адът е „приготвен за дявола и за неговите ангели“ (Матей 25:41), а ангелите не са физически същества. По-скоро огънят, тъмнината и жаждата символизират духовното отделяне от Бога, моралното разкаяние и съзнанието, че човек заслужава това, което получава.

Адът е разпад и смърт на личността за вечността. В ада математикът, който е живял за своята наука не може да сметне колко прави две плюс две. Концертният пианист, който се е покланял на себе си чрез своето изкуство, не може да изсвири една проста октава. Мъжът, който е живял за секс изпитва вечна похот, без да има кого да експлоатира. Жената, която е превърнала модата в бог има хиляда рокли, но няма огледало! Адът е вечно желание, което е вечно незадоволено.

Но адът има и друга страна. Честъртън отбелязва: „Адът е големият Божи комплимент за реалността на човешката свобода и достойнството на човешката личност.“ Адът – комплимент? Да, защото Бог ни казва: „Ти имаш стойност. Гледам на теб сериозно. Ако избираш ада, ще го получиш.“

2.     Как може един любящ Бог да изпраща хора в ада?

Някой би възкликнал, как може Бог нарочно да създаде такова място и да изпраща хора там. Това не прави ли Бог зъл, отмъстителен и несправедлив?

Първо, нужно е да подчертаем, че адът беше създаден не за хората, а за Сатана и неговите демони.

Матей 25:41 „Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.“

Логично е тези, чийто баща е дявола, да прекарат вечността заедно с баща си!

Второ, Библията ни показва, че макар и адът да е реален, той не противоречи на Божията любов. Напротив, именно защото Бог е добър, любящ и справедлив, има ад.

По-възрастните от нас помнят забележителното класиране на нашите национали на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. След победа над Германия с 2:1, на полуфинала България се изправи срещу Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута италиянският защитник Костакурта игра с ръка в наказателното поле. Френският съдия Киню не отсъди дузпа. Така България беше елиминирана и не достигна финала.

Цяла България бе гневна на съдията. И то само заради една неотсъдена дузпа на футболен мач. Какво да кажем, когато на карта е поставен човешки живот. Получиха ли заслуженото справедливо наказание участвалите в масовите убийства на 30000 българи след 9 септември 1944 г.? Получиха ли възмездие виновните за огромните кражби на национално богатство през последните 75 години?

Заради усещането за липса на справедливост и огромната корупция, днес българите са гневни на управлението и техният гняв ги изкара на улицата. Протестите продължават вече няколко седмици.

Ние се гневим, когато виждаме липса на справедливост, защото копнеем за нея. Имаме нужда да видим злото наказано. Добрата новина е, че Бог е съвършено праведен и справедлив и ще направи така, че справедливостта да възтържествува.

Всички ние обичаме много израза „Бог е любов“, но забравяме, че обратната страна на Божията любов е Божият гняв. Божият гняв не е като нашия. Това не е внезапно избухване, а овладяна реакция на всичко, което е зло. И този гняв ще бъде проявен в деня на Страшния съд.

Римляни 2:5 „Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога.“

Беки Пипърт казва: „Помислете как се чувствате, когато някой когото обичате е измъчван от неразумни постъпки и взаимоотношения. Нима откликваме с блага търпимост, както бихме се отнесли към непознати? Да не бъде... Гневът не е обратното на любовта. Oбратното на любовта е омразата и крайната форма на омразата е безразличието... Божият гняв не е избухване на опак човек, а Неговото решително противопоставяне на рака... който изяжда отвътре човешката раса, която Той обича с цялото си същество.“

Фактът, че Бог се гневи на греха и е назначил ден за съд не е проявява на слабост в характера Му. Напротив, това е израз на неговата доброта. Защото Бог би бил несправедлив и зъл именно ако си затваряше очите пред злото.

Как би реагирал ти, ако Бог се обърнеше към Хитлер и кажеше: „Адолф, няма значение какво си правел“? Библията казва, че Бог е добър и именно затова ще въздаде правосъдие.

Добре, би казал някой друг, разбирам, че Бог е любящ и справедлив и не може да остави злото ненаказано. Но не е ли адът прекалено голямо наказание? Как може за нещо, което е извършвано за кратък период тук на земята, да бъдем наказани за цялата вечност?

Проблемът с това гледище е, че то подценява сериозността на греха и не разбира святостта на Бога. Грехът е бунт срещу Бога. Наказанието за него изглежда прекомерно за тези, които не разбират колко безкрайно свят е Бог, колко изцяло съвършен е Той, колко всеобхватно истинен е, колко необяснимо добър и извънредно красив е Той.

Богословът Уейн Грудем казва: „Грехът не е просто болезнен и разрушителен – той е също грешен в най-дълбокия смисъл на думата. Във вселена, създадена от Бога, грехът не трябва да съществува. Той е точно обратното на всичко, което е добро в Божия характер...“

Един учител по религия обяснява това така на своите ученици: Представете си, че един ученик удари с юмрук друг ученик в час. Какво ще стане? Ученикът ще бъде задържан да остане след часовете. Но представете си, че докато е задържан, този ученик удари с юмрук учителя. Какво ще се случи? Ученикът ще бъде изключен от училище.

Представете си, че по пътя до дома същият този ученик удари с юмрук в носа полицай. Какво ще стане? Ще попадне в затвора. Представете си, че години по-късно същият този човек е в тълпа, събрала се да посрещне президента. И докато президентът преминава, той излиза напред, за да го удари с юмрук. Какво ще стане? Ще бъде застрелян на място от охраната на президента.

Във всеки от тези случаи престъплението е едно и също, но сериозността на престъплението се измерва от този, срещу когото е извършено. Какво става, когато съгрешаваме срещу Бога? Отговор: вечно разрушение. Адът не е прекомерно голямо наказание. Адът става съвършено разбираем, когато осъзнаем колко ужасно сериозно е да се бунтуваме срещу един съвършено свят Бог.

2 Солунци 1:9 „Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила.“

Добре, но някой може пак да каже: разбирам, че Бог мрази греха и вечното осъждение в ада е справедливо наказание, защото представлява бунт против святия Бог. Но в света има много добри хора, които не правят никому нищо лошо. И те ли ще отидат в ада, ако не вярват в Бога?

Днес, по време на протестите, ние предпочитаме да демонизираме определени хора като Борисов, Доган и Пеевски. Не казвам, че те са невинни. Но както отбелязва шотландският автор Иън Ръскин, когато слагаме злото в свят на чудовища, то ни пречи да се изправим пред факта, че тези хора са точно като нас.

А евангелизаторът Майкъл Отс допълва: „Плашещо е да осъзнаем, че всяко човешко сърце е способно на зло и че поставени в същите обстоятелства, ние бихме могли да направим точно същото като тези, които толкова често презираме.“

Библията потвърждава, че злото не е присъщо само на олигарсите, политиците, убийците и изнасилвачите.

Исус казва:

Марк 7:20-23 „Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“

Забележете, че този списък съдържа неща, които никога не бихме си и помислили да направим, но и такива, които правим с лека ръка!

Александър Солженицин казва: „Де да можехме да отделим от останалите от нас злите хора, които коварно вършат зло и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото преминава през сърцето на всеки човек. И кой е готов да унищожи парче от собственото си сърце?“

Апостол Павел казва:

Римляни 3:23; 6:23: „Няма праведен нито един; всички съгрешиха и никой не заслужава да бъде прославен от Бога... Заплатата на греха е смърт...“

Накрая, някой може да възкликне, че дори адът да не е прекалено голямо наказание, дори и той да е изява на Божията любов и справедливост и да няма праведни хора, не е ли нечестно хора да страдат вечно за зло, което са направили?

Много хора си представят ада като място, където хората са затворени за вечността и колкото и да умоляват Бога, Той игнорира виковете им. Но, както казва богословът Карсън, в Библията няма намек, че в ада хората искрено съжаляват и се покайват. Богаташът в Лука 16 глава не протестира за това, че е в ада, само поиска Лазар да накваси пръста си и да разхлади устните му. С други думи, той не мислеше, че несправедливо е затворен там.

Тимоти Келър казва: „Aдът е просто свободно избраната идентичност на човек отделно от Бог по траекторията към вечността.“

Виждаме, че всички възражения срещу реалността на ада се основават не толкова на интелектуални противоречия, колкото на нежелание да се приеме тази реалност. Нежеланието ни да приемем нещо обаче не означава, че то не съществува. Малкият пакостник може да не иска да приеме, че ще бъде наказан от баща си за дадено провинение, но това няма да отмени наказанието. Адът може да е труден за приемане, но не е предозиране. Адът не е и проява на липса на любов от Бога. Не е несправедлив.

Дотук видяхме, че Библията поучава реалността на ада и разгледахме отговорите, които тя дава на възраженията срещу него. Нека накрая да видим най-важното –

3.     Библията ни предизвиква да откликнем на библейското учение за ада.

Адът не е абстракция, а реалност, за която Библията ни предупреждава. Сатана иска хората да вярват на лъжата му, че няма живот след смъртта. Исус говори на много места за ада, защото ни обича и иска да разберем за опасността и да откликнем на думите Му.

Как можем да го направим? Като приемем Неговата смърт и възкресение и Му се поклоним като на Божи Син.

Римляни 6:23 „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“

Много хора мислят, че не са толкова лоши, че да заслужават ада. Те приличат на изненадващо спрян за проверка пиян шофьор, който си е мислил, че ще мине между капките.

Всички ние сме грешници, които се бунтуват срещу Бога. Но Бог не ни е оставил да се препъваме с добри намерения по пътя към ада. Той изпрати на планетата земя Своя Син Исус Христос.

Той живя безгрешен живот и предаде съвършения си живот вместо нас на кръста. Ако изповядаме греховете си и повярваме в Него, Той ни дава своята праведност.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

С други думи, Исус отиде в ада, за да не ходим ние там!

Ще откликнеш ли на тази покана? Това е най-важното решение, което можеш да вземеш.

В началото цитирах К.С. Луис да казва: „Няма друга доктрина, която бих премахнал с толкова голяма готовност, ако можех да го направя.“ Но цитатът не свършва дотам. Той продължава така: „Но тя [доктрината за ада] има пълната подкрепа на Писанията и на собствените думи на нашия Господ. Винаги е била поддържана от Църквата и се поддържа от разума.“

Адът е реалност, но Исус иска да я избегнеш, като положиш вярата си в Него. Ако го направиш, ти ще се спасиш, ще станеш Божие дете и ще прекараш вечността в присъствието на Исус и твоя Отец – в новото небе и новата земя.

Ако вече си повярвал, тогава Библията те призовава да направиш още две неща. Първо, да предадеш на Бога желанието си да отмъщаваш. Единственият начин да го направиш е да се довериш, че един ден Бог ще въздаде справедливост на всеки.

Римляни 12:19 „Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“

Второ, ако ти си Христов и вярваш в реалността на ада, Бог иска да се стремиш към святост. Нашият живот трябва не да е поробен от греха, а да изобразява любов към ближните и най-вече към отхвърлените, бедните и слабите. А най-добрият начин да покажем Божията любов е като споделяме благата вест на Исус Христос.

И обратно, ако вярваш, че има рай и ад и хората, които не вярват ще отидат за вечността в ада, и въпреки това не свидетелстваш, не е ли това липса на любов и дори омраза?!

Eдин известен престъпник трябвало да бъде екзекутиран. Преди екзекуцията свещеникът му казал: „Тези, които умират без Христос ще отидат в ада, който е болката на безкрайно умиране без смърт, която да му сложи край.“ На това място престъпникът го прекъснал и казал: „Отче, ако вярвах на това, което ти и църквата казвате, че вярвате, дори цялата страна да беше покрита със счупени стъкла, щях да я премина на ръце и крака и да мисля, че си струва, само и само да спася една душа от този вечен ад.“ Нека се помолим.

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

02.08.2020 г.

Една минута в ада - проповед в "Нов живот"

/проповед/

На небето – готвачите са французи, полицаите са англичани, механиците са германци, банкерите са швейцарци. В ада – готвачите са англичани, полицаите са германци, механиците са французи, банкерите са италианци.

***

На един военен кораб изпратили капелан. Моряците го наобиколили и попитали: „Вярвате ли в ада?” Той казал „Не”. „Тогава бихте ли си подали оставката, защото ако няма ад, не се нуждаем от вас, а ако има, не искаме да бъдем заблудени.”

***

Днес думата ‘ад’ почти е излязла от употреба. Ако понякога я чуваме, то е най-вече във вицове и тя се използва с цел доктрината за ада да се иронизира и ада да се покаже като несъществуващ.

Бертранд Ръсел е казал: „Не смятам, че някой който претендира, че е човешко същество може да вярва във вечното наказание. Трябва да кажа, че според мен цялата тази доктрина, че огънят в ада е наказание за греховете, е доктрина на жестокостта.“

Макар и темата за ада да не е популярна, тя е важна. Хората трябва да знаят истината за вечността, небето и ада. Ако вярваме в Библията, не можем да не вярваме и в ада. Може той да не ни харесва, но както и небето, той е реално място.

Но сигурно някой ще си каже: защо трябва да слушаме проповеди за ада? Нека говорим за небето, за Божията благодат и любов, за ученичеството и призива, за Божия мир… Всички тези теми са важни, но не по-малко важна е темата за ада. Тя може да ни помогне да погледнем на спасението и благовестието от нова перспектива.

Думата ‚ад‘ се появява в Библията 54 пъти (геена, хадес…). Исус говори повече за ада, отколкото за небето!

Някой беше казал: „Ако слушахме повече проповеди върху ада, щяхме да имаме по-малко от ада в нашето общество.“

Но какво е адът? Адът е място на вечно и съзнателно наказание за нечестивите. На няколко места Писанията поучават, че има такова място. Молитвата ми е, докато разглеждаме следващия пасаж за небето и ада, той да съкруши нашите сърца и да ни накара да се замислим, че няма по-важно нещо от нашата съдба за вечността.

Нека прочетем Лука 16:19-31. Това е историята с богаташа и Лазар, които умират и отиват съответно в ада и рая:

Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар - злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.  А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом, защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място. Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях. А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Някои смятат, че това е една от притчите на Исус, но според други учени това е истинска случка. В 39-те притчи на Исус никъде той не използва лични имена, а тук двама от образите са назовани с имената им – Лазар и Авраам. Най-вероятно богаташът и Лазар са реално съществували хора и след като са умрели Исус разказва какво се е случило с тях. Това е повече от риалити формат!

Какво научаваме от него?

1.     В ада богаташът погледна нагоре – ние трябва да гледаме нагоре към небето.

В притчата не научаваме името на богаташа. Но който и да е бил той, предполагам, че след като е бил състоятелен, на погребението му са дошли много височайши особи. Различни хора са се изказвали и са посочвали колко невероятен човек е бил той. Евреите са вярвали, че богатството е доказателство за Божието благословение. Сигурно всички са били убедени, че той е отишъл в рая.

Но за част от секундата, след като умря, богаташът разбра, че нещо не е както трябва. Исус казва, „Богаташът беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи...“ (ст.22б, 23а). Той беше в Хадес. Хадес е мястото, където мъртвите невярващи отиват до Страшния съд. Нещо като да отидеш в ареста преди да те преместят в затвора. Но и Хадес е място на мъчения и агония.

А. Той видя хора на небето.

Богаташът също почувства агония. Но тя не беше причинена само от мъченията, но и от това, че той видя рая. Той видя Лазар в лоното на Авраам или в рая, където отиват душите на праведните починали, преди да застанат пред престола на Бог Отец и да отидат на небето.

Той позна Лазар, макар че беше в ада, следователно ние ще можем да се познаваме и на небето. Затова, освен огъня в ада, едно от най-големите мъчения за хората в ада ще бъде способността им да виждат тези, които са на небето. Представяте ли си изгубени съпрузи да виждат своите съпруги на небето? Или изгубени деца да виждат своите спасени родители на небето?

Подобно на богаташа, ние трябва да вдигнем очи и да погледнем към небето. То е реално място, което ще бъде населено с хора. Как се влиза в небето? Не чрез дела – никой не може да изработи спасението ти. Нито чрез религиозност. Богаташът беше силно религиозен. Забележете, че той нарече Авраам „Отче Аврааме“. И Авраам го нарече „сине“, но и това не му помогна да влезе в небето. Нужно е да сме синове на Бога, не на Авраам, за да влезем в небето!

Б. Той си спомняше живота си на земята.

В ст. 25 Авраам му каза: „Синко, спомни си…“ Спомни си. Може би това ще са двете най-страшни думи, които хората в ада ще чуят. Те ще отнесат своите спомени със себе си. Ще си спомнят всеки път, когато са вършели грях. Ще си спомнят за всеки път, когато някой им е благовествал. Ще си спомнят, когато са ги канили на църква, но са си намирали оправдания, защото са се страхували от сектите. Ще си спомнят, когато са им предлагали Библия, но те са искали православна, не протестантска Библия.

Ние, хората, имаме много лоши спомени. Понякога искаме да се отървем от тях. В ада тези спомени ще преследват хората, но няма да могат да се отърват от тях. В ада няма деменция и Алцхаймер. Това ще е място на вечната памет и съжаление.

Бог те обича и не иска да отидеш в ада. Той не е направен за хората. Мат. 25:41 казва, че адът е приготвен за дявола и неговите ангели. Но поради греха ние всички сме родени с резервация в ада. Когато се покаем и повярваме в смъртта и възкресението на Исус, той отменя нашата резервация в ада, и ни прави нова резервация на небето. 

И така, първото нещо, от което се нуждаем, е да видим небето. Повдигнете глава и погледнете нагоре, защото изкуплението ни наближава.

2.     В ада богаташът извика – ние се нуждаем да чуем гласовете от ада.

Давате ли си сметка, че в ада хората се молят? Богаташът извика към Авраам и отправи молитва за две неща. Но и за двете получи отговор „не”.

А. Вик на агония: „Смили се над мен!” (ст.24)

Първото нещо, за което се помоли богаташът беше за себе си. Това не трябва да ни изненадва. Най-сигурният начин да отидеш в ада е да мислиш само за себе си и за своите нужди. Когато видя мъките адови, той извика към Авраам да изпрати Лазар да натопи пръстта си във вода и да разхлади езика му. Защо? Защото се мъчеше в пламъци. Във вечността ние ще имаме духовни тела с възприятия за болка или удоволствие. Лазар имаше пръст, а богаташът – език.

Мисля, че жаждата на богаташът е жаждата, която всички хора изпитват – жажда за Бога. Нищо не може да задоволи тази жажда – нито апартаменти, нито коли, нито „Целунах Ангел и Ангел” (реклама на Кока-кола), само Исус. В ада тази жажда не отминава, напротив, става още по-остра.

Хората днес говорят за ада с насмешка. Мислят, че там ще е забавно. Смятат, че там ще е адски интересно, а в рая – скучно и отегчително. В разказа на Елин Пелин „На оня свят”, дядо Матейко отива в рая, но като разбира че там няма кръчми, а в ада има, моли ангела да го заведе в ада.

В реч пред Националния Прес Клуб. известният медиен магнат Тед Търнър казва: „Когато отидем в ада, ще имаме възможност да подобрим нещата, защото адът сигурно е бъркотия. А небето е съвършено. Кой иска да отиде на място, което е съвършено? Скука, скука...”

Един ден Тед Търнър ще бъде изненадан като богаташът. Божието Слово описва ада съвсем различно. Адът е място на „плач и скърцане със зъби.” (Мат. 25:30). Господ Исус нарича ада „неугасим огън” (Марк 9:43) и казва, че той е място, „където "червеят им не умира и огънят не угасва". Ето още няколко описания на ада, които срещаме в Библията: геена, тъмнината отвън, място на мъчение, вечно наказание, вечно осъждение, вечна погибел, вечен огън…

И чух, стенанъя, плач и вопли страховити / ечаха всред беззвездния въздух / мен сълзи ми дойдоха на очите. / Въздишки, клетви, глухи викове, / риданья, скърцания на зъбите. / От всякакви езици звукове / и чупения страшни на ръцете / се сливаха с безчетни гласове // кат някой вихър, който ветровете / подигат с грозен рев край морски бряг. / С душа и ум, от скръб и страх обзети... /Ад, Данте Алегиери, Песен трета/

Жаждата на богаташа за Бог не можеше да бъде задоволена. Физическата му агония не можеше да бъде облекчена. Небето и адът са разделени от голяма бездна (ст.26) и никой не може да я премине. След смъртта е невъзможно да промениш вечната си съдба.

Според някои това е несправедливо. Но, както казва Честъртън, адът е най-големият комплимент, който Бог някога е правил на достойнството на човешката свобода. Ние имаме свободна воля да изберем в какво да вярваме или да не вярваме, докато сме тук на земята. След това няма връщане назад: „Както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.” (Евр. 9:27)

В ада богаташът се помоли за себе си. Но това не е всичко. Той имаше още една молба към Авраам.

Б. Вик на загриженост за неговото семейство: „Изпрати го да ги предупреди!” (ст. 27,28)

След отговора на Авраам на първата му молитва, богаташът разбира, че за него важи рефрена „надежда всяка тука оставете”. Затова мислите му се насочват към семейството му. Той е имал петима братя и всички те са като него – религиозни, но изгубени.

Изведнъж богаташът се превръща в благовестител. Придобива мисионерски дух. Загрижен е за изгубените в семейството си. Жалко, че не е имал същия страх от ада преди да умре.

Отговорът на Авраам е предупреждение за всеки, който не е повярвал в Исус Христос. Той казва: „Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях.” (ст.29) С други думи, те имат Библията (законът и пророците) и тя е напълно достатъчна, за да избегнат ада. Ако я четат и ако вярват в Божието слово, ще се спасят.

Богаташът обаче настоява един мървец да се яви на братята му и да говори с тях. Той е сигурен, че това ще им помогне да се покаят.

Представете си, че не сте християнин и някой звъни на вратата ви вечерта. Отваряте и виждате шокирани роднина, който е починал преди няколко седмици да стои пред вас. Той ви казва: „Дойдох, за да разговарям с теб за Исус. Мога ли да вляза?” След първоначалната си изненада, казвате „Разбива се, влез.” (Ама, коля ти се, влез!). Човекът започва: „Идвам от небето специално да те предупредя, че има ад, защото по-големият ти брат е там сега. Той ме помоли да дойда и да те предупредя да не отиваш на онова място. Ако признаеш, че си грешник, ако се обърнеш от греховете си и се довериш на Исус, можеш да бъдеш простен днес. Искаш ли да наведеш глава сега и да приемеш Исус?” Сигурно веднага ще го направите, но дали това ще е искрено покаяние?

Затова Авраам каза: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.” (ст.31)

Няколко дни, след като разказа тази история на евреите, Исус умря и възкръсна, яви се на повече от 500 човека, но мнозина продължаваха да му се присмиват. И днес не е по-различно. Хората разполагат с Библията. Исус е възкръснал, но много пак го отхвърлят. Аз споделям Божието слово с теб и ти казвам, че Исус е жив. Ако това не е достатъчно за теб, за да пожелаеш да избегнеш ада, няма да се покаеш даже ако труп застане и звънне на твоята врата.

Преди около 20 г. в студентските общежития на Варна рекламирахме лекция за християнството. Трима студенти от групата на БХСС, облечени съответно като смъртта, ангел и дявол, чукаха на вратите на стаите и раздаваха покани за лекцията. Смъртта (облечена в черно, с коса) казваше: „Не ме очакваше толкова рано, а?” Ангелът идваше и успокояваше загубилите ума и дума студенти, като им казваше кои сме, а накрая дяволът идваше, за да ги изкуши да не отидат на лекцията. Идеята беше все пак, харесвайки сценката, да дойдат. Наистина, доста дойдоха на лекцията. Но колко от тях днес са в църква и колко от тях ще избегнат ада?

Онова, което трябва да запомним тук е, че богаташът беше загрижен за братята си. В ада хората са хронично загрижени за изгубените, които са все още живи и вървят с бързи крачки към ада. Ние също се нуждаем от тази загриженост за изгубените.

Нека ви попитам: Скърбите ли за хората, които отиват в ада? Плакали ли сте някога за хората от вашето семейство или вашите приятели? Случвало ли ви се е да се молите цяла нощ за спасението им? Аз се моля Бог да ми даде същото сърце за изгубените, каквото имаше Павел в Рим. 9:2-3: „Сърцето ми е изпълнено с голяма скръб и непрестанна болка. Защото дори бих предпочел аз да бъда прокълнат и отделен от Христос заради братята и сестрите си, своите земни сродници”.

Той каза, че се измъчва за това, че неговите братя евреи не са спасени. Той толкова страдаше, че дори беше готов да изгуби спасението си, ако това би довело до спасение за тях.

Докато подготвях тази проповед бях изобличен, защото осъзнах, че мъртъвците в ада имат по-голяма скръб за хората без Бога, отколкото мен. Понякога съм толкова зает с други неща – подготовка на църквата за богослужение, подготовка за проповедта, срещи с вярващи, че забравям, че има много неспасени хора. Можеш ли да се молиш така: „Боже, можеш да ме изпратиш в ада, ако това ще помогне всички хора във Варна да се спасят.” Дали ще мога и аз да се помоля с молитвата на Павел?

За мен не е възможно да бъда отделен от Христос, но имам ли тази скръб за погиващите? Мисля ли си, като срещам хората на улицата, че повечето от тези хора ще отидат в ада? Нека помолим Бог да ни даде същото сърце за тях, каквото имаше Павел.

И накрая, нека ви попитам: ако Бог ви предложеше да отидете за 1 мин. в ада или в рая, къде бихте отишли? Не става въпрос за вечността, а само за 1 мин. Кое място според вас би ви направило по-зрял последовател на Христос? Ако видите славата и величието на небето, сигурно ще станете по-силен християнин. Но дали ще ви даде по-голямо сърце за изгубените?

Ако Бог дадеше на мен да избера къде да отида за минута, сигурно щях да избера ада. Разбира се, тези от нас, които познават Господа, ще прекарат вечността в небето, но мисля, че 1 минута в ада ще ни промени за цял живот. Мисля си, че ако можехме да видим агонията и да чуем гласовете на хората в ада, това щеше да ни направи най-ревностните евангелизатори на света. Щеше ни накара да потърсим всички погинали и да им кажем за Исус.

Шеф на фирма трябвало да се обади на служител спешно заради софтуерен проблем. Той набрал домашния телефонен номер на служителя и чул детски глас да казва: „Ало”. Шефът попитал: „Там ли е баща ти?” „Да”, отговорило детето. „Мога ли да говоря с него?” За негова изненада, детето казало „Не.”

Тъй като искал да говори с възрастен, шефът попитал: „Майка ти вкъщи ли е?” Детето казало „Да.” „Мога ли да говоря с нея?” Отново отговорът бил „Не.”

Като знаел, че няма как малко дете да бъде оставено само вкъщи, шефът решил че може да поговори с човека, който наглеждал детето и попитал: „Има ли някой там с тебе?” „Да”, казало детето, „полицай”. Чудейки се какво ще прави един полицай в къщата на служителя му, той попитал: „Мога ли да говоря с полицая?” „Не, той е зает”, казало детето. „Зает с какво?”, попиташ шефът. „Да говори с мама, тати и пожарникаря”. 

Шефът започнал да става все по-загрижен и дори започнал да се тревожи, когато чул шум като от хеликоптер в слушалката и попитал: „Какъв е този шум?” „Хелукоптер”, отговорило тънкото гласче. „Какво прави там?”, попитал шефът. С важен глас детето съобщило: „Току-що приземиха хелукоптера.” Разтревожен и объркан, шефът попитал: „Защо е там този хеликоптер?” Шептейки, малкото гласче отговорило: „Търсят мен!”

Няма ли да е страхотно, ако всички ние от „Нов живот” полагахме толкова усилия, за да отидем сред нашите приятели, близки и съседи, за да потърсим изгубените деца, мъже и жени, които вървят към вечността без Бог?

Представяте ли си как са се радвали родителите, когато са намерили детето си? Още по-голяма трябва да е нашата радост, когато някой се спаси. Както казва Исус, ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние” (Лука 15:7).

Нека не забравяме да гледаме нагоре към небето и да имаме същото сърце за хората, които вървят право към ада.

21.06.2015 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна